[Статията "Великденските яйца и възкръсването на Христос"]

Статията "Великденските яйца и възкръсването на Христос" ще ви запознае с истинския смисъл на това, което празнуваме всяка година и сами ще решите какво да изберете - или да продължавате да боядисвате яйца в чест на Убийство на невинен човек .... без да вниквате в смисъла на действията си, или след докосване до корените на древните ни предци да започнете да влагате истинския смисъл в това, което правите.



Какво отношение имат козунаците, боядисаните яйца и шоколадовите зайци към това, че преди много години един хубав човек е бил жестоко убит чрез разпъване на кръст? Много ще се учудите, когато разберете какъв е правилния отговор: абсолютно никакво!...

Съвсем скоро цялата християнска общност тържествено ще отбележи своя главен празник – възкръсването на разпнатия бог Иисус Христос. В «чистия четвъртък» от ранни зори вярващите старателно чистят тялото си от грехове, чистят вкъщи, боядисват яйца и пекът великденски козунаци. След което е прието да не се чисти чак до Великден, като че ли за да «не влезе нещо в очите на лежащия в ковчега Христос». Такава християнска културна традиция днес съществува в Русия и България.
Жените енергично ходят по магазини и купуват ингредиенти за великденската трапеза и с ентусиазъм си разменят рецепти за козунаци и начини за боядисване на яйцата, с които буквално е запълнен Интернет. Магазините в изобилие предлагат сувенири: зайци, кокошки, дървени яйца и същите неща в шоколадов вариант. При цялата тази предпразнична суета рядко някой от вярващите си задава въпрос: «Какво отношение имат козунаците, боядисаните яйца и шоколадовите зайци към факта, че преди много години един хубав човек е бил жестоко убит  чрез разпъване на кръст?» Отговорът на този въпрос е до безобразие прост: «Абсолютно никакво»!
Единственото блюдо, което действително отразява същността на този християнски празник, е собствено пасха (или паска) – специално блюдо, което се готви в Русия от цедено кисело мляко със сметана или заквасена сметана и се пресова във вид на отсечена пирамида. Върху околните страни на пасхата се издялва кръст и буквите «ХВ», което означава «Христос Възкресе». Свещениците казват, че това е символът на Гроба Господен, който замества задължително присъстващото на празнична трапеза пасхално агънце – агне, което по традиция трябва задължително да се принася в жертва на иудейския Песах (Пасха). Освен това пасхалното агне трябва да се яде с безквасен хляб - евр. "Маца" и с горчиви треви – Марор (маруля и хрян), а тестените изделия от мая са абсолютно забранени за ядене. Във Ветхия Завет са дадени ясни и точни указания по този повод, а за неспазването им е имало едно - единствено наказание – смърт:

«18. От четиринайсетия ден на първия месец вечерта яжте безквасен хляб до вечерта на двайсет и първия ден от същия месец.
  19. Седем дни не бива да има квас в къщите ви, защото, който яде квасно, оная душа ще бъде изтребена из обществото (на синовете) на Израиля, бил той пришълец, или туземец.
   20. Нищо квасно да не ядете: във всичките си живелища яжте безквасен хляб.» - (Ветхия Завет, Исход, гл.12, стихове 18-20)

А в съответствие с текста на Новия Завет Иисус Христос е отпразнувал ветхозаветната Пасха с печено агне, а след това както се твърди той е въвел празнуването на новозаветната пасха - Великден (1 Кор. 11:23-26), когато трябва да се яде безквасен хляб като тялото му и да се пие вино като кръвта му.

«26. И когато ядяха, Иисус взе хляба и, като благослови, преломи го и, раздавайки на учениците, каза: вземете, яжте: това е Моето тяло.
  27. И като взе чашата и благодари, даде им и рече: пийте от нея всички;» (Новия Завет, евангелие от Матея, гл.26, стихове 26-27)

