Author Topic: Български диалекти  (Read 22092 times)

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Offline Nordwave

  • Webmaster
  • Founder
  • Hero Member
  • *
  • Posts: 4,358
  • Thanked: 1 times
  • Gender: Male
  • R.I.P. 2017
    • Български националисти
  • Интереси: История
  • Зодия: Capricorn Capricorn
  • Religion: Christianity-Orthodox Christianity-Orthodox
  • Politics: Bulgarian Nationalist Bulgarian Nationalist
Български диалекти
« on: 14 May 2009, 11:04:13 »
Основните групи диалекти в  България се делят на два пласта.

Първият пласт е по-стар по произход. Класификацията се извършва въз основа на наследника на старобългарската гласна голяма носовка (Ѫ). В България говори тя има четири различни наследника, и съответно четири различни групи диалекти:

-ъ-диалекти

-а-диалекти

-у-диалекти

-о-диалекти.




Ъ-диалектите са най-многобройни и на тяхна база е изграден книжовният език. У-диалекти се срещат в най-западните райони на  България езиково землище и от мнозина се разглеждат като преходни говори между българския и сръбския език (но характерните особености и на тези говори са си чисто български).

По-новият пласт е разграничава въз основа на наследника на ятовата гласна. В Западните говори ятовата гласна дава "е" и те се наричат е-кави говори. Малкото изключения са думи от вида цалувка, цадя, царя (от цяр - церя), при които ранното затвърдяване на "ц" е довело до изравняване на стария "ят" с "а" (по аналогия на мълчах < *млъчяти, което е станало още в праслав, срв. рус. видеть < видяти, но молчать < млъчати < мълчяти) още преди съществуването на самата гласна да започне да изчезва.

В Източните говори ятът има се радва на значително разнообразие от наследници. В по-голямата част неговите наследници са два, "е" и "я", които се редуват в корени, наставки и окончания съгласно просто фонетично правило. Това правило се спазва най-последователно в Североизточна България (напр. мляко - млечен - млека). В друга група източни говори редуването се подчинява на друго, по-опростено правило (мляко - млячен - млека, т.е. влияние има само ударението, но не и характера на следващата съгласна). В трети говори (Родопите) в извън ударение ятът дава "е", а под ударение е запазен.

Прието е, че ятовата граница минава по поречието на река Искър. В близост до нея минава границата на още една особеност на източните говори, която прави особено впечатление на говорещите западни: мекото произношение. В западните говори, а също така и съгласно книжовната норма, съгласните се смекчават само пред "я", "ю", "ьо" и "ъ" (отбелязвано отново с "я"). В западните говори смекчаването, означено с тези букви, е доста слабо, а след някой групи съгласни (б, п, м например) направо се произнася твърда съгласна + й + гласна (т.е. бял = бйал). Обратно, в източните говори смекчаването е значително по-силно, а също така се проявява (без да има фонетична стойност) и пред "е", "и" (западняци често подигравателно имитират хората от Изтока с изрази от вида "твърдо нье!"). В някои говори е запазена дори мекостта на някои съгласни в крайна позиция (конь, соль).

Диалектите на българите, избягали преди векове, пазят основните български характеристики (напр. банатските българи в Молдова, бесарабските в Украйна, изчезналите вече Седмоградски българи), но са силно повлияни и от езиците на народите, сред които са се заселили.

Диалектите на българите, останали извън границите на България (Източна Тракия в Турция, Южните Родопи в Гърция, Западните покрайнини в Сърбия, и Македония, също до преди 12 години в състава на тогавашна Югославия) са подложени на политически натиск.

Неговата крайна фаза е създаването на "македонски книжовен език", с който днес се ползват гражданите на Република Македония и който е силно повлиян от сръбския език: хората отсам границата, в Пиринска Македония, и хората оттатък границата говорят един и същи диалект. Произношението на живеещите оттатък границата, особено на средното и младото поколение, които не познават друго освен Титова Югославия и Република Македония, е много по-близко като общо звучене до сръбското, отколкото до това на говорещите същия диалект отсам границата.
« Last Edit: 01 Aug 2018, 13:22:19 by Hatshepsut »
 

Offline Panzerfaust

  • Administrator
  • Hero Member
  • *
  • Posts: 1,349
  • Gender: Male
  • Интереси: история, политика, психология, военно дело, икономика
  • Зодия: Virgo Virgo
  • Religion: Christianity-Orthodox Christianity-Orthodox
  • Politics: Conservator Conservator
Re: Български диалекти
« Reply #1 on: 29 Aug 2009, 19:50:33 »
Съвсем спокойно можем да придвижим границите на българските диалекти на запад според тази карта и да обхванем Нишко и Зайчарско.
Торлашките или моравски диалекти имат смесен характер,но в основата са си български говори.Достатъчно е да гледате сръбския филм "Зона Замфирова" ,за да чуете стария нишки говор и да видите колко е различен от официалния сръбски и колко архаични български думи и изрази пази.В днешно време са унищожени само в самия град Ниш,докато продължават да се пазят в по-малките населени места.Дори самите сърби им се присмиват че "не знаели падежите",тъй като сръбския има 7 падежа,а говорите в западните покрайнини използват три такива и то с ограничени функции.
 

