[Фейсбук-страница "We love Lithuania"]

Освен моите пристрастия към историята, културата и религията на Древен Египет, които са общоизвестни, аз имам пристрастие и към една друга държава - Литва. Сега ще обясня подробно какви са причините за това.
Започвам с историческите аспекти - от древността към наши дни:

Първо, има родство между нашите древни предшественици траките и литовците, според акад.Иван Дуриданов тракийският език спада към групата на балтийските езици и е най-близо до литовския език, аз също споделям това мнение. Нещо повече, аз мисля, че предшествениците на траките (т.нар. прототраки) са дошли на Балканския полуостров именно от Прибалтика към началото на II хил.пр.Хр. и впоследствие при смесването със завареното местно население около средата на II хил.пр.Хр се формира тракийската народност. Това си е лично моя хипотеза, която отстоявам 

За интересуващите се - книгата на Иван Дуриданов "Езикът на траките" (PDF формат): http://eprints.nbu.bg/803/1/ID_-_Thracian_Language_-_BG.pdf

Друга причина за симпатиите ми към литовците е тяхната привързаност към родната вяра. Литва е страната, където християнството е наложено най-късно в Европа - едва в края на 14 век (1387 г.), а за сравнение в България християнството е наложено в средата на 9 век (864 г.).

Имам симпатии и към силно развитото национално чувство на литовците и съпротивата им срещу опитите за асимилация от страна на царска Русия - през 1864 г. руснаците забраняват преподаването или публикуването на книги на литовски език, както и цялостното използване на латинската азбука, въпреки че книги на литовски език продължават да бъдат публикувани извън граница в Източна Прусия и Съединените щати. Такива книги се внасят в страната нелегално въпреки заплахата от тежки наказания и затвор, по такъв начин се подпомага появата на национално чувство у литовците, което в крайна сметка довежда до отмяната на забраната през 1904.

И накрая - Литва е държава от нашия мащаб, с която никога не сме имали конфликти (според мен не Великите сили, а държави от нашия мащаб могат да ни бъдат истински съюзници и приятели) 
А през Средновековието Литва е била доста голяма и значима държава, както и средновековна България.
Това е територията на Литва към 1387 г.:



Фейсбук-страница "We love Lithuania": https://www.facebook.com/onLithuania

Ето защо реших да пусна тази тема. Информацията за Литва на български език е твърде малко, затова имам намерение да преведа статията за историята на Литва от руската Уикипедия.

[История на Литва]

Това е статията за историята на Литва, която преведох от руската Уикипедия (с малки съкращения).
Извинявам се, ако съм допуснал някакви грешки и неточности при превода.

История на Литва

Праистория

Територията на съвременна Литва, по данни от археологическите проучвания, е била обитавана от хората от края на Х - началото на IX хил.пр.Хр. Най-древните поселения са открити в югоизточната част на страната. С увеличаването на броя на поселенията през VIII-VI хил.пр.Хр. такива се появили в долините на реките Неман, Вилия и Меркис. Техните обитатели се занимавали с лов и риболов, използвали лък и стрели с кремъчни накрайници, стъргалки за обработка на кожи, въдици и мрежи. В края на неолита (III-II хил.пр.Хр.) на територията на съвременна Литва от юг и югоизток откъм Централна Европа проникнали носители на културата на шнуровата керамика и ладиевидните бойни каменни брадви, отъждествявани с индоевропейските племена. Те се занимавали със земеделие, развъждали домашни животни, отглеждали зърнени култури. Въпреки това, ловът и риболова си оставали основни дейности на местните жители. От това време между Висла и Западна Двина започва да се оформя културата на предците на балтийските племена.

През XVI век пр.Хр. се появили бронзови оръдия (брадви, остриета на копия, мечове, ножове, украшения), първоначално внасяни от Скандинавия, Западна Европа и южната част на съвременна Русия, а по-късно изработвани на място. През VI—V век пр.Хр. при балтите се появяват железни оръдия на труда. Местното производство на изделия от желязо започва едва през I век пр.Хр. Каменните и бронзовите оръдия продължавали да се използват наред с железните, впоследствие инструменти и оръдия на труда били изработвани предимно от желязо, а бронза използвали за изработване на украшения. Разпространението на железни оръдия  довело до развитие на земеделието, което станало главна част на стопанството.

Балтийските племена били разселени по Балтийското крайбрежие между устиетата на реките Висла и Западна Двина; по-късно те заели половината от басейна на Западна Двина и почти целия басейн на Неман, на запад достигайки до долното течение на Висла, на юг — до средата на Западен Буг.

Ранно Средновековие

Към Х—XI век се формират няколко племена, известни със следните имена: латгали — по дясната страна на долното течение на Западна Двина, жемгала (семигали) — по левият й бряг от средата до морето и курши (курони) — на полуострова на Рижския залив.

Средновековните писатели изобразяват литовците (литвините) в техния домашен бит като добродушни, учтиви и гостоприемни, а на война — жестоки. През IX и X век литвините се занимавали преимуществено с лов на диви животни, риболов, по-рядко със земеделие; има сведения за пчеларство и скотовъдство, особено за развъждане на коне, които употребявали за храна. Сред литовците отрано се срещат наченки на социално разслоение: имало родове, владеещи много роби; от тези родове били избирани местните князе (кунигаси). Робите били главно военнопленници. Жреческото съсловие не съставлявало затворена каста; достъпът до него бил свободен. То се ползвало с голямо влияние сред народа и било многочислено. Жреците при литовците се наричали вайделоти (лит. Vaidila), имало и жрици. На своите богове литовците принасяли в жертва животни, а при тържествени случаи — и хора. При погребенията на знатните изгаряли заедно с любимите вещи и роби. Литовците си предствяли задгробния живот като продължение на земния.

