Цар Самуил

Започната от Nordwave, 20 Мар 2008, 18:42:00

0 Потребители и 1 гост преглеждат тази тема.

Horos

*
Junior Member
Публикации: 36
Активен
Това не е гроба на цар Самуил. Присъствах на лекцията на Николаос Мицопулос в Пловдив преди десеттина години, която се състоя в музея на Съединението. Той въобще не беше убедителен, а и представителите на българските историци и Академията на науките не знаеха какво да го попитат. Не си мислете, че българските царе са били погребвани в подобни места. Ще има повече подробности за цар Самуил, Петър !, Симеон, Крум, Омуртаг, Иван Асен ІІ и други в книгата ми "Библията и българската история".
Не се поддавайте на поредната провокация на Гърция.

Хорос.

Nordwave

Webmaster
Founder
*
Hero Member
Публикации: 4 357
R.I.P. 2017
Локация: Пловдив
Интереси: История
Зодия: Capricorn Capricorn
Religion: Christianity-Orthodox Christianity-Orthodox
Politics: Bulgarian Nationalist Bulgarian Nationalist
Активен
#16


Преспа, Леринско, Гърция. Българската църквата от 11 век, в която е намерена надгробната плоча на родителите на българският цар Самуил. Надписът гласи:

†В името на отца и сина и светия дух. Аз Самуил, раб божий, полагам помен на баща си и майка си и брата си на този кръст. Това са имената на покойните: раб божий Никола, Рипсимия и Давид. Написа се в годината от сътворението на света 6501 992/93, индикт.

Предполага се ,че костите на Самуиловите родители са положени в олтара, но вътрешността на църквата е претърпяла доста промени , а пода на места е залят с цимент.

Тук са били положени и костите на Самуиловия брат Давид, убит в местността "Хубавите дъбове",където е имало малък манастир.Днес там са само руини.



Стенопис на св.Климент Охридски , който се намира до десния приолтарен стълб. Днес иконата е напълно закрита от иконостаса пред сегашния олтар



Руини от градището в местността "Хубавите дъбове", където е бил убит Давид Мокри.

Nordwave

Webmaster
Founder
*
Hero Member
Публикации: 4 357
R.I.P. 2017
Локация: Пловдив
Интереси: История
Зодия: Capricorn Capricorn
Religion: Christianity-Orthodox Christianity-Orthodox
Politics: Bulgarian Nationalist Bulgarian Nationalist
Активен
#17
Средновековният Средец / София и българският цар Самуил


Пламен Павлов (ВТУ "Св.св. Кирил и Методий") пред Агенция ,,Фокус".

От няколко години в общественото пространство периодично се повдига въпросът за пренасянето на костите на цар Самуил в България. Те са открити от проф. Николаос Муцопулос през 1969 г. в базиликата "Св. Ахил" на острова в Малкото Преспанско езеро. Без съмнение тяхното пренасяне в България би било важен жест от гръцка страна – жест на добросъседство, жест, който утвърждава историческата истина. Тази истина е само една – Самуил и неговите наследници са царе на българите, на Българското царство, а не на някаква абсурдна "славянска" или "македонска" държава, плод на болната фантазия на великосръбския шовинизъм и неговите твърдоглави застъпници в Скопие.
Известният историк Божидар Димитров предложи, естествено, при наличието на добра воля от гръцка страна, тленните останки на знаменития български цар да бъдат положени в църквата "Св. Четиридесет мъченици" във Велико Търново. Идеята за изграждането на царски пантеон, предложена през 2007 г. от Божидар Димитров и от мен, беше частично осъществена. Символично в средновековния храм беше донесена пръст от гробовете или лобните места на българските владетели Кубрат, Аспарух, Ивайло, Георги І Тертер и Михаил ІІІ Шишман-Асен. Въпросът с костите на цар Самуил обаче не получи развитие. Нека се запитаме обаче дали Велико Търново е най-подходящото място за подобен акт на историческа памет, когато става дума за цар Самуил?
Връзката на Самуил с Търново е съмнителна и се опира единствено върху неавтентичния и спорен като съдържание Воденски надпис. Връщането на царските кости в Преспа не изглежда осъществимо, а и надали съответства на днешната обществена значимост на Самуил като историческа личност, като олицетворение на българската воля за свобода и независимост! Без да е канонизиран от църквата, Самуил за нашият народ е свята личност. Един византийски автор от началото на ХІІІ в. пише за "... оня прочут Самуил, който и до днес е в устата на българите..." Образът на царя воин и страдалец в българската литература и изкуство, включително в знаменития роман на Димитър Талев, на свой ред го приближава към светците и мъчениците. Църковната, културната и обществената значимост на сакралните личности е довела до практиката техните мощи да бъдат достояние на колкото се може повече хора. Това на свой ред ни кара да мислим, че мястото на тези свети за всеки честен българин царски кости е именно в България. Кой град в България обаче е най-подходящо да приеме мощите на великия цар?
В последно време, макар и в неформален план, се лансира идеята, че е това трябва да бъде столицата София – идея, с която ме запозна президентът на агенция "Фокус" Красимир Узунов. Такава позиция е не само оправдана, но и мотивирана с исторически аргументи. Въпреки че съвременният българин свързва великия владетел най-вече със старопрестолния Охрид, връзката със София съвсем не е за пренебрегване. Родът на Самуил, "клонка" на Крумовата династия от Плиска и Велики Преслав, е свързан със Средец / София,. Нещо повече, твърде вероятно е именно Средец да е родният град на Самуил и неговите братя Давид, Мойсей и Арон.
Древната Сердика е включена в български предели от кан Крум през пролетта на 809 г. Голямата война с Византия през 811 г., в която загива император Никифор І Геник, е ... "война за Сердика", за пътищата към днешна Македония, населена с Куберови българи и български славяни. Стратегически важният град се превръща в център на голяма област (комитат). По времето на цар Петър (927-969) неин управител е комит Никола, бащата на братята "Комитопули" ("синове на комита") Давид, Мойсей, Арон и Самуил. Теорията, че Никола е бил "славянски княз" в днешна Македония е безпочвена. Високия сан на Никола, фактът, че е "българин родом" (нека си спомним този израз от Битолския надпис на неговия внук Иван Владислав), самата аристократична система на Българското царство показват, че той е принадлежал към висшата знат, към най-близките роднини на владетелите. С други думи, Никола е имал прабългарски корени, а Самуил и братята му са били "от същото царско коляно", както изрично сочи авторът на Българския апокрифен летопис от ХІІ в. На свой ред византийската принцеса и писателка Анна Комнина сочи "българския василевс" Крум ("Мокрос", изопачено от "Кромос") като прародител на цар Самуил и "българската династия".
През 971 г. в резултат на агресията на киевския княз Светослав и перфидното коварство на Византия източните български земи и столицата Велики Преслав са окупирани. Цар Борис ІІ (969-971) е пленен, отведен в Константинопол и детрониран. Император Йоан Цимисхи не успява да окупира цяла България. Западните й области остават свободни - именно западните области, а не само Македония! В свободната територия влизат както Охрид, Битоля, Скопие и т.н., така и Средец, Щипон (Ихтиман), Перник, Велбъжд (Кюстендил), Ниш, Видин, Белград и земи на север от Дунав. Още през 971-972 г. аристокрацията от незавладените земи избира наместничество, което да управлява страната от името на пленения цар. То е съставено от близките роднини на династията - братята Комитопули, най-ярката фигура сред които се оказва най-малкият брат Самуил.
Къде е мястото на Средец в тези събития? Особено показателен е фактът, че тогавашният български патриарх Дамян търси убежище именно в Средец! Така или иначе, през 971 г. е определена временна столица на България и тази функция е изпълнявана от Средец. Според политическия модел на Първото царство наместничеството на Комитопулите е трябвало да бъде избрано и утвърдено от "народен събор". Така е при въстанията на Петър Делян (1041-1042) и Георги Войтех (1072-1073 г.). След християнизацията на държавата важно място в тези събори заема църквата. Фактът, че временно седалище на патриарх Дамян е именно Средец (това е изрично подчертано в първата грамота на император Василий ІІ в полза на Охридската архиепископия от 1019 г.) прави този град най-подходящото място за такъв висш държавен форум. Още нещо, дори и през 986 г. по-големият от двамата оцелели Комитопули (Давид и Мойсей загиват още през 976 г.), именно Арон, резидира в Средец. С други думи, водещите позиции на този град се запазват достатъчно дълго. Вярно е, че успелият да избяга от плен Роман (цар Борис ІІ е убит по грешка на границата) избира за своя резиденция Скопие. Тази промяна положително е свързана с "фронтовата" позиция на Средец. По същата причина седалището на патриарха е местено последователно във Воден, Мъглен, Преспа и Охрид. Така или иначе, Средец запазва своите водещи позиции.
През лятото на 986 г. император Василий ІІ нахлува в България и обсажда Средец. Този удар цели постигането на стратегически пробив към днешна Македония - ядрото на българското царство в края на Х и първите десетилетия на ХІ в. Основните български сили начело със Самуил, по същото време са на поход в Тесалия. Средец оказва твърда съпротива. Получил известия за ставащото, Самуил по долината на Струма се насочва към Средец. Българската активност принуждава Василий ІІ да потегли назад. На 17 август 986 г. Византия търпи поражение, което се родее с онова на Никифор през 811 г. Известният поет Йоан Геометър, съвременник на събитията, възкликва: "Истър (византийското име на р. Дунав, т.е. българите) грабна венеца на Рим..." В своя Битолски надпис цар Иван Владислав (1015-1018) отдава победата на Самуил и баща си Арон. В своя добавка към хрониката на Скилица епископ Михаил Деволски (ХІІ в.) твърди, че българските войски са командвани от Самуил, Арон и цар Роман.
На 14 юни 987 г. Арон, уличен в опасни контакти с Византия и предателство, е екзекутиран със семейството си в Разметаница (до дн. Дупница). Мястото му в Средец вероятно е заето от самия Самуил. Разбира се, други събития свързват "силния човек" в тогавашна България с Преспа, и така е чак до смъртта му на 6 октомври 1014 г. В тогавашната българска държава наред със столицата е имало градове и крепости със статут на владетелски резиденции. Струва си да се запитаме откъде Самуил (около 989-990 г.) е организирал българската "реконкиста" на източните земи с Велики Преслав, Плиска и Дръстър? Отново най-подходяща изходна база е Средец. Когато през 1000-1002 г. Василий ІІ овладява повторно земите на север от Балкана, значението на Средец, съответно и грозящата го византийска заплаха, нарастват. През 1003-1004 г. в близката до Средец крепост Перник "блесва звездата" на прочутия воин Кракра, наричан по традиция "Пернишки". Кракра (името му е прабългарско - характерна черта за комитските родове) е тогавашният комит на Средец, а Перник е най-близката голяма крепост и "убежище" при ескалация на военните действия. Пребивавал ли е цар Самуил в Средец в онези години? Отговорът може да бъде само положителен – неговият поход срещу Одрин през 1002 г. явно е организиран именно от Средец.
Цар Самуил е свързан със Средец/София и чрез друг важен акт – пренасянето на мощите на св. Иван Рилски от Рила в същия български град, където те остават до 1195 г. Така любимият български отец се превръща в "средечка слава" и "средецко светило". Това става през 992 г. по волята на Самуил и тогавашния български патриарх Герман-Гаврил. Мощите на светеца са положени първоначално в древната базилика "Света София", дала през ХІІІ-ХІV в. днешното име на съвременна ни столица.
Да се върнем отново на повдигнатия въпрос – къде би трябвало да бъдат положени костите на цар Самуил, в кой софийски храм? Според мен вечният им дом би трябвало да бъде именно "Света София" – храмът, в който са отеквали стъпките на великия българин, където той се е молел за Божията закрила в неравната борба с Василий ІІ Българоубиец... В храма, редом с който гори вечният огън на падналите за свободата на България.