Offline Nordwave

  • Webmaster
  • Founder
  • Hero Member
  • *
  • Posts: 4,358
  • Thanked: 1 times
  • Gender: Male
  • R.I.P. 2017
    • Български националисти
  • Интереси: История
  • Зодия: Capricorn Capricorn
  • Religion: Christianity-Orthodox Christianity-Orthodox
  • Politics: Bulgarian Nationalist Bulgarian Nationalist
Re: Български диалекти
« Reply #2 on: 12 Feb 2010, 12:52:33 »
Българската езикова територия 19 - 20 век:

« Last Edit: 15 Nov 2016, 12:23:22 by Hatshepsut »
 

Offline Hatshepsut

  • Perfectionist
  • Administrator
  • Veteran
  • *
  • Posts: 7,067
  • Gender: Male
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
  • Religion: Paganism-Egyptian Paganism-Egyptian
  • Politics: Bulgarian Nationalist Bulgarian Nationalist
Re: Български диалекти
« Reply #3 on: 28 Mar 2011, 07:48:58 »
Основните групи диалекти в  България се делят на два пласта.
...

По-новият пласт е разграничава въз основа на наследника на ятовата гласна [Ѣ]. В Западните говори ятовата гласна дава "е" и те се наричат е-кави говори. Малкото изключения са думи от вида цалувка, цадя, царя (от цяр - церя), при които ранното затвърдяване на "ц" е довело до изравняване на стария "ят" с "а" (по аналогия на мълчах < *млъчяти, което е станало още в праслав, срв. рус. видеть < видяти, но молчать < млъчати < мълчяти) още преди съществуването на самата гласна да започне да изчезва.

В Източните говори ятът има се радва на значително разнообразие от наследници. В по-голямата част неговите наследници са два, "е" и "я", които се редуват в корени, наставки и окончания съгласно просто фонетично правило. Това правило се спазва най-последователно в Североизточна България (напр. мляко - млечен - млека). В друга група източни говори редуването се подчинява на друго, по-опростено правило (мляко - млячен - млека, т.е. влияние има само ударението, но не и характера на следващата съгласна). В трети говори (Родопите) в извън ударение ятът дава "е", а под ударение е запазен.

Прието е, че ятовата граница минава по поречието на река Искър. В близост до нея минава границата на още една особеност на източните говори, която прави особено впечатление на говорещите западни: мекото произношение. В западните говори, а също така и съгласно книжовната норма, съгласните се смекчават само пред "я", "ю", "ьо" и "ъ" (отбелязвано отново с "я"). В западните говори смекчаването, означено с тези букви, е доста слабо, а след някой групи съгласни (б, п, м например) направо се произнася твърда съгласна + й + гласна (т.е. бял = бйал). Обратно, в източните говори смекчаването е значително по-силно, а също така се проявява (без да има фонетична стойност) и пред "е", "и" (западняци често подигравателно имитират хората от Изтока с изрази от вида "твърдо нье!"). В някои говори е запазена дори мекостта на някои съгласни в крайна позиция (конь, соль).

Карта на "ятовата граница" в българските диалекти:



Розовите линии очертават границите между диалектите с изговор дедо, бел и диалектите с изговор дядо, бял (старобълг. дѣдъ, бѣлъ). Диалектите с друг изговор на ятовата гласна не са вземани предвид при очертаването на границите. Данните са според обобщаващия том на Българския диалектен атлас.

http://dialektite.com/
« Last Edit: 01 Aug 2018, 13:23:25 by Hatshepsut »
 

Offline mihail

  • Newbie
  • Posts: 2
  • Gender: Male
Re: Български диалекти
« Reply #4 on: 06 Aug 2011, 20:14:46 »
Първо здравейте на форума! Съжалявам че вдигам толкова стара тема, но имам да допълня нещо към темата.
До тук в темата никъде не е споменат един друг, вероятно по-малко употребяван диалект.
Не знам как се казва, но се изразява в това - хората, които го говорят произнасят едно "х" след последна гласна в дадена дума.
Тоест вместо деца казват нещо като децах примерно.

Лятото работя по морето и често попадам на българи, които говорят така. Изключвам възможността да са чужденци, защото при нас в хотела си дават личните карти и си пише народност: българска. За съжаление не мога да ви кажа към коя част на България спада този интересен диалект, но все пак реших да го споделя с вас!

Трябва да се направи нещо против политиката на пренебрегване на говорът на -х. Както виждате официалната наука не говори за този диалект, а говори за другите. Това си е дискриминация, защото другите говори са привилигировани да ги говорят повече хора. А в същото време по телевизията звучи варненско-гагаузки развален български и други диалекти. Хората, произнасящи "х" след последна гласна са репресирани от държавата и се принеждават да променят говора си. С това един от най-старите, но и най-малко изучени диалекти започва да отива в миналото. Това трябва да спре!



