ЕДИНСТВЕНА ПО РОДА СИ ЦЪРКВА В СВЕТА!!!

Голям концерт с ортодоксална и традиционна българска фолклорна музика ще отбележи 110-годишнината от освещаването на българската църква в Цариград "Св. Стефан".

На 8 септември във Военния клуб по случай празника ще пеят Илия Луков, детски хор "Чучулига" и Смесеният хор на транспортните работници. Входът е свободен. Ще бъде подредена и изложба с фотографии на желязната църква, правени през последните години от български майстори на обектива.

"За нас е изключително важно да приобщим повече българи към усилията ни за запазване и възстановяване на единствения железен източноправославен храм.

Ето защо тази година решихме да организираме концерт, с които да популяризираме историята и значимостта на църквата "Св. Стефан" именно в родината й", казва Жени Лазарова, член на Управителния съвет на фондация "Български православен храм Св. Стефан в Цариград".

Тя е ангажирана с реставрирането на храма и от 2005 г. провежда кампания за набиране на средства за неговото реконструиране.

Църквата "Св. Стефан" в Цариград е осветена тържествено на 8 септември 1898 г. Тя е единствената в света православна желязна църква и един от малкото оцелели железни храмове изобщо.

Тя е големият успех на българите, живеещи в Цариград по време на турското робство, да имат храм, в който да се молят на Бога. Църквата носи името на първомъченик и архидякон Свети Стефан в чест на Стефан Богориди, който през 1849 г. дарява земята за построяването на български храм.

В началото на терена е изграден малък параклис, който след това прераства в самостоятелна църква. По-късно изграденият в двора метох става седалище на Българската екзархия.

На 25 юни 1890 г. султански ферман дава разрешение на Екзархията да построи нов храм на мястото на старата църква. Първият камък е положен от екзарх Йосиф І на 27 април 1892 г. Тъй като теренът е нестабилен, църквата е направена от сглобяеми железни плоскости, изработени във Виена.

От 2005 г. е обявена дарителска кампания за възстановяването на църквата "Св. Стефан", която потъва бавно заради песъчливия терен, на който е издигната, а освен това е разяждана от корозия.

Проблем е и турското законодателство, според което ако държавата реши, че един имот е изоставен и безстопанствен, той става нейна собственост.

Целта на фондация "Български православен храм Св. Стефан в Цариград" е да реставрира църквата и иконописите изцяло. Необходимата за това сума все още не е набрана.

[Желязната църква - българската Голгота край Босфора]

Желязната църква - българската Голгота край Босфора

Шедьовърът на архитекта Азнавур е на път да се превърне от жива памет в спомен за изгубена светиня."На тоя камък ще съградя църквата Си и портите адови няма да й надделеят" (Мат. 16:18).

Алегорично, тези думи на Иисус Христос могат да бъдат отнесени и за българския храм "Св. вмчк. Стефан" в Истанбул. Известен още като Желязната черква, той се вписва като своеобразна Голгота на най-прогресивната част от българското общество в средата и края на ХIХ в. - духовници, интелектуални и търговци по време на половинвековната му борбата за самостойна Българска православна църква.

По време на Възраждането в турската столица Истанбул живели над 50 000 българи, сред които хора с европейско възпитание и ориентация, като българинът на турска държавна служба княз Стефан Богориди и адвокатът и философ Лазар Йовчев, сетнешен екзарх Йосиф. Днес те наброяват едва петдесетина, като някои от тях говорят български слабо.

С първи храм сънародниците ни се сдобили през есента на 1849 година. За духовните им нужди княз Стефан Богороди дарил на българската община две свои каменни и една дървена къщи с голям двор в аристократичния кв."Фенер". Година по-рано под влиянието на младотурците (политическо движение в Турция с проевропейска ориентация, б.а.) със султански ферман било позволено на всички етноси в империята свободно да изповядват своите религиозни убеждения и да притежават молитвени домове. Долният етаж на дървената къща бил превърнат в параклис и осветен на 9 октомври 1849 г., а по-късно бил превърнат в храм с патрон свети Стефан - покровителят на дарителя княз Стефан Богориди. Този храм е известен като Дървената църква.