От втората половина на XII век в източниците се упоменават литовски князе, но тяхната власт се простирала на незначителна территория. Отсъствието на политическа организация се оказало особено тежко поради това, че от края на XII и началото на XIII век на границата на литовските земи започнали да се заселват немци и с всяка година те се придвижвали все по-напред. Отначало балтийските племена се опитвали, всяко поотделно, да отстояват своята независимост, а когато силите им отслабнали, те се присъединявали към държавите на своите съседи, напр. славянските князе Святополк и Мествин. Това само временно задържало настъплението на немците, към края на XIII в. те окончателно подчинили прусите, латвийците и жемгала.

Формиране на Литовската държава

Зараждането на литовската държава се отнася към  X—XIII век. като свидетелство за съществуване на  отделни преддържавни формирования се счита договора от 1219 г. между галицко-волинските князе и 21 литовски князе. В договора сред петте старши князе се упоменава Миндовг (1238—1263), който около 1236 г. унищожил и прогонил своите съперници и обединил под своята власт литовските земи.

Под негова власт през 1236—1258 г. се формирало държавно образувание на част от територията на современните Литва и Беларус. Процесът на формиране на новата държава бил продължителен и протичал по пътя на династични бракове, съглашения (в редки случаи чрез завоевания) между отделните княжества при запазване на техните привилегии и самоуправление.

Експанзията на немските кръстоносци в продължение на няколко века също била определящ фактор в историята на Литва. Първият значителен поход на меченосците завършил с тяхното поражение в битката при Сауле (Шяуляй) през 1236 г. След като магистърът на ордена и по-голямата част от рицарите загинали в боя, против ордена въстанали покорените племена и орденът загубил земите по левия бряг на Западна Двина.

Немските кръстоносци въвличали литовските князе в междуособна борба. Княз Товтивил, чиито владения завзел Миндовг в края на 40-те години на XIII век, сключил съюз с Даниил Галицки, женен за неговата сестра и бил покръстен в Рига. Когато започнала войната между обединените сили на Даниил Галицки и Ливонския орден против Миндовг, той бил принуден (1250г.) да изпрати посланици при папа Инокентий IV, получил неговото съгласие за кръщение и бил покръстен през 1251г. Ливонския орден прекратил войната с Миндовг и го подкрепил във войната против галицко-волинския княз. През юли 1253 год. Миндовг бил коронясан за крал на Литва. По такъв начин била установена връзка между Миндовг и папския престол, независима от Ливонския орден. Литва била призната за християнско кралство. Миндовг дал на Ливонския орден част от земите си заради неговата поддръжка.

Междувременно кръстоносците, през втората половина на XIII век завладели всички земи на прусите от устието на Висла до Куршския залив, въпреки пруската съпротива. Съпротивата на западните балти задържала експанзията на кръстоносците в литовските земи и позволило да се укрепи литовската държава. Вероятно, съпротивата на родствените племена срещу кръстоносците повлияло на Миндовг да се върне към езичеството (1261) и за решението му да скъса мирните отношения с Ливонския орден (1260 или 1261), сключвайки съюз с Александър Невски.

Стремежът на Миндовг към единолично управление му създало врагове. На 12 септември 1263 г. Миндовг бил убит от князете Трайнут и Довмонт.

Велико Литовско Княжество

Създадената от Миндовг държава не се разпаднала. Властта била в ръцете на Трайнут (1263—1264), а после у сина на Миндовг - Войшелк (1264—1267). Войшелк, за чиято сестра бил женен Шварн, се намирал под руско влияние, приел православието, поддържал тесни контакти с галицките и волинските князе и с тяхна поддръжка завзел властта в Литва. Продължавайки политиката за централизация на Литва, Войшелк унищожавал противниците си, победил Довмонт, който избягал в Псков, и другите местни князе. Войшелк оставил властта на Шварн (1267—1269) и бил убит, според някои сведения, от своя брат Лъв, който също се стремял към властта над литовското княжество. След смъртта на Шварн властта завзел княз Тройден (1269 или 1270—1282). Той воювал успешно с Ливонския орден (битките 1270 и, 1279г.) и с волинските князе. След смъртта на Тройден княз станал Довмонт, а след гибелта на Довмонт управилявали отначало Будикид, а после Пукувер Будивид. Пукувер Будивид, баща на Витен и Гедимин, се стремил да отблъсне експанзията на кръстоносците в южната част на Жемайтия.

От края на XIII век и през XIV век территорията на Великото Литовско княжество стремително нараснала и достигнала бреговете на Черно море. Скоро към Литовското княжество доброволно се присъединили местните княжества на територията на съвременна Беларус: Полоцк - в 1307 год.; Витебск - в 1320 год.; Брест, Минск, Туров и Пинск - в 1320-1330 год.; Мстиславл - в 1358 год.

