Българска култура и духовност > Наука и образование

Българското образование

(1/19) > >>

Skarlet:
В 4 клас децата са образовани, в 8-и - неграмотни

Българското училище не се справя добре с образоването на учениците в периода от 4-ти до 8-и клас. Докато четвъртокласниците ни продължават да са на челни места в света, осмокласниците ни все повече пропадат и са сред най-слабите ученици.
Това показват резултатите от две големи международни проучвания за знанията на децата - PIRLS и PISA.

PIRLS изследва уменията по четене на 10-годишните, а PISA мери знанията по природни науки, математика и четене.
Българските ученици са паднали с 12 места в изследването PISA по природните науки. Тийнейджърите ни се нареждат на 42-ро място от общо 57 държави, изследвани през 2006 г. В проучването през 2000 г. учениците ни бяха на 30-о място, но тогава участваха 41 страни. Заради влошаването на средните резултатите (434 точки сега срещу 448 през 2000 г.) България е изпреварена от държави като Чили, Израел, Люксембург. През 2000 г. те заемаха съответно 35-о, 33-о и 31-о място. Сега по-лоши данни от нашите ученици имат връстниците им от Уругвай, Турция, Йордания, Тайланд, Румъния. На последно място се класира Киргизстан. Както и в предишните години, Финландия е първа.
Идната седмица ще бъдат обявени и данните от изследването на PISA за знанията по математика и четене. През 2000 г. учениците ни се класираха и в двете дисциплини на 33-о място. Тогава България се оказа и с една от най-несправедливите образователни системи заради високата зависимост между дохода на семействата и знанията на децата.
Българските четвъртокласници се представят много по-добре, макар че и те губят позиции спрямо 2001 г., показва проучването PIRLS за 2006 г., което обхваща 45 държави. Те са получили 547 точки и делят 10-ото място с връстниците си от Холандия и фламандската част на Белгия. През 2001 г. българчетата имаха 550 точки. Така в изследването на десетгодишните България се нарежда в елита, много над средното ниво от 500 т., редом до Люксембург, Италия, Унгария, Швеция, Германия, Холандия, Белгия и Дания. Абсолютните лидери в класацията са Русия (565 т.), Хонг Конг (564) и Сингапур (558 т.).
Изследването показва още, че в България отличниците в четвърти клас са много - 16% от извадката са в групата на напредналите (с над 625 т.), а над половината (52%) имат високи резултати. Под средното ниво остават 18% от българските ученици, а 5% са се представили зле. От всички деца, участвали в PIRLS, отлични резултати имат едва 7%, много високи оценки са постигнали 41%, под средното ниво са почти 25%, а 6% са с много лоши оценки.
Като цяло българските момичета на 10 години се представят по-добре от момчетата (558 точки срещу 537 т.) и тази тенденция се отчита като проблем от авторите на изследването. Едно от тестваните умения е как децата четат един текст за литературни цели и за извличане на информация. Данните сочат, че нашите четвъртокласници се справят по-добре с втората компетентност и за нея получават 550 т., докато възприемането на текста за литературни цели се оценява с 542 т.


За изследването РIRLS от България са изпитани 3863 деца от 143 училища, а от всички държави са тествани общо 76 056 ученици. Тестовата книжка е от две части, като всяка част е с продължителност от 40 минути с 15-минутна почивка между двете. В теста са включени общо 126 въпроса, част от тях с отворен отговор.
В свободното си време учениците четат по-често разкази и романи, отколкото информационни материали като списания, каталози и др., показват обобщените данни от PIRLS. Около 32% от 9-10-годишните четат литература извън училище всеки ден или почти всеки ден. Почти същият е процентът на учениците, които отварят книга поне веднъж седмично.
Във всички участващи държави 9-10-годишните прекарват повече време да четат "на хартия", отколкото в интернет (1.4 часа срещу 1 час дневно). И по този показател момичетата в почти всички изследвани държави залягат повече над книгите, отколкото връстниците си от противоположния пол (1.5 часа срещу 1.3 час). Момчетата обаче отделят повече време за четене в интернет.

http://www.segabg.com/online/article.asp?issueid=2826&sectionid=16&id=0000101

Skarlet:
Учениците в IX клас показват трагична липса на знания

Екип "Сега"

Драматична картина на българското образование очерта международното изследване РISA, което бе представено вчера от Министерството на образованието. Според резултатите в началото на гимназиалното образование у нас цари масова неграмотност по математика и четене. Между знанията на учениците, които постъпват с изпит в елитни училища, и връстниците им от обикновените учебни заведения има огромна пропаст.
---------------

