[Балада за България]

Балада за България

България във тихата дъга
над жълтите поля с червени макове,
България във моята тъга
зад тъмните стъкла на всички влакове.
България
по тъмните бразди на всяка равнина.
България
във светлите гърди на моята жена.
България по тъмните крила
на птиците, от зимата прокудени.
България по светлите чела
на всички пеещи и всички влюбени.

По всички, всички стародавни пътища
България.

Бавно вървяха
в пътища тесни
с детска уплаха
твоите песни.
Тъжни девици
в късни седянки,
бивши войници,
слепи, шармантки
като по книга
ги пяха жално...
Песни ли? Стига!
Ти беше гладна.
От болка - черна,
от мъка - свята,
вдовицо верна
на Караджата...
И твойта мъка,
дълго люляна,
изпъна лъка.
Народът стана
из минни кули,
из ниви гъсти,
със медни скули
и силни пръсти
хвърли в борбата
той свойте сили,
пося земята
с братски могили
и те прегърна
като закрила...
Всичко ти върна -
вяра и сила.
Сега, когато
люлей в балкана
твоето лято
златна камбана,
то се надвеси -
горда родилка -
и ми донесе
в пъстра престилка
мъдрото детство
на свободата
като наследство
от Караджата...

България по малките слънца
на поздрави и възпоминания.
България във кротките сърца
на всички честни в своите желания.
България измедната тръба на всяка веселба.
България
във моята съдба и вашата съдба.
България по сините крила
на дни и нощи, радостно събудени.
България по мъжките тела
на мойте стихове, безумно влюбени...

По всички, всички устремени пътища
България!

Христо Фотев

[МОЛИТВА ЗА БЪЛГАРИЯНА БЪЛГАРСКИТЕ НАЦИОНАЛИСТИ]

МОЛИТВА ЗА БЪЛГАРИЯ
НА БЪЛГАРСКИТЕ НАЦИОНАЛИСТИ

Господи Боже наш!
Ти, който бдиш над света, чуй нашата молитва!
Озари ни с лъчите на могъщия всеблаг Дух и разгори в сърцата ни искрата, която си запалил в нас!
Укрепи в гърдите ни пламъка на свободата и правдата. Просветли ни да бъдем смели и доблестни българи, достойни за своя
славен български род и Отечеството!
Ти, който си вдъхновявал за светли дела нашите духовни първенци, Ти, който си благославял меча
на нашия воин и си го водил към подвиг и победи,
Ти няма да забравиш и нас!
Простри десницата си над нас, Твоя избран народ, поселили се в земите си
по Твоя воля!
Дай ни сили да живеем и да работим за благото и величието на България!
Дай на нашата скъпа Родина воля за живот и вяра в нейния устрем и твърдост в изпитанията, за да
лети през вековете към благоденствие и възход,
към могъщество и вечност - за Твоя слава!
Да бъде!

[България]

България  

   Нападаха те-бранеше се.
  Превземаха те-превземаше и ти.
  Разкъсваха те парче по парче
  -само за да плюеш по кръста.

  Родино-ти страна с високи върхове,
  които никой нивга не превзе......!
   
   Днес ти пак си предавана и за
   пари продавана.
   Безжалостно разкъсвана,
   отново парче по парче.
   Не от чужди врагове,а от
   свои-родни синове.
    И вместо с буйнте води
    ти пълниш своите реки
   с горчиви майчини сълзи.
   
    И с онзи звук от чанове...

    Не се срамувай ти,
    изтрий тъжните сълзи.
   След време тях,
    вече няма да ги има.
    А теб възкръснала от кръвта ти
   отново,отново...ще те има...!!!

   Родино ти пак ги приюти.
   Защо отново-им прости...?

