[Превземана ли е Плиска от император Никифор?]

Превземана ли е Плиска от император Никифор?
Автор: Иван Петрински


Превземана ли е Плиска от император Никифор? Кан Крум с ритуалната чаша череп на победения от него византийски император Никифор
Стана дума миналата седмица за немногобройните случаи на чужди подставеници начело на България. Случва се с хитрост и измама те да застанат начело на държавата ни. Но обичайно предателствата биват разкривани след немного време.

Народният гняв бързо ги помита, особено ако вредите за държавата ни са били значителни. Неизмеримо по-многобройни са тези случаи в предългия ни исторически път, когато при тежка военна заплаха мало и голямо е призовавано на бран от мъдри владетели.

Тогава с общи усилия враговете са сразявани, а наша длъжност днес е да си спомняме за геройствата на дедите ни, дори когато тези събития са от преди точно 1200 години.

* * *

В Източна Стара планина, в средата и края на месец юли 811 г. се разиграват трагични и страшни събития, които летописците малко претупват.

Не може да има съмнение, че тези 15 дни са били пространно описани в българската владетелска канцелария, където от началото на IХ в., или дори преди това, се е съставяла вече подробна документация за държавните дела, но само няколко отломки от тези сведения са стигнали до наши дни.

Събитията от юли 811 г. са добре известни на всички, те са любима тема за народа ни, знаят се подробности, обсъждат се възможности, всеки български ученик си е мечтал геройски да върти меч във Върбишкия проход.

От ново време се цитират участниците в събитията: ,,Като не щеш мира, казал в стихове Крум, на ти секира", а после пил от обкования със сребро череп на императора на приема в чест на победата.

И както си мислим, че всичко знаем за тези събития, така изпадаме понякога в сериозни затруднения да обясним как византийците успели за толкова кратко време, толкова много работа да отхвърлят.

Още от пролетта на 811 г. император Никифор I Геник (802-811) се преместил в граничната тогава крепост Маркели (до днешния Карнобат) за да ръководи отблизо подготовката на наказателния поход срещу България.

Причините за него са много и важни, но тук ще ги обобщим брутално - след като разширил България до Карпатите, кханасюбиги Крум насочил поглед на юг към Македония и Тракия. Самонадеян и недолюбван от войската, император Никифор смята да реши проблема из корен, като завладее, ни повече, ни по-малко, България.

Така на Никифор хем му се искало да спаси европейските владения на Византия, хем да поправи отношенията си с войската - когато войската във Византия недолюбва някой император, това е много лошо предзнаменование (за императора, разбира се).

Големият проблем при похода на Никифор в България през 811 г. е била ли е наистина превземана Плиска. Отдавна е, че ако приемем Плиска за превзета и опожарена от войските на император Никифор I през 811 г., както е почти общоприето, то не само ще възникнат наистина значителни трудности в обясняване на събитията и в сместването им с кратките срокове, които ни дават категорично летописите, но често ще изпадаме в противоречие даже с нормалната човешка логика.

Нека направим тогава една кратка равносметка на тия най-много 2 седмици от средата до края на юли, през които император Никифор I и неговата огромна поне 60-хилядна армия прекарали на българска земя.

Една значителна част от византийската войска била от необучени, въоръжени с прашки и сопи градски бедняци - и те също трябвало много бързо да изминат тежкия преход от крепостта Маркели през Стара планина, та до Плиска.

Този преход би трябвало да са изминали и отрядите на престолонаследника Ставракий, съставени и от 15-годишни юноши, почти деца. Византийската войска била наистина впечатляваща - в нея били събрани не само отряди от европейските провинции на империята, но и от азиатските.

Разстоянието, което византийците би трябвало да са изминали в тоя случай,  надвишава 200 км - от Маркели до Плиска дори по права линия са почти 100 км, по съвременните пътища - най-малко 130.

Освен това трябвало да пресекат Стара планина, което византийците винаги броят за голям успех. И накрая, да се върнат назад от Плиска до Върбишкия проход, където изглежда става прочутото сражение на 26 юли.

Привържениците на превземането и опожаряването на Плиска описват доста точно сражението с 50-хилядната българска войска, което станало на север от Стара планина и в близост до Плиска.

Такава войска е страшна сила във всички исторически епохи, това сражение е изисквало със сигурност пълно напрягане на силите и на двете страни. Ако наистина битката се е състояла до Плиска, то абсолютно цялата византийска войска е трябвало преди това да премине Стара планина и да се събере на полето на боя.

Днес се смята, че обтренирана пеша войска преминава 30 км за един ден в равнинна или слабо хълмиста местност. В такъв случай 60-хилядна войска ще преодолява разстоянието от Маркели до Плиска дори в идеални условия поне седмица.

