Политическо досие на Волен Николов Сидеров

[Памир]

Вижте на какво попаднах. Доста е интересно и не е лошо да се прочете от тия, които смятат, че Волен Сидеров е достоен за президент на България. Явно ще излизат още интересни факти от биографията на вожда.



Пируетите на Волен продължават вече 15 години
Сидеров - пчеличката на демокрацията
Лидерът на "Атака" мина през СДС, НДСВ и едно БЗНС



Волен Сидеров спретна поредния скандал в парламента. Още при първото си изказване от трибуната лидерът на "Атака" каза обидни думи за депутатите, а сега се нахвърли срещу президента. Уличният език и предизвикателното поведение очевидно са арсеналът на Сидеров и като коментатор, и като политик.



Сидеров е една от пчеличките на демокрацията. Както те кацат от цвят на цвят, така той
обикаля от партия на партия
През 1990 г. той е верен на "синята идея" за малко повече от година и даже е главен редактор на всекидневника на СДС "Демокрация". През 2001 се навърта около централата на царското движение на "Шишман" с надежда да оглави депутатската листа в родния си Ямбол, но не успява.
После започва да громи в телевизионното си предаване "Атака" станалия междувременно премиер цар и неговото управление. През 2003 г. е кандидат за столичен кмет на земеделците на Яне Янев, сега част от ОДС. В началото на тази година го видяхме при Жорж Ганчев, а малко преди изборите оглави коалицията, която взе името на предаването му.
Еволюцията на възгледите му е наистина смайваща. Но, както казваше един вече бивш министър, политикът е човек, който търси да изразява нечии интереси. За това не е нужно да има някакви убеждения, а да следи внимателно какво хората очакват да чуят, т. е. какво се харчи на политическата сергия. Това е ключът към разбирането на пируетите на Волен Сидеров, които продължават вече 15 години.
Промяната на 10 ноември 1989 г. го заварва фотограф в Музея на българската литература. Преследвани от Държавна сигурност дисиденти като проф. Николай Василев не си спомнят да са го виждали на своите сбирки. Самият той твърди, че издал с Александър Йорданов вестниче на име "Кръгла маса", но това очевидно е било чак през 1990 г. и е резултат, а не причина на демократичните промени. По една случайност той попада във вестник "Демокрация", без да има нито образование, нито някакъв опит като журналист. През първите няколко месеца името му липсва от карето с редакционната колегия.
Звездният му миг идва случайно
На 3 септември 1990 г. Координационният съвет на СДС решава да смени ръководството. Вместо Петко Симеонов за директор е назначен Георги Спасов, а за главен редактор е избрана Румяна Узунова. Редколегията скача на бунт срещу промените и е уволнена. Самата Узунова пък не е освободена от радио "Свободна Европа" и така на 19 септември името на Волен Сидеров най-сетне се появява във вестника като изпълняващ длъжността главен редактор.
Сидеров може и да не умее да пише, но усеща накъде духа вятърът. След месец той вече е титуляр на поста. През юли 1991 г. пламва конфликт сред депутатите на СДС във Великото народно събрание заради гласуването на конституцията. Група от 39 души излиза от парламента и обявява гладна стачка в градинката северно от него. Вестник "Демокрация" взима страната на 39-те.
Конституцията е гласувана и без "революционерите", но те овладяват властта в СДС. Георги Спасов е махнат от директорския пост и Сидеров е вече едноличен шеф във вестника. Непослушните седесари, включително сегашният съпартиец на Сидеров в "Атака" Огнян Сапарев, по онова време шеф на телевизията, са оплювани безогледно. Но вестникът изобилства от гафове, а резултатите от абонаментната кампания са просто отчайващи. Абонатите през 1992 г. падат от 170 на 64 хиляди. На 11 февруари 1992 г. с пълно единодушие и само един въздържал се КС на СДС сваля Сидеров от поста главен редактор.
Отзивите за работата му
на закритото заседание на издателския синдикат няколко дни преди това са унищожителни. Димитър Коруджиев казва: "Съвсем честно си мисля, че след 15 октомври (т. е. след изборите през есента на 1991 г., когато СДС печели най-много гласове и формира правителство заедно с ДПС) нивото, което всички ние си представяхме, че ще стигне "Демокрация", се оказа над капацитета на Волен, какъвто е в момента."
Любопитно е какво прави Сидеров веднага след това - дава интервю на довчерашния си политически враг, вестник "Дума". А пред "Труд" на въпроса какво ще прави оттук нататък отговаря: "Ще стана домоуправител. Другият вариант е сутеньор. Не знам, животът е пред мен. Сигурно ще правя частен вестник."
Журналистиката обаче не се оказва силната му страна. След "Демокрация" той се пробва като главен редактор на още две списания, които издателите им скоро закриват поради нерентабилност.
Има хора, чиято самооценка доминира в съзнанието им дори когато не кореспондира с житейската реалност. Ако фактите говорят за друго, толкова по-зле за тях. Сидеров е от хората, които обясняват всеки свой провал с интригите на околните. През 2001 г.
той се надяваше да стане царски депутат
от Ямбол. Но вместо него листата там оглави Пламен Кенаров. В едно интервю Сидеров обяснява неуспеха си с липсата на пари. Местата в НДСВ се купували, твърди той, и дори назовава точно число: "Аз чух за сумата 25 000 долара. Предполагам, че е варирала според възможностите на клиента."
Един от хората, които неведнъж са подавали ръка на днешния лидер на "Атака", е Петьо Блъсков. Той го взе в едно от списанията на "Пресгрупа 168 часа", докато беше неин управител, а после го направи свой заместник във в. "Монитор". Когато беше уволнен оттам, Сидеров пак го обясни с интриги - еврейска организация поискала да бъде уволнен срещу финансова компенсация.
Изобщо срещу него непрекъснато се кроят заговори. А хората с конспиративно мислене никога не могат да бъдат убедени в обратното. Фактът, че няма никави доказателства, според тях само доказва, че конспирацията е била перфектна.
Крум Благов
(Следва)

