Книги и науки, които всеки националист трябва да познава

[Мечът]

Според мен, за да има истински национлистически активисти, те трябва да си изградят някои познания. Нека тук опитаме да съберем, това което националистите трябва да знаят - книгте, които да са чели и науките, които да са понаучили. Друг начин към ефективна и смислена борба за националната кауза няма. Пускайте тук, каквото смятате за добре, аз ще се опитам да обновявам първия пост и да ги събирам. Тук разбира се не става дума за някакви художествени заглавия (те също трябва да се четат, но не са за този списък):


Книги


"Срещи с Буров" - Михаил Топалов Памукчиев
"Помни войната!" - полк. Борис Дрангов (Свали тук: http://www.mediafire.com/?58xyxncg5a9o5a7)
"Българско обичайно право" - Димитър Маринов (Съдържа оригиналните български закони, появили се в следствие на естествената ни народо-психология, по-късно заменени от материалното римско право, което не признава съществуване на морал, човешка душа и справедливост и отсъжда сметкаджийски. Българското обичайно право е духът на народа ни, заключен в закони и трябва да се познава, за да се превърне част от него в писано и действащо)
"Строежън на държавата" - Франсис Фукуяма (не за друго, а защото там пише за социалните функции на държавата и как са действали те в някои националистически строеве, а авторът не е много за тачене, но е умен и полезен)
"Дипломацията" - Хенри Киниджър (по-скоро история на дипломацията)
Йохан Фихте и всичко свързано с Германската историческа школа (там възниква идеята за нацията и нейния дух)

Науки

Учение за държавата и Конституционно право - за да знае какъв е държавния строеж, за да знае как се гради държавата и какви нейни модели са съществували по света.
История на философията и политическите учения - за да знае как се е появил национализма, какво е в класическия си вид, къде се е разгръщал и каква почва му е нужна.



Това за сега.

[vailen]

А откъде можем да свалим "Българско обичайно право"?
Бих добавил и "Народопсихология на българите" и "Психология на тълпите" от Густав ле Бон.

[Мечът]

"Българското обичайно право" го няма в интернет, поне не съм го виждал. Аз лично имам това издание:

http://knizhen-pazar.net/

Което според мен е най-доброто, но е вече старо и не може да се купи. Можеш да го откриеш обаче на 100% из градските библиотеки, защото е издание на БАН, и по библиотечните обмени такива книги често се прехвърлят.

Книгата е много, много интересна, но не мога и да я сканирам, защото нямам скенер, а и е над 1000 страници. Засложава си обаче всеки ред. Създадена е по метода на интервюто, Димирът Маринов е разпитрал ора след Освобождението за това как народа е съдил и наказвал и как го прави още, това прави и проф. Стефан Бобчев, в друга книга. Така като я четеш разбираш цялата психология на хората, на народа. Как се наказва изнасилвач, как са наказвали пияници, как са наказвали мъже, които ходели много по жени и т.н. Колко хората си били сплотени само...

Интересни неща има много.

[ethnictolerancy]

И откакъв зор на някой му е да знае как да строи държавата, при положение че никога няма да застане на ръководен пост? Освен това изброената литература е най - малкото излишна, липсват много книги.

[vailen]

? Освен това изброената литература е най - малкото излишна, липсват много книги.

И кои книги липсват? Ако смея да попитам.

[Мечът]

Само две неща ще добавя:

1. Ако познаваме какъв е градежът на една държава и моделите му, знаем какво в нашата е загнило и има нужда от промяна.
2. Ако го познаваме, знаем и правата си и съответно можем да ги употребим.

Главна цел на националистите трябва да бъде, точно да вземат властта или да и укажат определено влияние или да намират обществена подкрепа за своите идеи. Във всички тези случаи те се нуждаят да знаят как функционира и се изгражда държавата, иначе не биха могли а) да имат трезви предложения и реакции на обществените проблеми и б) да изразяват мнение, което да намери истински отзвук.

Ако искаме да изградим автентична и истинска българска националистическа доктрина, тогава ни трябва да знаем всичко това, за да можем ясно да изготвим целите си. В противен случай националистите ще сме просто хоро, които вдигат чаши за националния идеал или които подкрепяме определени политически партии, самоопределящи са за националистически, които обаче също не следват ясни принципи, а биха могли да се свържат с всяка друга партия, за собственото си, а не националното благо.

А в списъка, разбира се, липсват много още заглавия, той тепърва ще се попълва.

[Щурмовак]

Защо сте пропуснали "Историята" като важна наука? Все пак не може един човек, който се смята за националист да не познава историята, на първо място на родината му, но и световната.

[BulgarianBlood]

Според мен един националист трябва да има и добри познания по икономика и финанси, тъй като много от света се управлява от икономическите интереси и парите.

Освен това, един БЪЛГАРСКИ националист е добре да бъде запознат и с българската етнография и история.

Все пак, българите преди всичко сме народ. Държавата е следствие на това, а не причина.

[Мечът]

Съгласен съм и те ще бъдат прибавени, когато понасаберем още обновления.

Относно нация и държава, разбира се, нацията е на преден план, дъжравата без нация не бива да може. И интересите на нацията за националиста, трябва да определят и държавните цели. Така че за националиста според мен двете неща до известна степен се покриват. И даже той трябва да се бори за тяхното тъждество. Целите на нацията да са и целите на държавата. Нацията да определя държавата. Нейните нужду и нейните искания. Това не е народа изобщо, а нацията. И то нацията, както би я определил Едмънд Бърк - сбора от миналите, настоящите и бъдещите поколения. Нуждите на днешните представители на нацията, реализирани, за да осветят бъдещето на следващите представители на нацията, обвързани със завета на някогашните представители на нацията. За мен такива трябва да са целите на националистите и националната държава.

