[Свети Наум Плисковски и Охридски]

Свети Наум Плисковски и Охридски

Пламен Павлов, историк и преподавател във Великотърновския университет, автор и водещ на предаването "Час по България" на Национална телевизия СКАТ, пред Агенция "Фокус".

23 декември е Ден на св. Наум – едно от най-ярките имена в историята на българската духовност и култура, на българската църква и държава. Въпреки че от неговото някога богато творчество са съхрани само отделни творби и фрагменти, няма никакво съмнение в невероятната духовна и харизматична мощ на великия български и общославянски Учител! Тя струи от двете му жития, от сведенията за него в други старобългарски творби, дори в косвените известия за тази в пълната степен на думата велика личност на българин от Средновековието.
Св. Наум e сред най-близките ученици на Светите братя Кирил и Методий, а животът и делото му са тясно свързани със св. Климент Охридски, светия княз Борис-Михаил Покръстител, цар Симеон Велики... Светецът е българин по род, произлизащ от пределите на самото българско царство, най-вероятно от днешна Северна България. Кога е напуснал "света", за да се отдаде на монашеското поприще е неизвестно. Факт е обаче, че още като младеж той се присъединява към учениците на Светите братя в тогавашна Византия. Вероятно бъдещият светец е от средата на онези български аристократи, които са пращани на обучение в империята и нейната столица Константинопол, придружавали са знатни личности по време на техния доброволен или наложен от обстоятелствата престой във византийската столица. Нека припомним само легендата за княгинята Персика, родната сестра на владетеля Борис І (бъдещият Покръстител), която, бидейки заложница във Византия, приема Христовата вяра и в някаква степен повлиява на своя царстващ брат във вземането на едно от най-съдбоносните решения в цялата ни многовековна история... Не твърдя, че Наум непременно е бил в свитата на знатната българка, но близостта му с българския владетел, неговите близки и най-верни "приятели" е несъмнена. Така или иначе, Наум отива в манастира "Полихрон" в Мала Азия и е сред монасите, следващи св. Методий, тогава игумен на тази прочута обител.
През 863 г. св. Наум участва в мисията, потеглила към Великоморавия и Средна Европа. През 868 г. в Рим е ръкоположен за презвитер от папа Адриан ІІ. През следващите години е неизменно до архиепископ Методий, като споделя всички успехи и трудности на Моравската мисия. След нейния крах през 886 г. той търси убежище в Родината - в България, където пристига заедно със св. Климент и Ангеларий. Всички те, по думите на архиепископ Теофилакт Охридски, "... за България си мислели, за България копнеели..." През Белград (дн. столица на Сърбия, до средата на ХІV в. български град) тримата "корифеи" пристигат в столицата Плиска, посрещнати тържествено от княз Борис-Михаил и тогавашния български политически елит. Отначало двамата с Климент са настанени в имението на болярина Есхач, един от най-близките съветници и "приятели" на владетеля.
В Плиска Наум работи до 893 г., като е възможно да е пребивавал и в големия манастир при с. Равна, Провадийско. Прави впечатление "разделянето" на задачите и приоритетите между двамата "велики Учители", между Климент и Наум – оттук нататък, дори и когато са стотици километри един от друг, те са неизменен "тандем" в своите стремежи, творчески усилия и неуморна работа – обстоятелство, което ги представя като своеобразен аналог на другия голям "тандем" , този на техните духовни наставници Светите Кирил и Методий!
Когато св. Климент Охридски е избран за "пръв епископ на българския език" – с други думи, според семантиката на тази старобългарска дума, на "българския народ" (893 г.), на неговото място в днешна Македония и Албания владетелят Симеон Велики (893-927) изпраща именно св. Наум. В Охрид и околните земи той развива усилена просветителска дейност, като през цялото време сътрудничи със своя любим събрат св. Климент. Творчеството на св. Наум със сигурност е било богато, но оцелялото не е много... Известни са отделни негови творби на химнографията (църковната поезия) – факт, който сам по себе си говори за високите интелектуални достойнства на Наум.
През 905 г., вече в напреднала възраст, Наум се оттегля от активна дейност, като изгражда прочутия манастир "Св. Архангел Михаил" (наричан най-често "Св. Наум") на Охридското езеро. Това става с "...богатството и повелята на благочестивия български цар Борис и на неговия син цар Симеон". И до днес в манастирската църква на видно място вдясно от входа в притвора на храма се пази портрет на княза-покръстител – българският "цар Михаил". Вляво също има следи от монументален стенописен портрет – за съжаление почти напълно унищожен. Внимателното вглеждане в багрите на нищожните му фрагменти показват, че фигурата, която е била изписана там, несъмнено е на царска особа – на кого другиго, освен на цар Симеон Велики, другият голям ктитор на манастира?
От десетилетия насам св. Наум, подобно на други велики български светители и държавници, е обект на системни и безсъвестни фалшификации, отричащи неговата изконна българска същност, мисия, духовно наследство. Ето какво четем в том ІІ на фамозната "Македонска енциклопедия" (Скопjе, МАНУ, 2009): "Постои основа да се претпостави дека той то води своето потекло от македонските Словени... ", по-нататък – "... по смртта на св. Методий преку Бугария се вракя во Македония и тука заедно со св. Климент го продолжува делото на Светите бракя...", и още изопачени факти и умишлено премълчани истини! Нещо повече, за св. Наум (с промяна на ударението на "А"!) последователно се изгражда неверният образ на един от най-автентичните и изконни "македонски свететили". Историческата истина, самото творечество и живот на св. Наум го представят като един от най-ярките символи на България, на българското, на българщината по целия свят.
Св. Наум умира на 23 декември 910 г, гробът му е в дясното крило на храма и е обект на всенародна почит. Мъдростта и уменията на лечител на св. Наум са отразени в много легенди, които се разказват в Охридско и околните български краища и до днес. Агенция ,,Фокус"

