Русофилство и русофобство в България

[Генерал Колев]

Борис Първи, колкото и да е искал, не е можел да прати войски на Източния фронт поради простата причина, че е живял 11 века преди тези събития!  Дори и този елементарен факт на непознаване на историята  гвори много за хората, които допускат тези грешки.
Адепт, това, което си написал, е толкова безумно и лишено от логика, че не си струва дори и да се чете. Когато попрочтеш няколко десетки книги с история и натрупаш исторически опит, тогава заповядай тук да спорим.

Добре Генерале.Ти си най-умният ,неможещ да приеме че е имало и други начини ,но както и да е.

Никога не съм мислел, че съм най- умният, но да твърдиш, че е имало и друга възможност при онези исторически обстоятелства, е пълен кретенизъм. Дай го другия вариант- ако го направиш, ще те признаем за гений, който е съумял да разплете този сложен възел от историята на нашия народ и дал единствено верния и спасителен път за отчеството ни.

[Болгардингезе]

Борис Първи, колкото и да е искал, не е можел да прати войски на Източния фронт поради простата причина, че е живял 11 века преди тези събития!  Дори и този елементарен факт на непознаване на историята  гвори много за хората, които допускат тези грешки.
Адепт, това, което си написал, е толкова безумно и лишено от логика, че не си струва дори и да се чете. Когато попрочтеш няколко десетки книги с история и натрупаш исторически опит, тогава заповядай тук да спорим.

Добре Генерале.Ти си най-умният ,неможещ да приеме че е имало и други начини ,но както и да е.

Никога не съм мислел, че съм най- умният, но да твърдиш, че е имало и друга възможност при онези исторически обстоятелства, е пълен кретенизъм. Дай го другия вариант- ако го направиш, ще те признаем за гений, който е съумял да разплете този сложен възел от историята на нашия народ и дал единствено верния и спасителен път за отчеството ни.

Добре щом казваш ,че няма.Но ти сам го каза другият Англия и САЩ.Но сега ще ти дам третият - ничия страна.Неутрална до края на войната.Германия ще иска да влезне - ще влезне ,но после сама ще си отиде.

[FELDMARSCHALL]

Обърках се. Това се случва на всеки.
А иначе признак на дебилност и инфантилност е даден човек да се хваща за дребни грешки
на някого, допуснати неволно и по невнимание, а не поради незнание.
За съжаление подобни комплексари като хенералчо колев се въдят доста в България! :-\

[Генерал Колев]

Борис Първи, колкото и да е искал, не е можел да прати войски на Източния фронт поради простата причина, че е живял 11 века преди тези събития!  Дори и този елементарен факт на непознаване на историята  гвори много за хората, които допускат тези грешки.
Адепт, това, което си написал, е толкова безумно и лишено от логика, че не си струва дори и да се чете. Когато попрочтеш няколко десетки книги с история и натрупаш исторически опит, тогава заповядай тук да спорим.

Добре Генерале.Ти си най-умният ,неможещ да приеме че е имало и други начини ,но както и да е.

Никога не съм мислел, че съм най- умният, но да твърдиш, че е имало и друга възможност при онези исторически обстоятелства, е пълен кретенизъм. Дай го другия вариант- ако го направиш, ще те признаем за гений, който е съумял да разплете този сложен възел от историята на нашия народ и дал единствено верния и спасителен път за отчеството ни.

Добре щом казваш ,че няма.Но ти сам го каза другият Англия и САЩ.Но сега ще ти дам третият - ничия страна.Неутрална до края на войната.Германия ще иска да влезне - ще влезне ,но после сама ще си отиде.

Наистина си гений! Как не си се родил със 70- 80 години по- рано, за да посъветваш царя.

[Генерал Колев]

