[Двуфитилна лампа, на която е изобразен бог Ерос, откриха на Перперикон]

Двуфитилна лампа, на която е изобразен бог Ерос, откриха на Перперикон

Двуфитилна лампа, бронзов печат и чаша за вино намерили археолози край Перперикон, съобщи археологът Николай Овчаров, който проучва открития от Иван Балкански скален комплекс.
Той поясни, че двуфитилната лампа е от керамика и върху нея има много изображения, като в центъра е изображението на бога на любовта Ерос. Виждали се фризове от лозници и геометрични елементи. Тя била от края на втори - началото на трети век, вероятно произведена в района на Ефес, писа БТА.
Бронзовият печат бил на занаятчия от същия период - на него пишело Димитриус Селюли. Изследователите имат две хипотези - фамилията или професията на човека. Той вероятно е правил луксозни столове или носилки за аристократи.
До 2013 г. са открити 610 монети от римския период - от император Траян до монети от 498 година.
На няколко метра от цитаделата на Перперикон са намерени табели. На едната пишело Амониус (Амоний). Тя била от 2-3 век. Това вероятно са хора, които са се заселили, предимно ветерани.
Всички монети и надписи доказват, че регионът има огромно значение. На три километра са най-големите златни рудници. Затова Перперикон е контролирал добива на злато в целия район, припомни старата хипотеза Овчаров.
По няколко десетки хиляди туристи минават на месец. До края на годината може би Перперикон ще са посетили около 200 000 човека, прогнозира Овчаров.

https://rodopi24.blogspot.bg/2015/09/blog-post_67.html?m=1

[Три римски храма разкриха археолози на Перперикон]

Три римски храма разкриха археолози на Перперикон

Три езически храма от Римската епоха и 45 представителни сгради бяха разкрити при тазгодишните довършителни разкопки на Акропола на Перперикон, обяви археологът проф. Николай Овчаров.

Първият храм е на самия връх и хипотезата е, че вероятно е на Аполон, защото при разкопките в него е открита бронзова фигура на божеството. Вториаят храм е бил на Тракийският конник, който е събирателен образ на старите тракийски божества. Археолозите открили мраморна глава на божеството, която вероятно е фрагмент от плоча с размери поне 1 метър. В скалата, в която е вкопан храма има и 2 ниши, вероятно служели като олтари.

Третият храм е градски митрериум, в който има басейн за вода и каменни седалки. Освен това има и издълбани в скалата халки, за които са се вързвали бикове, пренасяни в жертва на бог Митра.

"Сградите на Акропола са изключително импозантни. Най-голямата е дълга 26 метра, била е на поне 2 етажа, покрита с керемиди", каза проф. Овчаров. Според него ясно се вижда градоустройството на римския град на Перперикон. Малки улички между постройките водят към главна улица с широчина около 3 метра, която отвежда към главния площад, който е имал колонада, част от която е запазена. Археолози и реставратори са успели да консервират и 7 средновековни жилища, които са били вкопани в основите на римските сгради.

"Запазването на т.нар. землянки беше изключително трудно, защото пръстта им се отмива от дъждовете. Реставраторите успяха да си свършат перфектно работата и сега туристите могат да видят интериора на жилищата от 12 век", каза проф. Овчаров.
През следващата година археологът смята да започне разкопаването на южното подградие на Перперикон. "Очаквам интересни находки в тази част на хълма, която е била заселена в римския период. Още при теренните обхождания установихме поне 7 сгради", каза проф. Овчаров.

В южното подградие той и екипа му са разкрили и градска чешма или фонтан, който е изключително сложно съоръжение с размери 5 на 6 метра и дълбочина 4,20 м. Три от стените на цистерната са изсечени в скалата, а четвъртата е представлявала зид от квадри, завършващ с корнизни фризове.
"Фонтанът има 2 канала. От единия е изтичала вода, а вторият е своеобразен преливник, непозволяващ на водохранилището да се препълни", поясни археологът. Той не изключва възможността съоръжението да се окаже римски храм на нимфите, но това щяло да стане ясно след разкопаването на целия район.

Един от 3-те храма от римската епоха, разкрити при разкопки на Перперикон, който е бил посветен на бог Митра


Римското съоръжение, което е възможно да се окаже храм на нимфите

http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=4982680

[Перперикон - тайнственият свещен град]

Перперикон - тайнственият свещен град

В последните години едно име често се споменава в медиите – Перперикон. Древното светилище стана известно покрай проучванията, проведени от известния български археолог Николай Овчаров. Въпреки това, малко се знае какво реално представлява то, каква е историята и значението му, а в следващите редове ще се опитаме да отговорим именно на тези въпроси.

