Древната Българска цивилизация

[Hatshepsut]

Някои автори гледат на това дълго преселение от Изток към Кавказ като на доказателство, че древните българи са били номадски народ, но те явно забравят, че преди него българите векове наред са обитавали един и същи край на Изтока – долините на Имеон, и тъкмо този техен край е бил прочут някога със своето необикновено изобилие на градове. Това показва, че най-древната история на българите особено след създаването на тяхната най-стара държава е била белязана не със знака на номадството, а със знака на строителството на постоянни селища и крепости. Забравя се също, че не само древните българи, но и някои сродни с тях племена – като оногурите, пугурите и коцагирите са имали градове, като например оногурския град Бакат, съществувал според Теофилакт Симоката преди пети век в близост до Согдиана, а също градовете .Бугур и Кучар при източните поли на Памир. Характерно е също, че въпреки трудностите, предизвикани от преселението, българите още около 550 г. са били известни в Кавказ като народ, който има градове, при това в описанията на Захарий Ритор те са споменати на първо място между народите, които познават градската култура - пред аланите и стария кавказки народ дадиани /даду/. Едва след това те са споменати и сред народите, които живеят в палатки, което показва, че неизбежната при всяко преселение деградация и преминаване към по-примитивни форми на живот е засегнала само част от българите, а основната тяхна маса дори и след идването си в Европа е живеела в градове.
 
За български градове и области говорят и редица други източници – арабски и арменски, при това от самите названия на споменатите градове – като – Булкар Балк /Български Балк/, Балк, Хумар, личи, че става дума за български селища и краища, а някои от тях – като селището Балхар в Източен Кавказ и областта Балкария в Централен Кавказ съществуват дори до днес. Характерно е също, че Захарий Ритор е единственият историк, който споменава, че част от българите живее в палатки, докато в описанията на Михаил Сирийски се споменава само че те и техните източни спътници пугурите се заселили веднага след идването си в градове, а Мовсес Хоренаци ги описва още в средата на пети век като народ, който се заселел в плодородни и хлебоносни области, което показва, че тяхното любимо занимание и след преселението е било земеделието, а не номадското скотовъдство. . .

Като цяло историческите материали рисуват българите като народ, който въпреки превратностите на съдбата е успял да опази началата на своята ранна цивилизация и след своето идване при Кавказ. Но интересно е, че в началото на двадесети век и особено през последния половин век у нас възникна една странна мода да се преиначават историческите източници в съответствие с някой предварително измислен калъп. И доколкото в създадения през 1953 г. учебник-макет древните българи се рисуваха като изостанало номадско племе, възникна порочния навик да се цитира само втората и по-малко представителна част от сведението на Запхарий Ритор, в която българите са споменати заедно с множеството номадски племена при Кавказ, а първата и по-важна част, където те са посочени на най-видно място между народите, обитаващи градове старателно се премълчава, нито пък се споменава, че повечето ранни историци споменават за заселвания на българи в градове и земеделски краища при Кавказ и единствено у Захарий Ритор те са доменати и като народ, който освен в градове живее и в палатки. Съотношението между източниците, които описват българите като градски и земеделски народи и тези, които ги споменават и сред номадските племена е рязко в полза на първите, особено ако се има предвид, че освен Мовсес Хоренаци и Михаил Сирийски за българите като за земеделски народ, който живее в постоянни селища пише и персийската география “Худуд ал- алам”, която описва кавказките българи по следния начин: “Тези българи са планинци. Те имат земеделски земи”. А
 
 също арабският книжовник ал-Бакуви, който пише, че българите живеят в един благодатен край, където има “много грозде, смокини и сини сливи”. /За този и още много други източници, които описват културата на българите след идването им в Европа вж. “Стопанската култура на прабългарите. С., БАН, 1986/. Но въпреки, че всички преки източници, които описвват българите след идването им в Европа описват на преден план строителството на градове и развитото земеделие и това продължава и по-късно, при описанието на волжките българи, за които Ибн-Даста казва “Те, българите, са земеделски народ.”, въпреки цялата планина от сведения, които показват, че след своето идване в Европа те са се проявили като строителен и земеделски народ, у нас вече цял век упорито се повтаря погрешната теория, че българите на Аспарух били номади и в нейно име се премълчава цялата изобилна книжнина, която ги рисува в съвсем друга светлина. Този нечист похват се прилага в почти всички учебници по история, включително и в учебниците по “Стопанска история на България”. Фактите, свързани с бита и стопанството на древните българи, упорито сочат, че по ниво на култура те са се наредили на първо място между всички преселени от земите на Изтока в Европа народи, включително и от аланите, които според Захарий Ритор са имали само 5 града и затова са посочени след кавказките българи, но интересно е, че за аланите както у нас, така и в чужбина се говори като за високо развит сарматски народ, а за древните българи се пише като за изостанали степни номади, а някои чужди автори – най-вече от бившия Съветски съюз дори рисуват аланите като учители по цивилизация на своите съседи древните българи. Фактите в историята обаче са упорито нещо. И те показват, че още около 550 година българите са превъзхождали в културно отношение аланите и са изпъквали значително над цялата маса преселени от изток към Кавказ народи.