На фона на изследваните 56 държави данните за уменията на българските деветокласници по четене и математика са шокиращи. Преди няколко дни "Сега" представи резултатите от изследването на знанията им по природни науки, които са също слаби.
Близо 30% от 15-годишните у нас не успяват да се справят с елементарни задачи, а други 20% едва надхвърлят минималните базови умения. В групата на най-добрите попадат едва 2.1% за четенето и 0.6% по математика при средно ниво на най-добрите за изследваните страни съответно 8.6 и 3.5%. В проучването участват повече от 400 000 ученици от цял свят, сред които 4600 деветокласници от 181 училища в България.
28.7% от българските ученици са под минимума по четене, а на самия минимум са се представили 22.3%. Резултатите са се влошили драстично спрямо 2000 г., когато бе проведено същото изследване. Тогава под минимума са били 17.9 % от децата, а 22.4 % са покрили най-елементарните изисквания.
PISA проследява разбирането, използването и осмислянето на писмени текстове. Някои от задачите са свързани с намиране и извличане на конкретна информация, други изискват от учениците да тълкуват текст и да правят заключения, а трети - да свързват дадена информация с предишни идеи и опит.
Сходно е положението по математика. Тук под и на минимума са съответно 29.4 и 23.9% от учениците. Сравнителни данни за 2000 г. липсват.
Тези резултати ни поставя в групата на най-зле представящите се страни. Държавите с повече слаби ученици по четене се броят на пръсти. Под минималното първо ниво в Тунис са 32% от децата, в Катар - 61%, в Киргизстан - 71%. Класацията по математика е аналогична.
Както "Сега" писа, по природни науки се наредихме на 42-ро място. Анализът показва, че по тези дисциплини учениците от профилираните гимназии се справят добре. Българчетата, които учат в езикови и природоматематически училища, имат значително по-високи резултати - 531 точки спрямо средното ниво (500 т.) на учениците от държавите-членки на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, под чиято егида се организира изследването PISA. Но деветокласниците в българските средни общообразователни училища и в професионалните гимназии изостават сериозно от връстниците в аналогичните учебни заведения в развитите страни.


Като цяло българчетата овладяват добре природните науки на теория, но около 48% имат сериозни затруднения при практическото прилагане на наученото в училище. В същото време учениците ни се представят значително по-добре при оценяването на научно обясняване на природни процеси и явления. По този показател сме на 40-а позиция, в една група със Сърбия, Йордания, Израел, Чили, Румъния, Уругвай и Тайланд.
75% от директорите на училища у нас смятат, че 15-годишните се обучават по природни науки в остарели лаборатории и заради това резултатите им са слаби. Средно 25 ученици използват един компютър в училище, като само част от тях имат интернет. Близо половината директори смятат, че недостигът на компютри и на подходящи компютърни програми влияят негативно върху качеството на преподаване. Данните сочат, че определящ за обучението се оказва и социалният статус на родителите. Децата, чиито майки и бащи са с по-висока обществена позиция, постигат и по-добри резултати в училище.
Въпреки тези резултати около 90% от родителите са на мнение, че родното училище дава високо качество на образованието, и са доволни от изучаваното учебно съдържание, от дисциплината и от общия климат в училище. Според образователните експерти обаче при подобни резултати всяка държава трябва да си направи анализ на образователните стандарти и програми.
PISA се провежда на 3 години, като при всяко оценяване се поставя акцент върху една от областите. Проучването през миналата година оценява компетентности, формирани в обучението по природни науки. България участва в изследванията през 2000 и 2006 г.
В общата класация българските момчета са постигнали среден резултат от 426 т., а момичетата - 443 точки. Страната ни е в една група с Чили, Сърбия, Уругвай, Турция, Йордания, Тайланд и Румъния. В топкласацията са учениците от Финландия ( 563 т.), Хонконг (542 т. ) и Канада (534 т.).

Мишок:
Всички казват, да много е добро - ама нещо не ми се вярва.
Тука повечето българи са от провинцията и това кето ме шокира в тях е че не могат да изговарят правилно звуците от нашата азбука, не им се разбира какво говорят, а това се учеше още в 1ви клас - явно те просто не са научени.
Обаче как супердоброто ни образование не ги е научило, нали е добро.
Те обаче не могат да се изразяват и правилно, незнаят елементарни дули, да не говориме че говорят на диалекти - е на какво добро ги е научило това наше образование.
Да не говориме за възпитането и морала им - те не знаят че хората като се видят трябва да казват добър ден ит.н.
На мене ми омръзна да ме питат дали съм с више образование и колко точно ги имам.
Е според вас тия учители повечето от които са истерици, психари и откровени педофили ( понеже само педофил може да обяснява на 7-класници колко са полезни чек... и че трябвало да ги правят) трябва ли да взимат въобще заплати, камо ли да им ги увеличават ?
На дъщерями преди време една учителка и беше дърпала ухото - на момиченце да му издърпаш ухото що за учителка е тая а ? После утидох при нея и направо и казах че ако това се повтори ще и строша зъбите и тя естествено се насра, ама това нормални човешки отношения ли са.
Наистина имаме големи гении , но те са такива не заради доброто ни образование, а въпреки него.

MAGADAN:
За образованието ли говориш, или за станалото модерно противопоставяне - столица - големи градове - села ? Щом имаме национални отбори по математика, информатика, физика, химия, които удрят всички наред в земята - образованието / поне в общ план / е наред. Друг е въпросът кой за какво ходи на училище ! Причините за това, както и възпитанието и моралът се коренят в семейството. Доста говорихме за това по време на учителската стачка. Училището не е зверилник, а учителите - звероукротители. Известно е, че българинътразбира само от здрава ръка и строги санкции. Ама сега било демокрация и не можело така   ;)Настъпилата СЛОБОДИЯ срина здравия български дух. До рев ми беше миналата седмица по телевизията - 4 - 5 годишно момиченце отговори, че Левски се бил срещу Ботев и го пронизал със стрела... Тук се мълчи !

Индивидуалист:
С изключение на изопачената и направо на моменти извратена история,вкарвайки в учебниците плакати на дпс,образованието си е добро,и ще е още по-добро ако се учи вероучение,където взаимно се учим да се уважаваме поне,ако не се ценим и обичаме.
Който не му се учи и няма родителски контрол,каквото и да е образованието и съвършено да е,няма да му помогне,който му се учи може и сам да се усъвършенства,властта иска естествено все повече следващото поколение да е още по-затъпяло и материално,за да се контролира още по-тежко.

Navigation

[0] Message Index

[#] Next page