[Обликът на българите през VІІІ – Х в.]

Обликът на българите през VІІІ – Х в.

Автор: Милен Николов археолог в РИМ - Бургас

Източник: http://www.desant.net/show-news/22417/

Благодарение на немалкото запазени писмени сведения от Средновековието, днес можем да добием известна представа за облеклото и прическите на българите през VІІ – Х в. – твърде важен период от българската история. Тези данни са изследвани от редица учени като Й. Иванов, В. Бешевлиев, Г. Фехер, покойният проф. Р. Рашев и др.

Благодарение на две изключителни находки днес знаем как са изглеждали двама от българските канове. Първата е моливдовулът на кан Тервел [700-721 г.]. На него ,,Спасителят на Европа", както е известен този български владетел в средновековна поезия, благодарение на голямата му победа над арабите през 717–718 г., е представен с диадема.

Носи броня и ризница, с дясната ръка държи копие на рамото. Лявата му ръка е с щит, върху който е изобразен конник, пробождащ с копие победен противник. Изображенията на елементите от облеклото и снаряжението на кан Тервел са характерни за византийските образци по онова време, по които е изработен този печат.

Печат на кан Тервел

Нещо повече – това е печат на кесаря кан Тервел и именно затова той носи знаците на този византийски ранг. Но на  портрета е представено нещо, което очевидно е типично българско – прическата на владетеля. Дългата коса на кан Тервел е разделена на две ,,опашки", които се спускат отпред през двете му рамене до гърдите.

Възможно е през челото на кан Тервел да е изобразена и лента, придържаща косата – това не може да се твърди с категоричност, но има такава вероятност, понеже на снимката се забелязва една изпъкналост между очите и косата на владетеля.

Вторият паметник е златният медальон на кан Омуртаг [814-831 г.]. Открити са два екземпляра – един в гроб край с. Белоградец, Варненско, и един при редовни разкопки на крепостта Царевец. Има вероятност това да са хрисовули – златни печати на българския владетел.

Медальон на кан Омуртаг

Кан Омуртаг е представен с византийски владетелски знаци – корона от типа ,,стема" с пропендули (висулки), кръст, хламида (мантия) закопчана с фибула, и акакия (торбичка с пръст). Косите на владетеля са дълги до раменете и съчетани с пропендулите.

Според Именника на българските князе (ханове) първите петима български владетели – Авитохол, Ирник, Гостун, Курт и Безмер управлявали българите на север от Дунав с ,,обръснати глави".

Изглежда, че след създаването на Стара Голяма България на кан Кубрат или след заселването на кан Аспарух на юг от Дунав, българските владетели и висшата аристокрация са възприели тюркския обичай да носят дълги коси – както е и в Западна Европа и Византия впрочем, където дългата коса е белег на аристократичния елит.

В един от ,,Отговорите на папа Николай [858-867 г.] до българите" (№ 66)  има едно любопитно сведение. Според него българските мъже носели около главите си ,,повезка от ленен плат".

Този пасаж е тълкуван нееднозначно, но очевидно не става въпрос за тюрбан или нещо подобно, понеже по-нататък в пасажа се разбира, че тази ,,повезка" е различна от ,,покривало" на главата, което представлява тюрбана. По-скоро става дума за лента около главата, която се използва за придържане на косите.

По въпроса за прическите трябва да се спомене и една рисунка-графит от Плиска, която представя мъжка глава с щръкнали къси коси – възможно е такава да е била фризурата на обикновеното население.

Според ,,Лексикон Свидас" – византийски извор от средата на Х в., българите възприели аварската носия. Това е станало вероятно в началото на ІХ в., когато кан Крум [803-814 г.] унищожил източната част на Аварския хаганат.  Теофан Изповедник, който пише в първите десетилетия на ІХ в., посочва че през 558 г. в Константинопол за пръв път дошли авари.

Според него те ,,имали отзад много дълги коси, вързани с панделки и плетени, а останалата им носия била подобна на тази на останалите хуни".  Как е изглеждало облеклото на ,,останалите хуни" е твърде неясно, понеже всеки конен народ има своите собствени специфики най-вече в традиционната носия. Благодарение на един от отговорите (№ 59) на папа Николай разбираме, че българите носели дреха, назована ,,femoralia"- в превод гащи, панталони.