Редактирано от модератор: Консолидация на два последователно пуснати постинги.
« Last Edit: 21 Nov 2011, 20:09:46 by Hatshepsut »
 

Offline Hatshepsut

  • Perfectionist
  • Administrator
  • Veteran
  • *
  • Posts: 7,067
  • Gender: Male
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
  • Religion: Paganism-Egyptian Paganism-Egyptian
  • Politics: Bulgarian Nationalist Bulgarian Nationalist
Re: Български диалекти
« Reply #5 on: 28 Aug 2012, 11:44:30 »
Български диалектен речник:

http://bgdialectglossary.wikia.com/wiki/Bulgarian_Dialect_Glossary


Речник на родопските диалектни думи:

https://www.napenalki.com/glossary.html?task=list&glossid=1&letter=%D0%90
« Last Edit: 01 Aug 2018, 13:24:21 by Hatshepsut »
 

Offline Hatshepsut

  • Perfectionist
  • Administrator
  • Veteran
  • *
  • Posts: 7,067
  • Gender: Male
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
  • Religion: Paganism-Egyptian Paganism-Egyptian
  • Politics: Bulgarian Nationalist Bulgarian Nationalist
Re: Български диалекти
« Reply #6 on: 03 Apr 2014, 19:21:44 »
Карта на българските диалекти:

Click=>


Познавате ли диалектите на българския език?

Българският диалектен език днес, поради промени от извънезиков характер, се открива във и извън държавните граници на Р България в трите историко-географски области: Мизия, Тракия и Македония.
                   
Той има оригинална самобитност: през ІХ в. е класически славянски език, а  сега – екзотичен балкански език, характеризиращ се при имената вече с безпадежност, с богато членуване, с аналитично образуване на степените за сравнение, с удвояване на допълнението и др.; при глагола – със заместване на инфинитива с да-конструкция, с аналитично образуване на бъдеще време с частици и др. Тези граматични черти (с незначителни изключения) са характерни за всички диалекти и върху тях се изгражда спецификата на българския език като единствен славянобалкански език в света. Тази характеристика е потвърдена и от стотици чуждестранни изследователи.
В областта на фонетиката и лексиката обаче разликите между диалектите са по-съществени и върху тях преди всичко се извършва диалектната делитба.