[Иван Рилски]

Иван Рилски

Йоан Рилски е почитан като светец-покровител на българския народ. Почитат го и всички останали православни. Преди векове култът му достига чак до Сибир. Св. Йоан Рилски е първият български пустинник и основател на най-величествения манастир – Рилската обител - в страната. С Божията благословия отшелникът извършвал чудеса: той освобождавал от нечестиви духове, лекувал болести и недъзи. Славата на отшелника постепенно се разпространила по цялата страна и достигнала чак до столицата. Използвайки едно свое пътуване до София, цар Петър I изминал около 120-километровото разстояние до планината, за да се види с благочестивия старец. Праведният Йоан обаче не го допуснал до себе си, а само му се поклонил отдалеч, като монархът отговорил със същото. Отшелникът, естествено, върнал обратно и изпратеното му от цар Петър злато. Това още повече увеличило славата му и към него започнали да се присъединяват ученици. Мощите на Свети Йоан Рилски се съхраняват в Рилския манастир.
www.velikite.bg

[За буквите!]

За буквите!

Написано от Черноризец Храбър

Кратко животоописание

Черноризец Храбър -  един от блестящите представители на старобългарската литература от т. нар. Златен век, е обект на множество хипотези. Спори се дали ХРАБЪР е истинското име или е псевдоним. Правени са опити за идентифициране с известни исторически личности: с Константин-Кирил Философ, с Климент Охридски, с Йоан Екзарх, с Наум, с Черноризец Докс. През 1927 г. Васил Златарски изказва хипотезата, че Черноризец Храбър и цар Цар Симеон са едно и също лице.

Опит за биография:

В зората на българската литература Черноризец Храбър създава оригиналното полемично съчинение "О писменехь" ("За буквите"), което спонтанно, сякаш с единствен скок, заема място сред постиженията на най-блестящите умове в Европа. С него той става родоначалник не само на патриотичното направление в литературата ни, съдбоносно за оцеляването и възраждането на българския народ, но и на хилядолетното съзнание на народа ни за общочовешката ценност на българската култура. Личността на писателя обаче, въпреки всеобщата почит и признание на делото му, си остава най-загадъчната между големите личности в нашата национална история.

