Археологически находки в Бургаска област

[Hatshepsut]

Тракийската гробница край Поморие

Могилата се намира на стотина метра от пътя за Поморие. Обозначена е като гробница, но по-скоро е мавзолей, който няма аналог. Няма нищо общо с гробниците край Казанлък, които са по-интересни със съдържанието си, отколкото с архитектурата. Поради тази причина не бях я посещавал досега, и както се вижда, е било голям пропуск.

На външен вид прилича на обикновена тракийска могила.
Дълъг коридор води неочаквано до кръгло помещение с куха колона.

В горния край на колоната има отвори, през които влиза свеж въздух и светлина.

Не ми го побира главата, как са построили нещо подобно в древността и какво е било предназначението му. До ден днешен няма яснота по въпроса.

А в самата куха колона е имало стълби, които са водели нагоре, и се е излизало на върха на хълма, но тези вътрешни стълби вече са счупени и от тях са останали само кухините, в които са влизали гредите, макар че мисля че най-горе все още има няколко запазени стъпала.
Кухините по стените най-вероятно са служили за поставяне на предмети за обожание. Напоследък сред археоложките среди се говори, че там през 3 в. от н.е. е погребан може би последният тракийски владетел. Т.е. не че е погребан вътре, а че това е по-скоро обожествяващ го храм. Другото интересно е, че наоколо има много подземни тунели и някои и други помещения, за които само съм чувал.
И да, т.нар. от поморийци "кухата могила" няма нищо общо с тази в Казанлък, няма стенописи, няма икони, не е свързана непосредствено с християнството, а по-скоро с римската култура, и е единствената известна в страната подобна гъбообразен купол, преминаващ в централна колона, и то куха със стълби и отвори за проветряване (за светлина не знам), архитектурата е много интересна наистина.

http://evgenidinev.com/seen/thracian_beehive_tomb/


Подробна информация за гробницата: http://tomb-pom.hit.bg/


Антична куполна сграда - Поморие - виртуална обиколка:

Античната куполна гробница Кухата могила датира от III век. Намира се под насипа на надгробна могила и е със запазен дълъг коридор от 22 м, кръгла камера с диаметър 11,6 м и височина 5,5 м. Изградена е от камък и тухли, споени с хоросан. От вътрешната страна на поддържащата колона е съществувала вита каменна стълба. Смята се, че гробницата е била на богата фамилия. Петте ниши по една от стените вероятно са служили в тях да бъдат поставяни урните с праха на покойниците.
Работно време: 9-17 часа, от вторник до неделя (юни-септември)
Октомври-май - от понеделник до петък, само с предварителна заявка на тел. 0596 - 22008
Вход: 2 лв. за възрастни, 1 лв. за деца и пенсионери

https://www.youtube.com/watch?v=ScCMX7N44OA

[Hatshepsut]

Античен некропол откриха в Созопол

Находката е от световно значение, твърди Явор Иванов от БАН

Античен некропол с гробни дарове с висока научна и културна стойност откриха археолози. Това стана при проучвания, съпътстващи изграждането на нов съвременен воден цикъл в черноморския град Созопол.

Въпросният воден цикъл се финансира по оперативна програма ,,Околна среда" и се очаква да реши проблема с пречистването на водите в региона.

При разкопките специалис­тите са се натъкнали на осем гроба от класическата епоха (470-430 г. пр.н.е.) и четири урни от Аполония.

Работата на експертите обаче е била затруднена, тъй като още от средата на миналия век созополци са използвали същия терен за гробище. Така между костите на древните хора се появявали и скелети от съвремието. Край античните гробове са открити над 30 запазени съда и керамични статуетки, украсявали домовете на жителите на Аполония. Те са били полагани като дарове.

Находките са уникални в световен мащаб, посочва ръководителят на спасителните проучвания Явор Иванов от Националния археологически институт с музей при Българска академия на науките, цитиран от в. "Преса".

Открити са чернофигурни и червенофигурни съдове, изключително рядък амфориск от смалтово стъкло с цветна декорация, седем глинени теракоти с изображения на петли, битови сцени и митологични същества.

Изключително ценна е статуетка, която представя битова сцена - жена пече хляб. Към момента подобен артефакт може да се види единствено в Лувъра. При разкопките е открита също и една интересна находка - тоалетна за обикновените граждани от римско време (края на I - началото на II в. сл.н.е.).

