Автор Тема: Епифизната жлеза: вътрешно око  (Прочетена 2627 пъти)  Share 

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен Атила

  • Account Disabled
  • Senior Member
  • ***
  • Публикации: 593
  • Country: 00
  • Карма: +151/-32
  • Пол: Мъж
  • Атила вожда на Велико-Българите
  • Зодия: Scorpio Scorpio
Епифизната жлеза: вътрешно око
« -: Септември 06, 2008, 10:16:54 »
Епифизната жлеза: вътрешно око


Скрита дълбоко в центъра на мозъка, епифизната жлеза има структура,
подобна на нашите очи.
(Photos.com)

В продължение на хилядолетия епифизната жлеза е била приемана като връзката на човешкото тяло с по-дълбоки сфери на мисълта, или като прозорец към други измерения. Докато това разбиране е отмирало постепенно с течение на времето, науката е започнала да съсредоточава усилията си към проумяването на тайните. функции на “скритото око”. В юношеските ми години, разговорите с баща ми обхващаха както наблюдаемото от науката, така и паранормалното. Една от най-вълнуващите теми, за които си спомням, беше феноменът на близки до смъртта преживявания, в които пациенти съобщават за временни излизания извън тялото си по време на клинична смърт. Баща ми подчертаваше как през годините на следване медицина е разбрал, че освен физическите очи не съществуват органи, позволяващи на човек да наблюдава сцени извън тялото си. Двадесет години по-късно, когато се оказах в коридорите на същия университет, професор по анатомия ми разкри един мистериозен факт, който баща ми бе пропуснал да спомене в нашите дискусии. Той говореше за една тайна, закътана в мрежа от клетки – толкова малка, но при все това способна да контролира жизненоважни метаболични процеси. Това беше скритото око.

Третото око

 Представете си зрителен орган, способен да прониква в пространства отвъд нашия физически свят. Кое е странното създание, притежаващо такива необикновени способности? Човекът. Епифизната жлеза – миниатюрно съкровище, закътано в центъра на мозъка – е способна не само да долавя външната светлина по подобие на очите ни, но и нейната структура наподобява първично око.

Епифизната жлеза изпълнява куп важни телесни функции, като тези на половото развитие, метаболизма и производството на мелатонин. Но учените са открили и характеристики на епифизната жлеза, за които няма просто обяснение. Поради уникалната структура на този орган, учените са стигнали до извода, че той трябва да е изпълнявал някога функции, които са сега латентни. Съвременната медицина е открила, че тази скрита дълбоко в центъра на мозъка жлеза, съдържа фоторецепторни клетки. При все това, според преобладаващото мнение тези характеристики са свързани единствено с латентни способности от по-ранна епоха в нашата еволюция.     

 Според еволюционното разбиране на науката за епифизната жлеза, този орган е съществувал някога като неорганизирана материя от нервни фибри, намираща се на повърхността на черепа. Тя се е специализирала в улавяне промените на светлината, предоставяйки на ‘притежателя’ си повече възможности за бягство в случай на нападение от хищник. Този възглед разглежда епифизната жлеза като изпълняваща функции, подобни на тези на очите, като единствената разлика е необичайното твърдение, че с времето тя е потънала навътре в черепа.

Неотдавнашна хипотеза, предложена от д-р Дейвид Клайн (David Klein), завеждащ Невроендокринология в Националния институт по детско здравеопазване и човешко развитие (National Institute of Child Health and Human Development), предполага, че първичните ретини са изпълнявали двойна функция: на улавяне на образа и на производството на мелатонин. Той смята, че с течение на времето при бозайниците последната функция е била поета от епифизната жлеза, като еманципирал се орган, но за дегенерирането на нейната ретина, вследствие производството на мелатонин, продължава да липсва ясно обяснение.         

Въпреки че в наши дни епифизната жлеза е призната като орган за отделяне на ендогени, за нея се знае още, че има важна фото чувствителна способност – един научно признат телесен процес. 

Изненадващото е, че ако двете очи са премахнати и анатомичният път от фронталната зона на тази жлеза е изложен на светлина, този орган може да реагира на дразнения подобно на очите. Този факт кара някои изследователи да се замислят дали епифизната жлеза не е нещо повече от атрофирало око. Ами ако много от все още неразгаданите процеси на мозъка се извършват в това малко конично пространство?

