Зачертнатата бюлетина - може ли тя да промени живота ни

01 Мар 2011, 13:39:39

Освен това откъде на къде в парламента дупедатите ще имат право да гласуват "ВЪЗДЪРЖАЛ СЕ", съответно ще им бъде зачетен гласа като такъв, а народът който избира тях, няма да има това право?!

01 Ное 2011, 10:38:47

Я вижте с цифри, това за което говоря:

Президентски избори 2011 – I тур. Казват 40 – разбирай 20!

Както вече информираха официалните (основни) медии и ЦИК, разпределението на гласовете след първия тур на тазгодишните президентски избори е следното (Метод 1):

Росен Плевнелиев – 40.11%
Ивайло Калфин – 28.96%
Меглена Кунева – 14.00%
Волен Сидеров – 3.64%

Тези числа са на базата на гласувалите, т.е. водачът след първия тур се ползва с доверието на 40.11% от гласувалите граждани, имащи това право, а те са само 51.83% от записаните в избирателните списъци, което означава, че почти половината избиратели не са разпознали своя кандидат сред участниците в първия тур.

Горният метод (Метод 1) съдържа в себе си внушението, че процентите са на база целия български народ или поне имащите право на глас и това се постига като не се споменава ,,процента" от какво представляват широко огласяваните цифри.
Нека направим една друга извадка въз основа на общия брой граждани, имащи право на глас според официалните данни на ЦИК (Метод 2):

Общият брой на избирателите се получава след сумиране на:

Брой на избирателите според избирателните списъци при предаването им на СИК (сумата на числата от т. 1 от протоколите на СИК) – 6873589
Брой на избирателите, вписани в допълнителната страница (под чертата) на избирателните списъци в изборния ден (сумата на числата от т. 2 от протоколите на СИК) – 11647
Брой на избирателите в допълнителните избирателни списъци (сумата на числата от т. 3 от протоколите на СИК) – 10980

Общо избиратели: 6896216. От тях гласували за:

Росен Плевнелиев – 1349380 или 19.57%
Ивайло Калфин – 974300 или 14.13%
Меглена Кунева – 470808 или 6.83%
Волен Сидеров – 122466 или 1.78%

Заедно с гласовете за останалите кандидати, общият брой на действителни бюлетини за президент и вицепрезидент са 3364078

Като извадим броят на действителните бюлетини от броя на имащите право на глас граждани, получаваме:
6896216-3364078=3532138 негласували или пуснали недействителна бюлетина, т. е. общият брой на гражданите, които имат право на глас, но не са подкрепили нито една от кандидат-президентските двойки.
Техният относителен дял е 51.22%

Логично следва въпросът защо ЦИК, ,,основните" медии, анализатори и политически партии предпочитат първия метод. Каква е действителността, скрита зад внушителните на пръв поглед извадки.
Какви са причините повече от половината имащи право на глас граждани да не дадат гласа си за нито един от предварително подбраните кандидати.
Голяма част от гражданите не вярват, че изборите могат с нещо да променят техния живот. И причината е повече от очевидна – от 1989 г. нито едно правителство не повиши жизнения стандарт на преобладаващата част от населението, на чийто гръб паразитират държавата и ,,бизнеса" – наемните работници, пенсионерите и безработните.
Друг фактор е разбиването на месианския предразсъдък – вярването, че определена личност ,,ще ни оправи". След като на политическата сцена се изредиха всички възможни месии, все повече хора разбират, че жизненият стандарт преминава през ежедневната борба за насъщния – от намиране на работа до отстояване на социални придобивки чрез стачки и протести – практиката на западните народи, която при масовото ползване на интернет няма как да бъде скрита от народа чрез информационното затъмнение, налагано от ,,основните" медии, отразяващи поръчковата ,,действителност" на ,,бизнеса", политиците и службите за сигурност, в това число ,,Прес-центърът на МВР", ЦИК и няколкото набедени за ,,основни" ,,социологически" агенции.