Най-голямата равномерна делитба на българското езиково землище на две големи части – източна и западна – се извършва на основата на застъпниците на старобългарската ятова гласна, звучаща като много широко е или ’ä. Този неин стар изговор, липсващ днес в книжовния език, е запазен частично най-вече на Изток. Всички разнородни успоредни линии от устието на р. Вит до Солун образуват цял сноп от изоглоси, който се нарича ятов изоглосен пояс. В ятовия изоглосен пояс се намират изцяло (или с определени части) такива диалекти като белослатинско-плевенския, тетевенския, ботевградския, пирдопския, панагюрския, елинпелинския, ихтиманския, чепинския, разложкия, бабяшкия, гоцеделчевския, петричкия, серския и солунския говор).
Източнобългарски говори
Откриват се на изток от ятовия изоглосен пояс и обхващат пространството, обградено от Дунав на север, Черно море на изток и редица райони от Бяло море на юг.
Делят се на няколко групи, по-значителни от които са североизточните и югоизточните диалекти.
Североизточни диалекти
И географски, и езиково биват няколко вида, но основните са представени от два ареала – мизийския и балканския.
Мизийски (или източномизийски) говори
Разпростират се в Източна Мизия, т.е. в Дунавската равнина на изток от Янтра, на юг от Дунав и на север от Стара планина. Българското северно Черноморие е най-източната им граница. Макар че са архаични, в резултат на експанзията на по-будното и енергично балканско население, слязло в равнината през ХІХ и ХХ в. и смесило се с автохтонното (хърцойско), голяма част от тях са загубили редица свои особености и сега вече биха могли да бъдат разглеждани като мизийско-балкански, или дори още по-общо, като смесени североизточни диалекти.
 От тях добре са съхранени три мизийски диалекта, доста близки помежду си: шуменският (или плиско-преславският, в т.ч. и съртският в Провадийско), гребенският – в Тутраканско, Силистренско и донякъде в Русенско, и капанският – в Разградско. Тези говори са налице и в Северна Добруджа (днес вече в Румъния). Най-отличителната черта на източномизийските говори е членната форма -о (под ударение) и -у (вън от ударение), тип врато, л’абу, поради което цялото наречие носи името о-диалект.
Балкански говори
Разпростират се в обширния Старопланински и Средногорски ареал. От тази област (Сопот, Калофер, Копривщица и др.) през епохата на Възраждането произхожда значителна част от най-големите български писатели – създатели на книжовния новобългарски език.
Балканските говори се подразделят на няколко подговора: а) централен балкански (или габровско-ловешко-троянски). Разпространен е и в Севлиевско, Тревненско, Карловско, Калоферско, Казанлъшко, а по преселници на ново място – в Търновско и Горнооряховско; б) котелско-еленско-дряновският говор е разновидност на централния балкански. в) еркечкият говор днес е представен на старото си място от две големи села в най-източната част на Стара планина – Козичино (Еркеч), Поморийско и Голица (Варненско), а също така и от преселници със същия диалект в петнадесетина села на север – във Варненско и три-четири на юг в Поморийско; г) пирдопският говор; д) панагюрският говор; е) тетевенският говор; ж) подбалканският говор
Югоизточни (рупски) говори
Заемат Тракийската равнина на юг от подбалканските говори и достигат отчасти до Бяло море. На изток се простират до Черно море; на запад някои ареали (западнорупските) се включват в ятовия изоглосен пояс. Обхващат Северна Странджа (в Р България) и Южна Странджа (сега в Турция), Горна Тракия (Маришката низина в Р България), Долна (сега Турска и Гръцка) Тракия; по-големия дял от Родопската област (в Р България); малка част от южните Родопи (сега в Гърция). Независимо от силното диалектно членение, дължащо се на разнообразния релеф и на сложната историческа съдба – насилствени масови помохамеданчвания – всички те имат общи особености, въз основа на които се изгражда тяхното единство.
Източни рупски говори
Простират се в Странджа (Българска и Турска); Тракия (Българска и сега Турска и Гръцка). В равнината местното население силно се е смесило със загорци (според някои изследователи – преселници от Мизия), с носители на подбалкански говори и с др. Източнорупските говори са два вида: странджански и тракийски.
Странджански говор
Простира се на север в българската част на Странджа и на юг – в турската. Насилствено изселените носители на южностранджанските говори след войните на Балканите днес живеят на различни места в Източна България. В България странджанският говор бива източен – в Тракия и западен – в Сакар. Западният е известен по-скоро като грудовски или факийски (по името на средищното селище в района – Факия). И той е разделен на две части – в България и в Турция. За него се допуска, че има югозападнобългарски преселнически характер.
Тракийски говори
Те са многобройни и разнотипни. Автохтонните тракийски диалекти са близки до родопските, но не са толкова архаични – те отразяват по-късен етап от тяхното общо развитие. Представени са от два типа: северен – в България: Първомайско, Хасковско, Свиленградско, и южен – в Беломорска Тракия, носителите от която са насилствено прогонени в началото на ХХ в. след войните и са се преселили в различни части на Източна България. Най-представителните тракийски говори са: а) ксантийски говор; б) гюмюрджински; в) димотишки; г) софлийски; д) дедеагачки; е) одрински; ж) лозенградски. Други тракийски говори са бунархисарският, визенският, узункюприйският, бабаескийският, кешанският и чаталджанският.
На Малоазиатския бряг на Мраморно море е имало около 20 български села, населението на които е било насилствено изселено в България след войните в началото на ХХ век. Говорът на малоазийските българи общо взето е от тракийски тип.
Среднорупски (родопски) говори
Простират се в Родопите. Запазили са архаични и самобитни особености. Според редица изследователи диалектите образуват самостоятелно трето голямо българско наречие от ранга на североизточното и  западното българско.
Във фонетично отношение повечето от говорите притежават широките гласни г и л, които не са особеност на книжовния език. В сравнение с другите български говори количеството от съхранени стари падежни форми тук е най-голямо. Лексикално, родопските говори пазят също архаична общославянска лексика. Делят се на множество диалекти и поддиалекти: а) смолянски (централен родопски) говор; б) широколъшки говор; в) хвойненски; г) златоградски; д) павликянски говор на българите католици в Пловдивско и Свищовско – стари преселници от Родопите; е) тихомирски говор (Кърджалийско; ж) девесилски говор (Крумовградско.
Западнорупски говори от южната част на ятовата изоглосна зона
Представляват естествено продължение на родопските говори на запад (по долните поречия на Места и Струма в България и Гърция). Солунският говор е най-представителният и най-архаичният югоизточнобългарски диалект; той несъмнено е родина на Кирило-Методиевия старобългарски език. Изследван е многократно от наши и чужди учени въз основа на диалектите на трите села – Сухо, Зарово и Висока. Това е т.нар. солунски говор (в тесния смисъл на думата). Тъй като много от неговите старинни особености се откриват на юг – в Странджа, Родопите, а дори и в Корчанско, Албания, под солунски говор (в широкия смисъл на думата) – според редица учени – трябва да се разбира цялата южнобългарска говорна област: на изток до Цариград (Истанбул) и на запад – до Корча.
Западнобългарски говори
Най-общо се откриват на запад от ятовия изоглосен пояс и имат е рефлекс от ят: бел – бели. Те обхващат пространството, обградено от р. Дунав – на север; долината на р. Българска Морава и албанските планини – на запад; езерния район в южната част на географската област Македония – на юг. Делят се на два големи дяла: северозападен и югозападен.
Северозападни диалекти
Географски и езиково са няколко вида, но основните са два: същински (или западномизийски) и крайни северозападни.
Същинските (или западномизийските) говори от своя страна са представени от два диалекта: белослатинско-плевенския, част от който се намира в северната половина на ятовия изоглосен  пояс (и на централнобългарската изоглосна област), и от видинско-ломския говор.
Крайни северозападни говори
Простират се върху ареалите, очертани от двете страни на днешната българо-сръбска и македоно-сръбска държавна граница. Подразделят се на две части: а) погранични (у ) говори в Белоградчишко, Трънско, Брезнишко (у нас), Кривопаланско, Кумановско, Тетовско (Р Македония) и Царибродско (Димитровградско) и Босилеградско (Р Сърбия) и б) моравски (у)-говори по поречието на р. Българска (Южна) Морава (Р Сърбия). Най-съществената морфологична черта, по която тези говори рязко се отличават от сръбския език, е аналитизмът на именната им система и въобще аналитизмът на целия граматичен строй. Докато в сръбски седемпадежната деклинация е добре запазена, в крайните северозападни говори тя е разрушена, така както в целокупния български език, т.е. свежда се само до отделни падежни остатъци.
От крайните северозападни говори най-самобитен е трънският говор. Близък до него е брезнишкият говор. Тук е и белоградчишкият говор. В Северна Македония описаният по-горе тип говор продължава в Кривопаланско, Кратовско, Скопско-Църногорско, Тетовско и Кумановско. И в Западните покрайнини диалектите са от същия тип, т.е. те са продължение на ареала от сегашната територия на българската държава: царибродският (димитровградският) – от Западнософийско и Годечко; босилеградският – от Кюстендилско.
Югозападни говори
Разпростират се в Р България по високите западнобългарски полета на юг от Стара планина и Витоша. Обхващат редица диалекти от Пиринския край (без неврокопския (гоцеделчевския), който е източен по тип от ятовата изоглосна област) и продължават ареалите си във Вардарска и Беломорска (Егейска) Македония на запад от Солун. Югозападните говори с участието на книжовници от тези краища са взели важно участие в първия етап от създаването на новобългарския книжовен език през епохата на Българското възраждане (Отец Паисий, К. и Д. Миладинови, К. Шапкарев и мн. др.) Подразделят се на две части: същински югозападни или централни а-говори и крайни югозападни (не-а-говори).
Същински югозападни или централни а-говори
Второто название централни е свързано със средищното географско място, което заемат (центъра) на българското езиково землище.
Крайни югозападни говори
В миналото тези архаични диалекти са били от югоизточен тип, но по-късно са изпитали влиянието на югозападните а-говори и днес имат смесен характер (вече с преобладаващо западни черти). Крайните югозападни диалекти обграждат централните а-говори от юг и запад. В зависимост от това се подразделят на две групи: южна и западна.
а) Южната се открива предимно в Гърция и отчасти в Р Македония и Албания. Започва от Западносолунско и Ениджевардарско, преминава през Кукушко, Воденско, Южнолеринско, а оттам завива към Кайлярско и Костурско. Много интересен е изключително архаичният корчански говор в Албания в селата Бобощица и Дреновяне: Свà èсти шамùйа от стò и пендèсе годыне. (Това е кърпа от сто и петдесет години).
б) Западната част на крайните не-а-говори обхваща най-западния дял на Р Македония (с охридския, стружкия, дебърско-галичнишкия, реканския и гостиварския диалект); в Албания (с голобърдовския). И тези говори, подобно на южния дял, са преди всичко ъ диалекти (зъп, път, мъш). Черти на крайните северозападни и на крайните югозападни говори се откриват смесено в т.нар. гòрански говор, разположен в три държави – Албания, Косово и Р Македония.
 