Перперикон е огромен скален масив в източните Родопите, за който се смята, че възниква преди около 8000 години. Каменният паметник се извисява на 15 км от Кърджали, близо до Перперишката река, от която се твърди, че древните хора са добивали злато. За първи път археологическият комплекс е описан от проф. Иван Велков през  1930 година, но мястото добива популярност вследствие на проучванията професор Николай Овчаров. Той е една от главните причини за популяризирането на Перперикон в медиите, а вследствие на това – засиленият туристически интерес към този култов комплекс. Мащабните разкопки водени от археолога разкриват Двореца, Акропола и други интересни места, непознати дотогава на обществтото. Стига се до там, че CNN отразява като събитие Перперикон в своите репортажи.

Древните обитатели на тези земи вярвали от незапомнени времена в бога Слънце. Това е една от причините те да се установят на голямата скала, като основна причина за това е липсата на растителност и удобното местоположение, откъдето лесно може да се наблюдава всяка сутрин изгряващото слънце. Малко по-малко с развитието на уредите, усъвършенстването на сечивата, силно развивани през Бронзовата епоха, се давало възможност на хората да обработват камъка. Те започнали да изсичат различни култови ниши, светилища, гробници. Така Перперикон започнал да променя своя естествен облик. В някои от нишите са открити множество оброчни съдове, фугири, антични предмети, свързани с култа към бога Слънце.

Светилището развило своето значение и през късната Бронзова епоха. Големият разцвет се осъществил през XVIII-XII в. Пр.Хр. Това е периодът на развитие и на първата европейска цивилизация, в лицето на Крито-Микенската култура. Култовият комплекс се развил и  придобил дренажна система за отвеждане на водата. Един от съдовете от този период впечатлява археолозите с изображенията на техния Бог и шест човешки фигури. Хората са оформени символично като цветя, техните глави са представени като малки Слънца. Малко по-малко култът към Слънцето се развива и през ранножелязната епоха, IX – VI в. Пр.Хр., се появяват и много други богове. Тракийската религия например е силно ориентирана към култа към Орфей и Дионис, а Перперикон се превръща в своебразен център на тези вярвания и обичаи.

През къснобронзовата епоха Перперикон се превърнал в грандиозно светилище.  Много факти ни навеждат на мисълта, че точно в Перперикон се е намирало прочутото светилище на бог Дионис. В Античността проницалището (езическо светилище, където се прорицава) на Дионис било известно колкото оракула в Делфи, но все още няма неопровержими доказателства, че точно там се е намерило то.

Според легендите две съдбоносни пророчества били направени от олтара на Перперикон. Първото предопределило велики завоевания и слава на Александър Македонски, а второто, направено няколко века по-късно, предвещало властта и силата на първия римски император Гай Юлий Цезар Октавиан Август. Светоний описал знаковото посещение в светилището на бащата на бъдещия пръв владетел:

Когато Октавиан, бащата на Август, водил войската си някъде из отдалечените части в Свещената планина на Дионис, се допитал до оракула на бога за сина си, било му потвърдено от жреците, че синът му ще стане господар на целия свят, понеже, след като виното се разляло върху олтара, димът се издигнал нагоре над върха на светилището чак до небето – знамение като това, което получил и самият Александър Велики, когато принасял жертва на същия този олтар.

Олтарът на Дионис – археолозите твърдят, че в него са извършени най-малко две изключително съдбоносни за човечеството предсказания

През 2002 година е открита огромна зала без покрив, която отговаря на всички описания на храма на Дионис в античните текстове. В центъра й се намира величествен олтар с диаметър около 2 метра, висок около 3 метра. В олтара могат да се забележат множество издълбани ями, напълнени с парчета керамика. В подножието се откриват и фрагменти от по-малки глинени олтари. Очевидно залата не е имала покрив заради огнения пламък, по височината на който се е гадаело. Цялата околност и самият връх на Перперикон са покрити с хиляди скални изсичания във вид на корита, басейни, преливници. Всички тези олтари най-вероятно са се ползвали за жертвоприношения в чест на боговете. Гледката на монумента с хилядите малки олтари и каменни изсичания била внушителна. Функциите на Перперикон замират по времето на елинизма (IV – I в.пр.Хр.). През I в. Тракия е завладяна от Рим и Перперикон изживява истински ренесанс.

