[Неизкоренимото езичество]

Неизкоренимото езичество

Едно от основните местообитания на демони и бесове, на зли духове, е толкова много обичано от целокупния патриотичен и националистичен български народ, че да се говори против него си е рисково и непопулярно занимание. За българите фолклорът, народното творчество във всичките му проявления, е най-изразеният и дори единствен мотив за идентификация като народ и нация. Ние сме българи, казват те, защото имаме такива обичаи и защото извършваме тези ритуали, като почнем от мартениците, минем през танците с боси крака върху жарава и стигнем до древното езическо божество Сурва и ония рогати маски на кукерите. За тричането на кучета да не говорим...

Често съм се чудел защо в разните там официални проучвания и анкети не се казва истината. Вместо истината, се казва, че българите са православни. Православна е една малка част от хората у нас. Мнозинството са езичници все още и езичеството им е дотолкова естествено, че не си го признават. Никой езичник няма да каже: "Аз съм езичник". [Напротив, аз казвам и ще го казвам  ] Никой, който си връзва мартеници или червени конци против уроки, няма да се съгласи, че е езичник. Той прави това, понеже така правят всички или поради ,,дребно суеверие". Без да осъзнава, че всъщност по този начин става част от езически ритуал, а езичеството не е нищо друго освен служба на нехристиянски духове, преклонение пред демони. Демоните не са никак безобидни. Те са изключително силни и злобни. Те намират слабото място на всеки един от нас. И изчакват удобния момент, за да ни ударят. Опитният в духовния живот лесно може да се съгласи с това твърдение. А на неопитния това мнение ще му се стори фантазия. И ще продължи да си връзва конци по ръцете, да ходи по врачки, да си чете хороскопа и да се възхищава от фестивала в Перник.

Този фестивал ме потресе преди време и затова се сетих за темата. Три дни в Перник вдигали шум по улиците разни маскирани ентусиасти. Фестивалът им бил станал международен и известен. Участвали гости от не знам си къде, по статии и медии много модерни и традиционни, либерални и консервативни писачи се възхищават на пернишките изпълнения, изобщо едни хвалебствия и славословия по повод българското езичество и препоръки се леят – чрез това езичество сме можели да се покажем пред света какви сме били, моля ви се, уникални. Много уникални. Все едно в чуждия фолклор ги няма тия зъбати зверове и кикимори – ония зли олимпийски божества, които се ,,раждат" от главите на други като тях, драконите в Китай, какви ли не магии в Африка, пандемониумът на Европа и Холивуд... Демоните са в цял свят и едва ли точно чрез тях ще бъдем уникални. Напротив – грозната маска си е грозна маска и в Древна Гърция, и в кукерството, и в рисунките на инките и маите, навсякъде едно и също, облещено рогато зловещо създание. Щели да гонят ,,злите духове" тия с маските. Само дето ефектът е обратен. Ужким ги гонят, всъщност ги призовават, ама във фоклорната традиция да разделиш добро от зло и да установиш полюсите е непосилна задача. И точно този световъртеж и това главозамайване от досега с тъмната страна ги опиянява участниците в ритуала.

В университета фолклор ни преподаваше Тодор Моллов. Той водеше лекции и упражнения занимателно, търсеше и показваше скрития смисъл на фолклорните текстове и традиции, тълкуваше ги и ние разбирахме вплетения код и посланието. Но едно е да търсиш доброто начало в езичеството, друго да си суеверен последовател на прапрапрародителите си. Защото има различни народни песни, има трудови песни, песни по различни житейски поводи и народното творчество в много отношения е ценно за самоопределянето. Фолклорът е нужен и красив в своите нормални проявления. Сблъсъкът с дяволите, със злите и мразещи човеците духове, настъпва, когато някой от тези духове се промъкне като змия в песента или традицията. А това се случва много често. Едва ли професорите по фолклор са езичници. Те са учени, изследователи, може би има и християни сред тях. Няма значение, просто ми е интересно дали те схващат колко опасно е това езичество и до ден днешен.