През 1850 г. двете каменни къщи са разрушени, а с материалите от тях е завършен метоха - триетажна сграда с 25 стаи. За известно време в нея се е помещавала първата българска семинария, създадена по инициатива на екзарх Йосиф.

На 27 февруари 1870 г. султан Абдул Азис разрешил създаването на Българската Екзархия. Това е и официалната дата на възстановяването на самостоятелността на Българска православна църква. След Освобождението в 1878 г. седалището на Българската екзархия остава в турската столица.

Междувременно на 25 юни 1890 г. бил издаден султански ферман, с който се разрешавало на Екзархията да построи на мястото на дървената църква нова. По инициатива на екзарх Йосиф основният камък бил положен на 27 април 1892 г. Понеже мястото било насип, архитектът Ховсеп Азнавур предложил конструкцията да бъде от сглобяеми железни плоскости. Те били изработени във фирмата на Рудолф фон Вагнер във Виена.

Окончателното сглобяване на Желязната църква приключило на 14 юли 1896 година. Първият, вече готов иконостас, бил върнат, защото поради недоглеждане на възложителите - българската църковна общност, бил изработен по католически образец. Наложило се главният секретар на Екзархията Атанас Шопов и архитектът Азнавур да заминат за Москва, за да сключат договор с московския придворен фабрикант Николай Алексиевич Ахапкин за изработване на нов. Изписването на иконите възложили на московския живописец Лебедев. Във фабриката на Пьотр И. Оловянишиков в Ярославъл били поръчани шест камбани.

Желязната църква "Свети великомъченик Стефан" била осветена от екзарх Йосиф на Рождество Богородично, 8 септември 1898 година. От дървената църква днес е запазен само напредстолния камък от олтара. В двора на "Св.вмчк. Стефан" са погребани Иларион Макариополски, Екзарх Йосиф, Пайсий Пловдивски и Авксентий Велешки.


Помрачена радост при освещаването на Желязната църква "Св. Стефан" преди 110 години

През лятото на 1849 г. княз Стефан Богориди, внук на епископ Софроний Врачански, подарил стария си имот (две каменни къщи и една дървена стопанска постройка) в цариградския квартал "Фенер" на своите сънародници, за да си построят своя църква. Поради липса на средства за строителството й, в долния етаж на стопанската постройка бил устроен временен параклис (прераснал по-късно в храм), в който служили близо половин век.

Едва по времето на екзарх Йосиф I, в началото на 90-те години на ХIХ в., започнало строителството на нов български храм. Първоначално бил заздравен теренът, понеже бил стар насип и на 26 април 1892 г. Тържествено положили основния камък. Архитект на църквата бил арменецът Ховсеп Азнавур, който предложил тя да бъде направена от разглобяеми железни елементи и в случай на поддаване на основите да бъде демонтирана и преместена на здраво място.

Изработването на желязната конструкция било поръчано на металообработващата фирма на Рудолф Филип Ваагнер във Виена. За цялостното построяване на храма българското правителство превело на Екзархията крупната за онова време сума от около 1 млн. златни лева. Окончателното му завършване станало през лятото на 1898 г., като решили да го осветят на 8 септември, на празника Рождество Богородично (Малка Богородица), когато бил и именният ден на княгиня Мария-Луиза.

Научавайки за предстоящото освещаване на храма, хиляди родолюбци от Княжество България започнали да се стягат за път. Столичното транспортно бюро "Запрянов и Давидов" подготвило за целта специален увеселителен влак. До 1 септември 1898 г. били се записали над 3000 души, но радостта им скоро била помрачена. Един грък, доктор в София, "услужливо информирал" Цариградската вселенска патриаршия, че имало опасност под прикритието на туристи в турската столица да пристигнат арменски и македонски атентатори и да направят някои смущения. Патриархът веднага съобщил това на Великия везир и султанът издал ираде (указ), с което забранил отиването на увеселителния влак в Цариград.

