Гоце Делчев - македонският Апостол на Свободата

[Мамарчев]

Ангел Джамбазки: Гоце Делчев винаги е ратувал за българското национално обединение
04 май 2010 | 10:43 | Агенция "Фокус"

София. Гоце Делчев винаги е ратувал за българското национално обединение и за осъществяване на тази мечта - всички българи да живеят в една държава. Това каза пред Агенция „Фокус” Ангел Джамбазки, зам.-председател на ВМРО по повод 107-годишнината от смъртта на героя.
„Това, което прави Левски за част от България, това прави Гоце Делчев в неосвободените български земи до неговата смърт през 1903 г., той продължава делото на Васил Левски, в истинския смисъл на думата – един истински национален апостол”, заяви Джамбазки. Той посочи, че днес на десетки места в страната представители на ВМРО ще почетат паметта на Гоце Делчев. Членове на младежката организация на ВМРО ще положат цветя пред паметника на Гоце Делчев в Борисовата градина в 18.00 часа.
Аделина ГЕОРГИЕВА
http://focus-news.net/?id=n1389639

[Veskou]

Днес отбелязваме 139 години от рождението на Гоце Делчев



Георги Николов Делчев, наричан Гоце Делчев е български революционер, един от водачите на Българските македоно-одрински революционни комитети.

Роден e в Кукуш през 1872 година в семейството на Никола и Султана Делчеви. Завършва прогимназия в родния си град, след което продължава образованието си в Солунската българска мъжка гимназия „Свети Свети Кирил и Методий“. През 1891 г. постъпва във Военното училище в София, но заради участието му в социалистически кръжок е изключен и от 1894 до лятото на 1896 година е учител в Щип, където учителства Дамян Груев, един от основателите на Българските македоно-одрински революционни комитети, преименувани неколкократно и останали в историята като Вътрешна Македоно-одринска революционна организация. Гоце Делчев е привлечен в организацията от Груев и по-късно се превръща в неин фактически ръководител. Основната идея на БМОРК, е че освобождението на Македония и Одринско е възможно чрез общо въоръжено въстание. Като своя първоначална цел организацията си поставя автономията на Македония и Одринско в рамките на Османската империя.

От есента на 1895 е учител в Банско.Организира голяма част от комитетите в Пиринския край за 2-3 месеца. Декември 1895 година Гоце Делчев напуска учителството и се отдава изцяло на революционна дейност. Той е един от първите организатори на пограничните пунктове на организацията в Пиринска Македония — Кочериново, Рила, Кюстендил, Дупница и др. и на нелегалните канали към вътрешността на Македония-през периода 1894-96, докато учителствува в Щип. През лятото на 1896 участва в работата на Солунския конгрес на ВМОРО и заедно с Гьорче Петров изработва програмата и устава на БМОРК, който предвижда изграждането ѝ на демократични основи. След конгреса Гоце Делчев е избран за задграничен представител, подвижен член на ЦК на ВМОРО - "главен инспектор на четите". Той полага големи усилия за изграждане на революционната мрежа, както и за снабдяването на организацията с оръжие.

През 1899 година по инициатива на Гоце Делчев се пристъпва към изграждането на четническия институт на ВМОРО, който изиграва изключително важна роля за по-нататъшното ѝ масовизиране и революционизиране. Като главен ревизор на четите Гоце Делчев предприема няколко обиколки из Македония и Одринска Тракия. През 1902 година заедно с Гьорче Петров участва в изработването новата програма и устава на организацията. Тя вече си поставя за цел привличането и сплотяването „на всички недоволни елементи в Македония и Одринско, без разлика на народност“ и за извоюване на пълна политическа автономия. По това време името на организацията е Тайна македоно-одринска революционна организация. Въпреки постигнатите успехи в организационното ѝ изграждане Г. Делчев все още не е убеден, че тя е готова да пристъпи към въоръжено въстание, поради което се противопоставя на взетото в негово отсъствие решение от Солунския конгрес от 1903, за вдигане на въстание в Македония и Одринско през пролетта на същата година. Заедно с Даме Груев и други революционни дейци успяват да отложат обявяването на въстанието за през лятото на 1903 година, както и за превръщането му от повсеместно в стратегично, т. е. да се обяви главно в планинските и полупланинските райони и в него да вземат повече участие сформираните за тази цел въоръжени чети.

През март 1903 година четата на Гоце Делчев взривява моста на река Ангиста — на железопътната линия Солун — Одрин. В началото на май същата година, на път за среща с водителите на Серски революционен окръг четата му попадна в обкръжение в село Баница, Серско, и след еднодневно сражение с превъзхождащата ги потеря Гоце Делчев пада убит. Гибелта му се възприема от съвременниците и от историците като една от най-тежките загуби за ВМОРО.

