Народни традиции по Погани дни (25. XII. - 6. I.)

[Hatshepsut]

25. XII. - 6. I. Мръсни дни (Погани дни)

Мръсници, караконджови дни, погани дни, пепелни дни, некръстени дни  според народния празничен календар дните от Коледа до Йордановден, когато според народното вярване, се явяват караконджо и др. нечисти сили, които се мъчат да напакостят на хората. За предпазване от тях се спазват редица забрани. Всеобща е забраната да се излиза навън нощно време, защото именно тогава бродят злите сили. Седянки и сватби не се правят, не се изработват мъжки дрехи, за да не бъдат изядени мъжете от вълците. Възрастните не се къпят, защото водата не е кръстена-осветена. Когато трябва да окъпят малко дете, пускат във водата горящ въглен. Ако пък се случи да се роди дете, жените в 24-часов срок му изтъкават, ушиват и обличат ризка, за да не се превърне в караконджо. С вярата, че заченатото през тези дни дете ще стане лош човек, ще вижда вампири или ще го залюби змей (змеица) е свързана забраната за полово общуване.

Огънят намира особено място в обредните действия през този период. Вярвайки в неговата предпазваща сила, мъжете в някои югоизточни райони донасят много дърва и срещу Васильовден запалват сред селото голям огън, който поддържат три дни и три нощи. Вярва се, че всеки трябва да притури дърво в огъня, а последната сутрин да го разрови, за да пусне искри, при което нарича за плодовитост на хора и добитък. От пепелта, останала от кадените вечери в огнището и наречена поган пепел, посипват по двора около къщата, за да се предпазят от злите сили и същества. Като предпазно средство се използува чесънът, който се носи зашит в дрехите. Предпазващо и отгонващо действие се приписва и на новогодишните карнавални обичаи и игри.

http://cl.bas.bg/kalendar/25-xii-ad-6-i-mrsni-dni

Народни традиции по Погани дни

Като се заредят дните от Коледа до Йордановден – все мръсни или погани дни...

Първото име на тези дни е образувано от корена на глагола „мърся“, който означава и „престанал съм да постя“, „облажвам се“, и може да се тълкува като дни, „в които не се пости“.

Тълкуването става по-ясно от другото име, което е производно от римското „paganus“ – село, край. Но в българския език то е прието под формата „поган“, в значение на езичник, примитивен човек, варварин, вредител.

Очевидно на дните от Бъдни вечер до Богоявление (Водици) по традиция се дава името „погани“, защото се разбира, че извършваните през това време обичаи са нехристянски, езически, погански, нечисти, мръсни.

Но народът е намерил и едно наивно христянско обяснение за тях. Нарича ги „некръстени“: Млада Бога е роден на Бъдни вечер, но ще бъде кръстен от Йоан Предтеча чак на 7 януари.

Така дедите ни се приобщили към христянския култ, но запазили стародавните си вярвания и традиции, съхранявайки своя практицизъм и магическата обредност – Богородица е лехуса (родилка), Млада Бога не е кръстен, и те вярвали, че през дните от Бъдни вечер до Богоявление се явяват зли и нечисти сили, които непрекъснато се мъчат да напакостят на семейството.

През тези дванайсет дни „лошотията“, под формата на върколаци и караконджоли, е неуязвима. Не й действат никакви магии, заклинания или покровителство от богове. И затова трябва да се спазват строго забраните:

♦ Да не се излиза нощно време навън – от полунощ до първи петли.
♦ Жените да бодърстват и да подържат буен огъня в огнището, та да не влязат „нечестивците“ през комина.
♦ Да не се минава покрай „караконджовски“ сборища.
♦ Жените да оградят къщите си с ленени или конопени въжета, та да ги предпазят от злите сили.

От Коледа до Йордановден не се правят късни седенки, както и:

♦ не се пие вода нощно време;
♦ жените не перат ризи и не си мият косите, защото водата не е кръстена;
♦ не се преде, не се тъче;
♦ неродилите жени и бременните не работят нищо;
♦ мъж и жена не се „сбират“, защото заченатото дете ще вижда вампири, ще стане лош човек.

Ако се роди дете в семейството през тези погани дни, във водата за къпане на бебето се пускало горещ въглен – жива била вярата в пречистващата сила на огъня. До едно денонощие след раждането жените в къщата трябвало да изпредат, изтакат, ушият и облекат на бебето ризка, та да не порасне лош човек, подвластен на нечистите сили.

Много и разнообразни са поверията и обредните действия, предпазващи и прогонващи злите сили. Сред тях са и карнавалните обичаи и игри, познати предимно в Западна България. В тях участват млади мъже, организирани в групи, в които всеки има точно определна роля, название, облекло и реквизит. В различните краища групите са известни като сурвискари, коледжане, джемаларе, дедици, русалии, василчари и кукери.

Кукерските дружини са облечени в кози кожи с вълната навън, с маски на животни на главите и с трите задължителни предмета: дървената тояга, чановете и хлопките. Дружината посещава всички къщи на селото, а доста често обикаля и съседните.