Прозорец към една повишена осъзнатост

Според д-р Серджо Фелипе де Оливейра (Sergio Felipe de Oliveira), доктор на науките от медицинската школа към Университета на Сао Паоло и директор на клиника „Епифизно съзнание” (Pineal Mind Clinic), засилване дейността на епифизата е тясно свързано с психическото състояние, като това при видения или медитация например.   

Още повече, освен многобройните ендогенни функции на епифизната жлеза (като контрола на хипоталамуса и на биологичните ритми, и защитата от свободни радикали), тя отговаря и за отделянето на N,N-диметилтриптамин (DMT), познат на някои като „молекулата на душата”. Отделянето на тази молекула се счита за един от най-силните известни на човечеството халюциногенни невротрансмитери. То се засилва при сън, при определени медитативни състояния, по време на близки до смъртта преживявания, както и при приемането на халюциногенни растения.

Скептиците поставят под въпрос обосноваността на тези предполагаеми епизоди на повишена осъзнатост в други измерения, като вместо това предпочитат да вярват, че подобни преживявания са само химически предизвикани явления, ограничаващи се до мозъка. Но за тях е трудно да предоставят разумно обяснение за връзката между отделянето на DMT (и следващото го формиране на образи в епифизата) и преживяванията по време на близки до смъртта ситуации.     

Такова се предоставя от д-р Рик Щрасман (Rick Strassman), извършил изчерпателни проучвания върху ефекта на DMT върху хората. Проучвания от този тип започват да гледат на епифизата като на нещо повече от атрофирало око със сведени до произвеждането на хормони функции. Те я разглеждат като вроден прозорец към други пространства.   

Този възглед за епифизната жлеза не е нов. Във ведическите традиции тя се споменава като шестата чакра на Айна. В хиндуизма е известна като „Прозорецът на Брахма”. Древните китайци я наричат „Небесното око”, а даоистите – „Дворецът Ниуан”.  Според Декарт тя е „Домът на душата”.

Дали няма да се окаже, че този скрит в центъра на мозъка мъничък конус притежава потенциала за проникване в измерения, за които науката е просто неспособна да разбере? 
« Последна редакция: Януари 23, 2012, 06:19:39 от Hatshepsut »

Неактивен Болгардингезе

  • Hero Member
  • ****
  • Публикации: 1072
  • Карма: +183/-18
  • Пол: Мъж
  • mąθran
    • http://www.geocities.com/bulgarian_aviation/Aviation/Bulgarian.htm
Re: Епифизната жлеза: вътрешно око
« Отговор #1 -: Септември 06, 2008, 17:38:22 »
Да има такова нещо.Някога това око е било отворено ,но човек се видоизменил много ,започнал да не го използва и то е престанало да вижда.В момента то може да да бъде отворено ,с много усилия от цялото човечество.То вижда духовната страна на нещата ,както сега нашето око вижда физическият свят.
Интерсна тема ,но все пак за това око - може само да се гадае ,дали има такова нещо въобще.
Иран ,Армения - вечни приятели с България.
Както и горе ,тъй и долу!

Неактивен Stratilat

  • Newbie
  • Публикации: 1
  • Карма: +0/-0
  • Пол: Мъж
Re: Епифизната жлеза: вътрешно око
« Отговор #2 -: Септември 06, 2008, 17:44:37 »
Не не мога да повярвам на подобни глупости.

Неактивен Hatshepsut

  • Pharaoh
  • Administrator
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 8654
  • Country: bg
  • Карма: +508/-0
  • Пол: Мъж
  • Дълг и чест
  • OS:
  • Windows XP Windows XP
  • Browser:
  • Opera 12.16 Opera 12.16
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
Re: Епифизната жлеза: вътрешно око
« Отговор #3 -: Септември 29, 2013, 19:34:52 »
Една интересна интерпретация, правеща връзка между епифизната жлеза и Окото на Хор (един от древноегипетските символи):


Неактивен gotiniq7

  • Respected user
  • Forum Member
  • **
  • Публикации: 81
  • Country: 00
  • Карма: +7/-2
  • Пол: Мъж
  • OS:
  • Windows 7/Server 2008 R2 Windows 7/Server 2008 R2
  • Browser:
  • Firefox 23.0 Firefox 23.0
    • Електронна видеотека
  • Зодия: Capricorn Capricorn
Re: Епифизната жлеза: вътрешно око
« Отговор #4 -: Септември 29, 2013, 22:33:28 »
Интересен филм по темата

http://www.star07.in/videogallery.php?video_id=246
Никой не е по-безнадеждно поробен от оня, който грешно вярва че е свободен