[Hatshepsut]

А откъде можем да свалим "Българско обичайно право"?

Тази книга все още може да се намери на символичната цена от 5 (пет) лева! Става дума за книга с твърди корици и около 800 страници 



Ето оттук може да я поръчате:

https://www.book.store.bg/p84388/bylgarsko-obichajno-pravo-dimityr-marinov.html

Аз си я купих и в скоро време ще я прочета 

Бих препоръчал и други две книги на Димитър Маринов - "Народна вяра" и "Религиозни народни обичаи":

 

Те могат да се намерят и като отделни книги, и като общ том.

[vailen]

Препоръчвам поредицата "Философско наследство," за запалените на темата история, В съчиненията на авторите от поредицата има много исторически примери и разсъждения, които подтикват към едно по-разчупено мислене, разумна критика предимно към управляващата класа и полезни съвети към народа. В тази поредица освен философски системи се срещат също и полезни исторически факти и анализи върху тях.
За интересуващите се от  политика мога да препоръчам "Държавата" на Платон. В нея са описани различните видове управления на държавата; от какво възникват и от какво отмират.

[Петкан]

http://www.sunypress.edu/p-430-islam-and-the-west.aspx

Арабско-ислямското (наричано още мавърско) завладяване на Иберийския полуостров е военна кампания на територията на Пиренейския полуостров в периода от 711 до 718 г.

За събитията от този период не съществуват достатъчно надеждни източници. Единственият християнски източник, който се счита за правдоподобен е Хрониката от 754 г ("Mozarabic Chronicle", Continuatio Hispana").
https://en.wikipedia.org/wiki/Chronicle_of_754




http://firedirectioncenter.blogspot.com/2013/10/battles-long-ago-moussais-la-bataille.html


За автор на Хрониката се счита летописец християнин-мосараб(исп. mozárabes), колективно име за християните, живеещи на територията на Иберийския полуостров (под контрола на завоевателите-мюсюлмани).
От началото на XVI век написването на този труд започнало да се приписва на никому неизвестния епископ Изидорус Пакензис, но по-късно това твърдение се признава, че е грешка.
Тази хроника е написана от съвременници на периода на завладяването на Иберийския полуостров, но има недостатъка да е не много точна в описанието си. Мюсюлмански източници написани от съвременници няма, а за тези от по-късната епоха се счита, че са идеологически повлияни. Като най-достоверен се приема този на Ал-Магари, който е едва от 17-ти век. Поради това всички подробности, касаещи тези събития трябва да бъдат приемани само като вероятни.
Към ХІ век халифатът се разпада на множество враждуващи по между си държавици, което позволява да започне процес на обратно отвоюване на територията, наречен Реконкиста, и към християнските кралства се присъединяват Португалия, Кастилия Леон, Арагон. Към 1250 г. маврите контролират вече само емирство Гранада в югоизточната част на полуострова. През 1469 г. двете кралства Кастилия и Арагон сключват династична уния с брака между Фердинанд II Арагонски и Изабела I, които римският папа Александър VI нарича ,,католическите крале".
Мюсюлманското управление на Испания приключва след завладяването на Гранада през 1492 г. от страна на католическите крале на Кастилия и Арагон, а мюсюлманите в Испания, известни като маври, (Moros-исп. ез.), мохамедани (Mukhammadali) и сарацини ( Hagaran ) са били принудени да приемат кръщение.
След това новопокръстените мюсюлмани са били поставени в своеобразна изолация, почти отхвърлени от християнското общество, считани за чужденци в собствената си земя и подложени на натиск и преследване.
От своя страна маврите развиват своите отношения, които те изразяват чрез литература, наречена "алхамиадо"(Алхкамадо"), т.е. техния испански диалект, написан на арабски език. Тази литература до голяма степен е вдъхновена от арабски модели, потвърждавайки историческите ислямски ценности, легенди, епични истории, разкази, поговорки за мъдростта и магьосничество. Написана е основно през петнадесети и шестнадесети век, литературата алхамиадо е важна за изучаването на културните промени.
Названието алхамиадо произхожда от исп. aljamiado , т.е. "изписване на романската реч с арабски букви" и aljamiar -"говорене на развален испански език"; испанизирана форма от араб. عجمية ‎ [аджамия] букв. чуждоземец, чужденец) — метод на изписване и предаване  на индоевропейските езици (на които примуществено са разговаряли християнските народи), който е получил разспространение през Средните векове чрез арабска азбука.

"Ислямът и Запада" е първото подробно изследване на този отдавна забравен въпрос. Верига от проучвания и анализи, правят оценка на статуса на малцинството на маврите, които борейки се за оцеляването си, влизат в социалния контекст на идеологическия конфликт и в сблъсъка на религии и култури.
Книгата на Ануар Г. Чейни дава по-пълна картина за литературата и културите на средновековната Испания.

Авторът Ануар Г. Чейни е професор по Близкоизточна и Испано-арабска наука в Университета в Минесота.
Професор Ануар Чейни е автор и на книгата "Мюсюлманска Испания-история и култура".


https://www.amazon.co.uk/Muslim-Spain-Its-History-Culture/dp/0816657262