Българското правителство, начело с д-р Константин Стоилов, положило доста усилия, за да разсее съмненията по освещаването на българската църква. Едва на 6 септември 1898 г. било издадено ново султанско ираде, с което се позволявало отиването на българи за освещаването на храма.

В 21 часа на 7 септември 1898 г. от гара София потеглил специален пътнически влак с 22 вагона, теглен от парния локомотив "Бузлуджа". Първоначално туристите били 320, но на всички спирки и гари до границата се качвали нови хора и броят им достигнал 740 души. След гара Пазарджик станало малко произшествие. Поради неизправни спирачки на последния вагон, в който бил багажът на пътниците, възникнал пожар. За щастие бил забелязан навреме, влакът спрял и бързо го изгасили. В Кричим въпросният вагон бил подменен и багажът прехвърлен в него.

На гара Харманли увеселителният влак се забавил три часа, понеже не всички пътници имали визирани тескерета (пътни паспорти). Истинска трагедия обаче ги очаквала на гара Мустафа паша (дн. Свиленград), където пристигнали по обяд на 8 септември. Там туристите били забавени четири часа и ги глобили за нередовни документи. Едва след намесата на одринския валия (областен управител), който наредил глобата да бъде намалена десет пъти (от 5 лева на 50 стотинки), потеглили отново. Всички пътници били гладни и жадни, защото почти никой не си носел суха храна, а организаторите на увеселителния влак изобщо не се сетили да поръчат композирането на вагон-ресторант.

След това безславно и изнурително пътуване българският увеселителен влак спрял на гара Сиркеджи в Цариград в 7 часа сутринта на 9 септември 1898 г. Пътуващите в него туристи пропуснали освещаването на храма, което станало предния ден при изключителна тържественост и при стечението на многоброен народ. За да компенсират закъснелите български гости, църковното настоятелство и екзархийското ръководство отслужили същия ден (9 септември) от 9 часа тържествена литургия. Отново служил екзарх Йосиф I в съслужение с осем митрополити и много други духовници. След службата в стария метох екзархът приемал и благославял българските туристи, като им пожелавал благополучно и безпрепятствено завръщане в отечеството.

Послеслов:
Век по-късно, през 1998 г. честване на 100-годишнината от освещаването на Железния храм почти нямаше. На 8 септември 1998 г. българският храм на брега на Златния рог беше заключен и самотен. Тамошното църковно настоятелство още през месец юли беше решило честването да бъде отложено за края на месец октомври. Причините за това отлагане бяха две. Първата и най-важната е, че въпросното настоятелство бе новоизбрано (преди повече от половин година) и не е имало време да сезира турската администрация за предстоящия юбилей и да поиска разрешение за отбелязването му. Втората е, че цариградските българи не могат да се съберат на 8 септември, понеже са в отпуск и отсъстват от града.

Затова на 8 септември 1998 г. в Софийската духовна семинария "Св. Иван Рилски" под егидата на тогавашния вицепрезидент Тодор Кавалджиев се проведе скромно честване на този юбилей. Съмнения възникнаха, дали в края на октомври цариградските българи ще отбележат 100-годишния юбилей на историческата българска църква "Св. Стефан". Те бяха породени от следното обстоятелство. Тогавашното църковно настоятелство бе изпратило покана до Българския патриарх Максим да вземе участие в предстоящото честване. От страна на Св. Синод пък писаха, че патриарх Максим ще присъства при условие, че бъде поканен и Вселенският патриарх Вартоломей. Очерта се да не бъде поканен нито Вселенският патриарх, нито Българският патриарх Максим, а цариградските българи да проведат съвсем скромно честване в интимна домашна обстановка. Но и това не стана, защото тогава имаше тържества по случай 75 години от провъзгласяването на Турция за република, а цариградските българи са турски поданици....

И сега, 110-годишнината от освещаването на Желязната църква премина толкова вяло, че не си струва да влизам в подробности...

