Древната Българска цивилизация

[Инжинер Донев]

ОСНОВНИ ЗАКОНИ НА ТАНГРА

Записани по волята на Кансюбиги Урус Айдар от тебир Шамс
(по данни на Кул Гали и Гази Баба)
(том ІІІ, стр. 119-124 - частични извадки)
...............................
Чл. 4. Ако някой властител или боян (религиозен служител) тайно приеме друга вяра, то те се убиват. Ако прост българин приеме друга вяра и скрие това, то той се лишава от цялото имущество, носа и ушите, подлежи на бой и изгонва-не от рода. Ако някой българин открито приеме друга вяра, то той се лишава от всички звания, от цялото имущество и престава да бъде член на рода, но не се изгонва и не се наказва като безчестен човек...
Чл. 6. Юрганите (бюрганите) и кам-бояните, загубили своята (гадателска) сила и уличени в лъжа на народа, нека ги бесят на дърветата.
Чл. 8. ...За измяна (на държавата) се убиват не само виновните, но и техните най-близки родственици...
Чл. 10. Каган, кан-сюбиги (император), капаган (глава на правителство), багаил тархан (предводител на знатните), и ещергу (ичугру) багаил, изпълнява-щи задълженията на иджик (върховен съдия) се избират на Великите Кинеши (събори)...
Чл. 11. Числото на багаили и багаини – участници във Великите събори, да не превишава 500. Всички те получават звание боляри... нека числото на дворцовите боляри да бъде ограничено - 30, а вътрешните или платени боляри - 12 и нека те да носят званието мен-багаили (велики багаили).
Чл. 13. Синовете на кагана или кан-сюбиги от наложниците не принад-лежат на царския род, а принадлежат на рода на своята майка.
Чл. 15. Облаганото с данъци население да плаща в хазната двадесета част от общото имущество.
Чл. 16. Канът има право да взема десятък от търговците...
Чл. 21. ...Съдебните жалби се разглеждат от иджик (съдия).
Чл. 25. При всички случаи трябва да се плати откуп за невестата, даже ако е взета насила...Ако при опит за похищение на невеста е убит похитителят или някой от приятелите му, то за това никой не носи отговорност.
Чл. 30. Задължително преди битка да се извърши молебен към Тангра...и Кубар за техния дар за победа... след победоносна битка...да се извърши молебен за благодарност...
Чл. 32. Войните, проявяващи неуважение към своето оръжие, ...се лиша-ват от него.
Чл. 36. Телата на загиналите велики войни на врага не бива да се зариват в земята - душите им остават на нашата земя и те ще отмъстят... Техните тела трябва да се изгарят...
Чл. 37. Пленените не подлежат на убийство...
Чл. 38. Убиец се предава на родствениците на убития, а те сами решават дали да го убият или да му позволят откуп за неговия живот ...ако неговите родственици помолят и им бъде разрешен откуп то откупът за убиец-мъж е 1000 овце или 100 камили, или 300 коня, а за жена, за вдовица, по-малко...
Чл. 44. Крадецът е длъжен да върне откраднатото в десеторен размер...
Чл. 45. Ако на крадеца му е за първи път и се закълне да не краде, да му се вземе дължимото (по чл. 44), ако е за втори път, освен дължимото по тази кражба, да му бъдат отрязани носа и ушите и подложен на бой... като безчестен човек. При трети случай, освен дължимото, да му пречупят двата крака.
Чл. 51. ...Бременната жена се освобождава от наказания...Жена, която има деца, при раздяла на имуществото получава не само своята част, но и частта и за децата... Бащите на децата могат да бъдат различни, а майката е една. Нека децата не забравят това и да се кланят пред майката, преди да приветстват бащата (том. ІІІ, стр.119-123).
Забележка: Настоящата материя, която привеждаме се отнася и за българите от Дунавска България през периода VІІ-ІХв.
Структурата на управлението на старите българи, а съответно и на Киевско-Волжка и на Дунавска България, отговаряло на конституционно-парламентарна монархия, при строго спазване принципа за родствена нас-ледственост по мъжка линия на върховната власт. Забелязват се и изклю-чения, при които родствената наследственост на властта, при определени обстоятелства, след парламентарно решение, се възлага на женското нас-ледие в рода или на нейния син. Подобни случаи в държавната практика на Дунавска България са владетелите: кан Корамджест (Кормисож ІІ), син на Бозок (внучка на кан Аспарух) и баща Уран от рода Укил; вторият та-къв случай е кан Бунек (Винех), син на Зухра (правнучка на кан Аспарух) и баща Урус Буг.
След смъртта на византийския император Теофил, в Дунавска България настъпила промяна на държавната отговорност, като вместо кан Пресиян бил въздигнат брат му Борис. Главният фактор за тази промяна е Кармат от родословието на Кубар (том ІІІ. стр.98). Това станало във времето на Папа Сергей ІІ.

