Великденски обреди

[Hatshepsut]

Народни традиции по Великден

Като че ли за този ден в народния календар са съхранени най-много обреди и обичаи. А тяхното богатство още веднъж показва непреходната връзка с по-старите езически вярвания на дедите ни.

За тях яйцето било символ на вечния кръговрат в живота. От тук и вярата им в магическата сила на червеното великденско яйце.

За боядисване на яйцата жените ползвали различни треви: брош (червено), лучени люспи (жълто), смрадлика, змийски лапад. Накисвали ги предната вечер в „мълчана вода".

Гърнето, в което варели и боядисвали яйцата, украсявали със здравец и вратика и привързвали с червен конец – за здраве и за да предпазва от злото.

Те не само оцветявали великденските яйца, но ги и рисували. Тук може би прозират и най-ранните прояви на неспециализираното обредно изкуство.

Ето какво четем в Сборника за народни умотворения:
Момите и булките, седнали под някое дърво в двора, пишат яйцата, като гледат във всяка криволичка, венче, вейка или кръгче да излеят душата си: момата – за своя любим, булката – за своя съпруг, за девера, за кръстника, за майка и баща...

Изписаните и
„подкитени" яйца

се пазели през цялата година. Но не с магическа цел, с каквато се съхранявало в къщи първото червено яйце. „Подкитените" яйца се пазели за украса, а червеното – за здраве.

През 30-те години на ХХ век започнали да поръчват писани яйца и за сватба: Нали за сватбата гледаме всичко да е от хубаво, по-хубаво. И от Самоков, и от София отивали майсторки да нашарят яйцата и „подкитени" яйца за кумовете да направят – зиме, лете... Който дойде на сватбата, гледа и се чуди – като да са китки нацъфтели.

Самите „подкитени" яйца се правели с допълнителна украса от китчици разноцветна мека вълнена прежда, залепена с восък върху нарисуваното преди това яйце. Те имали и конкретно обредно предназначение.

За този обичай, съхранен и до днес в китното родопско село Драгиново, ми разказа Грета Кадьова – дългогодишен ръководител на местната фолклорна група. Така според нея сгодените моми поднасяли „подкитени" яйца на избраниците си, на техните родители и близки. Това ставало по време на великденското хоро и било явен знак за пред цялото село, че женитба предстояла.

С богатство от мотиви и орнаменти, с нетрадиционна декорация и апликирана добавъчна украса, великденските яйца заслужено се нареждат сред най-ценните образци на българското нетрадиционно обредно изкуство.

За разлика от тяхното приготвяне при

месенето на великденските хлябове

момите и младите невести напълно отстъпвали място на своите майки – стопанки на дома и на трапезата. Така една мълчалива надпревара карала българката да се стреми приготвеният от нея обреден хляб да е по-хубав от този на другите, или поне да не му отстъпва.

Великденски обреден хляб

По Великден се замесвал нов, млад квас, в който се слагали различни лековити билки. От кваса се запазвало малко за през годината – за лек и срещу магии. За великденските хлябове са запазени различни названия: яйченик, великденски кравай, великдеска кукла, кулак, плетеница.

По форма великденският хляб е кръгъл, продълговат или изплетен от дебели парчета тесто. В украсата му задължително присъства и вареното яйце – червено или небоядисано. Но в крайна сметка орнаментите и пластичната украса зависели от умението на стопанката.

Жените често сравнявали украсата на обредния хляб с везмо. И не рядко се чувала оценка: Изшарила колак, извезала го. За хубост – само да го гледаш! Та нали основно си оставало желанието на стопанката красотата да донесе радост на празничната трапеза.
Веселието

през великденските празници не спирало. Младежите връзвали люлки и люлеели на тях изгорите си. По поляните децата играели на „прескочи – кобила", момчетата – на „ашици" със събраните характерни кости от жертвеното агне. А „боренето" с яйца развеселявало и малки, и големи. Добра поличба било за този, чието яйце остане здраво – борец го наричали. Борец го наричаме и днес.

Състезанията с яйца на Великден се уреждали още по времето на дедите ни. Две групи ги търкаляли една към друга. Побеждавали тези, които оставали с по-голям брой здрави яйца. Счупените, с много закачки, изяждали дружно.

По-големите завързвали две момински забрадки и наредени момичета и момчета, двама по двама, минавали под кърпите, пеейки: Алю – порталю – кажи коя мома на кой ерген ще пристане?

Близък да тази игра е и широко разпространеният великденски обичай

Ладино хоро

То, хорото, също минава под кърпа, която се държи от две момичета – едната вътре в хорото, другата отвън. По-късно хорото се провира под прът, който държат момците.

Момите пеят:

Ой, Ладо, Ладо, момиче младо.

А Лада им отговаря:

Та що ходите, та що гледате?
Момче главиме, мома тражиме.

Та коя ви е най-омилела?
Омилела ни е крайна девойка
Та ето ви я, водете си я,
тя не е луда, сама да дойде

Луда не луда, сама ще дойде,
сама ще дойде в гора зелена...

По-особен е великденският обряд

Мара и Лишанка

Той е разпространен в Бургаско и се изпълнява с надежда за дъжд, против градушка, магии и лоши болести. От три чехъла на три млади невести се прави кукла. Стъкмява се като булка. Избира се момиче, с живи родители, да носи куклата. Другите я заобикалят и припяват, минавайки през цялото село. Накрая окъпват куклата в реката, а момите се пръскат една друга за здраве и късмет. Поверието гласи, че мома, която участва в този обряд – змей я не люби.

