[Костадин Костадинов, ВМРО: Българите в Корча ходят на курсове по македонски език]

Костадин Костадинов, ВМРО: Българите в Корча ходят на курсове по македонски език

София. Българите в Корча ходят на курсове по македонски език от началото на учебната 2009/2010 година, това каза в интервю за Агенция "Фокус" Костадин Костадинов, заместник-председател на ВМРО. ,,В началото на тази учебна година – 2009 - 2010 г. се откриха първите курсове по македонски език и въобще по македонско образование в Корча, където да създаде среда за македонизма в Албания. При условие, че ние нищо не правим, можем да си представим какво ще се случи, ако те решат един ден да отидат в Тирана или Елбасан. И най-важното е, че няма министър без портфейл за македонците зад граница, има само министерство на изселниците, което работи през последните двайсет години и е изключително активно. Там проблеми с парите няма и никога не е имало, за разлика от България. Въпрос на приоритети", коментира Костадин Костадинов.
По думите му - голяма част от българите в Албания напуснаха родните си места и се установиха в Корча, в Тирана. ,,Ние в разговори с тях сме имали възможност да ги питаме дали имат нужда от нещо. Бях в Албания през 2004 г., тогава говорихме с няколко българи в Корча, който е най-големият град в Южна Албания. Когато говорихме с тях, те казаха, че е добре в града да се направи един културен център, да има консулство, защото им се налага да пътуват много, за да си извадят документи в Тирана. На картата разстоянието е малко, но пътната инфраструктура в Албания е ужасна. Местни българи тогава изявиха готовност да финансират изграждането на такъв културен център, само както се казва държавата да си сложи отвънка знамето и да влезе вътре и да го управлява. По подобен начин действат гърците. Аз видях гръцкото консулство в Корча, видях гръцкия културен център в Корча, които са огромни и много посещавани. Хванали са местни власи, които са се обявили за гърци и те са спонсорирали", каза Костадин Костадинов.

http://focus-news.net/?id=n1414853

Костадин Костадинов: Ако един ден имаме училище в Тирана, което да се казва ,,Иван Вазов", ще успеем да спасим една голяма българска общност от изчезване


За идеята за изграждане на българско училище в Тирана Агенция ,,Фокус" разговаря със заместник-председателя на ВМРО Костадин Костадинов.

Фокус: Как ВМРО може да бъде полезно за осъществяване на идеята за изграждане на българско училище в Тирана?
Костадин Костадинов: От ВМРО можем да помогнем със средства, както и с намирането на допълнителни средства от приятели, познати - хора, които биха спонсорирали една такава кауза, защото създаването на българско средно училище е истинска кауза. Още повече, че през годините именно от ВМРО са били хората, които са най-запознати с проблематиката на българите в Албания. Навремето още от началото на `90-те години Спас Ташев, който беше дълго време в ръководството на ВМРО, беше първият български гражданин, който успя да установи контакти, и то много сериозни, с българските общности в Албания. След това през 1994 - 1996 г. бяха направени няколко акции. После имаше акция, която беше под патронажа на президента Петър Стоянов за набиране на средства, когато българите там бяха в най-сериозна криза, мисля че беше през 1997 г. или 1998 г. Реално погледнато, във ВМРО са хората, които са най-наясно с проблемите на българската общност в Албания и това, че тя е заплашена от асимилация. Много сериозно заплашена при това, тъй като през последните 20 години традиционните селища на българите, които са в Източна Албания и то в граничните райони, се обезлюдяват със страшна сила. Ако до 1989 г. там имаше специален режим, който задължаваше хората да не мърдат от местата си, където са родени и където живеят – нещо подобно на нашето жителство в България, което беше преди 1989 г., то след 1989 г. по-голямата част от тях и най-вече младите се втурнаха към големите градове в търсене на препитание. Така се обезлюди до голяма степен Голо Бърдо. От друга страна българското население, което се оформи в град Тирана, е откъснато от традиционната си среда, от селата, в които се говори само на български и е заплашено от албанизация.

Точно поради тази причина от години коментираме идеята за изграждане на българско средно училище в Тирана – частно училище, което да работи по българската и по албанската учебна система и да издава дипломи, които да бъдат автоматично признати в България. С други думи - на ученикът, завършил там, да му се признава дипломата по същия начин, както на всяко българче, за да може после без каквито и да е било бюрократични пречки да кандидатства в българските висши учебни заведения.

Фокус: От години се работи за осъществяването на тази идея. Какво още не достига за осъществяването й?
Костадин Костадинов: По-скоро от години се коментира, защото ако се работеше от години, в интерес на истината щяхме да сме го направили. Винаги обаче нещо друго е изниквало на преден план. В крайна сметка ВМРО няма неограничени ресурси. За съжаление ние сме единствената организация, или поне до скоро бяхме, която се занимава и се занимаваше през годините неизменно с българската общност зад граница – на първо място в Македония, също така в Гърция, Сърбия, Румъния, Югославия и т.н. Сега идеята е вече много амбициозна. Председателят на фондация ,,Земляци" инж. Делян Дамяновски също силно се интересува от проблемите на българите там и не само се интересува, но и много е направил през годините, защото е създал стабилни контакти с местната власт, с българските общини там в Стеблево, в Ново село, в Голо Бърдо. Дамяновски ще има много сериозни успехи в това начинание.

Общо взето сега започваме да работим по набирането на средствата.

Фокус: Как ще помага ВМРО в набирането на средства?
Костадин Костадинов: Самите ние ще отпуснем някакви средства. После, както казах, ще търсим приятели, познати, хора, които са около нас, по същия начин, както сме го правили за всяка една акция, която е зависела само и единствено от нас. Силно се надявам, разбира се, българската държава да се включи, но...

Фокус: Ще търсите ли подкрепата на българската държава, защото ако тя не се включи, възможно ли е да се изгради българско училище в Тирана?
Костадин Костадинов: Ще се направят разговори. Но ако държавата не се включи, пак ще стане, защото става дума за частно училище. В Тирана има вече два български квартала и голяма част от хората, които са там, са заявили готовност да помагат с материали, с безвъзмезден труд – въобще по един възрожденски начин, както са правили училища преди Освобождението. Ние в случая не разчитаме на държавата, поради причината, че ако досега държавата е искала нещо да направи, щеше да го направи. Може би липсва каквато и да е било заинтересованост.

Със сигурност обаче сега ще говорим с представители на екипа на Божидар Димитров. Все пак имаме министър, който се занимава с проблемите на българите зад граница и вече ще видим дали те ще могат по някакъв начин да помогнат. Най-добре могат да помогнат, ако отпуснат някакви средства от държавния бюджет, но това последното ме съмнява и в интерес на истината не разчитаме на него. Виждате в момента какво става в държавата, едва ли някои ще даде пари за българите зад граница, за съжаление.

Проведени са разговори в Министерството на образованието в Албания. Откъдето има дадено принципно съгласие. Започваме да подготвяме документацията, събираме средствата и живот и здраве, когато сме готови до година, две, три, четири, когато успеем да съберем парите, започваме да строим.

Ние се включваме във фондацията, но както виждате самите ние нямаме председател, който да я оглавява нарочно, за да не възникнат някакви обвинения, че се опитваме да създаваме някак пи ар около себе си и т.н. Ще помагаме абсолютно безкористно, абсолютно чистосърдечно, по начина, по който сме го правили много пъти досега, даже без много, много да го огласяваме, защото в крайна сметка е важна крайната цел. Ако един ден имаме едно училище в Тирана, което да се казва ,,Иван Вазов" и което да се превърне в елитно училище там, мисля, че ще успеем да спасим една голяма българска общност от изчезване.