Лидерът на "Атака" сменя мишените, но не и аргументите
Покръстването на българския фюрер
Сидеров воюва с евреите, преди да подхване ромите



В интернет вече се появи един виц за Волен Сидеров. Влязъл лидерът на "Атака" в един магазин за перилни препарати, посочил щанда със сапуните и казал: "Двама цигани и един евреин, моля!"
Самият факт, че Сидеров вече е обект на съвременния фолклор, е забележителен. Трима са политиците, за които са измисляни вицове през последните 50 години: Тодор Живков, Оня Гошо с прякора и Волен Сидеров. Дали е случайно, че вторият иска да ходи при третия в "Атака"?
А самият Сидеров се държи в парламента като партизанин от отряда "Чавдар", слязъл от гората на 10 септември 1944 г.



Един от вицовете за Живков гласеше, че права линия е всяка крива, успоредна на партийната. Възгледите на Сидеров са също така лъкатушни. След като напуска "Демокрация", от защитник на малцинствата той става техен враг. Първата му книга
"Бумерангът на злото" е лош преразказ
на "Световната конспирация" от покойния Никола Николов, която преди петнайсетина години имаше няколко издания и беше продадена в тираж над сто хиляди екземпляра. А Николов пък е компилирал от много други антисемитски трудове, за да "докаже", че евреите са виновни за всички злини на света от памтивека до днес.
Към еврейската конспирация Сидеров добавя католическите религиозни ордени, които според него заедно се борят с православието.
Сидеров се аргументира с твърдения, които за по-убедително нарича факти. Например през Втората световна война немските оръжия при Калининград засекли, когато съветските войски тръгнали напред с чудотворната икона на Казанската Света Богородица. А тази военна хитрост съобщил по телеграфа на Сталин ливанският православен митрополит, на когото се явила Божията майка. "Звучи като откъс от фантастичен филм, но е факт" - заключава авторът.
Не е ясно кога точно православието става фикс идея на лидера на "Атака". Самият той твърди, че известно време
следвал богословие, но се отказал
защото не му харесал начина на преподаване. Трудно е това твърдение да се провери, защото Сидеров не уточнява кога е станало това - все пак той е вече на 49 г. Сигурни са две неща - че диплома не е получил и че професорите по богословие не си спомнят за такъв студент.
Несъмнено обаче той има афинитет към проповедите. Вярващите нямат нужда от рационални аргументи. Само че за разлика от християнските проповедници, които ни напътстват да изпитваме любов към другите, Сидеров проповядва омраза. Завчера срещу комунистите, до вчера срещу евреите, днес - срещу ромите.
Мишените се сменят, но стилистиката остава същата. Главното оръжие са ругатните. Опонентите на Волен са наричани "смешник", "долнопробен предател", "пигмей", "гноен цирей". Друг негов учител по красноречие е Жорж Ганчев, при когото Сидеров също се завъртя за малко. От него лидерът на "Атака" попива любовта към турцизмите - измекярин, мекере, тепегьоз и т. н., а също и гаврата с имената на тези, които трябва да бъдат уязвени. Доган в неговите уста е Аамед Доан, Лидия Шулева - Биджерано, вероятно за
да се напомни за "еврейската връзка"
Даже доводите за различни тези често се повтарят. В "Бумерангът на злото", публикувана през 2002 г., например се казва: "Докато той (българинът) се бори за правото да има заплата от сто долара, в страната му пристига пратеник на международната мафия - чиновникът на МВФ с месечна заплата 15 хиляди долара, и нарежда на правителството каква да бъде цената на тока и какви да бъдат данъците."
Горе-долу същото Сидеров повтаря и на 17 април 2005 г. в речта си при основаването на "Атака". Само че този път заплатата на еврочиновниците е повишена от 15 хиляди долара на 20 хиляди евро.
"Чистка!" беше лозунгът на Волен на кметските избори в София през 2003 г. Вторият му опит да влезе в политиката пак остана неуспешен. Резултатът беше няколко хиляди гласа. Оказа се, че приказките за еврейския заговор срещу православието не могат да донесат кой знае какви политически дивиденти. Затова Сидеров
смени мишената и този път улучи
право в десетката. Той взе на мушка другите етнически групи, главно ромите, чиято интеграция в обществото наистина е проблем от десетилетия.
Така, съвсем в стила на Джордж Оруел и неговия роман "1984", Сидеров посочи вътрешните и външните врагове. Вътрешният са малцинствата, а външният - "мафиотскитe" според него международни финансови институции, чиято пета колона в България са, кажи-речи, всички политици.
С други думи, обществото е призовано на непрестанна битка, за "да си върнем България", както гласи партийният лозунг. "Атака е оръжието", гласи друг постулат. "Чистка!" също беше в партийната програма, но от няколко дни сайтовете и на коалицията, и на самия Сидеров са в реконструкция. Което може би означава, че се прави политическа преоценка на идеите.
Основният недостатък на "Атака" е, че само казва проблемите, но не сочи начини за решаването им. Да не затваряме "Козлодуй"? Това искат всички партии, но България не може да устои на външния натиск. Да бъдем независими от световните финансови институции? Добре, но им дължим пари. Да се справим с ромската престъпност? Чудесно, но как?
Средствата, доколкото се съдържат в речите на Сидеров, са "разправа" (за некадърните журналисти), "трудово изправително общежитие (за ромите), публична екзекуция или набиване на кол (за пратениците на МВФ по примера на цар Калоян).
Ясно е, че тези предложения са неосъществими. Това е словесна агресия за изливане на гнева, която от психологическа гледна точка може би върши работа, но от политическа е негодна за употреба.
Крум Благов
(Следва)