Интересно е, че в голяма част от великденските песни се явяват митични образи на самодиви и юди, змейове и змеици, които отвличат моми и невести. Това навежда на мисълта, че обичаите, при които са се пеели тези песни, са отразявали стародавните вярвания на българите – когато природните стихии и болестите приемали образа на митични същества.

Във всеки случай великденските песни нямат връзка с православния канон. Във великденския обреден фолклор са се съхранили житейските човешки вълнения, свързани с непрекъснатото обновление в природата, с вечния кръговрат на живота, с младостта, любовта и красотата...

http://club50plus.bg/life/family/1221-narodni-tradicii-po-velikden.html

[Hatshepsut]

Българските традиции за Велики четвъртък

Българските традиции повеляват яйцата се боядисват или на Велики четвъртък, или и в събота преди Великден. Първото яйце задължително трябва да е червено. То е символ на Христовата кръв, живота, плодородието и обновлението. Според обичая, майката в четвъртък сутрин, преди изгрев, слънце, трябва да боядиса три червени яйца, които да бъдат огрени от първите слънчеви лъчи. И поставени в сито с жито, за да са буйни нивите. С първото яйце се намазват бузките на децата, като им пожелава здраве и късмет. После се поставя пред иконата. Второто се търкулва на нивата, за да е богата реколтата и третото оставя за празничната погача. За здраве се намазват и челата на всяко животно. Задължително е този, който боядисва яйцата, преди това да е сложил поне късче хляб в устата си, за да не го "удари" яйцето и да се разболее. Пак според старите обичаи, белите яйца предварително се измиват във вода, размита с пепел и се варят в зелев сок. Червената боя се хвърля на чисто място в градината под някое растение - трендафил или роза, за да прогони злите духове. Червеното яйце се слага както в чеиза на момите, така и в този на младата булка, което ще помогне да зачене по-бързо и да роди здраво дете.

Бабите ни са използвали даровете на природата за да боядисват яйцата и са успявали. Оранжеви яйца –може да използваме люспи от лук. Ако за получаването на лимонено жълти ще държите яйцата съвсем малко, то за получаването на оранжеви ще трябва да ги държите в отварата двойно по-дълго време. Червени яйца – яйцата се варят в отвара от червени боровинки, малини или дъбова кора. А ако искате да получите тъмно червени яйца може да увиете яйцата в люспи от червен лук, (ако човек не се е подготвил предварително, най-вероятно в кухнята си ще намерите именно червен лук). Зелени яйца – използва се отвара от спанак или коприва, може да намерите на всяка сергийка, супермаркет или пазарче за плодове и зеленчуци. По-трудно ще ви е точно сега да намерите цвят от липа или млада ръж, така че заложете на спанака и копривата. Тъмносини яйца – варят се заедно с боровинки, къпини, (които към момента можем да намерим само замразени), или пък в червено вино.

http://www.facebook.com/media/set/?set=a.566481716715522.1073741836.185781174785580&type=1

Великденските яйца

Великденските яйца имат предпазна и продуцираща сила. С черупките на великденски яйца се захранват домашни птици и животни. Поставят се при копринените буби за предпазване от уроки. Разхвърлят се по нивите и лозята. Поставят се в темелите на новострояща се къща. Червено яйце се използва за спиране на градушка, като се хвърля срещу дъждоносни облаци или се поставя на двора в обърнат към падащия град ръжен.
 На Герман за шапка на глинената кукла се слага черупка от боядисано яйце. На Гергьовден на овчарите се носят яйца. Обикалят се с тях нивите, заравят се в земята. Новобоядисани яйца се търкалят по лозята, синорите, къщите. Целта е все да предпазят от зло и да предизвикат плодородие.
 При лечебните практики червено яйце се поставя във вода, от която пие или се мие болният. Магическата предпазна сила на яйцето се пренася във водата и оттам – у болния.
 Червеното яйце е свързано и с култа към слънцето. Казва се, че "грее като слънце". На места червени яйца не се носят в кошарите, за да не ослепеят овцете.
 Яйцето се възприема като символ на жизненото начало, на прераждането и на обновлението в природата. В различни митологии – гръцка, римска, индийска, финска – яйцето се появява като първоизточник на света. В индийските вярвания животът е произлязъл от златно яйце, което плавало във водата (слънцето). Във финския епос "Калевала" се пее, че светът е сътворен от шест златни и едно желязно яйце.
 Яйцата, боядисани и изписани, са основен обреден елемент във великденския празничен цикъл. Участието им в магически ритуали има редица предпазни функции за хората, домашните животни и птици, за посевите и реколтата. Особено магическа е силата на първото боядисано яйце, задължително червено.
 Червеният цвят не само символизира Христовата кръв, но и живота, плодородието, обновлението.
 Яйцето е слънчев символ. Затова и с него образно се измерват нарастването на деня, увеличаването на светлината. На Андреевден се казва, че денят нараства, "колкото пиле помръдва в яйце", на Игнажден – "колкото петел скача на прага".
 Яйце се използва и в други ритуални практики. Слага се в люлката на новороденото – да пази от уроки и зли сили. Разваля уроки по добитъка, отнемане на жито от нивите или мляко от животните. Използва се и в народната медицина и магиите. Особено се вярва в целебната сила на яйцата, участвали в определен празничен обред – Сирница, Великден.