Българската преселническа общност в Тирана в момента наброява повече от 30 хиляди души. А това не е чак толкова далече от западната граница на Македония и не е чак толкова далече от България в крайна сметка. След като български общности успяват да направят неделни училища и някакви други форми на учебна подготовка в Европа и САЩ, защо да не можем да направим нещо подобно и в Тирана. Ако това нещо стане, можем да мислим по-нататък по подобен начин и за други такива училища в територии, в които българите за застрашени от асимилация. Когато не ти помага държавата, си помагаш сам. В случая, когато държавата не прави нищо, ще го направим ние, доколкото можем.

Фокус: Има ли други подобни инициативи, в които ВМРО се включва активно, за да помага на българите в Албания?
Костадин Костадинов: Напоследък не. В момента сме се съсредоточили в това, защото българите в Албания през годините, в които бяха на границата, са се научили изключително много да оцеляват. Техният дух им позволява в годините, в които Албания се отвори към Запада, да успеят да просперират извън териториите й. Както казах една голяма част от тях напуснаха родните си места и се установиха в Корча, в Тирана. Ние в разговори с тях сме имали възможност да ги питаме дали имат нужда от нещо. Няма да забравя, аз бях в Албания през 2004 г., тогава говорихме с няколко българи в Корча, който е най-големият град в Южна Албания. Когато говорихме с тях, те казаха, че е добре в града да се направи един културен център, да има консулство, защото им се налага да пътуват много, за да си извадят документи в Тирана. На картата разстоянието е малко, но пътната инфраструктура в Албания е ужасна. Местни българи тогава изявиха готовност да финансират изграждането на такъв културен център, само както се казва държавата да си сложи отвънка знамето и да влезе вътре и да го управлява.

По подобен начин действат гърците. Аз видях гръцкото консулство в Корча, видях гръцкия културен център в Корча, които са огромни и много посещавани. Хванали са местни власи, които са се обявили за гърци и те са спонсорирали. Нещо подобно прави македонската държава в момента с българите в Корча. В началото на тази учебна година – 2009 - 2010 г. откри първите курсове по македонски език и въобще по македонско образование в Корча, където да създаде среда за македонизма в Албания. При условие, че ние нищо не правим, можем да си представим какво ще се случи, ако те решат един ден да отидат в Тирана или Елбасан. И най-важното е, че няма министър без портфейл за македонците зад граница, има само министерство на изселниците, което работи през последните двайсет години и е изключително активно. Там проблеми с парите няма и никога не е имало, за разлика от България. Въпрос на приоритети. Очевидно за нас българите зад граница не са приоритет, но пък в интерес на истината, то и българите в България не са приоритет, а какво да говорим за другите.
http://www.focus-news.net/?id=f15249

[Зехрудин Докле: Гора е най-запазената ,,българска марка" в Албания]

Зехрудин Докле: Гора е най-запазената ,,българска марка" в Албания


Зехрудин Докле, председател на Културно-просветно дружество ,,Иван Вазов" в Тирана, пред Агенция "Фокус".

Фокус: Г-н Докле, представете Вашето дружество ,,Иван Вазов" на българите в Албания – с какво се занимава?
Зехрудин Докле: Най-напред работим много усилено с подготовката на кандидат-студенти, които идват да учат в България по 103-то постановление. Около 200 студенти вече са завършили в България в различни университети. Това беше най-важната дейност, не само на нашето дружество, а и на дружество ,,Просперитет" – Голо Бърдо. Всяка година изпращаме по 25 – 30 студенти в България по 103-то постановление. Повечето предпочитат право, медицина, има и журналистика, Технически университет. Учат в София, Свищов, Русе, Пловдив, Велико Търново, Благоевград. През юли в Посолството ще се проведе приемен изпит по български език, история и литература. За него кандидат-студентите се подготвят цяла година. Студентите идват със стипендии. Винаги е имало интерес от студентите, винаги местата са се попълвали и винаги децата са били добре подготвени, когато са кандидатствали.

Фокус: От една година за пръв път има министър за българите зад граница. Какви препоръки бихте отправили към българските институции за работа с българите зад граница?
Зехрудин Докле: През годините ние сме имали срещи на много високо равнище. Срещали сме се президента Петър Стоянов, с министър-председателя Симеон Сакскобургготски, с министри на външните работи. Отвреме навреме работите се засилват. Надяваме се, че щом имаме и министър, който покрива българите в чужбина, ще имаме много по-големи резултати. Това особено може да се каже за даването на българско гражданство – там вече има много подобрение. Първо, вече се започна поред и не прескачат много молби. Това означава, че работата е преодоляла някакви корупционни намеси. Това е много важно, защото честно казано досега тези обещания никога не се реализираха. Досега обещанията бяха – за шест месеца, за девет месеца, за една година... И тази година, въпреки че са дадени много български гражданства, все още молбите са от 2006 година. Надяваме се да се свърши 2006-а година, да се почне 2007-а година...

Фокус: Има ли интерес от българите в Албания към българско гражданство?
Зехрудин Докле: Има интерес, обаче има много, много административни пречки и бюрокрация. Примерно – човек трябва да дойде поне четири пъти до България, за да го получи. Само за да го получи, преди това – да чака три – четири години, както беше досега. Може би това са изискванията, но те са много проблемни. Не може ли да се дава на място – например – през Посолството да се дава? Излиза Указът на вицепрезидента, трябва да дойде тук, за да си извади граждански номер, за който се чака един месец. После обратно се връща тук, за да си извади паспорт. За всяко идване тук трябва да си вади виза, а за виза задължително трябва да си намери някой, който да му изпрати покана... Три пъти трябва да получи виза, за да дойде до София и най-накрая с експресна процедура може да вземе паспорт и лична карта.

Фокус: Чували ли сте за проблеми за хора с мюсюлмански имена да получават българско гражданство?
Зехрудин Докле: Чувал съм за такива проблеми със служители на ниско ниво в агенцията, които проверяват документите. За райони като Гора, които са известни като български райони, това е преодоляно. В Гора всички са с мюсюлмански имена, но тя е най-запазената българска марка. И за език, и за традиции, и за всичко. Затова за тях вече са убедени, че са българи. Проблеми има, ако хората са се разпръснали насам – натам извън Гора, бащи и майки, и дядовци са с български произход, но децата са се пръснали насам – натам. Тогава започват едни проучвания като че ли са някакви престъпници. Познавам лично тези служители и дори ми е много гадно да се занимавам с тях, да ги споменавам даже. Но има такова нещо.

Фокус: По-лесно ли се взима македонски паспорт, отколкото български?
Зехрудин Докле: Много по-лесно. Няма много изисквания за македонски паспорт. Друго е нивото на Македония, друго е – на България.

Фокус: Вие сте превели Николай Хайтов и Чудомир на албански език. Откъде знаете толкова добре български език?
Зехрудин Докле: От майка ми и от баща ми. "Диви разкази" на Николай Хайтов преведох през 2004 година, а Чудомир – през 2006 г.

Фокус: Казахте ,,Гора е най-запазената българска марка". Къде има още българи в Албания?
Зехрудин Докле: В Мала Преспа и в Голо Бърдо.

