[Новата вълна на турцизацията]

Новата вълна на турцизацията

Най-модното течение в родната ни археология е да обявяваме древни обекти за строени по времето на Сюлейман Великолепни

Процесът на турцизация на България не само се задълбочава, но вече преминава в нова, по-изтънчена фаза. Съвсем подмолно напоследък голяма част от културно-историческото наследство по нашите земи започва да се разглежда в светлината на сияйната фигура на десетия султан на Османската империя, известен като Сюлейман Великолепни.

Разбира се, не е случайно, че точно неговата персона е поставена в центъра на новата вълна турскопоклонничество, която на мощни талази като епидемия залива страната ни в последно време. По време на неговото управление империята достига своя безспорен зенит и се превръща в световна сила.

Първият жалон в тази насока бе поставен край Бургас. Покрай станалите много атрактивни разкопки около археологическия обект ,,Акве калиде – Термополис", турската фирма ,,Доуш холдинг" великодушно заяви, че ще дари безвъзмездно половин милион лева за реставрирането на... банята на Сюлейман Великолепни! Оттам това название на обекта взе да шества необезпокоявано в обществения ефир и дори премиерът говори за банята на именития султан, когато става дума за това място.

И ако това не е подмяна на историята, здраве му кажи. Защото справка с Бургаския исторически музей разкрива, че намерените тук находки показват, че целебните свойства на извора са били известни още по време на неолита, когато в близост до него са създадени три селища от VІ–V хилядолетие пр. Хр.

Траките превърнали извора в средата на І хил. пр. Христа в най-почитаното светилище на Трите нимфи, което векове наред привличало много поклонници. Първите бани при светилището са изградени, когато Рим завладява тракийските земи в средата на І век.

През 1206 г. обаче селището е опожарено от армията на латинския император Анри Фландърски като наказателна акция за пленяването и смъртта на по-малкия му брат Балдуин. Едва през 1562 г. край полуразрушените бани се навърта Сюлейман, който в знак на благодарност за излекуваната си от минералните води подагра заповядва да бъде вдигната нова баня върху руините от римските басейни...

Днес целият комплекс, от който част е и банята на султана, се презентира под общ знаменател като банята на Сюлейман Великолепни.
По същата схема, което вече определено навежда на мисълта за съзнателно насаждана система, се работи в момента и в Свиленград. Там през ноември м. г. започна реставрация на популярната ,,турска баня" в центъра на града.

Банята в Свиленград днес

Тя пък е част от някогашен вакъфски комплекс от кервансарай, джамия, чаршия и хамам, изградени заедно със стария мост на река Марица в началото на ХVІ в.. Той също споделя съдбата на ,,Акве калиде", но е опожарен доста по-късно – по време на Междусъюзническата война през 1913 г. Върху основите на хамама през 1934 г. се възстановява банята в първоначалния си вид и тя функционира като градска къпалня до 70-те години на миналия век.

Само че по време на сегашния й ремонт в началото на годината при почистването на пепелта от огнището, където е бил металният резервоар с водата, работниците се натъкват на автентична отоплителна система, изградена от тухли, характерни за сградите, строени във византийския период.

Нашият читател Христо Марков от Свиленград се обади по този повод в редакцията на ,,Десант" и с право се възмути защо всички продължават да наричат постройката ,,турска баня", като е очевидно, че турците не случайно тук са вдигнали къпалнята, използвайки древното място със същото предназначение. И просто са го чалмосали най-безогледно.

Нещо, което правят непрекъснато, като представят за автентично мюсюлмански много тракийски, римски и византийски артефакти. И както са превърнали много християнски храмове в джамии. Като най-голямата им гордост – преустроения в джамия през 1453 г. катедрален храм на Константинополската патриаршия ,,Света София".

В Свиленград освен ,,турската баня" има и друг култов символ – старият каменен мост, построен също по времето на Сюлейман Великолепни. Дори си има надпис на турски върху мраморна барелефна плоча, поставена в средата на съоръжението. В превод той гласи: ,,Този мост построи, когато бе халиф най-великият от султаните султан Сюлейман хан, син на Селим хан, да бъде продължител на безопасността и сигурността му техния везир Мустафа паша – Бог да го покровителства за това, което създава. И то [построяването на моста] бе най-дълготрайното негово добро дело през годината, на дата на която стана едно вечно добро дело".