[Родино]

Родино

В празничния топъл ден, Родино,
не с падения, омраза, а с възход
ще ми се да се гордея,
за победите на твоя мил народ
иска ми се днес да пея.
Настоящето ти светло в този час
да ме топли и да радва
и във похода ти барабанчик аз
да съм на велика правда.
Но, уви! Родино мила! но, уви!
Мрачно сивото ти ежедневие
пропито е със омраза,
завистлива алчност – безхаберие,
в гнойно нравствена проказа.
Не една, не бяха две по твой адрес
хули и обиди тежки
и езици зли не съскат ли и днес
грозни думи,плоски смешки?
скапана страна била си ти с народ
тесногръд и скудоумен,
де орисан роб да бъде и хомот
все да влачи недолюбен.
Стига с тези гнусни сквернословия,
господа, инсинуации,
с тия интригантства и злословия,
глупости и провокации.
Че народът ни е прост и завистлив –
спаружен плод в адска суша –
инфантилен, овчедушен – мързелив,
гърчещ се в кал до гуша...
Не народът е виновен, господа,
тук виновните са други,
де причина са във нашата страна
да сме все немили – чужди
Работлив...Добър е нашият народ.
С добродетели исконни –
не с падения се слави, а с възход
и с традиции вековни...
Нищо, че си на последно място ти,
по корупция и бедност
днес да нямаш равна на земята и
по опорочена ценност...
С твоите богатства, прелести – разкош
аз със право се гордея,
за непобедимата ти сила – мощ
с радост ще ми се да пея.
Днес прекланям се пред твойте красоти
и пред миналото славно,
на безбрежните лазурни широти
и на всичко родно – свято.
Аз покорно свеждам своята глава
пред олтара ти, родино!...
Възхитен целувам твоята земя
коленичел, татковино...

[Наследство]

Наследство

Към моята България, разстлана
престилка чудно-пъстра под небето,
затичвам се да видя как в герана
моминското лице на мама свети.

Да чуя песента на чернозема
и боса ветровете да надбягам,
че българската древна кръв у мене
във обръчи не може да се стяга!

Тя както младо вино, разлудяна
от глътка само – до пети опива.
Подхвана ли: "Зажнала й дюлбер Яна",
при кладенеца слизат самодиви -

от Добруджа и Пирин, край Марица,
магьосно биле сбрали да омаят,
мен – Българката: песни и шевици,
с душа на внуци да предам, да знаят,

че всичко тук – във звук и шарка, в камък,
със обич сътворено – ще векува!
Щом корена си носим в Жива Памет,
ще бъде Българско, додето свят светува!

1990г., София
Из поетичната книга-спектакъл
,,Жива Памет"
Тоня Борисова

Ах майко Родино, безока ли си ти - сляпа!
Душа ли веч нямаш, що ти е... кажи!
Сърце ли веч нямаш, сладък ли ти е хляба...
сухият хляб на рабските души!

Кажи ми! Защо съ забравяш тъй Мале!
Майка ли си наша, или наш си гроб?
Дали са та на дървен кръст вече приковали,
дали всякое твое чадо - твоя роб!

Да, страшно та мъчат робиньо злочеста!
Да, всякой та плюй,а ти пак мълчиш!
Но сила ако нямаш храбро да се бориш,
как ли имаш сила Майко да търпиш?

Какво да ти кажа, що да ти не казвам?
Ум имаш ли, нямаш ли?
Няма ли в теб свяст?
Будна ли спиш?

Що ти е?
Кости ли веч нямаш,
че кога та тъпчат стоиш тъй без глас!
Нокте ако нямаш - О мрачна робиньо!

[България]

България

Земя като една човешка длан...
Но по-голяма ти не си ми нужна,
Щастлив съм аз, че твойта кръв е южна,
че е от кремък твоят стар Балкан.

Какво, че виха вълци и чакали
из твоите полета и гори?
С онез, които бяха с теб добри,
ти бе добра, но злите не пожали.

Земя, като една човешка длан...
Но счупи се във тази длан сурова
стакана с византийската отрова
и кървавия турски ятaгян.

Търговци на тютюн и кръв човешка
продаваха на дребно твойта пръст,
но паднаха под теб с пречупен кръст,
че беше малка ти, но беше тежка.