[Инжинер Донев]

От Балкария:

Кодекс на ТАНГРА

ЧОВЕК НА ЧОВЕКА Е НУЖЕН
Който не си спомня за Тангра,
Той няма да си спомни и за човека.
Тангра дарява светлина,
Злото дарява ковчег.
Споменаващият Тангра няма да се спъне,
А ако се спъне, няма да падне.
Тангра е Владетел на живота,
Който не знае това е ощетен.
Който не жадува за светлина,
Той завършва дните си в тъма.
Почитащият Тангра върви по пътя на Тангра.
Покланящият се на богатството върви по пътя на злото.

КРЪВ
Не смятай за глупак глупавия син на умен баща.
Не смятай за умен умния син на глупав баща.
Кръвта е изтекла – душата е изтекла.
Което е просмукано в кръвта, то само с душата излиза.
Което диктува кръвта – това говори душата.
Ако нямаше кръв – и душа няма да има.
У когото е развалена кръвта – у него и плътта е развалена.

ДЪРЖАВА
Народ със своя Държава ще пребъде,
Ако няма Държава – ще загине.
Пази своята душа от зависимост,
Своята Държава – от врагове.
Народният човек се грижи за народа,
Държавният човек – за имането си.
Който е верен на своята клетва е герой,
Който е верен на своята Държава е народ.
Подкупният разрушава Държавата.
Предателят погубва народа.
Ако народът се обедини – ще стане Държава.
Ако не се обедини – ще се превърне в стадо.
Ако владетелят на страната е разумен,
Ще бъде празник.

СЪДБА
Съдбата е по-силна от човека,
Но вярата е по-силна от съдбата.
Тангра каза на човека:
- Действай и Аз ще сътворя твоята съдба.
Съдбата ни заставя да плащаме с мъки,
Времето ни учи на изпитания.
За греховете на бащите
Се разплащат техните деца.

СЪВЕСТ
Притежаващият съвест ще получи уважение.
Традициите правят от народа народ,
Човека го прави човек неговата съвест.
Изменилият на своята съвест изменя на себе си.
Съвестта е огледало в душата:
Не изчезва и не лъже.

СМЪРТ
Обреченият да умре защита няма да намери.
Докато си жив – живей като човек,
Като умираш – умри като човек.

ДУША
Което не спи, то не се събужда,
Което не се ражда, то не умира.
Ако твоята душа е чиста,
То в твоите думи ще има сила.
Човек е на гости в света,
Неговият дух е на гости в тялото му.

[makebulgar]

Балхара

Ето я плодородната равнина в която се намира град Балх!



Крепостта е пазила селскостопанската продукция на хората от богатата равнина!



Вижда се, че градът се намира на търговски кръстопът където се пресичат три пътя! Единия от пътищата е пътя на коприната от Китай, към Мала Азия и Европа! Другия е от Индия по река Амударая над Каспийско море към Европа! А третия път е от северните ирански народи - Масагетите, Согдите, Саките, към Персия!

[Инжинер Донев]

Ето още снимки:















Редактирано от модератор: Премахване на невалиден линк.

[makebulgar]

Голям град е бил едно време!

[Пламен Пасков]

Поздравления за ташко фадромата!
Прекрасно онагледяване с изящен преход от сателит към пейзажите!
:) 8)

[Инжинер Донев]

Път на коприната

The main traders during Antiquity were the Indian and Bactrian Traders, then from the fifth to the eighth c. the Sogdian traders, then the Persian traders.

Град Балх и Самарканд(и двата български) са били ключови в търговията през античността.

Главните търговци през Античността са били Индиици и БАКТРИИЦИ, по късно Согдианци, а през средновековието - Персиици.

[Nordwave]

Институт по древни цивилизации

Древната Българска цивилизация -същност и значение за формирането на старобългарската култура

Българската държавна традиция през вековете

Я.Й.Шопов, Л.Т.Цанков
Институт по древни цивилизации.