След Пукувер Будивид управлява отначало един от неговите синове Витен (1295—1316), способен пълководец и дипломат. Той успешно воювал против Ливонския орден и прекратил неговите нападения над Литва, а също така предприел 11 похода в пруските владения на Тевтонския орден. Витен подчинил Пинското и Туровското княжества, брестските и дрогичинските земи. По същото време кръстоносците завзели на левия бряг на Неман крепостите Рагнит (1288), Тилзит (1288), Христмемел (1313), а на десния бряг — Георгенбург (1336), Байербург (1337) и извършвали оттам постоянни нападения над литовските земи. След Витен великим литовски княз станал неговия брат Гедимин, основател на династията Гедимин. Водейки ожесточена борба с немските рицари, той им нанесъл ред поражения и през 1322г. сключил съюз с князете на Мазовия, а през 1325г. — с краля на Полша Владислав Локетек. Важно постижение на Гедимин било създаването на независима от Москва Литовска православна митрополия с център в Новогрудк.

През 1385 год. великия литовски княз Ягайло с Кревския договор обединил Литва и Полша в персонална уния, тъй като бил избран за полски крал. През 1386 год. той бил коронован за крал на Полша, а през 1387г. официално покръстил Литва.

От 1392 год. Литва фактически била управлявана от великия княз Витовт, братовчед и формален наместник на Ягайло. По време на неговото управление (1392—1430) Литва достигнала върха на своето могъщество. Изнурителната борба с Тевтонския ордено, в хода на която Витовт сам използвал помощта на ордена против Ягайло, достигнала своя апотеоз през 1410 год., когато орденът бил разбит в Грюнвалдската битка от обединените войски на Литва начело с Витовт и Полши, начело с Ягайло. В края на управлението на Витовт окончателно се утвърдило името на държавата - «Велико Литовско, Жемайтско и Руско княжество». Официалният език в държавата (на княжеската канцелария) във Великото Литовско княжество бил старобелоруския, а литовския език се употребявал основно от литовското население.

Реч Посполита (1569-1795)


Реч Посполитая през 1635г.

През 1569г. била сключена уния с Полша в Люблин (според нейните условия украинските земи на Великото Литовско княжество били предадени на Полша). Съгласно Люблинската уния Литва и Полша била управлявана от съвместно избираем крал, а държавнитее дела се решавали в общ Сейм (парламент). Въпреки това правовите системи, армиите и правителствата си оставали отделни.

През XVI—XVIII в. в Литва господствала шляхетска демокрация, шляхтата постепенно се полонизирала и се сближила с полската шляхта.

Литва в състава на Руската империя

През XVIII век, след Северната война, Полско-литовската държава била в упадък и попаднала под протектората на Русия. През 1772, 1793 и 1795 год. цялата територия на Полша и Литва била поделена между Русия, Прусия и Австрия. По-голямата част от територията на Великото Литовско княжество била присъединена към Русия.

Опитите за възстановяване на държавността довели до преминаването на полско-литовското дворянство на страната на Наполеон през в 1812 год., а също до въстанията от 1830—1831 и 1863—1864 г., които завършили с поражение. През втората половина на XIX век на территорията на бившето Велико Литовско княжества започнали да се формират литовско и белоруско национални движения.

Първа световна война и гражданска война

По време на Първата световна война (1915 г.) Литва била окупирана от Германия.

На 16 февруари 1918 г. във Вилнюс представителството на литовския народ — Литовска Тариба (лит. Lietuvos Taryba) — провъзгласило възстановяването на независимата Литовска държава.

На 11 юли страната била провъзгласена за Литовско кралство. На престола бил поканен немския принц Вилхелм фон Урах, но на 2 ноември решението за монархия било отменено.

През ноември 1918г. част от територията на Литва била завзета от Червената армия.

Сформираното от болшевиките през декември, по време на настъплението на Червената армия Временно революционно работническо-селско правителство на Литва публикувало в завзетия от Червената армия Двинск (Даугавпилсе) манифест, с който била свалена властта на германските окупатори, разпусната била Литовската Тариба, властта била поета от Съвет на работническите депутати и била създадена Литовска съветска република.

През януари 1919г. Червената армия завзела по-голямата част от територията на Литва, от която се изтеглили немските войски. Образуваните по-рано Съвети били разпуснати и вместо тях били създадени Революционни комитети. На 5 януари частите на Червената армия завзели Вилнюс. Във връзка с усложненото положение на фронтовете на Гражданската война в Русия, предизвикани от настъплението на белите армии на А.В.Колчак, Н.Н. Юденич, А.И.Деникин и полските части, на 27 февруари 1919 год. Литовската съветска република се обединила със Съветска Белорусия в Литовско-Белоруска Съветска Социалистическа Република (Република Литбел), просъществувала около половин година (февруари—август 1919) на контролираните от Червената армия и нейните поддръжници територии на Литва и Белорусия.

През лятото на 1919 год. частите на Червената армия били прогонени от територията на Литва. Мирният договор между РСФСР и Литва бил сключен на 12 юли 1920г.

Междувоенен период

Първа република

През 1920—1922 г. Литовската държава била призната от международната общност. В същото време Вилно (Вилнюс) и целия Виленски край, населен с литовци, белоруси, поляци и евреи, в периода от октомври 1920 до март 1922 г. представлявал сам по себе си псевдодържавно образувание — Централна Литва, — а след това до септември 1939г. влизал в състава на Полша като Виленско воеводство.

През 1922г. в Литва била приета конституция, предвиждаща създаване на парламентарна република.

Военен преврат

През 1926г. в Литва бил извършен военен преврат, оглавен от Антанас Сметон, който установил авторитарен режим.