Днес се провежда вторият тур на президентските избори. Идните дни ще стане ясно каква част от избирателите са гласували, колко от тях не са гласували на първия тур, но сега са предпочели да изберат единия от двамата продължили, за да не спечели другият (без значение дали изборът е за светлосиния в ущърб на червения или за червения в ущърб за светло синия кандидат). Каквото и да се получи като краен резултат, едно ще бъде ясно – всеки президент бива избран от доста по-малка част от народа, отколкото ,,основните" играчи в информационното море се опитват да ни внушат.

http://blognews.bg/%d0%bf%d1%80%d0%b5%d0%b7%d0%b8%d0%b4%d0%b5%d1%82%d1%81%d0%ba%d0%b8-%d0%b8%d0%b7%d0%b1%d0%be%d1%80%d0%b8-2011-i-%d1%82%d1%83%d1%80-%d0%ba%d0%b0%d0%b7%d0%b2%d0%b0%d1%82-40-%d1%80%d0%b0%d0%b7%d0%b1/

05 Апр 2015, 08:19:40

Задължителното гласуване и идеята за «Белия вот» (Blank ballot) в Европа и в България

Възможно ли е даването на изборна тежест на протестния вот чрез отнемане на «мандати» да доведе до празни столове в парламента, а съответно и до по-малко депутати, които да тежат върху държавната хазна? В някои европейски страни от години има движения за "белия вот" и дебат върху приложимостта на тази идея. Разговаряме с координаторката за България Лидия Денкова /координатор за България на инициативата "White vote" и Даниел Пейчев от Българска асоциация по изборни системи - БАИС по въпроса дали идеята за задължителното гласуване може да отвори вратата и към дебата за т.нар. "Бял вот".

Преди дни българският президент Росен Плевнелиев предложи референдум за изборните правила, който да се проведе заедно с изборите за Европейски парламент през май 2014г. Малко по-късно той допълни предложението и с идеята изборите, местни, национални, да се използват за допитване по важните въпроси до суверена-народа.

Предложението идва в момент на драматично растящо недоверие в политическите партии и в партийния елит и в контекста на неудовлетворените граждански искания за промяна в изборната система и сериозна изборна реформа, още от протестите през февруари 2013, довели до предсрочното падане на правителството на Бойко Борисов,

На предсрочните парламентарни избори в средата на май 2013г. 2,7 милиона български граждани избраха новата власт, т.е. с гласовете на по-малко от половината от всички избиратели. Скандалите отблъснаха стотици от урните. «Не виждам за кого да гласувам» е израз, който чуваме често. Какво да прави човек, ако няма за кого да гласува е важен въпрос. Освен баналното негласуване, обаче може да има по-интересни варианти.

Протестният вот – пускането на празна или невалидна бюлетина – е широко разпространена алтернатива на отказа от гласуване, която някои страни решават да институционализират в избирателната си система. В Украйна на президентски избори може да гласуваш "против всички". Бойкотът чрез празна /бяла/ бюлетина е популярен и в страните със задължително гласуване, тъй като така се избягва санкцията за негласуване. Белият вот, познат също като voto en blanco, (es); blank ballot (eng); vote blanc (fr) бива описван и като "None of the Above" /нито един от предложените кандидати/ глас.

Даже когато става дума и за страни без задължително гласуване този «празен/бял» вот не може да се смята за безразличие. Налице е гласоподавател, който отива до изборната си секция, губи си времето да гласува, не отива за гъби, но гласува като зачерква всички, или с друг показателен израз "срещу предложените кандидати".

Има ли смисъл – може да се запитате? Ами може и да има... представете си например, че всеки 10-ти гласува така, и ако в парламентът има 240 места, 10-те процента празни/бели бюлетини остават неразпределени. 24 депутати по-малко ще заемат депутатските скамейки, ще взимат депутатски заплати и ще харчат пари на данъкоплатеца.

Ако това ви звучи като изборна фантастика, е време да ви разкажем за движението за Белия вот, което намира почва в някои европейски демокрации и то с исторически традиции.

Европейският контекст може да се опише накратко с израза, използван от изследователката Антула Малкополу в нейния анализ за изборите през 2009 година, озаглавен «Изгубените гласове», като гостуващ анализатор в Center for European Policy Studies CEPS в Брюксел.

Участието в изборите за европейски парламент постоянно намалява от 62% през 1979 г. до 43% през 2009 година. Проблемът е сериозен, защото отказът от гласуване намалява легитимността на самия Европейски парламент и на Европейския съюз като цяло.

Една от тактиките за повишаване на избирателната активност е провеждането на други избори в същия ден на изборите за ЕП. В Литва през 2004 г., избирателната активност скача когато европейските избори съвпадат с президентските избори и драматично спада през 2009 г. , когато няма други избори. Същото става в в Латвия ( 53,7 % ) и Дания ( 59,54 % ), където референдумът за Закона за наследство впечатляващо въздейства за вдигане на избирателната активност за ЕП. Идеята да се синхронизира изборния ден за евродепутати с други важни национални, местни избори или референдуми води до по-висока избирателната активност .

Други решения са гражданско образование и намаляване на възрастта за гласуване, както в случая с Швеция. Естония експериментира с електронно гласуване, и то доведе до значително увеличаване на участието с впечатляващите 17% , от 26,83 % до 43,9 %.