Междувременно Никифор се е лутал доста ,,насам натам, незнаейки какво да направи", според летописеца Теофан. На всичкото отгоре войската съвсем недолюбвала императора, може би и заради ,,женоподобните служители от неговите мъже, с които дори Никифор спял", пак според Теофан, та едва ли с голяма охота и организираност ставало придвижването на византийците и изпълнението на заповедите на началниците.

Като се говори за тия работи, византийците само повдигали вежди - в Цариград проституиращите мъже били почти колкото и проститутките, но във войската, както и в съвременните армии, на безогледното демонстриране на подобни пориви на плътта никак не се е гледало с добро око, казано направо - нулева толерантност.

И така, между другото, византийците разбили от раз две български армии - един 12-хиляден елитен отряд и една 50-хилядна войска, сякаш люпят семки. След тия две скоротечни и бляскави военни победи над българите - 2 за 3 дни (!) - изведнъж византийската войска се оказва изклана като стадо и без остатък в ранната съботна утрин на 26 юли.

И още - в ,,Крумовия аул" Никифор бил доста зает да мишкува из съкровищницата на българския владетел, да му пие виното, да раздава награди, но също и да си почине добре няколко дни, имал достатъчно време да стане ,,като безумен" и да не бъда ,,повече на себе си", ,,да се затвори в шатрата си" и да не дава ,,никому обяснение или разпоредба".

И всичко това само за 2 седмици?! Пълен отличник наистина ще да е бил тоя злощастен Никифор, а и бързоногата му войска заедно с него! То не било война всъщност, а екскурзионно летуване с летален изход.

Шегата настрана, направо е невъзможна цялата тая работа за 15 дни само. Макар да не извикват уважение умозрителни заключения от типа ,,Това (каквото и да е) не е станало, защото е невъзможно", в случая и в условията на средновековната действителност всичко изброено е наистина много много трудно да се е случило в указаните срокове.

То просто или не се е случило в този обем, или сроковете са били значително по-дълги, или летописите от това време са затаили някаква част от истината. Рано или късно, всичко ще се изясни, това е.

http://www.bolgari.net/prevzemana_li_e_pliska_ot_imperator_nikifor_-h-504.html

[Плиска не е превземана през 811 г.]

Плиска не е превземана през 811 г.
Автор: Иван Петрински


Плиска не е превземана през 811 г.
Походът на император Никифор І, превърнал се в капан, е подготвен, изглежда, от българските тайни служби



Многократното и непредубедено препрочитане на всички писмени извори за похода на Никифор I, при непрекъснатото им сравняване, може да доведе до затвърждаване на, изглежда, основателното подозрение, че императорът е бил предизвикан да го предприеме по прякото внушение на великия господар Крум.



Една случка от първите дни на юли с удоволствие се преразказва от всички историци само като любопитна подробност. Докато Никифор I все още подготвял този поход в крепостта Маркели, любимият му прислужник Византий избягал в България, като отнесъл със себе си злато, колкото можел да носи - цели 100 литри (= 1 талант). В добавка понесъл към България и императорските одежди, включително и тържествените очевидно, докарани в Маркели за триумфалните шествия в чест на неминуемата византийска победа.



Понеже е важно, нека за малко да си представим как някой, който и да е той, ще тръгне в началото на IХ в. да се придвижва, натоварен с почти 33 кг (100 литри = 7200 номизми) почти чисто злато, а в добавка - и с няколко десетки килограма императорски празнични одежди, чиято стойност била колкото на малка среднонаселена област. Такова пътуване през IХ в. би било много кратко със сигурност, дори днес не бихме изминали повече от 50 км по магистрала "Тракия" с такъв багаж.



Има и още. Неизвестният автор на Безименния ватикански разказ подробно е описал мъките на византийците, пленени от българите в битката от 26 юли. Те били настойчиво съветвани да приемат езичеството, като увещанията често завършвали трагично при несъгласие. Случвало се е тук и друг път да се привеждат примери за християни, приели езичеството в България, та нашият любим прислужник Византий трябва да е бил напълно наясно с това.



Така както ни е поднесен от изворите, разказът за бягството на Византий може да ни наведе само на една мисъл - точно той бил човекът, внедрен от българския владетел в близкото обкръжение на Никифор, за да му подскаже идеята за наказателен поход срещу България и да му покаже накъде да тръгне, за да се добере до "съкровищницата" на българските господари.