Античната тоалетна представлява питос (делва), свързан с отточна канализация, и П-образен каменен градеж около него. Тоалетната е далеч от блясъка на луксозните латрини (тоалетни) за елита, където се обсъждали важните държавни дела. Градежът и е от суха зидария, фугирана с хоросан.

http://econ.bg/

[Hatshepsut]

Уникален печат е открит при крепостта Порос

Уникален оловен печат с лика на света Богородица е открит при разкопките на крепостта Порос, която се намира на полуостров Форос в бургаския квартал "Крайморие". Тази находка е първа за страната ни, а в света има още само три такива печата. На изображението на Богородица се вижда върху гърдите й Младенеца, а отстрани - кръстове. Има и надпис "TOY ФOTHNOY", което
в превод означава "На Фотинос". Печатът е датиран с монетно съкровище от 7 бронзови пари, най-късната от която е сечена по времето на император Фока (602-610 г.). Ценната находка е открита през 2013 година при проучване на района.
Археолозите са намерили още монети от IV до VI век, запазен бронзов фолис клас А2 на император Йоан Цимисхий, цяла амфора с гребенчата украса, изцяло запазена червенолакова купа, апликация от ризница, керамичен балсамарий, пръст от бронзова статуя, стъклени чаши, близо 200 монети - златни, сребърни, бронзови. "За първи път намираме керамикас африкански мотиви.
Такава е открита в Преслав, Несебър и Созопол", каза Милен Николов - директор на Регионален исторически музей Бургас и ръководител на археологическите разкопки на Форос. Проучването на терена там продължава и през настоящата година. Намерените находки ще бъдат експонирани в Археологическия музей в Бургас.
"Срещнахме изцяло съдействието на собственика на терена - Тодор Батков и на община Бургас по време на нашата работа", допълни още Николов.
Според досегашните исторически изследвания в района се локализира римска пътна станция Пудизо, известна от Певтингеровата карта още от IV век. Първото споменаване на топонима Порос е в един акт на Константинополската патриаршия от 1270 година. До средата на XVIII век Бургаския залив е отбелязван в картите като заливът на Порос. От средата на века заливът започва да се наименова и като заливът на Форос.
През 50-те години на XX век в западната част на полуостров Форос започва строителството на кравеферма, птичарник, селскостопански постройки на бъдещето ТКЗС в село Крайморие. Тогава са унищожени голяма част от крепостната стена и неизвестно колко сгради. При разкопките през миналата година са намери византийските сгради и римска постройка, които ще бъдат обстоятелствено проучени тази година.
"И през настоящата година общината е предвидила 65 000 лева за обектите на Аква калиде и на Форос", каза зам.-кметът по култура на община Бургас Йорданка Ананиева.

http://chernomorie-bg.com/

[Hatshepsut]

На нос Форос е имало монументален раннохристиянски храм


Останките от раннохристиянската църква на нос Форос

         
При спасително археологическо проучване, започнало в края на април 2014 г. на територията на крепостта Порос, разположена на полуостров Форос край бургаския квартал Крайморие, бе открит монументален раннохристиянски храм. Поводът за разкопките там, осъществявани от екип на Регионалния исторически музей – Бургас с ръководител директора на музея Милен Николов, е реализацията на предстоящи инфраструктурни проекти в района. До момента археологическите проучвания на базиликата са финансирани от собственика на терена ,,Форос дивелъпмънт" АД, както и от бургаската община.

По план храмът представлява трикорабна едноапсидна базилика, като е напълно запазена оригиналната подова настилка от керамични плочи в притвора и отчасти – в централния кораб на църквата. Църковната сграда е изградена от големи, добре обработени камъни с калова спойка. Апсидата е от ломени камъни, дебело измазан с плътен слой розов хоросан. Въпреки че тук е имало съвременно строителство - стопански постройки и радиомачта, в апсидата бе открита почти напълно запазената реликварийна камера, вградена в основата на стълба, носещ олтарната маса. При изоставянето на храма камерата е разбита и реликвите от нея са били взети.

Установено е наличието на два входа на базиликата – централен от запад и по-малък при външната стена на южния кораб. Към страничните кораби са водели и вътрешни входове, които също са напълно съхранени. Стените на храма са сравнително добре запазени на височина до 90 см.
Западно от култовата сграда, непосредствено до входа й е разкрита голяма постройка, за която в хода на проучванията е установено, че е по-ранна от църквата. Тя е съставена от няколко помещения, най-голямото от които е с размери 9 м на 5.6 м. Сградата е била унищожена най-вероятно от пожар, след което останките й са били подравнени и преизползвани, като отчасти върху нея е изградена самата базилика.