Тук няма да обяснявам скрития смисъл на този странен "завет" от арсенала на черната магия, макар че това безусловно е интересно и разпръсква светлина над християнските «тайнства».
Темата на тази статия е по-скоро за кулинарните обичаи на християнския празник. В Библията, както виждаме, те са записани недвусмислено ясно – безквасен хляб и вино. Това е! Няма нито дума за козунаци и боядисани яйца – главни атрибути на традиционното празнуване. От къде тогава това се е появило в християнството? Защо на Великден (Пасха) боядисват яйца и пекът сладки козунаци? Защо на козунаците се предава именно такава цилиндрична форма, а отгоре се заливат с разбити белтъци или захар и се посипват с разноцветни топчета? Защо на Великден е прието да се играе с боядисани яйца – всички се чукат с яйца? Защо яйцето, което надвие всички други яйца се нарича борец?
Нито един християнски поп няма да каже истината по този повод, дори и да я знае. Те ще повтарят измислиците за Мария Магдалина, която, както те твърдят, е поднесла първото великденско (пасхално) яйце на император Тиберий, когато е дошла при него с вест за възкръсването на Христос. Според свещениците императорът е казал, че това е невъзможно, както и това, че кокошето яйце изведнъж ще стане червено. След тези думи кокошето яйце в ръцете му веднага е станало червено. Това е обяснението, което ще получите от поповете.
Но никога няма да получите обяснение, че обичаят да се боядисват яйцата в червен цвят взима началото си от така наречените «езически времена», когато червеното яйце се е смятало за символ на слънцето, събуждащо природата след дълга зима. Няма да Ви кажат и че рисувани яйца са намерени и в древен Египет, и в скитските могили, че при разкопките на легендарната Троя е било намерено каменно яйце с нанесени върху му символични знаци.
И никога няма да чуете от черковниците, че обичаят да се «чука» с боядисани яйца е бил установен в далечното минало, в памет на грандиозната   планетарна катастрофа, която е станала преди над 100 000 години:

«Помня из Вед о деяниях Даждьбога,
как он порушил оплоты Кощеев,
что на ближайшей Луне находились...
Тарх не позволил коварным Кощеям
Мидгард разрушить, как разрушили Дею...
Эти Кощеи, правители Серых,
сгинули вместе с Луной в получастьи...
Но расплатился Мидгард за свободу,
Даарией скрытой Великим Потопом...
Воды Луны тот Потоп сотворили,
на Землю с Небес они радугой пали,
Ибо Луна раскололась на части
и ратью сварожичей в Мидгард спустилась...»
( Сантии Веды Перуна , Саньтия 9, шлоки 11-12).

На български (преводът по-скоро не е точен, защото Ведите носят много по-дълбок смисъл):
«Помня от Ведите за деянията на Даждбог,
как той е разрушил базите на Кащеи,
които са се намирали на най-близката Луна...
Тарх не е позволил на коварните Кащеи
Да разрушат Мидгард, както са разрушили Дея...
Тези Кащеи - управители на Сивите
са загинали заедно с Луната в получаст...
Но скъпо е платил Мидгард за свободата си
с Даария, скрита от Великия Потоп...
Водите от Луната са причината за този Потоп,
на Земята от Небесата са паднали във вид на дъгата,
Защото Луната се е разбила на части
и като войската на сварожичи се е спуснала на Мидгард ...»
( Сантии Веди на Перун , Сантия 9, шлоки 11-12).