Фокус: Има ли опити за пропаганда от страна на Скопие сред тези хора, че са македонци?
Зехрудин Докле: Разбира се, и те имат... Даже някакви статии са написали срещу нас. Всеки нека прави своето, важното е, че ще остане истината – какъв се чувства човек.

Фокус: Кои са най-големите проблеми на българите в Албания?
Зехрудин Докле: Не мисля, че българите в Албания имат много проблеми. Дори и по комунистическо време в Гора, горани бяха абсолютно свободни... Говорили сме нашенски език. Вярно е, не сме го учили в училищата, обаче в къщи, в партийни комитети, в общините, когато сме влизали, сме говорили нашенски. Затова е най-запазеният език в Гора, включително и в моето село – Борйе.

Фокус: Колко са българите в Албания?
Зехрудин Докле: В самата Гора има 30 села, от тях 18 са в Косово, 9 в Албания и 3 – в Македония. Тя е един район, обаче само в албанската част от Гора са около 10 000 души. Сега вече техните внуци, правнуци, братовчеди са се пръснали в цяла Албания. Така може да станат много, но зависи какъв критерий ще се постави. Но както казват някои, че били 100 000 души – преувеличават. Чак толкова не са. Ние сме запазени, и в Гора, и в Голо Бърдо, и в Мала Преспа; но с роднините по цяла Албания, те се умножават. Става като метастаза – все повече и повече, но зависи кой какъв смята, че е и докъде стига. Най-доброто би било това, ако българските институции не им правят много пречки и по Конституция човек сам се определя какъв е и какъв се чувства.

Фокус: Има ли български училища?
Зехрудин Докле: Официални български училища няма, обаче има се правят курсове и в основно училище, и в средните, в Елбасан примерно учат български език. Всяка година има и преподавател от Министерството на образованието в университета в Тирана, който там води и курсове по български език в извънучебно време.

Фокус: Кой е автор на горанския речник?
Зехрудин Докле: Мой братовчед – Назиф Докле.

Фокус: Какво е характерно за езика на гораните?
Зехрудин Докле: Ние винаги сме му казвали ,,нашенски език". Горанци – нашенци, така се казват – българи.

Фокус: С какво се занимават горанци?
Зехрудин Докле: Сега вече се занимават с всичко. Преди основната им професия беше кулинария и складкарство. Сладкари от Гора има даже и в Китай – такава е легендата. А действителността е, че горанци има в целия свят. Примерно от моето село Борийе един отиде в Ню Йорк, преди 15 години. Дори има статии с негови рецепти за ястия в Ню Йорк. Като готвачи, като сладкари, горанци са известни. Има и една спорна история – за бозата. В България погрешно мислят, че бозата е дошла от албанците. Бозата е дошла точно от горанците, т.е. – от българите. Дори има една статия от друг мой братовчед – Елмаз, за бозата. В Албания преди само горанци са правили боза и са имали работилници във всички градове. Ние претендираме, че автори на бозата сме горанци – нашенци, разбира се, това е малко спорно.

Фокус: Има ли възможност официално да бъде признато българско малцинство в Албания?
Зехрудин Докле: Отношенията с България винаги са били приятелски. Ако се поиска, може да се приеме сто пъти по-бързо, отколкото някое друго малцинство. Исторически, Албания с България е имала прекрасни отношения. Който познава историята, е убеден в това. И възрожденците от Албания са имали в София всички възможности и предимства за тяхната дейност за освобождаване от османското иго.

Фокус: Освен с образованието, с какво българската държава може да е полезна на българите в Албания?
Зехрудин Докле: България винаги е имало с какво да е полезна не само на българите в Албания, а и на самата Албания. България е член на Европейския съюз, Албания се готви да бъде и тя в европейското семейство, така че винаги ще има с какво да са си полезни. В Албания всички правителства, не само сегашното, вчерашното или онзиденшното, винаги са имали много добри отношения с България, и на много високо ниво.
http://www.focus-news.bg/?id=f15260

[Пламен Павлов: Пропускаме златни шансове със сънародниците от близката чужбина]

Пламен Павлов: Пропускаме златни шансове със сънародниците от близката чужбина

За българите в Албания, Агенция "Фокус" разговаря с историка доц. Пламен Павлов, бивш председател на Държавната агенция за българите в чужбина.

Фокус: Г-н Павлов, предстои преброяване в Албания през 2011 година. Заговори се, че с една по-активна работа българите в Албания, те може да бъдат признати като самостоятелно малцинство там. Какво е вашето мнение?
Пламен Павлов: Без куртоазия мога да кажа, че Агенция ,,Фокус" няколко пъти повдига този въпрос, и ако хората се разтърсят в архивите на ,,Фокус", ще видят какво съм казал в различни периоди. Спомням си, че ,,Фокус" направи цяла дискусия, когато председателят на Народното събрание проф. Огнян Герджиков повдигна темата при посещението на неговия албански колега и тогава имаше надежди, че нещо ще се направи. Преди това този въпрос беше повдиган от бившия премиер Иван Костов, от президента Петър Стоянов. Но ето виждаме, че фактически България продължава да бъде твърде пасивна.
Мога да кажа и какво направиха наши колеги - учени. Веселка Тончева от Института по фолклор издаде една прекрасна книга за българите в Албания и тя ще бъде с продължение. Там присъстват български спелеолози, които са и големи родолюбци като Алексей Жалов. Много българи от Албания завършиха в България. Издават се книги на български поетеси от Албания, аз самият съм правил радио и телевизионни предавания с такива хора, да речем – Софика Мале. Така че е крайно време на държавно ниво да бъдем активни, не по-активни, а активни, защото активността е сведена до някакви много ниски показатели.
Македонистката пропаганда там не е спирала. Там вече от години има Партия на македонците в Албания, която промива мозъците на нашите сънародници. Има излъчване на телевизионни и радиопредавания. Има и пропаганда от страна на Гръцката православна църква. По едни данни те са 50 - 60 хил., по други данни са 120 хил., има и числа от 300 хил. души. Имаме достатъчно инструментариум, за да проучим колко българи има в Албания, но по моя преценка те са не по-малко от 100 хил. души. Голяма част от тях са българи-мюсюлмани. Те също не са еднородна общност. Аз се шегувам, че ние сме най-голямата възможна мозайка от всички нации, може би само индийците могат да ни бият по разнообразие. Ние дори в един малък регион, какъвто е Албания и Косово, новата държава на Балканите, имаме няколко вида групи. В Албания ние имаме българи-православни в района на Мала Преспа, имаме българи-мюсюлмани и християни в Голо Бърдо и групата на горанците в околията Кукъс, на която другата й част е в днешно Косово, а части от нея са в Македония. Българите-мюсюлмани имат много добре запазено българско национално чувство.
За съжаление, в България има хора, които не правят разлика между вяра и националност. Аз съм имал на времето като шеф на агенцията караница с отговорни фактори, които казват - щом имат мюсюлмански имена, те са албанци. Тези хора не са албанци, те са се доказвали неведнъж. Не искам да изброявам имената на техните лидери, достатъчно е само Хаджи Пируши да спомена, проф. Рамазан Чадре да спомена. Ето това са хора, които са водачи на българската общност, а са мюсюлмани. Така, че първо трябва да се преодолее този примитивен подход - хората да се определят по някакъв верски принцип и второ, да се работи активно сред тях, а не спорадично, както беше в Голо Бърдо преди повече от 10 години, а с една постоянна работа, с приемане на повече студенти от Албания, разкриване на повече културни центрове. Това важи не само за Албания, а навсякъде, където има големи български общности - като изключим Босилеград и Цариброд, фактически такива няма. Така че в това отношение мегдан за работа има огромен, въпросът е да има политическа воля. Такава политическа воля аз не мога да кажа, че виждам особено голяма.
Фокус: Докога ще добиваме представа за тези български общности от изследвания от началото на 20 век и от изследвания преди войните? Защо се оказва, че от тогава-досега ние цитираме едни и същи изследователи, учени, вече в началото на 21 век?
Пламен Павлов: Ако позволите, аз споменах Веселка Тончева и някои други. Имаме вече и съвременни изследователи. Емил Миланов може да бъде споменат - това са хора, на които не им е работа да изследват тези общности, а го правят. Ние имаме и донякъде актуаризирана информация. Изолацията на България, нейната нихилистична политика към нашите сънародници, особено по време на Комунистическия режим, ще ни носи своите си последици, ще ни носи негативни последици още дълго време. Въпросът е, че това е минус от миналото, който може да бъде преодолян с активна работа и най-вече с политическа воля. Ако България има политическа воля да го направи, ние като член на Европейския съюз и на НАТО, се намираме в една позиция, различна от полицията на губеща страна по време на големите световни катаклизми. Просто ние пропускаме златни шансове и тези златни шансове ние на практика ги пропускаме в цялата ни близка чужбина и е крайно време това да бъде разбрано и от българското общество, и от политическите партии - не само от управляващите, но и от опозицията. Ние не виждаме особена активност, като изключим ВМРО и други патриотични организации, на практика големите политически сили продължават да се отнасят с индифирентност към националния ни въпрос, който не е решен.
Нашият национален въпрос не е решен нито с Берлинския конгрес, напротив, още повече е усложнен с Ньойския договор, с Парижкия мир. Този въпрос може да бъде решен с цивилизовани средства, но за това трябват политическа воля и последователност.
За мен е много непонятно, когато наши официални делегации и лица отказват, игнорират срещите с български общности. По времето на правителството, когато съм работил аз, това на Иван Костов и на ОДС, беше практика министър-председател, президент, когато се появят някъде, където има българска общност, задължително да има среща. За съжаление, в последно време тази практика я няма. При нашите организации, особено в такива проблемни страни като Република Македония, една проява на невнимание е не само обидна, но може да има и някаква индулгенция на тамошните власти да преследват българите, хората, които имат смелостта да се изявяват като българи. Там става въпрос за българи, а не някаква друга нация. В това отношение ние като държава, нашите власти, са длъжни по силата на събитията и по силата на международното право да се грижат за нашите сънародници, по силата на нашите принципи като национална държава.