http://www.focus-news.net/opinion/0000/00/00/14029/




Редактирано от модератор: Добавен линк към източника на информация.

Thracian

Ancient Soldier
*
Junior Member
Публикации: 6
Локация: Стара Загора
Активен
Личността на Арон - братът на цар Самуил и баща на цар Иван Владислав винаги е била обект на най-критично отношение в българската историография.Изрази като "предател" и "родоотстъпник" неизменно съпътсват неговото име а смъртното наказание наложено от брат му Самуил единодушно се определя като заслужено и навременно.Трябва обаче да си зададем въпроса дали действително Арон е извършил предателство спрямо българската кауза.Спокойно обаче мога да заявя че Арон е един незаслужено забравен и оплют герой.В какво се изразява "предателството" на Арон?В това,че един момент на българско надмощие е поискал да се водят мирни преговори и евентуално да се сключи мирен договор.Това за мен е изключително реалистична и съобразена с националните интереси политика.Очевидно Арон е бил противник на тоталната война и безкрайната конфронтация с Византия / на което е бил привърженик Самуил/.В крайна сметка държавата рухва именно поради тази тотална война.Кой се оказва прав тогава?Арон е герой защото именно той със Самуил изнасят тетжестта на най-трудните години от борбата с Визнатия 976 - 986.Личното му участие в победната битка при Траянови врати е извън всякакво съмнение / както вероятно и в други победни сражения/.Само ще кажа че за да елиминират заслугите на Арон старото поколение историци отнасят екзекуцията му към 976 г.без всякакви основания.Налице са данни че Арон се е ползвал със широка подкрепа във обществото и никой не го е смятал за предател.Следва да се отбележи че през 1015 г. при борбата между Гаврил-Радомир и Иван Владислав най-твърдите защитници на бъларската кауза /Кракра и други/подкрепят сина на Арон Иван Владислав.Щяха ли да го направят ако баща му беше доказан предател.Вероятно широки слоеве в бълграското общество са отдавали убийството на Арон единствено на властолюбието на Самуил и борбата ца царската корона между двамата.Следва да се отбележи,че Пайсий Хилендарски е негативно настроен против Самуил именно поради това убийство и твърди че това е повратния момент в борбата между България и Византия.Безспорно е доказано,че убийството на Арон и семейството му е извършено в местността "Разметаница" край Дупница.И до ден днешен се носят легенди сред населението как един цар е бил убит подло от брат си.В тези легенди няма нито една лоша дума за Арон / за разлика от Самуил/ като Арон е представен като герой станал жертва на коварство.Между другото във всички легенди се твърди че се стигнало до сражение между войските на двамата братя.Струва си да си поразсъждава дали този сблъсък не е отслабил българската държава в разгара на двубоя с Византия.Мисля,че е крайно време името на Арон да бъде изчистено от незаслуженото петно което му е лепнато и да получи своето място в българската история.
Trakite.info – Съкровищата на траките и на древните цивилизации от Българските земи.

Hatshepsut

Perfectionist
Administrator
*
Veteran
Публикации: 7 068
Локация: България
Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
Зодия: Sagittarius Sagittarius
Religion: Paganism-Egyptian Paganism-Egyptian
Politics: Bulgarian Nationalist Bulgarian Nationalist
Активен
Последните седмици от живота на цар Самуил


Нека имената на българските царе Самуил, Гаврил Радомир и Иван Владислав - последните владетели на Първата българска държава, да бъдат достойно отбелязани на техните запуснати в момента гробове в църквата ,,Свети Ахил" в Преспа (дн. в Гърция).