През лятото често ми се случва като екскурзовод да присъствам на вечери, в които се представя български фолклор за чужденци, а черешката на тортата, кулминацията на програмата, откакто има туризъм по Черноморието, е все една и съща – нестинарски танц. Нестинарството е езичество в също толкова ярък вид като кукерството, фолклористите си го тълкуват откъде идва и какво означава, мен не ме вълнува особено пред огъня ли се прекланят като символ на божеството слънце или пред някакви змейове. Не съм наблюдавал нестинарския танц нито веднъж през тези години. Дразня се на фолклора за ширпотреба, но най-много се възмущавам на оскверняването на иконата, която държи нестинарят. Познавам го лично Михаил, с това си вади хляба през лятото. Около петдесетгодишен, дребен, почернял. Взима хонорар 60 лева на вечер за представлението си. През останалото време бачка каквото намери. Оплаква ми се веднъж, че бил дълги години електроженист, отпред вика пече желязото, дето го заварява, отгоре му пече слънцето, а вечер под краката му пече жаравата и цял живот бил в огъня. Смея се и му викам: ,,Ти още приживе си в геената огнена". После го успокоявам, че си е взел пъкъла на земята и като си отиде, ще му намерят по-добро местенце... Питам го трябва ли да държи иконата, християните това ги дразни в тая комерсиална традиция. И той като средностатистически познавач и почитател на българската религия, на този тюрлюгювеч, на тая манджа с грозде, ми обяснява, че такъв бил обичаят и че той е вярващ човек и не разбира защо поповете не приемат нестинарството.

Има ли начин с думи прости да се обясни поне на кръстените християни в какво се състои християнството и как да отсяват езическите наслагвания от чистотата на вярата? Днес и фолклорът не е това, което е бил преди сто години, никой не помни и една народна песен докрай. Но сме свидетели как най-силно утвърждаващата суеверието част от този фолклор се възобновява, поддържа и популяризира под най-благовидни предлози, как бесните не си дават ,,завоюваните територии" и търсят все по-голяма изява, международна... Тясно им е само у нас. Демони от всички страни, съединявайте се.

Вече не е и фолклор, забравили са откъде е дошло и какво значи това, дето го правят. Вече е шоу, щото живеем в шоу, чийто режисьор е все по-самодоволен от успеха си. И тия, нашите, да не изостанат назад от световното шоу, турили върху себе си рога и маски. Отдолу е човек, отгоре е звяр. Отдолу е творение Божие, образ (без подобие), отгоре се е захлупило с безобразие, с покривалото на човекомразеца. То си им е за главата на тия нови погани... И те като ония, сатанисти с маските от филма на Стенли Кубрик живеят с широко затворени очи. Когато човек сложи маска, той се обезличава. Престава да бъде той. Превръща се във вместилище на духове. Но не добри, а от другия вид. Анонимността зад маската, обезличаването е привлекателно за любопитните. Какво ли е да си никой? И те стават никой. А никой е онзи, злият.

https://www.pravoslavie.bg/

[Езичеството възкръсва в България]

Езичеството възкръсва в България

Обичаи и практики, наследени от траките, изживяват подем в строежа на нови храмове в цялата страна

Езичеството изживява подем в България. Вярата в различни древни богове възкръсва със строежа на нови параклиси във всички краища на страната. Това каза пред ,,Зодиак" етнологът от Софийския университет ,,Св. Климент Охридски" доц. д-р Веселин Тепавичаров.

От стотици години за сърцето на българския народ се води борба между тракийското наследство и европейската ортодоксална култура, твърди науката.

Бумът на нови храмове доц. Тепавичаров свързва именно с възстановяване на езически празници, които преди векове са били в чест на Деметра, гръцката богиня на земята и плодородието, както и на природните стихии като огъня и водата.

"Повечето обреди в малките населени места са замаскирани като християнски ритуали, но всъщност разкриват запазените традиции по нашите земи от славянски и тракийски времена", категоричен е преподавателят.

Някои от традициите така са се смесили във вековете, че в малките християнски храмове православните празници се честват с езически символи.

В присъствието на свещеници се готвят курбани, пеят се песни, вият се хора, свирят гайди и се разказват приказки за самодиви, което е далеч от канона. Такъв пример е освещаването на параклиса ,,Света Неделя" в село Славейно, Смолянско.

В годините са се затвърдили като обичаи и честванията като това на свети Атанас през януари.

Във всеки от уикендите по това време на годината край Етрополе местните се събират на върховете около града, за да посрещнат изгрева с гуляй – много песни, пиене, ядене и танци. Когато слънцето се издигне, те набучват на пръчки свински пържоли и ги нареждат по планинските възвишения, след което посрещат Райчо /б.а. Слънцето/ с виене, блъскане на тенджери и черпаци, вой до небесата, така че следващата година да бъде благосклонна за тях, разказва доц. Тепавичаров.