Свободата Санчо, е онова малко нещо което се намира на върха на копието

Неактивен Hatshepsut

  • Pharaoh
  • Administrator
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 8654
  • Country: bg
  • Карма: +508/-0
  • Пол: Мъж
  • Дълг и чест
  • OS:
  • Windows Vista/Server 2008 Windows Vista/Server 2008
  • Browser:
  • Chrome 30.0.1599.101 Chrome 30.0.1599.101
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
Re: Епифизната жлеза: вътрешно око
« Отговор #5 -: Април 17, 2014, 21:55:47 »
Третото око и епифизата - друг поглед


Множество древни вярвания и традиции твърдят, че в центъра на човешкия мозък се е стаила една физическа жлеза, чрез която се приемат и предават телепатични мисли и образи. Тази миниатюрна жлеза с формата на шишарка е известна на медицината като епифиза, или епифизна жлеза, и има размерите на грахово зърно. Дори латинското й наименование произлиза от думата „ртеа", което означава „шишарка". Културите на древния свят посвещават голяма част от усилията си на претворяването на изображението на шишарката и систематично ги използват в най-добрите си творби. Питагор, Платон, Ямблих, Декарт и други пишат за тази жлеза с огромно преклонение. Често я определят като седалището на душата. Очевидно е, че това „трето око" приема впечатления директно от Вселенското енергийно поле. Макар и засега да не сме успели да проумеем как точно сработва този механизъм, това в никакъв случай не означава, че древните са грешили.
Епифизата — ендокринна жлеза с размерите на грахово зърно, разположена в геометричния център на мозъка, се превръща в обект на преклонение за много култури.
Обърнете внимание на приликата й с шишарка.
Ако трябва да бъдем точни, епифизната жлеза не е част от мозъка, тоест, тя не е защитена от мозъчната тъкан. Намира се в приблизителния геометричен център на мозъчната маса, притежава кух интериор, пълен с водниста течност, и получава повече кръв, отколкото която и да е друга част на тялото освен бъбреците.
Тъй като епифизата не е защитена от бариерата на мозъчната тъкан, с течение на времето течността във вътрешността й събира все по-голямо количество минерални отлагания, или „мозъчен пясък", с оптичните и химически качества на емайла на зъбите ни. На рентгенова снимка или ядрено-магнитен резонанс това калциране се вижда като подобна на кост маса в центъра на мозъците ни. Лекарите използват това твърдо бяло струпване, за да определят дали имаме мозъчен тумор. Ако бялата точка изглежда на скенера като избутана към някоя от двете части на мозъка, това им подсказва, че туморът е променил формата на мозъка.

<a href="http://www.youtube.com/watch?v=o1Hw8DVLw-A" target="_blank">http://www.youtube.com/watch?v=o1Hw8DVLw-A</a>
The 2012 Enigma by David Wilcock

Както и в документалния филм „Енигмата 2012", шишарките са едни от най-често срещаните изображения в свещеното изкуство и архитектурата на народите по целия свят са безсъмнено символи на преклонение пред епифизната жлеза. Това е един изумителен феномен, който досега не е получил адекватното си обяснение. Една християнска статия със заглавие „Езичниците обичат шишарките и ги използват непрекъснато в изкуството си." предоставя редица илюстрации, доказващи основната теза:

*Бронзова скулптура на ръка от мистичния култ към Дионисий в късната Римска империя има шишарка на палеца, както и други странни символи.
*Скулптура на мексикански бог го представя с шишарки и ела в ръката.
*Жезълът на египетския бог на слънцето Озирис в музея в Торино, Италия, има две „змии кундалини", които се преплитат и обръщат глави към шишарка на върха.
*Асирийско-вавилонският крилат бог Тамуз се изобразява с шишарка в ръка.
*Гръцкият бог Дионисий носи жезъл с шишарка на върха,символизираща плодовитостта.
*Бакхус - римският бог на веселието и пиянството, също носи жезъл с шишарка.
*Католическият папа носи жезъл с шишарка, разположена
точно над мястото на ръката му, а от нея нагоре жезълът представлява стилизиран дънер на дърво.
*Множество римокатолически свещници, орнаменти, свещени декорации и архитектурни елементи съдържат шишарка като свой ключов елемент.
*Най-голямата скулптура на шишарка в света се намира на площада пред Ватикана - в Двора на
шишарката.