За това призова проф. Младен Григоров, виден кардиолог, председател на фондацията ,,Паметници на българската слава". Подкрепиха го редица български интелектуалци. Повод е това, че идното лято се навършват 1000 години от битката при Беласица (29-30 юли 1014 г.). Нейните последици довеждат до смъртта на цар Самуил и до залеза на Първата българска държава (1018 г.).

Вестник ,,Преса" поддържа начинанието с поредицата ,,1000 години от битката при Беласица", открита на 9 октомври т.г. По темата за Самуил е поканен да говори проф. д-р Пламен Павлов, специалист по този период от българската история. Той също подкрепя призива за годишнината. А разказът му е за последните седмици от живота на един от най-силните български държавници, за драмите и загадките, с които е изпълнена есента на 1014 година.

Ранната есен на 1014 г. е особено време за тогавашните българи - трудно е то да се сравни с други периоди от богатата ни многовековна история... След катастрофата при с. Ключ (29 юли 1014 г.) се разиграват драматични събития. Нека припомним накратко какво се случва през август, септември и октомври на злощастната 1014 година.

При разгрома на царската армия в Ключката теснина са дадени много жертви, а още повече са пленените. Византийските хронисти сочат 14 000 и дори ­

15 000 войници

(в това число вероятно влизат и местни сили, събрани набързо като опълчение). Смело и рисковано престоло­наследникът Гаврил Радомир успява да спаси от плен своя баща, цар Самуил, като го мята при себе си на своя кон! После, както разказва византийският хронист Йоан Скилица, царят е отведен в укрепения Прилеп. Оттук вероятно след няколко седмици през Битоля и Лерин той отива в любимата си резиденция ,,Преспа" на остров Свети Ахил, в Малкото Преспанско езеро, където остава до края на живота си. Че цар Самуил се оттегля

в ,,блатистата Преспа"

и умира там, свидетелства и византийският историк Михаил Аталиат (XI век). Командването на разбитата при Ключ армия е поето от Гаврил Радомир, който решително парира византийската офанзива. От Прилеп престолонаследникът потегля към Струмица (комит на града и областта му е боляринът Драгомъж), докато по същото време Василий II превзема крепостта Мацукион (Мачуково). Ентусиазмът, обхванал Василий II след Ключ, е попарен от тежкото поражение на солунския управител и императорски любимец Теофилакт Вотаниат. Въвлечен в устроена от Гаврил Радомир засада, Вотаниат, както разказва Скилица (допълнен от епископ Михаил Деволски), ,,...паднал убит (...), като Радомир го изтърбушил с копието, което носел...".

Когато вестта за гибелта на Вотаниат достига до Василий, той потегля назад. С помощта на евнуха Сергий императорът успява да убеди защитниците на Мелник да се предадат - успех, който обаче не е в състояние да промени ситуацията. През септември 2014 г. Василий нарежда масовото ослепяване на пленените български войници - чудовищното отмъщение за гибелта на Вотаниат. То всъщност отразява безсилието на императора да реши ,,българския въпрос" през есента на 1014 г., както се надявал след победата при Беласица.

Имайки предвид противодействието на Гаврил Радомир, а и наближаващата зима, Василий II се оттегля в своята база при Мосинопол (дн. Гюмюрджина/Комотини) в Беломорието. Именно там на 24 октомври 1014 г. той научава за смъртта на Самуил (на 6 октомври). През ноември-декември 1014 г. той нахлува към Битоля, овладява временно Прилеп и Щип (скоро те отново са в български ръце), след което през река Черна и Воден се изтегля в Солун.

...Да се реконструират събитията през август-октомври 1014 г., не е лесно. От всичко обаче ясно се вижда онова, което историци и писатели като че ли отказват да забележат - цар Самуил на практика отсъства (!) от горещите точки на конфликта! Водещата фигура е Гаврил Радомир - личност, която определено е подценявана от почти всички, писали и разсъждавали по темата. А поведението на Самуил в онези дни категорично не отговаря на профила на този енергичен човек, когото знаем от събитията в предходните десетилетия! На какво би могло да се дължи

това пасивно поведение

е трудно да се отговори. Още при спасяването на царя от Гаврил Радомир недалеч от с. Ключ се създава впечатление, че той вероятно е бил ранен по време на битката - така, както става при река Сперхей през 996 г. Другата възможност, която не изключва, а допълва първата, е заболяване на българския владетел. И най-вероятно не едно заболяване. По онова време Самуил е около 70-годишен, с частична инвалидност (накриво зараснала лява ръка след битката при Сперхей), а може би и с други спомени от минали рани и контузии.

Още нещо, въпреки че може да прозвучи скандално - след Беласица цар Самуил явно изпада в депресия, която допълва едно или повече болестни състояния.

Често не се и замисляме, че големите пълководци и държавници съвсем не са застраховани от депресивни състояния! В тази посока има достатъчно показателни примери и от старата, а дори и от най-новата история. Прославеният византийски император Ираклий (610-641) в края на живота си е в такъв стрес, че панически бяга от бойното поле, страхува се да премине с кораб през Босфора и т.н. Да припомняме ли поведението на ,,бащата на народите" Сталин в първите седмици след 22 юни 1941 г. или за депресивните кризи на неговия ,,събрат" Адолф Хитлер?... Защо Самуил да е изключение?

Царят е имал достатъчно причини

да се чувства несигурен, а и виновен пред своя народ. Ако погледнем на събитията с максимално възможния реализъм, следва да се запитаме дали Самуил през 1014 г. все още е бил толкова безспорна фигура, както е било примерно до края на X век? Трябва да се признае, че политиката му след 1000 г. е като цяло неуспешна. Днес знаем обективните причини за това (стопанското и военното надмощие на Византия, международната изолация и т.н.), но дали тогавашните българи са смятали така?

При всичките си заслуги цар Самуил е допускал тежки грешки: назначаването на царския зет Ашот Таронит (бъдещ предател) за наместник в Драч; лекомисленото повторение при Скопие през 1003 г. на Сперхейския синдром (необезопасен военен лагер - с упование на пълноводна река); неуспешната офанзива към Солун през 1009 г.; незащитения български тил при Ключ през 1014 г. и т.н.

От друга страна, не цялата аристокрация е била съгласна с обвиненията в измяна към Арон и екзекуцията му през 987 г. Явно е имало хора, които са отдавали кървавото братоубийство на властолюбието на Самуил... Така или иначе, имало е достатъчно причини цар Самуил накрая да изгуби обичайната си енергия и решителност. Колкото и да е хипотетично, да се запитаме

дали сърдечният удар (инфаркт),

покосил Самуил на 4 октомври 1014 г., е първият, а не поредният? Приближените на царя започват да го свестяват с благовонни масла, като че ли са имали готовност за подобно развитие. По принцип твърдението на Скилица, че Самуил е починал от сърдечен удар, не буди съмнение. И все пак в една от добавките към българския превод на хрониката на Константин Манаси (средата на ХIV в.) четем: ,,Този цар Василие заграби големи и безчислени плячки от българите и извърши жестоки нападения, защото, като разби цар Самуил, ослепи осем (!) хиляди българи и на всеки сто остави един с едно око и ги изпрати на цар Самуил. Той като видя това, от яд умря..."

В надписите към двете миниатюри, илюстриращи тези събития, броят на ослепените българи е 15 хиляди, а за цар Самуил се казва, че ,,...като видял ослепените, и от мъка умрял..." Изказвано е и мнение, че думата ,,яд" в случая значи ,,отрова", а царят е бил отровен от свои противници. Такива биха могли да бъдат ,,Ароновците" - привържениците на царския племенник Иван Владислав, който година по-късно заема престола, сваляйки своя някогашен спасител Гаврил Радомир.