На 12 септември 1934 г. по инициатива на Литва в Женева бил създаден политически съюз между Естония, Латвия и Литва, койсто станал известен като Балтийска Антанта.

На 22 март 1939г. Германия предявила ултиматум на Литва с искане да й бъде предаден района на Клайпеда, което Литва била принудена да приеме.

Втора световна война

На 18 септември 1939г. Вилнюс бил завзет от Червената армия, но за разлика от останалата територия на източна Полша градът не бил включен в състава на Съветска Белорусия. След месец, въпреки че числеността на литовците във Вилнюс била само няколко процента, според Договора за предаване на град Вилно и Виленска област на Литовската Република и за взаимопомощ между Съветския Съюз и Литва от 10 октомври 1939 г. част от югоизточна Литва и Вилно били предадени на Литва. На 27 октомври 1939 г. във Вилно влези части на литовската армия.
Според същия договор в Литва бил разположен ограничен контингент съветски войски.

Едва след като германската военна кампания срещу Полша завършила и въпреки че военните действия на вермахта не били пренесени на територията на Литва, Сталин разпоредил на Червената армия да заеме временно стратегически важни райони на южна Литва.

На 14 юни 1940 год. на Литва, а същевременно и на Латвия и Естония били предявени еднотипни ултиматуми с искане да бъдат допуснати на териториите на трите страни допълнителни съветски войски, за оставки на правителствата и за арести на няколко министри.

Получавайки съветския ултиматум, президентът на Литва А. Сметон настоявал за съпротива срещу Червената армия, но главнокомандващия Литовската армия генерал В. Виткаускас отказал да го направи . Мнозинството от членовете на правителството също били за приемане на ултиматума на СССР и затова по-късно Сметон напуснал страната. На 15 юни ултиматума бил приет. В Литва навлезли допълнителни съветски военни части и било сформирано Народно правителство. На 19 юни в Литва били забранени всички политически партии и организации.

На 14—15 юли 1940 г. били проведени избори за Народен сейм (парламент) в които участвала една единствена партия «Съюз на трудовия народ на Литва». На 21 юли Народния сейм провъзгласил създаването на Литовска ССР и постановил да се помоли Върховния Съвет на СССР да приеме  Литовската ССР в състава на СССР. На 3 август 1940 г. Върховния Съвет на СССР удовлетворил тази молба и Съветска Литва влязла в състава на СССР.

През юни 1941 г. от Литва, както и от другите прибалтийски страни, била проведена депортация на част от населението в Сибир.

От август 1941 до края на 1944 г. Литва била окупирана от Германия и влизала в състава на райхскомисариата Остланд.

От юни 1944г. Червената армия започнала да изтласква немските войски от територията на Литва, през юли завзела Вилнюс, възстановила суверинитета на СССР на цялата територия на Литовската ССР, а по-късно в състава на Литовската ССР бил включен и района на Мемел (Клайпеда).

Литва след Втората световна война


Карта на съвременна Литва

До 1990 год. Литва (като Литовска ССР) влизала в състава на СССР.

Създаденото през 1988 год. обществено-политическо движение Саюдис, провъзгласило като свои цели културното възраждане, демократизацията и икономическата самостоятелност на републиката, фактически оглавило движението за възстановяване на държавната независимост.

На 18 май 1989 год. Върховния Съвет на Литовската ССР приел закон, според който на територията на Литва щели да имат действие само законите, приети или ратифицирани от Върховния Съвет на Литовската ССР.

На 8 февруари 1990 год. били признати за юридически нищожни и поради това недействителни решенията на Народния сейм от 1940 год. за встъпването на Литва в състава на СССР.

На изборите за Върховен съвет на 24 февруари 1990 год. кандидатите на Саюдис получили 101 мандата от общо 141. Другите кандидати споделяли същите стратегически цели, но били за по-умерена тактика. На първото заседание на новоизбрания Върховен Съвет (11 март 1990г.) бил приет Акт за възстановяване на независимостта на Литва.

На 15 март 1990 г. Конгреса на народните депутати на СССР приел постановление, с което обявявал за  недействителни «едностранните решения на Върховния Съвет на Литовската ССР, противоречащи на чл. 74 и 75 от Конституцията на СССР», и възложил на президента на СССР и другите държавни органи да обезпечат интересите на СССР.

Ръководството на Литва нееднократно под различни форми предлагало на СССР да започнат преговори за урегулиране на отношенията. Съветското ръководство игнорирало тези предложения и изисквало отмяна на Акта за възстановяване независимостта на Литва и всички последващи правни актове.

На 26 март групи съветски десантчици завзели зданията на градския комитет на Коммунистическата партия на Литва, Висшата партийна школа, а малко по-късно и други обществени здания. Едновременно с това, от 18 април били задействани икономически санкции, най-вече била спряна доставката на енергоносители; тези мерки били наречени в Литва «икономическа блокада».

