Динарска раса

[Angel Lights]

Физически признаци на динарската раса

Ръст

Динарската раса е на високи хора. Хората с най-висок ръст в Европа са динарците и нордическите жители на Шотландия и Скандинавия. Средният ръст на мъжете е около 1,74 м. Пропорциите на тялото на динарската раса са сходни с нордическите. Шията е къса или дебела, ставите не са така тънки, ръцете са по-къси. Пълнотата на тялото е както при нордическата раса. Двете раси са високи и стройни. Много динарски жени се отличават с ширина на костите, което не е характерно за жените от другите раси. Особен признак на динарската раса са дългите и къси нокти на големите пръсти на ръцете.

Череп.

Динарската раса е късограма и с тесни лица. Черепния показател средно е 85-87, а лицевия - 90-93. Такова съчетание на късоглавост и тясно лице позволява лесно да се разпознае динарския череп. Динарската форма на главата несвикналия наблюдател възприема като "висока". Късоглавостта на динарската раса лесно се отличава от късоглавостта на източната и източно-балтийската раси, тъй като индекса на главата на динарската раса е висок, защото е сравнително малък надлъжния диаметър на главата, докато индекса на главата на източната и източно-балтийската раси е висок, защото е сравнително голям напречния диаметър. Динарската глава е именно къса, източната и източно-балтийската - кръгла или широка. Черепните индекси на тези раси са близки, но тези цифри малко говорят за пропорциите на формите на черепа. В случая динарската раса има висок показател на главата, обусловен от късата форма на главата. Тилът не изпъква и изглежда като отсечен.
Тясното лице на динарската раса рядко се съчетава с същото тясно чело. Динарското чело е по-широко от нордическото, както всяка част на черепа над очите. При нордическата и западната раси тази част на черепа е също тясна, както лицето.
При поглед отстрани динарската глава изглежда "висока". Това е обусловено от съчетанието на дългото лице с късата глава. Сякаш главата се извисява над вертикалата, явяваща се продължение на носа, като хълм. Тилът на динарския череп може да се нарече плосък или отвесен. Черепът с висок показател в алпийската област се дели на два типа: плоскотилен и изпъкналотилен (Толдт. Към соматологията на тиролците). Първите черепи са динарски, а вторите - източни и източно-балтийски, а също и смесени форми на нордическата и западната раси.
Ако динарският череп при поглед отстрани се раздели по средата по вертикала, то особено късо ще се окаже частта при ушите. Достатъчно силно е изразен тилният хълм, който може да се опипа на главата на жив човек.
Очертанието на лицето в профил рязко се отличава от очертанията на другите раси. Челото е наклонено назад, както у нордическата раса, но толкова много, както при нея. Надвеждните дъги не са толкова ясно изразени, както при нордическата раса и са различни по форма. При нордическата раса те имат вид на вълнисти издатини, а у динарската - линии  извити навътре, така че най-високата част прилича на край на покрив. Носът е с високо предносие силно изпъква напред, често се извива надолу под прав ъгъл, така че се получава истински "орлов" нос. При динарската и предноазиатските раси носовете изпъкват повече спрямо останалите раси по света. При поглед отстрани е видима носната преграда. Устата е грубо очертана, устните са по-дебели и по-широки, отколкото при другите европейски раси. Високата долна челяст отличава динарската раса от нордическата, подобно на носа и челото. Често се създава впечатление, сякаш долните резци повдигат долната устна напред. Но тук главна роля игратя не костите: меките части на долните устни са по-дебели, отколкото у другите европейски раси. Често устата и брадичката на динарските хора приемат форма подобна на тази, която се предава по наследство в рода на Хабсбургите. "Хабсбургската долна челюст" и "Хабсбургска долна устна", в достатъчна степен е обусловена от динарска кръв. Динарската долна челюст придава на лицето грубо изражение. При нордическата раса линията на долната челюст тръгва от ухото рязко надолу, описвайки ъгъл и продължава почти право напред към брадичката, при динарската тя тръгва от ухото и не така остро, а по-скоро напред, така че нейният ъгъл е по-малко подчертан, създавайки впечатление, сякаш долната челюст тръгва от ухото към брадичката почти по права линия. Ъгълът, под който се събират линиите на долната челюст, сякаш у динарската раса е по-тъп. Именно тези очертания на долната челюст придават на динарското лице грубо изражение. Такова удължаване на долната челюст се наблюдава при всички раси като възрастни, при динарската обаче това е расово явление.