И стана чудо: смертю смерт поправ,
усмихнаха се чардаклии къщи
и заплющяха знамена могъщи,
и път се ширна – радостен и прав.

Сега цъфтиш! Набъбва чернозема
под ласкавите български ръце,
дъхти на здравец твоето лице
и нова песен вятърът подема

Земя, като една човешка длан...
Но ти за мен си цяло мироздание,
че аз те меря не на разстояние,
а с обич, от която съм пиян!

Георги Джагаров

[Ще плачеш за децата си, Българийо]

Ще плачеш за децата си, Българийо

Ще плачеш за децата си, Българийо,
макар че днес ги гониш със презрение!
От гаврата над хората измамени,
изчезна вече цяло поколение!

Децата ни Родината намразиха,
прокудени без капка уважение.
Бащината клетва те не спазиха.
Изчезна вече цяло поколение.

Ще плачеш за децата си, Българийо,
щом детските площадки са история.
Родината е болка неизказана.
На картата сме вече територия.

Ще плачеш за децата си, Българийо,
че тука днес е раят на мръсниците.
Изсякохме горите си до корени,
от тук ще си отидат даже птиците.

Ще плачеш за децата си, Българийо,
за последно щом забият пак камбаните.
Кой ще ни изпрати във отвъдното?
С обич кой ще ни превърже раните?

Пейо Пеев

[Стенопис от куршуми]

Стенопис от куршуми

България –
по-древна от всяко предание древно,
по-млада от първия вик на дете!
Безоблачна ласка. Светкавица гневна,
която слънца по небето плете...

България –
душа разорана и звук от гъдулка.
Съдба на съдбините ни. Звън от метал!
Земя набраздена. Усмивка и люлка,
зараснала рана и боен сигнал!

България –
пшеница класила и печена пита,
босилково цвете и тежък юмрук!
Дъждовна дъга и звезда на звездите!
Въздишка на майка и сянка от бук...

България –
роса на челото и кървава дума,
капчук от сърцето и първо кокиче!
Горчив, но велик стенопис от куршуми,
пред който завинаги аз коленича!...

Евстати Бурнаски

[България]

България

На колене пред таз могила свята,
създадена на вражи кръстопът.
От този свят, от слънцето по-славна!
България - нарича я светът.

Потъпквана от варвари безбройни,
превръщана на огън и вода.
Но отстояла като камък твърда,
измила е със сълзи пепелта.

И славни Симеонови войници
воюваха за всеки днешен ден.
Умираха, но твърдо отстояваха
със вярата във утрешния ден.

Полетата със кръв са напоени.
Моретата преливат от сълзи.
Звездите гаснат, ала не умират.
България - навеки остани!

Пренесла свойта скръб и свойто име,
за мен оставаш слънчев, светъл рай.
Не ме гнетят пределите ти малки,
защото ти си моят роден край

Иван Иванов

[България]

България

Защо е слънцето, ако не грее
над българската хубава земя?
Защо е вятъра, ако не пее
в разцъфналите пролетни жита?

Аз мога да обичам и да страдам,
и дълго да очаквам радостта,
но никога не мога да престана
да те обичам, българска земя!

Прекланям се пред твоите герои,
най-светлите ти горди синове,
пътеката хайдушка все ме води
към твоите бунтовни върхове.

И не забравям твойте вехти рани
от дивия и кървав ятаган
и в песента ми и във радостта ми
развява грива твоя стар Балкан.

Не искам чуждо слънце да ме грее,
на мен ми стига, стига радостта,
че само тук за мене славей пее
и тук ще се превърна на трева!

Аз мога да обичам и да страдам,
и дълго да очаквам радостта,
но никога не мога да престана
да те обичам, българска земя

Елка Недкова

[Молитва за България]

Молитва за България

Пази ни, Господи, земята, българския дух благослови!
Закриляй майките ни и децата! Твърдостта ни, Боже, въздигни!
Изтрий сълзите ни в очите... и във Истина ни вразуми!
Със Словото ни от предците паметта ни силна възроди!

