[Йоан Кукузел (,,Ангелогласния")]

Йоан Кукузел (,,Ангелогласния") бил българин по произход, роден в Драч (на Адриатическо море) някъде в края на XIII нач. на XIV век. Про изхождал от бедно семейство и като малък починал баща му. Поради изключителните си музикални заложби бил изпратен да учи в Константинопол училището при църквата ,,Св. Павел" – знаменита имперска школа за църковни певци. Негов учител там бил византийския патриарх Йоан Глика (1315-1319). Прозвището си Кукузел Йоан получил при един банален повод: когато съучениците му го попитали ,,Йоане какво си ял днес?" – той им отговорил на смесен българо-гръцки: ,,Кукиа ке зеле" (бакла и зеле), тъй като все още не знаел добре гръцки език.
След като завършил музикалното си образование той се завърнал за кратко в Драч, където се зародило знаменитото му музикално призведение ,,Полилей на българката". В основата на мелодията стоят думите на майката на Йоан: ,,Мое дете мило, Йоане, къде си ми?". След това Йоан Кукузел се завърнал отново в Константинопол, където се радвал на особенно внимани от страна на византийския император Андроник II (1382-1328). Тъй като не можел да търпи светския шум, той постъпил като монах в една от светогорските обители. Знаменития композитор пребивавал най-дълго в ларвата ,,Св. Атанасий", където по същото време работели мнозина известни български книжовници, като; стареца Йоан, Закхей Философ, Методий и др. Там Йоан пасал манастирските стада, и уединяваи се сред дивната природа съчинявал своите църковни химни. През 1355 г. константинополския патриарх посетил Света Гора и ,,намерил там певеца Йоан Кукузел с глас славен и нежен, глас на сирена". Известно е, че той живял на Атон до 60-те год. на XIV в.
След прочутия Йоан Дамаскин българинът Йоан Кукузел е най-великият химнописец в историята на православната християнска музика. Проявил се не само като забележителен изпълнител на църковни песнопения, но и като талантлив композитор, създател на нов музикален стил и ново нотно писмо. Днес науката разполага с 90 мелодии на Йоан Кукузел, обхващащи всички жанрове. В музикалните си произведения то включва елементи от живата природа и използва широко богатата орнаментика на старобългарската протяжна народна песен. Поради богато орнаментиранито му песнопения мелодиите на Йоан Кукузел изисквали виртуозна певческа техника, висока музикална култура и се усвоявали много трудно.
Сред музикалните призведения на прочутия българин на първо място трябва да се постави прочувствения ,,Полилей на българката" – един възторжен химн на майчината любов, която оплаква загубеното си чедо. Той е автор и на т. Нар. Голямо исо на попадическото пеене, което и досега се смята за ,,бич на певците" и ,,камък за препъване" на всеки, който се заеме с неговото изпълнение. След смъртта на Йоан Кукузел неговото творчество е пример за подражание цели четири столетия – до XIX в. вкл. А създаденото от него ,,Хирономическо певческо упражнение" се смятало за музикален речник на епохата. Певческите позиции на Йоан Кукузел имали предназначението да служат като ,,образец и правило" на останалите певци, както казва един от последователите му през XV в.
Специалистите твърдят, че на творчеството на Йоан Кукузел се дължало утвърждаването на новата ,,колофонна" (сладкозвучна) стилистика, която имала за цел човешкото обжествяване, а ангелското му пеене довждало слушателите до екстаз. Не случайно съвременници му го величаят като ,,ангелогласния", ,,велик майстор песнописец" и ,,втори извор на музиката".

http://history.asenovgrad.org

https://www.vbox7.com/play:24fd1f1d

Красота :-)
Невероятно как в тези смутни времена,преди наближаващата всеобща гибел на балканските християни,има такъв разцвет на християнството и изкуството.

[Кратко животоописание]

Кратко животоописание


Ангелогласният – така нарекли още на младини св. Йоан Кукузел. Роден от българка през 1280 г., наричан още магистър на магистрите, този пръв императорски певец във Византия пеел нежно и с магическо упоение в гласа си призовавал към чистота и смирение. Бил истински извор на музиката, както е написано в старите свитъци.

Житието на светеца е съставено в края на XIV век (препис от него се съхранява в Народната библиотека "Св. Св. Кирил и Методий" в София). В него се разказва как надареният с необикновени музикални способности младеж бил изпратен да изучава Свещеното Писание в дворцовото певческо училище в Константинопол (Цариград), където скоро станал любимец на императора.

