Босилеград

Започната от Nordwave, 22 Апр 2007, 09:36:56

0 Потребители и 1 гост преглеждат тази тема.

Nordwave

Webmaster
Founder
*
Hero Member
Публикации: 4 357
R.I.P. 2017
Локация: Пловдив
Интереси: История
Зодия: Capricorn Capricorn
Religion: Christianity-Orthodox Christianity-Orthodox
Politics: Bulgarian Nationalist Bulgarian Nationalist
Активен
Като най-старо племе, което е живяло тук се смята племето пеонци, които живели между Струма и Вардар. През 506 г. п.н.е. голяма част от пеонците били завладени от персийците. През 4 в. П.н.е Пеония била под владение на друго племе – дентелити или дантелити. Войводството на дентелитите било от Рила до Осогово, на север до тимошките притоци и софийското войводство. По-късно този край бил населен от траките, чийто главни занаяти били скотовъдството и рударството. Тук са намерени монети, които говорят за живота на траките. Това са най-оскъдни сведения, по които може да се предполага какви народи са живели и минавали през Босилеградския край в миналото.

За пръв път в тоя край са дошли българи през 809 г., когато била превзета София от Крум. При Цар Борис (845-884) Македония до Струма и Охрид била българска, съответно и тези краища са влизали в тези територии. Около 200 години тези територии са били под Византийска власт. През 1084 г. около 80 хиляди печенеги минали Дунава и навлезли във Византийската държава, за да грабят. Византийските войски подпомогнати от българските успели да ги разоръжат и да ги населят около днешна София. Те скоро се пославянчили, но името шопи останало и до днес.

По време на царуването на Цар Калоян, този край бил в пределите на България, но след смъртта на Цар Иван Асен II (1247 г.) този край попаднал наново в ръцете на византийците. През 1282 г. Милутин II , сръбски владетел завладял околностите на Велбъжд (днешен Кюстендил). След това тези краища биват завладени от турците. По времето на турското владичество Босилеградско било нахия.

След Oсвобождението на България от турците 1878 г. Босилеградско попада в териториите на Княжество България. Но тогавашната Краишка околия била със седалище в с. Извор. След съединението на Княжество България с Източна Румелия 1886г. Босилеград става околийски център и управлението е преместено именно там, а самата околия е прекръстена на Босилеградска околия.

От Берлинския конгрес, 1878 г. до Ньойския договор от 1919 г. Босилеград се намира в пределите на Княжество България, по-късно на Царство България. По време на Балканската война, Междусъюзническата война и Първата световна война българите от Босилеград се бият на страната на България, предимно в състава на 13 пехотен Рилски полк.

През 1917 г. сръбският четнически войвода Коста Пекянац заедно със своята чета опожарява Босилеград и изгаря две живи деца. След Ньойския договор от 1919 г. Босилеград и останалите части на Западните покрайнини са предадени на Кралството на сърби, хървати и словенци, преименувано през 1929 г. в Кралство Югославия. По време на Втората световна война, по-точно през 1941-1944 г., община Босилеград е върната на България и се намира под българска юрисдикция, но след преврата на 9 септември 1944 г. е върната на Титова Югославия и по-точно на Сърбия. След разпадането на СФРЮ през 1991 г., през следващата година община Босилеград влиза в територията на Съюзна република Югославия, а след преобразуването на СРЮ през 2003 г. - в Сърбия и Черна гора. Oт юни 2006 година е в състава на Република Сърбия).


До излизането на книгата на българския учен и краевед Йордан Захариев "Кюстендилско Краище" през 1918 г., Босилеград е почти непознат и за самите българи. За историческото минало на Босилеград преди 1878 г. се знае твърде малко. Цялото описание на този край - географско, етнографско и историческо, се дължи преди всичко на краеведа Йордан Захариев, роден и израснал в Босилеград. За съжаление днес в Босилеград къщата на Йордан Захариев е разрушена, въпреки че с историческата си стойност отдавна е трябвало да бъде превъната в етнографски музей на този край.



