Здравейте,
Отварям темата, за да разкажа какво правя аз самият за съхраняването на Българското. Избрал съм си това занимание преди години и съм напълно удовлетворен от него. Това е моят личен начин за съхраняване и обновяване на традицията на старите каменари и майстори. В думите много ме няма, но в ръцете съм силен:)

Ще ви предствя някои мои работи, които са вдъхновени единственно от спомени и размисли за нашите предци, от натрупани впечатления, от слушани стари истории, от лични тълкувания на станали неща. Не претендирам да разбирам от история. Но знаците записани в ума ми няма как да избледнеят. Всяка една легенда, притча и приказка със факта  на  самото си съществуване са моделирали  частици от това, което ръцете ми са сътворили.
Обичайте България:)







СЛЪНЧЕВ КАЛЕНДАР или РОЗЕТАТА ОТ ПЛИСКА
Прабългарски слънчев календар. Идеята за него е взета от намерената край Плиска антична седемлъчева розета, за която се твърди, че е използвана за гадаене.





ПРОСТРАНСТВО
Това на практика е първата ми работа. Идеята за пространство и време е изцяло заложена в нея. Една пътуваща древна приказка.





СИРМА  кръст-нож
Спомняте си за Сирма войвода. Легендарната спътница на Мануш войвода. Чел съм за нея, че е доживяла до 80 години и до края си е държала нож под възглавницата. Прекрасен пример за днешните "тупащи се в гърдите".







ПЕСЕН - по "Руфинка болна легнала"
В ъгъла на една каменарска работилница от години стоеше захвърлен огромен камък. Доста време молих собственника да ми го даде и след около година той се съгласи. От години се занимавах с пеене, а една от любимите ми песни е родопската "Руфинка болна легнала". Исках да сътворя същата песен от камък и през целият период на създаването на тази творба пред очите ми се стелеха извивките на Родопа планина - меки, красиви и спокойни. Oттогава ПЕСЕН е моят личен камък, който не се разделя с мен - където и да живея. На снимките го виждате в студио и на двора пред къщата ми.





КРЪСТ ТАНЦУВАЩ С ВЯТЪРА
Едни от нашите гости от Словакия преди няколко лета изявиха желание да им направя една от моите лечебни скулптури. За целта специално ходихме до аязмото на река Младежка и взехме камък оттам - за съжаление много красивият камък се оказа и много дамарлив - затова използвах един малък къс бял Кресненски мрамор. Материала е ситнозърнест – като захар и искри на слънцето. Изискването беше готовата скулптура да не тежи повече от 5-6 килограма, за да може да влезе в ръчният багаж на летишето. Не обичам да правя "миниатюри", но приех предизвикателството – най-малкото защото трябваше да използвам машинка, а аз не харесвам машините. А пък и имах срок, тъй като, естествено Матю и по-точно Зузана, която ми поръча камъка се съсетиха в последният момент, преди да си тръгнат. Тя беше харесала много гипсовият модел, който бях направил преди години и това на практика стана първото изпълнение от камък, за моя радост много красиво.





ЩАСТИЕ
Камъка, от който е направен "Щастие" е взет от околностите на град Земен. Цветът му е много топъл, а погледнат от близо се прелива в различни нюанси на червено, кафяво, жълто и зелено. Периода в който го правих беше по време на почивка и камъка се получи от само себе си. Не е наричан на никого освен на самото щастие. Както ми каза един приятел, студенината на камъка плавно се разлива в мекиte и топли форми, предопределящи едно безметежно и светло съществуване. Единствено в тази моя творба има съзнателно търсен образ на овен с рога – символ на упорито и съзнателно продължаване на щастливия период.
На заден план се вижда ПЕСЕН.





БЕЗИМЕНЕН - меката коприна

Думите надолу принадлежат на нащата приятелка Надя:

Тази невероятна история започна с един най-обикновен разказ, как един камък може да промени живота на хората. Разбира се, камъкът не беше обикновен. Краси му беше вдъхнал "желанията" на бъдещия притежател. Естествено, че и мястото на камъка е важно, всички сме чували за фен шуй и как една правилно подбрана и поставена вещ може да засили или отслаби определени сектори, свързани с любов, благополучие, приятели и др. Когато чух как един обработен камък е помогнал двама души да се намерят и да изградят щастливи отношения, много се ентусиазирах и си казах "Искам и аз така", толкова лесно изглежда. Ще уточня, че по това време бях двукратно разведена, самотна и объркана. Краси се съгласи охотно и спомена, че има ясна идея какъв камък ще ми "направи". Междувременно ми заръча да си помисля какво искам да "заложи" при направата, какво е най-важно за мен. Дълго време само ми подпалваше фитилите с реплики: "Става страхотно", "Скоро ще дойде време за желанията", "Работя с лекота и съм сигурен, че това е твоя камък", докато дойде момента да ни срещне. Като видях камъка не можех да повярвам на очите си, че това е само къс скала. Беше прекрасен, от него извираше светлина, прекрасни бели рози цъфтяха нежно, докато Краси не завъртя камъка и там се показа спокойна, мъдра риба... Не смеех да се приближа, беше по-внушителен от всичките ми очаквания... Никога не съм си представяла, че на допир камъните могат да бъдат толкова кадифени... Бях като омагьосана... Въпреки ясната ми идея този камък да ми помогне да срещна сродната си душа от мъжки пол, думите, които най-добре отговаряха на състоянието ми бяха:Любов и хармония. Един ден Краси и Димата просто го донесоха /завършен/ у дома. Избрахме му мястото и започнах да очаквам чудеса  Ще се наложи да отворя още една скоба: От първия си брак имам едно момиченце, родено със Синдром на Даун, което по настояване на лекарите оставихме за осиновяване, защото според тях нямало да доживее и 1 годинка и било невъзможно да се грижим за детето в семейна среда. Не намерих сили в себе си да го потърся, документите, които получавах бяха, че детето е живо, но е със 100% трайна загуба на възможността за социална адаптация, не се движи само и т.н. Повечето ми приятели ме познават като весел и добър човек, но болката за детето, което нямах представа как изглежда и как живее ме изяждаше. Мисълта, че не съм взела правилното решение в борба с това, че не мога да му помогна с нищо, през цялото време кънтеше в главата ми. Сега дъщеря ми расте щастлива и обичана у дома, обгрижена и спокойна. Как се случи ли? Попитайте камъка... той най-добре ще ви разкаже. Вярвам, че с неговата енергия животът ми се завъртя на 180 градуса. Не съм срещнала "мъжа на сърцето си", случи се нещо много по-велико. Намерих любовта и хармонията, топлотата и спокойствието, целостта и силата. Най-голямата ми мъка и срамната ми тайна станаха най-голямата ми радост и най-чудесния смисъл. Детето, което си мислех, че няма да имам сили да погледна е най-прекрасното и лъчезарно любящо съкровище под слънцето. Да, тя няма как да бъде излекувана от генетичното заболяване, но има чудесни възможности за развитие, въпреки него. Откакто влезе в дома ни всичко искри от радост и светлина. Големите притеснения как ще се справям като по чудо се разрешават във всички аспекти от емоционални до финансови. Затова искам да ви кажа: Вярвайте в камъните, те знаят по-добре. Специални благодарности на Краси и Димата, щастлива съм, че ви срещнах и безкрайно ви благодаря, че ми помогнахте да намеря щастието.





ШАПКАТА НА КРИСТАЛНИЯ - Педя джудже-лакът брада

Сигурно такава шапка е носило стъкленото човече от приказките. Поне аз така си мисля:)





СПОКОЙСТВИЕ
С помощта на СПОКОЙСТВИЕ Радостина намери мъжа на мечтите си.





ОРЕНДА
Има една стара българска дума – ОРЕНДА. Това е името на силата, която твори и поддържа всичко в тази вселена. Означава силата на намерението, творчеството, съзиданието. В тревата край една каменарска работилница намерих парче топъл жълт камък. Заприлича ми на малко , пъстро коте, заспало сред стеблата. Взех го и го отнесох в ателието. Докато го оформях, си мислех за същата тази сила, която извайва формите на нещата и ги поддържа живи. Опитах се да наподобя по някакъв начин действието на тази сила и да откривам нейните закономерности. Отне ми много време. За резултата съдете сами. Камъкът е от град Тополовград – южна България.





МИЛОСЪРДИЕ
Над град Берковица има стара каменна кариера. Камъкът там е розов с красиви сини и зелени ивици и плътен, нситен цвят. През 1985г. собствениците на кариерата са използвали взрив, но без да се замислят за последствията. В резултат на това огромните розови скали са се напукали на сегменти с дебелина 8-10 см. Отивайки на място останах разочарован от този факт, тъй като имах желание да взема по-обемни камъни. Преди години бях сънувал този проект, просто една сутрин се събудих и го нарисувах, но поради ограничената дебелина на сегментите, не можа да се получи пълният обем на творбата. И въпреки това играта на светлината по формите на кръста ме радват извънредно.



Далеч съм от мисълта, че само аз съхранявам Българското. Но това ми е на сърце. Надявам се красотата на творбите ми да докосват и вашите сърца.

Успех в начинанието !  (y)

Благодаря наистина:)

Извинявам се че не разбирам от твоето изкуство . Като любител повечето ме влече хубавата музика а като юноша харесвах този жанр от литературата-научната фантастика и отделно хубавите филми . А за скулптурата виждам че правиш малки пластики . Тук творецът си ти . Спомням си че навремето през 80-те по телевизията даваха сериал за Микеланджело . Беше хубав филм . Та се питам , ще можеш ли да направиш макет на монументална пластика на Бенковски и хвъковатата чета , някък да ги съчетаеш двете неща . Да излъчиш патосът на ония времена и за стремежа към Свободата . Би се получила хубава работа . Даже и не мога да изложа добре идеята си . Ей сега ми хрумна . Може и да изглеждам наивно и като лаик , което си е вярно . Още веднъж се извинявам за невежеството си .

Здравей:)
Не мисля, че става въпрос за невежество в мнението ти. Просто различни приоритети. Хора харесват натурата, хора харесват абстракта - и двете са краски от палитрата на Господа:) А за макета - мисля си, че първо трябва да се нарисува. А това мога поне да опитам. Ако не стане от първият опит - най вероятно, ще направя втори, трети и така докато настръхнем всички:) После се прави или  направо от камък, или с глина, калъпи, отливки и т.н.