Перперикон се състои от четири части: мощна крепост – Акропол; Дворец-светилище, който е непосредствено под Акропола от югоизток; северно и южно подградие. По хълмовете са построени много храмове и постройки. Издълбани са широки улици, по които всеки посетител може да се разходи. Отстрани на всяка улица са запазени къщи, изсечени в самия камък. В източната част на Акропола е изсечена огромна Базилика. Базиликата най-вероятно е била древен храм, а по време на християнството се е превърнала в църква.  От базиликата към вътрешността на Акропола води покрита колонада, портик, чиито колони са оцелели до днес. От данните на античните и средновековните автори е известно, че подобни портици са строени само в големите градове и значителните култови комплекси. На този етап от проучванията са открити две порти на Акропола. Едната е от запад и се пази от мощен правоъгълен бастион. Другата бе разкопана от юг през 2002 г. Нейното предназначение е особено важно, защото води към внушителния Дворец-светилище.

Дворецът най-вероятно бил храмов комплекс, посветен на бог Дионис. Той е разположен на седем етажа, като в центъра му се намира тридесетметрова церемониална зала, която най-вероятно служела за извършване на ритуали и обреди. Друг забележителен обект в Двореца е масивен каменен трон с поставка за краката и облегалки за ръцете. Под тухления под на всяко помещение има хиляди канали за оттичане на дъждовната вода – нещо, което ни подсказва, че била създадена една блестяща за времето си канализационна система. Дворецът е заобиколен с огромна крепостна стена, която е свързана с Акропола са и заедно оформят уникален ансамбъл.

Перперикон е един уникален комплекс, посветен на култа към бога Слънце. Той е символ на една от най-ранните култури по нашите земи. Там се е зародила религията, която била в основата на развитието на културата, архитектурата и знанията. Откриването на Перперикон  е нещо, което освен морална, би могло да носи и материална полза за българската държава, стига да бъде представено по достоен начин пред света.

https://www.bulgarianhistory.org/bit-i-kultura/zada-lzhitelni-destinatsii/perperikon/

[Сребърни монети на цар Иван Александър намериха на Перперикон]

Сребърни монети на цар Иван Александър намериха на Перперикон

Две сребърни монети на Иван Александър [1331-1371] са намерили археолози на Перперикон. Това е станало по време на разчистването на скалния град миналата седмица, съобщи проф. Николай Овчаров.
Той поясни, че в района на Велико Търново има много такива монети, но са рядкост за южните части на страната ни.
,,Находката ни препраща към 1343 година, когато Перперикон е превзет за няколко месеца и там има български гарнизон.

Монетите са в много добро състояние
и се предполага, че са били специално изпратени като заплати на гарнизона", коментира проф. Овчаров.
Вече започнаха разкопките на скалния град, които се провеждат за 17-а поредна година. Те ще продължат до средата на септември, като учените ще трябва да намерят северната порта и да приключат с акропола. След това археолозите планират да започнат работа по южното предградие. Предполага се, че това ще отнеме още поне десет години работа. До момента там са открити две гробници. Съвсем скоро ще бъдат издадени и няколко тома, посветени на архитектурата на Акропола и откритите над 6000 монети и над 100 оловни печати от византийския период.
За разкопките на Перперикон това лято са предвидени 220 000 лева, осигурени от националния бюджет, като учените разчитат и на помощта на община Кърджали.
В тази връзка проф. Овчаров припомни, че само за миналата година обектът е бил посетен от около 250 000 души, а от такси са събрани близо 200 000 лева.