Настоящият герб на град Босилеград е приет от общинския съвет през септември 2002 година. Представлява комбинация от проектите, класирани на трите първи места на конкурса за герб на гр. Босилеград, организиран от Oбщинският съвет. Гербът на Босилерад представлява светло син щит, върху който са изобразени книга, църква и планина с чемширен венец. Книгата съдържа отличителните букви в сръбската и българската кирилски азбуки ( Ћ, Ј, Љ, Њ, Ђ, Џ - сръбски букви на левия и Ъ, Я, Й, Ю, Ь, Щ - български букви на десния лист от книгата ). Тя е символ на двете културни и езикови влияния в града - на българския език като майчин и на сръбския като официален. Изобразената църква е мини изображение на най-старата църква в областта -църквата Света Богородица в село Извор, символизираща източноправославното вероизповедание на местното население. Най-долу в герба е изобразен планинският масив на планина Църноок, най-високата планина в общината, която символизира екологично чистата природа в местността. Чемширът се явява като символ, често споменаван в местния фолколор, и имащ важна роля в местните обреди (кръщене, сватба, погребение). Редуването на червената рамка на щита, синия фон и бели изображения прави паралел на редуването на панславянските цветове на трикольора на република Сърбия. Щитът е поддържан от два златни изправени лъва, обърнати към щита от лява и дясна хералдическа страна. Те стоят върху произволна основа и символизират принадлежността на местното население към българския етнос и култура, тъй като изправения лъв е символ на България. Под щита и основата се намира червена лента (повтаряща цвета на метала на щита) с бели ръбчета, върху която е написано с бели букви името на града.

Върху щитът, вместо корона е изобразен по-малък щит, обвит във венец от златни дъбови клонки. Дъбовите клонки като символ са взети от социалистическия герб на Сърбия, но те се намират също така и на герба на България. Малкият герб изобразява сградата на общината на града. Отново се забелязва редуване на трите цвята синьо (цвета на небето), бяло (цвета на сградата) и червено (цвета на земята) , правейки паралел с цветовете от флага на Югославия. Щитодържателите носят освен щита и две знамена (по модел на гербовете на градовете в Сърбия) - националното знаме на Сърбия и знамето на града.

Знамето на Босилеград се състои от две еднакви хоризонтални цветни полета, синьо и зелено в този ред от горе на долу, разделени помежду си от златна лента. Те представляват синьото небе и зелените поля, а златната лента представлява изгрева - символ на нова надежда.



По легендата, преди да попадне под турска власт, тези земи са управлявани от крал Бусил и крал Бранко - местни земевладелци. Той е имал крепост или укрепление, намиращо се в местността Градище, в близост до сегашния Босилеград, от която са останали само основи.След време турците го залавят следвайки гъските минаващи през таен проход.. Името Босилеград или както го наричат местните Бусилиград произлиза от словосъчетанието Бусилев+градеж => Бусилеград => Босилеград
Името на Босилеград се свързва неправилно с растението босилек.



Населението е предимно източно-православно. На територията на град Босилеград са разположени много православни храмове.

https://bg.wikipedia.org/

Генерал Колев

Premium user
*
Hero Member
Публикации: 2 561
България над всичко!
Religion: Christianity-Orthodox Christianity-Orthodox
Активен


Министър Божидар Димитров пристигна на посещение в Босилеград в съседна Сърбия.

В село Паралово той присъства на откриването на православен храм, който е финансиран изцяло от българската страна, съобщи БНР.

В разговор с Владимир Захариев, кмет на населения с етнически българи Босилеград, министър Божидар Димитров се обяви на сънародниците ни от Западните покрайнини да им бъде възстановено българското гражданство.

От своя страна Владимир Захариев заяви, че българското гражданство не трябва да се превръща в бизнес.

Местните власти в Босилеград искат да се реши въпроса за възстановяването на православните храмове.

Министър Божидар Димитров предложи да се работи съвместно с българската правителствена Дирекция по вероизповеданията.

Иван Николов от Културно-информационния център се обяви за възстановяването на българското военно гробище в района на Босилеград. Николов предложи още Боселиград да бъде свързан в транспортно отношение с българската пътна инфраструктура.

Министър Димитров проведе среща и с вранския митрополит Пахомия.
България над всичко!

