Войната в Югославия

04 Окт 2008, 18:08:27

,,Краят на държавата" представлява преглед на войните в бивша Югославия през 90–те години на миналия век. Разгледана е хронологията на бойните действия, включително и тези на НАТО и ООН. Прегледът обхваща период от 1990 до 1995 година, през който Словения, Хърватска и Босна и Херцеговина стават самостоятелни и независими държави. Наблегнато е на фактологията на провежданите операции от страните, участващите военни структури и някои изводи и анализи на бойните действия. Целта на прегледа е предимно образователна - до момента в света има издадени много книги на тази тема, но в България – непосредствен съсед на Югославия книга, разглеждаща тези войни не е издавана.
Източниците, използвани при съставянето на прегледа са предимно материали, публикувани в Интернет, книги на руски, американски и хърватски автори, неиздавани у нас, изследвания и анализи на военни специалисти и експерти, публикации в средствата за масова информация, спомени на участници в конфликтите, енциклопедии, данни, отразени в протоколите от разпит на свидетели пред Международния трибунал за разследване на престъпленията в бивша Югославия, документални филми и периодика. Обсадата на Вуковар

В изпълнение на стратегическия план на ЮНА в края на август 1991 г. подразделения от 12 корпус ЮНА навлизат в Бараня и окупират Бели Манастир, след което продължават придвижването си на юг към Осиек. Основните сили на корпуса, усилен с 211 танкова бригада се насочват към Вуковар и Винковци от север, а част от силите се отправят на запад към Осиек. Друга част, предимно артилерия заемат позиции срещу Вуковар на територията на Войводина. По реката патрулират катери на ЮНА, а градът периодично е обстрелван с оръдия и минохвъргачки. Тези обстрели също допринасят за напускане на местното население и към края на месеца във Вуковар остават не повече от 15 000 жители.
В същото време от територията на Сърбия в Източна Славония и в Западен Срем навлизат части от 1 гвардейска пролетарска механизирана дивизия и 252 танкова бригада, които бавно настъпват към Винковци, сломявайки слабата съпротива в хърватските села, част от които - Опатовац, Овчара, Ловаш са подложени на артилерийски обстрел, предизвикал цивилни жертви.
Първият хърватски град на река Дунав – Илок е блокиран от части на ЮНА. След няколко дни на спорадични престрелки е постигнато споразумение за мирно изтегляне на хърватското население във вътрешността на Хърватска, но минавайки през Вуковар, част от него остава в този град, усилвайки местните хърватски отряди.
На 25 август части от 12 корпус достигат Вуковар от север, но не влизат в града, задоволявайки се с блокиране и обстрел. На същата дата от юг танкова колона – преден отряд на 252 танкова бригада достига село Богдановци, но попада в минно поле и след загубата на няколко танка придвижването спира. Хърватите обявяват и за два свалени самолета на ЮНА западно от Вуковар. 25 август е датата, на която започва битката за Вуковар.
На 28 август във Вуковар от Винковци пристигат хърватите Миле Дедакович и Бранко Борович, които с помощта на местния хърватски лидер Благо Задро организират отбраната на Вуковар. Дедакович е бивш подполковник от ЮНА, а Борович – бивш капитан.
На 10 септември във Вуковар е сформирана 204 пехотна бригада ХВ, наброяваща около 2 000 души – основната хърватска сила за отбрана на града. Хърватското правителство изпраща и допълнителни сили – подразделения от 1 и 3 бригади КНГ, полиция и отряди на ХОС, в населения пункт пристигат и отряди от Илок и от околните хърватски села, с което силите на защитниците нарастват на около 6 000 души.
Отбраната на града се ръководи от кризисен щаб, разположен в противоатомен бункер под градската болница. Този щаб организира разпределението и доставките на храна, вода и медикаменти на цивилното население, включително и на около двете хиляди сърби, които не пожелават или не успяват да напуснат Вуковар. Цивилното население се установява в подземните и бетонирани убежища, строени някога и предназначени за използване в случай на ядрена война. Движението на това население по улиците е сведено до минимум.
За да се противопоставят на ЮНА, хърватите формират малки отряди от 5 - 10 до 50 - 70 войници и доброволци. Въпреки слабото и недостатъчно въоръжение (основно леко стрелково оръжие) тези защитници притежават висок боен дух и мотивация за бой - повечето от тях се сражават за своите къщи и семейства. Тактиката им се състои в миниране на възможните подходи и пътища към града, миниране на част от улиците, снайперски обстрел и близка борба с танковете и бронираните машини. На важни кръстовища са изградени много добре укрепени опорни пунктове. Създадени са два укрепени района, където опорните пунктове са обединени в единна система – първият обхваща централната и югоизточната част на Вуковар, а вторият обхваща предградието Борово село, в което почти няма останали сърби. Ключ към тези райони се явява селцето Лужица, разположено на завой на река Вука между тях.