Тук става въпрос за тесни мъжки панталони, които чисто функционално са твърде необходими при езда на кон и именно затова са толкова важни, че да се налага да се пише за тях до папата. Без подобна дреха за конника е невъзможно да управлява добре своя кон.

Неслучайно всички кавалеристи носят точно такива тесни, впити панталони; всяко друго облекло би предизвикало  голямо неудобство за всеки конник. Тази дреха според някои наши учени е била запазена до съвсем скоро при шопите – става въпрос за т. нар. ,,беневреци".

По отношение на горните дрехи има сведения, че българите са носели кожуси. Около 870 г. сърбите подарили на княз Борис 80 кожуха. Друга част от облеклото е бил скарамангият – къса официална дреха, наподобяваща източния кафтан.

Една миниатюра от ,,Менология на император Василий ІІ [976-1025 г.]" предоставя ценни сведения за облеклото на българите. Този византийски паметник е от края на Х – ХІ в. и представя безспорно българска носия. Миниатюрата показва посичането със саби на византийци от трима българи.

Българи посичат византийци - миниатюра от началото на ХІ в.

И тримата са с украсени с апликации колани. На единия колан има закачени нож, костено рогче и торбичка – може би за огниво. На колана на дясната фигура е представена ножницата за сабята. Двама от българите са с еднакви къси до над коленете връхни дрехи, изработени от еднаква материя.

И тримата са с бради. Левият български войник е с различна дреха. Тя е бяла, около врата е с кожена яка, като козината е обърната навън. Закопчаването й е с ширити, а долният й ръб е обточен с кожа. Възможно е това да представлява скарамангий. Лявата фигура е с кожена шапка, също обточена с кожа, на която козината е навън. Вижда се и долната дреха – тесен, впит панталон. Вероятно това пък е ,,femoralia".

От ,,Лексикон Свидас" знаем, че кан Тервел е слагал копието си на земята и е чакал да се покрие с копринени дрехи – очевидно тези луксозни и скъпи вещи са били предназначени само за владетелското семейство.

Нещо повече – когато през 812 г. кан Крум изисква възобновяване на мирния договор между България и Византия, сключен от кан Тервел, едно от условията е предаване на червени кожи и копринени тъкани на стойност 30 либри злато (ок. 9 кг). А е известно, че от червена кожа или тъкан се изработват единствено императорски одежди.

В ръкописа на византийския хронист Йоан Скилица, съхраняван в Мадридската библиотека, се срещат две изображения на кан Омуртаг, както и на един негов придворен, облечени в кафтани. Предполага се, че с жълтия цвят на ширитите художникът се е стремил да предаде факта, че одеждите са златотъкани

Очевидно както аристокрацията, така и обикновеното население, е носило специфична българска носия.

Например братята на цар Петър [927-969 г.] – Вениамин и Йоан, продължавали да носят ,,българско облекло" около 928-930 г., въпреки че са от царското семейство, в което се е спазвал византийският протокол.

Именно облеклото става причина за една трагедия от 978-979 г. Тогава цар Борис ІІ [969-971 г.]избягал от Константинопол заедно с брат си Роман [977-997 г.], но бил убит от български войник на византийско-българската граница понеже носел гръцки дрехи.

Всички представени данни показват, че през Ранното Средновековие българите са носели собствена носия, която многократно в историческите извори изрично е определена като типично българска.

Освен посочените извори и паметници има и доста други източници – печати на княз Борис и царете Симеон и Петър, както и още няколко миниатюри (те са доста късни). На тях обаче представените образи са строго съобразени с византийските норми от ІХ – Х в. и затова те не са твърде сигурен източник на информация по конкретната тема. За съжаление твърде малко са данните за женското облекло, за които нямаме почти никакви известия.

Относно медальона, това са византийски монети, златни с ликове на императорите им:



Вероятно е било изцяло копирано, само главата и надписа са различни. Византийците пък са ги взели от Рим. А Рим, кой знае от къде...