След рекапитулация на съществуващите тези за произхода на българите напоследък бе показано, че те са източни иранци (Добрев, 1994, Шопов и др, под печат), а не славяни с незначителен примес от прабългари. Това се подтвърждава и от последните изследвания на генофонда на човечеството (Д.Ил. Димитров, 2001- частно съобщение). Академик Державин (1946) смята, че етногенезиса на българския народ достига с корените си далечното доиндо-европейско минало заедно с шумерите, иберите и италиките и, че "българите са българи, а не турци, не татари, не фини, не хуни, не чуваши, не славяни, а по своя произход те принадлежат към най- древните доиндоевропейски народи". До тези заключения той достига на базата на палеолингвинистичен анализ.
Разглеждането на формирането на индо- европейските народи и преселенията им (Шопов, 1998) показва, че създаването на европейската общност се явява възстановяване на индо-европейската общност съшествувала преди хиляди години. (Пра)* българският календар е най- ранният индикатор за наличие на обособена българска народност. Неговото начало е 5505 г. пр. Христа, което съвпада с времето на Библейският Потоп датиран независимото с два различни метода от Rayan & Pitmann (Wilford 1996) и Shopov et al., (1996). Потопа е станал в Черноморският басеин, тогава обитаван от индо- европейците, в това число и от предците на българите. Според Анонимния хронограф от 334 г. българите произхождат от внука на Ной Зиези. Димитров (2000-а) индентифицира Зиези с шумерския владетел Заггизи (2750-2726 пр. Хр.). Още по- ценни сведения за държавното устройство на ранните български държави откриваме в шумерските хроники за управлението на шумер от кутиите (Шопов, под печат). Според Херодот народа утии е живял в Памир през V в.пр. н.е. П. Добрев (1994) показва, че ранната форма на името на един от прабългарските клонове- утигурите е утии, тъй като вместо окончанието -гури (означаващо народ) е използвано добре известното окончание -и за множественно число. Следвайки тази логика би следвало другия прабългарски клон- кутигури да се е наричал "кутии" (Шопов, под печат). В действителност такъв народ е населявал обширни територии от Двуречието в горното течение на р.Тигър още през IV-III хилядолетие преди Христа (Всемирная история, 1955). През 2495г. преди Христа кутиите завладяват Шумер и Акад и ги управляват повече от един век (Авдиев, 1948). Този период от Шумерската история е известен с разцвет на стоителството и литературата. В последствие кутиите са били наричани още гутеи. През 2360 г. до н.е. владетеля на Урук възстава и разбива "царя на кутиите Тирикана" (Авдиев, 1948). Можеби Тирикана не е малко име а титлата на командващия войската- таркана. При прабългарите боила таркан е бил втория престолонаследник (Добрев, 1995-б). Твърде вероятно е народа кутии да е еквивалентен на прабългарския клон кутигури. Окончателното му индентифициране обаче изисква допълнителни изследвания. Титлата цар не е от руски произход, а е била употребявана още от кутиите. Срещана е в шумер (Добрев, 1994) и в египет като "шар" (Димитров, частно съобщение) със значение на император.
- Тук на базата на последните представителни генетически изследвания прабългарите са напълно индентифицирани със съвременните българи и затова навсякъде вместо употребявания по инерция термин "прабългари" се употребява коректния термин българи. Недопустимо е индийците преди повече от 20 века да са наричали нашите деди българи (по техният си начин), а ние да ги наричаме пра-, древни, черни и т.н. българи зада се дистанцираме от тях.