На този етап от проучванията може да се каже, че храмът е построен в края на V - началото на VІ в., а сградата пред него е от ІV - V в.
При работата си на терена археолозите се натъкват на многобройни находки – керамични лампи, фрагменти от декоративна мраморна украса, цели керамични съдове, над 500 бронзови монети, мраморна колона със спираловидни канелюри, напълно запазен мраморен съд за светена вода. Всички намерени артефакти сега се съхраняват в РИМ - Бургас.

Предстои почистване на находките и тяхната консервация, както и осъществяване на аварийна консервация на храма.
Значението на новооткрития археологически обект е от най-високо ниво, особено за Бургас и бургазлии. На територията на община Бургас досега няма открит подобен паметник - християнски храм с толкова ранна датировка. Единствената църква, по-скоро параклис, разкрита до този момент, е тази при Сарафово, която е датирана като много по-късна – от началото на ХІІ в.

Базиликата добре илюстрира мащаба на крепостта Порос. Християнският храм е с големи размери и добре се вписва в общата картина, известна досега. Той е още едно доказателство за мащабите на укреплението през Късната античност и неговото голямо значение. Същевременно, този ранен християнски паметник определя Порос и територията на съвременния Бургас като християнско средище още от края на V - началото на VІ в.

В последните дни на проучванията е открита погребална камера пред олтарната част на храма. Първите предположения на специалистите са, че в нея е погребано духовно лице с висок ранг в църковната йерархия.

http://www.desant.net/show-news/30935/         

[Hatshepsut]

Учени откриха тайнствен град край Черноморец

Смята се, че крепостта е била вдигната в края на V век по времето на император Анастасий

Археолози откриха огромен тайнствен град близо до град Черноморец. Древният полис е неизвестен на историците. До момента градът не е отбелязан върху нито една карта и не се споменава в историческите извори.

Екипът на доц. д-р Иван Христов се натъква на находката. Тайнственият град се намира на полуостров Хрисосотира край Черноморец. Останките подсказват, че той е бил стратегически византийски център.

По думите на доц. Христов древното селище е огромно и се простира върху 67 декара и шест пъти по-голямо от съседната крепост "Акра". Предполага се, че е носело името Хрисосотира, което в превод означава "Златния спасител".

Иван Христов още не е намерил отговор на загадката защо едно толкова голямо и очевидно ключово укрепление не се споменава до момента в писмените извори, пише "Стандарт".

Според археолозите мястото е било стратегическо в древността, но никой не знае кой и защо е построил крепостта Хрисосотира, и каква е била съдбата й. Смята се, че е била вдигната в края на V век по времето на император Анастасий [491-518].  Открити са и интересни находки още от VI век преди Христа, когато възниква и могъщата Аполония. Градът е бил защитен от дебела крепостна стена, а отвътре - плътно застроен със сгради.

До момента на мястото са открити интересни и редки керамични съдове, които говорят, че някогашните обитатели на полуострова са били истински богаташи.

https://economic.bg/news/33767/1/1/Ucheni-otkriha-tajnstven-grad-kraj-Chernomorec.html

[Hatshepsut]

Открита е най-старата монета в България

На незначителна дълбочина от един метър на северния бряг на созополския полуостров водолаз видял на дъното малка златна монета и я предал на директора на НИМ Божидар Димитров, съобщиха от музея. Нумизматът д-р Владимир Пенчев, смята, че това е най-старата монета, откривана в България. Тя е от електрон (сплав от злато и сребро), сечена през втората половина на VІІ век пр. Хр. или преди 2650 години в държавата Лидия и тежи 0.63 грама. В Лидия са сечени първите монети в човешката цивилизация. До тази епоха хората използват като абстрактен символ на стоката метални слитъци с форма на бича кожа, стрели, камбанки, сърпове. На археолозите от НИМ засега не им е известно откриването на други лидийски монети в България. Иначе откриването на тази монета в Созопол не буди особено удивление. Градът е основан от преселници от Милет в 611 г. пр. Хр., а този град е разположен до Лидия. Нормално е преселник от този град да е имал в джоба си шепа златни монети.

