"Българска Орда"

[Engelbert Dolfus]

Известия на "Българска Орда", 1940 год.

Българска Орда подчертава и поддържа хунорската - първобългарска същност на днешния български народ. Тя знае, че въ жилите на днешния ни народ тече по майчина черта, и значително количество славянска кръв, която носи и присъщите славянски недостатъци: несговорчивост, непостоянство, невярност, противодържавност и други, и тъкмо за това, тя е за подтискането и унищожаването на нейното влияние вържу народа ни. Ордата следва зова само на своята българска кръвъ - кръвта на Мо-Туна -Атила - Испериха.
Българският народ не е славянско племе, не е въобще племе, а отдавна вече е един напълно обособенъ самоценен народ коренно различен отъсвоите съседи и другите европейски народи. Ордата не признава никакви лекомислени роднинства и братства и отрича особено бсяко братство по чертата на общи недостатъци. Ордата обаче, не се отказва отъ никое отъ правата на наследството на българския народ, било по майчина или по бащина черта"
Българска Орда поставя надъ всичко великото дъховно и нравствено наследсво на нашите прадеди. Ордата вярва твърдо въ превъзходството на духовното над вещественото начало. Ордата вярва непоколебимо въ въплотената въ старата българска кръвъ мъдростъ и я противопоставя на всички заблуждения. Нейният мироглед е несъвместим съ ученията на материализм, механизма и рационализма. Ордата е против насаждането на всякакъвъ чуждъ мирогледъ; тя е противъ насаждането на всякакакво подражание; тя е против всякакъв комунизъм, социализъм, радикализъм, демократизъмъ, националъ-социализъм, фашизъмъ или какъвто и да било другъ "изъмъ". Българска Орда е против взимане на образци отъ чужди народи, чиито устройство и разбирания съ коренно противни на българския духъ.
Повече отъ където и да било, за държавното устройство важи вечната истина: чуждият пътъ е безпътица, а само своето е вярно.
Всеки народъ трябва да върви въ свой собствен пжтъ и да следва само посоката, определена отъ неговото минало и отъ изкования въ течение на векове собственй мироглед. Всяко отклонение отъ предопределения пътъ, всяко отстъпление отъ собствения мироглед, водят къмь упадъкъ, къмъ разнебитване и гибелъ. Българският народъ е един отъ най-първите въ света, съ многовековна история, изградена съ велики победи и не по малко велики стремежи. и като се оставятъ на страна винаги възможните превратности на съдбата, българскиятъ народ можеше да избегне много поражения и разочарования, стига само да не се бе отклонявал отъ пътя на България, стига само да не се бе разколебавал въ неизменната вярност на своя вековно определен български мироглед. Въ своята най-стара история, нашите прадеди, водени отъ Кханъ-Ю Мо-Туна, вървяха неуклонно въ посоката, определена от собствения имъ мирогледъ - право напред, съ неотразимосъта на стрела, която лети точно въ целта.

Да живее Българската Орда - Мо-Тунъ ни води!


/Беседа, държана предъ Софийската Орда на 21 ноември 1940 год./БЪЛГАРСКАТА ОРДА СЛЕДВА ПЪТЯ НАЧЕРТАНЪ ОТЪ ПРАДЕДИТЕ И ПРОДЪЛЖАВА ТЯХНОТО ДЕЛО.