Понеже е видно, че на доста от форумците НЕ са им ясни историческите обстоятелства, при които цар Борис ІІІ и правителството на Филов вземат решение за присъединяване към Тройния пакт, ще се постарая да ги посоча накратко, без да влизам в подробности:
1. По онова време- зимата на 1941 година- януари, февруари- март, на Запад няма нито една държава, която би могла да е някакъв евентуален партньор, да не говорим за съюзник на България- Франция е прегазена и разделена на две, Англия се е свряла в миша дупка и се бори за собственото си оцеляване.
2. Ако погледнем още по- на запад, отвъд Атлантика, СЕЩ все още не са решили да воюват, изолационизма е все още със силни корени.
3. Остава ни и възможност на Изток- СССР. Но много от вас забравят, че по онова време СССР и Третият райх са с договор помежду си и имат добри отношения. Така че тук избор не може да има.
3. Нито един от вас не се сети (може би защото не знаете) за Соболев- тогавашният посланик на СССР у нас и неговата акция. Ако не знаете, СССР предлага на България съблазнителен договор за взаимопомощ с признаване на българските териториални законни претенции към Македония и Беломорието. Само че договор с червената хидра е равнозначно на самоубийство- царят и Филов са си направили изводите от анексирането на балтийските републики. Затова договорът, макар и съблазнителен, справедливо е отхвърлен.
4. От другата страна на Дунава, на румънска територия, едни от най- боеспособните части на Вермахта чакат заповед за преминаване. Това са няколкостотин хиляди калени в боеве немски войници, срещу които и царя, и Филов знаеха, че ще е напълно безсмислено да се воюва.
5. Не вземате под внимание какво става през есента на 1940- Крайовският договор и връщането на Южна Добруджа, инициирано с личното съдействие на Фюрера. Прогерманските чувства и в народа, и в армията ни са стигнали краен предел, който трябва да бъде взет под внимание и точно това са направили царя и Филов.
6. Не се взема под внимание фактът, че България и Германия са воювали рамо до рамо в предната война, и чувствата на взаимна привързаност между двата народа и армии са силни.
7. Остава да се мисли за решение- след като нито от Изток, нито на Запад не можем да разчитаме на верни, подчертавам, верни, съюзници. Единственото правилно решение тогава е присъединяване към Германия, което и става.
8. Всички останали писания на някои хора тук за други решения са свободни съчинения, без всякаква стойност.

[Мамарчев]

Напълно съм съгласен с изложението на Генерал Колев.
Колкото до русофилството и русофобството: всеки българин трябва да бъде толкова русофил, колкото отговаря на националните ни интереси и също толкова русофоб, когато това не е така.

[Tepko]

Аз съм тъп не разбирам нещата ,пък и не мога да преразказвам нещо ,като умишлено прекривам от истината му.
Ето какво знае едно дете от 10ти клас.

Категория:     10 клас  История
Последна редакция:    09 Февруари 2007 г.
Добавен от:    Яница Митрева
Оценка:    6 (3 гласа)
Прочетена:    5716 път(и)
     Сключването на Версайската система от мирни договори (1919 г.), която фиксира края на Първата световна война, прехвърляйки цялата вина само върху победените, поставя началото на пътя към Втората световна война. Териториално и икономически ограбени, национално унизени и лишени от собствена армия, победените държави стават гнездо на един неизбежен реваншизъм. Идеята за ревизия на мирните договори се предвожда от Германия, особено след като през 1933 г. Адолф Хитлер идва на власт. Германия започва да отхвърля една след друга ограничителните клаузи на Версайския договор. През 1935 година Германия въвежда отново задължителната военна повинност, а на следващата година окупира със своитевойски демилитаризираната от договора Рейнска област. Разочарованата от резултатите от Първата световна вийна Италия също започва експанзионистична политика и окупира Етиопия. Далновидните политици си дават сметка, че избухването на войната е въпрос на време.

     Инициативата на фашистките държави не се посреща с нужното внимание и решителност от страна на Англия и Франция. Що се отнася до СССР, Москва никога не се примирява със загубените след Първата световна война територии и също се ориентира към ревизия.

     В тази сложна обстановка за България няма друга алтернатива освен да поддържа своя неутралитет и необвързаност. В началото на 30-те години неутралитетът дава своите първи плодове с премахването на репарационните задължения. На преден план излизат надеждите за постигане на освобождаване на страната от ограничителните военни клаузи. Пред настъпващата война българското правителство разбира много добре, че без модернизирана армия няма да има възможност да отстоява своите национални интереси и суверенитет. След като се допуска въоръжаването на Германия, не закъснява и "пробивът" за България. На 31 юли 1938 година България подписва със страните от Балканския пакт (Гърция, Турция, Румъния и Югославия) Солунската спогодба, която премахва ограничителните военни клаузи за страната ни. Чрез тази спогодба България отхвърля най-тежките клаузи на Ньойския договор, без да нарушава своя неутралитет и необвързаност и без да поема допълнителни ангажименти в замяна на възвърнатото право. От този момент външната политика на България се подчинява на стремежа за постигане на мирна ревизия.