Цар Борис три

**
Forum Member
Публикации: 242
Активен
#2
20.02.2015г. Българите в Босилеград почетоха годишнината от гибелта на Левски

http://www.skat.bg/news.php?action=7&newsID=29685
СЛАВЯНСТВО И СЛАВЯНИ НЕ СА СЪЩЕСТВУВАЛИ И НЕ СЪЩЕСТВУВАТ ТО Е БИЛО ИЗМИСЛЕНО ОТ ЕКАТЕРИНА ВЕЛИКА ( РУСИЯ ) ПО ГЕОПОЛИТИЧЕСКИ ПРИЧИНИ
БЪЛГАРИТЕ СА ТРАКИ
БОГ ТАНГРА - НЯМА ТАКЪВ НЕ СЪЩЕСТВУВА ТАКЪВ БОГ
БЪЛГАРИЯ НЕ Е СЪЗДАДЕНА 681 == БЪЛГАРИЯ Е СЪЗДАДЕНА 165 ГОДИНА ОТ АВИТОХОЛ ===
"РУСИЯ, ТАЗИ РАЗВРАТНИЦА И МНИМА ЗАЩИТНИЦА НА СЛАВЯНСТВОТО, ТЯ УПОТРЕБЛЯВА ОЩЕ ПО-РАДИКАЛНИ СРЕДСТВА, ЗА ДА ЗАТРИЕ ОТ ЛИЦЕТО НА ЗЕМЯТА БЪЛГАРСКИТЕ КОЛОНИИ!" ХРИСТО БОТЕВ (в."Знаме" 04.04.1875г.)

Hatshepsut

Perfectionist
Administrator
*
Veteran
Публикации: 7 068
Локация: България
Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
Зодия: Sagittarius Sagittarius
Religion: Paganism-Egyptian Paganism-Egyptian
Politics: Bulgarian Nationalist Bulgarian Nationalist
Активен
В Босилеград почетоха паметта на убити от сърбите български офицери

На 28 юни 1913 г. към 9 часа сутринта те са разстреляни с изключителна жестокост


Представители на КИЦ ,,Босилеград" и на Демократичния съюз на българите отдадоха почит и положиха днес цветя пред паметните плочи на петимата български офицери, разстреляни на 28 юни 1913 г. и погребани в босилеградското гробище.

На въпросната дата по време на Междусъюзническата война на в центъра на Босилеград изненадващо се сблъскват сръбският 10 пехотен полк от Шумадийската дивизия и българският Шести конен полк от Четвърта пехотна дивизия, предвождан от полковник Иларион Танев. След жестоки улични боеве в града падат убити и ранени десетки български и сръбски войници и офицери.

Петима български офицери, командирът на полка полковник Иларион Танев, зав. прехраната поручик Станислав Стефанов, поручик Асен Минков, сан. подпоручик ветеринар доктор Стефан Контев и щаб-тръбачът вахмистър Христо Владов, са пленени от сърбите.

Виждайки жестоката съпротива на българите, сръбският полковник иска от пленения български полковник Иларион Танев да издаде заповед на ротмистър Веселинов да предаде полка, който се изтегля към местността Кремиково.

Той естествено не се съгласява, след което петимата български офицери са изведени в местността Воденици и по изричната заповед на сръбския капитан Арсениевич на 28 юни, към 9 часа сутринта са разстреляни с изключителна жестокост, противно на всички известни дотогава международни военни конвенции за отношение към военнопленници, и заровени в една градина близо до воденицата на Димитър Дойчинов Треперски.

На 4 юли 1913 г. специална Военна комисия от Кюстендил есхумира труповете, установява самоличността им, прави щателен оглед за начина и причините на смъртта, изслушва свидетелите Елена Митрева, Сотир Божилов и Мице Симеонов и прави Протокол, който е запазен и до днес и публикуван в Доклада на Карнегиевата комисия.

Същият ден труповете на убитите офицери са пренесени и погребани в босилеградското гробище. Двама от тях по-късно са прибрани от семействата им. Три надгробни паметника са просъществували до 1980  г., когато са били изпочупени и захвърлени.

По повод отбелязването на 100-годишнината от Балканската война, изхождайки от опита и практиката на европейските държави, КИЦ и ДСБ задвижиха инициатива гробовете на петимата офицери да бъдат възстановени и почетени от официални български и сръбски военни и държавни представители като предпоставка за нов и обективен прочит на историята и поставяне началото на процес на национално помирение между българи и сърби.

Инициативата срещна жестока съпротива. Срещу ДСБ беше образувано производство. На заседание на Общински съвет-Босилеград господата Антон Тончев и Владимир Захариев осъдиха нашето поведение.

В крайна сметка, с известни рискове и главно с лични средства и труд на Димитър Димитров бяха поставени паметни плочи на петимата офицери, но явно инициативите за опазване на историческото наследство и стартиране на новите европейски процеси в Западните покрайнини се посрещат с подозрение и съпротива, категорични са от КИЦ ,,Босилеград".

http://www.desant.net/show-news/40392

Similar topics (5)