Българската Империя по времето на Цар Калоян (1197-1207)

[Севар Вананд]

Печенегите са тюрки. За куманите не знам.

[Hatshepsut]

България по времето на цар Калоян


Паметник на цар Калоян

Успешното въстание и последвалото добро управление на първите двама Асеневци върнало България на политическата карта на Европа. Победоносните битки срещу Византия допринесли за разширяването на територията на новоосвободилата се държавата, съответно и за стабилизирането й. Управлението на двамата първи Асеневци поставило стабилни основи за динамичното развитие на България. Успешната им политика била продължена и от по-малкият им брат Калоян (1197-1207).

Една от първите задачи на новия български владетел била да се справи със силната болярска опозиция в Търново, която погубила и двамата му братя. Освен тях Калоян трябвало да прекъсне  и опасната тенденция все повече аристократи да се отцепват от българската територия. България продължила военните и действия срещу Византия, като цар Калоян се постарал да организира силна анти-византийска коалиция. Именно затова той се обърнал към убиеца на брат си – Иванко. По това време той вече нееднократно показвал на императора, че желае да се отцепи от Византия, въпреки че именно василевсът му дал областта Пловдив. Освен с Иванко цар Калоян се съюзил и с Добромир Хриз, който се бил отделил като самостоятелен владетел в Македония. Към анти-ромейския съюз се присъединили и Йоан Спиридонаки, който владеел територии в Родопите и Мануил Камица, чиито земи били в Пиринска Македония. Вследствие на тези действия цар Калоян разбил Византия през 1201 година и присъединил към територията на България Констанция и последната непревзета крепост на север от Стара планина – Варна. Освен с Византия българският владетел трябвало да се справя и с Унгария. Под предпол, че българите завзели Белград и Браничево нелегитимно унгарците си върнали тези области през 1202 година. Още на следващата година обаче цар Калоян ги върнал в пределите на България, след успешни военни действия срещу Унгария. След това българският владетел сложил на сръбския престол Стефан II.

Превземането на Варна

Цар Калоян правилно осъзнал, че без признаването на царската   му корона, спечелените битки на бойното поле можели да се окажат безмислени. Ето защо той откликнал на папа Инокентий III (макар и с известно закъснение), когато той се свързал с него през 1199 година. Политиката на българския цар за международно признание на неговата корона съвпадала с идеята на папата за разпространение на духовната си власт над цяла Европа. Кореспонденцията между двамата продължила пет години, като през този период си проличали и отличните дипломатически способности на цар Калоян. В крайна сметка, на 8.11 1204 година България официално сключила уния с Рим, като в замяна на това че признавала върховенството на папата, българският владетел получил титлата крал, а арпиепископ Василий станал примас. Резултатът от тази уния бил изцяло положителен за страната. Международният й авторитет се издигнал, а суверенитетът й се затвърдил.

Цар Калоян използвал ловко контактите си с папа Инокентий III, за да разреши спора с унгарците, като след намесата на папата те се отказали от претенциите си към България. Трябва да се отбележи също така, че унията с Римската църква имала изцяло политически характер и с нищо не променила източноправославното вероизповедание на българския народ. Ето защо може да се каже, че контактите и последвалата уния на цар Калоян с Рим са един от най-успешните ходове по време на управлението му. Освен че спечелил международното признание за страната, той не нарушил традициите на източноправославните българи.

Междувременно пред цар Калоян изникнал нов проблем – той трябвало да се справи с появилата се на мястото на Византия Латинска империя. В началото на XIII век бил организиран Четвъртият кръстоносен поход. Целта му била навлизане в Светите земи през Египет. Венецианците обаче взели контрол над похода и го отклонявили към Константинопол. Войските, предвождани от Балдуин Фландърски и Бонифаций Монфератски превзели византийската столица и сложили край на империята (до 1261г.). За император на новата Латинска империя бил избран Балдуин Фландърски, като желанието му било да сложи ръка на всички някогашни владения на Римската империя, като това означавало, че латинците искали да завземат и българските територии. Въпреки че именно латинците прекратили съществуването на Византия, те не завладели всички земи на империята. Освен тяхната държава на някогашната византийска територия възникнали още три държави – Никейската империя, Епир  Трапезунд.