Българската орда служи на България. Всеки член и воинъ на Ордата се уповава само на България: на духа на своите прадеди, на своите кръвни братя и на себе си. Българската Орда следва само един пътъ: ПЪТЯТ НА БЪЛГАРИЯ, очертан съ кръвъ отъ великите български ханове, отъ незапомнени времена. Всеки друг път е безпътица и води къмъ неизбежна, макар и може би бавна смъртъ.
Ордата счита, че не дава нищо ново - тя само продължава вековечното дело на нашите прадеди. Ние откопахме едно неоценимо съкровище и ще го пазимъ съ всичките си сили; ние намерхме непокътнато неизчерпаемо наследство на нашите прадеди - мирогледа на Мо-Туна, на Атила, заветите на Испериха, на Крума, великите стремежи на Симеона, упоритостта на Самуила, коравосъта на Калояна..... Ние разровихме клеветите и фалшификациите, които затрупаха българското минало, изринахме съ лопата нахвърлената отъ свои и чужди сметъ, предъ насъ се очерта, каменливъ и стръменъ и победоносенъ, пътя на България - съ неизменната, още отъ времето на Мо-Туна, посока на дълга и вечните български народности и държавнотворни стремежи.
На всички пораженци, маловерци, врагове или родоотстъпници - Българската Орда противопоставя великите добродетели и несломимата войнишка доблестъ на старите българи. Някогашният скъп и вечен български мироглед е ядката на сегашния. Ордата отрича всеки друг мироглед, защото той би билъ нещо суетно и безпомощно, кърлеж или подражание на чужди, главно западноевропейски разбирания, които днес се рушат пред очите ни по такъвъ жалък начинъ.
Българската Орда слуша само гласа на чистата българска кръв и е решително против всички ония - свои или чужди - които се мъчат да подкопаватъ българската сила и да размекнат бойния дух на българина. Ордата знае че българинътъ никога не греши, когато следва заветите на свойте прадеди, т.е: когато слуша себе си, когато действа по български. Напротивъ, той винаги е губилъ, когато се е мъчил да хитрува и да се приспособява.
- Българската Орда знае много добре, че орелътъ е орелъ, лъвът - лъвъ и лисицата лисица. Не въ укриването, а въ острия поглед е силата на орела; не на хитростта, а на себе си разчита лъвътъ - горко му, ако се надява да победи съ оръжието на лисицата. Така и българинът винаги е губил, когато е вярвал другиму или е разчитал на чужда помощ, а е вървял неудържимо напредъ, когато е следвалъ пътя на своите прадеди.
Българска Орда работи преди всичко за събуждането и утвърждаването на великия дух на старите българи. За Заздравяване на българската държава, за уголемяване на българската сила, за извоюване на ново величие, могъщество и господство на България. Ордата разчита , преди всичко, на вековния български боен опит, на здравата българска кръвъ и на вкоренените въ народната душа български добродетели.

Известия на Българска Орда - 1940 год.

[Angel Lights]

Сведенията за така наречената Българската Орда са оскъдни, някои има ли повече информация за тази организация?

[Hatshepsut]

Българска орда - БО

През 1937 г. консервативният общественик, юристът Димитър Д. Съсълов, застъпник на нов прочит на българската история на древността, събира малоброен елитарен обществен кръг с изразена националистическа ориентация с основна задача изучаването и пропагандирането на прабългарското минало и добродетели. На 16 юни 1938 г. на тази основа се създава и организацията "Българска орда" (БО).

Учредителните и организационните документи на Ордата показват, че тя е създадена като политическа формация с ясно изразена консервативна, антидемократична насоченост. БО се обявява против демократичните порядки, партиите и парламентаризма, либерализма, чуждите влияния, "инородните" елементи. Същевременно се лансира нов, необичаен поглед върху българския национален въпрос и българското политическо и обществено развитие; третирайки миналото, настоящето и бъдещето на българите през призмата на т.нар. "хунорско" начало (Според разбиранията на Д. Д. Съсълов българите произлизат от древните хунори, откъдето произтича и разбирането, че са наследници на Атила (бел на съст. Н. Поппетров)), т.е. на изконни прабългарски добродетели и традиции, от Ордата предлагат връщане към форми на обществена организация, съществували далеч в миналото.

Особено внимание се отделя на "духа на българската кръв", на военното начало, на племенния начин на излъчване на водачи и др. Категорично се възприема монархическия принцип на държавно устройство, като се постулира "несравнимото превъзходство на българския народ над другите народи".

Въпреки опитите да изгради свои организации и в провинцията, Ордата никога не надхвърля рамките на затворен интелигентски кръжок, чиито членове и симпатизанти в столицата и страната не надхвърлят стотина. Тя, обаче, провежда сравнително често свои сбирки и издава от 1939 г.  свой орган-в. "Известия".