Атака" е оръжие само за издигане на собствения си лидер
Кумирите на Волен Сидеров
Ганчев, Гьобелс, Хитлер и Мусолини са неговите учители



От устата му рядко ще чуете нещо, което не знаете от друг или което вече да не е казвал. Обикновено той повтаря някого. Затова най-точното определение за Волен Сидеров е, че той е един велик имитатор. "Атака" наистина е оръжие, но само за издигането на нейния собствен лидер. При това - втора употреба, защото всичко това вече е било, и то в най-новата ни история.



В политическото красноречие на Волен Сидеров личи силното влияние на Ганчев. Само че на копието липсва сценичното поведение на оригинала. Жорж Ганчев първи се опита да разбие двуместната политическа люлка, която БСП и СДС си изградиха още на кръглата маса през 1990 г. Той пусна в употреба израза "синьо-червената мъгла", възхваляваше талантите на българина и издигаше изолационистки лозунги. Неговият успех беше много по-впечатляващ. Докато за "Атака" гласуваха 300 хиляди души, Жорж Ганчев сам събра 900 000 гласа, и то на два поредни президентски избора (eдиния път с кандидат за вице Петър Берон). Но и шоуменът Жорж се оказа ефимерно политическо явление - метеор, който се вряза, избухна и изгоря на политическия небосклон. Друг учител на Сидеров е Гьобелс. Прекалено многото съвпадения едва ли са случайни. Предаването, дало името на коалицията, носи името на Гьобелсовия всекидневник от 1927 г. и на българския нацистки вестник от 1932 г. Като обявява публично от екрана или от трибуната циркулиращи в обществото слухове за факти, Сидеров реализира пропагандната максима на Гьобелс: "Лъжа, повторена сто пъти, става истина." Други две фигури, оказали влияние върху Сидеров, очевидно са Хитлер и Мусолини. Кандидатът за български фюрер ги имитира като поведение и ритуали. Той също като тях обича директното общуване с народа чрез речи пред многолюдни събрания. Само че Сидеров обича да говори пред съмишленици. Като повечето български политици и той не умее да се изправя пред враждебна аудитория. На пресконференцията в следизборната нощ това се видя ясно - неодобрението го кара да изпуска нервите си. "Имам план за разправа с некадърни журналисти" - обяви той в НДК и предизвика подигравки. Митингите на "Атака" понякога се озвучават с музика на Вагнер - любимия композитор на Хитлер. Дали това е политическо решение на Сидеров или случайно хрумване на някой тонрежисьор няма значение - важното е на какви идеи навежда появата на кандидат-фюрера. Опитът да се въведе партиен поздрав също комично напомня времената на Третия райх Но тук може би поради острата обществена реакция, а може би поради лошо познаване на историята Сидеров смеси фашистки и комунистически символи. Отначало той поздравяваше съмишлениците си с "римския поздрав" на Мусолини - с отворена длан. След това - със стиснат юмрук, което е знакът "ротфронт" (червен фронт) на интербригадистите от Испанската гражданска война. Слабостта му към черните кожени дрехи (спомнете си плаката му за кметските избори) и черните превръзки в парламента напомнят фашистката гвардия на Мусолини - тя също е имала черни униформи. Да добавим към това оскъдната мимика и опитът да си придаде сурово, мрачно изражение. Сигурно така Сидеров си представя образа на Вожда и се мъчи да го изиграе. Защото той е точно това - артист, който се вживява във всяка роля. Просто смята, че това в момента е търсеният от избирателите типаж. В този смисъл той е неискрен, защото това, което хората смятат у него за убеждение и дори за фанатизъм, е само поредната заучена поза. По примера на Хитлер той проповядва ксенофобия, защото най-лесният начин да сплотиш една общност е да й намериш враг, различен по народност или религия. За Хитлер това са били евреите. Сидеров също пробва с тях, но намери отзвук сред избирателите чак когато заговори против ромите и турците. Успехът на "Атака" е звездният му миг. В момента тече един скрит процес на приватизация на коалицията. Заместник на Сидеров е доведеният му син, т. е. шуробаджанащината (думата е измислил Захари Стоянов преди 120 години) е проникнала и в най-младата парламентарна сила. Същевременно се създава и партия "Атака" - еднолична собственост на вожда. Под предлог "неспазване на партийната дисциплина" от парламентарната група бяха отстранени видни личности от съюз "Защита", който беше гръбнакът на коалицията, като лидера й Йордан Величков. Кръгът около вестник "Нова зора" и главният му редактор Минчо Минчев вече на няколко пъти дадоха публичен израз на недоволство от фюрерските амбиции на Сидеров. Но той е толкова опиянен от успеха, че напълно изгуби трезвостта на преценката си. На своя глава свика митинга пред парламента в деня на гласуването на проектокабинета "Станишев", което беше политическа недомислица и предизвика криза в ръководството на коалицията. Но изглежда, че Сидеров има нужда от възторжени викове, както наркоман - от дневната си доза. Електронният фолклор в интернет вече му даде прозвището Болен Лидеров. Любим прийом на лидера на "Атака" е да си прави каламбури с имената на другите. А както сам е написал, бумерангът на злото винаги се завръща. Нищо чудно тази популярност да се окаже мимолетна. Сидеров назовава реално съществуващи проблеми, но няма конструктивни идеи, които могат да се осъществят. Затова коалицията "Атака" поне в сегашния се вид не може да промени нищо, дори да увеличи влиянието си.
Крум Благов

