Изградих си олтари от злато,
като древния цар Соломон.
Мойто царство бе царство богато
и богат ми бе царския трон.

В тежък поход и тежки несгоди,
претърпял дълголетни войни,
завладях многобройни народи
и заграбих три златни страни.

И звуча над пространства безкрайни
моя властен монаршески зов;
аз познах чародейните тайни
на вълшебното слово любов.

Аз познах сладострастната мъка
и отровната нейна лъжа,
и скъбта по далечна разлъка —
затова безнадеждно тъжа.

И тъгата ми няма предели,
както няма за мене подслон;
мойте птици са птици измрели
и печален е царския трон.

Вее вечер над светлите зали,
дето светло блаженство познах;
векове непробудно заспали
будят тъмна тревога и страх.

На сърцето ми странник почука —
неизбежната скръб на света —
и познах вековечната скука —
суета, суета, суета!

Стихове за Христо Ботев

Започната от Skarlet

Отговори: 11
Прегледи: 16828

Христо Смирненски

Започната от Наблюдател

Отговори: 10
Прегледи: 4485

Христо Ботев

Започната от НОЩ

Отговори: 15
Прегледи: 5649