В текстовете си БО рядко взима становище по актуални политически и стопански въпроси. Тя остава до края на съществуването си -пролетта на 1944 г. , по-скоро като израз на нагласи и политически тенденции сред някои интелигентски среди, отколкото като елемент от политическия живот. Същевременно нейната поява и съществуване показват наличието и на изцяло обърнати към миналото и търсещи напълно самобитни образци за подражание среди.

(Из Поппетров, Н. - "Социално наляво, национализмът-напред". С., 2009 г., с. 751-752)

http://bulgarskaorda.blogspot.bg/

[Hatshepsut]

Верую на "Българска орда"

(септември 1941 г.)


Вѣрвамъ!

Вѣрвамъ въ господарския духъ на българския народъ-духъ войнственъ, несъкрушимъ, роденъ, за да заповѣдва.

Вѣрвамъ въ неизчерпаемата бодра сила на българския народъ, калена презъ вѣковетѣ въ суровата борба на живота.

Вѣрвамъ въ дълбоката древность, здравина и способность на предвожданитѣ отъ царския родъ български родове, стигнали до днесъ следъ хилядолѣтенъ естественъ подборъ и свързани помежду си чрезъ безброй кръвни връзки-по-здрави отъ силитѣ на разложението.

Вѣрвамъ въ многовѣковния опитъ на моя народъ, придобитъ презъ суровия му и усиленъ животъ, следъ кървави мѫки и страдания, по стръмния пѫть на великитѣ изпитания.

Вѣрвамъ въ вечнитѣ и очевидни истини на българския мирогледъ, постигнати чрезъ този опитъ.

Вѣрвамъ въ Бога, въ царя и неговия родъ, въ българската достойна войска-лице на народа, въ вѣрностьта, въ дълга, въ суровия животъ и отговорноститѣ.

Вѣрвамъ въ държавотворната сила на българския народъ и въ неговото велико бѫдеще, което войнствената хунорска кръвь която тече въ жилитѣ му, е предопредѣлила като бѫдеще на тежки битки и славни победи надъ враговетѣ му въ борби за нови земи, за да се умножатъ и развиватъ българскитѣ родове до края на свѣта.


(Известия на Българската орда, год. III, №9, септември 1941 г., с. 1)   

http://bulgarskaorda.blogspot.bg/

[Hatshepsut]

Уставъ на Българската Орда

(преди 14 декември 1938 г.)

1. Българската орда се образува, за да пази и поддържа живъ пламъка на българския народностенъ духъ, на българскитѣ народни стремежи (идеали) и на старата българска честь.

2. За тази цель тя се стреми да събере всички здрави сили - духовни, нравствени и веществени - на българския народъ и да ги насочи въ вѣрна служба за изграждането на новото величие, могѫщество и господство на българската държава.

3. Българската орда прибира въ своитѣ редове всички достойни членове на истинскитѣ български родове, които са останали вѣрни и сѫ решени да останат вѣрни на своята българска кръвь, на своя народъ, на своята българска държава и на българския царски родъ.

4. Ордата се бори съ всички срѣдства, които законитѣ и българската честь и нравственость й позволяватъ, срещу враговетѣ на България, независимо кѫде действуватъ тѣ.

5. Българската орда се стреми да унищожи всѣки зародишъ на предателство, невѣрность и измѣна, както и всѣко друго начинание, което разпокѫсва българския народъ и неговитѣ сили или ги насочва въ чужди на България пѫтища.

6. За Българската орда царьтъ на българитѣ е символъ на нейното единство, преданость и вѣрность къмъ високитѣ цели, които си е поставила.

7. Българската орда се ръководи, управлява и представлява отъ главатарь, подпомаганъ отъ единъ съветъ. Главатарьтъ самъ назначава половината отъ съветницитѣ си, а другата половина се избира отъ събора на Ордата.
 До назначаването отъ събора на главатарь Ордата се рѫководи отъ намѣстникъ (главатар не е избран, а длъжността "наместник" се заема от Д. Д. Съсълов).