Появата на „източни” черти на Запад и на „западни” на Изток не само в тези, но и във всички разгледани досега случаи е най-неопровержимото доказателство за единството на българските диалекти в техния многовековен исторически развой върху цялото езиково землище.

https://frognews.bg/news_67777/Poznavate_li_dialektite_na_balgarskiia_ezik
« Last Edit: 01 Aug 2018, 13:25:31 by Hatshepsut »
 

Offline Hatshepsut

  • Perfectionist
  • Administrator
  • Veteran
  • *
  • Posts: 7,067
  • Gender: Male
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
  • Religion: Paganism-Egyptian Paganism-Egyptian
  • Politics: Bulgarian Nationalist Bulgarian Nationalist
Re: Български диалекти
« Reply #7 on: 26 May 2014, 06:22:59 »
Българският език - единство в многообразието

Предаване на "Час по България" на ТВ СКАТ от23.05.2014г.
Участват:
проф. д-р Пламен Павлов - историк
д-р Ана Кочева

В самото навечерие на големия Български ден - 24 май, празникът на нашата азбука, просвета и култура, ще посветим поредното издание на "Час по България" на българския език и неговите диалекти. С помощта на доц.д-р Ана Кочева ще проследим историческото развитие на езика ни, на включените в неговата съвкупност регионални и местни говори, съхранили с себе си древни черти и изключително богато наследство. Ще стане дума за видни наши и чужди езиковеди, анализирали езика и творческото наследство на Светите братя Кирил и Методий и техните ученици.

http://www.skat.bg/products.php?type=10&genre=7215
 

Offline Hatshepsut

  • Perfectionist
  • Administrator
  • Veteran
  • *
  • Posts: 7,067
  • Gender: Male
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
  • Religion: Paganism-Egyptian Paganism-Egyptian
  • Politics: Bulgarian Nationalist Bulgarian Nationalist
Re: Български диалекти
« Reply #8 on: 15 Nov 2016, 12:29:13 »
Българският говор в Голо бърдо, Албания



сп. "Македонски преглед", год. ХXX, 2007, кн. 3, Христова, Евдокия. Говорът на Голо бърдо, Албания, в системата на българските диалекти..., 43–55.

 Териториите, на които днес се говори български език (в неговата диалектна разновидност) в Албания, са географските области Гора, Дебър и Голо бърдо в Северна Албания и в Южна Албания - Корчанско и района на Мала Преспа.

 Интересуващият ни говор в това изследване е диалектът на областта Голо бърдо. Той няма цялостно и подробно описание, освен в трудовете на Божидар Видоески, където откриваме най-обща негова характеристика.

 Самата географска област Голо бърдо се намира в средната част на иточната граница на Р. Албания с Р. Македония. На север от нея са другите две области с български диалекти - Дебър, с част в Р. Македония и Гора, по-голямата част от която е в Косово, Сърбия, а по-малката - в Македония. Оттатък границата с Македония, на изток, срещу голобърдовските села са селата от Северно Стружко, а малко по на север - град Дебър....