[axl_rose]

Любовта им е връстник на демокрацията
Той е нейното оръдие, тя - учителката, която му пише шестици

Когато в деня на балотажа Волен отиде да гласува без Капка, мнозина предположиха, че са се сдърпали за нещо. Но каквото и да се е случило, продължи от ден до пладне. Било е част от любовната игра, от онези здравословни сблъсъци, които избухват главно заради удоволствието от сдобряването.
Те наистина се обичат. От малкото благословени двойки са, в които личи от километри, че мъжът и жената са като половинките на един и същ човек. Връзката им е почти връстник на демокрацията. Неразделни са от 1992 г. Тогава Волен е на 36, а Капка - на 28.
Той е от Ямбол, дете на чиновници. "Баща ми се увличаше по аритметика/опита се да реши следната задача: Сравнително собствено мислене + служба на партията = инфаркт./ И умря от отговора./ Точно на 50 години." Това е откъс от първата стихосбирка на Сидеров - "Автобиография", с която той влиза в средите на софийския литературен "Кръг 39", създаден в зората на промените. Волен завършва Професионалната гимназия по полиграфия и фотография в София. Заради късогледство е освободен от военна служба и
започва работа като фотограф
в Националния литературен музей. Някъде по това време сключва брак със своя колежка, който трае само няколко месеца. Волен има по-голям брат, който е отличникът в семейството - математик, преподавател в СУ "Св. Климент Охридски", женен, с деца.
През 1989 г. Волен става член на Дружеството за защита правата на човека (с лидер Румен Воденичаров) и на следващата година заема мястото на Йордан Василев като главен редактор във в. "Демокрация". Това е един от най-романтичните му периоди. Живее с майка си Стела в просторен апартамент под наем в кв. "Лозенец". Изживява почти едногодишна разтърсваща любовна история с колежка от "Демокрация" - красивата, 6 години по-млада от него Милена Дакова, за която е готов на всичко. Тя е сред журналистите, които вестникът изпраща на 3-месечна специализация в Ню Йорк. Волен е луд от любов - чака я, страда, ежедневно й звъни. Изпада в депресии или играе на депресиран. Цялата редакция е посветена в чувствата му. Но Ню Йорк го разделя от любимата, там Милена среща журналиста от радио "Свободна Европа" и бъдещ съветник на премиера Филип Димитров - Константин Мишев, за когото по-късно се омъжва. От няколко години двамата живеят в Ню Йорк, Милена е преуспяващ адвокат в една от най-известните юридически кантори в Манхатън.
Когато в края на 1991 г. Милена и Косьо Мишев се връщат заедно в София, Волен дави мъката си в мимолетни връзки. Но никоя не може да измести дамата на сърцето му. През февруари 1992 г. го сполетява и друга беда - КС на СДС го уволнява, мястото му на главен редактор в "Демокрация" заема Енчо Мутафов.
Точно в този момент Капка Георгиева става целият му живот. Двамата се познават отдавна - тя е редактор в "Литературен вестник", който дели етаж с "Демокрация" на "Раковски" 134. Тогава Капка е съпруга на Кин Стоянов, снаха на Радой Ралин и млада майка на 5-6-годишния Митко, когото дядо му по майчина линия води понякога в редакцията. Кин и Капка също са част от "Кръг 39" и групата около "Самиздат" - и Капка има публикувани стихове и разкази. Тримата плюс поредната приятелка на Сидеров често вечерят в "Трите лъва" или в някой от другите ресторанти и клубове в центъра на София. Капка е с тъмнокестенява коса, която носи по начина, по който е оформена косата на Милена Дакова. И фигурата й е същата - изящна, с една идея по-плътна и женствена. Когато гледа Волен, очите й блестят по начин, който не остава скрит дори за Кин. Но Кин е благородник, не прави скандали, приема нещата, каквито са. Не и гаджетата на Волен обаче, те отказват да го придружават на срещите с Георгиева-Стоянов. Известно време тримата продължават да излизат заедно, до онази описана в медиите нощ, в която Капка позвънила на вратата на Волен,
както Лора се
е появила при Яворов
Не са прави тези, които намекват, че Волен има сексуални комплекси. Капка никога не би търпяла подобен мъж. Отначало никой от познатите на Кин, Капка и Волен не вярва, че връзката между последните двама е сериозна. Сериозното започва всъщност чак след 3-4 години. Волен "втасва" бавно - с Капка е, но и с други, мести се от квартира на квартира, прави опити да си върне ергенското безгрижие. Но Капка го следва неотлъчно. Забележете - с цигарите си!, което за заклет враг на дима като Волен минава за най-невероятния пробив на г-жа Георгиева и първата индикация за онова, което ще му се случи на Сидеров. Когато Капка довежда и котарака си Атанас в квартирата на Волен, нещата стават необратими. Останалото се знае: той я накара да се изруси, а тя, образно казано, бавно го кастрира - разгони жените около него. Търпеливо го изчака да изживее преходния си период - внезапните му изчезвания от къщи, запоите с приятели, епизодичните кръшкания.
