Априлското въстание - 1876 година

[Петкан]

Перущица обявява въстание на 23 април 1876 г., след като от Пловдив се получава възвание, донесено от Христо Тодоров.
Начело на въстаниците са Петър Бонев, Спас Гинев и Кочо Чистеменски.
Оттбраната на перущица е кръгова и е разделена на шест сектора.
Първият сектор се отбранява от повече от 120 въстаници под командването на Кочо Чистеменски и Спас Демирев. Той е с фронт на юг, откъдето се очакват най-сериозните неприятелски нападения. Изградено е землено укрепление, подсилено с дъски. Второто основно направление, откъдето се очаква атака, е пътят към Пловдив североизточно от селото. Пътят е преграден с барикада от каруци, натоварени с камъни, а позицията се отбранява от около 70 човека. От запад, под командването на Спас Гинев, отбрана заемат – тук броят е точно известен – 83 въстаници срещу очакваните нападения от черкези. Общият брой на защитниците на Перущица е над 600 човека. Следващите два дни те укрепват своите позиции и ги подобряват, като междувременно се провежда и известна военна подготовка.

След като вестта за въстанието достига до пловдивския мютесариф, той изпраща заповеди да се съберат башибозушки отряди. На 27 април към Перущица са придвижени отряда на Адил Ага, турците от с. Устина и конни черкези. Първата атака е на 28 април и завършва с много жертви за атакуващите. Обаче при нападението на черкезите от север те успяват да проникнат в позицията и създават силно безпокойство у защитниците. Същия ден след обяд от Пловдив пристига Решид паша с два бюлюка редовна войска и два ескадрона. Селото е обсадено, но на предложението на противника да се предадат, перущенци недвусмислено отвръщат с огън. Решид паша иска подкрепления, поема командването на частите и започва безмилостен обстрел на въстаническите позиции. На 29 април пристигат още три бюлюка и отделни башибозушки отреди с едно оръдие. При грамадното числено и огнево надмощие на врага, защитниците са принудени да се оттеглят в чертите на селото и заемат за отбрана крайните му къщи. Поредното предложение за капитулация обаче отново е отхвърлено. На 30 април с оръдието е обстрелвана черквата ,,Св. Атанас" и населението се прехвърля в църквата ,,Св. Архангел". Въпреки тежката обстановка е взето решение двата основни опорни пункта – църквата и училището, да бъдат отбранявани до последен дъх. Същият ден в боя за училището загива командирът на въстаниците Петър Бонев.
На 1 май в ръцете на защитниците освен църквата остават само още няколко къщи, всички обстрелвани от упор с оръдието. Положението е безнадеждно и за да не попаднат в ръцете на озверелия враг, Спас Гинев и Кочо Чистеменски решават да убият жените и децата си, след което се самоубиват.
...
През 1850 г. в Перущица е построено училището ,,Св.св. Кирил и Методий".В сградата на училището през 1869г. Васил Левски основава местния таен революционен комитет.

[Мишок]