Апогеят на противопоставянето бил достигнат през януари 1991 год. На 8 януари участниците в просъветски комунистически митинг на организацията «Единство» се опитали да нахлуят в зданието на Върховния Съвет на Литва. В изявление по радиото и телевизията председателя на Върховния Съвет Витаутас Ландсбергис призовал защитниците на независимостта да не допуснат превземането на парламента, правителствените здания и най-важните инфраструктурни обекти. Същевременно на 8-9 януари в Литва били прехвърлени бойци от спецподразделението «Алфа», Псковската дивизия и други съветски части. На 10 януари Горбачов поискал отмяна на антиконституционните актове и възстановяване на действието на съветската конституция. На 11 януари съветските части завзели Дома на печата във Вилнюс, ретранслационния телевизионен възел в Неменчин, както и други обществени здания във Вилнюс, Алитус, Шяуляй. В същия ден на пресконференция в ЦК на КПЛ Юозас Ермалавичюс обявил създаването на Комитет за национално спасение на Литовската ССР, който се обявил за единствен легитимен орган на властта в Литва. В нощта на 12 срещу 13 януари една колона съветска бронетехника се отправила към центъра на Вилнюс, а друга — към телевизионната кула. На 13 януари 1991 год. съветските войници щурмували телевизионната кула и убили 15 души, а над 600 били ранени. Атака срещу парламента така и не се състояла.

Отразяването на тези събития от медиите, реакциите на държавните глави и обществеността, включително и в СССР направили невъзможни по-нататъшните опити да бъде възстановен със сила съветския контрол в Литва. През февруари 1991 год. възстановената Литовска Република била призната от Исландия.

През август 1991 год., след провала на Августовския пуч в Москва, Литовската Република била призната от Русия и международната общност, а през септември 1991 год. станала член на ООН.

През 2003 год. бил подписан договор за приемане на Литва в Европейския съюз, който бил потвърден чрез референдум от гражданите на Литва. На 1 май 2004 год. Литва станала член на Европейския съюз, а на 29 март 2004 год. Литва била приета в НАТО.

https://ru.wikipedia.org/

[Народната религия на Литва - Ромува]

Народната религия на Литва - Ромува


Символът на Ромува

Ромува (на литовски romuva) е литовска неоезическа организация, поставяща си за цел възраждането  на балтийските езически вярвания. Мирогледа, обредите и празниците се заимстват от литовските народни традиции, някои от обредите се реконструират въз основа на живите етнографски и писмени исторически източници.

Лидер на общината е Йонас Тринкунас (лит. Jonas Trinkunas), избран през октомври 2002 год. за върховен жрец (лит. krivis). По данни от всеобщото преброяване на населението от 2001 год., последователите на традиционните балтийски вярвания в Литва са 1270 души. В това число освен членовете на Ромува влизат и членовете на другите езически общини.

През 1967 год. студенти от Вилнюския университет създават първата неоезическа община. По това време е било сложно да се изповяда открито каквато и да било религия, затова названието е било променено на ramuva, а общината се е самоопределила като група, занимаваща се с фолклорната традиция. Народните литовски песни били и си остават главната част от всеки неоезически обряд. За техните сбирки участниците провеждали краеведчески експедиции по цялата република, посещавали древните градища и светилища. Провеждането на празника Расос на Кернавското градище през 1967 год. се счита за рождена дата на Ромува. Общината бързо набирала популярност.

През 1971 год. Ромува била забранена, няколко активисти получили присъди затвор за антисъветска дейност. Йонас Тринкунас бил изключен от университета със забрана да работи като преподавател. Бил утежнен контрола върху краеведческата дейност.

През 1989 год. Ромува била възстановена, а през 1991 — регистрирана като религиозна организация.

През 1998 год. във Вилнюс бил проведен първия световен конгрес на етническите религии (англ. World Congress of Ethnic Religions).

През 2001 год. било подадено прошение в Сейма (парламента) на Литовската Република да бъде присвоен на Ромува статут на традиционна религиозна организация в Литва, но не били събрани нужните за целта подписи (50 000), затова статута бил отказан. В същата година кмета на Вилнюс разрешил да се построи каменен жертвеник и да се извършат обреди в центъра на града.

През 2002 год. бил открит постоянен обреден комплекс в селото Дворцишкес.

Ромува често е канена на етнографски фестивали в Литва и зад граница, при сватби, кръщенета и погребения, често заедно с католическите свещеници. Подразделения на общината действат в САЩ и Канада, има сътрудничество с неоезичници от други страни, както западни, така и на Изток, с тях се провеждат съвместни обреди.

Ритуал на Ромува в гр. Вилнюс

Принципи на Ромува

Ромува се самоопределя като «религия на  земеделците». Такива култове често биват наричани хтонични. Това означава, че за разлика от предишната официална воинска религия (до 1387 г.), и за разлика от християнството, Ромува на първо място поставя земните ценности, първенство и уважение се отдава на жените и богините. В този смисъл Ромува се явява по-скоро феминистка религия.
Освен това, Ромува поставя на първо място светостта на материалната природа и Земята.
Ромува е религия, развиваща националното изкуство. Присъстващите на обредите на Ромува не са просто наблюдатели, а участници — те са длъжни да пеят, танцуват, да изготвят атрибути за обредите, активно да вземат участие в ритуалите. Ромува е религия на танца, музиката и занаятите.