От безродници... ни опази - за сребърник ни замениха.
Справедливо, Господи, съди ония, що ни измениха!
Господи, България пази - от врагове, предатели, врази!
Честта и Силата ни съхрани - не гасне туй, що се не гаси!

Иванка Николова

[България]

България

Когато се родих на таз земя
аз още не умеех да обичам.
Научих се. И после осъзнах
онази свята обич безгранична.

А тя е обич към една земя
откъсната от райската градина,
разкъсвана от тропот на коне
и оцеляла хиляди години.

Когато се родих на таз земя,
аз знаех, че нарича се България.
Растях, пораснах. После осъзнах,
че в миналото с болка е изгаряла

и пак възкръсвала из пепелта,
изгаря и до днес във вечен пламък;
остава да се мери с вечността,
защото изградена е от камък.

Когато се родих на таз земя,
разбирах, че съдбата й е тежка.
Но винаги ще й принадлежа,
дори да е поредица от грешки.

Защото трудната съдба е път
неравен и обсипан със капани.
Но ходейки по него всеки грях
ще бъде заличен с вековна рана.

Когато се родих на таз земя,
аз знаех, че за нея ще се боря,
че съм пред сблъсък със света
и че живея пред завои.

Но този сблъсък ще роди искрата,
която пътят ни ще озари.
Той може да е дълъг или кратък,
но трябва все нагоре да върви!

Горяна Панайотова

http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=70840

[България]

България

До днес не съм ти казвал... А много те обичам.
И въпреки... Безкрайно... От малък... Все така...
И точно за това, че паднала си ничком.
И тялото ти тъпчат чуждите крака.

Не се отчайвай, моя! Усмихвай се, прекрасна.
Единствена за мене. Мой смисъл. Мой живот.
Звездата още свети... Виж... Горе... Не угасна.
Вдигни се... Изправи се... Измъчен мой народ.

Все някога ще дойде за теб по-друго време.
Било е и по-тежко... Болеше... Издържа.
Кой знамето ти славно могъл би да отнеме.
Кой името ти древно затрупал би с лъжа.

Неповторима моя... Недей да се страхуваш...
И семена и кости погребани са тук.
Отново ще поникнеш... И все ще съществуваш...
Във малката ми внучка и малкия ми внук.

Недялко Йорданов

[Носталгично]

Носталгично

Небето дави се в сълзи,
земята плаче изтерзана,
за нейните деца я днес боли,
за младостта им пропиляна.

Където и да идат по света,
все ти, Родино си им във душите,
ти рана си и лек за тях,
сълза издайническа във очите.

Красива си, с бунтовен дух,
но често слагаш робската си дреха,
прикриваш изранената си плът
и в болката си търсиш ти утеха.

Децата ти се разпиляха
като разкъсана огърлица с мъниста,
но вместо да ги пуснеш със любов,
огърлицата гърлото ти стиска.

Ти майка и любима си за тях
и все към тебе бягат им очите.
В сърцата им си уж, а си далеч,
за туй във шепи сбират си сълзите.

Пращат ги по вятъра до теб,
бисери от болка свята,
небето дави се във тях,
от мъка натежала е земята.

И само крехката надежда,
крепи ги в чуждия им свят
и сили дава им да дишат,
при теб да се завърнат пак.

Вера Илиева

Стиховете на Стефан Стамболов

Започната от Hatshepsut

Отговори: 2
Прегледи: 3062

Стихове за Васил Левски

Започната от Индивидуалист

Отговори: 34
Прегледи: 59343

Търсим стихове?!

Започната от maksim89

Отговори: 2
Прегледи: 4206

Македонски стихове

Започната от Nordwave

Отговори: 3
Прегледи: 4540

Стихове за Христо Ботев

Започната от Skarlet

Отговори: 11
Прегледи: 16722