[Фаюмските портрети и иконографията]

Фаюмските портрети и иконографията

Автор: Благовест Върбаков 

Източници:
- http://patrologia.pravoslavie.bg/content/view/88/107/lang,bg/
- https://bg.wikipedia.org/wiki/Фаюмски_портрети

Споменем ли Египет, неволно в съзнанието ни изникват образите на пирамидите и фараоните. Египтолозите (в това число и българите Сергей Игнатов, Теодор Леков и др.), изследвайки тази хилядолетна цивилизация, продължават и до днес да разкриват нови аспекти на уникалната египетска култура.

Египет в Стария Завет се споменава като богата и плодородна земя. Извънбиблейски надписи от своя страна дават сведения относно развитието на египтяните в сферата на науката и изкуството още от времената на Старото царство (ок. 3000 г. пр. Хр. при фараона Нар Мер (3100-3050 г.пр.Хр). Историята на древен Израил се преплита тясно с тази на Египет, където богоизбраният народ е бил подложен на робски гнет.

Трябва да отбележим, въпреки че някои историци не го споделят, че еврейският народ в периода на своето пребиваване в Египет опазва религиозната си съпринадлежност към единия Бог посредством неугасващо съхраненото в съзнанието им Свещено Предание.

След чудното избавление на израилтяните от египетския плен св. пр. Мойсей основополага законодателната система на Израил и както съдим от Стария Завет, законите били не с човешки, а с божествен произход. Втората Божия заповед категорично забранява да се изобразява под каквато и да е видима форма Бог, както правели народите, кланящи се на ръкотворни божества. Тази забрана на еврейската религия, занапред придава облика, както при изграждането на Скинията, така и на Соломоновия храм. Липсвали всякакви пластични и живописни изображения, освен ювелирните херувими, изобразени върху кивота. Спорно е дали Соломоновият храм е повлиян архитектурно от култовите сгради, характерни за стария свят. Но Старият Завет ни показва убедително, че всичко, отнасящо се до храма, е било осъществено по Божия заръка, от култовите съоръжения до богослужебните одежди на свещениците. Този религиозен характер на евреина го отличава ярко на фона на тогавашните езически политеистични вярвания.

За християнския свят религиозните изображения са неразделна част от интериора на храма и богослужението. Нещо повече, иконоизображенията оказват осезаемо влияние върху молитвеното настроение на богомолеца. След като биват преодолени христологическите спорове относно Личността на Иисус Христос, респективно Неговите изображения като свети, Църквата установила определен художествен стил и похват при изробразяването на свещените ликове. Ако поискаме да открием откъде произхожда иконата като художествен жанр, ще намерим, че върху нея е оказало важно влияние и египетското изкуство.

Портрет на млад мъж, открит през 1911 година от Флиндърс Петри

В египетския оазис Фаюм са намерени около 1000 на брой погребални портрета, рисувани върху дървени плоскости. Изображенията впечатляват както с пластичните решения, така и с фините преливащи се тоналности при някои портрети. Те имали култов характер, покривали лицата на мумифицираното тяло, тъй като египтяните вярвали, че душата (Ка) (По-точно Ка е само един от компонентите на човешката душа) ще намери вечен живот, когато открие своето запазено тяло, а изобразеният портрет ще възвърне желаната възраст. За това съдим от няколко намерени портрета на младежи върху лицата на мумии на хора в напреднала възраст. Спорно е датирането на фаюмските портрети, но в най-общ план учените ги отнасят към периода от III в. пр. Хр. до IV в. сл. Хр. Те претърпяват своето изграждане и развитие през този дълъг период, разделящ се на три основни етапа.

Първият обхваща III-I в. пр. Хр., когато в Египет вече властва елинизмът, след походите на Александър Велики (336-323 г.пр.Хр) и установената след тях династия на Птоломеите (332-30 г.пр.Хр). Този период е характерен с разчупването на традиционните канони при изграждането на човешката фигура - появяват се нови търсения.

Вторият етап обхваща I-II в. сл. Хр. През този период голямо въздействие върху фаюмските портрети има римският реализъм. Той е изявен най-силно в римските скулптурни портрети, а скулптурната стилистика резонира върху живописната моделировка. Тогава фаюмските портрети достигат своя връх, именно те ни поразяват най-много, сякаш са рисувани днес.