Слава на героите от априлската епопея !
Националистите дето все се изтъкват, колко са направили за България редовно пропускат да се сетят за това въстание.
___________________________________________________________________________________
На 2 май 1876г. (стар стил) по време на Априлското въстане пада Перущица.
Славната Перущица, ,,гняздо на герои", както я нарича народният поет, обявява въстание на 23 април 1876г., след като от Пловдив се получава възвание, донесено от Христо Тодоров. Начело на въстаниците застават Петър Бонев, Спас Гинев, Кочо Чистеменски и братя Тилеви
Жителите ѝ 7 дни удържат 5000-6000 башибозуци, предвождани от тъмрашлията Адил ага. Пристигат и редовни турски войски от Пловдив. В черквата "Св. Архангел Михаил" се събират около 600 жени, деца, старци и последните защитници на града.
Завинаги паметни ще останат драматичните минути, които преживяват последните защитници на Перущица. Сградата на църквата е атакувана с куршуми и огън. Под тресящия се от залпове покрив, сред отровната смрад на огъня и сърцераздирателните писъци на ужасените деца и жени, Спас Гинев и Кочо Чистеменски пред заплахата да попаднат живи в ръцете на врага убиват жените и децата си и се самоубиват. Примерът им е последван от още 20 души. Разорена, посечена и озлочестена Перущица престава да се съпротивлява. Тя дава най-великия пример за саможертва по време на априлските събития през 1876г. Градът е опожарен и сринат до основи.
През юли 1876г. Перущица е посетена от френския журналист Иван дьо Вестин, който съобщава, че след зверското потушение на въстанието в града са останали 150 ,,старци и деца" от предишното население от над 2000 души
Народният поет Иван Вазов възпява героизма на перущенци в стихотворението си "Кочо", което е част от цикъла от 12 оди - "Епопея на забравените":
КОЧО
O, движенье славно, о, мрачно движенье,
дни на борба горда, о, дни на паденье!
Епопея тъмна, непозната нам,
епопея, пълна с геройство и срам!
Храмът беше пълен с деца и невести,
с въстаници бодри и бащи злочести,
които борбата в тез зидове сбра.
Участта си всякой вече я разбра.
Врагът от три деня наоколо храма
гърмеше отчаян. Ни страх, ни измама,
ни бой, ни закани нямаха успех.
Борците държаха и никой от тех
за сдаване срамно уста не отвори
и лицето първи да си опозори.
Оградата беше прилична на пещ
задушена, пълна със въздух горещ
и със дим барутен. Свирепият глад
издаваше вече своя вик познат.
Децата пищяха уплашени, бледни
пред майки убити и трупове ледни.
Борбата кипеше отвътре, отвън,.
Във всички очи пламтеше огън.
Болнави и здрави, богати, сюрмаси,
русите главички и белите власи
зимаха участье в последния бой.
Майката мълвеше:"Чедо, Не се бой!"
и даваше сину напълнена пушка;
и старата баба, що едвам се люшка,
носеше куршуми в свойта пола,
и мъжът, учуден, имаше крила:
отзади, до него, жена му любима
гледаше азлъкът пупал дали има.
Децата пищяха като за пръв път
чеваха гърмежи и гледаха кръв.
и боят кипеше отвътре, отвън.
Много борци хладни спяха вечен сън,
и димът беше гъстък, и смъртта не беше
ни грозна, ни страшна, и кръвта шуртеше
из женски гърди наместо млеко.
Лудост бе пламнала във всяко око.
Старците търчаха с ярост на лице
и търесеха пушки с трепетни ръце...
Отвън враговете диви, побеснели
сган башибозуци храма налетели -
фучаха, гърмяха, надаваха рев
и падаха мъртви във немощен гнев.
Главатарят техен, с кръв топла оквасен,
на таз жътва дива гледаше безгласен,
и страхът неволно обзе му духът
пред тез раи слаби, що сееха смърт,
и вместо молби, плач пукаха куршуми.
Изведнъж далеко, на голите друми,
войска се зададе с трясък, тичешком...
Сганта се зарадва, а в божия дом
душите сетиха трепет и смущенье
като пред десница, що принася мщенье.
Битката утихна...Разредя димът,
и някой глас чу се, че ехти в шумът:
-Ний се бихме, братя, с башибозуци,
защото са мръсни, диви и хайдуци...
Ето, царска сила, да се предадем!
-Не щем! - Не! - Не бива! По-добре да мрем!
-Пушките си дайте! - Не! Не! - Що да сторим?
- Да се покорим ли? - Мълчи! Да се борим!
- Предателят кой е?! - Долу! - викат с бяс. -
Спогодба не става между тях и нас!
Една жена викна:"Чуйте! Срам)!" и пушна
към войската царска и падна бездушна,
и гърмът разклати смаяний народ!
Трепна всяко сърце и всякой живот,
огънят обхвана тия души горди.
- Да се не вдадеме на турските орди!
И гърмежът почна, и боят със гнев
подзе своя страшен и грабен напев,
но йоще по-страшно и йоще по-гробно.
и смъртта из храма фучеше злокобно.
Отчаянье мрачно ицата вапца,
майки не познаха своите деца.
отвън срешу храма зяпнали пушкала
забълваха пламък и бомби, и хала!
и стените стари разлюляха с звук
кат внезапний вятър планинския бук
като тръс подземен многажди повторен.
изведнъж видяха там зидът съборен!
Перущице бедна, гняздо на герои,
слава! Вечна слава на чедата твои,
на твоята пепел и на твоя гроб,
дето храбро падна въстаналий роб!
Слава теб, че ти се одържа до крайност
и бори се в пушек, и падна със сяйност.
Ти в борбата черна и пред турский гнев
издигна високо твоя свилен лев,
и глава не клюмна, и меча ни даде,
и твойта светиня срамно не предаде,
и нашта свобода ти я освети.
и зо толкоз жъртви гордо отмъсти.
Поклон на теб, граде, пепелище прашно,
на борба юнашка свидетелство страшно!
Твойте чеда бяха силни в трудний час,
твойта гибел беше тържество за нас,
защото ти падна със падане ново
и в нашта исторйя тури светло слово.
Защото ти блесна в синия простор
след многото подлост, сред общий позор!
Защото пропадна и в гроб се халоса
славно както Прага, както Сарагоса,
обвита във пущек, окъпана в кръв;
защото ти - сетня - пример даде пръв
как мре народа и не моли бога,
и не рече: Милост! - в общата тревога;
и - нищожна, тъмна, без крепост, без мощ
и със голи ръце, и без никой вожд,
без минало славно, без примери славни,
що малките правят с великите равни,
ти с твойта смърт страшна и храбри моми
Картаген надмина, Спарта засрами.
Но войската скоро храмът окръжава,
отвсякъде ужас и смърт приближава.
и сганта, упита от лакома стръв,
и гладна за блудство, за месо и кръв
изскърца със зъби. Бомбите трещяха
и момите красни с децата пишяха.
Слисаните майки с поглед страховит
блъскаха глави си о голия зид
и падаха, други - с настръхнали власи
във свойте колене душаха деца си.
Във тоя миг Кочо - простият чизмар,
наранен отслабнал и бунтовник стар,
повика жена си - млада хубавица,
на гърди с детенце със златна косица
и рече: "Невасто Виж, настая сеч
и по-лошо нещо... Ти разбираш веч...
Искаш ли да умреш?" - И клетата майка
бледна, луда, няма и без да завайка,
сложи се детето с трептящи ръце
и кат го цалуна в бялото чебце,
задтана и рече: "То да е отзади!
Удряй!"...И Кочо ножът си извади
кървав из гърди й; и чучур червен
бликна и затече, и Кочо втрещен
погледна детето. То плачеше, клето!
"Майка ти не ще и сама на небето!"
Рече и замахна като в някой сън
и възви глава си, пламнала в огън.
Главицата падна, трупът се затресе
и кръвта детинска с майчинта се смеси.
И Кочо пак рече: Не остана мощ,
но за един удар имам сила йощ!"
И ножът димещи опря с две ръце
право дето тупа негово сърце.
И падна обагрен, грозен, страховит
с отворени очи и със нож забит.
..............................
..............................
И храмът ехтеше от моми, невести,
кат падаха в кръвье или в безчестье!
И господ от свода, през гъстия дим,
гледаше на всичко тих, невъзмутим!...