Мостът над Марица в Свиленград

Известен е още като мост на Мустафа паша, защото е издигнат по негова заповед по времето, когато пашата е управител на града и цялата област наоколо. Дълго време самото селище носи името Мустафа паша и едва ли не се смята, че везирът е негов основател. Само, дето тук се намират следи от човешки живот още от времето на неолита и каменномедната епоха.

През бронзовия и железния период пък земите около днешния Свиленград се населяват от тракийското племе одриси. И естествено има и много следи от римско време, като римляните са вдигнали тук пътните станции Рамис и Бурдипта. Днешното си име градът получава едва през 1913 г., след като окончателно е освободен от турското робство.

Но да се върнем пак на въпросния мост. Въпреки че е граден по поръчка на Мустафа паша, за него местните хора знаят, че е строен от български, епирски и италиански майстори. Потта на няколко хиляди работници е текла в Марица, докато се издига снагата му. За хоросана били събирани яйца от населението на цяла Тракия.

Иначе пашата плащал, и то много пари – 400 кесии алтъни отишли за строежа на дългия близо 300 метра мост с 21 изящни свода. Но това, че турчинът се е похарчил, едва ли може да е основание съоръжението да остане в историята с неговото име. Все едно някой обект, за който Финансовото министерство е отпуснало пари, да бъде наречен на Симеон Дянков или пък да прекръстим магистрала ,,Тракия" на магистрала ,,Борисов"!

Около свиленградския мост и до днес витае легендата, че когато бил завършен, турският султан, който прекарвал лятото в одринската си резиденция, дошъл да го види. И като го съзрял, хлъцнал от възторг и поискал да го купи за свой хаир. Мустафа паша пък му се досвидяло, щото много се гордеел с това си дело, Изпросил си от Великолепния ден за размисъл, през който си блъскал главата как да излезе с чест от ситуацията, без да огорчи знатния велможа. И като осъзнал, че няма как хем вълкът да е сит, хем агнето да остане цяло, взел, че се самоубил, нагълтвайки се с отрова. 

Вместо да се засрами и да пророни сълза за пашата, султанът се разгневил от постъпката му и проклел този, който се осмели първи да мине по новия мост. Българите се стреснали и решили да не ползват съоръжението, защото добре им било известна силата на турските проклятия. Обаче бащата на Мустафа спасил положението и преминал, като показал по този начин, че смъртта на сина му не е била напразна. Стигнал спокойно до другия бряг жив и читав и развалил султанската клетва.

Днес съоръжението е загубило някогашния си блясък и определено плаче за реставрация. И няма да е чудно, ако и тук се появи някой турски паралия да финансира едно такова начинание. Че то Сюлейман Великолепни някога не е успял да го вземе за себе си, но сега направо без пари можем да го харижем на някоя турска фирма. Както е тръгнало, правителството ни току-виж с едно постановление вземе, че обяви цялото ни археологическо наследство за османско.

http://www.desant.net/show-news/24325/

[Кървавата история на джамиите в България]

Кървавата история на джамиите в България

Те са строени върху основите на християнски култови сгради, с материал от съборените храмове


Баня башъ през 1915 г.

Годината, в която Осман І, наричан Гаази, заколва родния си чичо, е 1299-а от раждането на Христос. Седем години по-рано е починал баща му Ертогрул, който преди кончината си  го провъзгласява за бей на селджутския клан Кайъ (камък, скала), което на арабски звучи като Ал Кайда (каменна основа).

Осман е едва на 23 години, но поемайки властта над богатия си анадолски род и отрязвайки главата на бащиния си брат, става едноличен владетел на значителни територии в района на Ески Шехир и Коня. С годините той завладява съседни княжества на карамани (Караманбейли), византийци (Ангелоколи) и българи (планината Булгардааг) и така бавно, но систематично поставя началото на създаването на нова империя, която ще носи неговото име и под кървавото знаме на исляма ще се разширява с огън и меч в Азия, Африка и на Балканите.

Империйното разрастване на османската държава се дължи основно на амбицията на султаните към все повече власт, упражнявана върху все по-големи територии и повече народи, от които да извличат съответните облаги. Но истинското знаме, което според тогавашните човешки представи за хуманитаризъм морално ги оправдава, дори и в най-човеконенавистническите им действия, това е  религията.
Под знамето на исляма, през 1354 г. османските орди прекосяват и Босфора в западна посока. Така започва и историята на джамиите по българските земи, които са опорни постове – и на войската, и на новата арабска религия, която предстои да бъде налагана със сълзи и кръв из завоюваните територии.