Обичаят приключва на Ивановден с обща трапеза от събраните дарове, като на нея не присъстват външни хора. Обредният реквизит се прибира на скрито място и не се пипа. На Богоявление всички участници в карнавалните игри трябва задължително да бъдат поръсени със светена вода, за да излязат от обредното състояние, в което са били.

Заради начина, по който се държат кукерите на някои места (главно в Западна България), православната църква гледала и гледа недоверчиво на шествията им. Това обаче въобще не попречило на шествията не само на Коледа, но и по другите празници през Поганите дни, та даже и след тях – чак до края на януари...

http://club50plus.bg/life/family/815-narodni-tradicii-pogani-dni.html?ml=3&mlt=system&tmpl=component

[Hatshepsut]

Мръсни дни (25.12-6.01)

В предхристиянските вярвания на българите съществуват множество фантастични същества. Както много от древните религии, така и в религиозните представи на прабългарите е залегнала философията на дуализма. В нашите митологични представи ясно се различават добри и лоши свръхестествени същества. Този дуализъм е характерен не само за древните религиозни практики, но и за много от съвременните религии, втова число и християнството.
 Въпреки приетото от българите и изповядвано и днес християнство, то те не променят изцяло своите религиозни възгледи от предхристиянския сипериод. Самата българска православна църква възприема много от нашите езически традиции, поради това източното православие става достъпно за народа ни. Съществуващите до този момент религиозни представи на българите оказват влияние и върху неговия фолклор и народен календар.