[Hatshepsut]

Възкресение Христово - Великден

Още от древни времена хората са се интересували от живота след смъртта. Благодарение на този техен интерес възникват множество древни религии. В повечето древни религии съществува култ към плодородитето. Природата обаче не винаги е била благосклонна към земеделците в миналото. Причинените от природните стихии земеделски щети древните хора са си ги обяснявали със смъртта на някои от боговете. Такъв е случая с египетския бог Озирис, който постоянно умира и възкръсва. Древните египтяни смятали, че бог Озирис покровителства урожая. За разлика от Озирис гръцката богиня Персефона не умира, но тя в определен период от време слиза в подземното царство на Хадес. Тогава много от растенията загиват. Това време се отъждествява със зимата и смърта. Самото плодородие е свързано с живота. Така се появяват множество култове посветени на боговете на плодородието в античния свят. Една от най-почитаните богини на плодородието са: вавилонската Ищар, гръцката Деметра и римската Церера. Така тази религиозна доктрина за вечно умиращите и възкръсващи богове, с която се олицетворяват умиращата и възкръстваща природа се разпространяват в целия древен изток. Източните религиозни учения намират влияние в римската империя. Като противовес на тези източни учения в Юдея през І век се заражда една нова религия – христянството. Тази нова религия не отрича напълно източната религиозна философия. Самото християнство възприема идеята за смъртта и възкресението. Така според свещенната книга Библията, която е съставена от Стария и Новия завет и четирите Евангелия на Матей, Йоан, Лука и Марко - Христос се ражда, за да умре. Според светите писания Исус умира за да изкупи първородния човешки грях. На смъртта и възкресението на Христос е посветен най-големия пролетен християнски празник – Великден. Той заема важно място в църковния календар на Източната и Западната църкви. Възкресение Христово или Великден е най-големия православен празник. За разлика от католиците – източно православните християни обикновено го празнуват една седмица по-късно . Но не винаги е така. Понякога разликата между двата празника може да е и цял месец както например е тази година. Макар метода на изчисляване на датата на Великден да е един и същ, това несъответствие в празничната дата се дължи на календара. Католиците и православните използват различни календарни системи. Това са Юлианския и Григорианския календари. И понеже двата календара са луно-слънчеви православните и католическите свещеници изчисляват по фазите на луната евентуалната дата на празника. Обикновено това е времето на първото палнолуние след пролетното равноденствие . Поради това отбелязването на празника става в интервала 3. ІV - 8. V. за православните християни. Това е така, защото православния Великден не може да се празнува преди самата на еврейската Пасха. Той не може да се празнува и на една дата с еврейския празник. В същото време католическия Великден не се влие от това. Още през 1582г. папа Григорий ХІІІ заменя стария Юлиански календар с нов, който по-късно става известен като Григориански календар или нов стил. В същото време в православните храмове се служи по стария Юлиански календар. След приемането на християнството от българите този голям църковен празник навлиза в бита на народа. Понеже Възкресението е свързано с пролетта, той става любим на много българи. Според народните и църковни традиции подготовката за Великден започват още с началото на 40 дневните пости, но същинските приготовления започват едва седмица преди самия празник. Тази седмица се нарича Страстна неделя. През тази седмица строго се забранява всякаква домашната работа. Забранява се къпането. То е разрешено единствено в четвъртък и събота. Тогава се боядисват яйцата и се пекат козунаците. На Велики четвъртък първото яйце, което снася кокошката се боядисва се боядисва в червено. Боядисването с червена боя не е случайно, тъй като този цвят е символ на живота и на кръвта, а кръвта е живот. Червения цвят един от най тачените от българите. Не е случайно той се среща в българската шевица и амулети. Поради тази причина в миналото всички яйца са били оцветявани в червено. Другите краски са дошли по-късно под влияние на Западна Европа. Освен боите се използват и други техники на украсяването. В миналото нашите баби са ползвали пчелен восък за тяхната украса. В някои райони на страната и до днес се използват различни растения. Най-често обаче се използват листата на здравеца. Самото име на това растение говори защо българите го използват така често. То е свързано със здравето, затова присъства във всички наши обичаи и обреди без траурните. С първото боядисано яйце домакинята обикновено това е най-възрастната жена в семейството отърква с него лицето и челото на децата. След като се боядисат всички яйца едно от тях се слага на мястото на старото. То ще стои там една година – до следващия Велик Четвъртък. Когато се подмени старото е яйце с новото, тогава бабата го взема и започва да гадае по него. Яйцето като символ е познато още от древността. Много от древните жители на Египет, Месопотамия и Балканския полуостров са го възприемали като символ на началото. Според древните религиозни философии от яйцето води началото си светът. Не е случаен и вечния философски въпрос "кое по-напред е излязло – яйцето или кокошката?" На този въпрос и до ден днешен няма отговор. Като народ наследник на древни култури сме възприели този символ и той става един от основните символи в българската празнична великденска обрядност. Приготовленията за празника Великден обаче не приключват с боядисването на яйца. Пак на Велики Четвъртък и Велика Събота се пече празничен обреден хляб, който се нарича козунак. В някои райони на страната той се нарича и количи. Този хляб се различава от обикновения. Първо заради продуктите от които се прави и второ самата форма на козунака е различна. За разлика от обикновения хляб козуначеното тесто се меси по-трудно. Естествено, че количито трябва да втасва повече. Обикновено козуначеното тесто трябва да се точи на конци и тогава да се плете. Познати са два вида козуначени плетки. Това са двойна и тройна плетка. Втасалото тесто се уплита на кръг и се пече. Като се опече в него се слага едно червено яйце в средата. В по ново време освен обикновения плетен козунак се приготвя и тъй нареченото козуначено руло. Както в козунака, така и в рулото се слагат ядки и стафиди. Този обреден хляб, както и великденските яйца се ядат вече на самия празник Великден. Яйцата се носят в църквата и след като настъпи Възкресението миряните започват да се борят с тях. На когото яйцето излезе здраво той е победител. Седмицата след Великден се нарича Светла неделя. В края на тази седмица е тъй наречената Томина неделя или Малък Великден. На него ден се носят яйца и козунак на починалите близки. Те се оставят на гробовете за да не са гладни мъртвите . В продължение на 40 след Възкресение Христово православните християни се поздравяват с поздрава "Христос Възкресе", на който се отговаря "Во истина възкресе". Великден е един от големите пролетни празници, който става повод се събира цялото семейството. На този ден празнуват Велико и Велика, Величко и Величка. Весели празници!