4 февруари 2011

http://vmro.bg/index.php?option=com_content&view=article&id=1836:-139-&catid=1:latestnews

[Hatshepsut]

Защо Гоце Делчев е българин?

Вероятно у мнозина от вас заглавието на този материал буди недоумение и то с пълно право. Гоце Делчев е един от  нашите големи герои, който с дейността си се превръща в символ на борбата за освобождение на най-сакралния български блян – Македония. Качествата му на добър идеолог, невероятен стратег и организатор, го превръщат в наистина една важна личност от миналото ни. Образът му се нарежда гордо и достойно до тези на дейни революционери като Георги Раковски, Васил Левски и Христо Ботев.

На пръв поглед няма в какво да се изразява съмнението, че Делчев е българин. Той, както хиляди други, се отдава на каузата за освобождението на Македония. Нееднократно заявява, че се бори за обединение на всички българи, което само по себе си би трябвало да сложи край на всякакви хипотези за произхода му. Всичко би било прекрасно до момента, в който някой не опита да посегне на най-милото ти, а именно на историята и родината. Големият български герой беше осквернен, опетнен и откраднат. Защото това, което политическата класа в т.нар. република Македония направи преди седмици е грозно, безочливо и позорно. То също така е без аналог, в която и да е тоталитарна система по света, защото никой държавник не би искал страната му да става за смях, крадейки чужда история.

Политиката на македонизъм, плод на болни амбиции, водена тъй активно от западните ни съседи, посяга системно на личности от българската и гръцката история, но този случай сякаш е по-суров. В този случай се действа рязко, неочаквано и се посяга на образ, който години е обединявал българите. Образ, който е вдъхвал надежда и ентусиазъм у изстрадалия поробен народ. Образ на един наистина голям български герой. Един от хилядите мъченици, понесли кръста на България по стръмния и кървав път за постигане на националния идеал, който днес е възпят в химна на Македония…

Припомняме: В началото на септември беше организирана изложба, ”Идентичност и памет на Балканите през XIX век”, която се откри в Белград. Впрочем много дебело искаме да подчертаем, че цялото мероприятие се организира под егидата на Юнеско. В тази изложба под лика на Делчев пише с ясни букви: “македонец”. Реакцията на ЮНЕСКО идва чак след избухналия скандал и след изразеното остро несъгласие от българска страна. Тогава световната организация разбира, че всъщност Делчев далеч не е със съмнителния македонски произход.

В този материал няма да поставяме под съмнение демографския състав на македонския народ, корените му или езика, макар те да бъдат достатъчни, за да оборим подобно твърдение.  Ще подходим неразумно и ще приемем за секунда, че съществува хипотеза този герой да е с македонски произход. В такъв случай от нас се изисква да я обсъдим и в случай, че не е вярна да я оспорим. Надяваме се в следващите редове да привлечем вниманието на всички онези хора, които си позволяват да посягат на чуждата история, губейки всякакво чувство за чест, морал и достойнство. Защото факти от живота на Делчев не са особено услужливи по отношение на западните ни съседи.

Живот и дейност на Гоце Делчев

В статията ще засегем малка част от моментите, свързани с въпроса за произхода на героя. По-обширна биографична публикация може да намерите в сайта ни. Георги Николов Делчев е роден на 4 февруари 1872 година в град Кукуш, Османската империя (дн. Килкис, Гърция). Започваме с фактите от този момент. В края на XIX век градовете в днешна северна Гърция са населени предимно от българи. Кукуш не прави изключение. Според един регистър, наречен “Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника” издаден в Константинопол през 1878 година, Кукуш е  посочен като град с 1 170 домакинства и 155 жители мюсюлмани, 5 325 българи и 40 цигани. Вероятно ако притежаваме въображението на македонистите бихме заключили, че все пак съществува вероятност Делчев да е или турчин, или циганин, но нека не бъдем цинични.

Продължаваме нататък. Училищата, които малкият Георги завършва са Българско униатско училище, а впоследствие Българска екзархийска прогимназия в Кукуш. Като гимназист продължава образованието си в Българската мъжка гимназия в Солун. Впоследствие кандидатства и го приемат юнкер във Военното училище в София. Не бива тези факти да бъдат поставяни под анализ, защото са напълно ясни.