Освен разкопките на скалния град, предстои и
голяма кампания по консервация и реставрация
на Перперикон. Проектът е по норвежка програма и е на стойност 1,5 млн. лв. Трябва да бъде реализиран до края на годината. Ще бъдат консервирани 20 големи сгради от античния и средновековния период, а крепостната стена ще бъде вдигната на височина от няколко метра. Кулата също ще бъде преобразена.
Паралелно с това ще се провеждат и разкопки на Мисионис край Търговище, като работата там ще е за трета поредна година. Най-интересната находка досега там е на рухнала кула, под която е намерен скелет с монети на султан Мурад.

https://www.monitor.bg/

[Храм с размерите на "Света София" се показва в Родопите]

Храм с размерите на "Света София" се показва в Родопите

Поредно сензационно откритие в скалния град Перперикон направи екипът на проф. Николай Овчаров. В южния квартал от два месеца се работи по разкриването на гигантска трикорабна базилика – епископска катедрала от V в. Тя е била с монументална каменна колонада, масивни зидове от огромни блокове и красива украса. Фрагменти от стенописи показват, че храмът е бил и богато изографисан с фрески.
Предполага се, че при проучванията, които ще продължат и през септември, дължината на централната част, заедно с втория притвор и двора-атриум, ще  достигне 40 метра. Това прави църквата по-голяма от Старата митрополия в Несебър и съпоставима със столичната ,,Света София", Еленската и Беловската базилики, категоричен е професорът.
През ІХ в. църквата е преустроена в еднокорабна базилика, също с внушителни размери, и е продължила да функционира така до ХІV в., когато Перперикон е превзет от османските турци.
През последните дни археолозите започнаха проучването на отлично оформените гробове от средновековния период. Досега са обследвани над 30, като в много от тях се откриват великолепни накити – бронзови и позлатени наушници, обеци, пръстени и гривни. Намерен е и надгробен паметник: издълбан кръст с надпис на гръцки език наоколо.
Едно от погребенията изцяло се отличава от шистовите гробове от ХІІ-ХІV в. Става дума за отлично оформена в скалите гробница с идеално изработени покривни плочи. Тя се намира източно от апсидата на катедралата – място, което винаги е било предназначено за високопоставени духовници. Тъй като няма съмнение, че Голямата базилика на Перперикон е епископска катедрала със синтрон и амвон, нашата хипотеза е, че става дума за гробница на епископ, коментира проф. Овчаров.
При отварянето й в четвъртък сутринта се е показала идеално оформена камера, но в нея кости са липсвали. По принцип южната тераса на Перперикон е с много висока киселинност на почвата и кости почти не могат да се съхранят, обяснява археологът. Духовникът, погребан там, вероятно е бил облечен в монашеско расо, затова липсват други оцелели през вековете находки, предполага Овчаров.

http://www.bgnow.eu/news.php?cat=2&cp=0&newsid=74588

[Монети на Юстиниан Велики откриха на Перперикон]

Монети на Юстиниан Велики откриха на Перперикон

Със светлинно шоу и литургия на пловдивския митрополит Николай започва новият етап от разкопките в Перперикон през юли. От всички страни на новооткритата там най-голяма ранно-християнска базилика вече са разположени над 80 работници, набрани от околните села, които в следващите 3 месеца ще трябва да извадят на бял свят още тайни от историята на скалния град в Родопите. Ръководителят на проучванията проф. Николай Овчаров твърди, че разкритата на Перперикон църква е била главният храм на големия епископски център Родопи, описан в Псевдо-епифаниевия списък от VІІ в. Именно тази хипотеза предстои да бъде доказана при започващата мащабна археологическа кампания. Ще се търси и най-големият средновековен манастир в региона, в чийто център се предполага, че е била базиликата.

1 юли вече е обявен за Ден на Перперикон. В 21 ч. в събота ще бъде включено цялото художествено осветление на хълма в скалния град, а на олтара на Дионис

ще бъде изпълнен древен ритуал

за хилядите туристи от цял свят, които посещават археологическия комплекс, съобщи пред ,,Монитор" проф. Овчаров. Планира се денят на Перперикон да се провежда всяка година.

На 6 юли в 11 ч. Пловдивският митрополит Николай пък ще извърши тържествен водосвет на двете открити през юни от екипа на Овчаров средновековни църкви в землището на с. Добромирци, община Кирково. Очаква се да присъстват много официални лица, включително губернаторите на Пловдивска, Смолянска и Кърджалийска област. Както вече се знае, по тези места се търсят следи от последните години на патриарх Евтимий.

Миналата година проф. Овчаров и екипът му започнаха проучването на Южното подградие на Перперикон. Именно там бе разкрита най-голямата раннохристиянска базилика в Родопите. Това беше и

голямата изненада на сезона

Грандиозната катедрала е в запазен вид, има цели колони, което ще позволи възстановяването й. Новооткритата църква е дълга 34 м и широка 14 м. Базиликата е построена през втората половина на V век. Абсолютно сигурно е, че това е епископски храм. За това говорят синтронът, както и постаментът на амвона, от който епископите на Перперикон са изнасяли своите проповеди, твърди Овчаров.