http://www.facebook.com/media/set/?set=a.567306856633008.1073741837.185781174785580&type=1

[Hatshepsut]

Великденските обредни хлябове

Великденски кравай, великденска кукла, плетеница, яйченик… Много са названията на обредните хлябове, приготвяни някога за най-големия християнски празник.
Великденските козунаци, тези вкусни символи на съвременния празник, навлизат сравнително късно в българската традиция. Думата „козунак“ липсва в Речник на българския език – основополагащия труд на Найден Геров, издаден на границата между XIX и XX век. Нека припомним, че в продължение на десет години възрожденецът успял да запише над 70 000 думи и 10 000 устойчиви изрази „из устата на народа“, които събрал в пет тома. Димитър Маринов – всеотдаен изследовател на българските традиции, работил активно до началото на ХХ век, също никъде не споменава тази дума. Затова пък отделя значително внимание на великденските хлябове. По време на своите обиколки по селата той е описал над 150 различно украсени образци. Направил е фотографии и рисунки, а самите хлябове отнасял със себе си – в Етнографския музей, на който е бил директор. Димитър Маринов подчертава, че обредният хляб присъства във всички български обичаи. Заедно с виното и водата, той е част от жертвоприношението - основният смисъл на ритуала. За повечето празници се месят специални хлябове. Тяхната украса носи определени символи, „разказва“.

Основната подготовка за празника е на Велики четвъртък. Рано сутринта жените боядисват яйцата. „Стопанката раздава на момите и булките по едно червено яйце и всяка го носи в пазвата си до Великден, додето се каже: „Христос Воскресе!“ Тогава го счупват и ядат“ – пише Димитър Маринов.

Следва друг обичай, който се извършва при замесването на тестото за обредните хлябове, известен като подновяване на кваса. Според народната вяра, селска къща без квас не бива да остава, защото ще си отиде берекетът. Затова всяка добра домакиня се грижела винаги да има квас в дома. С него приготвяли и обикновените, и обредните хлябове. На Велики четвъртък се подновява квасът, който ще трябва да се поддържа през цялата година. Някога жените изпълнявали специални песни по време на този обряд.  Най-възрастната жена замесвала малко тесто. Слагала в него лековити билки и го оставяла покрит с нова кърпа.
Когато квасът започнел да увеличава обема си и да „вкисва“ (т.е. когато е започнал процесът на ферментация), замесвали обредните хлябове.

Преди да пристъпи към ритуалното им приготовление, стопанката ритуално се измивала и обличала празничната си премяна. Брашното винаги е от най-хубавото жито, отделено още през лятото. Пресяват го грижливо, понякога през три сита, възпети като „копринени“. Когато е готово, го прекадяват. Водата за тестото е „мълчана“ или „цветна“ вода, „неначената“ – донесена при пълно мълчание, в чисто ведро, в което слагали цветове от билки и цветя.

Названията на великденските хлябове издават тяхната форма и предназначение. Някои от имената се срещат и при други празници – колак, кравай, боговица, пармак, кошара и др. Това, което отличава великденските тестени изделия са яйцата, поставени върху тях преди последното втасване. Обикновено са преплетени с пластичната украса. Великденската кукла се приготвя от дълга тестена пръчка, увита няколко пъти, със закривени настрани краища. В горния край се слага червено яйце. Дава се на млада булка. На кръстника (кума) се носи великденски колак – кръгъл, с четири (или повече) червени яйца. Сред обредните хлябове на Великден са и т.нар. кумичини колачи. Те се даряват на „кумицата“ – обредно лице при пролетния момински обичай кумичене, свързан с предженитбени гадания и наричания.

Независимо, че козунакът е в традицията ни малко повече от век, традиционната българска кухня предлага т.нар. владишка пита, сходна по състав с козунака.

Ето една рецепта, която се приготвя от 6 яйца, 300 г захар, 400 г брашно, квас (или бакпулвер), щипка сол. Необходими са също: едро нарязани орехи (около 300 г), плодове от сладко, сушени или пресни (200 г), чаша стафиди, канела, настъргана кора на един лимон. В някои варианти присъства чаша разтопено краве масло или олио, но спокойно може и без него. Яйцата се разбиват със захарта, прибавят се подправките, плодовете (оваляни в брашно) и ядките. Накрая внимателно се съединява с брашното, пресято с бакпулвера. Пече се в умерена фурна, около час.