Джамията като понятие за първи път се използва в Испания, а у нас се употребява като арабска заемка, означаваща ,,място за събиране". Където и да се е намирала сградата, то надлъжната й ориентация е следвало да бъде към Йерусалим. Едва когато джамията ,,Ал Кааба" в Мека бива обявена за свещен мохамедански храм и се начеват годишните ,,хадж" поклонения, то новопостроените молитвени домове вече се ориентират към Мека.

Повечето от тези сгради са архитектурно невзрачни, а вътрешната им подредба, украса и орнаментиране заимства изцяло традициите на византийската култура. Из пясъците на Арабската пустиня трудно е можело да възникне някакво местно, оригинално, чисто арабско  изкуство. Но за това пък номадските племена се славeли с добрия си търговски нюх. Те пътували из големите търговски центрове на Византия и по-талантливите от тях буквално копирали художествената украса, орнаменталистиката и въобще архитектурните постижения на римляните.

Основен белег на ислямската молитвена сграда е минарето. Мохамеданският свещеник се изкачвал по него и така се приближавал до небесата, като се предполагало, че там някъде е  Аллах. Заръката на пророка Мохамед била свещеникът да се качва лично колкото може по-нависоко. Така той лично засвидетелствал своята вяра и покорство пред Всевишния. Пророкът изисквал присъствието му там горе, откъдето да отправя молитвите си, както и да призовава правоверните към намаз (молитвено поклонение).

Използването на високоговорители е истинска подигравка към основоположниците (пророците) и кумирите на исляма. Дори в миналото богатите родове, които строели джамии из Африка и Азия, се надпреварвали да изграждат все по-високи минарета с повече кръжила, наричани ,,кибли" (тераси), по тях. Така демонстрирали благосъстоянието си, като в същото време показвали и фанатичната си вяра в Аллах, давайки възможност на ходжата или имама физически да се изкачва  все по-близо до Всевишния и така лично да го почита с присъствието си. Единствената забрана в Корана към тези минарета е те да не са по-високи от 63 метра – колкото години е живял пророкът Мохамед!

Султаните разбирали, че нямат никаква полза да избиват населението в завоюваните територии. То им е било нужно като работна ръка, която да носи приходи за султанската хазна. Помохамеданчването е бил много добър мотив както за завладяване на нови имперски територии, така и за разширяване влиянието на исляма. За това опорните пунктове, които се налагало да строят по новите територии за войските, ги оформяли като молитвени  домове, където да може да се събира  новопомохамеданченото население.
В условията на война е било по-трудно да се строят нови сгради. Много по-лесно им е било да съборят един християнски храм и върху неговите основи, с придобития от разрушаването му строителен материал да се построи джамия. На Балканския полуостров този подход се налага като масова практика.

При завладяването на поредното населено място първо било избивано съпротивляващото се население. След това се овладявала черквата. Ограбвало се е всичко, което е от злато и сребро... Оцелелите при съпротивата българи бивали принуждавани да се заемат с разрушаването на храма с обещанието, че няма да бъдат изклани. Често помагал и аскерът.  След това съпровождащите войската ходжи определяли новата ориентация на бъдещата мохамеданска сграда.

Православните храмове се ориентират в посоката изток-запад, докато ислямските трябвало да гледат към Мека. Така, в зависимост от местонахождението на бъдещия строеж, върху основите на черкви и манастири, с по-голямо или по-малко извъртане, се изграждали джамиите. Много по-лесно било новата сграда да се построи само с леко пространствено преориентиране върху съществуващи основи.

Камъните, тухлите, дървеният материал, керемидите били от сринатата черква. Ако не достигал материалът, бутали най-близката къща, за да извлекат от нея недостигащото и така се изграждали джамиите в България. Османлиите не си правели труда ни да копаят нови основи, ни да разкриват кариери за камъни, нито да месят и пекат тухли, нито пък да секат гори за нова дървения.

Целият труд естествено бил от оцелялото, но вече поробено население. Този подход на завоевателите бил твърде практичен. С разрушаването на християнския храм-църква, параклис, манастир, се постигала първата и основна цел – заличавали се символите на омразната им религия, а населението се лишавало от възможността да практикува верските си обичаи. Изграждал се твърде бързо опорен пункт за османската войска и в същото време ислямски храм. От там нататък следвало по-бързото или по-бавно, но систематично помохамеданчване на населението и превръщането му във вярна на падишаха рая...