http://www.focus-news.net/?id=f15282

[Спас Ташев: Трябва да покажем, че българите в Албания са значими за нас]

Спас Ташев: Трябва да покажем, че българите в Албания са значими за нас

Специалистът по демография и етнически въпроси Спас Ташев в интервю за Агенция ,,Фокус".

Фокус: Г-н Ташев, откога исторически е датирано присъствието на българи в Албания?
Спас Ташев: Българите в албанските земи се появяват още с идването на славяните и прабългарите на Балканския полуостров. После при Първата и Втората българска държава тези територии влизат в територията на България. Интересно е, че едва в по-късен период започват да се споменават албанците като население и ако погледнем топонимията в географските области в Албания, ще видим, че една голяма част имат български имена. Но вече в по-ново време българите в Албания се появяват след 1913 година, след Балканските войни, когато се създава независима Албанска държава. Тогава няколко части от географската област Македония са откъснати и са включени в Албания. Това е територията на Голо Бърдо в района срещу град Дебър и западната част на Преспанското езеро. Това са земи с компактно българско население. Има и трета българска общност в областта Гора, която се намира точно срещу Косово, т.е. в днешна Албания имаме три български общности – в района на Гора, района на Голо Бърдо и в района на Мала Преспа. В Мала Преспа всички са българи-християни, в Голо Бърдо е смесено населението- българи-християни и българи-мохамедани, а в района на Гора са само българи-мохамедани. До 1944 година Албания е признавала българското национално малцинство. Има и няколко спогодби, подписани между България и Албания, където фигурира наличието на българско малцинство. След 1944 година със смяната на политическия режим както в България, така и в Албания идват на власт комунистическите партии, които започват да провеждат решението на Коминтерна от 1934 година за наличието на македонска нация. Но Албания не тръгва директно към македонизма. През 1944, 1945, 1946 година албанските власти на няколко пъти се обръщат към Георги Димитров да съдейства и да изпратят български учители за това население. Но българските власти отказват с мотива, че това население е македонско и то не интересува България. И от този период датират проблемите с идентичността на това население. Така стояха нещата до 1989 - 1990 година. За щастие Албания живееше един изолиран живот и те се противопоставиха както на Съветския лагер, така и на западната демокрация, поради което населението в Албания не беше повлияно от югославската пропаганда. Поради тази причина населението в тези три района започнаха да търсят своите корени и една не малка част от това население се обърна към България за съдействие. Аз бях първият български гражданин, който установи контакти с това население като инициативата беше тяхна. Тези контакти станаха през граждани от Македония, които бяха на посещение там. Те ми казаха, че това население се изявява като българско. Честно казано, аз не вярвах на думите им. Но писах на адресите, които ми дадоха и тогава се потвърди, че въпросното население се изявява като българско, поставиха няколко искания за изпращане на хуманитарна помощ. Тогава се организираха и първите дарения на лекарства. След това имаше инициатива от Жельо Желев, след него от Петър Стоянов за хуманитарни акции в Голо Бърдо. Подарихме един автобус, след това хранителни продукти и общо взето така се затвърдиха контактите на демократична България с това население.
Фокус: Има ли пропаганда сред това население, след като се намира в териториалните граници на друга държава? Как се осъществява въздействието върху тези хора?
Спас Ташев: Като говорим за три български района в Албания, трябва да кажем, че само в Мала Преспа населението е регистрирано като македонско. В другите два района цялото това население е обявено за албанци, които спадат към някакво езиково малцинство, което говори български. Албанските власти признават, че езикът на това население е български. Но може би, защото по-голямата част от населението в района на Голо Бърдо и цялото на Гора изповядва ислямската религия, която е доминираща в Албания, затова и те смятат това население за албанско. Трябва да кажа, че аз съм бил и в двата района и там дори възрастното население не може да говори албански. Децата, като отидат на градина или в училище, едва тогава започват да изучават албански. Но домашният език, езикът на общуване на улицата продължава да е българският. Те имат български носии, пеят български песни, наричат езика си български.
Фокус: А по отношение на македонската пропаганда какво може да кажете?
Спас Ташев: Македонската пропаганда е много силна. Тя е не само политическа, но е подкрепена с доста големи финансови инжекции. Македония дълго време се опитваше да създаде там свои организации. Но парите, които раздаваше Македония, пораждаха конфликти как да бъдат разпределени и от това нещо македонизмът загуби. Но в последните 20 години, откакто има независима Македония, македонската политика е строго последователна. Тя непрекъснато се е опитвала да наложи македонското самосъзнание сред това население. За съжаление, имат известни успехи.
Фокус: Какви действия извършват македонските власти?
Спас Ташев: Те започнаха масово да дават македонско гражданство на това население. Те правеха това дори и без самите хора да са правили такива искания. Македонският консул идваше в районите, записваше имената на хората и след няколко седмици се появяваше с една торба, в която имаше македонски паспорти. Тези паспорти биваха раздавани на улицата пред магазините. Една част от тези хора в наши дни живеят на територията на Македония. Но известна част от тях не правят разлика между Македония и България. Те казват: Ние сме македонци по географски признак, но сме българи по етническа принадлежност и самосъзнание. Аз знам за много такива случаи, когато хора, получили македонски паспорти, после идваха в България и подаваха документи за българско гражданство.
Фокус: Българската държава може ли да помогне на тези хора и по какъв начин може да помогне по отношение на поддържането на етническата принадлежност?
Спас Ташев: На този етап Българската държава е правила две хуманитарни акции. Едната беше по инициатива на президента Жельо Желев някъде през 1991-1992 година, след това по времето на президента Петър Стоянов. Ние имаме две официални акции за подпомагане на това население именно като българско. През целия този период България подкрепя организациите на българите, там съществуват и няколко курса за изучаване на български език, като някои от учителите са завършили в България. През двадесетте години от 1990 година насам всяка година по 103-о постановление на Министерски съвет в Български висши училища се приемат българи студенти от Албания. Така ние чрез 103-о постановление имаме признаване на българска народност в Албания. Всяка година се определят квоти. Но с оглед на другите пропаганди, които действат сред това население, тази помощ не е достатъчна и е необходимо на едно по-високо ниво този въпрос да бъде поставен. Като говорим за отношение на хората към България има огромен интерес за получаване на българско гражданство. Но не винаги е имало разбиране към този проблем. Аз бях заместник-председател на Държавна агенция за българите в чужбина от 1998 до 2003 година и съм наблюдавал как се променя отношението на хора на ръководни постове в държавата към това население, а и към други български общности зад граница. Непрекъснато сме се стремели да провеждаме разяснителна кампания. Но с всяка смяна на властта сме започвали от нула. Необходимо е по отношение на Националния въпрос в България да има приемственост, т.е. без значение коя партия управлява България, по въпроси, които третират националния интерес, трябва да има една приемственост и само това ще бъде гаранция за успех. Подобен подход имат редица други държави, които успешно провеждат своята политика към собствената си диаспора.
Фокус: Възможно ли е откриване на българско училище в тези райони?
Спас Ташев: Там вече няколко поредни години се провеждат курсове по български език. В момента в Министерство на образованието се разглеждат проектите на различните български общности за подобни училища. Но дори и да няма тази година разработен проект, е възможно да се съдейства и през следващата година да се създаде такъв, който да се финансира от Министерство на образованието за създаването на такова училище сред българите в Албания.
Фокус: Как може тези хора да се стимулират да изразяват и поддържат своето българско самосъзнание?
Спас Ташев: На първо място това става чрез демонстриране на внимание и загриженост от страна на българската държава. Ние трябва да покажем, че тези хора са значими за нас. След това идва възможността за разработване и кандидатстване по редица програми и смятам, че България все повече ще подкрепя подобни инициативи.
Фокус: Може ли да се говори за българско малцинство в Албания?
Спас Ташев: Може. Дори самият президент Сали Бериша по време на своите посещения в България, в няколко изказвания е заявявал, че в Албания има население, което се изявява като българско. Има много чужди публикации, които признават наличието на такова българско малцинство.
Фокус: Има ли статистика за броя на българите в Албания?
Спас Ташев: Според официалната албанска статистика само 7 хил. души са признати за македонци, а останалите са обявени за албанци. Но лицата от български произход са между 50 и 100 хиляди души.