Прочети повече в Blitz.bg: https://www.blitz.bg/obshtestvo/regioni/nay-starata-moneta-otkrivana-u-nas-izvadikha-ot-moreto-kray-sozopol_news289412.html

[Hatshepsut]

Над 150 са археологическите артефакти открити на трите обекта около град Черноморец

Бургас. Разнообразни са археологическите артефакти открити на трите обекта около град Черноморец. Всеки е ценен по своему, тъй като дава представа за развитието на селището в различни исторически моменти и разкрива културата и бита на местното население. За Радио ,,Фокус" - Бургас ръководителят на проучванията - доц. Иван Христов, зам.-директор на Националния исторически музей /НИМ/ каза, че са открити цели и фрагментирани керамични съдове още от късно бронзовата епоха, тракийски съдове, ранно гръцка керамика, цели изключително добре запазени червенолакови римски паници, амфори, бронзови и златни монети, различни номинали на основните византийски парични единици от VI - V II век, дребни предмети на бита или части от мраморни статуи. ,,Това е един разнообразен материал, но по – значимото е архитектурата. Аз винаги се радвам и предпочитам да открия още една кула, отколкото някоя и дружа жълтица. Архитектурата и то добре проучена - съпоставена в стратеграфски план погледнато и разгаданата историята дава много повече информация. Освен множеството находки, които са вече над 150 и които ние даваме, за тези три години имаме и много добре запазена архитектура. Само за този сезон североизточната крепостна стена, която сме открили на Хрисосотира /Червенка/ е дълга повече от 100 метра. От нея имаме две прекрасно запазени кули, пет разкрити помещения от ранновизантийския период, огромни двуделни сгради от различни периоди. Има и една много масивна двураменна стълба, дълга 20 метра в основата със запазени по девет стъпала от всяко стълбище, които водят към бойната платформа на крепостната стена. Обектите, освен интерес за науката, имат потенциал за развитието на културно- историческия туризъм. Друг е въпросът как всичко това, което откриваме ще съумее да се използва, защото имаме лошия опит от 2012- 2013 година. Сега Акра е буренясала, пътят е лош и се чудя защо община Созопол не поиска разрешение от областния управител, спазвайки закона за културното наследство да поиска предоставяне правото за стопанисване за определен период от време. Така там вече ще може да се развива и някаква търговска дейност т.е. да се овладее все още стихийния туристически поток и хората да посещават това разкошно място", каза доц. Христов. Той допълни, че според него Акра има голям туристически потенциал, който не е развит. И ако се развие ще бъде страхотен шанс за град Черноморец. ,,Възможността е да се почистят и електрифицират старите военни подземни съоръжения и по някакъв начин да се направят атракции със старо армейско оръжие, което в момента ръждясват по военни складове и да се възродят тези бункери от Втората световна война. Това ще бъде невероятна атракция, която ще привлича страшно много туристи. Споделям тези идеи дано някой да се възползва от тях", каза доц. Иван Христов. Той допълни, че от разговори с директора на НИМ проф. Божидар Димитров са взели решение да продължат проучванията в този край. Има добре сработен екип специалисти, както и възможност да бъдат осигурени средства за проучванията. ,,Национален исторически музей поставя едно много добро начало за проучване на една такава зона, която беше бяло петно в археологическата карта на българското Черноморие и се надяваме за бъдеще да имаме късмет. Само преди два дни ние попаднахме на полуостров Хрисосотира на древен гръцки пласт от VI век пр. Христа т.е. освен ранновизантийската крепост с известно прекъсване, ние намираме едни по-ранни пластове, които показват, че елинските гърци не са заселили само на днешния созополски полуостров, а се разпрострели активно и стабилно на останалите места извън Созопол и са овладели стратегически пунктове по полуостровите, дори и на Атия. Но специално на Хрисосотира дори имаме наченки на древен гръцки храм. Отриваме останки от архитектура макар и преизползвана в крепостната стена, но някъде наблизо чака под земята нещо значимо, за да бъде открито", каза още доц. Иван Христов.

http://www.focus-news.net/news/2014/09/23/1969107/nad-150-sa-arheologicheskite-artefakti-otkriti-na-trite-obekta-okolo-grad-chernomorets.html

[Hatshepsut]

При разкопки в Ахтопол откриха порта като тези в Преслав, Плиска и Дръстър


Снимки © Булфото

При разкопки в средновековната крепост Агатополис в Ахтопол,археолози откриха порта като тези в Преслав, Плиска и Дръстър.  Това съобщиха от общината, предаде БТА.
Археологическите проучвания се правят в двора на т. нар. бивше гръцко училище в града. На площ от 330 кв. м  проучвателите са открили участък от крепостната стена с дължина 32 метра, две външни и две вътрешни кули и прохода на една от портите на античния град.
Според ръководителя на археологическото проучване д-р АндрейАладжов от Националния археологически институт с музей към БАН, най-близките аналогии на портата на Ахтопол се откриват в ранносредновековните български градове Плиска, Преслав и Дръстър.
По думите му това е свидетелство за голямото значение на Ахтопол за владетелите на Първото българско царство. При разкопките са открити още керамика и монети. Находките  ще постъпят във фонда на Историческия музей в Царево.