Така завоевателите унищожават стотици християнски обредни сгради и на тяхно място построяват по-голяма част от днешните джамии. При всяка от тях, край чиито основи се прокопае малка проучвателна траншея, обезателно се откриват основите на някогашна черква, манастир, параклис или друга християнска култова сграда!
Такава е технологията на развитие и разширяване на Османската империя. Жестокостта и човеконенавистничеството били средство, а знамето на исляма – морално оправдание за извършвания геноцид върху цели народи!                   
                                                               
Към момента в България има 1457 мохамедански храма. От тях 323 са построени след 1989 година – 56 са напълно нови, а останалите са възстановени стари джамии, които са били пред самосрутване. По броя на  християнското и мохамеданското население у нас, според последното преброяване, на всеки 2700 християни се пада по една черква, а на всеки 2700 мохамедани се разпределят по 3 джамии. В Турция на всеки 30 000  човека се разрешава по една джамия. За да се постигне равнопоставеност на изповядващите едната и другата религии, строителството на нови джамии у нас трябва да се замрази за 34 години напред, или до 2047 г.!

До 1354 година, когато османлиите прекосяват Босфора в западна посока, никой на Балканите не е чувал за арабската религия ислям, нито пък е виждал джамия. Освен търговците, които са пътували из Азия.
Налагането на новата империя и съпровождащата я несвойствена вяра става в условията на невиждан геноцид върху местното население, което към оня момент вече 470 години, считано от 884 г., изповядва  християнството. По изконните  български територии има само църкви, манастири и християнски училища, в които се пише и чрез които се разпространява българската писменост, създадена от Кирил и Методий.

Много по-рано, през 700 г. кан Тервел управлява земите от Дунав до Босфора. Известна е неговата защита на Константинопол през 718 г., когато разбива войските на над 200-хилядна арабска армия, избива ги почти до крак и остатъците обръща в бягство. Когато се случват тези събития, от раждането на пророка Мохамед са минали едва 147 години и религията му ислям все още се популяризира единствено из пясъците на Арабския полуостров. А Осман, основателят на Османската империя, ще се роди цели 551 години, след като българският кан, християнинът Тервел, е защитил столицата на Византия, избил е голяма част от арабите, а жалките остатъци от войските им  едва са се спасили обратно в пясъците на пустинята...

Припомняме тези подробности, защото искаме да повдигнем въпроса на какво основание мюфтийството в България предявява претенции към сгради и имоти, които са били придобити насилствено, в условията на безсъвестно заробване и тотален геноцид върху цели балкански народи?
Споменахме вече, че джамиите в България  почти изцяло са вдигани върху основите на християнски култови сгради. Правят обаче изключение храмовете, изградени от българина Мимар Синан.

Гробницата на Мимар Синан – майстор Манол, в Истанбул

Както е известно, големият ни архитект, популярен във фолклора ни като майстор Манол, е дете на родители от родопското село Широка лъка. Те били отвлечени в робство в Диарбекир, където се ражда и нашият голям дюлгерин. Той бил набелязан да стане еничар, но строителният му талант го спасява от тази тежка тегоба. Неговите няколко братя до смъртта си отказвали на приемат мохамеданството и били пощадени от властите заради авторитета на  Синан пред султаните. Дори османският историк  Исмаил Хами Денишменд  успял да установи, че името на бащата на големия българин е Христо...

Синан е построил няколко джамии, сред които има и такива, определяни за шедьоври на архитектурата. Но всички те са финансирани от богати помохамеданчени българи. От султанската хазна или от тогавашните мохамедански общности не са били дадени никакви средства! Не е било платено дори и едно акче (дребна османска сребърна монета, б. а.). Така са градени джамиите ,,Молла ефенди", която е днешната Баня баши в София. Така е изградена, но на основите на византийска култова сграда, джамията ,,Коджа дервиш Мехмед паша". Впоследствие основателно е възстановен християнският характер на постройката и днес е известна като църквата ,,Св. Седмочисленици" в столицата.