 Целият материал четете по-долу:

http://www.mni.bg/2016/11/bulgarskite-govori-v-albania.html
 

Offline Hatshepsut

  • Perfectionist
  • Administrator
  • Veteran
  • *
  • Posts: 7,067
  • Gender: Male
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
  • Religion: Paganism-Egyptian Paganism-Egyptian
  • Politics: Bulgarian Nationalist Bulgarian Nationalist
Re: Български диалекти
« Reply #9 on: 31 Jan 2017, 20:41:33 »
БАН издаде Атлас на българските диалекти


Българската академия на науките представи нов том на Диалектния атлас. Според един от съставителите на атласа - доц. Славка Керемидчиева, такива атласи се създават веднъж в историята на лингвистиката и с отпечатването му България се вписва в богатата европейска традиция за създаване на подобни национални атласи.

В Обобщаващия том на Атласа е обхваната цялата езикова територия във и извън границите на България, където се говори или се е говорил български език. 

"Пуна вуна с буе" или на книжовен език "Пълна вълна с бълхи", "Нега га викат Цекуна" или "На нея й викат Цекуна" и хиляди други диалекти на българският език намират място в новия Диалектен атлас.

Доц. Славка Керемидчиева обясни, че издаването му е факт благодарение на многогодишен труд от страна на учените от Института за български език на БАН.

"По начало, ако не минат през книжовния език, трудно биха се разбрали българите от крайния Северозапад, които ще кажат "вуна", с родопчанка, при които ще е "волна". Много са особеностите на фонетично, на лексикално равнище, диалектите пазят много стари думи, които ги няма в книжовния език, но които е хубаво да влизат в него", заяви тя и даде пример:

"Например прилагателното "южен" в диалектите има и значение не само дошъл от юг, в южна посока, но и мек. Направила съм много южни мекици" казват в Копривщица, което е много хубаво. Това обогатява, тази дума е с много по-богата семантика, с много повече значения, отколкото в книжовния език".

Според учените от Българската академия на науките Диалектния атлас ще бъде полезен за диалектолози, учени и преподаватели както от училища, така и от университети.

https://dariknews.bg/novini/obshtestvo/ban-izdade-atlas-na-bylgarskite-dialekti-2000283
 

Offline Hatshepsut

  • Perfectionist
  • Administrator
  • Veteran
  • *
  • Posts: 7,067
  • Gender: Male
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
  • Religion: Paganism-Egyptian Paganism-Egyptian
  • Politics: Bulgarian Nationalist Bulgarian Nationalist
Re: Български диалекти
« Reply #10 on: 08 Feb 2017, 21:27:20 »
Доц. д-р Лучия Антонова-Василева, БАН:
Най-архаичните български говори са родопските и тракийските



Доц. д-р Лучия Антонова- Василева, ръководител на Секция по българска диалектология и лингвистична география при Института за български език към БАН в интервю за Агенция „Фокус“ за изданието „Български диалектен атлас. Обобщаващ том. IV. Морфология“, за познатите български диалекти и възраждането им днес

Фокус: Колко са познатите диалекти в България? Кои са успели да се запазят и до днес?
Лучия Антонова-Василева: В резултат на проучванията по програмата на Български диалектен атлас и на обобщаването на сведения от множество други описания и проучвания на говори в Института за български език създадохме карта на диалектната делитба на българския език. Тя е издадена като книжна пътна карта и в електронен вид може да се види на сайта на института, където е интерактивна. Диалектите могат не само да се видят, но и да се чуят. Там са очертани около 40 диалекта на територията на България, в границите на българското езиково землище, които са по-широки от съвременната политическа граница на Р България.

Фокус: На какви основни групи се разделят българските диалекти? Какво е характерно за думите и изразите на всяка от тях?
Лучия Антонова- Василева: Още от епохата на Възраждането ни е известно, че българските диалекти се разделят на две основни групи според изговора на гласните на мястото на старобългарската ятова гласна. Както е известно на по-старото поколение и от терминологията в граматиката – изговорът на променливо я. На запад се изговаря екаво: бел, дедо, репа, а на изток се изговаря якаво: бял, дядо, ряпа. Границата между източното и западното наречие, както се употребява в по-старата литература, започва от устието на река Искър в северната част на българското езиково землище, върви на юг през Ботевградско, Пазарджишко и Разложко, откъдето между течението на реките Струма и Места достига до Петричко, Сярско и Солунско.

Фокус: Какви фактори са определящи при формирането на диалектите в България? Кои исторически събития изиграват роля в този процес?
Антонова- Василева: Смята се, че в периода на заселването на славяните на Балканския полуостров, който се определя около 5-7 в. от н.е., тези славянски племена са имали еднакви езикови особености. Ранният старобългарски език на Кирило-Методиевските паметници е бил общ за всички племена по нашите земи. По-нататък при заселването на полуострова се създават редица икономически и културни общности, които започват да контактуват по-тясно помежду си. Естествено се създават различни центрове, в които по различен начин по-рано общите езикови особености еволюират, изменят се. После идват и други събития. Знаем, че българската история е изпълнена с много превратности, войни и чужди нашествия, които са се отразили по различен начин на различни части от българската езикова територия. Много е важно, че в големи периоди от нашата история в България не са съществували средища, които да допринасят за културната и езикова интерференция и унификация. В периода на турското робство се е създала възможност за голямо разграничение на диалектите, като хората, живеещи по различни места, са се затваряли в своите по-малки общности. Имало е големи преселвания в периода на Османското владичество, например при разрушаването на големите икономически центрове като Търново, откъдето хората са избягали по Стара планина. Предполагам, че подобно е и населението, избягало по високите места на Родопите, защото всички знаем колко далече, високо в планината се намират села. Те са трудно достъпни дори в наше време, с нашите технически средства, а какво остава за периода от 15-и до 17-и век. Същото важи и за високите части на Рила, Пирин и много други места. Така са се създали малки, изолирани общности, които са запазили старите особености на българските диалекти, които са били единни, както казват много учени - от Солун до Константинопол, тоест до днешния град Истанбул. Това е в източната част на региона, а и на запад от Солун до Костур в Гърция, и до Корча в Албания също съществуват единни архаични особености на диалектите, запазени в отделни малки диалектни групи, по които можем да съдим за общността със старобългарския език и за старата общност на езика на нашето население.