Че в българския лагер е имало напрежение, надали трябва да се съмняваме. Гаврил Радомир е коронясан девет дни (!) след смъртта на Самуил - на 15 октомври 1014 г. Разбира се, може да се търси обяснение и в т.нар. деветини от кончината на владетеля, но е далеч по-вероятно вече да се е развихрила безпощадна борба за власт. И все пак нямаме основание да вярваме, че върху подобно тълкуване на думата ,,яд", при това в късен текст, може да се гради версия за отровителство.

Още един въпрос, който буди колебания

В Битолския надпис на цар Иван Владислав от 1016 г. се казва, че Самуил е починал ,,...в края на лятото...". Ако под ,,лето" се разбира ,,година", излиза, че Самуил е завършил своя живот през август 1014 г., предвид употребяваната в онази епоха т.нар. септемврийска година (1 септември - 31 август). В случая обаче е изяснено, че се има предвид топлият сезон, а не ,,дата", при това тази част от надписа е сериозно повредена. Надали може да има съмнение, че Самуил е починал на 6 октомври 1014 г.

Смъртта на цар Самуил е събитие, което е имало отзвук както във Византия, така и в други средновековни държави. Тя е отбелязана от т.нар. Дуклянски презвитер, летописец на княжеството Дукля (Зета), а един хронист от италианския град Бари я свързва с появата на комета, като така й придава своеобразно космическо звучене и смисъл! През ХII в. талантливата византийска принцеса Анна Комнина отбелязва специално Самуил - ,,...последния от българската династия, какъвто е бил юдейският цар Седекия...", като потомък на знаменития Крум!

Естествено, цар Самуил оставя най-траен и изключително силен спомен в българската историческа памет. Въстаническите водачи Петър Делян (1040-1041) и Константин Бодин (1072-1073) са представяни и сами са се представяли (!) на първо място като негови потомци. Като такъв се е възприемал и победоносният цар Калоян (1197-1207), който се определя като Ромеоубиец и отмъстител за злодеянията на Василий II...

Едва ли може да се даде по-точна оценка за мястото на великия българин в нашата историческа традиция от ехидното подмятане на един Калоянов съвременник - византийския църковен писател Йоан Ставракий (XIII век): ,,.. оня прочут Самуил, който и досега е в устата на българите..."

Убийственият удар

Ето какво казва Скилица за Самуил, видял своите ослепени войници: ,,...не могъл да издържи на това страдание храбро и спокойно, а му призляло, причерняло и той припаднал на земята. Присъстващите, които се опитвали да възвърнат дишането му с вода и благовония, успели малко да го свестят. А той, когато дошъл на себе си, поискал да пие студена вода, но когато взел и пил, получил сърдечен удар и след два дена умрял..."

Можем само да гадаем какво би станало, ако тази трагедия не се бе състояла, дори ако пленените войници просто са били избити до крак... Без съмнение тъжната армия от слепци, скитащи се по градове и села, е смъртоносният психологически удар, нанесен от Василий II и на неговия вечен противник Самуил, и на тогавашното българско общество.

Садистичната гавра с пленените войници прекършва живота на неустрашимия воин Самуил, който съвсем не е бил милозлив човек, след като не се е поколебал да екзекутира собствения си брат Арон със семейството му... Именно този удар е пагубен за войнствения и непримирим дух на българите, като спечелва на императора убийствено точното прозвище Българоубиец.
Нека духът и костите на великия българин да намерят покой!

Предстоящата 1000-годишнина от смъртта на цар Самуил е добър повод да бъде решен един наболял въпрос - тленните останки на великия български цар да намерят покой според каноните на християнската вяра и традицията за увековечаване на националните герои. Такава инициатива може (и трябва!) да се осъществи под патронажа на българския президент, като включи компетентните институции на България и Гърция. Нито Самуил, нито Василий II, останал в историята като Българоубиец, би следвало да са проблем за приятелските отношения между двете държави.

...Измина почти половин век, откакто гробът на Самуил е открит от проф. Николаос Муцопулос в базиликата ,,Св. Ахил" на острова в Малкото Преспанско езеро. Стотици българи посещават тази светиня. В общественото пространство периодично се повдига въпросът за пренасянето на костите на цар Самуил от Солун, където се съхраняват сега, в България.

Къде обаче може и трябва да стане това? И друг път съм имал възможност да отбележа, че най-подходящото място е София, не само защото е днешната българска столица, но и защото градът е свързан със Самуил, а би могъл да е и неговото родно място! По времето на цар Петър управител на средновековния Средец вероятно е баща му - комит Никола. След като византийците завладяват Велики Преслав през 971 г., Средец е временна столица на Българското царство, управлявано от Самуил и неговите братя (Комитопулите).

Именно в Средец търси убежище тогавашният български патриарх Дамян! Откъде Самуил е организирал отвоюването на източните земи с Велики Преслав, Плиска и Дръстър (около 989/990 г.), ако не от Средец? Както и неговият поход към Пловдив и Одрин през 1002 г. Самуил е свързан със Средец (София) и чрез друг важен акт - пренасянето на мощите на св. Иван Рилски през 992 г. Те са положени първоначално в древната базилика ,,Света София", дала през ХIII-ХIV в. днешното име на столицата.

Къде би трябвало да бъдат положени костите на цар Самуил, ако не в ,,Света София" - храма, в който са отеквали стъпките на великия българин, където се е молел за Божията закрила в неравната борба с Византия... В храма, редом с който гори ­Вечният огън за падналите за България нейни синове от Мизия, Тракия и Македония.

http://vmro.bg/%D0%BF%D0%BE%D1%81%D0%BB%D0%B5%D0%B4%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D1%81%D0%B5%D0%B4%D0%BC%D0%B8%D1%86%D0%B8-%D0%BE%D1%82-%D0%B6%D0%B8%D0%B2%D0%BE%D1%82%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D1%86%D0%B0%D1%80-%D1%81%D0%B0%D0%BC%D1%83%D0%B8%D0%BB/

Hatshepsut

Perfectionist
Administrator
*
Veteran
Публикации: 7 068
Локация: България
Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
Зодия: Sagittarius Sagittarius
Religion: Paganism-Egyptian Paganism-Egyptian
Politics: Bulgarian Nationalist Bulgarian Nationalist
Активен
Родът на цар Самуил е жив, София, не Скопие, пази истината

Родът на българският цар Самуил не е прекъснат. И до ден днешен, макар и размита, като на всяка друга европейска аристократична фамилия, кръвта на цар Самуил е жива. Става въпрос за италианската фамилия Mistruzzi di Frisinga / Миструци ди Фризинга/.

Заслугата за откриването на тази фамилия е на отдавна покойния писател Константин Петканов, както и на съпругата му Магда и дъщерята Сълза Петканова.

Италианската фамилия разполага с няколко документа, доказващи произхода й от цар Самуил. На първо място това е генеалогическото дърво на фамилията. То е съставено от два клона, такъв, произлизащ от преките наследници на цар Самуил и минаващ през най-значителните византийски династии, и клон на италианската фамилия, които в 1269г. се сливат в едно.

Това генеалогическо дърво е съставено на ръка от фамилията Фризинга, които се считат за наследници на цар Самуил и с българска кръв.

Вторият документ е факсимиле от заглавната страница на ТАБЛИЦА за вписване в ЗЛАТНАТА КНИГА на италианското благородничество, която съдържа хералдика и генеалогията на аристократичните италиански фамилии.

Третият документ е фотокопие от стр.103, том ХХVІІ на споменатата таблица, подробности за всяко коляно от фамилията Миструци ди Фризинга, със стриктно кодирани фамилни черти, звания, обществено положение и пр. Документът е подпечатан с три държавни печата и заверен с личния подпис на канцеларията на Министерството на вътрешните работи на Италия.