И тя не му остана длъжна - легенди се разказват за умението й
да флиртува под носа на любимия
да си отмъщава по женски, да задоволява прищевките си.
Двамата много си приличат. Нощни птици са. Обожават лукса, басейните и баровете. Обичат компанията на успелите и богати хора. В обкръжението на мъже с пари или власт надминават себе си - несравними са в умението да забавляват, чувството им за хумор е невероятно. Еднакво копнеят за признание - ако представители на елита ги удостоят с внимание, няма по-щастливи от тях. Пазят снимки от срещите с величия. И двамата обичат да провокират - Волен се снима гол в позата на Давид на Микеланджело през 1992 г. за корицата на първото еротично списание у нас, за Капка казват, че може да имитира стриптийз така, че да сложи в джоба си Ким Бейсинджър. На моменти държанието й е малко вулгарно за обикновения вкус, но на Волен това му харесва. 
Апартаментът до "Петте кьошета", в който двамата се нанасят, когато Волен е около 40-те, е символ на окончателното скъсване със свободата на този мъж и първото му приютяване в нещо, което е негово. Казват, че в дома на Капка и Волен има уют, двамата обичат да готвят, да мързелуват, да гледат видео, да четат, да пишат. Рядко посрещат гости, предпочитат те да отидат някъде. Все по-рядко си изневеряват и са си верни в по-важното. Никога не предават интересите на двойката. Неслучайно
са си кръстници един на друг
Много е вероятно, след като се приберат от срещите с разни чичковци с пари, с часове да им се подиграват. Волен и Капка са четящи хора, ерудирани и интелигентни. Разликата между Волен и някои други политици е, че онези са с дипломи, но отдавна са зарязали четенето, докато Волен не е висшист, но има преднина поне с два вагона прочетени книги. А за написаните да не говорим. Капка и Волен имат страхотен усет за пазар. През годините, в които нямаха постоянна работа, направиха издателство и започнаха да се самоиздават. Поделиха си печелившите ниши: Капка печелеше от окултното, за Волен останаха национализмът и световната конспирация. Чрез книгите си "Вера - мисия феномен", "Ванга от рода на прокълнатите" и "Убийството на Орфей. Тайната на изгубения Кивот" Капка заработи козметиката и дрехите си, а от продажбите на "Бумерангът на злото", "Властта на Мамона" и "Българофобия" Волен плати обзавеждането на дома. В известен смисъл Капка и Волен са Бони и Клайд в български вариант. Възстановяват социалното неравенство по свой оригинален начин: преразпределят средства било като PR на газови магнати, като добре платени наемни работници във водещи медии, като автори на пазарноориентирана литература или проповедници на популистки идеи. Те пародират нравите и порядките на елита. След като лидери отляво и отдясно настаняват роднините си на възлови постове, защо Капка да не направи братовчедките си във Варна областни координатори на "Атака", баща си - национален координатор на партията, а сина си - евродепутат?
Капка е PR стратегът на двойката, Волен е идеологът. Обща вероятно е идеята им за спирането на СКАТ и мнимата сватба в деня за размисъл. Сигурно заедно са измислили и писмото с коментарите за Ливия Ярока, което Димитър Стоянов пусна по интернет в Европарламента. Нали не си мислите, че малкият сам, на своя глава си е позволил да върши пакости?
За Капка Волен е гръб и оръдие. За Волен Капка е муза, любима, демиург и разрушител. Тя е онази бленувана учителка, която му пише шестици. Ако не беше тя, той нямаше да открадне стенограмата на КС на СДС през 1992 г., нямаше да се кандидатира за царските листи през 2001-ва и за кмет на София през 2003-а и да създаде "Атака" през следващата, нямаше да стигне до "Хелена Резорт" в Слънчев бряг. Но нямаше и да загуби работни места, приятели, съпартийци. Той вярва, че тя го е "спасила от бесовете", напук на всички, които смятат, че тя му е докарала бесовете. Така или иначе, едно е сигурно - двамата пак ще измислят печеливш ход, няма да си оставят магарето в калта. Защото, както се казваше в онази песен - "светът е за двама". И в библейския, и във всякакъв друг смисъл на думата е за предпочитане до теб да е един, отколкото да си заедно (в заедност) с разни непознати. 
Пепа Витанова