В чест на победата на Даждбог и спасяването на хората от Потопа е бил установен празник ПАСХЕТЪ , преводът на който от х'Арийска Руническа писменост означава: «Път, по който са вървели Богове (АСове)» (36 дайлетъ е приблизително 5 април,), а също така е бил приет обичай да се «чука» с боядисани яйца, за да се провери на кой яйцето е борец. Разбитото яйце са наричали яйцето на Кащей, т.е. то е представлявало образ на разрушената Луна Леля с базите на Чуждоземци, а цялото е обозначавало Силата на Тарх Даждбог.
И разбира се, че християнските функционери никога няма да Ви обяснят, че писанки – славянската живопис – рисуване върху несвареното яйце и крашенки – върху свареното имат древно обредно и оберегово значение (опазващо значение на талисман). Слагали са ги в люлката на новороденото, подарявали са ги на сватбата на младоженците, с тях са правили помен на предците. Затова боядисаните яйца могат да бъдат покрити със стотици оберегови (опазващи) символи, всеки от които е пазил от различни напасти – от болести, магия, раздяла, завист и т.н.
Съществувала е цяла култура на рисуване върху яйцата. За да се запази обереговата (опазващата) писанка, трябвало е да се знаят много неща: и значението на обереговите (опазващи) символи, и символиката на рисунките, и цветовете, какви треви, листенца от какви цветя или кора от какво дърво или комбинацията им се използват за тази или друга боя, кога и откъде се налива вода. И разбира се е трябвало да има търпение, за да се нанесе последователно, слой след слой нужният орнамент с помощта на горещ восък. Първо, яйцето се е топвало в една боя и върху него с помощта на восък са се нанасял орнамент, запазвайки по този начин частите от орнамента, които е трябвало да бъдат в този цвят. След това яйцето се е потапяло в друга боя и отново са е нанасяла тази част от орнамента, която е трябвало да бъде с този втория цвят и т.н. След като са били нанесени всичките бои, предпазливо се е разтапял восъкът и писанката се е появявала в цялата си красота.
Хората са започвали да рисуват върху яйцата още през пролетта, когато се е разтапял снегът и са избивали подземните извори и кладенци, разбивал се е ледът на реките и са се събуждали пчелите. А приблизително на 16 април (ако използваме съвременния календар) славяните са празнували завършването на сватбата на небето и земята, началото на пролетта, празник на освобождаването на земята от снега и готовността й към сеитба или с други думи - Празник на Плодородието. В този ден е било прието да се пече специален хляб с формата на мъжкия детероден орган, специална форма, с кафява шапка, полята с бяла захар (излято семе) и посипано със зърно – символ на плодородието и началото на пролетта, началото на събуждането на природата.
Яйца са се боядисвали и в дохристиянска Европа, в което няма нищо чудно. Известно е, че до XI век в нея са живели мощните съюзи на славянските племена – венети и лютичи. Съгласно свидетелството на Плиний Старши, при друидите рисуваните яйца са били в ролята на талисмани. Боядисвали ги в червен цвят в чест на Слънцето. Келтската богиня на красотата и любовта Клиодна е имала две неземни червени птици с зелени глави, които са снасяли сини и ярко червени яйца.
Така че изводът е само един – християнската църква не се е погнусила и си е присвоила древните обичаи на народите и ги е представила като свои. За да стане това, поповете дори са нарушили заповедите на своя бог, който ясно и точно им е казал – яжте безквасен хляб. А те какво правят? Освещават в църквите си козунаци с мая и боядисани яйца.
Денят на пролетното равноденствие в езическите времена се е наричал Велик Ден. Днес в България така се нарича главния християнски празник в чест на възкръсването на разпнатия бог Иисус Христос. За това, че християнският Великден (Пасха) е заимстван от езически празници, свидетелства названието му в Англия и Германия: съответствено Easter на английски, Ostern на немски. До налагането на християнството по времето на пролетното равноденствие (21 март) там са празнували денят на богинята Остара (Еостре). В качеството на свещено животно тя е имала заек, защото той е бърз и плодовит. Хората са смятали, че яденето на заешко месо помага за зачеването на синовете – продължители на рода, а също така за процъфтяването и късмета. Далеч не всички са могли да си позволят да ядат заешко, но пък всички са искали да станат богати според поверието. Както се казва - необходимостта е майка на изобретението, поради което истинският жив заек е бил заменен с изкуствен. Важно е било да има заек на празничната маса, а от какво е направен той, вече не е било важно. Точно от тук и взимат своето начало великденските (пасхалните) зайци от шоколад, тесто, а също така и от глина, стъкло и кожа.
Не е ли забавно?
Но в тази история не всичко е тъй розово и пухкаво. Всички тези «заимствания» изобщо не свидетелстват за веротърпимостта или уважението на християнските попове към другите вероизповедания. Причината им е в друго.
В действителност християнската религия е култ на Озирис – идеологическо и психологическо оръжие на социалните паразити, превзели нашата планета. В различно време и в различни страни този култ е имал различни названия. В Мала Азия той се е наричал култ на Атис (Attis), в Сирия – култ на Адонис (Adonis), в земите на Ромея – култ на Дионис (Dionysius). Променяло се е само името на убития и възкръсналия Божи син (виж статия   «Кой се е родил на Рождество?») и се е добавяло немного от местната екзотика с използване на местните празници, богове и обичаи и ... «новата» религия е била готова.
Всичко това са правили тези, които са искали да подчинят на волята си завоювания народ, да зомбират хората, за да ги превърнат в роби духовни и телесни. Единият от инструментите, който са използвали за тази цел се е състоял в измама на генната памет на хората. Черковниците са подменяли смисъла и духа на изначалните народни празници на нужните за тях, като са им давали свое название, но са запазвали формата и обредността на празнуването. Академик Н.В. Левашов е нарекъл такова действие «принцип на кукувицата», която подхвърля яйцата си в гнездата на други птици (виж 5-та глава на 2-ри том на книгата   «Огледалото на душата ми»).
Затова за всеки славянски ведически празник свещениците са измисляли своя. Така денят на бог Ярила се е превърнал в празник на пренасяне мощите на св. Николай (летни), денят на Иван Купала – в рождение на св. Йоан Кръстител (Еньовден), Масленица – в Благовещение, Коледа – в Рождество Христово, Триглав – в св. Троица, денят на бог Перун – в деня на св. Славен пророк Илия (Илинден) и т.н. Дори в названието на черковната организация е използвано изконно славянска ведическа дума – Православие. Това не е станало веднага.
През 7161-7164 лето от С.М. (1653-1656 г.г. от р.х.) патриарх Никон е провел религиозна реформа, след което на поредния Вселенски Събор са го накарали да се откаже от патриаршеството и той е «изпаднал в забвение». Каква такава «мръсна работа» е извършил поредният «слуга на народа» – патриарх Никон, след което е станал «ненужен»?!
Работата е в това, че до Никон християнството е било правоверно и, макар и да е било държавна религия, се е приемало от основната част на руския народ по-скоро като неизбежна необходимост отколкото потребност, поради това, че то е било противно на самия дух на руския човек. По онова време хората са живели по нормите на православието – система на представления и норми на живота на славянския ведизъм, основан на мъдростта на много хилядолетия. Тези норми на православие, съгласно които славяните са потомци на Рода Небесен и внуци на Дажд бог, не са се вписвали в догмите на християнството, превръщащи всички хора в божии роби, които е трябвало безропотно да приемат всички мъчения и неуспехи като изпитания, пратени от Бог за изкупване на греховете.
И не е важно, че всяко бебе още не е успяло да съгреши! За да се сломи руската душа е била проведена тази реформа-диверсия, която за съжаление не е била последната... Така за да е по-приятно за ушите на славяните, християнството е започнало да се нарича православно и в него са били включени още цяла редица древни православни обреди при запазване на робската същност на християнството. Тази религия е била измислена, за да се оправдае робството, необходимо на робовладелците в робовладелските страни и империи като инструмент на властта за удържане на по-голямата част от хора в качеството им на роби.
Промяната на названието на християнството от правоверно на православно е било още една крачка в измамата на генната памет на руския и другите славянски народи и подчинението им, защото Православието никога е нямало никакво отношение нито към християнството, нито към каквато  и да е друга религия и не е могло да има!