Четвъртият документ е издаден в Рим на 20 юли 1953г. и е заверен с печата на италианското Министерство на вътрешните работи.

На върха на своето генеалогическо дърво фамилията поставя Empire Bulgare/ Империята на Българите и царя на българите Самуил/.

Произходът им е потвърден от:

1. Морери, ,,Голям исторически речник", Амстердам, 1740 г., издателство Брюнел.
2 .Един Бенедектинец, ,,Изкуството да проверяваш датите", Париж, 1783 г. издателство Жомбер.
3. Харфорд, ,,Генеалогични таблици", Оксфорд, 1875г. издателство Кларендон прес.
4. Киузоле, Генеалогия на забележителните домове/фамилии/, Венеция, 1743 г., издателство Курти.
5. Йесенбург, ,,Върху произхода на европейските държави", Магдебург, 1953г. издателство Щартгард.

Фамилията е поискала да се запази нейното проучване и да се съхрани именно у нас в България, а не в някой институт в земите с географско име Македония.

http://www.vmro.bg/rodt-na-tsar-samuil-e-zhiv-sofiia-ne-skopie-pazi-i/

Hatshepsut

Perfectionist
Administrator
*
Veteran
Публикации: 7 068
Локация: България
Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
Зодия: Sagittarius Sagittarius
Religion: Paganism-Egyptian Paganism-Egyptian
Politics: Bulgarian Nationalist Bulgarian Nationalist
Активен
#21
В центъра на София ще бъде поставен паметник на цар Самуил


6-метров паметник на цар Самуил ще бъде построен тази есен в центъра на София. Постаментът ще бъде висок 2,7 метра, а самата фигура ще е 3,3 метра. Паметникът ще бъде изграден в парковото пространство на църквата ,,Св. Георги Победоносец" на бул. ,,Партиарх Евтимий". Инициативата е част от програмата за отбелязването на 1000 г. от смъртта на цар Самуил, който е предпоследният владетел на Първата българска държава.
Монументът на българския владетел ще струва около 100 000 лв. и ще бъде финансиран от Фондация ,,Българска памет". ,,Изграждането на монумент на този именит българин е начин да напомним, че сме дали много на света", обясни председателят на организацията д-р Милен Врабевски, цитиран от "Монитор". Той награди архитекта, чийто проект спечели конкурса за изграждане на паметник – Александър Хайтов, който е син на писателя Николай Хайтов.

,,Благодарим на фондацията, която пое каузата да увековечи тази историческа фигура", заяви зам.-кметът с ресор ,,Култура" в Столична община Тодор Чобанов. От фондацията са решили да направят нов конкурс за изграждане на паметник и на княз Борис Първи в близост до храм-паметника ,,Св. Александър Невски".

https://www.blitz.bg/news/article/274816

Hatshepsut

Perfectionist
Administrator
*
Veteran
Публикации: 7 068
Локация: България
Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
Зодия: Sagittarius Sagittarius
Religion: Paganism-Egyptian Paganism-Egyptian
Politics: Bulgarian Nationalist Bulgarian Nationalist
Активен
#22
Интервю с откривателя на гроба на цар Самуил проф. Николаос МУЦОПУЛОС


Възстановка на главата на Цар Самуил

Един остров в Северозападна Гърция пази спомени за българското минало. Намира се в Малкото Преспанско езеро. Сега го наричат Свети Ахил. В началото на ХХ в. няколко пъти го посещават български учени, описват руините на базиликата, обрасли в трева и тръни. Едва ли подозират какви тайни крие тя. Времената са такива, че няма възможност за системни
археологически проучвани. Тайната успява да разбули едва преди 40 години проф. Николаос Муцопулос (р. 1927 г.). Тогава той е ентусиазиран млад учен. Започва разкопки на базиликата и след години, неочаквано дори за самия него, прави най-голямото си откритие – четири гроба. Категоричен е, че единият е на българския цар Самуил.

Сега Николаос Муцопулос е достолепен и уважаван професор. Той от десетилетия се радва на заслужена почит и у нас - откритието му на остров Свети Ахил хвърли нова светлина върху един от най-драматичните периоди от нашето минало - времето на Самуилова България.
Имах възможност да разговарям с него в кабинета му в Солунския университет, откъдето е започнало и необикновеното му пътуване към Преспа и лабиринтите на българската история...


- Проф. Муцопулос, какво предизвика вашия интерес към района на Малкото Преспанско езеро?
- Това е дълга история, която започва отдавна. Още в моята младост мечтаех да изследвам местата на големите битки между цар Самуил и император Василий II. През септември 1958 г. станах един от първите професори по архитектура в Солунския университет. Така за първи път попаднах в Северна Гърция, иначе аз съм ,,мехамуджи", т.е. южняк - роден съм в Атина, а предците ми са от Пелопонес. Скоро след като започнах да преподавам в Солунския университет, взех автобуса и отидох в Преспа. В годините след гражданската война (1946 1949 - б.р.) беше трудно да се пътува. Трябваше да се вземе специално разрешение за посещение в тази гранична област.
Когато пристигнах, видях хълмистия остров и стърчащите руини на абсидата. Още тогава почувствах, че това е базиликата, която е построил цар Самуил. Беше точно според оригиналните разкази на ръкописите.


На снимката: (ляво) Гробът на цар Самуил, най-вдясно, открит през 70-те години на XX век в базиликата.
Вляво от него е бил погребан юначният му син Гаврил Радомир, наследил престола, но коварно убит в гръб, след като е царувал по-малко от година.
(дясно) Изгледи към развалините от абсидата (съществена част от базиликата) на остров Св. Ахил в малкото Преспанско езеро.

- Твърде голяма базилика строи българският цар на един остров. Защо?
- Тя е била построена, след като той превзема Лариса и пренася като ценен трофей чудотворните мощи на свети Ахил - покровителя на града. Заедно с тях цар Самуил полага в тази базилика и мощите на други тачени светци в Тесалия, например свети Диодор от Трикала.
По всяка вероятност основите на тази голяма базилика са върху останките на по-ранна, която е построил цар Борис – открих фрагмент от тухла, върху която е написано буквеното изражение на годината 881, т.е. времето на покръстителя на българите. Може би това е един от седемте катедрални храма, които житието му казва, че е построил?! Цар Борис е извършил голямо дело, за което, извинете ме, вие в България не си давате сметка...

- На същия остров ли се е издигал и Самуиловият дворец?
- Да, може да се предположи това, защото да се построи толкова голяма базилика означава, че е имало много хора около езерото, че там е била столицата. В хрониките на Скилица-Кедрин се казва, че мощите на свети Ахил са положени в Преспа, където се намирали Самуиловите дворци. Когато дойдох, местните хора още наричаха острова ,,град"...


Смъртта на българския цар Самуил при вида на негови войници, ослепени по заповед на император Василий II.
Миниатюра от българския препис на Манасиевата хроника.

- Кога започнахте разкопките?
- Необходими ми бяха 3-4 години, докато получа разрешение от Министерството на културата. Тогава организирах малка група от трима-четирима доброволци, все студенти. Настанихме се в Преспа - на остров Свети Ахил. Имахме съвсем малко пари - тези от заплатата ми. Живеехме в къщата на старо семейство, от задругата на Петковците (споменава я с българската фамилия, а не с гръцката Парашкевопулос, която сега носят наследниците й - б.а.). Старците от тази задруга ни помагаха и в разкопките, защото млади хора нямаше - всички бяха избягали през гражданската война.

- Колко време ви отне проучването?
- За 12 години разкрих цялата базилика и продължих разкопките на гробовете. Наоколо има 300 гроба. И съвсем случайно в един октомврийски ден в началото на 70-те години, когато бяхме готови да приключим разкопките за годината, защото парите ни бяха свършили, се случи нещо неочаквано. В десния неф (надлъжна част на храм, отделена от основната с колонада – б. а.) забелязахме струпване на пръст - около 7 метра. Разровихме земята и открихме саркофаг. Отворихме го и в него имаше скелет - в пурпурен цвят.