Основни божества на Ромува

Габия — богиня на огъня, пазителка на домашното огнище, богиня на културата, семейството, мира и дома
Лайма — богиня на ражденето и съдбата, съпровождаща човека през целия му живот. При раждането на човека, Лайма му предлага няколко житейски пътя, от които да избере своя. Той е отговорен за своя избор.
Жемина — богиня-майка, даваща на човека необходимите му жизнени сили.
Милда — богиня на любовта, красотата, младостта, идеал на девойките.
Сауле — покровителка на света, живота, доброто.
Перкунас — бог на атмосферата, силата, здравето, обичаите, законите и нравствеността, държавен бог, бог-отец.
Йорис — бог на пробуждащата се през пролетта природа. Ромува го счита за пролетен Перкунас.
Диевас — бог на знанието, небето, света, живота, материалната култура, дома, творец на света, бог-отец.
Велняс — бог на смъртта, разума, творец на света, бог на дивата природа
Гилтине — богиня на смъртта.

https://ru.wikipedia.org/


Фейсбук-страница на Ромува: https://www.facebook.com/Romuva

Литовците безспорно са доста интересен народ. В тази връзка, защо само към тях имаш афинитет, а не и към техните близки роднини - латвийците? Смятам, че те също са много интересен европейски народ.
Що се отнася до траките, при техните аристократи, съвременните генетичните изследвания явно потвърждават балтийската връзка или поне северноевропейската връзка. Обикновените траки - "народът" са с ДНК "много специфично, много различно от това на съвременните българи и на прабългарите от изследването, с ярък близкоизточен елемент и линии, които са напълно изчезнали в съвременна Европа, вкл. в България, и могат да бъдат открити по екзотични места като Палестина, Саудитска Арабия, дравидските групи в Пакистан и чак в Индия". Цитатът е от тук: http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=17649&page=4 , постинг №65.

[Йонас Басанавичюс]

Йонас Басанавичюс


(1851-1927)

Д-р Йо́нас Басана́вичюс (литовски: Jonas Basanavičius, руски и български: Иван Басанович, роден на 23 ноември 1851 в Ожкабаляй, Русия - днес Литва, починал на 16 февруари 1927г. във Вилнюс) е литовски учен, политик, деец на литовското национално възраждане, български общественик. Основател на вестник "Аушра" (Aušra, "Зора"), забранен в царска Русия, един от инициаторите и председател на конгреса на литовците, Великия Вилнюски сейм, по време на първата руска революция (1905). Създател и председател на Литовското научно дружество (1907), редактор на изданието му «Lietuvių tauta» ("Литовската нация"). След Октомврийската революция, като член на Съвета на Литва, подписал Акта за независимостта на страната, 16 февруари 1918.

Завършил историко-филологическия и медицинския факултет на Московския университет. Работил като лекар в Литва, а от 1878 до 1882 г. - като главен лекар на болницата в Лом (тогава Лом-Паланка), България. От 1882 до 1884 г. специализирал медицина в Прага и Виена. Завърнал се в България в 1884, работил в Елена, Лом и Варна. Участвал в българския политически живот като член на Варненския градски съвет и на Демократическата партия във Варна, участвал в конгресите на партията в 1903 г. (София) и 1905 г. От 1902 г. е действителен член на Българското книжовно дружество, днес Българска академия на науките (Одрин и Цариград). Публикувал в българския печат.

В 1905 г. се завърнал в Литва, където изиграл важна роля в националното възраждане, довело до обявяването на независимостта на страната в 1918 г. Публикувал над 40 труда по литовска история, култура, фолклористика, филология.

В негова чест е наречена улица във Варна ("Д-р Иван Басанович").

http://bg.wikipedia.org/


Лабас! Това е думата, която на литовски означава ,,здравейте". Много вероятно това да е първата дума, която литовецът Йонас Басанавичюс произнася, когато през януари 1880 година за първи път стъпва на българска земя.

Роден в малкото литовско село Ожкабаля, дипломираният в Московската медицинска академия д-р Басанавичюс е поканен за главен лекар на болницата в Лом. И той приема. Тогава е на 29 години и не знае още колко приключения има, докато се стигне до това всички литовци с искрена любов и днес да го наричат ,,патриарх на нацията".

Още в ранните си години Йонас Басанавичюс събира и съхранява литовски народни песни, легенди, приказки и други духовни богатства на Литва. Роден в селско семейство, родителите му искат да го изучат за свещеник. По онова време литовският език е само за домашна употреба. Но макар страната да е в състава на Руската империя, полският е езикът на благородните и духовно извисени хора. След антируското въстание през 1863-та обаче започва политика на русификация и Басанавичюс учи в гимназията в Мариямпол. Там той се отдръпва от религията и, вместо в семинарията, отива да учи история и филология в Московския университет. След първата година обаче се прехвърля в медицинската академия. Безпаричието и лошите условия на живот в Москва влошават здравето му. Все пак Басаначивюс се дипломира като лекар и докато е на кръстопът къде да се установи, за да практикува, получава поканата от България.

В Лом Басанавичюс заварва 19 болни, настанени в сградата на бивш хотел. Той веднага се заема да превърне болницата от място за умиране в място за лекуване – строи се нова сграда, установява се режим на лекарски посещения по домовете, изобщо, бързо се въвеждат практиките на тогавашната модерна медицина. За следващата една година през болницата минават 522 пациенти, а над 1 100 са лекувани в къщи. В същото време Басанавичюс е и граждански активен, подкрепя финансово либералните издания на Петко Каравелов, както и някои литовски вестници и списания. Две години по-късно, за да не бъде засегнат от политическите събития след ареста на Каравелов, доктор Басанавичюс напуска България, пътува из Европа и се установява в Прага. Там свършва две важни неща. Първо – започва издаването на ,,Аушра" или ,,Зора", първият вестник на литовски език, смятан за крайъгълен камък на литовското национално възраждане. Второ – жени се за Габриела Мол, германка от Чехия и почти веднага след това се връща с нея в България. Двамата преживяват ред болести, а пет години по-късно Габриела умира от туберкулоза. След смъртта и самият Басанавичюс, който през това време е преживял тежка пневмония, оцелял от тиф, както и от куршумите на български политически атентатор, изпада в дълбока депресия.