http://www.standartnews.com/bg/article.php?d=2006-11-03&article=166621

[Division]

Прочети книгата тук

[ATAKA]

Книгата "Волен Cидеров между лъжата и истината" е доста интересна, въпреки че в нея липсват някои пикантни подробности от биографията на Волен Сидеров, а и на много хора от близкото му обкръжение. Струва си да се прочете и да се види какво всъщност представлява обявилият се за втори Левски ямболски тарикат.




Истината за лидера на "Атака" Волен Сидеров лъсна в книга. Изда­нието е дело на трима журналисти, които са събрали над 100 доку­мента, доказващи противоречивата и меко казано нелогична полити­ка на Сидеров. В книгата са включени снимки, негови статии от зо­рата на демокрацията, нямащи нищо общо с "патриотичната" поли­тика, която той се опитва да води сега, документи.
Документалното изследване "Волен Сидеров между истината и лъ­жата" е на пазара от лятото на миналата година. Издадено е от "Бъл­гарски писател". Авторите Симеон Нейчев, Владимир Трифонов и д-р Иван Аладжов са направили успешен опит да разкрият пред све­та що за стока е партия "Атака" и нейният лидер.

Авторите
Симеон Нейчев е роден през 1979 г. Завършил е Стопанско управление във ВСУ "Чернори­зец Храбър" и съвременна история в СУ "Св. Климент Охридски". Автор е на редица публика­ции в научни сборници, печата и интернет. Той е основният автор в изследването.
Съавторите му са Владимир Трифонов, роден през 1977 г., завършил Икономика на коопера­циите в УНСС. Преводач и автор на редица статии в печата и интернет.
Д-р Иван Аладжов е роден през 1969 г. Завършил е международно право в Лайпциг. Защи­тава докторат по право към Хановерския университет. Издава в Германия две книги в облас­тта на корпоративното право. Автор на поредица статии в немски и български списания.

Изследването е разделено на две части - лидерът на "Атака" в зората на демокрацията, като журналист и главен редактор на в-к "Демокрация" и дейността му в последното Народно съб­рание. Подкрепено е със солиден доказателствен материал, пред който дори боговете мъл­чат.
"Цитираните статии и документи, писани от журналиста Волен Сидеров, доказват, че дей­ствията му са противоречиви и непоследователни. Драстичната смяна на политическите му позиции говори за изключителна безпринципност, жажда за власт и пари", посочват автори­те. Документите доказват, как в началото на 90-те години Сидеров е яростен антикомунист и борец за демокрация. Днес предлага социална справедливост - политика, характерна за левите партии. Голям овчарски скок - от дясното в лявото... Сергий Бубка пасти да яде.

В книгата са очертани интересни моменти от биографията на политика. Например как се представя за полусляп, за да не служи войник. Според военната комисия (доку­ментът от която също е приложен в издани­ето) той има трайно увредено зрение над 10 диоптъра и на двете очи. Няколко годи­ни по-късно обаче става професионален фотограф. Фактът, че самият той не е слу­жил войник, не му пречи шумно да обвиня­ва Филип Димитров, Соломон Паси, Георги Пирински, Сергей Станишев и други за то­ва, че не са изпълнили основното си задъл­жение към родината...
Като главен редактор на в-к "Демокрация" Сидеров пуска статии със съвети как хора­та да правят по-добър секс. През 1993-та година се снима в предизвикателни пози гол, с пура в ръка и бутилка уиски. Публич­но твърди как няма Бог и той сам си е Бог. В същото време се представя като защит­ник на православието и шумно настоява за задължително вероучение в училищата...
Авторите посочват, че лидерът на "Атака" работи срещу огромно възнаграждение за "Овъргаз" и "Мултигруп", а съпругата му за скандално известния "архонт" Слави Бинев. Доку­менти доказват и близките връзки на Сидеров с убития шеф на "Мултигруп" Илия Павлов. Ня­колко години след това той вече критикува показно българската олигархия и се бори с "мафи­ята"...
Самият Бинев освен с огромното си състояние е известен с честите побоища между групи­ровки в луксозните му столични дискотеки и стрийптиз барове. Заради лошата му репутация Светият синод не признава титлата "архонт", дадена му при съмнителни обстоятелства в Рим. В церемонията участват владиката Галактион и монсеньор Бърнард Лоу, пряко заме­сен в грандиозен педофилски скандал в Бостън, САЩ.
Днес Бинев е чест гост на телевизия "СКАТ" и вестник "Атака" и е евродепутатът от същата партия.
През 90-те години Сидеров е защитник на Ахмед Доган и партията му ДПС. Днес той нарича ДПС "Коза Ностра", а риториката му срещу българските мюсюлмани, Турция и исляма е про­вокираща и взривоопасна. Ето обаче какво е писал Сидеров за Доган и ДПС през 90-те:  "Спомням си как мои познати - интелигентни хора, ме уверяваха преди шест години, че тур­ците искат да правят своя република със столица Варна. Днес сигурно е много трудно да внушиш на същите хора, че движението за права и свободи е фатално "за социалния мир"... И още: "Никога няма да станем уважавана страна, ако провеждаме дискриминационна поли­тика. Ако продължават експериментите от нацистката практика. Защото днес може турците да са на прицел, утре евреите, вдругиден - зеленооките".
Днес, като лидер на партия "Атака" в Народното събрание, Сидеров взима на прицел и турци­те, и евреите.
Въпреки острите си изказвания срещу ДПС обаче, неговата парламентарна група на 4 ав­густ 2006-та година единствена от опозицията подкрепя закона за бедствия и аварии и зако­на за управление при кризи, изработени от Емел Етем и обслужващи олигархията на ДПС. Това да ви намирисва на нещо?
На страниците на "Демокрация" Сидеров пуска статия със заглавие "Алчни старци изпълзяха на припек", насочена срещу социалните искания на българските пенсионери. Днес същият Сидеров прави опит да оглави социалните протести на пенсионерите...
Статиите, възхваляващи НАТО и САЩ, не са рядкост в ръководения от него в-к "Демокра­ция". Агресивно агитира за изпращане на български войски за участие в първата война срещу Ирак. Впоследствие се представя за заклет враг на НАТО и политиката на САЩ.