Непосредствено след Рождество Христово според народните вярваниязапочват тъй наречените Мръсни или Погани дни. Те траят до Богоявление (Йордановден) – 6.01
 Пак според тези вярвания, през този период се активират всички лоши сили. Те излизат след залез слънце и изчезват при първи петли (около 3часа сутринта). От полунощ до първи петли ходят различни духове. Някои от тях като караконджоло са пакостливи, но не нанасят трайни вреди на човека. Народът ги рисува, като получовеци, полуконе. Според народното поверие от главата до предните си крака каракоджолото има човешки черти, а другата половина на неговото тяло има външните белези на коня. Но освен копита и конска опашка този дух има и криле, с които хвърчи. Старите хора са вярвали, че ако случайно човек замръкне и не дай Боже той да е на път, то караконджолото го възсядал. Той не напуска човека, докато не пропеят първи петли, тогава този дух губи своята сила.
 Освен караконджоло в нощите след Коледа бродят и други сили. За разлика от получовека караконджоло те са зли духове, които вредят повече на хората. В тези нощи навън ходят вещици, вампири, нави, таласъми и др. Те в повечето случаи причиняват смърт на обикновения човек.
 Старите хора смятат, че вещица става тази жена, която е минала 50 години. Тя може да е стара мома, бездетна или вдовица. За да стане вещица, тя трябва да вземе на Велики четвъртък първото снесено от черна кокошка яйце. Трябва да е преди изгрев слънце. След като го вземе тя го слага под мишниците си докато се излюпи. Тогава пилето се коли на пусто огнище. С неговата кръв бъдещата вещица си намазва тялото. Тя не се къпе в продължение на 40 дена. Когато изтече този срок, тя се изкъпва след полунощ в опачница (воденица, чието ветло се обръща на обратно). Малко по-късно тя отново идва на същото място, където се полива със специални билки, които народа нарича самодивски. Те също биват сварени на пусто огнище.
 Едва след тези действия тя получава силата да прави и разваля магии. Според народните вярвания, след като приключи с тези ритуали, вещицата от този момент нататък придава душата си на дявола. От него получава тази сила. Те вече получават познания за всички болести и билки. Освен това тези жени могат не само да лекуват. В същото време вещиците могат и да причинят и смърт на даден човек.
 Освен от вещиците хората са се страхували и от вампирите, навите и таласъмите. За разлика от вещиците, вампирите, навите и таласъмите произлизат от вече починали хора.
 Когато един човек почине и неговото тяло бива прескочено от животно, то той се превръща във вампир. Но в такива се превръщат и тези хора, които са умрели от насилствена смърт или от дълбока старост. Във вампири или плътеници се превръщат и хората, които не са приели светото кръщене, и които не са погребани прикадени. Това важи и за тези, които са погребани неокъпани.
 Старите хора смятат, че вампирът е въплатената душа или сянка на човека. Тя броди през нощта и прави пакости през първите 40 дни от смъртта на човека. Тази сянка излиза след полунощ и изчезва при първи петли. Но ако през това време не е убита, нейната мощ се усилва и тя започва да броди и през деня. Това обикновено е душата на човек, който преживе е натрупал много грехове.
 След като минат тези 40 дни сянката или душата на починалия се оплътява и приема образа на човека преди неговата смърт. Това нещо старите хора наричат укостяване. Самите вампири имат същата структура на тялото като живите хора, но те нямат кости. Те имат хрущяли. Тези вампирясали хора водят обикновен живот и могат да се женят. Децата на вампирите или плътениците се наричат глогове. Единствено те ги виждат и могат да убият вампирите. Но за да бъде убит един вампир човека не трябва да е само негово дете, но самия глог трябва да е заченат и роден в събота.
 През тези зимни нощи наред с кароконджолото, вещиците и вампирите навън бродят нави и таласъми. Въпреки че и навите, и таласъмите са свръхестествени същества, то представата на старите българи за тях е различна.
 Обикновено хората си представят навите като малки голи пилета. Те са душите на починалите насилствено преди и след раждане деца. Такива са и починалите некръстени деца.
 Както вампирясалите хора, така и душите на самите нави бродят и се мъчат. Те постоянно търсят своята майка, за да й напакостят за това, което им е сторила. По този начин навите си отмъщават. Тяхното отмъщение застига не само собствените им майки, но и всяка бременна жена или родилка. Затова народа предприема различни начини запредпазване на бъдещите майки и на жените, които вече са станали такива.
 За разлика от навите в представите на хората таласъмите имат човешки и животински образ.
 В първия случай това се отнася към строителната практика да се зазидва сянка или цял човек в основите на мост, чешма и др.
 Народното поверие гласи, че ако се вгради сянката или тялото на даден човек, то мостът или чешмата ще бъдат здрави. За да се вгради обаче сянката, всичко това трябва се направи на пладне и скришом от набелязания човек. Майсторът тогава премерва с пръчка сянката на жертвата и я вгражда в основите. Човекът, чиято сянка е вградена умира след известно време. Всички лекове са безсилни пред това.
 Зазиданата сянка или душа на вече починалия човек се мъчи. Тя може да излезе от своя затвор след 7-9 години, ако пък зазиданият е бил грешен, душата (сянката) му излиза едва след 32 години.
 В началото вградената сянка излиза през нощта, като се явява в образана починалия човек – мъж, жена или мома. Ако е жена или мома тя пее.
 Освен, чрез ликът на обречения човек, сянката приема и образи на различни животни. Тя се появява под формата на някое животно тогава, когато покрай мястото, където е зазидана случайно мине пътник. Това обикновено става след полунощ. Мислейки нещастния пътник за майстора, който й е причинил това зло, тя го убива.
 Животните, в чиито образ се въплатява вградената сянка старите хора наричат таласъми.
 Във втория случай (народът си представя талъсъмите) като духове пазители на закопани съкровища. Те се явяват в образа на различни животни. Както зазиданата човешка сянка, така и духовете пазители назаровеното имане убиват хора. Тези таласъми убиват само хора, които при опит да се доберат до заровеното златно съкровище не са успяли да изпълнят условията на човека, който го е закопал. Тъй като всяко имане е прокълнато, то може да бъде дадено на човека, който го е открил без последния да пострада при определени условия.
 Пазителите на тези съкровища единствено не нападат сираци, тогава само златото се дава на такива хора. Единствено те могат да го ползват със здраве и щастие.
 От споменатото до тук виждаме, че не всички духове вредят на хората. Някои от тях, макар и да им правят пакости не причиняват физическа смърт на хората. Но наред с тях има и такива, които довеждат до полуда и смърт обикновения човек, който се е оказал на неподходящото място в неподходящото време.
 За да се предпазят именно от злите духове нашите предци предприемат редица предпазни мерки срещу тях. Най-широко разпространение има носенето на чесън в пазвата. Понеже този чеснов лук е от Бъднивечерската трапеза, то той е прикаден. Такъв чесън носят и коледарите в нощта на Бъдни вечер срещу Коледа. Освен това коледарите преди да тръгнат изпиват прекадена вода от празничната трапеза, в която преди това са били сложени въглени от Бъдника. Така, че караконджолото и другите лоши сили не са могли да ги нападат.
 Наред с тези предпазни мерки българите са използвали и различни видове билки, които имат магическа сила. Те също пропъждат злите сили.

 В много от вярванията на българите се преплитат по-стари представи завидимия и невидимия свят. Забелязват се реминисценции от древногръцката и тракийска религиозна система. Пример за това мога да посоча представата на нашия народ за караконджоло. Образът на това сръхестествено същество много прилича на древногръцките сатири, които са полухора, полуконе. Те са спътници на боговете и най-вече на Дионис,които понякога правят различни пакости.
 В нашите народни вярвания се срещат и елементи от религиозните вярвания на траки, гърци, египтяни и други в задгробния живот, както и запътуването на душата в отвъдния свят. Това обаче не винаги е било гладко. Понякога тя е трябвало да извърви дълъг и мъчителен път пълен  спрепятствия, за да намери покой.
 Тези два примера ни довеждат на мисълта, че въпреки християнството, което сме приели, в нашите религиозни представи се е съхранила част от религиозния мироглед на древните народи.

http://nauka.bg/a/мръсни-дни-2512-601