http://www.novini.bg/news/244593


Приключиха разкопките на антична и средновековна крепост Агатополис - 2014г. Археологическото проучване се ръководи от д-р Андрей Аладжов – НАИМ – БАН и беше финансирано изцяло от Община Царево. Работата на специалистите беше съсредоточена в двора на т.н. Гръцко училище и продължи един месец. Резултатите изненадаха и самите проучватели. На площ от 330 м2 те разкриха участък от крепостната стена с дължина 32 м, две външни и две вътрешни кули и най-неочаквано - прохода на една от портите на античния град. Наблюденията по време на разкопките и документирането на строежите им позволиха да възстановят цялостния облик на архитектурния ансамбъл.
През късноантичната епоха е бил издигнат първоначалният проход на северната порта с две правоъгълни кули , а през средновековието са достроени две вътрешни кули, като по този начин е бил оформен окончателният й вид.
Изследователите са категорични, че най-близките аналогии на така изградената порта на Ахтопол се откриват в ранносредновековните български градове Плиска, Преслав и Дръстър, което е свидетелство за голямото значение на Ахтопол в очите на владетелите на Първото българско царство.
Откритата керамика е от късножелязната епоха до съвремието, а монетите учудват със своето разнообразие по номинали и периодика. Явно мястото е било интензивно обитавано през един дълъг период от време и е претърпяло множество катаклизми от различен тип. Находките ще постъпят във фонда на Исторически музей – Царево и ще бъдат експонирани в бъдещия музей на гр. Ахтопол. С финансирането на редовни проучвания в района местната власт работи за изграждането на цялостна стратегия за развитието на археологически резерват Агатополис.

https://www.facebook.com/permalink.php?story_fbid=759472094124265&id=227217947349685

[Hatshepsut]

Голяма находка в Поморие! В квартал "Север" откриха саркофаг със 7 скелета, църква и некропол

Уникалните антики са открити по време на строителството на водния цикъл на града

Църква, некропол, саркофаг, част от крепостната стена на Улпия Палеокастро Анхиало и късноантична сграда бяха открити по време на строителните дейности по водния цикъл на Поморие в квартал ,,Север".
,,Саркофаг на Теофилакт Лагоматис" – тези думи са изписани върху каменния ковчег, който е разкрит на ул. ,,Гладстон". Саркофагът е поставен в северното предверие на църква и по палеографски данни надписът се отнася за не по-рано от IX в. – началото на средновековието. Според ръководителя на разкопките Никола Русев църквата вероятно също е от този период и продължава да съществува до X – XI в. По предварителни проучвания, в саркофага са положени костите на поне седем индивида, възрастни мъже и жени и поне три деца.

Отварян е многократно, костите са размествани, освобождавана е площ. Интересно е, че в него има само един череп, други два и част от костите са открити в близост до саркофага, което може би, ще даде сведения за непознат до сега погребален обичай. Около църквата е разкрит некропол, като до момента са намерени около 17 индивида. Всички тези гробове, както и църквата, са вкопани в заварен културен пласт. ,,За съжаление няма почти никакъв гробен инвентар, който да ни помогне в датирането, но това ще бъде анализирано въз основа на материалите, които са вкопани в пласта" – каза ръководителят на разкопките Никола Русев. В района е открит и бронзов реликварий, който предстои да бъде изследван.

Екипите по изпълнението на проекта за водния цикъл на Поморие се натъкват и на крепостната стена на Улпия Палеокастро Анхиало от римския или ранновизантийския период, на улиците ,,Оборище" и ,,Камчия", в кв. ,,Север". За по-голяма устойчивост срещу обсадна разрушителна техника, основите на стената са били положени върху дървени колове, разположени на разстояние и запълнени с трамбована пръст.

На ул. ,,Славейков", в кв. ,,Север" екип, под ръководството на доц. Олег Александров, проучва сграда, която датира към V век. Археолозите са попаднали на керамични предмети, мраморни облицовки и колективна находка от 70бр. медни монети, които в момента се проучват.
Предстои да бъде направена проверка на обектите от комисия при Министерство на културата. След реставрация и  анализ на артефактите, те ще бъдат експонирани в Исторически музей – Поморие.

http://www.burgas.utre.bg/2014/11/05/273413-golyama_nahodka_v_pomorie_v_kvartal_sever_otkriha_sarkofag_sus_7_skeleta_tsurkva_i_nekropol

[Hatshepsut]

Рядък печат на цар Петър открит край крепостта Русокастро

През октомври отново се проведоха археологически проучвания на средновековната крепост Русокастро в община Камено. През предходните две години те бяха преустановени поради липса на средства. Финансирането тази година е дошло от Министерството на културата, фондация ,,Русокастрон" и Община Камено. Разкопките са организирани от Регионален исторически музей - Бургас с научен ръководител бургаския археолог и директор на музея - Милен Николов.