Предполага се, че ,,Имарет джамия", по-известна като Черната джамия, също е построена от Синан. От него е построена и ,,Тамбул джамия" в Шумен. Негово дело са и храмовете ,,Султан Селим джамия" в Одрин както и джамията ,,Сююлеймание" в Цариград, в чийто двор е погребан и българският строителен гений Синан.

http://www.desant.net/show-news/28953/

"Член 22  "Всеки има право да изразява мнението си свободно по такъв начин, че това не би било в противоречие с принципите на Шериата "     (Декларация за "Правата на човека в исляма" на страните-членки на Организацията на ислямската конференция , приета в Кайро през 1990 г)

http://en.wikipedia.org/wiki/Cairo_Declaration_on_Human_Rights_in_Islam
===

"Турските архиви съдържат доста материал и има публикувани трудове точно по този въпрос. Изследванията на професор Баркан ясно показват, че от края на XV и до средата на XVI век източните части на Балканския полуостров, особено речните долини, са били много силно турцизирани, т.е. турски заселници се разполагат в речните долини, особено долината на Марица и долината на Тунджа. Освен това преселение по икономически причини турската военна стратегия привлича тук много турци от Анадола. Техните поселища могат да бъдат открити в Карнобат, в района на Златица и, разбира се, по Дунава: Никопол, също така Добруджа и Силистра, и т. н. И понеже тези речни долини и тези гранични области са привлекателни по различни причини - икономически, военни и пр. - миграцията на заселниците от Анадола, на анадолските турци, има масов характер... "(проф. Халил Иналджък )
...

"икономически, военни и пр.... "

...
В тези две букви, в това съкращение, в това кратичко "и пр.", деликатно се премълчава от турския професор Халил Иналджък идеята за ислямизация на България, наред с останалите аспекти на поробването на България и Балканския полустров.
В днешно време турският министър Ахмед Давутоглу се е вживял в ролята на Мехмед II Завоевателя и педантично изпълнява ангажиментите си по ислямизацията на Балканите.
Тази политика на Турция успешно се реализира с любезното съдействие и помощта на всички български правителства от близките двадесет години назад, пречупено през призмата на "европейските ценности".
Е, това се намира в "сърцето на Европа" Брюксел, Белгия...Дано още пет-шест джамии си построят в Брюксел и да спят спокойно!

http://islamicspots.blogspot.com/2012/02/great-mosque-of-brussels-brussels.html
http://wikimapia.org/4150343/The-Great-Mosque-of-Brussels


...
Мехмед II Завоевателят:" ,,Който и от синовете ми да наследи султанския трон, уместно е да убие своите братя, за да осигури мир в държавата." "

[Турски ли е наистина ямболският Безистен?]

Турски ли е наистина ямболският Безистен?


Изграден още преди турското робство, Бесистенът вероятно е бил първо или казарма, или гранична застава,
след което е прекроен от османците в покрит базар

Отдавна сърбите са го казали: ,,Няма турчин без потурчен!" И това старо сръбско прозрение важи за всички балкански народи, ,,благоденствали" под сянката на падишаха. То обаче също така важи не само за хората, но и за всичко, намиращо се в съответната поробена земя, в това число – и за сградите в нея. Ами че не е ли чудно и суперстранно как тъй първобитните азиатски чергари, които от конете не са слизали и след които трева не е никнела, изведнъж са се ,,извъдили" сградостроители, оказали са се съзидатели?

Не, нищо или почти нищо не са изградили сами завоевателите, ами са заграбили наготово построеното и сътвореното от поробените от тях! Така черквите ни са станали джамии, манастирите ни – текèта, крепостите ни – калèта и хисари, а други представителни старобългарски сгради са обърнати в конаци, сараи, хамами... или в безистени.
Та нима и нашият средновековен Ямбол (Дъбилин) след превземането му през 1372 г. не е използван наготово за обитаване от придошлите анадолски номади? Нима за техните религиозни нужди дъбилинската черква ,,Св. София" не е преобърната в Софулàр джамия?

По същия начин и една ямболска средновековна сграда (най-вероятно от третата четвърт на ХIV в.) е преустроена в първото десетилетие на ХVI в. в покрит пазар, т. е. в безистен. А за тази сграда някои сведения сочат, че е построена преди падането на Ямбол под игото (1372 г.). Така например докторът по международно право на Брюкселския университет Симеон Табаков в първи том на капиталния си труд (в три тома) ,,Опит за история на град Сливен" (излязъл през 1911 г., но написан главно между 1903 и 1906 г.) отбелязва: ,,В Ново село (разбирай средновековния Сливен) е живяла, родом от там, болярката Дража, от ,,княжески" род... Построяването на това каменно здание (т. нар. Дебой в Сливен, б. а.) се отдава именно на тая сливенска аристократка.

Нещо повече, съгласно преданието, тя съгражда и други каменни постройки вън от Сливен, в близките нему заселища, между които Ямбол, дето безистенът бил с начало от нея". По-нататък научаваме, че Дража е богата вдовица, чийто едничък син след завладяването на Сливен от османците бил потурчен.