Знаменитото "Сказание за буквите", единственото съчинение, подписано с името му, се е радвало на необикновено голямо разпространение през цялото Средновековие и до ново време из обширната територия от южното до северното Бяло море. Многозаслужилият изследвач на Сказанието проф. К. М. Куев обнародва през 1967 г. два среднобългарски, два българо-руски, един българо-молдавски, един българо-сръбски, два неиздържано ресавски и шестдесет и три руски преписа на творбата от XIV до XIX в. През 1980 г. италианската българистка Алда Джамбелука-Коссова работи вече върху 80 преписа на "За буквите", а постоянно се откриват и нови. В същото време, за автора на тази много популярна, често преписвана творба, нито един средновековен писател не е оставил нито дума. И това е първата от загадките.

Най-старият от достигналите до нас преписи на "Сказание за буквите" се съдържа в Иван-Александровия (Лаврентиев) сборник от 1348 г. Но преписи, малко по-късни, от същата епоха или дори по-нови очевидно са по-близко до първообраза в съществени негови места, отколкото най-стария от преписите на творбата, за което ще стане дума по-долу. И това е друга загадка.

По необходимост, поради липсата на каквито и да е други източници, принудени сме да черпим сведения за живота на писателя единствено от творбата му. http://masters-tb.com

[Константин Кирил Философ /827-869/]

Константин Кирил Философ /827-869/ е роден в Солун, в семейство на византийски чиновник. От 842 до 846 учи в прочутата Магнаурска школа в Константинопол, едно от най-изявените учебни заведения в тогавашния европейски и християнски свят. Негови учители са двама от най-видните представители на византийската средновековна култура – константинополският патриарх Фотий и прочутият учен и мислител Лъв Математик. В Магнаурската школа Константин усвоява ,, седемте свободни изкуства" – основа на всяко знание за онази епоха. Широко известен със своята ученост, след завършване на Магнаурската школа Константин получава почетното звание ,,философ". Като оратор, полемист и защитник на християнството той се проявява по време на своята мисия при сарацините в Багдад /851 г./. Там като ръководител на дипломатическата и проповедническа мисия той води диспут с представители на мюсюлманската религия в столицата на арабския халифат – Багдад и защитава християнството от техните нападки. През 860-861г. Кирил Философ и неговият брат Методий са изпратени на мисия при хазарите в Южна Русия за да бранят позициите на християнството и на византийската политика и култура. По време на тази мисия Константин открива в Херсон, близо до Севастопол на днешния Кримски полуостров мощите на Климент, папа Римски, които по-късно биват отнесени в Рим. По този повод Константин написва един разказ за откриването на ммощите, една тържествена реч за светеца и един химн в прослава на Климент, папа Римски.

Най-величавата ораторска и полемична изява на Константин е в 867 г., когато на път за Византия във Венеция той води спор /прение/ с триезичниците, които твърдят, че богослужение може да се води единствено на еврейски, гръцки и латински език. С блестящ полемичен дар Контсантин оборва триезичната ерес, защитава достойно правото на съществуване на славянското слово и доказва, че всеки народ има своето свещено право да сещава на родния си език. www.zapiski.info

[Свети Климент Охридски]