http://www.focus-news.net/?id=f15274



Редактирано от модератор: Добавен текста на материала от цитирания източник.

[По-пълна информация можете да получите на телефони: 0889 357 805 или 0878 731 621.]

Традиционното посещение в Охрид и Струга организира и тази година Националната женска организация на ВМРО. Сега обаче, за първи път, пътуването продължава и към Вльора, Драч и Тирана в Албания.

Датите са от 22 до 26 септември. Настаняването е в хотели три звезди. Цената е само 280 лв. и включва разходите за път, нощувките и храна, четири дни в хотел, пътни такси и застраховка.

По-пълна информация можете да получите на телефони: 0889 357 805 или 0878 731 621.

Дамите от ВМРО канят всички желаещи да си припомнят българското духовно наследство в тези краища на Балканите, да се запознаят с красивата и малко позната земя на Албания и да изпратят лятото по бреговете на Адриатика. http://vmro.bg

[Български певци изнесоха два концерта за българите в Голо Бърдо, Албания]

http://www.focus-news.net/?id=n1449602
Български певци изнесоха два концерта за българите в Голо Бърдо, Албания

Требища. За музиката няма граници, каза Хаджи Пируши, председател на Организацията на българите в Албания ,,Просперитет Голо Бърдо", благодарение на чиято покана в селата Требища и Големо Острени се състояха два концерта на популярните и обичани български певци Йорданка Варджийска и Райко Кирилов. Концертите бяха поднесени като подарък за нашите сънародници в областта Голо Бърдо, Република Албания, от името на община Мездра, побратимена с голобърдската община Големо Острени. Това съобщи за Агенция "Фокус" доц. д-р Веселка Тончева от БАН.
Концертите и в двете селища преминаха в изключително приятелска атмосфера, българските изпълнители бяха посрещнати емоционално, което се изрази и в извилите се хорá, в спонтанните реакции на слушащите, в раздадените аудио-носители и десетките плакати с автографи на нашите певци – именно музиката беше тази, която преодоля границите и сближи хората.
Инициативата беше реализирана с финансовата подкрепа на Националната асоциация на председателите на общински съвети в Република България и организационните усилия на нейния изпълнителен директор Делян Дамяновски, както и бе подпомогната от народния представител Георги Божинов. Участници в организацията на концертите бяха и Георги Валентинов (зам. председател на Общински съвет – гр. Мездра), Красимир Тодоров (заместник-председател на областния комитет на ВМРО – гр. Враца), Кирил Иванов (тонрежисьор), доц. д-р Веселка Тончева (БАН) и Емил Томов (логистика).

[Веселка Тончева: Документирането на традиционните представи и знания от Голо Бърдо носи информация за по-стари пластове на фолклорно мислене]

Веселка Тончева: Документирането на традиционните представи и знания от Голо Бърдо носи информация за по-стари пластове на фолклорно мислене

26 октомври 2010 | 17:00 | Агенция "Фокус"

Доц. д-р Веселка Тончева от Институт за етнология и фолклористика с Етнографски музей - БАН, в интервю за Агенция ,,Фокус"