Отпред лицето също изглежда грубо. Нордическото лице може да се нарече по-скоро "тясно", а динарското - по-скоро "дълго". Характерен е по-широко, по-малко наклонено назад и високо чело. При динарската раса челните хълмове се запазват и при възрастните. Тях ги има при децата от всички раси, но у другите европейски раси обикновено с възрастта те изчезват, а при динарската раса те остават. Друга особеност на динарските черепи е неголямо възвишение, минаващо по средата на челото вертикално надолу. При децата челната кост е разделена на две половини чрез шев, който се сраства на първата-втората година от живота и изчезва; в отделни случаи (в Европа те са 12 %) той се запазва. При динарската раса, на мястото на този шев се образува удебеляване. .
Веждите не са много извити, очите са големи, скулите не изпъкват. Носът в долната част е месест, дебел, което също придава на лицето грубо изражение. Той е по-дълъг от нордическия нос. Ако носът на динарския човек и в долната част се окаже тесен, то в Южна Европа може да се говори за западни, а в централна за нордически примеси. Сред динарските народи често се срещат кривите носове. Устните са широки в сравнение с тесните устни на нордическата раса. Брадичката е висока, широка и кръгла, тя "утежнява" лицето.
Чертите на лицето на динарските жени често твърде грубо, подобно на мъжете.
Меките части на лицето създават впечатление, сякаш кожата на динарската раса е по-дебела, отколкото на нордическата. Носът и устните са месести. Цялата долна половина на лицето е по-месеста, отколкото при другите европейски раси. При мъжете е рязко изразена гънка, тръгваща от ноздрите на носа към ъгълчетата на устата. С възрастта се образуват торбички под очите, както при пияниците.
Не рядко срещаща се особеност на динарската раса е горния клепач без гънки. Ушите, предимно при мъжете, са големи от ушите при другите раси.

Кожа

кафеникава, "южноевропейска"

Коси.

Окосмяването на тялото при динарската раса е по-силно, отколкото при другите европейски раси. Косите на главата са тъмнокестеняви или черни, по-често къдрави, отколкото прави. Шефелт забелязал, че в Бавария и Австрия, т.е. преимуществено в динарските области, преобладават тънките коси. Брадата расте силно, веждите са гъсти. При жените има тъмен мъх над горната устна.

Цвят на очите

Динарските очи са тъмнокафеви, дотолкова, че могат да се нарекат и черни. Общо впечатление е упорита, груба сила и самоувереност.
 

Динарската раса се смята за клон на т. нар. предноазиатски раси или най-малкото за много близка към тези раси, които наричат също арменоидна, алародийска, кападокийска, протоарменска, хетска и таврическа (Рехе). Последната е била широко представена при хетите, а днес при арменците. Много учени не разделят тези раси, а говорят за тях като една раса, възникнала в Кавказ, в Сърбия и в алпийските долини на Австрия. Други, например Ойген Фишер, ги разделят, но ги разглеждат като "раси-сестри".
Преди всичко тези раси се различават по ръста. Динарците са стройни, високи, предноазиатците (арменоидните) са със среден ръст, широкоплещести. Доколкото става дума за два различни комплеска от признаци, може да се говори за две раси. Но ако различията се касаят само някои признаци, двете групи могат да се обединят в едно цяло. За него още не са намерили подходящо название (предлага се "кавказка" раса, защото там е нейната прародина), а когато го намерят, ще може да се говори за динарски и предноазиатски клонове на тази раса.
Но редица черти на тези раси, при това не само ръстта; има и особености в строежа на черепа на предноазиатските раси. При тях изпъкналият край на черепа, най-високата точка на който се явява темето; към челото върха на черепа се снижава. Лицето е по-широко, очите са повече издадени напред, скулите не са хоризонтални, а леко наклонени напред, устните са месести. Много често в профил е видно изнесената назад брадичка. Горната устна не изпъква над долната, а долната над брадичката, което е много забележително на фона на силно изпъкващия нос. Предноазиатската брадичка е къса и по-надолу. При предноазиатската раса няма характерната за динарската строеж на меките части на устните. Ако динарското лице изглежда грубо, то предноазиатското е хитро.
Предноаизатският нос изпъква още по-силно, отколкото динарския, но той е по-скоро увиснал напред. Често челото и носът образуват една линия, веждите са сраснали. Жените от предноазиатската раса са склонни към образуване на втора брадичка, при мъжете тялото е много окосмено. За двата пола са характерни мастни отлагания отзад на шията.
Предноазиатската кръв са възприели преди всичко евреите. Затова европейците от предноазиатската раса обикновено приемат за евреи, понякога гледат на динарското лице като на еврейско.

[Сосипатор]

При българите обаче преобладава Понтийският тип (раса).
Динарският е в бивша Югославия и Албания.

[Kuber]

Около 20% от българите са носители и на динарски тип или поне са понтиди с известна степен на динаризация. Иначе този тип е близък до понтийския и произлиза от кавказоидния тип. Негови носители в миналото са били най-вече илирийските племена, среща се и при немалка част от траките и именно затова го има до известна степен и сред част от съвременните българи.

[Hatshepsut]

Разпространение на динарската раса в Европа: