Нестинари

Започната от Nordwave, 20 Апр 2009, 09:51:17

0 Потребители и 1 гост преглеждат тази тема.

генерал Жеков

Adviser
*
Hero Member
Публикации: 1 458
Локация: България
Интереси: История, Философия, Политика
Зодия: Aries Aries
Religion: Paganism-Tangrism Paganism-Tangrism
Активен
Искам да питам славянина пазвантин-кукерството също не е български обичай нали? :laugh-1:
ϟϟ|СВОБОДЕН-СОЦИАЛЕН-НАЦИОНАЛЕН| lYl 
БЪЛГАРИЯ ЗА БЪЛГАРИТЕ!
БЪЛГАРИЯ НАД ВСИЧКО И ВСИЧКО ЗА БЪЛГАРИЯ!

Мишок

Banned
*
Hero Member
Публикации: 4 487
Локация: Италия
Religion: Christianity-Orthodox Christianity-Orthodox
Politics: Traditionalist Traditionalist
Активен
Цитат на: генерал Жеков - 17 Май 2018, 15:57:56
Искам да питам славянина пазвантин-кукерството също не е български обичай нали? :laugh-1:
Като начало не съм славянин, а българин. Това че имаме славянска кръв не ни прави славяни, просто имаме и такава кръв. Кукерите са характерни само за някои области, а не за цялата страна или за половината, не дори и за четвъртината.

sekirata

А.Х.Т. sekirata cekupama
Writer
*
Hero Member
Публикации: 3 934
А.Х.Т. sekirata cekupama
Активен
sekirata Narechena na ogunia


в памет на Лидис българска емигрантка прогонена от България във Финландия

и намерена мъртва във водите на река Бяла риб във Финландия
по времето на нестинарските празници у нас.


https://www.youtube.com/watch?v=yQ7JnKy-J0M



https://www.youtube.com/watch?v=e8iBwMryd48





Лидия,

Годините са си години,
никой от тях не може да избяга,
но русото тъй ти отива,
че бялото от косите твои бяга!
Ужасен климат там е,знам,
изсушава кожата,сърцата
дишат учестено, в плам
гори душата ти сърцата!
Там сиянията са тъй красиви,
смърт вещаят,носят болест,
с мечти разбити и ронливи
потъна ти във скръб и горест!

Почивай в мир!

А беше силна,много силна жена,характер от класа! 
Lidis Sirkavaara -вече я няма,за да ги има враговете и ,които са толкова слаби,чемогат да мразят и да завиждат,да правят мизериисамо на една болна и изстрадала жена,на една истинска майка и вярна съпруга,подиграна съпруга от бащата на децата си. Подиграна от роднини,снахи,брат....та ив интернета....?!!!!!


http://www.iltalehti.fi/uutiset/2016041921440927_uu.shtml   БОЖЕ,ИМАЙ МИЛОСТ,НАПРАВИ НЕЩО.....



Тя бе жестоко ранена ,
точно както мене и дъщеря ми,
фатално ранена, но истинска, истинна!
Просто не издръжа,
сега чакат мене и семейството ми,
Господи,ТАКА ЛИ СТАВАЛИ НЕЩАТА?!
Господи,ти, Дявола ли си?!



Poliisi pyytдд havaintoja: 60-vuotias pariskunta ollut vajaa kaksi viikkoa kateissa Siikajoella
Tiistai 19.4.2016 klo 11.23 (pдivitetty klo 12.45)


[/size]


Когато задухаше да не си срещу нея. Такава беше такава си и остана в спомените на двама. Тези двама,които бяха виновни за нейната смърт. На празника на св.Константин и Елена се появи като дух. Цялата в бяло с лице посиняло. Някак си не и отиваше на светлите очи и коси. Молеше прошка от мен.  Защо ли,питам се и сега.

-Само към теб изпитвам вина. Ако можеш прости ми! Бяха думите и такива несвързани и глухи. Вятърът пригласяше и стана още по ужасяващо. Жената все пак беше мъртва по всички данни, но се появи. Държеше в ръцете си портрет не на човек. Познах по животното за какво идеше реч. Изчезна внезапно както се и появи .

-Пази се от циганката гледачка. За коя точно не разбрах,но чух градовете Ямбол и Сливен.Отворих прозореца през който духът и влезна и излезна. Убедих се че няма жив човек , но пак се започна. Притъмня. Вятърът изсвистя, заслушах гласа. Никаква картина, никаква.

Родителите ми не ме обичаха. Имаха само син. Баща ми се опитваше да бъде справедлив към мене,но майка ми не позволяваше. Никакво нормално детство, никакво. Омъжих се на инат, все пак имах някакви чувства. Но не предполагах, че най близките ще ми забият нож в гърба. Бях хубавка, но не бях курва. А тя се хвърли в леглото на мъжа ми, тя-жената на моя брат, който прие всичко спокойно  с едно –,,Забрави". Другите двама за мене нямаха значение. Те просто бяха като омагьосани от тази жена. Избягах от този край мислейки се, че столицата е нещо голямо, но там изпуснах дъщеря си. Превзеха я хората от подземния свят. Подаде се. Нямах силата да я спра. Остана ми какво, пак бягство. А внуче, имах ли внуче? Започнах там всичко отначало. Аз с нов съпруг, дъщеря ми с официален съпруг. Чужденци. Надявах се, че като не са българи, ще ни носят на ръце. Не исках да преживея повторен кошмар и то далеч от България. Дъщеря ми също. Но и там ни намериха. Всъщност дъщеря ми я довлече от интернета. Да беше поне българка, а то циганка чак от България. Ще и помагала ,била гледачка, ясновидка...ред лъжи.Мене никой не ме питаше. Внучките бяха мои, но те бяха деца на майка си-моята дъщеря. По голямата ми внучка вървеше по стъпките на майка си. Затъваше, макар и страхотна красавица. Впримчиха и синът ми,който защо ли изведох от България с нас. Не знам. Грешка, но пък с всичко бе задоволен от мен. Чужденката, лекарката с която живееше беше му изпила акъла. Не иска брак с българин, не иска да ражда от българин, но да му яде парите и моите иска. И той беше като омагьосан. Със сестра си само за пари говореха и искаха. Всичко давах. Заживях като отшелник с чужденецът в гората при нечовешки условия и убийствен климат. Съвсем се разболях, но никой не му бе мило за мен. Дори бъдещата ми снаха –лекарката,която ми уреди доста неспецифично лечение и операции. Не една. Полудявах. Съпругът ми също, но той май си беше такъв –ген от майка му, която ме ненавиждаше,че съм българка излъгала сина и. Остарявах и се сривах. Без любов, без близки, далече и от Родина. Забравена от Господ, сама обречена и отишла там, където явно не ми беше мястото. Не знам на сина си,на дъщеря си ли не угодих или на свекърва-чужденка снобка, доста стара при това, но се свършвах. Сама си го правех. Климатът ме довършваше. Вече мислех за себе си, не за дъщеря и внучки. Молех се поне по малката ми внучка да има късмет, но при тази си майка как?А и баба. Явно аз носех нещастието, където и да бягам все тая. Злото по мен.Трябваше да се разбере мене ако ме няма ще спре ли злото по дъщеря ми, внучките ми и омагьосания ми син. И това не закъсня. Сега съм по силна от вятъра. От водата не можах да се спася, но тя ме прие, като приятелка. Може би заслужавах това, този си край. А той, защо ли и него. Преди да потънем в студените ледени води бяхме потънали в друго по страшно езеро, цяло блато в желанието си да сме по добри, да помогнем. Но на мен конкретно никой не помогна. А имах нужда, бях толкова....сама. Силна? Когато съм с вятъра, но той ми изневери, пусна ме долу. Затова извинявай! Знаеш грехът ми към теб. Съдбите ни почти се покриват. Но ти лети! Лети, не падай, остани си птица и слушай само собствения си вътрешен  глас, не му изневерявай. Колкото и да даваме, да се раздаваме, няма признателност. И не бягай. Никога не бягай. Лети!

Последва гръм. Вятърът като че ли го нямаше. Клоните на дърветата съвсем леко се поклащаха. Една малка точка в небето се уголемяваше и приближаваше към мене. Аз  стоях изумена пред отворения прозорец и гледах нагоре. Това беше птица, малка северна птица от онези обитаващи езерата. Протегнах ръце нагоре.  Чух писък на птицата и едно перо падна в нозете ми.

-Пиши! Не спирай! Ще дойда пак.

проза и стихове,клипове А.Х.Т. sekirata cekupama

А.Х.Т.
sekirata cekupama

Hatshepsut

Perfectionist
Administrator
*
Veteran
Публикации: 7 068
Локация: България
Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
Зодия: Sagittarius Sagittarius
Religion: Paganism-Egyptian Paganism-Egyptian
Politics: Bulgarian Nationalist Bulgarian Nationalist
Активен
Архивни кадри от нестинарски танци в село Българи преди 50+ години:

https://www.youtube.com/watch?v=h2Lg3YcntjA

Hatshepsut

Perfectionist
Administrator
*
Veteran
Публикации: 7 068
Локация: България
Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
Зодия: Sagittarius Sagittarius
Religion: Paganism-Egyptian Paganism-Egyptian
Politics: Bulgarian Nationalist Bulgarian Nationalist
Активен
Проф. Валерия Фол: Уникалността на нестинарството е в неразривната връзка между обредност и вяра


Тракологът проф. д.и.н. Валерия Фол в интервю за Агенция ,,Фокус" по повод 3 юни, когато по стар стил отбелязваме празника на Св. св. Константин и Елена.

Фокус: Проф. Фол, на 3 юни по стар стил отбелязваме празника на св. св. Константин и Елена. Какви са предхристиянските вярвания, свързани с този ден, разпространени по нашите земи?
Валерия Фол: Светците Константин и Елена са едни от най-почитаните в България. Те са патрони-закрилници на много градове и села. Сигурните предхристиянски вярвания и обреди, свързани с тях са нестинарството като цялостен обреден комплекс със съпътстващите вярвания, почитането на свещени извори, посветени на светците и вричането на жертвено животно.

Фокус: Характерни за празника на св. Константин и Елена са нестинарските танци. Какво символизира този танц и какви са връзките му с култа към Слънцето на траките?
Валерия Фол: Както казах, в оригиналния вид нестинарството е сложен комплекс от обредност и вяра, обвързани със специален целогодишен обреден календар. Танцът в жаравата е един от важните елементи от обредността, но не и най-същественият. Той има значение само когато е част от цялото. На много места по света се играе в разпалени въглени, но уникалността на нестинарството е именно в тази неразривна връзка между обредност и вяра, съхранени от самоорганизиращата се общност на нестинари и вярващи. Нестинарският огън е земната проекция на Бога слънце. Танцът в жаравата е свещеният начин да се общува с бога. Богът слънце призовава и дава знак на своите служители (можем да ги наречем жреци) да влязат в жарта и това е прословутото ,,прихващане". Една нестинарка или нестинар може да е ,,прихванат", но ако няма знак от Светока, както наричат св. Константин, не влиза в огъня. Наблюдавала съм такива случаи. Нестинарството като вяра, структура на обреда и общност наследява древните тиаси, отдаващи почит на Великата богиня-майка и на Слънцебога.

Фокус: Известно ли е да има подобни нестинарски игри по света?
Валерия Фол: Нестинарски тиаси има в Северна Гърция. Те са наследници на изселените от българска Странджа нестинари, говорещи гръцки език. Когато са изселени през 20-те години на миналия век тези хора са говорели много архаичен гръцки език, неразбираем за другите гърци. Този език вече е изчезнал.