Фокус: Г-жо Тончева, за пореден път посетихте българите в Голо Бърдо. Каква беше целта на експедицията ви този път, къде бяхте?
Веселка Тончева: Целта на тазгодишната лятна експедиция, финансово подкрепена от Държавната агенция за българите в чужбина, беше да се продължи работата по събиране, документиране и съхраняване на традиционната култура и знание на българската общност в Голо Бърдо. Проучванията, които правихме, бяха основно в с. Големо Острени, но частично се запознахме и с близкото Оржаново (възникнало като махала на Г. Острени) и с Мало Острени, където до скоро е имало и българи християни, тъй като останалите посочени села са вече изцяло мюсюлмански.
В по-дългосрочен план перспективата е изготвянето на втора част на книгата ,,Българите от Голо Бърдо", посветена на определени дялове от традиционната култура на тези наши сънародници и съдържаща подобно на първата част теренни материали и научен текст.
Като част от проучванията, осъществени по време на етноложко-фолклорната експедиция 2010, беше и моят индивидуален престой в столицата Тирана и опитът ми да работя в Архива на Института за културна антропология към Центъра по албанология. Успях да копирам текстове и музика на песни, записвани през 50-те и 70-те години на ХХ в. в областта Голо Бърдо, но и в областите Преспа и Гора. В научен план те са особено ценни с оглед на възможността за диахронни сравнителни наблюдения.
Фокус: Конкретно какъв материал успяхте да документирате и запишете?
Веселка Тончева: Етноложкият екип, който освен мен включваше и н.с. д-р Цветелина Димитрова от Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей – БАН и Симона Петрова от ВТУ ,,Св. св. Кирил и Методий", направи над 70 интервюта с информатори на различна възраст. Сред засегнатите теми мога да посоча селищна история, топонимия, фолклорна история, родовете в с. Големи Острени, Оржаново и Мало Острени, историята на Албания и вписването на Голо Бърдо в нея; раждане, бабуване и баене; сватба, песни и инструментална музика на сватба и сюнет, свирене, видове свирки/зурни и зурнаджийски мелодии; погребение, Байрам и поменална обредност; фолклорен ислям, демонология; идентичността на общността в Голо Бърдо и др.
Беше направено видео- и фотодокументиране на ритуалните действия в традиционна голобърдска сватба, на частите и наименованията на невестинската носия от с. Големо Острени, както и на традиционни овчарски звънци и хлопки от региона. Заснети бяха традиционни къщи и гробища във всяко от трите селища – особено интересни се оказаха каменните кръстове от стари християнски гробища и местността ,,на църков" в с. Малестрени (Мало Острени). Документиран беше и пазарът, провеждан веднъж седмично в с. Големо Острени, на който се събират хора от всички околни селища на общината.
Фокус: Изчезват ли традиционните представи и знание у тези българи? Събирането им каква информация носи на учените?
Веселка Тончева: Когато се говори за Голо Бърдо като област трябва да се има предвид, че различните селища имат различна съдба. Някои са с много малко жители или дори направо са обезлюдени, тъй като населението им мигрира в градовете, например в с. Вормица в момента има един-единствен жител – християнинът Спиро Марку, други обаче са все още жизнени – в селата Требища и Големо Острени, които са и центрове на общини, например има училища до девети клас.
Събирането и документирането на традиционните представи и знания от Голо Бърдо носи информация за по-стари пластове на фолклорно мислене или фолклорна вяра, а много често чрез събирателско-изследователския процес имаме възможност да наблюдаваме функционирането на локалната памет и механизмите на произвеждане на собствената фолклорна история. Такъв е любопитният случай с историята за Мустафа Кемал Ататюрк, позната в Голо Бърдо. Според фолклорните наративи по бащина линия основателят на модерната турска държава произхожда именно от тази област и в местните представи той се възприема като голобърдец. Функционирането на тези наративи е единствено в устна форма, но устният разказ, разбиран като памет на поколенията, от различни изследователи се приема за авторитетен и достоверен първоизточник. Защото именно на базата на устните разкази се извършва конструирането или реконструирането на локална памет, а за голобърдци тя е особено важен маркер за идентичност.
Фокус: Има ли нематериално културно наследство, песни, предания и традиции сред българите в Албания, които да имат аналог в България?
Веселка Тончева: Разбира се, че има и това е напълно закономерно. На границата на ХІХ и ХХ в. от автори като Васил Кънчов и др. Голо Бърдо е описано като най-западнобългарската област. Малко по-късно, през 1916 г. като участник в комплексната научна експедиция в Западните краища на Македония, Йордан Иванов категорично дефинира Голо Бърдо и други съседни региони в Дебърско (като Мала Река, Поле, Жупа, Дримкол) също като български. Тази единност на територията неминуемо е свързана и с единството на традиционната култура на цялото българско етническо землище, независимо че границата, разделяща областта Голо Бърдо, е поставена преди близо 100 години. Календарната и семейната обредност на българите в Голо Бърдо по своите основни параметри е единна с българската традиционна обредност и това единство може се наблюдава на различни равнища. Голобърдските обреди, обичаи и празници са в унисон с познатите на българската етническа територия обредно-празнични модели. Това може да се каже и за музикалното наследство на тези наши сънародници. Например, когато две българки от Стеблево със съдействието на Агенцията за българите в чужбина участват в Осмия национален събор на българското народно творчество в Копривщица през 2000 и чуват песни от Благоевградско, те остават изумени: Това са нашите песни!
Фокус: България присъства ли като тема сред българите в Голо Бърдо и по какъв начин?
Веселка Тончева: Търсенето на директни ,,препратки" едва ли е достатъчен аргумент за български произход – по-важното е, че България присъства имплицитно в почти всички наративи: като ,,майка Бугария" и чрез споменаването на ,,бугарски йозик". Бих посочила само една абсолютно спонтанна случка, на която станах свидетел при последното си пътуване до Голо Бърдо. Преди около две седмици по покана на г-н Хаджи Пируши, председател на Организацията на българите в Албания ,,Просперитет Голо Бърдо" селата Требища и Големо Острени се състояха два концерта на популярните български певци Йорданка Варджийска и Райко Кирилов, поднесени като подарък от името на община Мездра, побратимена с голобърдската община Големо Острени, и осъществени с помощта и организационните усилия на Националната асоциация на председателите на общински съвети в Република България и нейния изпълнителен директор г-н Делян Дамяновски. По време на концерта в Големо Острени в разгара на песните и хората, един местен човек поиска думата и изказа своята благодарност към г-н Хаджи Пируши за дейността, която развива и за връзката на Голо Бърдо с България, която се дължи именно на дружеството, както и заяви, че знанието за българския произход на голобърдци е знание, което се предава по наследство и не може да бъде променено.
Фокус: Има ли интерес у тях към образование в България, към българско гражданство?
Веселка Тончева: Към образование в България интерес има и струва ми се, в последните години той нараства, тъй като и популяризирането на възможностите за обучение в България става все по-широко. Що се отнася до българското гражданство, благодарение на ускоряването на процедурата за чакащите за български паспорт, което се дължи на министъра на българите в чужбина Божидар Димитров, тази година немалък брой от българите от Голо Бърдо получиха българско гражданство и този факт има особено позитивен отзвук сред общността.
Фокус: Имате ли наблюдения – преселниците от тези райони остават ли българи или се асимилират?
Веселка Тончева: След 1991 г. голобърдци доста активно мигрират в градовете (Тирана, Елбасан, Дуръс, Фиер), но интересното е, че дори и там те се опитват да запазват общностното си чувство – живеят заедно в определени квартали, общуват помежду си, съхраняват елементи от традиционната си обредност и празничност и в градските условия. Неминуемо обаче при този начин на живот се пораждат и смесените бракове, а това крие опасност от изгубване на българския език и идентичност, води до възможност за асимилиране на общността в албанската езикова и културна среда. Разбира се, ние нямаме власт над механизмите на естественото развитие на общността в ХХІ в. и като изследователи можем само да наблюдаваме, но тук е мястото на държавата ни, която с политиката си на подкрепа и с активната работа с тези българи би могла да съдейства за съхраняване и заякчаване на българщината сред тях.
Фокус: Има ли македонска пропаганда сред българите в Голо Бърдо и в какво се изразява?
Веселка Тончева: Аз нямам за цел да следя как точно съседната ни Република Македония работи в областта Голо Бърдо, вгледана съм в собствената си работа и в това, което България може да направи за хората, които имат българско самосъзнание, но индиректно научавам за акции – за книги, подаръци, дрехи, които голобърдци получават като подарък от македонска страна. Мисля обаче, че ние трябва да се концентрираме в нашата мисия и в конкретните дейности, които всеки в своята област би могъл да извършва – само така ще запазим връзката с тази българска общност и България ще остане ,,майката-родина" за тях.

http://focus-news.net/?id=f16209

[Дългогодишната идея на председателя на дружество ,,Просперитет – Голо бърдо" Хаджи Пируши за откриването на българско училище в Тирана е на път да се реализира.]