През 1891 година доктор Йонас Басанавичюс получава българско гражданство и живее във Варна. Там има собствена практика, лекар е към царската резиденция в Евксиноград, става член на Демократическата партия и е избран за общински съветник. Той съдейства пряко за благоустройството и превръщането на Варна в голям курортен център, инициатор е за създаването на Археологическия музей. Тук издава и книгите си ,,Санитарна етнография на България, Ломски окръг" и ,,Етнографията и археологията на Горна и Долна Мизия". Те са сред основополагащите български трудове по медицина, етнография, история, археология и антропология. Неслучайно през 1902 година Басанавичюс става и действителен член на Българското книжовно дружество, сегашната Българска академия на науките. Въпреки че обича безкрайно България обаче, през 1905 година, когато е отменена руската забрана в литовските земи да се печата на литовски език, доктор Йонас Басанавичюс се завръща в родината си завинаги.

Литва е малка страна с толкова звездни мигове и толкова болезнени падения в своята история, че не могат да се разкажат дни наред. Ще припомня обаче само два факта. Първият е, че през 1386 година литовският княз Йогайла приема католицизма, жени се в краковския замък Вавел за полската принцеса Ядвига, преименува се на Владислав и дава начало на династията Ягело, която управлява полските и литовските земи повече от двеста години. От тази фамилия е крал Владислав ІІІ Ягело, познат у нас като Владислав Варненчик. Другият прочут факт е, че през 1410 година обединената полско-литовска армия разбива рицарите от Тевтонския орден в битката при Грюнвалд, една от най-големите битки в средновековна Европа изобщо.
Сред спомените за тези и още много подобни стари истории доктор Йонас Басанавичюс започва да твори новата история на Литва. Веднага след завръщането в родината си той е сред инициаторите за свикване на Великия литовски сейм, който издига лозунга за автономия на Литва, а изиграва и роля в борбата за пълна независимост на страната. В следващите години Басанавичюс разгръща широка просветителска дейност, като публикува повече от 40 книги по литовска история, култура, филология и фолклор. Негова е например теорията за общия произход на древните траки и литовците, за която той се основава най-вече на съвпадащи или сходни етноними. Сега това се смята за проява на романтичен подход към темата, характерен за времената на национално възраждане, но тогава, в началото на миналия век, е изиграло съвсем точно своята обществена роля. Йонас Басанавичус активно сътрудничи също на редица периодични издания на литовски език, издава биографии, спомени и епистоларното наследство на редица литовски писатели, както и сборници с литовски фолклор, най-известна от които и досега е книгата му ,,Литовски приказки". През 1907 година той става основател на Литовското научно общество, а по-късно и негов председател.

Големият, звездният миг на Йонас Басанавичюс идва на 16 февруари 1918 година. Тогава той председателства заседанието на Литовската Тариба или Съветът на Литва, онзи 20-членен орган, който обяви независимостта на страната. Ето как е описана по-късно Литовската Тариба в антиисторическата ,,Съветска историческа енциклопедия": ,,Тариба е орган на контрареволюцията и литовската националистическа буржоазия, създаден със съдействието на немските окупатори през есента на 1917 година." Нещо повече, в типичния за комунистическата пропаганда стил, в същата тази ,,енциклопедична" статия виждаме жив пример за историческа манипулация. ,,В края на 1918, началото на 1919 година – пише там - Тарибата оглави борбата на литовската буржоазия против пролетарската революция, против създадената през декември 1918 Литовска съветска социалистическа република." Изведнъж какво се оказа – не ,,пролетарската революция" е водила борба против независима Литва, а обратно – гадната националистическа буржоазия е виновна, че десет месеца след обявяването на независимост не се е присъединила с радост отново към руската империя, вече прекръстена на съветска.....
В независима, макар разтърсвана постоянно от вътрешни проблеми и външни апетити Литва, Йонас Басанавичюс живее да смъртта си през 1927 година. Слава Богу, той не вижда как 13 години по-късно, след пакта Молотов-Рибентроп, с който сталинската комунистическа империя и хитлеровия нацистки райх си поделят Източна Европа, родината му е окупирана от руснаците и остава в състава на СССР чак до 91-ва. В тези железни години обаче патриархът на литовската нация, д-р Йонас Басанавичюс, дори от гроба продължава да стимулира народа си за съпротива и да поддържа неговия стремеж към национална независимост.

Ето как се получава това влияние от отвъдното. По някаква случайност, невероятна, но сигурно и закономерна случайност, д-р Йонас Басанавичюс умира на 16 февруари, същата дата, когато се обявява независимостта на Литва. Честването на тази независимост е забранено по времето на комунизма. Но като не могат на площада да почетат знаменитото дело на политика Йонас Басанавичюс, групи литовски дисиденти се събират в гробището Расос, край гроба на известния книжовен и научен деец Йонас Басанавичус. Така десетилетия наред те поддържат у народа си жив онзи дух на съпротивата, който, в крайна сметка, отново победи.

http://www.radioplovdiv.bg/index2.php?content=velikite&id=35

[Гледка от Судовия (на литовски Suvalkija)]

...и няколко снимки от Литва 

Гледка от Судовия (на литовски Suvalkija):


Гледка от резервата "Куршска коса" - крайбрежието на Балтийско море:


Вилнюс:










Тракай:




Източници:

- http://patepis.com/?tag=%D0%BB%D0%B8%D1%82%D0%B2%D0%B0
- http://www.nasamnatam.com/statia/Vilnius_charovna_stolica_s_barokovo_syrce-2784.html

[vailen]

Ето още една статия за Литва, благодаря на колегата vailen за предоставения линк

Великата някога Литва

За хората, които не познават историята на Литва, това, което ще напиша тук би подействало като сензация. Колкото и да е странно, малката Литва, имаща 2 пъти по-малко площ и почти 3 пъти по-малко население от нас, някога е била европейска сила.