Проучванията имаха за цел довършване на работата при укрепения проход и кулата-кладенец, които се разкриха през 2009 и 2010 г. Проучена беше цялата южна част на прохода, където се откри още една бойна кула с ширина 8.2 м., пред която посредством стъпала се е преодолявала голямата денивелация от Русокастренска река към северната стена на крепостта. Проучени бяха и двете стени на прохода-източна и западна до точката, където са били унищожени от взривовете на кариерите, добивали оттук чакъл за военното летище в с. Равнец през 60-те години на ХХ в.

Проучванията на кулата-кладенец в най-ниската част на прохода доведе до неочаквани открития. Стана ясно, че дебелината на стените й са цели 2.9 м. – едни от най-монументалните градежи в Южна България. Външните й очертания не са правоъгълни, както е вътрешността на самия кладенец, а са най-вероятно с петоъгълна форма, като челото на кулата опира буквално в главния път, водещ от с. Русокастро към с. Желязово.

Сред ценните находки от тази година са богата колекция от монети, керамика и няколко бронзови апликации от колани, които категорично се свързват с ранносредновековната българска култура.
Те потвърждават голямото значение на Русокастро не само през периода на Второто българско царство, но и през ІХ-Х в. Подобни апликации на колани се срещат често при разкопките на старите български столици Плиска, Преслав и изобщо в Североизточна България, но на юг се откриват единствено в Русокастренската крепост.

По време на археологическите проучвания в Русокастро, жители на с. Желязово са предоставили на специалистите множество находки, открити от тях при земеделската им работа. Една от тях е от особена важност. Тя е открита при обработка на градина на ок. 400 м. от кулата-кладенец. Става въпрос за оловен печат - моливдовул, на българския цар Петър (927-969 г.). На лицето на печата е изобразен Иисус Христос с ореол, в който е вписан кръст, а на опакото – българския владетел със съпругата си Мария. Печатът е един от най-добре запазените, открити изобщо до този момент, и първия, намерен в Тракия. Всъщност, на юг от Стара планина има открит само един печат – от крепостта Кракра при гр. Перник. На практика, в Южна България единствено Бургаският музей вече притежава подобна находка.

http://www.viapontika.com/index.php?page=article&article=8614

[Hatshepsut]

Домове на тракийски велможи в Синеморец и Бродилово разкриват тайни за живота в древността

Как са живели обитателите на Странджа в периода на късния елинизъм разкриват археолозите от експедиция ,,Странджа" с ръководител Даниела Агре от НАИМ – БАН, които проучват тракийски укрепен дом в м. ,,Голата нива"край Синеморец. Подобна находка има и в с. Бродилово. Там работи екип на Общински музей - Царево.

Основите на укрепения дом на тракийски богаташ в с. Бродилово

Разкопките на експедиция "Странджа" продължиха повече от месец и средствата за тях бяха осигурени от местната администрация.

Археолозите разкриха основите на изключително добре запазена църква във вътрешността на оградената площ.

,,Тя е еднокорабна, с дължина 18 м и ширина 9 м.. Изградена е от ломени камъни споени с хоросан. Конструкцията е била укрепена с дървени пояси – сантрачи. Покривът е бил двускатен, а покритието е с венециански тип керемиди. Подът на църквата е вкопан в здравия терен – характерен белег на много църкви, строени през османското робство.", заяви научният ръководител на обекта Даниела Агре.

Хармът е много близък по архитектура до църквата ,,Свето Възнесение Господне" в Ахтопол.

Голямо количество керамични и стъклени съдове, фрагменти от стенописи свидетелстват, че построяването на църквата следва да се отнесе към средата-втората половина на XVIII в., а използването й е продължило до началото на XX в.

Добрата запазеност на църквата позволява нейното реставриране и превръщането й в притегателно културно-историческо място, казват от община Царево. Екипът разкопаващ обекта подготвя том включващ резултатите от досегашните проучвания.

В Бродилово работят археологът Деян Дичев и екипът му. Те проучват масивната оградна стена и пространството южно от нея, открити по-рано през 2013 г. Всички разкрити структури и материали до момента се отнасят към периода на късния елинизъм, към който период се отнася и домът край Синеморец. Разкопките ще продължат до края на месец ноември.

http://www.viapontika.com/index.php?page=article&article=8686

[Hatshepsut]

Интересни находки от ,,Акве Калиде – Термополис"

Изпод земята под археологическия комплекс ,,Акве Калиде – Термополис" край Бургаските минерални бани продължават да излизат интересни находки.