Гоце Делчев с приятеля си Гоце Имов като юнкери

През 1894 година Гоце Делчев заминава за Щип и става учител по български език. Макар познанството на Делчев с един друг голям герой Дамян Груев да датира от ученическите им години, в Щип те отново се срещат. По това време Груев е активен участник в организацията, която работи за обединяването на българите в пределите на родината им. Революционерът привлича Делчев в организацията. Нейното име е БМОРК – Български македоно-одрински революционни комитети, известни по-късно като ВМОРО. Впоследствие Делчев се превръща в неин лидер. Нека разгледаме някои от членовете на устава на БМОРК:

ГЛАВА I – ЦЕЛ

Чл. 1. Целта на Б[ългарските] М[акедоно]-O[дрински] К[омитети] е придобиване пълна политическа автономия на Македония и Одрин.

Чл. 2. За постигане на тая цел те са длъжни да събуждат съзнанието на самозащита у българското население в казаните в чл. 1 области, да разпространяват между него революционните идеи чрез печата или устно и да подготвят и подигнат едно повсеместно въстание.

Глава II СЪСТАВ И УСТРОЙСТВО

Чл. 3. Член на Б[ългарските] МОРК може да бъде всеки българин, без разлика на пол, който не е компрометиран с нищо нечестно и безхарактерно пред обществото и който обещава да бъде с нещо полезен на революционното освободително дело.

Питаме – Коя ще е тази организация, съставена от българи, борещи се за обединението на народа си, ще назначи за свои лидер, човек с различно етническо съзнание? И то организация като БМОРК, която проучва хората си старателно и не допуска съмнителни лица, поне доколкото е възможно това. Ето всъщност какви са позициите на лидера на революционната организация.

Дойде време да работим за България, понеже ние всички сме българи. Трябва да работим за България, защото тя ще дойде и ще ни помогне да отхвърлим турското робство.

Ние, българите от Македония и Одринско, не трябва да изпущаме изпредвид, че има и други народности и държави, които са много заинтересовани от разрешението на този въпрос. Една намеса на България ще предизвика намесата и на съседните държави и може да доведе до разпокъсването на Македония. Ето защо народите, населяващи тия две области, трябва сами с общи усилия и жертви да извоюват своята свобода и независимост в границите на една автономна Македоно-Одринска държава, като разчитаме само на материалната и морална подкрепа на България и на Великите сили.

И ако цитирането на устава на организацията, зад която стои Гоце Делчев не е достатъчен, за да бъде доказан произхода му, ще приведем още един факт. През целия си активен живот, до самата смърт в село Баница през 1903 година, Гоце Делчев е работил за българското военно разузнаване. Друг неоспорим факт е съществуващата молба на Никола Делчев, баща на Георги, до Народното събрание (24.06.1914г.) за отпускане на пенсия.

Смятаме, че паметта на Гоце Делчев беше опозорена напълно. Боли ни. Боли ни, защото това, което виждаме не бива да се случва. Не бива да позволяваме личността на един голям българин да става на пух и прах, заради политическите амбиции на случайни хора. Не бива едно толкова голямо и свято да изгуби значението и смисъла си. Не бива да го позволяваме. Не бива лаконичните ни, но иначе приказливии по други теми, политици да стоят с кръстени ръце, докато видимо друга държава се подиграва с нас. Същата тази държава, която подкрепихме за ЕС. Същата тази държава, с която политиците ни поддържат добри дипломатически отношения. Същата тази държава, която с право по-острите историци наричат “Втора България на Балканите”. Ако забравим историята си, то какво ни остава, за да се наречем народ?

„Отцѣпленията и разцѣпленията никакъ да не ни плашатъ. Действително жалко е, но що можемъ да правимъ, когато си сме българи и всички страдаме отъ една обща болѣсть! Ако тая болѣсть не сѫществуваше въ нашитѣ прадѣди, отъ които е наследство и въ насъ нѣмаше да попаднатъ подъ грозния скиптъръ на турскитѣ султани…“

Гоце Делчев

https://www.bulgarianhistory.org/защо-гоце-делчев-е-българин/

[Hatshepsut]

Гоце Делчев - българският юнак от Македония

В традиционния песенен фолклор има една разтърсваща песен, така великолепно изпята от Любка Рондова. Иде реч за „Черна се чума зададе“, и юнакът, който е излязал „там долу Демир капия“ за да я пропади и спаси народът от злата сила.

 Гоце Делчев заема особено място в нашето освободително движение след 1878 г. Има немалко опити през различните исторически времена, дори до днес върху неговата личност да се надяват идеологически знамена. Гоце бил социалист и затова изключен от Военното училище, а след това оглавява т.нар. левица в македоно-одринската организация, където той е нейн ръководен деец от 1894 г. Гоце е анархист, защото избира през бунтовната 1903 г. тактиката на атентати.