Ст.н.с. д-р Христо Темелски

http://www.pravoslavieto.com/poklonnichestvo/istanbul/zheljaznata_tsarkva/index.htm

[Желязната църква "Св. Стефан" в Истанбул отново в пълния си блясък]

Желязната църква "Св. Стефан" в Истанбул отново в пълния си блясък

След шестгодишен ремонт, в края на годината ще приключи окончателно цялостната реставрация и укрепване на българската църква в Истанбул "Свети Стефан", известна като Желязната църква, чийто патрон чества днес целият християнски свят. Почитта към свети Стефан е голяма, тъй като той е първият мъченик за християнската вяра, заради което е наричан първомъченик.

През тези години близо 40 строители и реставратори от Турция са направили всичко възможно и върнаха блясъка на храма, който се издига величествено в кв. "Фенера", на брега на Златния рог.

Официално църквата ще отвори врати на 7 януари 2018 година, за което се очакват българският премиер Бойко Борисов и президентът на Турция Реджеп Ердоган, десетки българи, както от България, така и от българската общност в Истанбул. Това каза за БТА главният архитект на проекта Фекрие Булунмаз.

През 2018 година храмът става на 120 години и по думите й спокойно вече може да издържи на времето поне още 100 години.

Върнат е целият блясък на вътрешността на църквата, като всеки елемент е свален, номериран, реставриран и върнат на първоначалното си място. Не са щадени труд, умения, знания.

Най-трудно, според Булунмаз е началото, когато след обстоен оглед се оказало, че колоните в основите са силно корозирани, а някои и напълно разрушени. Преди това се е мислело, че ръждата е само повърхностна.

Реконструкцията започва от носещите колони, като някои от тях са подсилени, други, към които ръждата е било по-безмилостна, са сменени с нови, по-големи. Ако това не беше направено сега, до 10-20 години църквата щеше да се срути, категорична е архитектката. Ремонтът не само че връща блясъка й, но връща на 100 процента оригиналността на сградата от нейното построяване.

Реставрационните дейности се извършват по нови технологии

Реставрационните дейности се извършват по нови технологии, използват се бои, издръжливи на корозия, а новите тухли, които са вложени в основата на църквата, са изработени от материали, близки до тези на оригиналните.

Ремонтът започва през 2011 година, прекъсва за кратко време заради смъртта на предприемача и продължава две години по-късно с нов строител. За това община Истанбул отпуска 15 милиона лири, от които до момента са усвоени 12 милиона. Останалата част от сумата ще бъде вложена в довършителни работи и за реконструкцията и облагородяването на двора на църквата.

Ремонтът се забавя и заради лошото време, което многократно принуждава реставраторите и строителите да спират работа. Най-тежка според строителите е била работата, свързана с носещата конструкция, както и с камбанарията, която според тях досега е останала като по чудо на мястото си.

Църквата "Св. Стефан" е единствена православна желязна църква в света

Желязната църква е единствената православна по рода си в света. Храмът се състои от железни елементи с общо тегло 500 тона, сглобена на принципа на Айфеловата кула. Всички елементи са захванат към основите с около четири милиона болтове, гайки и нитове. От дърво е само част от конструкцията в основата и иконостасът.

Храмът е докаран на части с влак до Триест и оттам с кораб до Истанбул. Същите инженери са изработели още две идентични на тази църкви, които били за Австралия и Румъния. Първата потъва в морето по време на транспорта, а втората е унищожена при бомбардировка.

Така "Св. Стефан" остава единствената православна желязна църква в света. Тя е висока 15 метра, като камбанарията й дава още 5 метра височина. Тя е на два етажа, има и подземие, с обща площ 500 кв.м.

Църквата е построена в имот, дарен през 1849 година за българските черковни нужди от княз Стефан Богориди, влиятелен османски чиновник, българин в Цариград. Основният камък на храма е поставен на 27 април 1892 година, две години след като за това е издаден специален султански ферман. Църквата е осветена от екзарх Йосиф на 8 септември 1898 година, празника на Рождество Богородично, и неин патрон става архидякон и първомъченик Стефан.