През 1990-та година е канди­дат-депутат от листите на СДС. След това показно пози­ра на коктейли с премиера Жан Виденов, а после го об­винява, "че е обрал парите на българите"...
През 2001-ва година е заклет привърженик на Симеон Сак­скобургготски и дори времен­но оглавява листата на монар­хистите от НДСВ в Ямбол. Възхвалява публично монар­хията и кобургготската динас­тия. В последния момент е от­странен заедно с Венцислав Димитров и други десетина души. Обвинени са в сътрудничество с бившата Държавна си­гурност. Две години след това е съратник на Яне Янев и официален кандидат-кмет на София от листите на БЗНС.

http://www.podlupa.bg/ShowPage.aspx?id=3038

[Бранник]

Книгата "Волен Cидеров между лъжата и истината" е доста интересна, въпреки че в нея липсват някои пикантни подробности от биографията на Волен Сидеров, а и на много хора от близкото му обкръжение. Струва си да се прочете и да се види какво всъщност представлява обявилият се за втори Левски ямболски тарикат.

АТАКА е за равни права и задължения ,тя не е расистка или ксенофобска.
Всички български патриоти са добре дошли при мен - без значение от раса, етнос и религия.
Зад обвиненията в нацизъм стоят опитите на една мафия да остане на власт.

[Death angel]

АТАКА е за равни права и задължения ,тя не е расистка или ксенофобска.
Всички български патриоти са добре дошли при мен - без значение от раса, етнос и религия.
Зад обвиненията в нацизъм стоят опитите на една мафия да остане на власт.

    Що си пропуснал да кажеш дали не е и еврейска, а !?!  ;D ;D ;D
  Или пък по-точно руско-еврейска !?! 



Редактирано от модератор: Премахване на невалиден линк.

[Vanyna]

Книгата "Волен Cидеров между лъжата и истината" е доста интересна, въпреки че в нея липсват някои пикантни подробности от биографията на Волен Сидеров, а и на много хора от близкото му обкръжение. Струва си да се прочете и да се види какво всъщност представлява обявилият се за втори Левски ямболски тарикат.

:D :D :D
Е и  какво и е интересното на тази книга? Някаква смахната и вманиачена по Волен Сидеров /може би неудовлетворена/дъртачка не спира да го плюе по всички възможни форуми, след като доста дълго преди това го е ухажвала и е била с точно противоположно поведение!!!Ами и от Първанов няма да я огрее тази!... Учудвам се на нейната непресъхваща изобретателност и дълголетие на фиксидеята и!Повече от ясна ми е тая. Тя е ШИЗО! :eusa_wall: :eusa_wall: :eusa_wall:

[абв]

Е и  какво и е интересното на тази книга? Някаква смахната и вманиачена по Волен Сидеров /може би неудовлетворена/дъртачка не спира да го плюе по всички възможни форуми, след като доста дълго преди това го е ухажвала и е била с точно противоположно поведение!!!Ами и от Първанов няма да я огрее тази!... Учудвам се на нейната непресъхваща изобретателност и дълголетие на фиксидеята и!Повече от ясна ми е тая. Тя е ШИЗО!

И тя говореше като теб, но когато я смачкаха... Виждаш резултата.

[BGRocker]

Знаете ли ко? Аз вместо да се поддам на поредната спекулация ще кажа само, че автори самозванци винаги ще има. И аз мога да напиша книга, в която да напиша, че Първанов е педерас и прави сви*ки на Станишев всяка нощ. "Оп май се опуснах, но това си е в реда на нещата. Не могат да ме съдят. Под 18 съм.  Даже исмислих името - " Властта - от педофили и педа*и до турци и мангали" така че симпатизантите на АТАКА като мен да не се гневят ами да погледнат към тази книга като поредното тоалетно четиво написано от някой псевдо-интелектуалец.

[atakista]

Книгата "Волен Cидеров между лъжата и истината" е доста интересна, въпреки че в нея липсват някои пикантни подробности от биографията на Волен Сидеров, а и на много хора от близкото му обкръжение. Струва си да се прочете и да се види какво всъщност представлява обявилият се за втори Левски ямболски тарикат.

Памир ти обаче нямаш умора, омразата те е обзела много яко! Странно защо си се логнала като АТАКА ама какво се учудвам то ти и без това си  :-[!!! Тая книжка за разлика от други е на много ниска цена странно, защо ли? Много ясно, че е за да може да стигне до колкото се може повече хора - Еврейска ПРОПАГАНДА  :frocket:
БЪЛГАРИЯ НАД ВСИЧКО!

[Nordwave]

Между другото ония обесници от лигавото БРЗО, Още ли си въобразяват че могат да са ми конкуренция?

[atakista]

Между другото ония обесници от лигавото БРЗО, Още ли си въобразяват че могат да са ми конкуренция?

О, то това БРЗО беше най-смешния начин вече за постигане на едничката цел да оплюем АТАКА, да разобличим Волен Сидеров! В тоя форум се бяха събрали Памир и всичките и дружки и взаимно си плюеха постоянно имаше и няколко индивида като мен, които се опитвахме да защитаваме АТАКА, но много често това ни водеше само и единственно до БАН!!!  >:(

[http]

Статиите които са поместени в линка по-горе не съвпадат със сегашните му позиции. Но ще се обърна към всеки един от вас в този форум със следното : Нека този , който е безгрешен пръв хвърли камък по грешника.

[pomak]

Феноменът "Волен Сидеров": Нещо като Хитлер, нещо като Чухче, нещо като Дуче, нещо като нищо на света 16.6.2008, 13:59
« Назад към журнал | Коментари (0)

Николай Бареков

При Волен Сидеров има три външни прилики, които си струва да бъдат отбелязани. От няколко дни този български политик най-после започна да разкрива части от арсенала на политическите хватки, с които смята да атакува властта и да управлява.