Хърватските сили – общо около 6000 войници, полицаи и доброволци са разпределени в постоянни гарнизони – за отбрана на опорните пунктове и в мобилни групи – за усилване на отбраната, диверсии, засади и за нанасяне на удари по ЮНА. Борово Село се отбранява от 3 батальон на 204 пехотна бригада, взвод от 1 бригада КНГ, батальон от 3 бригада КНГ, отряд на ХОС и хърватски доброволци. Селцата Богдановци, Лужица и кварталът Нови Вуковар се отбраняват от 4 батальон на 204 пехотна бригада и подразделения от 3 бригада КНг. Югозападно от тях районът на Саймище се отбранява от 1 батальон на 204 пехотна бригада и 4 батальон от 3 бригада КНг. Югозападните окрайнини на Вуковар се отбраняват от 2 батальон на 204 пехотна бригада и отряди хърватски доброволци. Отряди от хърватските СТО, подпомагани от хърватски подразделения отбраняват селата покрай пътя, свързващ Вуковар с Винковци. АРСБХ се заема с реализирането на почти неизпълнима по военните канони задача – настъпление срещу превъзхождащ противник. Шестнадесет сръбски бригади трябва да настъпват срещу шест бригади ХВ и осем бригади ХВО и да задържат евентуално настъпление на още около шестнадесет бригади на АБХ и ХВО. Сърбите обаче имат превъзходство в артилерия и танкове, което се оказва и решаващо за успеха.
Подготвителният етап започва на 8 юни 1992 г. с настъпление на части от Оперативна група ,,Добой" на север с цел освобождаване на бреговете на река Босна и съединяване с обкръжените в района на село Подновле и в планината Требава сръбски подразделения от СТО. След тридневни боеве сърбите изтласкват отбраняващите се хървати и достигат до селата Йеховац и Которско, разположени между Добой и Подновле, но не успяват да ги превземат.
На 14 юни 1 Крайнски корпус развръща силите си в район северно от Добой. Корпусът формира две тактически групи. Тактическа група – 1 (ТГ - 1) се командва от полковник Новица Симич и се състои от 1 Пърняворска лекопехотна бригада, 1 Кърнинска лекопехотна бригада, танков батальон от 16 Крайнска моторизирана бригада, танков батальон от 1 танкова бригада, два батальона от 2 танкова бригада, батальон от 6 Санска пехотна бригада, интервентен отряд ,,Вълците от Вучак", батальон военна полиция и артилерийски дивизион. Групата наброява 4000 души и разполага с 60 танка и 18 бр. 122 мм гаубици. Задачата на групата е осъществяване на пробив на хърватската отбрана северозападно от Добой и достигане до Дервента. Тактическа група - 2 (ТГ - 2) се командва от министърът на вътрешните работи на Република Сръбска Крайна Милан Мартич и се състои от бригада ,,спецназ" на крайнската милиция, 1 Вучакска лекопехотна бригада, 1 Требавска лекопехотна бригада, две танкови роти и артилерийски дивизион. И тази група наброява около 4000 души и разполага с 20 танка и 18 бр. 122 мм гаубици. Задачата на групата е осъществяване на пробив на хърватската отбрана северно от Добой в района на Которско и деблокиране на обкръжените сръбски подразделения в района на Подновле. Групите се поддържат с авиация от 92 смесена авиационна бригада.
В полосата за настъпление на тактическите групи хърватите разполагат с четири бригади – подразделения от 3 гвардейска и 108 пехотна бригади ХВ, 101 и 103 пехотни бригади ХВО и батальон от мюсюлманските СТО.
На 15 юни сръбското настъпление започва с танков пробив на хърватската отбрана западно от селата Йеховац и Которско, извършен от ТГ - 1. Хърватските защитници от този и от останалите участъци на северозапад се оттеглят в Дервента. На тази дата настъпва и ТГ - 2, която успява да превземе Йеховац и Которско, разгромявайки и унищожавайки мюсюлманско - хърватските отряди от двете страни на река Босна. На 20 юни ТГ - 2 се съединява със сръбските сили в Подновле, а ТГ -1 достига Дервента.
Подготвителният етап на операция ,,Коридор" завършва, както е планиран. През следващите три дни сръбските сили извършват прегрупиране. В район югоизточно от Дервента са съсредоточени допълнителни сили – три пехотни бригади и моторизирана бригада, които формират трета тактическа група (ТГ – 3) под командването на полковник Славко Лисица. ТГ - 1 е прехвърлена източно от река Босна и заема район северно от село Долни Скугрич, а ТГ - 2 продължава настъплението си към Оджак по западния бряг на река Босна и достига теснината Добор – Кула на 12 км югозападно от града. На групите са поставени основните задачи - настъпление и овладяване на Модрича от ТГ - 1, настъпление и овладяване на Оджак от ТГ - 2 и настъпление и овладяване на Дервента от ТГ - 3.
Това настъпление се предшества от специализирана операция по дезинформация на противника, благодарение на която хърватите са заблудени, че ТГ – 1 е преместена в нов район за евентуално настъпление на юг към Градачац, Грачаница и Сребреник с крайна цел Тузла.
Южно от Модрича се отбраняват 105 пехотна бригада ХВО и подразделения от 107 моторизирана бригада ХВО. Западно от Оджак е разположена 102 пехотна бригада ХВО и батальон от 2 гвардейска бригада ХВ. Хърватските гвардейци защищават силна позиция, преграждайки Добор – Кула. Общата численост на хърватите в районите на Оджак и Модрича е около 8000 души.

Войната в Югославия

Nordwave

Similar topics (3)