В конкретния случай монетите да на (1) Никифор и синът му (2) Ставракий. И двамата убити в битката при Върбишкия проход (синът е смъртоносно ранен и издъхва като вече коронован император). Може би си е направил медальона по техен образец да покаже, че им е взел четта или нещо от сорта.

[Българските украси на колани през Средновековието]

Българските украси на колани през Средновековието

Автор: Милен Николов археолог в РИМ - Бургас

Части от колан, намерен във Врап, днешна Албания

Темата за българския колан през Средновековието, и по-точно през периода на Първото българско царство, е една от най-вълнуващите за всички, изучаващи културата на Ранносредновековна България. Идеята, че в края на VІІ в. българите на кан Аспарух донасят на Балканския полуостров и масовата мода на богато украсения воински колан, е дълбоко залегнала в представите на нашето съвременно общество.
По-новите изследвания на художествения метал от Ранносредновековна България и в частност – на коланите и техните украси, дело на покойния проф. Р. Рашев, на проф. Ст. Станилов, проф. В. Плетньов, д-р М. Инкова и др., показват една малко по-различна картина.
Коланът е важна част от принадлежностите на воина през Ранното средновековие както при българите, така и при други народи като авари, маджари, хазари, викинги, руси. Той изпълнява няколко функции – обредна, практическа, социална.
Дори може да е белег за социалното положение на този, който го носи. Още в античните текстове се говори за голямата роля на колана като знак и за етническа принадлежност. Така например Лукиан пише за удивлението на скита Анахарсид, когато в Атина срещнал свой съплеменник – скита Токсарид, който обаче бил без колан и оръжие; това било явно нарушение на скитските племенни правила.
Някои антични автори посочват, че амазонките – жените-воини, ,,се запасали с колани и започнали да извършват всички мъжки дейности" – т.е., запасването с колан е белег за принадлежност към съсловието на воините.
През VІ в. византийският хронист Прокопий Кесарийски посочва, че в Персия царят сваля първо колана и короната на победения враг. Същевременно там никой е нямал право да носи колан, тока или пръстен, ако владетелят не позволи това.
В Китай коланът и неговият цвят посочвали ранга и статута на имперските чиновници и аристократите. Подобно било положението и при арабите, където след определени години на служба на воина се давал и различен дар от владетеля, бележещ неговия статус – кон, колан, шапка, седло с украси и т. н. Особено развитие на ранговия колан има при тюрките.
При тях положението на собственика на колана се определя от вида метал на токата и украсите, броя на ремъците, висящи от него, както и броя на коланните апликации.

Какви са находките на коланни токи и апликации от Първото българско царство? От езическия период в откритите некрополи находките са малко. Това отчетливо контрастира на фона на сравнително често откриваните богати гробове със скъпи парадни колани от земите на Аварския и Хазарския хаганат (дн. Унгария и земите между Волга, Дон и Кавказ). 
Това се дължи може би на факта, че българският погребален обряд не е изисквал поставянето на скъпи гробни дарове. Но изглежда, че богатият колан не е бил масов сред обикновеното българско население. Известен е един единствен случай, при който в езически гроб е открит колан – това е при скелет № 3 от гроб № 80 от некропола при с. Кюлевча (община Каспичан).
Коланът е бил хвърлен в гроба или предварително нарязан на парчета, понеже е намерен разпилян върху костите на погребания. Бил е с бронзов накрайник и две висулки, на които са били очевидно окачвани торбичка с огниво и железен нож (те са намерени в гроба).
В някои от гробовете от езическите некрополи също се намират единични ремъчни апликации с най-различна форма, но те по-скоро са били вторично употребени за украса.
Не такова е положението с откритите елитарни находки от VІІ – ІХ в. В съкровището на кан Кубрат при с. Малая Перешчепина (до Полтава в дн. Украйна; находките – ок. 800 предмета от злато и сребро, днес се съхраняват в Ермитажа), наред с изключително скъпите вещи (златните предмети тежат около 25, а сребърните – 50 кг), има и параден колан от златни съставни елементи – тока, накрайник и апликации.