 Без ни най-малко да се подценяват революционно-демократичните му възгледи доста съмнително е приписваното авторство на Гоце върху често цитираната мисъл – „Аз разбирам светът, като поле за културно съревнование между народите“. Истинско скодоумие е личността на Гоце Делчев да се представя като носител на антибългарската македонистка идейна щампа. Гоце, синът на българския народ от родния Кукуш, дн. Килкис, Република Гърция най-добре успява да се защити чрез своето дело из отечественото ни етническо землище, както и чрез своето богато епистолярно наследство, вече, за всеобща радост публикувано.

 Значим е делът в тази посока на неговите първи биографи и съратници – П. Яворов, Хр. Силянов, по-късно на М. Чаков, П. Манджуков Георги Николов Делчев, останал в народната памет с любвеовилното четирибуквено Гоце е пример за впечатляващо явление в освободителното движение на македонските българи. Няма друг виден ръководител на тайнствена ВМОРО, който така искрено да е обгърнат от обичта на народа си. Аргументите от този оценъчен извод могат да бъдат подирени в две основополагащи посоки: Първата е в мащабите и географското пространство на неговото революционно строителство. Гоце е прекалено откровен при градежа на мистериозната конспирация, не е особено загрижен дори за личната си сигурност.

Въпреки че завършва Военното училище той не блести с кой знае какъв командирски манталитет в създадената от него нелегална армия на вътрешната революционна организация. Истинската сила на Гоце, на добрия и често пъти милозлив юначен войвода е в друго направление. Той е всепризнатия апостол сред подвластните на Османската империя македоно-одрински българи.

 Гоце има историческа заслуга през „второто комитетско десетилетие“, 1893-1903 г. с обаятелните качества на целеустремен организатор и идеен вдъхновител в освободителното движение на народа ни. В революционната проповед на Гоце, така красиво описана от придружаважия го поет от Чирпан има дух и сила, които са явление в „държавата на ВМОРО“. Навсякъде юнакът от Кукуш създава мрежа от предани съзаклятници срещу „черната чума“. Навсякъде познават необикновения апостол – От София, до Мелник и Солун, от Бургас и Странджа през пограничните пунктове и нелегалните канали до албанските планини. Затова Михаил Чаков, неговият съратник и свидетел на предсмъртния му миг тридесет години по-късно основателно го нарича „сърцето на Македония, великият апостол, олицетворителят на движението”. Знакът за втората посока е заложен в споменатата песен. Там е непоклатимата оценка на обикновения български труженик за своя най-познат, обичан и храбър юнак. Никак неслучаен исторически достоверния извод. Безименият творец драматично разкрива изборът пред „вярната дружина комити, млади юнаци“, все борци срещу „черната чума“, които са призвани да я пропъдят от „жална Македония“. Навеки запазеното в съкровената народна памет решение е само едно - „Избрал се е Делче войвода“.

  Младият юнак, на 31 години участва в първото си и последно сражение. Апостолът никак не се страхува от смъртта и той е най-силният пример в националната борба за революционна самопожертвувателност. Гоце сякащ предчувства пепелищата от революционния пожар. Сам дири смъртта си и я намира в Баница, Сярско.

 Но Гоце остава и друг не по-малко величав пример – на народния водач, които споделя, съпреживява и е готов да изгори за своите страдащи съотечественици, подвластни на обречената Османска империя. Ето защо народът така вдъхновено създава и пее песни за своите юнаци. Издига им паметници, които никой няма да оскверни и разруши. Успехите на всяка нация и държава се коват от нейния жертвен елит, а волята й за облик се защитават от такива юнаци, като Гоце. Делчев войвода е обезсмъртен чрез велик неръкотворен паметник, издигнат в сърцето на признателния народ.

  Реквиемното звучене на песента „Черна се чума зададе” увенчава подвига на Гоце, на обичания юнак, дръзнал сам да излезе в неравна битка с „черната чума”. Точно затова народният герой и кумир успява да вдъхне вяра сред македонските и тракийските българи, да се изправят в битка срещу Османската империя. Няма съмнение споменът за Гоце е все още жив и чувствен. В памет на революционното му дело има създадени най-много народни песни, които продължават да се пеят Потомците обаче на неговите многобройни съзаклятници продължават да бъдат длъжници на именития български войвода...

https://www.youtube.com/watch?v=TUJIoydmv1w
Любка Рондова - Църна се чума зададе

http://www.mni.bg/2016/02/goce-delchev-bulgarskiat-iunak-ot.html