Летописецът Теофан привежда като причина за похода, вярно малко тенденциозно, именно безкрайната алчност на императора и на сина му Ставракий. Когато задачата на Византий била вече изпълнена, той бил изведен от византийския лагер с помощта на специализиран български отряд, иначе ще е трудно да си представим самотно пътуващия Византий през дивните старопланински клисури, населени по това време с нелюбезни славяни и диви разбойнически банди.



След като втвърдихме, изглежда, предварителните си подозрения за българската организация на византийския поход от 811 г., ще търсим още потвърждения в следващите събития.



Вероятно за да мотивира още повече византийците, кханасюбиги Крум жално се примолил за мир непосредствено преди началото на похода, вероятно ден-два след заминаването на Византий. Трябва да се съгласите, че е странно това внезапно миролюбие у владетел, който вече е събрал 62-хилядна войска, напълно готова за отпор на нашествениците.



Никифор гордо не щял мир и на 11 юли императорът потеглил начело на огромната си войска. Походът започнал. Чак след 9 дни обаче, на 20 юли според Теофан, императорът навлязъл в България, след като имаме предвид, че Маркели е гранична по това време крепост. Вярно, византийците доста се щурали насам-натам, но както и да го погледнем, си е много време.



Всъщност за коя България става дума?! Още в описанието на Теофан за похода на Аспарух през лятото на 680 г. и установяването му в "така наречената Варна" става ясно, че там като "България" се възприемат само земите на областите Добруджа и Варна, в които се настаняват прабългарите на Аспарух. Останалите земи в Мизия и отвъд Дунав, както и другаде на Балканите са "Славинии" (http://www.segabg.com/online/new/articlenew.asp?issueid=8011§ionid=5&id=0001301).


Това ще да е и отговорът на нашата загадка. Теофан все още смята като България само земите на Добруджа и на страшната област Варна. Не е изключено федеративният характер на българската държава, вече доста поизбледнял, да е премахнат именно след 811 г. или най-късно през 813 г.


От последователността на събитията в Безименния ватикански разказ може уверено да се заключи, че именно в тези първи 9 дни станала и срещата на византийците с 50-хилядната българска войска. Именно за среща можем да говорим, въпреки страшните подробности, които следват в този тенденциозен извор. Теофан, който е съвременник на събитията, се е изразил крайно неопределено за това събитие. Използваната дума (symbolai), превеждана като "сражение", всъщност означава само "контакт" най-общо, като даже няма военен смисъл (Liddell-Scott-Jones, 1988).


Изглежда, че тази войска е имала за задача само да привлече византийците по точно определен път, защото 9 дни са много за лутане, но малко за голяма битка. А освен това до 19 юли трябвало да се придвижат до "България", за да навлязат в нея на 20-и, според Теофан.


След като очевидно, за нас, навлезли в областта Варна (http://www.segabg.com/online/new/articlenew.asp?sid=2010061700040001301), още 3 дни били необходими на византийците за придвижване до "Крумовия аул", или до "столицата", според Михаил Сирийски, когото обаче ползваме само по един вековен френски превод, а оригиналът на е недостъпен за изследвачите в момента. Самият Теофан ни уверява няколко страници по-напред, че българските "аули" са доста, във всеки случай повече от един.


Отъждествяването на "Крумовия аул" с Плиска е напълно умозрително. Изглежда, че великият господар Крум е жертвал в плана си старото укрепление в областта Варна, може би съществуващо още от времето на Аспарух. Отново недостигащото време ни подсказва, че българите изпълнявали предварителен план, в който на аула е отредена ролята на сиренцето в капана, а Никифор е тлъстата мишка.


Крумовият аул (Теофан го нарича само "мястото", което би било доста непочтително към една столица) бил охраняван от 12-хиляден отряд, който, ако вярваме на досегашните възстановки, сам предложил на византийците да бъде изклан до крак.


Накратко, походът от 811 г. бил подготвен от българските тайни служби, само така могат да бъдат омиротворени множеството несъответствия в изворите. Никифор бил примамен в страшната област Варна, в стар аул, върху чието местоположение тепърва ще разсъждаваме, а може и да го проверим на място. Опиянени от "победата" си и от предвидливо оставеното вино, византийците понесли на 26 юли, събота, 811 г. едно от най-страшните поражения в цялата история на империята.


Наш свещен дълг днес е с всички средства да разучим и да разберем докрай целия замисъл на великия господар Крум и блестящото му изпълнение.


Извори:


"Никифор, императорът на ромеите, напреднал срещу българите: спечелил победи и избил много от тях. Достигнал до столицата им, завладял я и я опустошил. Диващината му стигнала до там, че заповядал да донесат младенците им [на българите], хвърлял ги на земята и накарал да минат върху тях с валяците за вършеене [обикновено с набити в тях остри кремъци, железни или дървени клинци (Хр. Вакарелски, 1977)] на жито."