Дългогодишната идея на председателя на дружество ,,Просперитет – Голо бърдо" Хаджи Пируши за откриването на българско училище в Тирана е на път да се реализира.

Пред репортер на Агенция ,,Фокус" Хаджи Пируши е казал, че е са получили подкрепата на Сдружението на председателите на общинските съвети с председател Делян Дамяновски от Мездра и ще работят за осъществяването идеята,

Според Хаджи Пируши, ако се създаде средно училище в Тирана, това ще помогне много децата да учат български език още преди да решат дали ще кандидатстват за висше образование в България. Сега го учат в семейна среда и започват да посещават курсове за книжовен български език едва когато тръгнат да кандидатстват. Подобни колежи в Тирана са открили и Гърция, и Турция. Той е категоричен, че ще намерят и най-добрите учители за българското училище, което ще го направи конкурентноспособно на останалите средни училища, като едовременно ще запозае учениците с българските обичаи.

,,Инициативата за българско училище трябва да дойде от българите в Албания, каза Божидар Димитров. 136 неделни училища има в момента по света. Държавата им оказва подкрепа чрез програма ,,Роден език". За да се помогне и на училището в Тирана, то трябва да бъде създадено от местните българи. Някои от по-младите българи, които работят и имат хубави професии, са готови да си платят таксата, за да учат децата им в българско училище. Имаше и предложения дори те самите да организират преподаване на български език, без да им се заплаща, но не биха искали децата им от малки да учат българския език на диалект". Казва министър Божидар Димитров, който на скоро беше на визита в Албания. Той подчертава, че всеки труд трябва да бъде заплатен, включително и на преподавателите в бъдещото българско училище. Средства за това ще намери българската държава, която вече оказва помощ на много от училищата, създадени от българските общности.

,,Българите там са скромни хора и не поставят големи искания. Тази общност, макар че не е призната официално за българско малцинство, работи в пълна свобода, без да бъде потискана, както става в някои други държави. Сред албанските българи има учени със завидни позиции. Много от тях настояват да не бъдат разглеждани като бедни аборигени, доста наши сънародници имат добър бизнес в Албания", коментира министърът.

Той посочи, че във всеки голям албански град има значителни български общности. http://podkrepa.net/novini/338-kolej-albania

[Алексей Жалов: Българи като че ли е мръсна дума в Албания]

Алексей Жалов: Българи като че ли е мръсна дума в Албания

Фотографска изложба за българите от албанския район ,,Голо Бърдо" се открива на 28 януари (петък) в сградата на националния музей ,,Земята и хората" в София. Началото е в 18.30 ч. Основен организатор е Сдружението ,,Нашенци".
Сред организаторите са още Националният музей ,,Земята и хората", Фотографска къща ,,Ралица" и ВМРО - Българско национално движение.
Автори на изложбата са н.с. І ст. д-р Веселка Тончева от Института по фолклор при БАН и Алексей Жалов, изпълнителен зам.-председател на Българската федерация по спелеология, който бе любезен да даде интервю за news.bg.

Откъде е интереса у един спелеолог към българите от ,,Голо Бърдо"?
Моят интерес към ,,Голо Бърдо" бе мотивиран от филма, който бе излъчен по БНТ през 1993 г. На мен като спелеолог ми направи впечатление релефа на областта и реших, че там би могло да има пещери. Година по-късно моя милост и още трима колеги посетихме района и така попаднахме на българите там. Когато това се случи, ние прегърнахме идеята, че трябва да се работи тези хора да станат известни на българската общественост и ако може самите ние да направим нещо за тях.

Какво по-конкретно имахте предвид?
Още при първата ни спелеоложка експедиция, която организирахме през 2002 г., имахме ясното съзнание, че ако не можем да помогнем пряко, то можем да направим това косвено. Със самото си присъствие ние бихме могли да помогнем на хората в ,,Голо Бърдо" - чрез контакта им с нас - да се самоидентифицират. Защото това е един много сериозен проблем за тези хора. Част от тях не знаят какви са - българи или македонци. Не говоря за тези, които откровено казват: ,,Ние сме си албанци!", като имат предвид не тяхната национална принадлежност, а страната, в която живеят.

Доколко е запазено българското в ,,Голо Бърдо"?
Това е най-сложният въпрос. Една част от нашите сънародници там твърдо се определят като българи, докато други заявяват, че са такива конюнктурно - в зависимост кой ги пита! Затова е много трудно процентно да се каже какво е съотношението между тези, които се самоопределят като българи и македонци. За това по мое мнение определена вина има и българската дипломация. И то не само по отношение на българите в ,,Голо Бърдо", но и на тези, които живеят в останалите райони на Албания.

Явно имате преки впечатления от работата на нашите дипломати със сънародниците ни в Албания...
Искам да отбележа, че аз правя ежегодни спелеоложки проучвания от 1991 г. не само в централна част на Албания, където се намира ,,Голо Бърдо", но и на север, и на юг. През целия този 20-годишен период аз съм контактувал с българската дипломация, базирана в Албания, и съм си създал много приятелски връзки. Въобще следя къде отблизо, къде отдалеч какво там се случва в това отношение.

И каква е оценката Ви?
Според мен работата на българската дипломация в Албания е на критично ниско ниво. С изключение на някои периоди, когато в Тирана имаше по-отворени към темата дипломати. Изобщо много слабо се работи в това отношение. И фактът, че тези хора не са обект на едно по-специално, задълбочено, целенасочено внимание от страна на България се отразява зле на това кой като какъв се самоосъзнава.

А каква политика води Македония спрямо това население?
Македония води една много по-агресивна от нашата политика спрямо сънародниците ни не само в ,,Голо Бърдо", но и в другите райони на Албания. И резултатът е налице - на някои места, като например в голобърдското село Требище, много малко хора се осъзнават като българи или го правят това конюнктурно. Което неизбежно засилва позициите на македонската партия, която функционира в страната.

Само агресивната политика на Скопие ли ерозира българското самосъзнание на нашенците в Албания?
За увеличаващия се брой на самоопределящите се като ,,македонци" има и още една причина, която е много добре известна и за която отдавна се говори. Това е проблемът с получаването на българско гражданство. Аз мога да твърдя отговорно, че от момента, в който ние попаднахме там хората ни третират едва ли не като месии, които могат да направят всичко. Много често ни задават въпроса: ,,Защо ние като преди 4-5 години сме подали молби за българско гражданство, не го получаваме?" И това се точи с години, което също се отразява на това как тези хора се чувстват.