Владишката пита има и постен вариант, не по-малко вкусен от другия – 250 мл хладка вода, 220 г захар, 120 г олио, 1 чаена лъжичка канела, 2 чаени лъжички бакпулвер, 300 г плодове , 400 г брашно.

И още нещо, което е важно да се знае – обредният хляб, предназначен за Великден, не се реже, а се чупи с ръка.

http://bnr.bg/radiobulgaria/post/100541776

[Hatshepsut]

Яйцето в българския фолклор: символика и ритуали

За повечето българи шарените яйца, заедно с печеното агне и козунаците, са сред основните „емблеми” на Великия ден. Защо обаче е така? Защо именно червеното яйце се явява символ на Христовото възкресение?

Според православната църква червеният цвят се свързва с Христовата кръв и кръстните мъки на Спасителя, а яйцето означава неговото Възкресение. И наистина, яйцето, което изглежда мъртво, а всъщност носи в себе си живота, се оказва подходящ символ на победата над смъртта, а също и на календарния преход от зима към пролет. Един поглед към древните традиции показва, че в представите на много народи яйцето присъства като символ на началото и източник на живота. Според митовете на египтяни, вавилонци, индийци, гърци и китайци, от яйце се развива вселената или отделни нейни части – земята, небето, небесните светила и пр. От яйце излизат птиците тотеми на племето, първите хора или самият бог, който създава света.

В българския фолклор също има следи от космогонични представи, свързани с яйцето. В старинни детски песнички, изпълнявани в началото на пролетта, слънцето се означава като божествено яйце: Слънце ле, слънце ле,/ Богово яйце,/човека е пиленце/ от тебе измътено/ на света показано. В друг подобен текст се казва, че времето е кокошка, а звездите са яйца, снесени от нея. Земята също се сравнява с яйце, червено и шарено, а животът е пиленцето, което се излюпва от него. Запазени са и гатанки, които представят звездите като „небесни” яйца, например: Пълно сито с яйца, на средата патица. Що е то? (Небето със звездите и месеца). Или: Един кон из яйца ходи, а ни едно яйце не строши (Месецът и звездите). Друга любопитна гатанка представя яйцето като къща – още един символичен образ на вселената: Зид зидосано, вар варосано, нийде дупка няма.

Според народните вярвания яйцето притежава голяма магическа сила, затова се използва при различни ритуали. С него може да се бае или да се проверява дали човек пострадал от лоши очи: баячката държи яйцето над главата на болния и ако е урочасан, то се изпотява. Вярва се, че ако една жена е магьосница, тя може да излюпи вълшебно пиле. Трябва да вземе яйце с два жълтъка и да го топли под мишницата си 40 дни. Тогава ще се излюпи двуглаво пиле, мамниче, което може да обира плодородието на чуждите ниви и да го носи на господарката си. В приказките пък се разказва за магьосници или чудовища, чиято силата се крие в яйце – щом юнакът го намери и счупи, злодеят тутакси умира.

Най-голяма сила обаче се приписва на великденското червено яйце. С него се бае и лекува, развалят се магии. По традиция яйцата се боядисват на Велики четвъртък от най-възрастната жена в семейството. В миналото в една заможна селска къща се боядисвали около 500-600 яйца – за да стигнат до Спасовден и да има за всички домашни, а също за роднини и гости, за сиромаси и пътници. Използвали се бои от естествен произход: червеното се постигало с риган, зеленото – с коприва, оранжевото – със смрадлика, а жълтото с орехова шума или ябълкови кори. Преди да започне, стопанката палела свещ и се прекръствала с думите: Дай, Боже, догодина пак да посрещаме червено яйце!

Първото яйце задължително се боядисва в червено и с него се натъркват бузите на децата, момите и младите булки, за да са здрави, хубави и запазени от уроки, магии и всякакви злини. На някои места това яйце се поставя при домашната икона, за да носи здраве и благополучие в дома. Другаде се заравя в нивите, за да ги пази от градушка или се слага в семето за посев, та да има берекет. При строеж на нова къща в основите ѝ също се слага червено яйце – да е здрава и късметлия. На Великден червени яйца се носят и в църквата, като се оставят пред иконите. С тях също се отговява – за първи път се хапва блажно след дългия пост.
Особен смисъл имат тъй наречените писани яйца, наричани още шарени перашки. Те не са предназначени за ядене, а се подаряват на особено близки и обичани хора и се пазят като скъп спомен. Оттам идва и поговорката Гледат го като писано яйце. Яйцата се пишат на разпети петък от моми и млади булки. Момите ги подаряват на любимите си, а булките – на съпруга, родителите, кума или девера. Обикновено съдържанието се изважда от яйцето през две малки дупчици, след което черупката се украсява по специална технология. Най-често се рисуват фигури с разтопен восък, които остават бели при боядисването или се полагат цветни бои. Шарките се родеят с бродерията и всяка от тях има особена символика. В някои райони се добавят и пискюлчета от разноцветна вълна, залепени с восък – такова яйце се казва китанче. В манастирите пък се е практикувал друг начин за украса – с помощта на миниатюрни ножчета монасите резбари извайвали върху черупката сюжети от Евангелието или чудни орнаменти, заимствани от църковните книги.

http://bnr.bg/radiobulgaria/post/100236133/yaiceto-v-bylgarskiya-folklor-simvolika-i-rituali

[Hatshepsut]

Доц. Светлана Ракшиева: Боядисването на яйца е предхристиянска традиция,
която не е прекъсвана от най-дълбока древност

Доц. Светлана Рашкиева от Института по фолклористика с етнографски музей към Българската академия на науката (БАН) в интервю за Агенция „Фокус“ за народните вярвания, свързани с боядисаните яйца.