Из "Летопис" на Михаил Сирийски (1126-1199)



"Той [императорът] заповядал да се избиват безжалостно безсловесните животни, децата-кърмачета и хора от всички възрасти, а мъртвите тела на едноплеменниците си оставил непогребани, като се грижел само за събиране на плячката . . ."

Из "Летопис" на Теофан Изповедник (758/760 г.-817/818)



"И тъй, [византийската] войска, като намерила удобен случай, разграбвала безпощадно, опожарявала непожънатите ниви, прерязвала жилите на воловете и одирала ремъци от слабините им (а животните мучели със силен глас и издъхвали), изколвала овцете и свинете и вършела непозволеното . . .

А пък българите били направили от големи дървета страшна и мъчнопроходима преграда, подобна на стена . . . и като наблюдавали от планините, че [ромеите] обикалят и се лутат, българите наели срещу заплата авари и околните [извън българската държава, вероятно и струмяни] славянски племена, въоръжили по мъжки жените и на 15-тия ден от нахлуването им [на византийците], призори в събота, на 23 [всъщност събота се падала 26-ти] юли, ги нападнали докато почти още спели . . . Българите връхлетели само върху императорския отряд и почнали да го избиват . . . Другите, когато видели това, ударили в бягство. А на това място течала много тинеста и мъчно пребродима река. Тъй като не намерили веднага брод, за да преминат, [ромеите], преследвани от неприятелите, изпопадали в реката. Понеже те навлезли в реката заедно с конете си и не можели да излязат, затънали в тинята и били газени от онези, които пристигали отзад. Като падали един връз друг, реката така се напълнила с люде и коне, щото неприятелите преминали отгоре невредими и преследвали останалите, които естествено мислели, че ще се спасят . . ."

Из "За император Никифор и как оставил костите си в България" на неизвестен автор, в cod. Vatic. gr. 2014

Превод на Ив. Дуйчев

http://www.bolgari.net/pliska_ne_e_prevzemana_prez_811_g_-h-509.html

[Хан Крум е средновековен български монарх, възкачил се на престола след Кардам през 803година.Произхожда от Куберовия клон на рода Дуло.През 805 г. хан Крум предприема поход срещу аварите. Той разгромява армията им и присъединява остатъците от техните земи към България. В бившите аварски земи живеят много славянски племена. Западната граница на страната опира плътно до река Тиса и областта Срем. Така франки и българи стават съседи.След като приключва с аварите, Крум насочва вниманието си на юг. През 809 г. той присъединява важната стратегическа крепост Средец (София). В отговор на това византийският император Никифор I Геник с 80-хилядна армия през лятото на 811 г. нахлува в България и овладява Плиска. Столицата е опожарена, а голяма част от населението – избито. Напразно няколко дни Никифор очаква да види пратеници, молещи за мир. Хан Крум с войските си изчезва сякаш вдън земя. Болките и страданията на населението са огромни. Войната придобива народен характер. За първи път в нашата история във войската наред с мъжете участват и жени.След няколкодневно безцелно стоене в столицата император Никифор решава да се върне по обратния път. Крум замисля да унищожи нашественика, когато колоните му доближат проходите на Стара планина. За осигуряване на успеха е извършена огромна подготовка. В началото на Ришкия и Върбишкия проход са създадени препятствия от изсечени дървета. Близо до тях са изкопани дълбоки ровове. За охрана на проходите са отделени силни отряди, а главните сили следват непрекъснато и скрито византийските войски.На 25 юли византийската армия достига долината на Камчия близо до Върбишкия проход, където спира да нощува. Късно през втората половина на нощта българските отряди нанасят своя удар. Действията се развиват светкавично. Охраната не успява дори да сигнализира. Едва когато започва избиването на императорската гвардия, която се намира в средата на лагера, е вдигната тревога, но вече е късно. Настъпва страшна суматоха. Част от войските се хвърля към реката, но затъва в блатистите й брегове. Тези, които преминават реката, се насочват към прохода. Там ги очаква нова изненада. Препятствията горят и представляват огромна стена, която не може да се обходи. Високите пламъци сякаш достигат небето. В този бушуващ огнен океан отчаяно се хвърлят последните остатъци от византийската армия.Така завършва походът на Никифор I Геник през 811 г., а с това и надеждите му за покоряването на България и поробването на българския народ. Малко са историческите примери, когато с нощни действия е унищожена такава голяма групировка. Ето защо събитието може да бъде отнесено към един от редките случаи в историята на военното изкуство. В него преди всичко трябва да се отбележат редица важни моменти – непрекъснатото разузнаване за противника, което изпълнява блестящо своята задача; предварителната подготовка на бойното поле; оригиналното решение да се нанесе ударът през нощта; настъплението на войските, без да се издава обичайният боен вик, и пр.На фона на тези успехи хан Крум предлага на Византия да бъде подновен мирът от 716 г., но получава отказ. Тогава насочва усилията си към важната черноморска крепост Месемврия (Несебър), която овладява с щурм. Това е първият случай, когато българската войска употребява масово обсадна техника. И този път византийците не сключват мир, а продължават подготовката си за нова война.]