     През есента на 1939 година настъпват съдбоносни за европейския мир събития. Под германски натиск Англия, Франция и Италия се съгласяват от Чехословакия да се откъсне Судетската област, в която преобладава германско население. Подписаният в Мюнхен ревизионистичен акт е първият след войната, който променя териториалното статукво след 1919 година. Цар Борис III взема пряко участие в преговорите около Мюнхен, като изиграва ролята на куриер между Лондон и Берлин. Неговото участие в подготовката на конференцията показва, че българската дипломация ще продължи да търси мирна ревизия на Ньойския договор. Мюнхенската спогодба дава надежди, че мирната ревизионистична вълна ще достигне и Балканския полуостров.

     След Мюнхен българското правителство се подготвя за практическа реализация на своите цели – възвръщането на държавните територии, принадлежали на България до Букурещкия мир (1913г.). Но правителството разбира, че целта не може да бъде постигната наведнъж, а чрез постепенното реализиране на отделните пунктове на българската териториална програма. Като най-реалистично се очертава искането за коригиране на границата в Южна Добруджа, тъй като СССР също възнамерява да подложи Румъния на ревизионистичен натиск.

     През пролетта на 1939 година министър-председателят Георги Кьосеиванов издава и разпространява до българските дипломатически представители секретна директива под №19, в която степенува българските искания: Южна Добруджа - до границите, определени от Берлинския конгрес; Беломорска Тракия – в границите, определени от Букурещкия мир (1913 г.) и евентуално предадените на Югославия с Ньойския договор Западни покрайнини.

     Целта на Георги Кьосеиванов е да се неутрализират Турция и Югославия и по този начин да се окаже натиск върху Балканския пакт по оста Атина-Букурещ. В своето решение правителството преценява, че Пактът е неефективна организация, която ще се разпадне при първия натиск. Директива №19 сочи, че България ще продължи политиката си на необвързаност. Същевременно се отчита, че България е икономически обвързана с Германия, което прави невъзможно определянето й на страната на западните демокрации.

     На 23 август 1939 година СССР и Германия сключват Пакт за ненападение, който решава съдбата на Полша, Бесарабия, Буковина, Балтийските държави. Двете тоталитарни сили разпределят помежду си Източното пространство на Европа. Така се развързват ръцете на Германия да нападне Полша (1.IX.1939 г.), с което се поставя началото на Втората световна война. За българската дипломация става ясно, че ще може да продължи своята политика на неутралитет, само ако войната не достигне българските граници. Войната премахва окончателно възможността за разбирателство между Германия и Италия, от една страна, и Англия и Франция – от друга.

     През пролетта на 1940 година германските войски разгромяват за няколко дни своите противницив Западна европа и на преден план излизат промените в Югоизточна Европа. Използвайки ангажираността на Германия на запад, в съгласие с договореностите между двете страни, на 28 юни 1940 година съветските войски започват връщането в границите на СССР на Бесарабия и Буковина. За България това е удобен момент да окаже натиск върху Букурещ, за да си върне Южна Добруджа. Лавирайки между Москва и Берлин, България издейства съгласието на румънската дипломация за преговори.

     На 7 септември 1940 година в румънския град Крайова се подписва спогодба между България и Румъния, по силата на която Южна Добруджа се връща на България. По този начин политиката на мирна ревизия дава своите първи резултати.

     След подписването на Крайовската спогодба започва масиран натиск от страна на Германия спрямо България за нейното присъединяване към подписания на 27 септември 1940 година Тристранен пакт между Германия, Италия и Япония. Натискът върху България започва да приема ултимативна форма. На 16 октомври 1940 година германският външен министър Рибентроп иска от София в двудневен срок да определи политиката си спрямо Пакта. На същия ден в Рим Мусолини заявява на българския посланик, че Италия очаква от България да се включи в предстоящата война срещу Гърция. В София разбират, че между Италия и Германия няма съгласуваност, което й дава възможност да отхвърли и двете предложения.

     Два дни преди италиано-германския натиск управляващите в София са предупредени и от английския крал Джордж VI, че ако България се нареди сред противниците на Британската империя, то тя ще се превърне в театър на бойни действия. САЩ също се включват в дипломатическия натиск срещу България.

     След горчивите уроци на предишните войни пред страната остава единственият възможен начин за действие – протакане и отлагане на обвързването до последния възможен момент.