Във филма „Енигмата 2012" се изтъква също така, че златната погребална маска на цар Тот (Тутанкамон, около 1361-1352 г.пр.Хр.) представлява уреус, или „змията кундалини", излизаща от челото му точно от точката, зад която се намира епифизната жлеза. Издигнатата кръгла област между веждите на повечето от статуите на Буда символизират съвсем недвусмислено третото око. Косата на Буда също обикновено се представя във формата на стилизирана шишарка. Почти всички индийски богове и богини се изобразяват с бинди, или трето око между веждите. Мнозина индуси носят този символ и до ден днешен. Косата на индийския бог Шива също прилича на стилизирана епифизна жлеза, а около врата му се увиват „змиите кундалини".
След като излезе филмът „Енигмата 2012", се откри една скулптура на индианския бог Кетцалкоатъл, представяща го като излизащ от устата на змия, а тялото на змията се увива във формата на епифизната жлеза. В същата скулптура Кетцалкоатъл носи огърлица от шишарки. И което е още по-интересното, от долната част на шишарките очевидно излизат енергийни вълни. Устата на змията обгръща лицето на бога по същия начин, по който изглеждат шлемовете на съвременните астронавти. Освен това, ако се загледаме с изображенията в храма на Кетцалкоатъл в Теотихуан, не е трудно да разпознаем множеството шишарки, издълбани до главите на змиите.


http://nikolaijambol.blogspot.com/2012/01/blog-post_09.html
« Последна редакция: Октомври 06, 2016, 20:58:38 от Hatshepsut »

Неактивен Hatshepsut

  • Pharaoh
  • Administrator
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 8654
  • Country: bg
  • Карма: +508/-0
  • Пол: Мъж
  • Дълг и чест
  • OS:
  • Windows NT 10.0 Windows NT 10.0
  • Browser:
  • Chrome 60.0.3112.78 Chrome 60.0.3112.78
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
Re: Епифизната жлеза: вътрешно око
« Отговор #6 -: Август 01, 2017, 08:50:07 »
Разкрита е тайната на индиеца, не ял и пил от 75 г.


Лекари изнесоха окончателните си становища за феноменалния индиец, който в продължение на 75 години не яде и не пие вода. Според изследванията на 30 специалисти животът на Прахлад Яни се дължи на третото му око.
Научноизследователския екип от 30 експерти, работещи в различни сфери на медицината, провели серия от тестове на възрастния индиец в продължение на няколко години.
Първо е било установено, че 83-годишният Прахлад Яни казва истината и от 7-годишен не е поставял залък в устата си или пък е пил вода. Само при няколкодневна липса на храна и вода хората умират, но не и Прахлад, който е жив цели 75 години след последното си хранене.
Лекарите в Индия казват, че това явление се дължи на Амрита чакра или третото око, което в медицината се описва като епифиза. Тя се възприема като връзката на човешкото тяло с желанията и мисълта.
Невролозите са убедени, че чрез медитация, визуализация и йога Прахлад Яни поддържа здравословното си състояние. Духовните практики му помагат да развива съзнанието си до свръхестественост, така че да придобие ясновидски възприятия.

Въпреки че не се храни и не пие вода, тялото на индиеца функционира идеално, а мозъкът му наподобява на 25-годишен мъж, противно на лекарските прогнози, според които организмът му щял да се изтощи, а повечето органи да спрат да функционират.
Самият Прахлад обаче твърди, че животът му е благословен от 3 индуиски богини. Според неговия разказ на 7-годишна възраст той се среща с богините Кали, Лакшми и Сарасвати, които му казали, че от този ден вече не е нужно да се храни и пие вода.
Той вярва, че богините се грижат за неговото здраве, като вливат чудодеен еликсир в неговото тяло. Прахлад ще остане по лекарско наблюдение, за да се следи феноменалното му състояние и да бъде изучаван.
Животът на 83-годишния човек е в пълен разрез с твърденията на съвременната медицина. Постите без храна не са нищо ново в Индия, но никой друг не е издържал години. Най-дългата гладна стачка, който светът познава, е продължила 74 дни.

http://sanovnik.bg/


Share me

Digg  Facebook  SlashDot  Delicious  Technorati  Twitter  Google  Yahoo
Smf