Алианите – кои са те и какво знаем за тях?
Една част от мюсюлманите в България е свързана с шиитското направление в исляма (другите са сунити). Известни са с имената къзълбаши, алеви, алианци и живеят в Разградска, Исперихска, Новозагорска, Бургаска, Хасковска област, и Източните Родопи – Кърджалийско и Момчилградско.
Българските алиани са етноконфесионална (т.е. затворена) общност. У нас те са познати като алевити, а често сами се определят като къзълбаши (червеноглави, понеже носят червени кърпи). Като шиити, алианите се разграничават от сунитите по своите схващания и обредност, както и по религиозно-битовата си практика и обредност.
Най-популярният празник, който те честват е Хъдрелез или Едрелез и съвпада с християнския Гергьовден – 6 май. Независимо, че те са мюсюлмани в някои техни порядки има християнски елементи – както на българския традиционен Гергьовден младежите люлеят момичетата на люлки, боядисват яйца, но гробовете на своите покойници палят свещи, народните им носии много приличат на българската. Част от празника Хърделез е „ваденето на момински нишани“. Тогава младите жени си купуват нови обувки и ги слагат в специален голям съд. Младежите с помощта на пръчка бъркат в него и която обувка извадят с тази жена трябва да бъдат.
Съществуването на ислямски секти в България може да се разглежда и като своеобразен протест срещу управляващата османска власт през 15-16 в. Сектантството в шиизма възникнало в региони с развити религиозни системи. Алианите са сравнително затворена общност, при тях има дуализъм: добро-зло, светлина-тъмнина. В тази посока са ориентирани всичките им традиции, ритуали, обичаи, обреди. Браковете се скючват вътре в общността, но не и с другото население, изповядващо ислямската вяра. Алианите нямат джамии, но в редица техни селища имат молитвени домове, които наричат “джами”. Имат развит култ към огъня и камъка, почитат своите мъртви, числото 7 е магично.
Духовният ръководител на алианите се нарича баба и ръководи не само религиозната общност, но и почти целия светски живот. Според догмите на алианството, техният духовен водач Али е равностоен на Мохамед. Те се молят два пъти седмично. Пазят в тайна своите събирания от друговерци. По време на вечерните си молитви се хващат за ръце и образуват кръг, с което подчертават своето единство и разбирателство. Те се молят колективно в храмове, наречени текета или тюрбета. Най-популярният им храм в България е „Демир баба теке“, от 16 в., до село Свещари, Исперихско. Богомолците се наричат бекташи. Молитвените домове те строят на място, където има стари дървета, и те са на особена почит. Короната на дървото символизира живота в бъдещето, стволът на дървото – животът в настоящия момент, а корените – там, където отиват душите.
Важно място при тях заема курбанът. Няколко дни преди празника те намазват коча с червена боя. Изобразяват и кръст, символ, който е останал още от езическо-християнската вяра.
Малко неща знаем ние за тези хора, с които живеем, учим, работим заедно. Може би е въпрос на време да разберем повече за тях. Още повече, че в модернизиращият се и търсещ нови неща свят има общности, които запазват своята самобитност.
https://www.trio.bg/alianite-koi-sa-te-i-kakvo-znaem-za-tyah/Глобализиращият се свят все по-трудно се изненадва от непознати култури и верски малцинства. Не са много обаче българите, които знаят за съществуването на алианите – затворена религиозна общност, чиито предци били разпръснати преди векове по земите на днешна България, Турция, Македония, Албания, Босна и из Близкия изток. У нас ги има от поне 500 години. Днес в България живеят около 50 000 души, които се самоопределят като алиани – главно в районите на Лудогорието и Източните Родопи. Непризнаването на религията им за официална е основната причина за тяхната затвореност – а тя наистина ги отличава. Макар да се числят към изповядващите мюсюлманство, алианите практикуват самобитна съвкупност от мистичен суфизъм, характерни за шиитския ислям разбирания и езически ритуали, запазили се от времето на тюркменския шаманизъм. Наред с другото религията им е една от най-толерантните по света.
„Нашите тюркски предци почитали духовете на водата, камъка, дърветата и вятъра. Прекланяли се пред слънцето, луната и звездите като проявления на Бог. Духовните им водачи били шамани“ – обяснява Мухарем Алиосман от село Звиница, ръководител на читалището и изследовател. Тюрките, за които той говори, били обединени в номадски племенни общности. Между XI и XIV в. част от тях се преселват от Централна в Мала Азия и Близкия изток. Навлизайки в пределите на мюсюлманския свят, те приемат вярата му. Сред тях постепенно се формира т.нар. народен ислям, съхранил традиции и вярвания от шаманизма. Към XIII–XVI в. в този конгломерат се вливат и основни идеи от шиизма, единия от двата големи клона на мюсюлманството. Освен пророка Мохамед шиитите почитат и Али ибн Абу Талиб, негов братовчед и зет. Приемат Али за пръв от 12-те имами, преки наследници на Мохамед и просветлени личности, притежаващи божественото познание и разбиращи не само външната, но и скритата, езотеричната страна на учението. Алианите се наричат и алевии. И двете названия са свързани с Али. Определят се още като къзълбаши, т.е. „червеноглави заради червените ленти, които носели на чалмите си в миналото.
https://www.nationalgeographic.bg/?cid=126&article=353