- Оцветен скелет?!
- Беше ясно, че пурпурът се използва само за царски одежди - очевидно беше изтлял и бе оцветил костите. Това означаваше, че там е погребан цар, че останките принадлежат на видна личност. Скелетът беше в отлично състояние - главата бе положена на ,,възглавница", направена от керемида. Случайно забелязах, че върху костта на лявата ръка има белег от голяма фрактура. Тогава си спомних, за раната на цар Самуил от битката при река Сперхей (през 996 или 997 г. - б.р.). Ранен е точно в лявата ръка и го спасява синът му Гаврил Радомир. Бях убеден, че това е цар Самуил. После завих костите и другите находки в тоалетна хартия - изкупих всички видове хартия, които имаше селото. С пироните, които си бях донесъл, направих нещо като сандък, за да ги запазя. И когато ги пренесох в моята стая, възрастната баба от фамилията на Петковците се пренесе в съседна къща, защото суеверно смяташе, че домът й е станал обиталище на духове...

- Впечатляваща е реконструкцията на Самуиловия портрет по намерения череп...
- Черепът беше особен, с голямо чело и основа на прегърбен нос - спомних си за арменския произход на майката на Самуил - Рипсимия (вариант на името на арменската светица Хрипсиме - б.а.). След завръщането ми в Солун се обърнах към известни гръцки антрополози. Изпратих копия от черепа и на всички специалисти, които биха могли да се заинтересуват – на първо място, разбира се, на българските учени, сетне на руски
учени, а също и в Арменската академия на науките. Когато направихме реконструкция, първо видях едно фантастично лице, като на конкистадор, с буйни коси. Може би е прекалено романтичен този образ...

Работата ми в Преспа, която аз много обикнах, бързо стана известна. Често ме канеха моите колеги в България да изнасям лекции. По молба на моя приятел акад. Николай Тодоров (историк, балканист, председател на Седмото Велико народно събрание - б.р.) направих гипсов макет на всички гробове с разрез на саркофага, където се вижда скелетът на цар Самуил. И му го изпратих (сега този макет е в Националния исторически музей в София заедно с отливка на черепа на цар Самуил - б.а.).

- Някои учени обаче не приемат, че това е скелетът на цар Самуил?
- Има византийски текстове - хронистът Михаил Аталиат пише, че след битката при Беласица през 1014 г. Самуил умира на ,,блатистия остров Преспа". Всичко е много точно. Има хора, които, както вие казвате, не приемат това. Но те са единици, които правят от това политика. Аз не съм човек, който прави политика.
Гробът е в централната част на базиликата - място, където често се погребват забележителни, велики хора. Оцелял е случайно при разрушаването на базиликата от норманите, защото е бил засводен и специалният свод - архосолий, го е предпазил от падащата стена.

- Тезата ви оспорват дори ваши гръцки колеги...
- Много е глупаво да водят война срещу мен. Всичките си пари вложих в Преспа. Има една стара славянска дума ,,сполай ти". Това е ,,благодаря" на старобългарски, но всъщност най -старият смисъл е ,,направих това за душата си"...

- Има ли други податки, че това наистина е царски гроб?
- Когато внимателно оглеждах скелета, видях, че под едната ръка има някакво малко парче. Когато след 4-5 месеца успяхме да го почистим и направихме изследвания, се видя, че това е парче плат, златотъкано с изобразени на него две птици, приличащи на папагали, и с други символи. Този плат е изтъкан от копринени нишки, всяка от които е обвита с по-тънка златна нишка. Аз мисля, че това е царски признак. Това е много скъп плат - точно такъв са тъкали императорските ателиета в Константинопол.

- Чии са другите три гроба, които се намират до този на цар Самуил?
- Тези гробове са на членове на семейството на цар Самуил. Предполагам, че единият е на Гаврил Радомир, сина на Самуил, които се възцарява на деветия ден след смъртта му – 15 октомври 1014 г., но само след година е убит от братовчед си Иван Владислав.

В друг гроб намерих кости на малки деца, на бебета. Вероятно са на синовете на Гаврил Радомир, които Иван Владислав може би е убил, за да запази трона за своя син. Четвъртият гроб е на зетя на Самуил - сръбския княз Иван Владимир, женен за Самуиловата дъщеря Теодора-Косара и васал на българския цар. След като се възцарява Иван Владислав, той вика Иван Владимир в Преспа, за да преговарят, но го убива на входа на базиликата на остров Св. Ахил през май 1016 г. Иван Владимир първо бил погребан в същата базилика, край гроба му започнали да стават чудеса, но Самуиловият племенник бил много учуден и ядосан. Той накарал братовчедка си Косара да вземе костите на мъжа си и да ги пренесе в неговите владения - в Дукля, сега в Черна гора.

- Как ще коментирате тезата на историците в Скопие, че Самуил е македонски цар?
- Всички византийски текстове много ясно говорят, че той е български цар. По това време под България се е разбирало цялата област от Преспа до Сърбия на север. Византийците са я нарекли ,,хора вулгарияс ото булгаро василевс" т.е. основни са били българите. Когато Самуил завладял целите Балкани, той е бил цар на всички българи, и на византийците, които са населявали тези земи.
В абсидата на базиликата ,,Св. Ахил" аз разчетох имената на около 20 селища – Главиница (дн. Кефалония в Северна Гърция - б.а.), Скопие, Велбъжд (Кюстендил), София, Видин... Това са митрополиите, които са били на българската патриаршия при цар Самуил. Това са земи, които са му принадлежали. И Василий II във втория хрисовул от 1018 г. отбелязва, че дава всички тези епархии до Верия на архиепископа на Охрид, така както е било и по времето на цар Самуил. Така е написал Василий II. И за вас, българите, тези неща са много ценни.

http://epicenter.bg/article/archive/49445/11/34

Hatshepsut

Perfectionist
Administrator
*
Veteran
Публикации: 7 068
Локация: България
Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
Зодия: Sagittarius Sagittarius
Religion: Paganism-Egyptian Paganism-Egyptian
Politics: Bulgarian Nationalist Bulgarian Nationalist
Активен
#23
Не е вярно, че Самуиловите воини са били 15 хиляди


Лечебният извор в Добърско съществува и до днес в двора на църквата ,,Св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат"

През 1014 г. войските на цар Самуил и на император Василий ІІ се срещат при с. Ключ, в подножието на Беласица. Византийската е 35 хиляди, а българската наброява 22 000.

Въпреки това Самуил решава да влезе в битка с превъзхождащия го по численост противник. За да предпази тила си, е построил дема (защитна стена от дървета, камъни и пръст), като за охраната й е поставил 2000, повечето възрастни, войници, мобилизирани набързо, слабо въоръжени и необучени във военно дело. За техен командир е назначен Правул – от знатен род, който е започнал службата си като стотник при бащата на Самуил – комит Никола, и се е издигнал до хилядник.

Той е опитен воин, но вече на възраст и Самуил го изпраща при дема, защото смята, че там няма да има битка. Един малък ромейски отряд, който е тръгнал да събира храна, от едно възвишение забелязва стената и малобройните защитници, които са въоръжени само с по едно копие. Когато донасят за това на Василий, той разбира, че му се отдава възможност да превземе дема и да се яви в гръб на Самуиловата войска.
Той изпраща 6 хиляди тежко въоръжени войници, които нападат защитниците на съоръжението. В завързалата се битка от тях 500 са убити, а другите 1500 са пленени и изпратени в стана на императора.