Знаковото място, посещавано в миналото от византийски и латински императори, от султани и номадски ханове,  предстои да бъде включено като ключов обект в туристическия пакет на региона.
В началото на ноември тук започна третият етап на проучванията, извършвани през настоящата година, който има за задача да провери пространството в най-западната част за наличието на археологически структури.

По време на досега извършените дейности, само за няколко дни са открити множество керамични фрагменти и съдове, преобладаващо от ранновизантийската епоха - от V-VІІ в., средновековни монети от бронз, сребро и една златна турска пара от ХІХ в.; пръстени, копчета и други метални предмети, както и две оловни пломби.
Продължава намирането на монети от ІV в., които дават най-добрата датировка за изграждането на ранновизантийската баня върху останките от римската. Средновековните монети пък дават информация за един от най-интензивните периоди от използването на термите и целия район – времето на византийското владичество. Засега по-скромно е намирането на монети от римския период.

Всички интересни находки ще бъдат експонирани in situ (на място) или в музейната част, която предстои да се изгради в комплекса ,,Акве Калиде – Термополис" едновременно с цялостното облагородяване на района и подобряването на инфраструктурата в него.

http://www.desant.net/show-news/31746/

[Hatshepsut]

Разкриха западния некропол на Улпия Анхиало

Строителни дейности на частен терен в местността "Кротиря" разкриха нови артефакти, свързани с важни исторически факти от миналото на Улпия Анхиало. Спасителните разкопки бяха осъществени под ръководството на  Биляна Иванова – докторант от секция за антична археология към НАИМ – БАН.

Разкрит е западният некропол на римския град от II-III в. Проучени са повече от 2 дка. площ,  като на тази територия са регистрирани 85 гробни съоръжения – 1 зидан гроб, 82 погребения в обикновени гробни ями и две по-особени структури, съдържащи останки от препогребване.

Практикуваният погребален ритуал е трупополагане, без спазване на конкретна ориентация на погребаните индивиди, което е рядко срещано явление за некропол, функциониращ сравнително кратко време. Погребалният инвентар е твърде интересен и разнообразен. Почти всеки гроб съдържа по една монета, поставена обикновено в устата или върху горната половина на скелета – т.н. харонов обол. Според тогавашните вярвания покойниците е трябвало да заплатят на лодкаря Харон за превоза си през реката на забравата Лета в Царството на сенките.

Интерес представлява гроб на момче на възраст около 10 години, с поставени на куп 5 монети на Анхиало от едър номинал, отсечени през управлението на император Комод и два зара за игра върху тях.

Открити са около 35 стъклени балсамария за съхранение на благовонни масла(два от които цели) и стъклен лакримарий с костена игла (съд, в който са се събирали сълзите на хората, участвали в погребалната церемония), златна обеца, няколко цели керамични съда, две изцяло запазени бронзови стригили (инструменти служещи на атлетите да почистват телата си от полепналия пясък на спортната площадка), нанизи с разноцветни маниста, бронзов медицински тубус (кутия за медицински инструменти), бронзов пръстен, керамични лампи, оловно огледало, фибула (предмет за закопчаване и украса на облеклото) и др.

Открит е и детски гроб с останки от дървена кутийка, от която са запазени само железните скрепителни елементи, съдържаща наниз от щипки на морски раци и бронзова халка.

След реставрация и обстоен анализ, предметите ще бъдат експонирани в Исторически музей – Поморие.





https://pomorie.bg/19654/

[Hatshepsut]

Уникални римски постройки и средновековен некропол открити в Поморие

Културни пластове от две епохи бяха открити по време на археологическо проучване във връзка с изпълнението на проекта за водния цикъл на Поморие. Проучването се осъществи по Договора за сътрудничество между Община Поморие и Националния археологически институт при Българската академия на науките.

Археолозите изследваха трасето по ул. ,,П. Р. Славейков", при кръстовището с ул. ,,Мусала", което попада в Зона А от територията на недвижимата културна ценност ,,Античен град Улпия Анхиало – Палеокастро". Екипът, който ръководи разкопките бе в състав: доц. д-р Олег Александров от Великотърновския университет – научен ръководител и Пламен Дойчев (докторант към катедра ,,Археология" на ВТУ) – зам. научен ръководител.