Фокус: Кои общности извън България са успели да запазят диалектен български говор?
Лучия Антонова- Василева: Много общности извън България са запазили своя български диалектен говор. Преди всичко това са общностите в съседство с нашите съвременни политически граници, като знаем, че някои от тях са от най-ново време, след Втората световна война. Това са говорите на северозападните покрайнини в областта Морава на територията на Източна Сърбия, българските говори на територията на Р Македония, които са неразривна част от югозападните български говори в съвременната Р България. Говорите в югоизточната част на Косово, в източната част на Р Албания, в Северна Гърция и Северна Турция. От България има преселници по времето на турското робство, след Чипровското въстание в областта Банат, разположена на територията на Югозападна Румъния и съседните части на Сърбия и Унгария, има български преселнически говори по време на Руско-турската освободителна война. Има български говори и на територията на Р Молдова.

Фокус: Думи и изрази от кои езици най-често се срещат в българските диалекти? Бихте ли дали примери?
Лучия Антонова- Василева: В частта лексика на "Българския диалектен атлас. Обобщаващ том" много ясно личат чуждите думи, които се отделят от диалектните думи от домашен произход и старобългарските думи, запазени в диалектите. Старобългарските думи се картографират в червен цвят, с топли цветове се картографират домашните думи, а с нюанси на студените цветове се картографират заемките, които са най-често от балканските езици. След като тук на Балканския полуостров общуваме с балканските народи най-много са заемките от балканските езици. Например при названието за стая е отбелязано названието, наследено от старобългарски - къща. В диалектите се казва хлябна къща, което означава стаята, в която се меси хлябът. Това старобългарско название къща е различно от названията одая и соба, които са от турски произход. Названието възглавница има различни варианти на произношение и го има като регистрирано от старобългарски. Названията падушка, перница, седянка, чуча, бъбул, тумба са домашни, славянски названия. Те се различават от балканските проскефал от гръцки произход, както и ястък, топчина, постикия – от турски произход. Една карта например показва само балкански заемки, това е названието за маса, на която се храним - синия, ястач, паралия, софра, трапеза. Можем да направим извода, че думата за маса, на която се храним е нова. Тази реалия е нова в бита на българите, сравнително нова. Картата разкрива двудялба между българското название вар и заемката от турски киреч, която е разпространена в Източна България. Има много такива карти в обобщаващия том на Българския диалектен атлас, част лексика. Тази разлика между старобългарски, домашни, славяски думи и заемки много добре личи в атласа.

Фокус: Какви са основните различия между българския и останалите славянски езици?
Лучия Антонова- Василева: Главните различия между българския език и останалите славянски езици са именно в областта на морфологията. Излязлата в края на 2016 година част четвърта – Морфология, на "Българския диалектен атлас. Обобщаващ том" е изключително важен. Именно тя разкрива типологичните особености на българския език. Това са развитието на аналитизъм при именната система, тоест замяната на конструкции от падежи с конструкции от предлог и съществителни и прилагателни имена в именителен падеж, без падежни изменения. Развитието на определителен член, запазването на две минали прости времена – разликата между четох и четях, загубата на инфинитива, аналитичното образуване на формите за бъдеще време. Например в българския казваме боли ме главата, във всички диалекти се употребява членувана форма на съществителното, но на диалектно равнище се забелязват различия в реализацията на члена. В родопските говори се употребява различна членна форма за близост, за отдалеченост и за общо посочване, затова те ще кажат: боли мъ главъсъ, тоест моята глава. В книжовния български език и в по-голямата част от българското езиково землище ще кажем например жената не трябва да ходи сама много надалече в планината, а родопчаните ще кажат нещо като жената не мой да оди сама яце на дальоко из бърчинине, значи жената, общо определено, бърчинине – далечните хълмове. В българския книжовен език ще кажем падна ми в ръцете, а в родопските говори ще се каже нещо като падна ми в ръкисе, защото членът е -се. На северозапад ще кажат падна ми у рукиве, защото там се употребява член с морфема с елемен -в- за това близко показване, а на югозапад ще кажат ми падна у ракиве, отново с членна морфема -в-. Но изобщо употребата на членна морфема различава българския език от всички останали славянски езици. Единствено в българския и във всички български диалекти е развита нейната системна употреба.