Свети Климент Охридски е средновековен учен и първият епископ, проповядвал на български език. Предполага се, че Климент е роден в Югозападна България. Данните за живота му преди неговата дейност в България са оскъдни. Те се намират в две гръцки жития: "Пространното житие на Климент Охридски" от Теофилакт Охридски (1084-1107) и в "Краткото житие на Климент Охридски" или т. нар. "Охридска легенда" от друг охридски архиепископ и също грък - Димитрий Хоматиан (Demetrios Chomatenos, 1216-1234 г.). Хоматиан пише, че първите гръцки преводи Климент е направил на «тукашния български диалект». Теофилакт е този, който го нарича "пръв епископ, който проповядвал на български език" (πρωτος εν βουλγαρω γλοσση επισκοπος) и "най-учен мъж" (ανηρ λογιωτατος), а за Димитрий Хоматиан той е явно българин. Хоматиан пише за Климент: "Пръв той заедно с божествения Наум, Ангеларий и Горазд усърдно изучил Свещеното писание, преведено с божествено съдействие на тукашния български диалект от Кирил, истински богомъдър и равноапостолен отец, и отначало още бил заедно с Методий, известния учител на благочестие и православна вяра на мизийския народ."

Предполага се, че Климент е участвал на млади години още в хазарската мисия на Кирил и Методий през 859-861 г. Безспорно Климент участва и в мисията на Кирил и Методий във Великоморавия като техен ученик. В някои по-късни славянски жития се казва, че презвитер Климент е бил ръкоположен заедно с Наум в свещенически сан от папата в Рим, преди смъртта на св. Кирил. След смъртта на Кирил в Рим през 869 той придружава Методий в Панония и Великоморавия, а след като Методий почива (пролетта на 885 г.), Климент, заедно с избрания от Методий за негов наследник Горазд, оглавява продължаващите спорове с германския клир и новия моравски княз във Великоморавия. Епископ Вихинг не признава Горазд като архиепископ и Климент, след като прекарва известно време в затвора, е изгонен от страната и в края на 885 или 886 преплува на сал «от три липови дървета» Дунав и пристига в тогава граничещата с Моравия България заедно с Наум Преславски, Сава, Ангеларий и може би Горазд. Началникът (старобълг. «боритаркан») на крепостта (днес «Калемегдан» в Белград) ги приема радушно и отпраща при князБорис I. Теофилакт Охридски разказва, че самият Борис I всеки ден беседвал с учениците на Методий. Той им възлага обучението на бъдещите свещеници на старобългарски език.

Ангеларий скоро умира и в Плиска остават само Климент и Наум Преславски, за които се предполага, че са родни братя. Наум, може би като по-старши, остава в столицата и поставя основите на Преславската книжовна школа, а Климент е изпратен в 886 г. в областта Кутмичевица като учител. (Топонимът «Кутмичевица» е забравен; изглежда това е била по-малка част на областта Котокия, днес на границите на Република Македония с Гърция и Албания.) В Кутмичевица, пише Теофилакт, имало много плодни дървета, но диви. Затова Климент пренесъл от Византия различни видове и ,,чрез присаждане облагородил дивите дървета". Там Климент отсяда в три подарени му от Борис I имения, но главно в третото около Охрид, където създава Охридската книжовна школа, първия славянски университет. За седем години (886-893) той обучава на глаголица, и както пише Теофилакт "на българско наречие", близо 3 500 ученици. През 893 г. е извикан от новия цар Симеон в Преслав, където е ръкоположен за епископ на Величката епархия (Велека / Великия и Дрембица) в същата област, с титлата "Велички". Така той става там първия славянски епископ. Наум, изпратен от цар Симеон, заема неговият пост на учител в Кутмичевица в същата година. Когато след 7 години Наум умира (910 г.), Климент се погрижва за неговото достойно погребение. Климент основава в Охрид с помощта на цар Симеон манастира св. Панталеймон (не случайно едноименната църква в Преслав е първият славянски културен център) и още една църква, която после става архиепископско седалище, така че той е построил две от трите тогавашни охридски църкви. За последен път Климент се отправя в Преслав и моли цар Симеон да го освободи от задълженията му като епископ, но получава отказ. Уморен от пътешествието, но работещ над превода на Триода, Климент умира на «27 юли 6121 г.» - 916 г. в Охрид. Погребан е в притвора на "неговата" манастирска църква «св. Панталеймон» («Стари св. Климент»), превърната около 1515 г. в джамия. Мощите му са пренесени в охридската църква «св. Богородица Периблептос», наречена след това «св. Климент». През 2002 г. манастирска църква «св. Панталеймон» («Стари св. Климент») е възстановена и мощите на светеца отново са пренесени там. Скоро след неговата смърт епископ Климент е канонизиран. Не по-късно от началото на 11 век празника му (Успение) се чества на 27 юли.