Иконостасът на храма и камбаните за изработени в Русия

По думите на арх. Булунмаз в архитектурно отношение отвън църквата съчетава елементи на необарок, неоготика и византийски стил. Тя е трикуполна и с кръстообразна форма, олтарът е обърнат към Златния рог, а над притвора се издига камбанарията. Интериорът е изработен също във Виена и включва коринтски колони, ангелчета и флорални мотиви, които са завинтени към металните части.

Изящество и сдържано великолепие излъчва иконостасът, изписан в православен стил от руски майстори от фирмата на Николай Ахапкин, пак там, от художника Клавдий Лебедев, са изписани и иконите. Шестте камбани, две от които звучат и днес, също са отлети в Русия, във фабриката на Пьотър Оловянишников.

Според Дениз Кахраман, контрольор на изпълнението на проекта, желязната църква е уникален обект и трябва да бъде спасена. Той е категоричен, че никой никога в Истанбул не е говорил за това тя да бъде преустроена в джамия или в нещо друго. Това е просто културно наследство и ние работим по него и с уважение към религиите, допълва архитектът. Историческа стойност имат и останалите дарени икони и църковна утвар.

Това, което се получи след реставрацията е уникално, твърдят строителите

Творението, което се получи след реставрацията, е чудесно и аз вече съм свързана с този храм и цял свят разбра това, казва Фекрие Булунмаз. Тя е категорична, че до официалното откриване външни лица не трябва да влизат вътре и целият й блясък остава тайна до 7 януари.

Това е най-сериозната реставрация на храма, като до момента са правени частични, повърхностни ремонти, които според Булунмаз в по-голямата си част са попречили, отколкото помогнали за укрепване на сградата. Използваната техника за заваряване по детайлите преди е една от причините за по-скоростната корозия на метала, твърди архитектът.

Баш майстор сред реставраторите е 72-годишният Халюк Йозгюдер, който работи на обекта през последните четири години. През това време е преживял няколко сериозни заболявания - рак, сърдечна недостатъчност, отрязал си е два пръста на ръката, но след всичко се е изправял и отново се е връщал на строежа. За БТА майсторът уточни, че работата е успешна, защото е работено в екип и тримата, с Булунмаз и Кахраман, заедно са решавали кое как ще стане. Той не скрива, че крайният резултат от реставрацията е учудил и самия него и продължава да се пита как са успели да възстановят едно към едно всеки детайл.

Майсторът твърди, че освен умения за това е необходимо и търпение, а преди да се взема решение, всичко се е премисляло, което му е струвало стотици безсънни нощи. Когато приехме задачата, църквата беше в такова състояние, че не знаехме откъде да започнем и кое да изкараме като по-спешно - беше пред разрушаване, добавя реставраторът.

По време на работата не го спират заболяванията, защото по думите му живее и работи по съветите на баща си - започнеш ли една работа, трябва да я докараш до край. Най-малкото защото това е църква, единствена в света и ако не е реставрираме и не й дадем отново живот - кой ще го направи?, пита риторично майсторът. До момента е работил и на други храмове, предстои му работа и по Синята джамия.

Чувствах църквата като свой втори дом, дадох всичко от себе си и съм доволен и горд от резултата, казва Халюк Йозгюдер и скромно добавя "никога не съм работил между другото и просто да бъде свършена работата, а така, че това да стане по най-добрия начин".

В двора на българската църква в Истанбул "Св. Стефан" са погребани българските църковни дейци Иларион Макриополоски, Авксентий Велешки, Мелетий Велешки и Паисий Пловдивски. След откриването тя ще бъде действаща църква и в нея ще бъдат отслужвани редовно празнични литургии.

Прочети още на: https://www.dnes.bg/notifikacii/2017/12/27/jeliaznata-cyrkva-sv-stefan-v-istanbul-otnovo-v-pylniia-si-bliasyk.363436

Показателно е съществуването на такава църква в Истанбул. Човек може много изводи да си направи.
Отдаваме дължимото на всички хора направили това възможно. Всяко място, на което се говори за името Христово, носи добро на хората.