Според капиталния труд на Добрев (1995-б) когато българите се пренасят отвъд Дунав те донасят със себе си изключително развита държавна система със 37 нива на държавните постове и разделение на обществото на 4 касти. Това кастово деление е подобно на индийското, с тази разлика, че при българите може да се преминава от по-ниска каста в по-висока по заслуги, което е един механизъм за стимул за най- добра служба. Тази изключително развита държавна структура показва изключителната и древност.
Изобилни сведения за българите, тяхната религия (Шопов и др., под печат), култура и държавност идват от древна Индия. Добрев (1994) подчертава, че управляващата династия в Индия се е наричала "Балхара". Димитров (2000-б) подчертава, че династията на империята Магадха (Балгадха) в древна Индия се наричала "Балкхара". Шопов и др., (под печат). показват, че по лингвинистичните правила името Българ(ин) се поизнася от индийците като Балкхар(а) И днес украинците наричат българите "балхар" (Й. Шопов, частно съобщение). Самото име на страната ни се състои от две части- корена Бълг и -ария, което в същност представляват два последователни индо- ирански суфикса -ар (Добрев, 1994) и -ийа (Шопов и др., под печат). По същите правила корена преминава в Балкх, което пък е името на столицата и държава на българите до Памир.
Основния писмен документ за българската държава е Именника на българските канове (писан от самите тях). В него се твъди, че българската държава е създадена през 165 г. (според някой 153 г.) и че тя е пренесена отвъд Дунава. Няма никакви индикации за образуване на нова държава от Аспарух.
Българите са имали особенна традиция да създават едновременно по няколко държави в различни части на света. Например Кубрат разделя България на 7 държави. Интересна е приликата на (пра)българските и персийските градове. Пренасянето на част от старата Велика България отвъд Дунава от Аспарух не е завладяване на нови територии, а завръщане в прастарата прародина ("Мадари" на сродните с прабългарския език санскрит и хинди означава Отечество. Така се казва и един от първите градове построени от кана Аспарух). Тук е било нашето отечество до преди повече от 4 хиляди и петстотин години, когато сме били част от индо- европейските племена (народи?) обитавали тогава нашите земи (Шопов, 1998).
Най ранните закони останали от дедите ни са Крумовите закони които са били много справедливи и градивни, като корупцията е била третирана като държавна измяна и е наказвана със смърт. Това е гарантирало ефективно функциониране на държавата.
В българската държава никога не е съществувал феодализъм (Й. Шопов, частно съобщение). Българската държавна традиция датираща още от III хилядолетие преди Христа е либерално царство. Цялата статия ТУК

http://www.seedot.com/civilization/bigprogram.html

[Пламен]

по своя произход те принадлежат към най- древните доиндоевропейски народи

С това съм напълно съгласен, още повече, че антропологията го потвърждава.

[Ванадий]

по своя произход те принадлежат към най- древните доиндоевропейски народи

С това съм напълно съгласен, още повече, че антропологията го потвърждава.

И лингвистиката, го потвърждава, защото има думи с български произход, които се използват в Индия.

[Пламен]

Не, аз имах предвид доиндоевропейския ни етнически произход специално, иначе общите думи, които се срещат и при другите индоевропейски езици са нещо нормално.

[Nordwave]

С писмата до папата получава кралска титла
Мечът на Калоян е кошмар за рицарите
Цветът на френската аристокрация гине у нас