Фокус: Доц. Ракшиева, какво символизира яйцето в народните вярвания?
Светлана Ракшиева:Яйцето в народните вярвания символизира живота, зародиша, началото и обновлението.

Фокус: Как се заражда традицията на Възкресение Христово да се боядисват яйцата?
Светлана Ракшиева: Още преди християнството да се наложи по целия свят като една от големите религии, е имало обичаи хората да празнуват възраждането на пролетта и природата. Съществуват староеврейски обичаи, които са свързани с оцветяване на яйцата в различни цветове и различни игри. Още от праисторията яйцата са украсявани с някакви шарки по черупката им и в различни цветове. Явно във всички времена и епохи и по цялото земно кълбо, яйцето е било универсален символ на живота. По-късно християнството адаптира много от традициите на различни народи и включва боядисаното яйце в своите ритуали, посветени на Великден.

Фокус: Какви са предхристиянските елементи в тази традиция?
Светлана Ракшиева: Предхристиянските елементи в тази традиция са свързани с това, че яйцето е символ на живота. Има намерени яйца в древни гробници. Те са символ на прераждането, на неговото оживяване в отвъдния свят. Яйцата са били украсявани и изрисувани с различни символи. По тях е изобразяван лотос, а понякога и човешки лица. По-късно при етруските също има намерени гробни дарове с щраусови яйца. Върху тях има изобразени овошки и коне. В Древна Гърция има намерени модели на яйца, изработени от глина и украсени, както е червенофигурната керамика. Те и досега се пазят в квартал „Керамейкос“ в Музея на керамиката. По-късно 10-11-12 век има открити боядисани и изрисувани яйца на територията на: Унгария, Украйна и Полша. Това са едни от старите находки през Средновековието. На мен ми се струва, че тази традиция не се е прекъсвала от най-дълбока древност и във всички случаи тя е предхристиянска.

Фокус: Какви са вярванията с апотропейната насоченост, свързани с червеното яйце?
Светлана Ракшиева: Червеният цвят е апотропей, което означава, че той прогонва лошите влияния, лошите очи, злото по принцип, от къщата или от човека, който го носи под формата на някакви шевици и тъкани. Когато боядисваме яйцето в червено, ние го натоварваме с апотропейна сила. Разбира се, това е според народните вярвания. В християнството червеното е свързано с пролятата кръв на Христос, невинната жертва за изкупление на греховете на човечеството. В оцветеното великденско яйце се наслагват двете вярвания – фолклорното и каноничното.

Фокус: В кои дни повелява традицията да бъдат боядисани яйцата за Великден?
Светлана Ракшиева: Яйцата се боядисват на Велики четвъртък, това не може да стане в дните преди него. Тогава домакините трябва да почистят и да подредят своята къща. Великденското чистене е едно от големите през годината. Свързано е с почистването и подреждането на дома след зимата, с обновяването му, измазването му, с украсяването му с някакви нови тъкани и постелки, символ на наближаващия празник. Който не успее да боядиса яйцата в четвъртък, има възможност на Велика събота. Велики петък се избягва, защото Христос е разпънат на кръста тогава и се смята, че целият свят е в траур. Затова се избягват, каквито и да било дейности, още повече свързани с обредни вещи, а великденското яйце е точно такова.
На Велики четвъртък обикновено се прави така нареченото велико яйце, което трябва да бъде снесено на същия ден и е добре това да се е случило преди изгрев слънце. Най-възрастната жена в домакинството го боядисва и веднага след това отива при децата, които в повечето случаи още спят. Поставя им по едно кръгче по бузите и на челото, като ги пребайва и нарича: „Да си живо и здраво, да си бяло и червено, да си весело засмяно“. След това яйцето се отнася на иконата и се поставя на мястото на миналогодишното. По вътрешността на старото великденско яйце, се гадае какъв ще бъде късметът на къщата. Ако яйцето се е изсушило, но се е запазило здраво без да е изгнило и да има паразити, значи всичко в къщата ще върви добре, ще бъде здраво и на късмет, ще има израстване и богатство. Ако яйцето е било заразено с паразити, се е развалило или е почерняло, това е лоша поличба. То се изхвърля в реката, за да го отнесе надалече.