Д-р Симеон Табаков отбелязва и следното: ,,Между непотурчените Дражовци, които от страх ,,да не изгубят вярата си" се изселват от Сливен, са били тия, заселени в Ямбол, един от потомците на които с презимето Дражов е попаднал в Сливенското въстание през май 1876 г. (става дума за известния апостол Георги Дражев, чието име днес носи село Дражево, б. р.) Ямболските Дражовци, заселени във войнишкия квартал Кàргуна, ще са били пак от женска линия, защото по сливенското предание Дражините дъщери избягали в Ямбол."

Към написаното от д-р Симеон Табаков бих добавил още едно име, което може би е свързано с болярката Дража – това на Колю Дражин, съратник на апостола Георги Дражев.
А що се отнася до каменното здание, изградено преди 1372 г. в Дъбилин (или по-точно недалеч от тази средновековна крепост), по някои предположения то е било казарма или още по-точно гранична застава. Наистина, по онова време границата на Търновското царство (отначало – с Византия, а после – с Османското емирство) е минавала при Ямбол.

Това личи от известния ямболски надпис от 1356/7 г., поставен от тогавашния градоначалник на Дъбилин господин Шишман за обозначаване на българо-византийската граница по онова време. Само че заплахата за пограничните ни предели вече не е идвала от немощната Византия, а от селджукските и османските турци.
Това е налагало издигането на една стабилна сграда, в която да се разположат българските граничари.

Болярката Дража може би не е изградила изоснови граничната застава край Дъбилино, а е финансирала ремонта на тази постройка (тип ,,базилика"), останала навярно още от трако-римското или византийско време. А днешната ямболска Ески джамия вероятно до 1372 г. е била гарнизонна църква на заставата...

Изминават 130 г. след фаталната за Ямбол 1372 г. За този период мюсюлманският квартал очевидно вече се е разпрострял от първоначалното си заселище около Софулар джамията (на мястото на Механотехникума) до бившата казарма на ямболските граничари отпреди 1372 г. И както си му е редът, османлиите вземат готовата сграда и я префасонират в безистен, добавяйки към нея ориенталските си дюкянчета и покривайки я с куполи с неясно (може би – с чисто декоративно) предназначение. Така Дражината погранична крепост се превръща в покрит пазар от османската епоха...

http://www.desant.net/show-news/29168/                  

[Искат да поставят паметна плоча на Саръ Салтък на нос Калиакра!?]

Искат да поставят паметна плоча на Саръ Салтък на нос Калиакра!?


Костадин Костадинов - директор на РИМ Добрич

Шефът на Регионалния исторически музей в Добрич Костадин Костадинов изрази на пресконференция днес гневно несъгласие на нос Калиакра да бъде поставена плоча в памет на Саръ Салтък.
"Намерението на сдружение "Джем" да постави паметна плоча на турския пълководец и шиитски светец е акт на провокация към българското културно-историческо наследство. Не може точно на нос Калиакра, където е вдигнат паметник на 40-те девойки, полетели със сплетени коси в морето, за да не се преклонят пред насилника, да има такава плоча", заяви още Костадинов.
По думите му легендата сочи самото начало на историческия нос като едно от местата, където бил погребан пълководецът. При голямо земетресение в началото на ХХ век двайсетина метра точно от тази част на Калиакра пропадат в морето.
Костадинов каза, че Саръ Салтък е легендарна личност и е считана за завоевател на Добруджа. Една от теориите е, че добруджанското деспотство е създадено от Саръ Салтък, че то е било турско, в последствие гагаузко и няма нищо общо с българите.
Поставянето на плочата Калиакра ще стане обект на мюсюлмански религиозен туризъм. Костадинов смята, че това е акт на провокация към културно историческото ни наследство и към целия български народ.
Директорът на институцията ще изпрати становището на музея в писмо до Министерството на културата и до община Каварна. Той е получил сигнала за поставянето на паметната плоча в писмо от общински съветник в Каварна.
Кметът на Каварна Цонко Цонев заяви, че в общината не е постъпвало  официално искане за поставяне на плочата.

http://www.dobrich.utre.bg/2015/08/21/335198-iskat_da_postavyat_pametna_plocha_na_saru_saltuk_na_nos_kaliakra

Българското национално землище

Започната от mpb_eu

Отговори: 3
Прегледи: 6314

Безсмъртното тракийско наследство

Започната от Hatshepsut

Отговори: 6
Прегледи: 12589