Свети Климент Охридски е един от най-значимите автори на старобългарски език, той пише жития, похвални слова, църковни химни, превежда църковни текстове. В науката се посочват от 15 до 50 негови съчинения. В "Краткото житие" се казва, че той "измислил и други форми на буквите за по-голяма яснота от ония, които изнамерил мъдрият Кирил". Затова обикновено се смята, че той въвежда и кирилицата, макар че е по-вероятно тя да се развива постепенно под силно византийско влияние в Преславската книжовна школа в началото на 10 век.

Изображения на св. Климент се срещат от началото на 14 век на икони и стенописи (Охрид, ц. Св. Климент). Йеромонахът Атанасий от манастира Св. Йоан Кръстител на о. Парос певежда на новогръцки «Пространното житие», написано от Теофилакт, и го издава през 1784 и 1805 г. След това то се печата в нови издания. Съществуват много народни легенди за Климент Охридски и многобройни научни публикации.

Първият съвременен университет в България, Софийският университет "Свети Климент Охридски", е наречен на негово име при основаването му през 1888. http://bg.orthodoxwiki.org

[ЙОАН ЕКЗАРХ]

ЙОАН ЕКЗАРХ


Йоан Екзарх е измежду най-талантливите представители на Преславския кръг книжовници — преводач, компилатор и майстор на словесното изкуство. Предполага се, че той е по-млад съратник на Кирило-Методиевите ученици и че е получил образованието си в някой от големите византийски културни центрове — най-вероятно в Цариград. Хипотезата, че е бил измежду българите, изпратени да се обучават във византийската столица, е много примамлива, но засега остава без доказателства, както и хипотезата, че е бил там едновременно с бъдещия български княз Симеон. Във всички случаи обаче, както личи от творбите му, той е бил от най-близкото обкръжение на българския владетел. Обемът на знанията му е огромен, преводите и компилациите му показват, че владее до съвършенство както високия език на богословието и риториката, така и славянската реч, която обогатява с множество изковани от него думи и термини. Изказвани, са различни предположения за неговия живот и е отъждествяван с различни други фигури от Златния век. Някои изследователи считат, че той е същото лице, което под името Йоан Презвитер е превело Житието на Антоний Велики и на Панкратий Тавроменийски; други — че е Йоан, черковен строител на българските земи, подтикнал преводача Йоан Презвитер да преведе житията; че споменатият в Беседата на Презвитер Козма Йоан е Йоан Екзарх; Йоан Екзарх е отъждествяван дори с Иван Рилски. Няма сигурни сведения, че е канонизиран (единственото споменаване в руско евангелие под дата 31 юли е доста съмнително) и животът му е напълно забулен в мрак. Титлата му ,,екзарх" също се тълкува различно — като надзирател на църквите и манастирите по българските земи, като посредник между българската църква и Цариградската патриаршия, като наместник на гръцкия митрополит в България, като игумен на голям столичен манастир и др. Несъмнено е, че творческото дело на Йоан Екзарх е започнало още преди 893 г. и че част от творбите му са възникнали на глаголица. Най-много сведения за личността на Йоан Екзарх като книжовен деятел се извличат от оригиналните части на неговите преводи и компилации. Той се придържа към откритата теория на превода и подчертава, че се старае да превежда по смисъл — разбираемо. Дори в творбите, които са надписани с неговото име, дялът на преводните части е много голям. От известните или предполагаеми преводи на Йоан Екзарх най-голямо значение има преводът му на част от компендиума на източното богословие ,,Извор на знанието" от Йоан Дамаскин (ок.650-до 754). Знаменитият му ,,Шестоднев" е компилация от византийски автори. Йоан Екзарх е автор и на няколко сигурни или предположително приписвани му празнични слова (беседи), част от които спадат към т.нар. екзегетични (тълкователни) беседи върху евангелски текстове, свързани с големите господски празници. Те също са до голяма степен преводни и компилативни. С името на Йоан Екзарх (или Йоан Презвитер и Екзарх, или само Йоан Презвитер) са познати: Похвално слово за Йоан Богослов, Слово за Рождество Христово I, Слово за Рождество Христово II, Слово за Богоявление, Слово за Сретение Господне, Слово за Възнесение Господне, Слово за Преображение, Слово за Пасха. Някои учени приписват на Йоан Екзарх още и две анонимни слова: Слово за Въздвижение на кръста и Слово за Успение Богородично. Изказани са и мнения, че Похвалата на цар Симеон може да е дело на Йоан Екзарх. www.promacedonia.org