Портрет на Изидора - ок. 100-110 г.

През III и IV в. сл. Хр. художествените търсения били коренно различни, което довежда до обособяване на третия етап. На територията на Римската империя твърде бързо се разпространявало Христовото благовестие. Религиозната мистичност на християнството оказала влияние и върху египетските култови изображения, които били компилация от местни, елинистически и римски културни влияния. През този период тенденциите при моделирането били двуизмерни чрез линеарно схематично щриховане с постепенно изсветляване от по-тъмни към по-светли тоналности. Изграждането на цветното пространство вече се практикувало не с восъчна, а с темперна техника, като някои фрагменти били златни. Намерените портрети в цял ръст (от края на II в. и след това) ни показват застинал античен ракурс, римски похват при живописването на плътта и плоскостно изграждане на дрехата, оставащ като характерен белег при иконографията. Акцентът падал предимно върху изразителността на очите, овала на лицето и издължеността на торса. Тази трактовка се установила по-осезаемо във фаюмските портрети към края на III и през целия IV в. и кореспондира с иконографския стил. Към края на IV в. фаюмският жанр отмира в полза на зародилото се ново национално изкуство ¬ коптското. Забележителен е фактът, че най-голям брой портрети са открити на територията на християнизирани египтяни (копти). Те от своя страна, съчетавайки в своето изкуство три култури: древноегипетска, антична и близкоизточна, създават религиозни изображения, които влияят върху избистрянето на художествения стил в раннохристиянските изображения.

Разцветът на този жанр бива внезапно прекъснат от едикта на император Теодосий Велики (379-395 г.) през 392 г., който под страх от смъртно наказание забранил мумифицирането, езическите обреди и култа към праотците. След тази забрана фаюмските художници запазили стария начин на живописване в иконографията. Но този дохристиянски художествен опит е усвоен от Православието, което го одухотворява и привнася благодатно осмисляне. Така например широко отворените очи символизират вечно отправения към Бога взор, широкото чело ¬ натрупаната мъдрост в процеса на боготърсенето, а издължените форми подчертавали аскетичния подвиг на светеца. Постепенното изсветляване от тъмно към светло е било свързано с идеята, че Бог сътворил светлината от тъмнината. Не бива да забравяме и един нов елемент, който дава Църквата - ореолът, увенчаващ с небесен венец Божиите угодници. В тази нова светлина живописта придобива нови християнски измерения.

Разглеждайки произхода на православната иконопис, откриваме художествени влияния свързани с езичеството. Този факт е в съзвучие с християнското учение, където всеки, който желае да вкуси от живата вода, има свободната воля да отпие. В Стария Завет месианските пророчества разкриват, че на всички народи ще им бъде дадена възможност да се спасят чрез изкупителната Голготска жертва на Иисус Христос. Именно иконата ни показва образи на спасили се човеци, които са получили от Него живот вечен. И ако фаюмските портрети онагледяват суетния стремеж за възвръщане на тялото към младостта, то иконата носи образа на въздигането към Небесното царство.

През епохата на Новото царство за кратко време фараонът Ехнатон (1379-1362 г.пр.Хр) въвежда нова религия, в която достигнал до смътно предусещане на истината за единобожието, като се кланял само на едно божество в лицето на Слънцето, което притежавало троична форма на проявление. Някои изследователи търсят в религията на Ехнатон успоредици с християнството, сравняват химн в чест на египетския бог Слънце с Псалом 103, където се възпява Бог като Вседържител, Творец на всичко видимо и невидимо. Символът, с който изобразявали своя бог, бил слънчев диск, навярно показващ божествената светлина, озаряваща творението. В християнската химнография Христос бива оприличаван на Слънцето, даващо светлина за цялото човечество. Използваните в езическия свят символи са били преосмислени и осветлени в християнството.

Като заключение на всичко казано дотук, нека приведем и един новозаветен исторически пример, свързан със светлото Рождество Христово. Тогава мъдреците, кланящи се на звездите (творението), именно чрез Витлеемската звезда достигнали до Спасителя Господ Иисус Христос.

Египетските фаюмски портрети, освен че са ценна част от световното културно наследство, са и един от важните източници на влияние върху православната иконопис.