8. Главатарьтъ посочва близкитѣ задачи и практически опредѣля реда за постигането имъ, съобразно съ целитѣ и средствата на Ордата, тъй както сѫ изложени въ предходнитѣ членове на устава.

9. Българската орда действува самостоятелно, но сѫщевременно тя ще подкрепя и всѣко друго начинание, което се стреми и действително работи за осѫществяването на сѫщите цели.

10. За членове на Ордата се приематъ чрезъ подборъ всички достойни българи, които желаятъ да служатъ вѣрно на нейнитѣ цели и нравственитѣ качества на които обезпечаватъ напълно доблестното изпълнение на задълженията, които тази служба имъ възлага.

11. Членоветѣ на Българската орда не могатъ да участвуватъ въ сдружения и общества, целитѣ на които сѫ противни или несъвместими съ целитѣ на Ордата. Членуването и участието въ сдружения и общества съ международни връзки и задължения е равносилно съ измѣна спрѣмо Ордата. По изключение участие въ такива сдружения или общества може да се взима само по изричната заповѣдь на главатаря.

12. При постѫпването си въ Ордата неслужилитѣ въ редоветѣ на българската войска даватъ тържествено обещание за вѣрность къмъ царя и България.
 Служилитѣ заявяватъ тържествено, че са пазили и ще пазятъ винаги свято положената отъ тѣхъ войнишка клетва.
 Тѣзи тържествени изявления се даватъ написани и подписани собственорѫчно.

13. Ония отъ членоветѣ на Ордата, които проявятъ особено усърдна дейность, следъ най-малко едногодишно членуване се провъзгласяватъ за воини на Ордата.
 При особени заслуги къмъ целитѣ на Ордата и къмъ България провъзгласяване във войнъ може да стане и преди указания по-горе срокъ. Провъзгласяването на войнъ става отъ главатаря по обосновано предложение на съответния съветникъ.

14. Само войни могатъ да участвуватъ въ рѫководството и управлението на Ордата и нейнитѣ подѣления.
Всички членове-основатели на Ордата се смѣтатъ по право воини.

15. За провеждане своята дейность Ордата образува подѣления въ всѣко селище, въ което се окажатъ поне петима души, отговарящи на условията за членуване въ Ордата.
Подѣленията се рѫководят от предводители, назначавани отъ главатаря.

16. Българската орда набира своитѣ срѣдства отъ членски вноски и отъ дарения. Членскиятъ вносъ е встѫпителенъ и редовенъ. Ордата приема дарения само отъ свои членове.

17. Изразходването на събранитѣ по този начинъ срѣдства става само за целитѣ на Ордата. Редовностьта на разходитѣ се провѣрява отъ Провѣрителния съветъ.

18. Веднъжъ въ годината Българската орда свиква редовенъ съборъ. Съборътъ на Ордата се състои отъ главатаря, намѣстника и съветниците му, всички предводители или тѣхни замѣстници и по единъ представитель, избранъ на всѣки двадесеть или часть отъ двадесеть изправни членове.

19. На редовния съборъ по обявенъ предварително дневенъ редъ се разглежда деятелностьта на Ордата презъ изтеклата година и се даватъ насоки за бѫдещата деятелность.
При нужда на редовния съборъ се приематъ или измѣняватъ правилници, уреждащи живота на Ордата.
По докладъ на Провѣрителния съветъ редовниятъ съборъ на Ордата утвърждава направенитѣ разходи и освобождава отъ отговорность отчетницитѣ
На редовния съборъ се провъзгласяватъ главатарьтъ и неговиятъ намѣстникъ и се избиратъ половината отъ състава на съвета при главатаря, както и всички членове на Провѣрителния съветъ.

20. Българската орда се образува за срокъ отъ деветдесеть и деветь години.
 До свикването на първия редовенъ съборъ Ордата се управлява отъ намѣстникъ и двама съветници, посочени отъ учредителитѣ.

 (Устав на Българската орда. С., 1938 г., в: Поппетров, Н. - "Социално наляво, национализмът - напред". С., 2009 г., с. 752-754)

http://bulgarskaorda.blogspot.bg/