Златна катарама от патрицианския колан на хан Кубрат

Изключително представителни са и находките от  Врап (дн. Албания, близо до Драч). Тамошното съкровище е открито в началото на ХХ в. и е съставено от множество златни и сребърни съдове, слитъци и златни коланни апликации с токи и накрайник. Достатъчно убедително е посочено, че тези изключително скъпи вещи трябва да се свържат с двора на българския кан Кубер, който около 680-685 г. създава Втората България на Балканския полуостров именно в земите на днешна Македония и Албания.

От околностите на Плиска произхожда и колан, известен като втори коланен накит от Мадара. Той е открит през 1932 г. от В. Миков в гроб, направен вторично в погребална могила от бронзовата епоха. Открити са човешки и конски кости, седемнадесет златни елемента от колан върху тазовите кости на погребания и един – при черепа на коня.

Мадарския накит и този, открит край село Велино

При разкопки и като случайни находки са намерени също няколко сребърни и златни коланни накрайници и апликации, които могат да се датират през VІІІ-ІХ в. Те са в различни обособени стилове, но именно извънредната рядкост на подобни скъпи находки показва, че са принадлежност на елита на българите, на висшата аристокрация, на канските ,,хранени хора" и висши администратори. А е известно, че откритите до настоящия момент гробове на личности с подобен статус са единични.
Ако през езическия период украсеният колан не е бил широко разпространен, това не може да се каже за времето след християнизацията на българската държава. Откъм края на ІХ и особено от Х – началото на ХІ в. са известни хиляди коланни апликации, накрайници и токи, които илюстрират буквално масовото разпространение на украсените колани през този период.
Апликациите са обикновено със сърцевидни или листовидни, но има и такива с кръгла и правоъгълна форма. Орнаментът много често е с изящни палмети – трилистни или петлистни, и с друга подобна растителна украса. Тези апликации са лети от бронз, като има и такива с позлата. Напоследък станаха известни и някои от производствените центрове на тези паметници – край селата Надарево (Търговищко), Новосел и Златар (Шуменско). Наред с апликациите, там са открити и кръстове – енколпиони и други подобни произведения от художествен метал.
Особено често апликации и накрайници от края на ІХ-Х в. се откриват в днешна Североизточна България и най-вече при разкопките на старите български столици Плиска и Преслав. На юг от Стара планина обаче подобни находки са твърде рядко срещани. В експозицията на музея в Кабиле има две апликации с неизвестно местонамиране;
няколко има и в музея в Поморие, които обаче произхождат също от неизвестно място и изглежда са намерени в крепости при Дюлинския и Еминския проход. Една апликация е открита и при карнобатската крепост Маркели. От крепостта Русокастро обаче са известни девет коланни апликации от Х в. Една от тях е открита при разкопки, а другите – от района около крепостта, на които попада местното население при земеделските си дейности.

Тези апликации по нищо не се различават от подобните находки от Североизточна България – напротив, някои от тях са напълно еднакви като форма, орнамент, размери и начин на прикрепване към колана.
Модата на богато украсения колан през Х в. е характерна не само за българските земи. На огромната територия от Унгария до Волга и от Швеция до България се наблюдава употреба на този важен елемент от облеклото, чието значение, както вече стана ясно, не е само практическо, а може да включва в себе си и ред други функции.

http://www.desant.net/show-news/22271/

[Българският средновековен костюм]

Българският средновековен костюм

http://badamba.info/




Фейсбук-страница "Българският средновековен костюм":

https://www.facebook.com/bulgarian.medieval.costumes

Президентските избори в САЩ 1916 г.

Започната от Петкан

Отговори: 0
Прегледи: 2412

Политическата криза в Римската империя през III век

Започната от Hatshepsut

Отговори: 1
Прегледи: 3289

Записки на един участник във войната срещу Турция през 1877-1878г.

Започната от Hatshepsut

Отговори: 10
Прегледи: 3238

Смятате ли, че сме се включили правилно на страната на Германия през ПСВ и ВСВ?

Започната от Болгардингезе

Отговори: 7
Прегледи: 3140

Българо-хърватски отношения през вековете

Започната от Инжинер Донев

Отговори: 38
Прегледи: 12640