     СССР също участва активно в натиска върху България, като се стреми да придобие изключителни права в източната част на Балканите. На 12 и 13 ноември 1940 година съветският външен министър Вячеслав Молотов посещава Берлин, за да получи съгласието на Хитлер СССР да предостави на България гаранции, подобни на тези, които Германия предоставя на Румъния. Става въпрос за придобиване на съветски бази на българските пристанища и летища. Хитлер отклонява това предложение, но Молотов се опитва да постигне целите си с пряк демарш в София. В София пристига главният секретар на съветското външно министерство А.Соболев, който предлага сключване на пакт за взаимопомощ и признаване на интересите на двете страни в Черноморския басейн. СССР обещава да помогне на България "да осъществи своите национални стремежи не само в Западна, но и в Източна Тракия", а в замяна България трябва да признае съветските териториални интереси в Проливите. В предложението на Соболев, обаче, липсва декларираното от съветска страна в Берлин право на България да възстанови суверенитета си върху териториите, предадени на Югославия.

     Предложението на Соболев и неговата мисия в страната се придружават от шумна кампания на комунистическата партия, която събира подписки в подкрепа на съветското предложение. Но правителството се опасява от преждевременното включване на страната във войната и отклонява поканата.

     По този начин първата офанзива за присъединяването на България към воюващите завършва с неуспех.

     В началото на 1941 година обстановката на полуострова се променя. Хитлер пристъпва към осъществяване на своите намерения за война със СССР, а това го принуждава да укрепи положението си в югоизточната част на континента. За тази цел Берлин се стреми да обвърже Югославия, България и Турция. На 17 февруари 1941 година България и Турция подписват декларация за ненападение.

     Хитлер се опитва да включи в своята комбинация и Югославия, тъй като управляващите в София категорично твърдят, че за да влезе в Тристранния пакт, България желае да види в него и Югославия. Едва след като в Белград потвърждават готовността си да се включат в Пакта и изхождайки от факта, че на река Дунав е разположена огромна германска армия, правителството решава да влезе в Пакта. На 1 март 1941 година във Виена минитър-председателят Богдан Филов подписва присъединяването на България към Тристранния пакт. Същия ден войските на Вермахта започват да навлизат в страната и да се концентрират към южната и западната граница. Целта им е да разгромят упорито съпротивляващата се на Мусолини Гърция и да атакуват Югославия, която в последния момент, след военен преврат, се отказва от участие в Пакта.

     Веднага след този акт английските и американските дипломати напускат страната. След разгрома на Югославия и Гърция на 19 април 1941 година българското правителство изпраща войскови подразделения в териториите, населени с българи. България получава за временно администриране Вардарска Македония и Беломорска Тракия. Българската армия е посрещната като освободителка, цар Борис III е обявен за "цар-обединител", а правителството вдига неимоверно своя престиж.

     След като укрепва позициите си на Балканите, Хитлер започва поредната си военна кампания – срещу СССР. На 22 юни 1941 година войските на Вермахта преминават границите на СССР. Веднага след започването на военните действия на Източния фронт, българските комунисти започват да осъществяват курс на въоръжена борба. Решението е взето на 24 юни 1941 година. За разлика от окупираните страни, където партизанското движение е насочено срещу окупатор, в България то е насочено срещу собственото правителство, което дава отражение върху размаха и целите на движението. Правителството има силна обществена подкрепа в този момент, тъй като успява да запази страната от военен разгром, не изпраща български войски по фронтовете и присъединява към България почти всички територии, населени с българи. Така че правителството няма големи затруднения с ограничаване и противодействие на съпротивата, особено в началния период от разгръщането й. На нелегалното движение се нанасят удари, след като се разкриват конспиративните центрове, а ръководителите на съпротивата се арестуват и осъждат на смърт и дългогодишни срокове затвор. Комунистите си дават сметка, че сами няма да могат да се справят с властта и започват да търсят единодействие с други опозиционни групи.

     Като основен опозиционен поток се очертава т.нар. Легална опозиция, която включва остатъците от традиционните политически партии, стоящи на принципите, осветени от Търновската конституция. Сред тях са БЗНС "Врабча 1", водени от Вергил Димов, Димитър Гичев и Константин Муравиев; Демократическата партия на Никола Мушанов; бившите сговористи, събрани около Атанас Буров и част от социалдемократите. Те не признават въоръжената форма на съпротива и затова отказват да се включват в комбинации с комунистите. Тези партии са обвързани с традиционните ценности на конституционализма и западната демокрация, затова те смятат, че спасението на страната е в установяването на тесни връзки със САЩ и Англия. На 13 декември 1941 година, притиснати от Хитлер и Мусолини, българските управници обявяват "символична война" на Англия и САЩ. Тази война, обаче, става реалност, когато започват англо-американските бомбардировки над България през зимата на 1943 година.