Желаейки да се откъсне от светските грижи и да служи на Господа в безмълвие, той тайно избягал и се укрил в Светогорския манастир "Св. Атанасий". Представил се за неук пастир и игуменът му поверил манастирското стадо. Един ден подвизаващ се наблизо монах видял дивно чудо: пеещ пастир и кози, които не пасели, а го гледали, сякаш се радвали на ангелското му пеене. Въпреки настояванията на императора, който научил къде се намира, Йоан останал в манастира. Там той създал своите безсмъртни произведения: "Полиелей на българката" (посветен на майка му), "Антиксантари", "Голямото исо", "Херувимска песен" и други.

Св. Йоан Кукузел създал нов тип нотно писмо - невмено, наричано още "Кукузелево", което било с повече нюанси и по-разбираемо. Ръкописи на създадените от него песнопения се съхраняват до днес в библиотеките в Цариград, Солун, Атина, Атон, Ватикана, Париж, Виена и другаде. Много от композициите му напомнят български напеви. И днес музиката на Ангелогласния български светец Йоан Кукузел звучи като първомолитва за всички нейни изпълнители и ценители.

Изображението на Св. Йоан Кукузел в средновековни одежди, обкръжено от излезлите под перото му нотни знаци – невми, и до днес се пази като светиня в библиотеката на Великата Атонска лавра.

[Житие на преподобни Иоан Кукузел]

Житие на преподобни Иоан Кукузел

Преподобни Иоан се роди в град Дирахия (Дирахия - Дирахион; сега Драч - град на източния бряг на Адриатическо море), който се намираше в областта на Охридската архиепископия. По произход той бе българин, но още от рано остана без баща. Майка му, благочестива и богобоязлива жена, се погрижи да му даде християнско възпитание и го изпрати да изучава Свещеното Писание.

Иоан имаше хубав глас и затова хората го наричаха "ангелогласният". По същото време царете имаха обичай да избират надарени и разумни момчета, и да ги пращат да се образоват в най-авторитетните тогавашни училища - едни пращаха да изучават философия, други - краснопис. По тази причина взеха и Иоан, който имаше прекрасен глас, и го изпратиха в царското училище да се възпитава и да изучава музикалното изкуство. Младият юноша, схватлив и разумен по природа, в скоро време изключително много напредна и овладя до съвършенство музикалното изкуство, тъй че всички се удивяваха на неговите необикновени способности. Някои от съучениците му шеговито го питаха:

- Иоане, какво яде днес?

А той, понеже все още не знаеше добре гръцки език, отговаряше им на гръцко-български:

- Кукия ке зелия (боб и зеле).

Затова момчетата го нарекоха Кукузел.

Не след дълго Иоан изучи гръцкия език и надмина в музиката всички свои връстници. Удивен от неговото наистина прекрасно пеене, византийският император (Преподобни Иоан Кукузел е живял по времето когато Българското царство се намирало под византийско робство (1018-1185), а във Византия властвала династията на Комнините) много го обикна, радваше се за него и го убеждаваше да се ожени. Но той му отговори:

- Прося и моля твое царско величество да ми позволиш да отида и да видя майка си! А после нека бъде волята на Бога и на царя.

Императорът уважи желанието му и незабавно го изпрати с подобаващи почести.

Щом пристигна близо до дома си, Иоан чу плача и риданията на майка си, която безутешно скърбеше за него. Когато го видя, тя се изпълни с неизказана радост. Известно време той остана при нея, а след това отново се върна в столицата при царя.





В Константинопол Иоан бе обграден с много внимание и почести. Но всичко това само отегчаваше неговата смирена душа. Друго желаеше той. Възлюбил Бога и тишината на уединението, младият юноша искаше да служи на Господа в безмълвие, свободен от суетните светски грижи, и се молеше на Всевишния да устрои така неговия живот.

Бог, чрез Своя дивен промисъл, не се забави да изпълни молбата му. Веднъж в царския дворец дойде по някаква работа игуменът на Атонската лавра и след като свърши всичко необходимо, тръгна обратно за своя монастир. Щом узна това, св. Иоан намери удобно време, облече се в бедняшки дрехи и почерни лицето си за да не бъде разпознат, взе една просешка тояга и с радост последва отдалеч игумена докато пристигнаха на св. Гора.

Скоро дойдоха до Лаврата. Игуменът влезе, а той остана вън и седеше пред портите като някакъв чужденец. Пазачът, застанал при монастирските врати, го попита:

- Какво желаеш, че си дошъл тук? И какъв занаят умееш да работиш?

- Зная - отвърна му св. Иоан - да паса кози и искам да стана монах.

Като чу това, пазачът отиде и извести на игумена, а той много се зарадва, че се е намерил пастир на козите, защото тъкмо по това време се случи да нямат такъв човек. Незабавно заповяда да въведат юношата в монастира и се зае да го обучава в духовния живот. Не след дълго го пострига за монах, а после го изпрати да пасе козите.