БЪЛГАРИЯ ПРИ ХАН КРУМ (803-814) и ХАН ОМУРТАГ (814-831)
http://krasiero.snimka.bg/culture/istoria.45376.841748

Хан Крум е средновековен български монарх, възкачил се на престола след Кардам през 803година.Произхожда от Куберовия клон на рода Дуло.През 805 г. хан Крум предприема поход срещу аварите. Той разгромява армията им и присъединява остатъците от техните земи към България. В бившите аварски земи живеят много славянски племена. Западната граница на страната опира плътно до река Тиса и областта Срем. Така франки и българи стават съседи.

След като приключва с аварите, Крум насочва вниманието си на юг. През 809 г. той присъединява важната стратегическа крепост Средец (София). В отговор на това византийският император Никифор I Геник с 80-хилядна армия през лятото на 811 г. нахлува в България и овладява Плиска. Столицата е опожарена, а голяма част от населението – избито. Напразно няколко дни Никифор очаква да види пратеници, молещи за мир. Хан Крум с войските си изчезва сякаш вдън земя. Болките и страданията на населението са огромни. Войната придобива народен характер. За първи път в нашата история във войската наред с мъжете участват и жени.

След няколкодневно безцелно стоене в столицата император Никифор решава да се върне по обратния път. Крум замисля да унищожи нашественика, когато колоните му доближат проходите на Стара планина. За осигуряване на успеха е извършена огромна подготовка. В началото на Ришкия и Върбишкия проход са създадени препятствия от изсечени дървета. Близо до тях са изкопани дълбоки ровове. За охрана на проходите са отделени силни отряди, а главните сили следват непрекъснато и скрито византийските войски.



На 25 юли византийската армия достига долината на Камчия близо до Върбишкия проход, където спира да нощува. Късно през втората половина на нощта българските отряди нанасят своя удар. Действията се развиват светкавично. Охраната не успява дори да сигнализира. Едва когато започва избиването на императорската гвардия, която се намира в средата на лагера, е вдигната тревога, но вече е късно. Настъпва страшна суматоха. Част от войските се хвърля към реката, но затъва в блатистите й брегове. Тези, които преминават реката, се насочват към прохода. Там ги очаква нова изненада. Препятствията горят и представляват огромна стена, която не може да се обходи. Високите пламъци сякаш достигат небето. В този бушуващ огнен океан отчаяно се хвърлят последните остатъци от византийската армия.

Така завършва походът на Никифор I Геник през 811 г., а с това и надеждите му за покоряването на България и поробването на българския народ. Малко са историческите примери, когато с нощни действия е унищожена такава голяма групировка. Ето защо събитието може да бъде отнесено към един от редките случаи в историята на военното изкуство. В него преди всичко трябва да се отбележат редица важни моменти – непрекъснатото разузнаване за противника, което изпълнява блестящо своята задача; предварителната подготовка на бойното поле; оригиналното решение да се нанесе ударът през нощта; настъплението на войските, без да се издава обичайният боен вик, и пр.

На фона на тези успехи хан Крум предлага на Византия да бъде подновен мирът от 716 г., но получава отказ. Тогава насочва усилията си към важната черноморска крепост Месемврия (Несебър), която овладява с щурм. Това е първият случай, когато българската войска употребява масово обсадна техника. И този път византийците не сключват мир, а продължават подготовката си за нова война.

Странно как така Крум изчезва с войската си, а после в нея се появяват жени. Истината е че нашата армия е била разбита. Крум е събрал опълчение: жени, деца, старци и остатъците от армията си. Трябва да се знае че Никифор не е бил православен, а еретик - иконоборец и това му е било наказанието да умре в тази война, заради гоненията към иконите и иконопочитателите.