Фокус: Какъв е обичаят при боядисването на яйцата и различен ли е той за различните региони на страната?
Светлана Ракшиева: Няма особени различия в различните райони на страната. Обикновено това е женска работа, като не се позволява на младите момичета да боядисват яйца. С това се занимава майката или бабата в домакинството. Обикновено това се прави тайно, защото се смята, че така няма кой да ги урочаса и боята ще хване по-добре и яйцата ще се боядисат по-добре. Затова яйцата се боядисват рано сутрин, когато мъжете вече са тръгнали навън по работа, а децата вътре спят. Разбира се, яйцата се пазят на скришно място, докато не стане Великден, защото не трябва да се вкусват, преди да мине тържествената служба в черквата. Веднага след като попът каже: „Христос Воскресе“ и всички се поздравят, тогава вече може да се борят за първи път с яйцата, като по този начин нарушават Великия пост. С първото счупено великденско яйце си хапват всички от него и по този начин отговяват. В някои части на България като района на Самоковско, Ихтиман, Костенец, Момина клисура, Долна баня, Чепинската котловина, Велинград, Ракитово, Етрополе яйцата са били украсявани по един по-сложен начин с помощта на писалка и чист пчелен восък. Те са били изрисувани, след това боядисвани в пъстри цветове и затова са много красиви. Масово във всички останали райони, който е искал да ги направи по-интересни е взимал влащеници от черквата и върху яйцето е изписвал символи като: кръстове, слънца, цветя или понякога инициали за човека, за когото е предназначено яйцето. С помощта на свещичка тези знаци и фигури ставали малко по-едри и по-груби. Това е различие в декорирането на великденските яйца. Иначе няма някакви съществени разлики в самото боядисване като някакви забрани в процеса.

http://www.focus-news.net/opinion/2017/04/13/42590/dots-svetlana-rakshieva-boyadisvaneto-na-yaytsa-e-predhristiyanska-traditsiya-koyato-ne-e-prekasvana-ot-nay-dalboka-drevnost.html

[Hatshepsut]

Доц. Петя Банкова, етнолог: Великден е най-богатият на смисъл и ценности празник

Доц. Петя Банкова, етнолог в Института за етнология и фолклористика в Етнографски музей при БАН в интервю за Агенция „Фокус“ по повод отбелязването на Великден и традициите в България при почитане на празника.

Фокус: Доц. Банкова, на 28 април почитаме един от най-големите християнски празници Великден (Възкресение Христовo). Каква е традицията в България при празнуване на Великден?
Петя Банкова: Безспорно това е един от най-големите християнски празници, съвместно с Рождество Христово. Приготовленията за празника са дълги и продължителни. Започват още от предходната седмица. Това е добре известно. Свързани са с богатата символична трапеза, на която присъстват месените и украсявани от четвъртък козунаци и писани, шарени яйца, които също се боядисват в четвъртък или събота сутрин. Богатата украса, съпътства трапезата със свещи и много зеленина, с различни лакомства, предназначени за всеки член от семейството. Аз съм етнолог и работя в секция „Историческа етнология“ и ми се струва, че вашата многобройна аудитория има нужда от малко по-детайлно вглеждане в този празник. В крайна сметка ние познаваме едната страна – богословската, теологичната, свързана с митовете, легендите и библейското предание. От друга страна имаме празника, който битува в определени епохи и времена. Тук ние етнолозите поставяме този празник в рамките на традиционната народната култура, която е характерна за източно православните българи.