«...Мы – православные, ибо мы правь и славь прославляем. Знаем мы воистину, что правь – Мир Светлых Богов наших, а славь – Светлый Мир, где обитают Великие и Многомудрые Предки наши. Мы – Славяне, ибо славим от нашего чистого сердца всех Светлых Древних Богов и Святомудрых Предков наших...» («Славяно-Арийские Веды», Книга Третья).

На български: «... Ние сме православни, защото прославяме прав и слав. Ние наистина знаем, че прав – това е Мир на Светлите Богове наши, а слав е Светъл Мир, където обитават Великите и Многомъдрите Предци наши. Ние сме Славяни, защото славим от чистото си сърце всичките Светли Древни Богове и Светомъдрите наши Предци...» («Славяно-Арийски Веди», Книга Трета).

Православието е съществувало само в славянската ведическа традиция преди много хиляди години до появата не само на християнството, но и на първоизточника му, измисления от социалните паразити египетския лунен култ на смъртта – култът на Озирис.
И вече при Петър Алексеевич Романов, по-известен като Пътр I, е била проведена още една грандиозна диверсия. Той е отменил патриаршеството и по този начин е подчинил християнската църква на държавата и фактически е оглавил и църквата също. След което Пътр I през летото 7208 от С.М. е въвел на земите на Московска Русия християнския календар. По желание на Петър І  с едно движение на перото му летото 7208 от С.М. се е превърнало в  1700 година от р.х. По такъв начин с помощта на Петър I от руснаците са били откраднати 5508 години история, започвайки от сътворяването (заключението, подписването) на мира (мирния договор) между   Славяно-Арийската империя и Древен Китай (Аримия) и до нововъдената от Петър І 1700 година от р.х., както са били откраднати и много хиляди години до подписването на този мирен договор. И това е било само начало на геноцида на славяните...

Използвани статии:
Елена Любимова, "Пасхальные яйца и воскрешение Христа"
Николай Левашов, ,,Замалчиваемая история России", Част 1 (мисли от книгата «Русия в криви огледала»)




Статията с допълнителни илюстрации може да се свали от тук

Приятелю!

От това, което си написал мога да ти кажа, че в религиозно отношение си с доста объркани понятия...
Във връзка с това, ще започна тема, за да покажа най-напред на пишещите тук, че СТАРИЯТ ЗАВЕТ НЕ Е В СИЛА ЗА ХРИСТИЯНИТЕ.

Филм на Атакин (на български) "Иисус Христос- Радомир - Радост на мира (света)"

Започната от Liubo1

Отговори: 0
Прегледи: 1297