Хамбарлийски надпис

... и брат му не го забрави и излезе и бог му даде и той опустоши следните места и крепости: Сердика, Дебелт, Константия, Версиникия, Адрианопол. Тези силни крепости той превзе. А на останалите крепости бог даде страх и те ги напуснаха и те избягаха в долната страна, той не забрави тази страна, откъдето беше излязъл с цялата си войска и беше изгорил нашите земи сам старикът император, плешивият, и завзел беше всичкое и беше забравил клетвите, и навлезе срещу него владетелят Крум, за да воюва ... и отиде за да. ... опустоших...


http://www.vbox7.com/play:7517e5e80c
1200 години от битката при Върбишкия проход

Странно как така Крум изчезва с войската си, а после в нея се появяват жени. Истината е че нашата армия е била разбита. Крум е събрал опълчение: жени, деца, старци и остатъците от армията си. Трябва да се знае че Никифор не е бил православен, а еретик - иконоборец и това му е било наказанието да умре в тази война, заради гоненията към иконите и иконопочитателите.

Крум също не е бил православен !

Крум също не е бил православен !

да бил е езичник. При тръгване на поход пред Никифор излиза един православен монах и му казва - царю разкай се за деянията си или ще умреш.
Никифор след като разбива Крум съвсем се възгордява и накрая яде дървото.

да бил е езичник. При тръгване на поход пред Никифор излиза един православен монах и му казва - царю разкай се за деянията си или ще умреш.
Никифор след като разбива Крум съвсем се възгордява и накрая яде дървото.

Значи всеки националист, последовател на всевластните ханове и великия род Дуло ТРЯБВА да е езичник и като види поп да му гори брадата !

Значи всеки националист, последовател на всевластните ханове и великия род Дуло ТРЯБВА да е езичник и като види поп да му гори брадата !

Всеки българин трябва да следва волята на владетеля. Един от потомците на Крум пожелава да избере православието и от тогава: всеки българин е длъжен да бъде православен.

Всеки българин трябва да следва волята на владетеля. Един от потомците на Крум пожелава да избере православието и от тогава: всеки българин е длъжен да бъде православен.

Един от потомците, но това не е волята на Крум страшний !

На днешната дата, точно преди 1201 години, предците ни, предвождани от канасювиги Крум удържат една от най-салвните победи в българската военна история.

Годината е 811, византийският имепратор Никифор І Геник подготвя военен поход срещу България. Целта му е столицата Плиска. Предците ни не желаят война и кан Крум предприема дипломатически мерки, целящи мир. Предложението на българския владетел е категорично отхвърлено от императора. Нещо повече, Никифор лично оглавява византийската войска в похода срещу България.

Начело на огромна армия от европейските и азиатски провинции на Византия, имепратора се установява при карнобатската крепост Маркели и през Ришкия проход достига до българската столица Плиска. Византийците нанасят поражение на две български армии, изпратени срещу тях. След тези победи, Никифор влиза в Плиска, където извършва потресаващи дори за онова време жестокости спрямо мирното население. Според един от хронистите ,,Той заповядал да се избиват безжалостно безсловесните животни, децата-кърмачета и хора от всякаква възраст". Градът е разграбен, а нивите са опожарени.

След падането на Плиска, кан Крум отново предлага мир с думите: ,,Ето, ти победи. И тъй, вземи каквото ти е угодно, и си иди в мир". Но императорът, главозамаян от успехите си, не иска и да чуе за подобно нещо. Силен гняв обзема Крум, както от отказа на Никифор да сключи мир, така и от невижданите жестокости, грабежи и произвол за които разбира. Канът мобилизира всички налични сили, включително жени и аварски пленници и подготвя справедливото възмездие.

На 25 юли византийската войска достига долината на Камчия близо до Върбишкия проход, където спира да нощува. Късно през втората половина на нощта българските отряди нанасят своя удар. Действията се развиват светкавично и клането е страховито. Охраната не успява дори да сигнализира. Едва когато започва избиването на императорската гвардия, която се намира в средата на лагера, е вдигната тревога, но вече е късно за византийците. Настъпва страшна суматоха. Част от войските се хвърля към реката, но затъва в блатистите й брегове. Тези, които преминават реката, се насочват към прохода. Там ги очаква нова изненада. Горящи препятствия, образуващи огромна стена, която не може да се обходи. Високите пламъци сякаш достигат небето. В бушуващия огън отчаяно се хвърлят последните остатъци от византийската армия.

В битката, освен императора са избити много видни велможи и военачалници. Синът на Никифор по чудо успява да избяга и разказва с ужас за случилото се. Няколко седмици по-късно умира от тежките си рани.

Освен всичко, тази битка остава в световната военна история, като един от редките случаи, в които при нощни действия е унищожена такава огромна вражеска сила. Тук трябва да се отбележат и други важни моменти, много показателни за военното изкуство на българите – непрекъснатото разузнаване за противника, което изпълнява блестящо своята задача; предварителната подготовка на бойното поле; оригиналното решение да се нанесе ударът през нощта, както и настъплението на войските, без да се издава обичайният боен вик.