Превземането на Константинопол

Всяка от новопояволите се държави започнала борба за възстановяването на Византия. В тази нова политическа обстановка цар Калоян решил да поиска мирни взаимоотношения с Латинската империя, като това било отхвърлено от Балдуин Фландърски, който недвусмислено показал, че политиката му срещу България ще е агресивна. Това накарало цар Калоян да сключи съюз с покорената гръцка аристокрация в Тракия, която очевидно се нуждаела от помощта на България, за да отхвърли властта на латинците, недоволна от отношението на латинците към нея. Така гърците се вдигнали на въстание в Тракия, което било подкрепено от цар Калоян. Така се стигнало до битката край Одрин, където армиите на българи и латинци се срещнали през април 1205г. Латинците не предприели открит щурм на крепостта, а я подложили на продължителна обсада, за да изтощят противника. Те разположили около нея обсадни машини и започнали систематично да я обстрелват, като основните им сили устроили укрепен лагер близо до града. Изпълнявайки съюзните си задължения, цар Калоян пристигнал с войската си, която според френския рицар и летописец Жофроа дьо Вилардуен наброявала около 54 хиляди души. Българският владетел разположил силите 20-25 км североизточно от града. В състава на  армията му освен български войски били включени и кумански отряди от лека конница и конни стрелци, тъй като по това време куманите са съюзници на България.

Битката при Одрин

На 14 април изпратил куманските конници на разузнаване и пробна атака срещу рицарите. Куманите изненадващо нападнали лагера на Балдуин, докато войниците му си почивали. Рицарите яростно нападнали съперника, който веднага се оттеглил в привидно бягство. Започнало дълго преследване, чрез което Калоян успял да подмами голяма част от рицарите да напуснат лагера си. Тогава внезапно куманите се обърнали и започнали да обстрелват със стрели латинците, които понесли тежки загуби – хиляди убити и ранени. Късно осъзнали своята безразсъдност, кръстоносците нямали време за реакция. С разпокъсан строй, обкръжени и неспособни да си съдействат, рицарските отряди биват напълно разбити. За целта българите използвали успешно ласа и специално приготвени дълги копия, завършващи накрая с куки, с които лесно ги сваляли от конете им. Сражението било изключително тежко и продължило до късно вечер. Основната част от рицарската армия било унищожена. Кръстоносците били напълно разгромени, а императорът им пленен и отведен в Търново. Бил нанесен съкрушителен удар върху току-що създадената Латинска империя. България се превърнала в основен фактор на Балканския полуостров - нещо, което не се било случвало от царуването на Симеон. Освен това победата на Калоян над латинците била отличен шанс за Епир и Никея да се преборят с новата империя и да възкресят Византия. 

След победата над латинците гърците прекратили съюза си с Калоян и през 1206 година, което вбесило българския владетел. Същата година той нападнал цяла Тракия и успял да превземе Пловдив, след което обсадил и Одрин. Междувременно новият латински император Анри Фландърски се свързал с владетеля на Солунското кралство Бонифаций Монфератски, като двамата изградили общ съюз срещу България. Калоян отговорил като се сближил с Никейската империя. На връщане от визитата си в Константинопол Бонифаций Монфератски бил убит от българи в Родопите. Разбирайки че владетелят на Солун е мъртъв, Калоян снел обсадата на Одрин и се насочил към морския град. Там обаче, в разгара на обсадата, през 1207 година, цар Калоян умрял, като в науката все още не е ясна причината за смъртта му. Според една теория той е станал жертва на поредния болярски заговор и е бил убит от куманина Манастър, а според други е умрял от плеврит.

       
Пръстен-печат на цар Калоян

Въстанието на Асен и Петър поставило началото на процеса на възстановяване на българската държавност. Благодарение на успешните им действия, на помощта от куманите и заради слабата Византия, двамата братя успели да възстановят държавата. Първите двама Асеневци се стремели да утвърдят държавния централизъм във вътрешната си политика, докато във външната, целта им била да възстановят  старите български граници и да получат международно признание за царската си корона. Техният по-малък брат Калоян  продължил успешно политиката им и в двете насоки. Благодарение на военните си качества той разширил значително територията на България, защитил я успешно от латинците, нанасяйки им огромно поражение и превърнал страната в един от основните фактори на Балканите. Дипломатическите му способности и сключената уния с Рим допринесли за между народното признание на България и утвърждаването на статута на нейния владете. Цялостната политика на първите трима Асеневци получила окончателна реализация при управлението на цар Иван Асен II [1218-1241].

https://www.bulgarianhistory.org/ba-lgariya-po-vremeto-na-tsar-kaloyan/

[HighVoltage]

14.04. 1205г. Поредна годишнина от битката на цар Калоян при Адрианопол срещу кръстоносци от Латинската империя.

Под хълма Царевец се намира Мултимедийният посетителски център ,,Царевград Търнов", станал известен като музеят на "восъчните" фигури или българският "Мадам Тюсо". Предлага богата колекция от 29 скулптури на исторически личности от периода на Второто българско царство, включително тази на цар Калоян.

[/size]

---------------