Според него този обреден обичай е останал от тракийското племе на Трибаните, които са идолизирали мечките в този езически ритуал. Ученият разказа, още че от разкопките в местността е станало ясно, че край Етрополе е имало голямо светилище на Орфей, на което лично Александър Македонски е ходил на поклонение.

,,Има просто неща останали от тази езическа древност", посочи от своя страна археологът проф. Николай Овчаров и поясни, че езическите отживелици са съхранени в народната култура. ,,Това не означава, че у нас има култове", допълни той. Според него ритуалите на траките се следват на чисто битова основа, също както християнските празници.

Оброчните кръстове никнат край селата

Светците спасяват жътвата

Твърденията на учените ядосват православните духовници. Според тях бумът на строежите на параклиси бил заради търсенето на бог от хората.

"Около всяко населено място има по няколко оброчни кръста", посочи пред ,,Зодиак" отец Серафим от Кремиковския манастир. По думите му те се поставят на местата, където са ставали инциденти или важни събития за местните хора.

,,Миналата година по време на жътвата, когато комбайните били в нивите, се стъмнило страшно. Това станало на Илинден. Хората се помолили на св. Илия, защото бурята щяла да съсипе житото и да затънат машините, но се разминало. За благодарност към пророка Илия те се събраха и възстановиха параклиса край оброчния кръст, защото той им е помогнал", даде пример за вярата в село Гайтанево протойереят на Кремиковския манастир.

По думите му това са чисто християнски практики, които не са преплетени с езически обичаи.

,,Макар че думата ,,курбан" е арабска, православните християни не намираме друговерски смисъл у нея. Разбираме я като благодарност, когато сме се молили на бог и сме получили помощ, независимо за какви проблеми. Има богослужение, въпреки че се нарича ,,курбан", това е молебен. На него измолваме занапред да не ни се случват такива неща, молим за божията благодат и спасение. За църквата не е важно да има обредно животно, колене, да се убие, да тече кръв и т.н., а това, което хората приготвят. Дали ще вземам готово нарязано месо от магазина, някое безмесно ястие, защото е постен ден, е без значение. Смисълът на курбана е да нахраним бедните – тези, които нямат възможности, ако ще и цялото село, от радост, както се празнува рожден ден, и от благодарност", разясни отецът.

Нестинарството запазено от векове

Женският танц върху жар от Странджа или за други подобни обичаи от Източните Родопи се смята, че идват още от тракийската древност, разказа за ,,Зодиак" археологът проф. Николай Овчаров. ,,Те просто са запазени у нас", посочи той.

Според учения в хората са запазени древните вярвания, които са били по нашите земи още от траките насам, но не е правилно да се говори, че който ги танцува, бяга от християнската вяра.

Закрилникът на народа от бедствия

Свети Илия обръща морето

Според народните вярвания, в които традиция и вяра се сливат, на Илинден времето се обръща и зимата се задава, докато лятото започва да отстъпва. Затова хората открай време знаят, че днес трябва да се пазят от водата, която взема най-много жертви.

Вярванията говорят още, че преди да се роди свети Илия, в пророчески сън баща му видял как го повиват в огън и го кърмят с пламък. А когато като възрастен вече мъж му дошло времето да се представи пред Господ, огнена колесница го отнесла на небето, гласи легендата.

Според българската народна традиция при подялбата на света, на свети Илия се паднали летните гръмотевици и трескавици, и той станал господар на градушката. Хората вярват, че свети Илия е техен закрилник от природни бедствия. Народът е оприличил летните облаци на агънца от стадото на светеца.

Той не само брани посевите, но и изпраща при хората напоителния дъжд и росата..

https://trud.bg/

Протестантската общност в България

Започната от Hatshepsut

Отговори: 1
Прегледи: 3908

Как зарибяват сектите в България

Започната от Hatshepsut

Отговори: 7
Прегледи: 9076

Великденските яйца и възкръсването на Христос

Започната от Liubo1

Отговори: 1
Прегледи: 1458

Българските историци между християнството и езичеството

Започната от Division

Отговори: 63
Прегледи: 19763

В България са регистрирани 94 нетрадиционни религиозни институции

Започната от Nordwave

Отговори: 5
Прегледи: 5517