Фокус: Какво е характерно за нестинарската жарава и има ли обичай за нейното нареждане?
Валерия Фол: Да, има специални изисквания за нестинарския огън. В миналото в българските нестинарски села, а и до сега в някои от гръцкоговорещите нестинарски села, нестинарският огън се е палил и пали по традиция от мъж на един нестинарски род. До средата на 20 век част от дървата са били от оградата на нестинарските аязми и от курбането, такива, които са махнати при поправката на ограденото пространство. Температурата на жаравата зависи от вида на дървата. ,,Ако запаля истинския огън всичките огнеходци ще трябва да отидат в болницата", каза преди няколко години едни възрастен човек от рода, който пали огъня в с. Кости.

Фокус: Кои са свещените предмети в танца и каква е тяхната роля в него?
Валерия Фол: Най-свещени са нестинарските икони. Свещени са ,,ризите", с които те са облечени и украсите им, нестинарските червени кърпи, тъпана, въжето, с което се води жертвеното животно. Тъпанът и въжето се пазят в конака. Преди и иконите са съхранявани там. Имало е и има и сега домашни нестинарски икони, които се пазят в домовете на нестинари. Червените нестинарски кърпи с шарка бели розички са пазени от самите нестинари в домовете им, както и металните пластинки, наричани тамата. За иконите е вярвано, че са живи. В тях се проявяват светците. Тъпанът е гласът на бога. Кърпите-знаци и пластините са белези, знаци, че човекът е вречен на Светците Константин и Елена, че е част от тиаса, от жреците на нестинарската общност.

Фокус: Как си обяснява науката за магията на нестинарството?
Валерия Фол: Голямата магия е самата вяра в нестинарските светци. А те са християнският вариант на Великата богиня-майка и на нейния Син, който е с две лица – Слънце и Огън. Нестинарството е християнизиран отглас на мистериалната обредност в чест на тези велики равнопоставени божества, без които светът не би съществувал. Нека не забравяме, че Константин Велики е изобразяван със слънчева корона. Впрочем, такива са и ранните изображения на Иисус. Във вярата на народите в Югоизточна Европа слънцето има само майка, няма баща. Нестинарите играят на деня на свети свети Константин и Елена по стария календар, тъй като тези дни (в миналото са били 5, след това 3 дена) са по-близо до лятното слънцестоене. Те са подготовка за посрещането на Бога Слънце в дните на неговата сила и на божествената му майка.

http://m.focus-news.net/?action=opinion&id=50167

sekirata

А.Х.Т. sekirata cekupama
Writer
*
Hero Member
Публикации: 3 934
А.Х.Т. sekirata cekupama
Активен



ПО СИЛНА ОТ ВЯТЪРА



Когато задухаше да не си срещу нея. Такава беше такава си и остана в спомените на двама. Тези двама,които бяха виновни за нейната смърт. На празника на св.Константин и Елена се появи като дух. Цялата в бяло с лице посиняло. Някак си не и отиваше на светлите очи и коси. Молеше прошка от мен.  Защо ли,питам се и сега.

-Само към теб изпитвам вина. Ако можеш прости ми! Бяха думите и такива несвързани и глухи. Вятърът пригласяше и стана още по ужасяващо. Жената все пак беше мъртва по всички данни, но се появи. Държеше в ръцете си портрет не на човек. Познах по животното за какво идеше реч. Изчезна внезапно както се и появи .

-Пази се от циганката гледачка. За коя точно не разбрах,но чух градовете Ямбол и Сливен.Отворих прозореца през който духът и влезна и излезна. Убедих се че няма жив човек , но пак се започна. Притъмня. Вятърът изсвистя, заслушах гласа. Никаква картина, никаква.