Фокус: Къде в България е най-старият съхранен говор?
Лучия Антонова- Василева: Вече споменах това, че в литературата се знае, че от Солун до Константинопол се намират най-архаичните български говори. Това са родопските и тракийските говори. В Мизия също, в Преславско се намират много архаични особености на говорите. Например една старобългарска дума кликам, която означава викам обединява преславския говор с родопските говори. В книжовния език нямаме такъв глагол – кликам, но имаме възклик, възкликна и възклицание. Ето как езикът пази своята стара общност. Много старинни особености също се пазят в крайните югозападни говори, в Корчанско, в Костурско, в Преспанско. Много архаични особености се пазят в крайните северозападни говори, така наречената северозападнала част. Тя никак не е западнала от гледна точка на езиковото богатство. Има много диалекти в областта на Стара планина, които пазят много архаични, интересни диалектни особености, в това число и изключително богата лексика. Голяма част от старобългарските паметници, както много добре знаем, са унищожени и ограбени. Прочуването на диалектите има огромно значение за българското езикознание, защото там можем да възстановим богатството на българския език.

Фокус: Възраждат ли се диалектите днес?
Лучия Антонова- Василева: Определено може да се каже, че има тенденция за възраждане на интереса към диалектите и за самопопуляризиране на говорa от всички носители. Условия за това създадоха по-големите възможности за общуване и за самоизява в интернет и в медиите, защото това са две доста свързани обществени изяви, доколкото мога да преценя. Създават се много групи, които имат за цел да популяризират родния език, може би точно, когато хората имат възможност да общуват по-свободно и със всеки един, с когото пожелаят, когато светът стана едно голямо село, се възроди желанието всеки човек да покаже на света своето. Мисля, че това е изключително хубава тенденция.

Фокус: Според вашите наблюдения използват ли се диалектни думи в медиите и от политиците?
Доц. д-р Лучия Антонова- Василева Диалектите се използват първо съзнателно в редица предавания в медиите, особено тези със сатирична насоченост. В художествените произведения и особено в драматургията се използва много често диалектната реч, защото са най-доброто средство за типизация на героя. Използват се неволно и в политическия живот на страната и в медиите. Обикновено в речта на всеки един от нас се долавят поне малко следи от особеностите на говора, който е в неговата семейна среда и в близката среда, в която общува. Според мен не е вярно, че диалектите умират. Говорих за това, че в отдалечените центрове и във високите места на планините са най-добре запазени диалектите. Например и в Софийско могат да се открият много следи от запазени диалектни особености. Доброславци е вече квартал на София, а имаме няколко издадени големи речници на диалектните особености на Доброславци. Ако човек пътува в трамвая и се заслуша в разговор по телефона, който хората водят помежду си, може да чуе изобилие от диалектни особености. Напр. произношения като боли мъ, притеснява мъ или тревожа съ, които са източни и могат да станат още по-източни например тривожъ съ. Това са спонтанни прояви на диалектно произношение, които е много трудно да бъдат контролирани. Те трябва да се избягват, но не бива да си правим илюзии, обикновено в речта на всеки от нас се долавят някакви следи от диалектната основа на езика.

http://www.focus-news.net/opinion/2017/02/08/41785/dots-d-r-luchiya-antonova-vasileva-ban-nay-arhaichnite-balgarski-govori-sa-rodopskite-i-trakiyskite.html
 

Offline Nordwave

  • Webmaster
  • Founder
  • Hero Member
  • *
  • Posts: 4,358
  • Thanked: 1 times
  • Gender: Male
  • R.I.P. 2017
    • Български националисти
  • Интереси: История
  • Зодия: Capricorn Capricorn
  • Religion: Christianity-Orthodox Christianity-Orthodox
  • Politics: Bulgarian Nationalist Bulgarian Nationalist
Re: Български диалекти
« Reply #11 on: 08 Feb 2017, 22:43:44 »
Пловдивчани вече масово говорели на диалект според специалисти Пловдивчани масово вече говорят на диалект. Вместо правилните книжовни форми на българския език, голяма част от живеещите под тепетата не знаят кога да използват променливото "я" или слагат ненужно "е" в края на глаголи в първо лице множествено число.

Темата за правоговора ще бъде част от дискусия за предизвикателствата в обучението по български език и литература в образованието в горния курс, която трябва да се състои в петък в Пловдив. Това съобщи председателят на Гражданско движение в полза на образованието "Христо Г. Данов" Велика Янакиева, което е главният организатор на поредица от такива форуми.

"В Пловдив се говори на диалект, а не на книжовен нормативен език. По рейсовете се "влазя" и "излазя", а за първо лице множествено число се говори "мислиме", "ходиме", "пишеме". Променливото "я" се говори навсякъде - "бяли", "голями". Това е масово явление, а ние мълчим", възмути се Янакиева.

Тя призна, че поначало пловдивчани говорят предимно на "я", но в последните години тази тенденция се засилвала.

"Защото хората вече нехаят и не се самоконтролират. Някои от тях смятат, че колкото по-неправилно говорят, толкова са по-оригинални", коментира Янакиева, която се спря на намаления брой часове по български и по-доброто познаване на глаголната система на английския сред учениците.

От движението настояват МОН да намали броя на учебниците по един предмет, както и да се въведе вечерен час за учениците. https://www.plovdiv24.bg
 

 

Българският трибагреник

Started by Hatshepsut

Replies: 12
Views: 18682
Last post 18 Jan 2018, 21:10:56
by Мишок