Фокус: Свързваме Великден с боядисване на яйца и месене на козунак. Каква символика носи тази обредност?
Петя Банкова: Би трябвало отново да препрочитаме сборниците „Народни умиротворения“, които ни разказват за този тип празничност, характерен за народната култура, някъде изчезнал в края на 19 и началото на 20 век, и присъщ най-вече за селската култура. Безспорно там ще видим онези боядисани и писани яйца, които са огромен брой. В някои от къщите са се боядисвали до 300 - 400 яйца. Те са се пазили до Спасовден, като е било прието, че човек не може да влезне или излезе от дома по време на тези празници без да бъде надарен с яйце. Това е бил един от знаците за гостоприемството. Добре известно е, че по традиция, която можем да пренесем в съвременността, тези яйца са се почиствали добре. Слагали са се във вода, в която се е прибавял малко зелев сок, за да не се чупят, след което са се боядисвали с естествени багрила. С първото червено боядисано яйце, още докато е горещо, се чертае кръстен знак на челата на малките деца, за да са здрави през цялата година. Това яйце се слага до иконата и се пази за лек против уплахи и уроки. Същевременно по него се гадае каква ще бъде годината. В някои случаи се пази до следващия Великден, когато отново се извършват тези гадания. Яйцата се наричат „писани“, „шарени“, те греят като слънца. Символиката е именно в красотата на тези пъстри, багрени от момите яйца. Не случайно по традиция някои от тези яйца се слагат в чеиза на момите, за да ги огряват със своята красота. С черупки от тези яйца се захранва дори добитъкът. Тези яйца се търкулват по синора на нивата, за да е плодородна. Тук имаме преливането на това вярване, че Великденското яйце, което е символ на живота, на новото начало, то може да пренесе своята плодовитост върху земята, добитъка и хората. Естествено, не само на село празнуват Великден. Имаме богата градска култура. Столичани и до днес помнят онзи великолепен великденски събор, който се е правел всяка година в настоящия квартал „Лагера“. Там всеки от тези стари софиянци ще ви разкаже как сюрията деца отива дни преди да се отвори панаира, за да вижда неговото приготовление, връзването на люлките, въртележките, правенето на шатрите, в които ще се показват разни чудесии. Разбира се много сергии пълни с лакомства и играчки. Софиянци може би ще ви разкажат за този великденски панаир и за градските фурни, в която всяка добра домакиня ще занесе агнето и козунаците, домашно направени, за да може после цялата улица да ухае на вкусните гозби. Разбира се, когато разглеждаме Великден в контекст, не може да не обърнем внимание на един период от нашата история, когато поради идеологически причини, религията трябва да отстъпи пред една идеология, която до този момент е чужда на нашето население. Така, както идеологиите са провъзгласявали, че религията е опиум за народа, така и Великденските празници е трябвало да бъдат зачеркнати, отменени, дори насилствено. Аз трябва да припомня, че в своята книга „Между вярата и компромиса Българската православна църква и комунистическа държава 1944-1989 г.“ историкът Момчил Методиев споделя тези исторически свидетелства за този период. Ние трябва да знаем тези неща, защото по този начин разбираме как едни ценности биват подменяни. Великден преди всичко е в ценността на празника и в неговото познание. Софиянци и всички българи, които са живели по това време помнят фактите, че милиционери и доброволни отрядници са спирали хората от участие в литургиите, под претекст, че охраняват реда. Козунаци са се продавали през цялата година, не само по Великден, за да се заличи идеята, че това е великденското послание на хляба. Дори властите са се опитвали да убедят хората, че сварените яйца е трябвало да боядисват до първия пролетен ден на 22 март, а не е свързано с християнския празник Великден.
Виждаме, че под влияние на глобалната култура до известна степен пазим традициите. Аз благодаря на вашата медия за този интерес към нашата наука, защото вие с упорство припомняте традициите и тяхното развитие във времето. Хубаво е да се познават традициите, защото те са свързани с ценностите, а Великден е може би най-богатият на смисъл и ценности празник, защото на първо време ни кара да се обърнем към природата и да обогатим своите познания за нея чрез красотата на празника. Този празник е пролетен, възкръсва природата, дърветата, всичко около нас цъфти и е прекрасно и тогава разбираме колко красива е нашата планета, дори когато сме забравили да виждаме красотата. Това да посрещнеш със своите християнски братя изгрева на Възкресението е може би другата ценност, която ни кара да споделяме вярата, религията, добродетелите, морала. Великият пост преди това също е послание затова да се обърнем към себе си, към своя вътрешен свят, да потърсим смирение, покаяние и съгласие със самите себе си. Неслучайно от край време Разпети петък е ден, в който традиционната култура забранява да се говори високо, забранява всякакви караници, защото човек трябва да бъде в съгласие със себе си. Това е празник, който ни кара да се обърнем към другите около нас, да се опитаме да им окажем помощ. Тогава всички тези ценности разказани в контекст с история, виждаме защо се случват – като познания в семейството, като познания в училище, а защо не и през музея – Националния етнографски музей. Там ще се срещнете с нашите докторанти Радина, Илияна, Васко, те са тези с Великденските ателиета, в който децата се научават да боядисват и изписват великденските яйца, те предават познанието на празника, традиционната култура и ценностите. Тези Великденски ателиета ние ги правим всяка година. Посещавани са все повече от организирани групи, или спонтанно, от деца, които идват с родителите си. Младите докторанти се опитват със своите академични и университетски познания да въведат децата в традиционната култура. На един сериозен научен форум нашата докторантка Радина Раденкова изнесе доклад, с който доказа, че музеят може да бъде място, където се предава традиционната култура и знания за нея.

Фокус: Откъде идва така нареченият Великденски заек и каква е неговата символика?
Петя Банкова: Естествено е да ме попитате и за тези иновации, които от известно време наблюдаваме в своя бит, в празнуването на Великден. Великденският заек носи шоколадовите яйца. Разбира се, че Великденският заек е съвършено чужд, както на традиционната ни култура, така и на източно православния ритуал. Според нашите етнолози, които са изследвали културата на католици и протестанти, може би ни отнася към идеята, че заекът е символ на плодовитостта. Може би от там се приема за великденски символ с пожеланието да бъдем плодовити, да се сбъдват нашите желание. Там може би се виждат и тези яйца.

Фокус: По какъв начин трябва да се украсява празничната трапеза? Кои са задължителните гозби за празника?
Фокус: Има едно разбиране и тълкуване, че Великите пости забраняват консумацията на яйца, и за да не се развалят тези яйца, които 40 дни са снасяни от кокошките е трябвало да се сварят, което ги прави трайни. В тази вряща вода се добавят и различни растения, за да се опитат да ги боядисат и в един момент се получава това – боядисани яйца. При всички положения цветът на яйцето е от голямо значение. След това някъде тези яйца се крият, децата ги търсят. Всичко това е в сферата на забавлението и откритието на празника. Това, което според мен като етнолог е важно, независимо дали се придържаме към българската народна традиция, католицизма, източното православие, протестантските деноминации. Ценностите са общи. Вглеждането и смирението в самия себе си, търсенето на красотата във възраждащата се природа, споделянето на празника с любов и желание да помогнем на ближния. Нещо толкова срещано у нас. На Великден по задължение ние трябва да спазим йерархията и да поздравим своите възрастни родители, кумовете ни, по-големите ни братя и сестри. Тази приемственост, отиваш на трапезата, по стара българска традиция носиш нещо вкусно за хапване, козунакът, който си направил или някакво друго ястие. Трапезата е винаги богата. На нея има обредни хлябове, червено вино, прекрасни боядисани яйца, вкусно агнешко месо. Тази споделена храна, обсипана с ценностите, любовта, мира и разбирателството, прави един ден велик ден. Това е нещото, което нашите млади докторанти се опитват да предадат на децата в музея.
Даяна ДЮЛГЕРОВА

http://m.focus-news.net/?action=opinion&id=49805