БЗНС "Никола Петков"

[Индивидуалист]

Български земеделски народен съюз "Никола Петков"

...БЗНС се включва в правителството на Константин Муравиев, формирано  на 2 септември 1944 година, което скъсва съюза с Германия. По инициатива на комунистите на 9 септември 1944 година Кимон Георгиев  прави своя трети преврат (9 юни 1923, 19 май 1934) - този път е съставено правителство на Отечествения фронт. БЗНС "Александър Стамболийски" подкрепя правителството.

От емиграция се завръща Г.М. Димитров, който мобилизира земеделците да се противопоставят на съветизацията на страната. От Москва започва завръщането на емигрантите-комунисти.

В страната наново се подемат политическите схватки, наченати с преврата на 9 юни 1923 година.  Сблъсъците са повсеместни. Г.М. Димитров е принуден наново да емигрира. Начело на БЗНС застава отечественофронтовецът Никола Петков (той е брат на Петко Д. Петков). На 8 и 9 май под натиска на комунистите е създадена организицята БЗНС Янко Забунов 1 начело с Аллександър Оббов. По-късно тази организация се отрича от самостоятелната си политическа програма и приема тази на БКП. А Никола Петков оглавява обединяването на земеделците, които са за самостоятелно демократично развитие на страната.

БЗНС (Никола Петков) влиза в коалиция с Българската социалдемократическа партия, Демократическата партия, Съюзът Звено и Независими  интелектуалци, с които участва в изборите за Велико народно събрание на 26 октомври 1946 година.  Въпреки невероятния натиск на комунистите (14 земеделци са убити в предизборната борба) Обединената опозиция изпраща в парламента  101 депутати.

На 5 юни 1947 година Никола Петков е арестуван в Парламента и изведен от него. Той произнася последната си реч. В нея завършва: "В 1938 год. от същото това Народно събрание мене ме изхвърлиха по същите причини - за борба за правата и свободите на българския народ и за борба срещу личния режим, заедно с десет от вашите другари. И тогава и сега аз заявявам, че се считам щастлив, че имам честта и щастието да последвам съдбата на своя баща и своя брат - да дам свободата си, а ако е необходимо и живота си, за свободата на българския народ. Да живее БЗНС. Да живее свободата."

Всички депутати от опозицията са "отстранени" от Парламента  и пратени по лагери и затвори. През 1947 година БЗНС - Никола Петков е разтурен. По тяхна статистика членовете им тогава са 400 000 души.  Активистите на партията са арестувани,  затворени, интернирани. Хиляди от тях са принудени да емигрират. Тяхното  мъченичество продължава до началото на 60-те години, когато започват да ги пускат от затворите, а на мнозина е позволено да учат и да работят по специалността си. Наблюдението на Държавна сигурност върху тях и периодичните привиквания са постоянни. Емигрантите получиха политическа амнистия чак в средата на май 1990 година с решение на Кръглата маса...

http://omda.bg/bulg/news/party/BZNS_NP.htm

[Kelemoke]

Моя дядо беше върл привърженик на тази партия цял живот...по скоро на миналото на тази партия ,а не на съвременните "деятели"....
Когато е бил на 19г това е били 1949-та Участвал като знаменосец в шествие организирано от деятели в елин пелинска област за което е арестуван и прекарва 3 години в затвора в белене ! представяте ли си 19 годишен младеж 3 години в затвор без съд и пръсъда !!! Няма да казвам през какви перипети е минал да си върне сичката земя а тя не е никак малко !! през 1999г година моито семеиство завежда дело против държавата по казус за политическите затворници , писахме до днешните "последователи"
на идеята за която са жертвали толко много навремето, имаше само оклончиви отговори и от тогавашната влиятелна земеделка Г-жа Мозер....
В краина сметка без чужда помощ и след много отлагания на делото и без грам заинтересованост на последователите нз БЗНС моя дядо успешно осъжда държавата и тя му изплаща еднократна сума от 500 лева + 30 лева на пенсията ежемесечно...излишно е да споменавам че дадохме повече пари като разходи , но важно беше психологическия ефект и усмивката ,че макар и късно правдата възтържествува !

Сега пазя това знаме което се вадеше само по 1 ден в годината и се развяваше на събора на селото като спомен...спомен за хора които са искали и са вярвали в това което правят и са го правили за околните повече отколко за себеси