С тази победа на канасювиги Крум е премахната смъртоносна опасност за Българската държава. Нещо повече, това е изключителен военен и политически Успех. Враговете на българия са ужасени и дават прозвището ,,Страшни" на великият владетел. В символ на българският триумф се превръщата чашата, която канасювиги Крум, прави от черепа на Никифор.

Тази история трябва да помнят добре и днешните врагове на България. Защото много пъти е изглеждало, че българите сме били на прага на унищожение и разорение, но точно когато положението е изглеждало най-безнадеждно, отново сме се въздигали от пепелищата с неподозирана сила. А съдбата на Никифор, рано или късно застига всеки враг на България!

www.bgns.net

[Кан Крум ни нареди сред великите]

Кан Крум ни нареди сред великите


Крум пирува след победата над Никифор - миниатюра от препис на Манасиевата хроника

                  
На 13 април, в неделя, се навършват 1200 години от смъртта на кан Крум. Умира внезапно, без ясни и до днес причини.

С Крум са свързани едни от най-славните страници в историята ни. За него се знае и доста, и недотам. Прочутата победа над Никифор I Геник във Върбишкия проход през 811 г., суровите, но справедливи закони, териториалното разширение са събитията, които са застъпени подробно в учебниците. В същото време съдбата и на този кан е свързана с митове и не докрай изяснени обстоятелства.
По-долу преразказваме избрани моменти от лекция на проф. Пламен Павлов, посветена на кан Крум. Тя бе изнесена на образователен семинар, организиран от фондация "Българска памет" във Варна.

Една от трите големи сили

При Крум България се превръща във велика сила. Днес ни е трудно да си го представим, но по негово време в Европа има три велики сили – Франкската империя, Византийската и България.
Крум премества границите чак до река Тиса, така страната ни от балканска се превръща в средноевропейска държава. Франкската и Византийската империи са християнски, България е езическа. Но при Крум, без той да е християнин, започва взаимодействие с християнската култура.

Това са наченки, които по-късно при Борис I се превръщат в избор на приобщаване към цивилизования свят. Интересно е, че тъй като България е била много силна държава, християнството и ислямът са си давали среща тук. Правени са опити България да бъде приобщена към исляма.

При Крум се изгражда стройна държавна система. България се разширява над два пъти като територия, което води до ответната реакция – походите на Никифор Геник.
По негово време се появява и българската мечта да се превземе Константинопол. Той обсажда града, Византия в безсилието си му прави атентат – император Лъв V го вика на среща, устройва засада със скрити войници. Прострелват Крум, но той избягва и се спасява. Умира изненадващо на 13 април 814 година.

Кой всъщност е канът

За Крум има много неясноти. Появява се в изворите около 802-803 г., за предишния владетел – Кардам, научаваме за последен път в 796 г. Затова може да срещнете някъде, че Крум е дошъл на власт 796-797 г..
От друга страна обаче, първото ясно споделяне на Крум е 807 г. Така че между Кардам и него може да има още един владетел. VIII век e свързан със загадки в българската история - появява се криза, смяна на владетели, България удържа безпрецедентен натиск от Византия.

Империята е много силна по това време, но България устоява, след което минава в контранастъпление и при Крум постига много големи териториални и военни успехи.
Има версия, че канът произлиза от панонските българи. Това, общо взето, е недоразумение в историографията. Има и друга версия - той може да е от Куберовите българи.
От какво се съди за всичко това – в писмо до Симеон Велики, който е правнук на Крум, Николай Мистик казва: ,,Вие, българите, сте клонки от аварите, някога бяхте подчинени на аварите."

На аварите са били подчинени панонските българи, по-късно и българите на Кубер, които са били федерати на Аварския хаганат.
При Крум, наистина, не знаем името на рода. Той може би е създател на нова династия. Но Крум е свързан родово със Самуил. Ана Комнина, знаменитата византийска принцеса и писателка, казва, че Самуил е последният от династията на Мокрус - някой си Мокрус. Много отдавна е доказано, че късен преписвач е направил грешка - Крумос го е обърнал на Мокрус. В гръцките преписи често стават такива грешки.

Крум Страшни или...?

На каква възраст е бил Крум при смъртта си не знаем. Представяме си го като Крум Страшни  (Възрожденската традиция), като врял и кипял човек. А той изглежда е бил доста млад. Най-вероятно е бил между 35- и 40- годишна възраст.
Има и един комичен момент. Като поставя унизителни условия пред Византия, той иска отбрани момичета за наложници – млад човек е, иска да покаже сексуална мощ. Според един надпис казва: ,,Победихме стареца, плешивия" (за Никифор). Никифор обаче е бил тогава на 50 години, за да е стар от гледна точка на Крум, канът трябва да е поне 15-20 години по-млад.