Проф. дин Николай Овчаров

В 1186 г. българите възвръщат своята независимост. Това става при успешното въстание срещу византийската власт на братята боляри Асен и Петър. След десетилетни войни те успяват да утвърдят отново държавата като важен политически фактор в Европейския Югоизток. Но военнополитическата мощ на България проличава особено при управлението на третия брат от новата династия - цар Калоян (1197-1207).
Още в първите години на своето управление цар Калоян усмирява отцепниците и освобождава последните подчинени на Византия български земи. Както някога княз Борис-Михаил, той се изправя пред въпроса за легитимирането на новата монархия. И както същия владетел Калоян се насочва към Рим
След петгодишна кореспонденция с папа Инокентий III, през есента на 1204 г. българският владетел получава титлата крал, а архиепископът на Търновград става примас, равносилно на патриарх.
Писмата с папата обаче свидетелстват, че целите на Калоян са много по-високи. В тях той неизменно се назовава "император на българите и на власите". Впрочем според западния хронист Ансберт "император на България" нарича себе си още Петър II през 1189 г. Чрез понятието "власи" Калоян намеква за връзката си с римляните поради близкия до латинския език, който говорели тези жители на българските земи. Но особено важен е акцентът върху връзката му с неговите "предци Симеон, Петър и Самуил" или както ги нарича още "нашите стари императори". Така той възражда идеята за господство на България в света и за превръщането й в световна империя.
Още повече че в началото на ХIII в. Византия временно е изличена от географската карта и никога вече няма да добие своята стара слава. Това става при Четвъртия кръстоносен поход, променил посоката си от Светите земи към богатата столица Константинопол. След превземането й на 13 април 1204 г. е основана Латинската империя. За неин пръв монарх е избран графът на Фландрия Ено Балдуин I. През следващите години именно тя е основният съперник на България.  Цар Калоян защитава блестящо имперските претенции на българските владетели. На 14 април 1205 г. той разгромява край Адрианопол (Одрин) бронираната армия на западноевропейските рицари и пленява император Балдуин I. Според хронистите там загива цветът на френската аристокрация. Следват битките при Солун, Серес, Филипопол, Русион и в проходите на Родопите, спечелени без изключение от цар Калоян. На северозапад са неутрализирани опитите на унгарците да помогнат на рицарите католици
Подобно на Симеон Калоян умира през 1207 г. в навечерието на решителното настъпление.
Но плодовете от успехите му жъне неговият племенник Иван Асен II (1218-1241), който за втори път след Симеон издига България до положението на европейска суперсила. На 9 март 1230 г. българските войски смазват при Клокотница византийската армия и пленяват обявилия се за император Теодор Комнин. С тази победа България отново се простира между Адриатическо, Черно и Средиземно море. Чрез умели дипломатически ходове българският цар узаконява придобивките по средното течение на Дунав и дори за известно време е регент на малолетния латински престолонаследник в Константинопол. Най-сетне в 1235 г. Иван Асен II постига възстановяване на българската православна патриаршия, призната на събора в Лампсак от всички източни патриарси. Както през Х в., в 1237 г. войските отново са под стените на Константинопол в опит да го превземат и да установят единна световна империя.
Смъртта на Иван Асен II в 1241 г. слага край на военнополитическия възход. При неговите наследници държавата губи доста от териториалните придобивки в Тракия, Македония и Родопската област. Втората половина на ХIII в. е
изпъстрена с вътрешни разпри
селски въстания и междуособици. През 70-те години се появява и страшният бич за средновековна Европа - татарите. Да се бори с тези злини, е призвана новата династия на Тертерите, дошли на престола, след като угасва родът на Асеневци. Те успяват да стабилизират страната едва при управлението на цар Теодор Светослав (1300-1322), когато чуждоземната заплаха е отстранена напълно.
Военните успехи и неуспехи на българските владетели пряко се отразяват на техните политически амбиции. Създал предпоставките за новото величие на Българската империя, Калоян така и не е признат от външните сили за император. В писмата си папа Инокентий III винаги го нарича "благородния мъж Йоаниций"
като чак накрая му дава едва кралска титла. Признанието обаче идва при цар Иван Асен II. В писмо от вечния съперник, краля на Унгария, той е назован "император на България". По същия начин го величае венецианският историк Марио Сануто. Макар да са загубили доста от военнополитическото си влияние, българските владетели от втората половина на ХIII в. продължават да бъдат наричани така от западните кореспонденти. А в 1291 г. цар Георги I Тертер е определен като "император на България" не от кой да е, а от римския папа Николай IV!
Но в документите от канцеларията на Иван Асен II се наблюдава нещо много важно. Освен отговарящата на "император" българска титла "цар", той приема титлата "цар на българи и гърци". Това става след победата при Клокотница в 1230 г., когато България отново става огромна държава. Още видният историк Константин Иречек забеляза, че този акт е подобен на Симеоновия подпис "василевс на ромеите". През ХIII в. европейските народи вече наричат Византия "империя на гърците" макар нейните жители докрай да се считат за ромеи. Ето защо етническото понятие "гърци" тук е равно на политическото "ромеи". В Дубровнишката грамота цар Иван Асен II изброява в имперски стил многобройните си народи от Албания и Косово до Сърбия и от Солун и Адрианопол до Влахия и делтата на Дунав. Подписът обаче включва единствено основния етнос, българите, и носителя на императорската власт, гърците (=ромеи).
В официалния протокол от събора в Лампсак през 1235 г. се прокрадва и една друга идея от времето на Симеон. Тя е за евентуалното разделяне на единната световна империя на две части - Западна (Балканския полуостров) и Източна (Мала Азия). През това време вече като главен се е издигнал малоазийският център на византийската власт, т.нар. Никейска империя, водена умело от Йоан II Ватаци. Във въпросния документ последният е наречен "източен василевс", докато Иван Асен II явно е западният "василевс". Подобно на Симеон, той опитва да направи компромис с византийците с оглед на общите военни действия по предстоящото отвоюване на Константинопол от латинците. Това обаче не се случва и историята ни оставя да гадаем какво би станало, ако великият град бе попаднал под скиптъра на българския цар. http://www.standartnews.com/bg/article.php?d=2007-08-25&article=201129

[Инжинер Донев]

(Пра)* българският календар е най- ранният индикатор за наличие на обособена българска народност. Неговото начало е 5505 г. пр. Христа, което съвпада с времето на Библейският Потоп

Точно така! Това трябва да се знае!

[Балкани]

Петър Добрев за древните българи:

https://www.youtube.com/watch?v=c7YgAcMXWVY

https://www.youtube.com/watch?v=pMPkQpBAHyA

[makebulgar]

Малко по малко истината ще излезе на яве! :)