Родителите ми не ме обичаха. Имаха само син. Баща ми се опитваше да бъде справедлив към мене,но майка ми не позволяваше. Никакво нормално детство, никакво. Омъжих се на инат, все пак имах някакви чувства. Но не предполагах, че най близките ще ми забият нож в гърба. Бях хубавка, но не бях курва. А тя се хвърли в леглото на мъжа ми, тя-жената на моя брат, който прие всичко спокойно  с едно –,,Забрави". Другите двама за мене нямаха значение. Те просто бяха като омагьосани от тази жена. Избягах от този край мислейки се, че столицата е нещо голямо, но там изпуснах дъщеря си. Превзеха я хората от подземния свят. Подаде се. Нямах силата да я спра. Остана ми какво, пак бягство. А внуче, имах ли внуче? Започнах там всичко отначало. Аз с нов съпруг, дъщеря ми с официален съпруг. Чужденци. Надявах се, че като не са българи, ще ни носят на ръце. Не исках да преживея повторен кошмар и то далеч от България. Дъщеря ми също. Но и там ни намериха. Всъщност дъщеря ми я довлече от интернета. Да беше поне българка, а то циганка чак от България. Ще и помагала ,била гледачка, ясновидка...ред лъжи.Мене никой не ме питаше. Внучките бяха мои, но те бяха деца на майка си-моята дъщеря. По голямата ми внучка вървеше по стъпките на майка си. Затъваше, макар и страхотна красавица. Впримчиха и синът ми,който защо ли изведох от България с нас. Не знам. Грешка, но пък с всичко бе задоволен от мен. Чужденката, лекарката с която живееше беше му изпила акъла. Не иска брак с българин, не иска да ражда от българин, но да му яде парите и моите иска. И той беше като омагьосан. Със сестра си само за пари говореха и искаха. Всичко давах. Заживях като отшелник с чужденецът в гората при нечовешки условия и убийствен климат. Съвсем се разболях, но никой не му бе мило за мен. Дори бъдещата ми снаха –лекарката,която ми уреди доста неспецифично лечение и операции. Не една. Полудявах. Съпругът ми също, но той май си беше такъв –ген от майка му, която ме ненавиждаше,че съм българка излъгала сина и. Остарявах и се сривах. Без любов, без близки, далече и от Родина. Забравена от Господ, сама обречена и отишла там, където явно не ми беше мястото. Не знам на сина си,на дъщеря си ли не угодих или на свекърва-чужденка снобка, доста стара при това, но се свършвах. Сама си го правех. Климатът ме довършваше. Вече мислех за себе си, не за дъщеря и внучки. Молех се поне по малката ми внучка да има късмет, но при тази си майка как?А и баба. Явно аз носех нещастието, където и да бягам все тая. Злото по мен.Трябваше да се разбере мене ако ме няма ще спре ли злото по дъщеря ми, внучките ми и омагьосания ми син. И това не закъсня. Сега съм по силна от вятъра. От водата не можах да се спася, но тя ме прие, като приятелка. Може би заслужавах това, този си край. А той, защо ли и него. Преди да потънем в студените ледени води бяхме потънали в друго по страшно езеро, цяло блато в желанието си да сме по добри, да помогнем. Но на мен конкретно никой не помогна. А имах нужда, бях толкова....сама. Силна? Когато съм с вятъра, но той ми изневери, пусна ме долу. Затова извинявай! Знаеш грехът ми към теб. Съдбите ни почти се покриват. Но ти лети! Лети, не падай, остани си птица и слушай само собствения си вътрешен  глас, не му изневерявай. Колкото и да даваме, да се раздаваме, няма признателност. И не бягай. Никога не бягай. Лети!

Последва гръм. Вятърът като че ли го нямаше. Клоните на дърветата съвсем леко се поклащаха. Една малка точка в небето се уголемяваше и приближаваше към мене. Аз  стоях изумена пред отворения прозорец и гледах нагоре. Това беше птица, малка северна птица от онези обитаващи езерата. Протегнах ръце нагоре.  Чух писък на птицата и едно перо падна в нозете ми.

-Пиши! Не спирай! Ще дойда пак.

https://www.youtube.com/watch?v=v3RVQXXdm10&feature=emb_title


sekirata Narechena na ogunia

музиката е от няй-българския балет на Марин Големинов "Нестинарка"

разказ стихове клип на А.Х.Т. sekirata cekupama
А.Х.Т.
sekirata cekupama