[и първият епископ, проповядвал на старобългарски език.]

На 25 ноември Светата православна църква чества именния ден на Свети Климент Охридски, заедно със Свещеномъченик Климент, епископ Римски.


Свети Климент Охридски е роден през 840 г. в Солун и е и първият епископ, проповядвал на старобългарски език.
След смъртта на Кирил в Рим през 869 той се връща с Методий в Панония и Великоморавия, а след като Методий почива (пролетта на 885 г.), Климент, заедно с избрания от Методий за негов наследник Горазд, оглавяват продължаващите спорове с германския клир и новия моравски княз във Великоморавия.
Свети Климент опростил глаголицата и съставил буквите на т. нар. славянска азбука ,,кирилица". Сведения за това черпим от ,,Краткото житие", в което се казва, че той ,,измислил и други форми на буквите за по-голяма яснота от ония, които изнамерил мъдрият Кирил". Те се намират в две гръцки жития: "Пространното житие на Климент Охридски" от Теофилакт Охридски (1084-1107) и в "Краткото житие на Климент Охридски" или т. нар. "Охридска легенда" от друг охридски архиепископ и също грък - Димитрий Хоматиан (1216-1234). Хоматиан пише, че първите гръцки преводи Климент е направил на "тукашния български диалект". Теофилакт е този, който го нарича "пръв епископ, който проповядвал на български език" и "най-учен мъж", а за Димитрий Хоматиан той е явно българин.
Св.Климент умира на 27 юли 916г.



Мощите се съхраняват в църквата Св.Панталеймон-гр.Охрид в БЮРМ.
...

МОЛИТВА КЪМ СВЕТИ КЛИМЕНТ АРХИЕПИСКОП ОХРИДСКИ ЧУДОТВОРЕЦ.
http://globalorthodoxy.com/2010-02-24-09-20-57/274-2010-02-24-09-14-37/60113-2010-11-25-08-34-10.html

[Духовност и достолепие български]

Духовност и достолепие български

Документалният филм ,,Духовност и достолепие български", посветен на българската национална светиня на Атон -- Зографския манастир. Впоследствие братството на манастира го оценява като ,,първата истинска жива история на манастира" и удостоява със специална благодарствена грамота авторите на филма Горан Благоев и Емилиян Динов. През 2001 г. ,,Духовност и достолепие български" е отличен със специален диплом на Международния филмов фестивал ,,Златен Витяз" в Москва.

https://www.youtube.com/watch?v=MMfxAHAltvQ

Православието е направило от определени страни благодатна почва за комунизма !!!

Започната от Siegfried

Отговори: 18
Прегледи: 6878

Форумна сектантска атака по Българщината и св. Православие

Започната от Атила

Отговори: 5
Прегледи: 2624

Българското християнско семейство и неговите врагове

Започната от Wulko88

Отговори: 26
Прегледи: 5237

Как става приемането в Православието на хора от други изповедания и религии

Започната от Hatshepsut

Отговори: 0
Прегледи: 1232

Православие - България Коледен подарък за малчугани

Започната от Nordwave

Отговори: 0
Прегледи: 1821