Оттогава св. Иоан живееше в планината, усърдно и с радост изпълняваше послушанието си и пасеше монастирските кози.

Императорът силно скърбеше заради неочакваното изчезване на сладкогласния и боговдъхновен певец. Той не знаеше какво се е случило с него и бе в недоумение. Изпрати хора да търсят старателно навсякъде. Те обиколиха много места, крепости, пустини и монастири, но не можаха да го намерят. Дойдоха също и на света Гора, и там проверяваха прилежно на всички места, но - отново безуспешно. Но дори и да го бяха видели, едва ли щяха да го познаят: св. Иоан се бе облякъл във вехта и изпокъсана дреха, а и видът на лицето му се беше изменил от изнурителния пост и въздържание.

Един ден, обаче, докато пасеше козите в пустинята, той пожела да изпее на Господа някоя духовна песен от псалмопенията. Огледа се наоколо за да се увери, че няма кой да го чуе, и започна да пее с голямо майсторство и умиление. Но в някаква пещера наблизо живееше един подвижник - той чу пеенето и помисли, че то е ангелско, а не човешко. Излезе от пещерата и отиде да види. Тогава пред очите му се разкри дивна картина: видя младия пастир да пее, а козите бяха спрели да пасат и го слушаха с радост и сякаш с внимание. Подвижникът си помисли, че това ще да е Иоан Кукузел, когото императорът търси, а сега Сам Бог го открива. Той побърза да отиде в Лаврата и насаме разказа на игумена всичко, каквото бе видял. Игуменът веднага изпрати да повикат козаря и щом той пристигна, каза му:

- Бог ми откри, че ти си Иоан Кукузел. И защо толкова време си крил това от мен? Заклевам те в Бога да ми кажеш истината!

Тогава преподобният падна в нозете му, молеше за прошка и със сълзи му отвърна:

- Да, аз съм, грешният и недостоен раб на твоя светиня. Когато видях, че всичко в този свят е суетно, аз го презрях заради Бога и го оставих. Затова много те моля и прося от теб да ме пуснеш на същото смирено служение, което си ми дал отначало - да паса козите, за да не би царят да узнае че съм тук и да ме грабне насила от това пристанище на спасението.

- Чедо мое - рече му игуменът, - не се безпокой за това! Ти само прояви послушание и остани в килията, която ще ти дам тук в монастира, а аз ще отида да моля царя да ти прости и да те освободи от всичко.

Така, по нареждане на игумена, св. Иоан остана да живее в монастира, а сам игуменът се погрижи да уреди това, което се отнася до него.

Щом пристигна в Константинопол, игуменът отиде при императора и му каза:

- Царю, моля и прося твое величество да ми подариш един човек заради неговото и твоето спасение на душата, и ако е оскърбил твое величество - да му простиш.

Царят се учуди и попита за името на въпросния човек, но игуменът му отвърна:

- Ако не ми дадеш предварително твоя милостив отговор писмено, няма да ти съобщя.

Тогава царят му даде своето писание, а той му извести за св. Иоан Кукузел и му разказа всичко за него. Царят се удиви, много се зарадва и прослави Бога. Но сам в себе си бе раздвоен - не искаше да се раздели окончателно с добродетелния юноша, а от друга страна, вече беше дал на игумена своето писмено съгласие. Тогава нареди да приготвят кораби и заедно с игумена отиде на Атон в Лаврата. Там императорът се срещна със св. Иоан, поздрави го и устрои тържество. После той се върна в Константинопол, а св. Иоан, скъсал и последните си връзки със света, остана в Лаврата, където безпрепятствено служеше на Бога, пееше в църква и благославяше Този, Когото възхваля всяко дихание (Пс.150:6).

След известно време той построи недалеч от Лаврата малка църква на името на светите Архангели и килия, в която остана да живее в безмълвие. Шест дни в седмицата той пребъдваше в килията си и, останал сам с Бога, грижеше се за очистването на душата си от греха. А в неделя и на празник отиваше в голямата монастирска църква, заставаше на десния клирос и пееше на Бога с голяма любов и умиление.

Един ден, през светата Четиридесетница, в Акатистната събота, той по обичая си изпя с умиление самогласните стихири и канона на св. Богородица. След края на бдението и Акатиста към Божията Майка той седна срещу Нейната икона, но се почувства твърде уморен и задряма както се бе опрял на мястото си. (Бдението на св. Гора започва при залез слънце и завършва при изгрев - затова е понятна умората и дрямката на светеца.) Тогава видя пред себе си Царицата на Небесата, сияеща от слава и Божествена светлина. Тя се обърна към него и кротко му каза:

- Радвай се, Иоане!