Не преекспонирате ли проблема?
Ще ви отговоря с думите на Иляз Камили, един много добър мой приятел, който е от този район и неотдавна ми каза: ,,Да, Майка България, но каква е тази майка, която е забравила децата си?" Нещо, което като го чух, направо ми излезнаха сълзи на очите, защото това е потресаващо! Затова и аз, да си призная честно, въпросът ,,Кой какъв е?" не го задавам на нашенците в Албания.

Но на предстоящото преброяване този въпрос ще бъде зададен и от отговора му в значителна степен зависи дали ще има българско присъствие в Албания.
Да, това е точно така! И аз като човек, който се вълнува от този проблем, почти всеки ден си задавам въпроса: ,,Какво ще стане след преброяването?" Още повече, че има и друго нещо, което е определен минус за процесите на съхраняване на българщината в Албания.
Преди две години бе подписан договор за създаване на български културен център в Тирана и на албански в София.Той бе ратифициран от нашия парламент, но албанският парламент така и не го прави.

Как реагира България?
Лошото е, че българската държава не ,,подбутва" албанската, въпреки че сме в много по-благоприятна позиция от нея. А културният център е един сериозен инструмент, който може и трябва да се използва.

А беше ли поставен този въпрос при посещението на министър Божидар Димитров в Албания през миналата година?
Нямам информация дали този въпрос е бил повдигнат, но според мен държавата като цяло търпи сериозни упреци по отношение на това какво се прави спрямо сънародниците ни в Албания. Защото, поне в моите очи, посещенията на наши политици, включително и на президента, и на външния министър, и на министъра без портфейл за българите в чужбина не са променили с нещо ситуацията. Най-малкото, като признаване на българите в Албания на статут на национално малцинство.

Не отивате ли отново в крайност?
Официална Тирана е признала за малцинство ,,македонците", но изглежда ,,българи" като че ли е мръсна дума в Албания. Въпреки че в някои от изявленията на отговорни албански политици като Сали Бериша и Фатос Нано, под сурдинка се признава за наличието на българско национално малцинство. Но какво от тов, след като в официалните документи то не съществува? Така че този въпрос е изключително сериозен. И ако на предстоящото преброяване не се даде възможност определени хора там да се определят по съвест като българи, тогава нещата за нас ще са само един блян.

Казвате, че сме на път да запишим поредния блян в историята си. А има ли някаква алтернатива?
Да, има! И тя е да се върнем към онова време на по-агресивната политика от началото на 30-те години на миналия век, когато всяко нещо по отношение на българите в Албания се е правело сериозно. Иначе тези хора ще ги загубим!

http://www.vmro.bg/index.php?option=com_content&view=article&id=1784%3A-e-&catid=3%3Ablog&Itemid=6

[Фейсбук-страница за българите в Албания]

Фейсбук-страница за българите в Албания:

https://www.facebook.com/pages/Българи в Албания. Bullgarët në Shqipëri/628557903881422

[Българите в Албания The Bulgarians in Albania]

Българите в Албания The Bulgarians in Albania

Филм за забравената в течение на десетилетия общност на българите в Албания. Осъществен е от професионален екип в рамките на проекта "Културно-историческо и езиково наследство на Съседна България".
Автори на филма от 2010г. са изтъкнати български учени - историци, езиковеди, фолклористи, специализирани в изучаването на миналото, топонимията, диалектните особености и фолклорното разнообразие на това най-западно кътче от българското землище. Сценарист и режисьор е Контантин Чакъров.

https://www.vbox7.com/play:6215db99

https://www.vbox7.com/play:ec4aac15

https://www.vbox7.com/play:d071f98e

[ЕП призова за първи път Албания да признае българското малцинство]

ЕП призова за първи път Албания да признае българското малцинство В исторически доклад, Европейският парламент за първи път в своите годишни доклади за напредъка, призовава Албания да признае българско малцинство в страната. Евродепутатите Андрей Ковачев и Ангел Джамбазки осигуриха подкрепа за важните изменения в доклада. Това съобщават от пресофиса на Ковачев. "На вчерашното заседание на Комисията по външни работи на Европейския парламент в Доклада относно доклада на Комисията за Албания за 2016, бяха приети мои поправки, свързани с правата на историческото българско малцинство в Албания и изграждането на паневропейски транспортен коридор VIII. Искам да благодаря на моя колега, Ангел Джамбазки, с който заедно работихме за осигуряване на мнозинство на всички поправки, свързани с българския национален интерес. В официалният текст на приетата поправки се казва, че са необходими допълнителни усилия, за да се защитят правата на всички малцинства в Албания, чрез цялостното прилагане на съответното законодателство; препоръчва правата на хората с български етнически произход в района на Преспа, Голо Бърдо и Гора да бъдат включени в законодателството и гарантирани на практика.

Българите в Албания, които по неофициални данни са между 50 000 и 100 000 души, чакат от десетилетия да бъдат признати за официално малцинство. Ковачев уточни, че през 1932 г. съгласно резолюция, гласувана от Втората балканска конференция в Истанбул, двете страни подписват заключителен протокол, в който дословно се заявява следното: "Чл.1: Албанската делегация признава съществуването на българско малцинство в Албания." Поради смяна в правителствата и настъпващата световна война, резолюцията така и не е ратифицирана. Въпросът оттогава до днес е поставян неизменно.

В Албания официално са признати три национални малцинства (гръцко, "македонско" и сърбо-черногорско), както и две етно-лингвистични - ромско и влашко/арумънско. Българската етническа група не е призната. Това неблагоприятно за България положение създава съществени предимства пред Македония, която от години провежда целенасочена политика за утвърждаване на тезата за "македонския характер" на населението от български произход в Албания.

Според Ковачев, зачитането на правата на малцинствените общности е един от най-важните критерии, които кандидат-членките трябва да изпълнят за да могат да се присъединят към ЕС. "В тази връзка, в Албания не трябва да се допуска дискриминация към етнически малцинства, включително и към българското, единственото непризнато историческо малцинство, което от десетилетия чака да бъде признато."

Другата поправка, която беше приета препоръчва на компетентните органи да ускорят изграждането на големи инфраструктурни проекти като железопътната връзка и модерната магистрала между Тирана и Скопие като част от Коридор VІІІ; това е от интерес за България, която последователно поставя въпроса за необходимостта от систематични и целенасочени усилия за изграждане на всички отсечки по протежението на Коридор 8, който трябва да свърже Албания, Македония и България от Дуръс до Бургас.

Докладът предстои да бъде гласуван по време на пленарната сесия на ЕП през февруари в Страсбург. https://news.bg/euronews/ep-prizova-za-parvi-pat-albaniya-da-priznae-balgarskoto-maltsinstvo.html

План за защита на българите в Косово

Започната от Nordwave

Отговори: 14
Прегледи: 8521

Антибългарска медийна вълна предизвика книгата "Българите от Голо Бърдо..."

Започната от Lada

Отговори: 4
Прегледи: 4538

Таня Мангалакова ще представи своята книга "Нашенците в Косово и Албания"

Започната от Мамарчев

Отговори: 7
Прегледи: 14011

Веселка Тончева ще разкаже във ВТУ за живота на българите в Албания

Започната от Мамарчев

Отговори: 1
Прегледи: 3780