В най–издаваното немско изследване на феномена Хитлер журналистът Себастиан Хафнер описва как немският народ навремето приема въпроса с унищожаването на евреите в концентрационни лагери и газови камери. Приема го учудващо лесно. Не го намира за нормално и хуманно, но просто решава да не му обръща внимание. По темата с избиването на евреите в Германия общественото мнение не говори до 45 година. Правят се, че такъв проблем не съществува. Обръщат гръб на действителността! Това, което обикновено гражданите казват, звучи така: "Да, неприятно е, че се случват някакви лоши неща с евреите, може и да е вярно даже, че ги избиват поголовно, но какво да се прави и това го има в живота, случва се хора да бъдат избивани, даже цели народи... Това са малките недостатъци на иначе чудесно действащата немска машина, която Хитлер изгради от държавата ни! Икономиката цъфти, Франция е наша провинция, по дяволите някакви евреи..." Накратко, никой в Германия не взимал насериозно и дори не обръщал внимание как Хитлер решавал въпроса с евреите.

Сигурен съм, че много от хората, които харесват Волен Сидеров и Атака са интелигентни българи, хора, които четат книги и имат дори над средната обща култура. Но да се спори с тях по темата с Атака е наистина много трудно. Заканите към турците, циганите, евреите и национализацията тези хора въобще не приемат насериозно. За тях те се маловажни подробности от по-сериозните неща, за които им говори лидерът на Атака. Симпатизантите на Сидеров третират неговите глупости и откровени щуротии така, както феновете на Хитлер са приемали неговото от отношение към евреите – по-скоро с насмешка, отколкото с притеснение...А тези, които са чели текстовете на Сидеров като журналист, виждат, че неговата омраза към евреите и друговерците не е случайно изпусната реплика, а като при Хитлер – дълбоко вкоренена в личността патология.

Преди няколко дни поставих задочно въпроса към Волен Сидеров: има ли програма за управление на страната, решение за проблемите на хората или ще си остане само с лаенето срещу политическия елит. Лидерът на Атака не чака подкана и започна да обнародва своите нестандартни политически хватки за получаване на властта и за народен просперитет.

Национализация. Българската икономика в български ръце и за българите.

Такива са политическите хватки на Атака в лов на българи.

Така звучат на този етап новите формули за повишаване на жизненото равнище. Термините национализация и колективизация са добре познати на българското общество от края на 40-те години. Единственото им ново измерение днес може да се търси във факта, че ако мероприятието бъде проведено под егидата на новия лидер Сидеров, това ще бъде най-мащабното ограбване на чужда собственост от едни ръце в цялата българска история. Да си представим бъдещето. Ако стане министър-председател на България и проведе национализацията, премиерът Волен Сидеров начело на държавата и на своята послушна партия, ръководена очевидно на семеен принцип, ще прогони със закон сто-двеста хиляди частници, за да сложи на тяхно място свои верни държавни чиновници, пряко зависими от него, с което ще постави под свои личен контрол цялата действаща българска икономика. Така ще действа националпопулизмът като дойде на власт.

Идеята за подчиняване на националната икономика в здрави национални ръце не нова. Един от първите, действал така през 20 век, е Хитлер, който прогонил еврейските капиталисти, за да даде икономическите лостове в ръцете на арийските такива. Преди него Дуче Мусолини прилага на практика тоталния държавен контрол върху икономиката, без да стига чак до национализация, но пък за малко да национализира всички италиански деца с цел разрастване на популацията и нейното възпитание. Днес успехи в национализацията непосредствено след приватизацията постига президентът Путин в постсъветска Русия.

Докато Волен Сидеров обикаля из провинцията да търси бъдещите двеста хиляди директори на национализираните обратно предприятия, в братска Северна Корея продължава експериментът Чухче. Половин век преди Сидеров да роди постулатът "Българската икономика в български ръце за българския потребител" другарят Ким Ир Сен измисли идеята Чухче, която всъщност означава пълно самозадоволяване или казано по корейски : "Севернокорейското производство в севернокорейски народни ръце за всички севернокорейски другари." Разликата между самозадоволяващият се севернокорейски военен комунизъм и това, което предлага сега "Атака" е само в думичката севернокорейски, която при тях следва да се чете – български.

Какво е Волен Сидеров? Политик или просто човек, объркан от живота? Ляв или десен? Националсоциалист или националпопулист, изплувал като сянка от миналото? Отчаян смелчага или просто жертва на някакви комплекси, които го изяждат отвътре? А защо не цялата глупост, ширеща се около нас, но събрана на едно място?

Малко Хитлер, малко Чухче, малко Дуче, малко от нас самите. Интернационален идеен буламач. Да не забравяме, че не просто във всеки от нас дреме по един малък /Хитлер/ Сидеров. Всеки от нас е потенциална негова жертва.

http://big.bg/modules/news/article.php?storyid=24286
http://ibox.bg/users/M%E0ster+Li/blog/view/1394/
Друг е въпроса че герба на партията има пречупен кръст.Правя съпоставка и с книгата на Хитлер."Моята Борба" и Моята борба за България"?????????????

[Мамарчев]

Друг е въпроса че герба на партията има пречупен кръст.Правя съпоставка и с книгата на Хитлер."Моята Борба" и Моята борба за България"?????????????

Сидеров определено не е националсоциалист. Просто по журналистически маниер спекулира и играе по струните на народа.
А относно герба на Атака: знакът е буквата "а" в глаголицата, не пречупен кръст.