И добави:

- Пей и не преставай да Ме възпяваш. Аз няма да те оставя!

При тези думи Пресветата Дева постави в ръката му една златна монета и стана невидима.

Щом се събуди, той намери златницата в дясната си ръка - тогава душата му се изпълни с неизказна радост и той със сълзи благодареше на Божията Майка и Я възпяваше. Златницата бе прикрепена към иконата на Пресвета Богородица, и оттогава ставаха дивни чудеса и знамения както от иконата, така и от самата златна монета. (Чудотворната икона на Пресвета Богородица, наречена "Кукузелиса", се е прославила с чудеса и знамения особено от 1796 г.)

Утешен от необикновеното видение, св. Иоан не остави служението си като певец на десния клирос в голямата монастирска църква. След известно време на единия му крак се появи болезнена рана, която се възпали и силно загнои. Но скоро Сама Пречистата Божия Майка го излекува по чудесен начин, както някога св. Иоан Дамаскин. Яви му се и му каза:

- Бъди здрав отсега нататък!

При тези Нейни думи той напълно оздравя, благодареше на своята Покровителка и отправяше към Нея песни и славословия. Оттогава и до края на живота си той не страдаше от болести.

Св. Иоан Кукузел живееше в пост и бдение, трудеше се в добродетели и най-вече се стараеше да придобие смирение. По откровение свише той узна предварително приближаването на своята кончина и каза за нея на всички братя. След това се помоли за тях и им завеща да го погребат в църквата "Св. Архангели", построена от самия него.

Така св. Иоан завърши земния си живот и се всели във вечните Небесни обители за да възпява Христа Бога в Неговото Царство заедно с Ангелите и всички Светии.

[Св. Йоан Кукузел (Вяра и общество)]

Св. Йоан Кукузел (Вяра и общество):

https://www.vbox7.com/play:01b63754

[Св. Йоан Кукузел - Достойно Ест - (Ангелогласният) - Субтитри]

Св. Йоан Кукузел - Достойно Ест - (Ангелогласният) - Субтитри:

https://www.vbox7.com/play:3a8f8dba

[Йоан Кукузел - Ангелогласният]

Йоан Кукузел - Ангелогласният

Всеизвестно е, че Средновековна България е родината на кирилицата - писмеността, на която са създадени някои от шедьоврите на световната литература. Малко са хората, които обаче знаят, че създателят на едно най-използваните нотни писма е българин. Става въпрос за големият средновековен певец и композитор Св. Йоан Кукузел.

Йоан Кукузел е роден около 1280 г. в Драч (днешна Албания) - през Средновековието този район на Балканския полуостров е гъсто населен с българи. За негово нещастие като малък остава без баща, но Господ го дарява с прекрасен певчески талант, заради който съвременниците му го наричат Ангелогласния. Благодарение на този талант младият Йоан достига чак до столицата на Източната римска империя (родните му земи по това време са византийско владение). В Константинопол постъпва в императорската певческа школа, където има възможност да получи вероятно най-доброто за тази епоха музикално образование. Нещо повече - според житието на светеца, той се превръща в любимец и личен певец на византийския василевс.

Йоан Кукузел обаче не могъл да свикне със суетата в императорския двор и почестите, които му били оказвани. Един ден той решава да избяга от столицата и, представяйки се за обикновен овчар, заживява скромно в Атонски манастир.

  Св. Йоан Кукузел остава завинаги в световната музикална история. Благодарение на неговия труд източноправославната църковна музика бива значително реформирана. Йоан Кукузел въвежда многогласното пеене и създава т. нар. невмено нотно писмо, което значително улеснява изучаването и изпълнението на църковните песнопения. Нотното писмо, създадено от Йоан Кукузел, и днес продължава да се използва в православното богослужение.

Невмено писмо

Според музикалните специалисти в произведенията на Йоан Кукузел лесно се откриват редица български фолклорни мотиви, който гениалният композитор майсторски интегрира в църковните композиции. Музиката му поразява със своето изящество и носи духовно спокойствие и смирение. Известни са 90 негови произведения. Може би най-известната му творба -"Полиелей на българката"- е посветена на обичаната му майка.

https://www.youtube.com/watch?v=1x7wrZWDiaU
Св. Йоан Кукузел (St. John Koukouzelis) - Полиелей на българката

Със своето творчество и значителни музикални реформи, българинът Йоан Кукузел е един от най-прославените средновековни композитори и неслучайно е почитан като светец  от православните народи.

http://www.narodnapamet.com/2012/08/blog-post.html