Общата дебелина на проучения културен пласт е 2,50 м. Първоначално археолозите попадат на некропол от епохата на Средновековието. Проучени са общо 30 гроба с погребален обред според християнския канон. Гробовете бяха лишени от находки, като в запълнителя на гробните ями се откриваха отделни материали от периода Х – ХІ в. Под нивото на некропола са открити градежи от късната античност (ІV – VІ в.). Предстоят изследвания, но най-вероятно става дума за помещение от сложен комплекс. Подовото ниво, начинът на градеж, и като цяло подемният материал подкрепят тази теза. Приблизителната ориентация на помещението е север-юг. Засечени са източната и западната му стени, които са изградени  с ломени камъни.

Най-интересната част от проучваното помещение е наличието на многоцветна подова мозайка. Общата разкрита до този момент площ на помещението с подова мозайка възлиза на около 20 кв. м. За съжаление площта на мозайката е по-малка (около 15 кв. м), заради разрушенията, причинени от вкопаванията на гробове и ями от епохата на Средновековието. Тя е изградена от кубчета с приблизителни размери от 1 кв. см. Използвани за пет цвята. Композицията включва изцяло геометрични компоненти. Между пиластрите се забелязват триъгълници с различни цветове, а в южна и северна посока от тях се разгъват пана, ограничени от многоцветна рамка. Паната включват преплитащи се кръгове, листа, повеи, ромбове и други мотиви.

Разкрита е само част от композиционните пана, но може да се очаква, че мозайката се развива на метри в северна и южна посока. По-нататъшното проучване на този етап, обаче, е невъзможно в южна посока заради наличието на съвременно строителство, а в северна е силно затруднено заради наличието на високоволтова ел. мрежа в този участък. Датировката на мозайката е в края на ІV – V в. Предвид откритите находки, стратиграфска позиция, начин на изработка и сюжетна композиция, с голяма доза сигурност може да се каже, че е създадена при управлението на император Теодосий ІІ (408-450 г.).

Заради силната фрагментарност и практическа невъзможност за нейната експонация на място, Експертната комисия към Министерство на културата направи предписание откритата до този момент част от подовото покритие да бъде демонтирана от специалист-консерватор, реставрирана и експонирана в подходяща музейна среда. След извършения демонтаж, проучването продължи в дълбочина от още 1 м. В пласта се констатираха структури от римската епоха (ІІ – ІІІ в.), включващи разрушения от улица и сграда. Имайки предвид наличието на богата мраморна украса, архитектурни детайли и прозоречни стъкла, най-вероятно става дума за представителна сграда с обществени функции.

Благодарение на взаимодействието между археологическия екип и Община Поморие, към момента многоцветната подова мозайка от късноримската епоха е демонтирана от специалист-консерватор и пренесена в Исторически музей- Поморие за съхранение и последваща реставрация, експонация и социализация. Както римската сграда, така и по-късната подова мозайка са свидетелства за благоденствието и високата позиция, която заема Улпия Анхиало (дн. Поморие) в системата на Римската, а по-късно и на Византийската империя.

https://poligraff.net/

[Hatshepsut]

80 нови археологически находки в Акве Kалиде

Многобройни монети, използвани в търговията, фрагмент от древен надпис на мраморна плоча, антична мраморна статуетка, част от крепостна стена – това са малка част от изключително богатите и разнообразни находки, открити само в рамките на седмица работа на археологическия екип на Аква Калиде. В момента на територията на новоизграждащия се комплекс протичат засилени работни дейности. В пространството на паркинга на комплекса, пред чешмата, се извършват спасителни археологически разкопки във връзка с проекта за подмяна на канализацията на кварталите Банево и Ветрен. Археологическите дейности са на дълбочина до 3 метра. Вече са намерени около 80 находки от различни периоди, като 45 от тях са монети. Част от тях са корубести (скифати) от края на ХІІ в. – началото на ХІІІ в. на фамилиите Комнини и Ангели. Археолозите също откриват, на дълбочина от 2 метра, византийски монети датирани от VII век, преди създаването на българската държава. Може би най-ценната находка, поне в историческо отношение, е фрагмент от надпис на мраморна плоча от епохата на ранноимператорската епоха – І-ІІ век след Христа. Подобни мраморни надписи са намерени преди време, в същия район, на Манастир тепе. Археолозите са попаднали и на мраморна статуетка от II-III век сл. Хр. Останки от укрепленията на късноантичния и средновековен град Терме (Термополис) са открити в площта точно пред действащата чешма. След археологическите дейности са извадени и почистени много части от керамични съдове от ХІІ-ХІІІ век, стъклени гривнички, турски лули, две сребърни турски монети. В източната част на паркинга археолозите са разкрили средновековно помещение. Намерени са още два оловни печата, единият от тях е датиран от края на XI век.

https://nabrega.bg/