     Другата алтернатива на опозицията е Политическият кръг "Звено", части от Социалдемократическата и Радикалдемократическата партии и БЗНС "Пладне". Със своите радикални и авторитарни възгледи те са склонни към евентуално сътрудничество с комунистите.

     Включването на България във войната променя рязко вътрешнополитическата обстановка. Засилва се изпълнителната власт. Още през април 1940 година е гласуван Закон за гражданската мобилизация, с който правителството поема прякото ръководство на по-голямата част от стопанския сектор в страната. Засилват се мерките против свободата на словото и печата, ограничават се правата на кореспонденция, сдружавания и събрания.

     На 21 януари 1941 година влиза в сила един от най-позорните закони, гласувани в българския парламент – Законът за защита на нацията (ЗЗН). Той копира голяма част от германското законодателство по отношение на евреите, които загубват своите граждански и политически права. Забраняват се смесените бракове, отнемат се голяма част от еврейските имоти, предвижда се концентриране на еврейското население в отделни населени места. На базата на ЗЗН през август 1942 година се създава Комисарство по еврейските въпроси начело с убедения привърженик на хитлеристките възгледи Александър Белев. Опасността за бълг

[Генерал Колев]

Това, което си дал, няма гаранция, че го знае едно дете от 10 клас. А пък щом го знае един десетокласник, защо не го знаеш ти? И в крайна сметка защо изобщо го публикува този откъс от учебника по история? С каква цел- да ме обориш или какво. Или смяташ, че една неутрална позиция докрай щеше да ни донесе благоденствие? Ако така смяташ, значи нищо не ти е ясно.

[Desko]

Браво на Генерала и на Мамарчев за последните им мнения. Зарадвахте ме. :)

[Болгардингезе]

Добре Генерале съгласен съм с това ,което си написал ,но аз искам друго да кажа:Можем да сме неутрлни.Тез немски войници ще минат ,но ще си заминат ,а с тях и комунизма.

[Генерал Колев]

Добре Генерале съгласен съм с това ,което си написал ,но аз искам друго да кажа:Можем да сме неутрлни.Тез немски войници ще минат ,но ще си заминат ,а с тях и комунизма.

Колко пъти да ти пиша, че твоето е сън в лятна нощ? Ти или тотално не можеш да разбереш какво прелгаша и последствията от това, или се правиш, че не разбираш. Щели да минат и да си заминат- това е едно ято прелетни птици- минават и  си заминават! С германските войски щял да си замине и комунизма- това е върхът на умотворенията ти.

[Tepko]

На против,сега нещата са ясни и може да се коментира по темата без да се изкривяват нещата.Да:аз съм на мнение ,че един дори и трудно подържан неутралитет щеше да постави България след войната в съвсем по добро положение.Както се вижда в последствие тя е на дъното ,ограбена териториално и презряна от почти целият свят,сама признава капитолацията си ,пак казвам нямаме по голям срам в историята си.

[Генерал Колев]

На против,сега нещата са ясни и може да се коментира по темата без да се изкривяват нещата.Да:аз съм на мнение ,че един дори и трудно подържан неутралитет щеше да постави България след войната в съвсем по добро положение.Както се вижда в последствие тя е на дъното ,ограбена териториално и презряна от почти целият свят,сама признава капитолацията си ,пак казвам нямаме по голям срам в историята си.

Както казват старите хора- дрън, дрън- ярина.

[Борисъ]

Добре Генерале съгласен съм с това ,което си написал ,но аз искам друго да кажа:Можем да сме неутрлни.Тез немски войници ще минат ,но ще си заминат ,а с тях и комунизма.

Германците окупираха(справедливо) Полша, заминаха си, но след тях там дойде болшевизмът.

[Tepko]

Добре,а какво стана с Гърция ,която не се съгласи с Хитлер и бе превзета на бързо,изтрая шамарите му но след това получи предразположението на цяла Европа,и ни подмина като малка гара в икономическия растеж.Докато преди това България е видимо по развита,но именно това ни приятелство с Хитлер ни направи лесна плячка за победителите .Категорично съм против мнението,че сме имали общи интереси с немците,просто сме били нужни като тилова страна ,която да подсигурява продоволствия на източния фронт ,към който се бе устремил Хитлер.В замяна на това ни клякане ,сме покарали за малко коня из Македония и източните покрайнини.Ако Хитлер бе спечелил войната ,какво щеше да спечели България сигурен съм -нищо!!.