Под името Велико княжество Литва, страната достига върха на своето политическо развитие- територия от над 800 000 кв. км, с население над 4 млн души.



Тази карта показва териториалното развитие на княжеството между 13 и 15 век. То включва Киев, Минск, Харков. Граничи с Московското княжество на изток, с Кримския хаганат на юг, Полша на запад, и с Тевтонския орден на север и северозапад.

Голямото разширяване на Литва започва при Гедиминас (14 в.), основателят на Вилнюс. Той сключва договори с Московското княжество и монголите за управление на васалните им земи. По-късно отблъсва нападения на монголите. Голяма част от Киевска Рус попада под властта на Княжество Литва.


(Замъкът в Тракай, предполагаемата столица на Литва преди създаването на Вилнюс)

След вътрешен конфликт, княз на Литва става Йогайла (Ягиело), който в началото приема православието ( с идея да разшири съюза си с Москва), но в последствие се насочва на запад.


(Владислав Ягиело)

Жени се за Ядвига, дъщеря на унгарския крал (спорен брак, поради това, че тя вече е била омъжена, но е анулирала брака си), приема католицизма, и заедно с него и трона на Кралство Полша.


(Св. Ядвига- кралица на Полша. Канонизирана през 1979 г.)

Приема полското име Владислав, след което решава да концентрира властта си в Краков. В същото време във Вилнюс се установява братовчед му Витаутас (наречен Велики).


(Витаутас Велики- княз на Литва. Православен по изповедание)

Започва спор относно отношенията между двете страни. Според полските историци на практика е сключена уния, но според литовските двете държави са били независими.

През 1410 Полша и Литва постигат най-голямата си съвместна победа, може би единствената, която се приема единодушно и в двете страни- победата при Грюнвалд (Жалгирис на литовски), където те се сражават срещу Тевтонските рицари. На полска и литовска страна участват немалко руси и татари, както и чешки наемници.

След смъртта на Владислав Ягиело двете страни прекъсват съюза си, после го подновяват пак. През 1569 настъпва историческо събитие, което днес е предмет на горещи дебати. Полският Сейм, при присъствието на пратеници от Литва, обявява създаването на обединена държава, Жечпосполита, или Полско-Литовска държава. Днес литовските историци оспорват тази уния, смятайки, че по този начин Полша е наложила волята си над Литва и е обрекла последната на западане. Факт е обаче, че литовските пратеници изразяват съгласието си за тази уния, която е била необходима с оглед на засилването на Московското княжество. Но днес литовските историци смятат, че тогава е започнал краят на Велика Литва.

През следващите векове местните аристократи са полонизирани- те смятат, че полският език е по-висш от литовския. Чак през 19 век литовският език отново става популярен. Появява се идеята за ново Велико княжество, но става ясно, че тя е невъзможна за реализация. Тя е заменена от идеята за едноетническа държава на литовци.


Литва става отново независима след края на Първата световна война, но попада във военни конфликти с Полша. Столицата Вилнюс е превзета от поляците (които използват факта, че населенеито на Вилнюс е полско и еврейско), и е "върната" на Литва чак през 1938 г. Но това вече е отделна тема, която заслужава повече внимание. Отношенията между Полша и Литва не са от най-добрите, колкото и странно да звучи това за нас. Историческите събития все още са предмет на спорове, също както е при нас, на Балканите.

http://mikolaj.blog.bg/history/2015/07/19/velikata-niakoga-litva.1377427

Здравейте скъпи сънародници.
Открих вашия форум и видях, че се дискутира историята на Литва. По този повод желая да ви препоръчам книгата на Юлия Хаджи Димитрова ,,Готи, сиреч Гети", ,,Gothi, qui et Getae", която излезе в България през 2012 година, а през май 2015 и на немски в Швейцария. Тая книга съдържа важна информация и документи, свързани с тракийската история, историята на на готите-гети, историята на Литва, както и за живота и делото на Йонас Басанавициус (Басанович) в България. Книгата може да се купи в София в книжарница Български книжици или да се поръча на следния интернетадрес:
www.gothi-getae.com

[Вилнюс през 16 век - картина на В. Петраускас]

Вилнюс през 16 век - картина на В. Петраускас
(щракнете върху картината, за да я видите в пълен размер)

За Паисий Хилендарски и неговата История

Започната от Amenhotep

Отговори: 24
Прегледи: 39515

300 хомосексуалиста прецакаха естествения ход на историята

Започната от Севар Вананд

Отговори: 10
Прегледи: 3770

Достоверни източници за българската история?

Започната от Imperatora

Отговори: 1
Прегледи: 1395

Кардинални въпроси на старобългарската история

Започната от Nordwave

Отговори: 0
Прегледи: 1774

Софроний Врачански – духовникът, оставил следа в историята

Започната от Hatshepsut

Отговори: 1
Прегледи: 2099