Трикорабната базилика е с притвор и атриум – двор, задължителен за раннохристиянските църкви. Засега са

открити следи от осем колони в него

Дворът е мястото, в което вярващите са влизали и са се причестявали преди началото на службата. В този си вид базиликата е съществувала около два века, след което е изоставена или западнала. През IX век е превърната в еднокорабна базилика. Въпреки това нейната дължина пак остава около 22 м и със сигурност е изпълнявала функциите на епископска катедрала. Освен с монументална украса тя е била и стенописана.

Археолозите очакват да намерят помещения, свързани с култовата дейност в храма.

Предполага се, че църквата е била в центъра на голям манастир, който ще се търси, или се е намирала на един от главните площади на Перперикон.

Вече има интересни находки: монети на император Юстиниан Велики от VІ в. и на византийски императори от ХІІІ-ХІV в. Особено ценен е оловният печат от ХІ-ХІІ в., който може би е бил на един от епископите на Перперикон.

https://www.novjivot.info/2017/06/29/

[Нови ценни археологически находки откриха в Перперикон]

Нови ценни археологически находки откриха в Перперикон

Уникални по рода си  археологически находки откриха край Перперикон. Историческата емблема на Източните Родопи разкрива нови важни данни за историята.  По думите на проф. Николай Овчаров става дума за обширен некропол от XIII-XIV век.

Край огромната базилика, която беше открита миналата година, археолозите намериха и град на мъртвите. Близо 100 саркофага показват как са били погребвани хората. Това е третият голям акропол на Перперикон и се намира в южното подградие на Скалния град. Другите два са край църквите в северния квартал и в Акропола - от другата страна на хълма, която вече е добре проучена и привлича все повече туристи.

,,Некрополът в южния квартал се намира близо до  най– голямата ранно-християнска базилика в Родопите от V-VI век, която през средновековния е била по–малка такава, но пак епископска. Гробовете са много добре оформени. Те наподобяват на античните саркофази, но в много по–груб вид, повечето са оформени с каменни стени и покрити с плочи. Много често те са  положени един върху друг, защото пространството, макар и голямо, е било недостатъчно, за да побере толкова много гробове от всички страни на средновековната църква" - обясни проф. Николай Овчаров.

Според него именно през периода XII-XIV в. се появява този некропол върху мястото, което някога е била  площадка от късноантичната епоха.  Проф. Овчаров уточни, че от миналата година досега са разкрити около 100 гроба. Той обясни, че през Средновековието е било много престижно, човек да бъде погребан близо до храма, даже местата са се продавали. Сред гробовете има и на мъже, и на жени, и детски. Очаква се в ,,Града на мъртвите" да има още стотици гробове.

Епископската базилика от V-VI век е с размери 35 а 14 м, като няколко пъти е била преустройвана - първо, през IX-XII век и по- късно - през XIII в., но въпреки това се е запазила като голяма сграда и през средновековния период. Археолозите очакват това лято да разкрият голям раннохристиянски център.

Още през първата седмица на проучванията през юни екипът на проф. Овчаров попадна и на първата сериозна находка - оловен печат от XI- XII в. От едната страна е изобразен св. Николай - светецът, покровител на епископа, а от другата - текст, който предстои да бъде разчетен. По думите на професора, най-вероятно става въпрос за печат на един от епископите на Перперикон и областта Ахридос. Намерени са още монети от епохата на император Юстиниян. В западната част на базиликата вече се очертават помещения и кладенец, открита е и част от колона.

Професорът припомни, че по време на проучванията през 2016 г. са разкрити 37 гроба и в тях са намерени много ценни и  интересни находки - наушници, обици, пръстени и други красиви накити. Един от разкритите гробове е с надгробна плоча, върху която са изсечени кръст и надписи на гръцки език.

''Тези  некрополи през XII-XIV век, които вече наброяват близо 500 от началото на проучванията на комплекса, показват, че Перперикон през средновековната епоха е бил многохиляден град, много от гражданите  били доста богати, имало е и аристократи. Скалният град е най–голямото населено място в Източните Родопи. Тази огромна базилика се оказа най-голямата, разкриваната до този момент в Родопите. Сега сме се насочили в секторите около нея. Очакваме там да излезе голям манастир, да има култови сгради, където са се извършвали кръщения. Очакваме да разкрием други жилищни сгради и евентуално – епископски дворец, защото, без съмнение, тази катедрала от V-VI век е била епископска църква" -  допълни Овчаров.