Другите технически и политически средства в различни европейски държави за улесняване на гласуването включват гласуване по пощата (Германия), чрез пълномощник (Холандия), чрез куриер (Швеция) или предварително (Швеция , Финландия , Литва).

Най-ефективният и евтин механизъм за по-висока избирателната активност е задължително гласуване. Четири страни от ЕС прилагат задължително гласуване: Белгия, Люксембург , Гърция и Кипър, като избирателната активност варират от 53% до 91 %. Прилагат се и различни системи на стимули и санкции. Заради задължението за гласуване в миналото в Холандия, Австрия и Италия се наблюдават по-високи нагласи за гласуване.

Основно възражение срещу задължително гласуване е, че то нарушава принципа на свобода. Интересен е казусът с даването на съд на "Задължително гласуване," заради нарушаване на основни човешки права по чл. 9 от Европейската конвенция за правата на човека. В един прочут случай от 1971 г., известен като случая XV Австрия (Application номер 4982/71 ) Европейският съд по правата на човека постановява, че задължителното гласуване не нарушава основните свободи , тъй като е задължително единствено отиването в избирателна секция, но избирателят е свободен да не гласува за нито една партия вътре с пускане на празна или невалидна бюлетина.

Възможността за неучастие с празна бюлетина е особено подчертана във френския законопроект 2008 , като форма на легитимно възражение по съвест. Но за противниците на протестния или белия вот то повдига още един проблем. При задължителното гласуване може да се стигне до излишък на невалидни или празни бюлетини или до екзотично и необмислено гласуване за «странни птици», като гласът за "трети кандидат" в двупартийни системи, за приказни персонажи от комикси като Мики Маус или Доналд Дък, странни партии свързани с някаква страст/бира или торенти/, или пък кандидати от крайно-дясното или крайно-лявото поле.

Проф. Лидия Денкова е координатор за България на Движението «Бял вот». На предишните европейски избори през 2009 година, тя беше част от една европейска листа на граждани, които искаха да се проведе европейски референдум с предложението да се признава гласуването с бяла бюлетина и да й се даде електорална тежест.

«Одобрявам идеята на българския президент за референдум, но на въпроса «за» или «против» задължителното гласуване, съм против» казва проф. Денкова. Във Франция отдавна се обсъждат различни технологии как да се чуе гласа на негласувалите или отвратените, вместо този вот парадоксално да се добавя в кюпа на най-голямите партии. «Белият вот ще даде шанс да избирателите да притеснят твърдите ядра на партиите, да събудят демокрацията и да отрезвят политиците», така проф. Денкова отговаря какъв ще е ефектът, ако се заложи механизъм празните бюлетини да отнемат от местата в парламента – например при 10 процента бял вот, 24 места от 240-членен парламент да останат незаети.

Трябва обаче добре да се обмисли възможността «белият вот» да канализира протестното гласуване и да го отклонява от реалната опозиция в посока на «празно символно» място, както според критичните анализатори на руската политика може да стане с връщането на графата «против всички» в изборната бюлетина, въведена от Елцин пред 1993 и отменена от Путин през 2006. Идеята за връщане в Русия на опцията «против всички» на изборите /без президентските/, според някои анализатори се лансира, за да се отклонят гласовете за опозиционни фигури както в случая с Алексeй Навални например.

Даниел Пейчев от Българска асоциация по изборни системи (БАИС) припомни, че февруарските протести през 2013 в България, които събориха предсрочно българското правителство, искаха сериозна промяна на политическата и изборната система, мажоритарно гласуване, намаляване на броя на депутатите, електронно гласуване.... Тези искания бяха отчетливи, но не доведоха до сериозен ангажимент на новите управляващи да ги включат в новия Изборен кодекс, който се работи в момента. Според Даниел Пейчев "идеята за задължителното гласуване трябва да се постави като питане пред Конституционния съд".

Въпросите обаче са важни и за предстоящите в България избори за Европейски парламент и за националните избори, защото ако хората са отвратени от изборния процес, няма как да правят нещо по-различно от "отвратителна" демокрация.

http://bnr.bg/euranetplus/post/100293870/zadaljitelnoto-glasuvane-i-ideata-za-belia-vot-blank-ballot-v-evropa-i-v-balgaria

Зачертнатата бюлетина - може ли тя да промени живота ни

ИМА ЛИ ПОТЕНЦИАЛ В ЗАЧЕРТНАТАТА БЮЛЕТИНА ?

Исперих

Исперих

Hatshepsut

Similar topics (5)