[Мишок]

https://www.vbox7.com/play:a486ba02b7

[Мишок]

ПОКЛОН ПРЕД БАТАШКИТЕ МЪЧЕНИЦИ ЗА РОД И ВЯРА !!!
На 5 май 1876г. (стар стил) китното родопско село Батак осъмва сринато и опожарено. Изпепелени са 700 къщи, загиват около 5 хил. от 6-7 хил. население на Батак. Остава да стърчи само каменната църква ,,Света Неделя" като символ на българската вяра. Това е краят на баташката кървава пролет от 1876г. Слънцето се скрива зад облаци дим, птиците спират своята песен, а Стара река тече  кървава! През тази пролет батачани не засяват нивите си, не работят в работилниците си, прежалват домовете си, челядта си и себе си пред олтара на свободата на Отечеството!
Поклон и слава на тези велики хора !
Позор за помаците извършили клането с цел грабеж.
п.п. няма да ме учуди, ако след време изкарат руснаците виновни за това.

[Мишок]

ВЕЛИК НАРОДЕН ЮНАК.
"Аз съм главният виновник. Затова ви моля да не мъчите хората. Сам съм - други няма! Аз водих, аз заповядвах, други не търсете."
-
142г. от жестоката смърт на един от най-великите български революционери и национален герой. Водач и военен ръководител на Априлското въстание в Брацигово. Местни чорбаджии предават Петлешков на турците след разгрома на въстанието. Въпреки това не предал никой. Цялата "вина" прехвърлил на себе си. След това Васил Петлешков бил поставен между три огъня и така изгорял жив в страшни мъки. Когато този мъченик стоял между огньовете от силната горещина кожата му се напукала и мас течала от него. В същия миг щикове се забивали от всички страни в месата му. Така изгорял този смел българин. Човешкият разум трудно може да си представи какъв силен дух, каква воля е имал безстрашният българин. Нека неговият мъченически живот да бъде пример на безкористно родолюбие за поколенията.
ПОКЛОН!

[Мишок]

На 12 май (стар стил) 1876г. на мостче на р. Костина близо до с. Рибарица в Тетевенския Балкан при засада е убит от турци в гръб, великият Георги Бенковски. Главният Апостол, водач и идеолог на българския народ по време на Априлското въстание - сърцето и душата на народния бунт срещу тиранина-турчин. Той е с една от най-голямите заслуги да я има днес България.

Предаден от българин за няколко златни гроша. От огнестрелния залп като по чудо се спасява само Захари Стоянов, той разказва: "Бенковски e убит на място. Турците отрязват главата на войводата Бенковски и я измиват в едно кладенче, където много българи почитат паметта му всяка година."

[генерал Жеков]

Миналата година бях там,има само една кръчма,горе-долу е свестна.Истинския националенэгерой,като Бенковски,заслужава поне паметник,най-малко.

[Мишок]

Добрин Чайлев
13 часа
Днес е 17.05! Денят на града герой, БАТАК! 5000 изклани, изгорени живи мъже, деца, изкормени бременни жени, от турците! ПОКЛОН!

[генерал Жеков]

ПОКЛОН!