Византийците се озовават в тила на Самуиловата войска. В същото време Василий повежда основните си сили във фронтална атака. Въпреки  неприятната изненада, Самуил успява да организира воините си за отбрана. След като отблъскват щурма по фронт и тил, започва организирано отстъпление и с малки жертви се оттеглят от полесражението, поради което до голяма битка не се стига.

С основната част от войската си българският владетел по най-краткия път се връща в Охрид, а 3-хилядната конница и още толкова пешаци под командването на сина му Гавраил Радомир се заемат да спрат придвижването на византийската войска, но му е заповядано да не влиза в битка и да пази войниците.

Князът обаче е с буен нрав и мечтае за военни подвизи. Когато забелязва, че предният отряд на ромеите се е откъснал от основните сили, го напада и му нанася жестоко поражение. Той се командва от Никифор (в някои хроники е Михаил) Вотаниат, който е пръв любимец и любовник на Василий ІІ. Той пада убит лично от Гавраил Радомир. Узнавайки за смъртта му, Василий изпада в дълбока печал, която обаче скоро се сменя с ярост.

Тогава той заповядва да бъдат ослепени пленниците и да ги изпратят на Самуил в Охрид. Петнадесет редици  от по 100 слепи, водени от едноок, се отправят към столнината. Ослепяването става през август, а 15-те колони достигат до Охрид на 4 октомври. Вече в тях няма по 100 души, а по 70-80, а в някои и по-малко. Стигналите до Охрид, освен че са лишени от зрение, са с изпокъсани дрехи, някои дори полуголи, телата им са покрити с рани, защото по пътя си са падали и са се блъскали в дървета, скали и храсти. При вида на тази ужасяваща гледка, Самуил получава сърдечен удар и два дни по-късно (на 6 октомври) умира.

Жителите на столицата приютяват нещастниците, но съжалението към тях скоро прераства в мълчаливо макар обвинение, че не са защитили честта си на български воини, която повелява да победят или да умрат на бойното поле, но никога да не попадат в плен. Тогава един от еднооките – Правул, събира оцелелите и те отново по 100 души се хващат за едно въже, тръгвайки на изток, защото оттам изгрява слънцето. Стигат до Рила. Вече е късна есен, почти зима, но снеговете още не са започнали, ручеите са пресъхнали и ги мори жажда. Тогава случайно откриват изворче, от което пият жадно и плакнат лицата си с водата му. И, о, чудо! Някои започват да проглеждат с едното си око, а други дори с двете.

Решават да си направят тук поселище. До извора издигат 3-метров кръст, а след това започват да строят колиби. Наричат мястото Добърско. Преживяват зимата, като се хранят с шишарки и корени. Научават се да намират целебни билки. Напролет се спускат в селата по равнините и се наемат за овчари, говедари и работници по нивите. По-младите си намират жени и ги водят в Добърско, което околните жители наричат Горското село.
По това време България вече е част от Византия, защото през 1018 г. Василий ІІ е превзел Охрид.

През 1021 г. ромейските бирници тръгват да събират данъци от населението в Рилско, защото по това време Василий ІІ води война в днешна Сирия и му трябва храна за войската. Тогава за първи път узнават за Добърско и че там има много овце и кози, а точно това им трябва. Тръгват с 30 волски коли, но пътят свършва далеч преди да стигнат до селото. Затова ги оставят и продължават с 200-те войника по тясната пътека. Тя обаче е осеяна с капани, прикрити  с клонки ями, на дъното на които има остри колове. Почти никой не се връща. Така Добърско остава крепост на българщината през 180 годишното византийско робство, а ослепените  Самуилови воини и техните потомци отново си възвръщат честта.

http://www.desant.net/show-news/31349/

Hatshepsut

Perfectionist
Administrator
*
Veteran
Публикации: 7 068
Локация: България
Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
Зодия: Sagittarius Sagittarius
Religion: Paganism-Egyptian Paganism-Egyptian
Politics: Bulgarian Nationalist Bulgarian Nationalist
Активен
#24
Истината за цар Самуил

Автор: проф. Пламен Павлов

На 6 октомври 2014 г. се изпълва цяло хилядолетие от смъртта на една от най-ярките личности в многовековната ни история – цар Самуил, роден около 944 г., водач на борбата срещу византийската експанзия от 976 г., управлявал като ,,самодържавен цар" от есента на 997 г. до края на своя бурен живот. Величавият образ на Самуил трайно е заел своето съкровено място в съзнанието на поколения българи.
Може би не е излишно да се каже, че през 2014 г. ние, българите, не отбелязваме просто хилядната годишнина от смъртта на емблематичния владетел и воин за българската кауза. По-скоро, колкото и патетично да звучи, ние се прекланяме пред Самуиловото безсмъртие! Повече от два века след смъртта му, през ХIII в. византийският писател Йоан Ставракий е сметнал за нужно да отбележи: ,,...оня прочут Самуил, който и досега е в устата на българите!" И без да е подозирал, се е оказал прав! И днес, хиляда години след оня 6 октомври ние, българите, не можем да подминем без вълнение мига, в който сърцето на каления в кървави битки воин не издържа гледката на безкрайната върволица от ослепени войници... Човекът, който в духа на обичайните за Средновековието сурови нрави не се е поколебал да екзекутира дори собствения си брат Арон с почти цялото му семейство, пада покосен ,,... от жалост..." И е прав големият чешки учен акад. Константин Иречек, автор на първата научна история на българския народ (1876 г.), че ,,...дори и на смъртния си одър Самуил тържествувал над своя противник, бездушния Василий Българоубиец..." със своята човечност и отдаденост на България и нейната свобода.
Преклонението пред Самуил е наш особен национален ,,маркер", който ни прави особено нетърпими към кощунствените опити да ни бъде буквално откраднат дори и той! Историческите превратности, преживени от България през ХIX-XX в. по парадоксален начин правят великия Самуил жертва на нечисти намерения, които заслужават категоричен, безпощаден отпор. И днес в Република Македония продължава да се тиражира грозната лъжа, че Самуил и братята му Давид, Мойсей и Арон вдигнали ,,въстание" срещу българската власт, че са създали някаква ,,македонска" държава, а император Василий II Българоубиец половин век не е разбрал с кого е воювал...
Псевдонаучната ,,теория" за небългарския характер на т.нар. Самуилова държава не е ,,откритие" на Скопие. Тя е дело на великосръбския шовинизъм от втората половина на ХIХ в. – време на прословути ,,авторитети" като Йован Цвиич, годините, в които Стоян Новакович ,,изобретява" т.нар. македонизъм като перфиден инструмент за размиване на националното съзнание на македонските българи. Трябва да се отбележи, че тези опити са улеснени, макар и косвено, от тогавашното състояние на историческата наука. Поради непълнотите в известните тогава исторически извори и доверието в късни фалшификати се налага мнението, че през 969 г. или 976 г. се е появило някакво ,,Западно българско царство" начело с мистериозния ,,Шишман Мокри", дотогава областен управител при цар Петър (927-969). Учените от XIX в. – и български, и чужди, приемат, че в България е имало мощна опозиция срещу ,,провизантийския" Петър. По време на агресията на киевския княз Светослав и византийската окупация на източните български земи през 969-971 г. болярството в западните предели на царството създало нов държавен център. Под ръководството на цар Самуил тази ,,западна българска държава" успяла да обнови целокупното царство, освобождавайки Велики Преслав и целия Североизток, но в крайна сметка е била унищожена от Василий II Българоубиец.
Историческата наука с течение на времето коригира тези постановки. Някои открития (т.нар. Виенски препис на хрониката на Йоан Скилица, Битолският надпис на цар Иван Владислав и др.) показват, че не е имало никакъв ,,Шишман", а комит Никола; че ,,Мокрос" е изопачение на името на великия кан Крум (,,Кромос") като прародител на българската династия, че охридските царе са се чувствали ,,българи родом" и никакви други! Титлата ,,комит" е носена от близки роднини на владетеля, а Никола вероятно е бил братовчед на цар Петър, т.е. принадлежал е към самата Крумова династия. Така или иначе, хипотезата за ,,Западното българско царство" е отдавна изоставена.
Идеолозите на сръбския шовинизъм приспособяват теорията за ,,западното царство" за целите на своята пропаганда в Македония. Въпросното ,,царство" е представяно като държава на ,,южни славяни", завладени от ,,турано-бугарите" (прабългарите). Внушението е, че тези ,,славяни" са идентични със сърбите... Генезисът и развитието на тази ,,теория" са показани най-пълно от българския изследовател Антон Съботинов в книгата ,,Българският цар Самуил и неговите наследници" (София, 2008).
Сръбските конструкции срещат категоричен отпор в световната наука и си остават за вътрешна употреба. Те обаче са наложени в сръбското образование, включително – в Македония. Нерешаването на българския национален въпрос, както и злополучните постановки на Коминтерна за т.нар. македонска нация, превръщат ненаучната теория в ,,държавотворна" доктрина. В Титова Югославия и създадената съюзна република Македония се води яростна и брутална политика за ,,промиване на мозъци". С груба сила е наложен пълен ,,монопол върху истината" за историята на историко-географската област Македония, който, уви, продължава да бъде на въоръжение в днешната по дефиниция независима Република Македония. След Втората световна война ,,южните славяни" безапелационно стават ,,македонци", започва ,,пренаписването" на историята на ,,македонскиот народ". От българска страна отпор на тези писания е даван неведнъж от имени учени като акад. Ив. Дуйчев, акад. Д. Ангелов, проф. В. Тъпкова – Заимова, М. Войнов, акад. В. Гюзелев, проф. Ив. Божилов и много други. Поне за мен едно от най-ярките изобличения, вкл. и по отношение на цар Самуил, е книгата на Венко Марковски ,,Кръвта вода не става" – книга, която е своего рода покаяние на човек, който сам е бил поразен от отровата на македонизма, и която е отговор на тритомната ,,История на македонскиот народ" (Скопие, 1969).