1000 години преди Кутузов

Когато Никифор Геник превзема Плиска, Крум прави нещо, което няма точно обяснение – изоставя столицата. Никифор влиза, войниците му се напиват с плененото вино (изкореняването на лозята е легенда, едва ли по-късно Крум вдига наздравица с черепа на Никифор с безалкохолно).

Това, което прави Крум – да пусне армията на Никифор в Плиска, тя да се деморализира и в крайна сметка да го победи в Източна Стара планина, е сравнимо с това, което върши Кутузов с армията на Наполеон.
След като Наполеон  нахлува в Русия, Кутузов изоставя Москва, френската армия превзема града, обаче се оказва, че няма какво да превземе, силите на противника са съхранени. 1000 години по-рано Крум прави същото при войната с Никифор.

http://www.desant.net/show-news/29949/

[Битката при Върбишкия проход]

Битката при Върбишкия проход:

https://www.youtube.com/watch?v=369pnUTplGY

[Славен ден – ​Крум разбива византийците при Версиникия, присъединява Тракия към България]

Славен ден – ​Крум разбива
византийците при Версиникия,
присъединява Тракия към
България


Битката при Версиникия, представена в миниатюра от Манасиевата хроника
На 22 юни 813 г. кан Крум разбива в битката при Версиникия византийските войски, командвани от император Михаил I Рангаве, и завладява Тракия.
Две години по-рано, през 811 г. кан Крум разгромява византийците, нахлули в България, в битката при Върбишкия проход. Михаил Рангаве, който наследява тежко ранения в битката император Ставракий, отхвърля българските предложения за мир. В следствие на това, през 812 г. Крум завладява Девелт, Месемврия и още много крепости в Тракия. В отговор, през май 813 г. императорът събира значителна армия от балканските и азиатските си владения, с която се опълчва на българите.
Преди битката при Версиникия, византийската армия се придвижва от Константинопол до Одрин, където изчаква нашествениците, без да направи опит да отвоюва Месемврия. Крум разполага войските си на възвишения край малката крепост Версиникия (до село Маломирово, Елховско, северно от византийския стан. В продължение на 15 дни византийците напразно призовават българите да слязат от укрепленията, за да се бият на открито. Околността е опустошена от двете противникови войски, които изземват всичко необходимо за изхранването си. Накрая Йоан Аплакис, стратегът на Македония, който командва един от фланговете на византийския боен строй, решава да атакува българските позиции. Въпреки че разполагат с числено превъзходство, византийските войски не атакуват координирано. Това се оказва решително за изхода на сражението. Войниците от македонската и тракийската тема, начело с Аплакис, атакуват българите, но не са подпомогнати от останалите византийски части. Затова те са обкръжени и разгромени от българите, а Аплакис загива. Останалите византийци побягват. Подозирайки, че противникът иска да увлече българите в преследване и да ги разбие с контраатака, Крум първоначално се въздържа от преследване. Едва след като бягството на византийците става всеобщо, българите се впускат след тях и довършват разгрома. Голяма част от победената войска се укрива в малки крепости, където по-късно е обсадена и пленена от българите.
Поражението струва на Михаил Рангаве титлата. Скоро след битката той е принуден да се откаже от престола в полза на Лъв Арменец. В резултат на победата при Версиникия Крум става господар на Тракия. През юли 813 г. българите достигат Константинопол. Редица византийски крепости, в това число и Одрин, падат под българска власт. Българското нападение срещу византийската столица не се осъществява заради смъртта на Крум. Неговият наследник, кан Омуртаг, сключва мир с Византийската империя, в резултат на който границата между двете страни се измества на юг в Тракия.
www.faktor.bg

http://burgas-podlupa.com/2015/06/22/%d1%81%d0%bb%d0%b0%d0%b2%d0%b5%d0%bd-%d0%b4%d0%b5%d0%bd-%e2%80%8b%d0%ba%d1%80%d1%83%d0%bc-%d1%80%d0%b0%d0%b7%d0%b1%d0%b8%d0%b2%d0%b0-%d0%b2%d0%b8%d0%b7%d0%b0%d0%bd%d1%82%d0%b8%d0%b9%d1%86%d0%b8/

             

[5 интересни факта за хан Крум]

5 интересни факта за хан Крум:

https://www.youtube.com/watch?v=XbAMIV1xjfY