Вече втори месец продължават разкопките през  археологическия сезон на Перперикон. Работи се в южното подградие и се разкриват зоните около най-голямата ранно-християнска базилика в Родопите, на която екипът на проф. Овчаров попадна през 2016 година.

http://uspelite.bg/novi-tsenni-arheologicheski-nahodki-otkriha-v-perperikon-1

[Изследователите на Перперикон откриха една от най-старите епископски резиденции в Европа]

Изследователите на Перперикон откриха една от най-старите епископски резиденции в Европа

Една от най-старите епископски резиденции в Европа откриха изследователите на Перперикон. Тя е от периода на ранното християнство, когато епископите живеели скромно, без да афишират прекален лукс, обясни проф. Николай Овчаров. От началото на археологическия сезон на Перперикон досега са открити 130 ценни находки. Започва и изграждането на посетителски център, който трябва да е готов до 2019 г.

Преди 14 години археолозите откриват на Перперикон най-ранната църква, намерена в Родопите. Тя е епископска, от първите десетилетия на 5 в. и е свързана с мисията за покръстване на родопските траки. Сега близо до нея са намерени праг и стълбище, които водели до голяма сграда.

"Не остава никакво съмнение, че става дума за сградата, в която е живял епископът, служил в църквата. С две думи това е епископската резиденция. Това е една от най-ранните запазени епископски резиденции не само на Балканите, а въобще в Европа", съобщи археологът проф. Николай Овчаров.

В нашите земи до този момент са известни само две други епископски резиденции и те са в Северна България - в древния Доросторум, днешна Силистра, и в римския град Нове, до Свищов. Тази епископска резиденция отговаря на възгледите на ранното християнство, когато архиереите живеели, ако не в нищета, то поне без да демонстрират прекален лукс, обясни още проф. Овчаров.

"После започват да се изграждат тези грандиозни резиденции, които достигат до безумие в по-късните векове. Тази сграда, която ние разкрихме, отговаря на принципите на ранните векове, епископите да живеят без да афишират лукс", уточни археологът. 



Видео: https://www.vbox7.com/play:ea8d7e2340

https://dariknews.bg/novini/bylgariia/izsledovatelite-na-perperikon-otkriha-edna-ot-naj-starite-episkopski-rezidencii-v-evropa-2111490

[Уникална монета от цар Иван Асен II открита в Перперикон]

Уникална монета от цар Иван Асен II открита в Перперикон

7 от над 150 находки при разкопки в Перперикон показа археологът Николай Овчаров. Сред тях са три бронзови кръста като два са нагръдни, а единият е рамо с изображението на евангелиста Йоан, бронзово ключе за сандък със съкровище. Най-значимо от откритията обаче е монетата на Цар Иван Асен II. ,,Това е една изключително рядка находка. Монетите, които до този момент са открити в цяла България, са 27-28. Това е първото доказано българско монетосечене. Има спорове, че Калоян е пускал монета, това обаче е доказано за Иван Асен II, който, както знаем, разширява България почти на целия Балкански полуостров. От негово време има една златна монета, всички останали са билонови – медни със сребърно покритие, което рядко се запазва", разкри археологът.

Той посочи, че на едната страна на откритата преди два дни монета е изобразен Христос, а на другата самия Иван Асен II, който е коронясван от Св. Димитър- покровителят на Солун. ,,Имаме друга монета от Перперикон, на която самият Цар Иван Асен II коронясва синът на Теодор Комнин – Мануил. Това ни показва, че той е бил васал на българската корона през това време", обясни той и добави, че е доказано, че монетите са направени в солунската монетарница, което говори за силното влияние на България в Солун по време на управлението на Иван Асен II. Той добави, че откритата монета на Цар Иван Асен II в Перперикон е отглас от най-великите моменти от българската средновековна история – епохата на Цар Иван Асен II. Овчаров обясни, че находките ще бъдат показани през февруари в 2020 г. в София по време на изложбата, показваща постиженията на българската археология, а след това ще станат част от експозицията на музея в Кърджали.

https://debati.bg/unikalna-moneta-ot-tsar-ivan-asen-ii-otkrita-v-perperikon/