Уви тази книга е отпечатвана на два пъти, през 1971 и 1981 г., и веднага е спирана заради прословутия ,,социалистически интернационализъм"...
Вече близо седем десетилетия представителите на казионната скопска наука (Драган Ташковски, Степан Антоляк, Бранко Панов и техните ученици) впрягат цялата си енергия, за да обяснят как във византийските, западните, арабските, арменските и други средновековни хроники и документи името ,,българи" означавало... ,,македонци"! Съответно, ако Самуил е наричан (и сам се е наричал!) български цар това било, защото искал да използва авторитета на българската държава! Обичайният ,,аргумент", повтарян папагалски на научни конференции от македонските ,,историчари", звучи приблизително така: ,,А вашиот Симеон как се е наричал ,,василевс на ромеите?" Друг е въпросът, че например Иван Владислав е не само ,,самодържец български", но и ,,родом българин" – дилема, която скопските мислители и до днес не могат да разрешат...
Опитите за тотална фалшификация на историческата истина, вкл. на автентичните исторически извори, е критикувана нееднократно. Тези самодостатъчни усилия на скопските ,,историчари" не се приемат от нито един сериозен учен в Европа и по света. Това важи и за руската византология, вкл. от времето на Съветския съюз – дори и през 50-60-те години на ХХ в. за водещи изследователи като М. Левченко, Г. Литаврин, М. Сюзюмов и много други Самуил категорично е български цар и не съществува никаква средновековна ,,македонска" държава. Може би най-болезнена за скопската наукоподобна пропаганда през последните две десетилетия е появата на книгата на сръбския византолог Сърджан Пириватрич ,,Самуиловата държава" (Белград, 1997), в която обективно и безпристрастно е показан нейният български характер. При това трудът на младия учен е издаден от Сръбската академия на науките и изкуствата и с пълното съгласие на учените от авторитетния Византоложки институт в Белград.
Надали е необходимо да убеждаваме читателя в очевидното, но нека подчертаем – абсолютно никъде в средновековните исторически извори българската държава след 971 г. не е наричана ,,западна", ,,южнославянска", още по-малко пък ,,македонска"... Напротив, всички съвременници я схващат като същата българска държава, управлявана по същия начин, независимо от загубата на Велики Преслав и източната част от територията й. Духовната власт е олицетворявана от същата българска патриаршия, чийто патриарх Дамян след 971 г. бяга в Средец, днешна София, временната столица на свободните земи. Под натиска на събитията неговите приемници ,,митарстват" във Воден, Мъглен, Преспа и най-накрая в Охрид. Там я заварва Василий II, който понижава ранга на патриаршията в архиепископия, но ,,... на цяла България..."
След 971 г. се запазва обичайната система от държавни институции, титли и служби: кавхан, ичиргу-боил, комити и т.н., включително т.нар. Народен събор. Тази система няма аналог в никоя друга средновековна държава, още по-малко в онези, създадени от славянски народи. Традиционната политическа и данъчна система продължава да бъде образец за българската политическа мисъл и след 1018 г. Именно тя е възобновена при големите освободителни въстания на Петър Делян (1040-1041) и Георги Войтех (1072 г.).

Когато разсъждава за съдбата на българското царство при Самуил и неговите наследници, авторитетният гръцки византолог проф. Йоанис Караянопулос прави следното важно обобщение: ,,Дългата, продължила повече от 40 години война, водена и от двете страни така сурово и упорито, показва и нещо друго – народностният елемент, който водел войната от българска страна, можел лесно, и то задълго, да бъде обладан от въодушевление и дори фанатизъм (...) По своята същност държавата на Самуил е била чисто българска и българските съпротивителни изяви срещу Византия можели да се поддържат преди всичко и най-продължително в области, които са били подчертано български..."
Ще припомним и казаното от световноизвестния британския историк Стивън Рънсиман: ,,Макар че понякога ликът на България се засенчва от облаци, тя може да бъде горда със своята история. Първата българска империя й е завещала славни спомени. Нейният величествен път се губи в мрака на далечни времена, минавайки през Самуил и неговия кипящ от страсти двор край планинските езера на Македония, през Симеон на златния му трон (...); през Борис, който излязъл пред озарения си от сияние дворец, заобиколен от ангели; през Крум, който (...) вдигал наздравици към своите боляри с черепа на един император; през Тервел, влязъл в Константинопол редом с друг император (...); през Аспарух и братята му и техния баща, кан Кубрат..."
Недрата на вековната българската държавност, от които черпят сили цар Самуил и тогавашните българи, са мощни и дълбоки. И през Хт-Хтт в. българите помнят ,,Испор цар" (Аспарух), справедливият законодател Крум, великия със силата на кръста Борис-Михаил, мъдрия Симеон, добрия ,,свети цар Петър"... Величавата фигура на цар Самуил, пролетите реки от българска кръв, проникващите в съзнанието ни през безспирния поток на времето въздишки на ослепените Самуилови войници вече едно хилядолетие отекват в българското духовно пространство. Кървавата епопея от края на Х и началото на ХI век поставя пред хората в днешните държави България и Македония, трудния, но жизненоважен въпрос за общите корени, за вековете на възход или на тежки изпитания, за нашите герои и мъченици, за разделението на един народ и неговата цена...
И за общото ни бъдеще.

http://nreporter.info/

Hatshepsut

Perfectionist
Administrator
*
Veteran
Публикации: 7 068
Локация: България
Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
Зодия: Sagittarius Sagittarius
Religion: Paganism-Egyptian Paganism-Egyptian
Politics: Bulgarian Nationalist Bulgarian Nationalist
Активен
#25
Цар Самуил