Главната методологическа и фактологическа грешка на авторите, които рисуват древните българи като номадски народ, е, че те са пропуснали да забележат сведенията, които ги поставят значително по-високо от номадските племена. Друга тяхна голяма методологическа грешка е, че те са пропуснали да забележат, че районът, в който са се заселили древните българи след идването си в Европа се е намирал в долините на Кавказ, а не в сухите степи край р. Дон и поради това са се впуснали да търсят археологическите следи от тях не където трябва. Същевременно в единственият пряк източник, описващ преселението на българите от тяхната източна прародина – хрониката на патриарх Михаил Сирийски - е посочено, че след като пристигнали при р. Дон преселниците не останали да живеят в степта, а повечето от тях се насочили към Кавказ и се заселили в тамошните градове, а една трета от тях, се заселила в Дакия и Мизия. За това, че българите обитавали някога масово кавказките долини, а не сухите номадски степи свидетелстват и описанията на родоначалника на арменската историческа книжнина – Мовсес Хоранаци – който пише, че “в земята на българите във веригата на огромната Кавказка планина” станали някога размирици, след които част от българите, водени от вожда Вананд се преселила в Армения. Задължителна задача на всеки грижлив изследовател е първо да уточни района, където реално са живеели древните българи след идването си в Европа и едва след това да си прави изводи дали те са били номадски или неномадски народ. Силно е подвело досегашните изследователи и това, че не са забелязали, че в земите на днешна Украйна българите са се появили след голямото разширяване на тяхната държава, настъпило най-вероятно в началото на седми век, след освобождаването от властта на тюркютите и аварите. За това говори факта, че в средата на шести век готският историк Йорнанд /Йорданес/ описва българите като народ, чиито земи се простират край северните брегове на Черно море – на изток от р. Днепър, а не в степите по средното течение на р. Дон. Поради тази особеност най-ярките български следи трябва да се търсят не в номадските степи на Украйна, а в кавказките долини и ако това беше направено своевременно, едва ли щеше да се роди теорията, че древните българи са били номадски народ.

Досега разгледахме най-вече материалните и стопански особености на онази специфична цивилизация, която е съществувала в най-старите български земи на света и която впоследствие е билапренесена в Европа. Но проучването на българската прародина при Имеон показва, че там са се сформирали и редица важни духовни достояния, които са създавали едно високо морално сцепление у древните български поколения и са им позволявали да преодоляват успешно опасностите, с които са се сблъсквали по своя исторически път. Характерна особеност на оня район е, че в него е запазена една особена система на изграждане на силни и волеви мъже и за издигане на най-способните от тях за командири и водачи. Според традициите на тамошните народ две са качествата, които трябва да притежава всеки човек -–храброст и непреклонност в защитата на своя народ и щедрост към своите съселяни и съграждани в мирно време. В съответствие с тази философия там векове наред за най-презрени и жалки същества са се считали два вида същества – страхливеца и нагаждача, който се огъва пред врага и грабителя, който разорява своя народ вместо да му помага. Такива хора дори да са се сдобивали по нечестен път с големи богатства никога не са имали шанса да станат водачи и магистрати, защото пред тях на обществената стълбица са се нареждали често много по-бедни, но белязани със специални знаци за чест селяни, граждани и войскари. Защото главното и задължително условие, за да получи някой достъп дори и до най-малката държавна или военна служба в онези краища е било да притежава той да притежава той някакъв специален знак на честта, а не парични знаци.

Интересно е да опишем макар и накратко как са се придобивали тези знаци на честта. Преки данни за това се съдържат в етнографските сведения за народа като, който принадлежи към дардската група народи, споменати в най-старите индийски сказания като част населението на древна Балхара и дори от нейния коренен народ, наричан с името болхи или болги. Според обичая на този народ, когато някое момче навърши 12 години, идва специален човек, който му обръсва главата и му оставя един кичур коса, който там се нарича с думата ЧУМБАС, която съвсем доскоро се срещаше и в много наши краища. След това момчето има задължението да участва във военните походи и да защитава своя народ и когато то извърши някакъв подвиг, в негова чест се прави голямо тържество, на което слагат на бойния му пояс един златен пул и го наричат с думата ШУРАЙ, която произлиза от древната индоиранска дума ШУРА – герой. След своя втори подвиг момчето или младежът получават степента ЛЕЙ-МОЧ или ЛЕВ-МОЧ, която значи буквално лъв-мъж, а на пояса му слагат още един знак на честта. А ако извърши седем подвига получава най-висшата степен ПРЪ-МОЧ, която значи буквално пръв мъж – мъж над мъжете и получава седем знака на честта. Никой тамошен мъж не може да получи каквато и да е служба във войската или в обикновената администрация, ако не притежава по-висок ранг на честта от останалото население. И интересно е, че точно такава проста и строга система на подбор е действала някога и при древните българи и е спомената още около 505 г. от готския епископ Енодий, който отбелязва, че при българите бойното поле прославя рода и “най-висока титла получава оня, който е окървавил повече своето оръжие в кръвта на неприятеля.”

Ефикасността на някогашната българска държавна система и силата на българската цивилизация е идвала не само от ясното разграничение на трите класически власти, или от големия брой трудолюбиви майстори във всеки занаят, но и от това, че във всеки определен момент те са издигали на върховете на властта най-високия по чест и най-жертвоготовния и дотогава, докато е действала тази система, те са съумявали да опазят своята държавна власт от замърсяващи и разграждащи елементи. Масовите инфекции на държавната власт са били невъзможни при тази проста, но безотказно действаща система. И вероятно затова древните българи са успели да създадат здрави, силни и дълготрайни държави навсякъде, където е стъпил техният крак. А ние днешните потомци недоумяване на какво се е дължала тази тяхна невероятна сила.

В това кратко изложение бяха проследени само основните контури на онази особена материална и нравствена цивилизация, която нашите български праотци са притежавали още в древни времена. Но ако някой се насочи мислено или отиде директно в оня далечен район, той ще открие и множество други подробности, радващи окото и въодушевяващи ума. Защото там като в необикновен исторически резерват са запазени почти всички особени обичаи, с които нашият народ се отличава от останалите народи и дори от славяните. Запазени са и онези многобройни особени роднински думи, които са също наш български специалитет и ни отличават от останалите земни народи.

В заключение трябва да се отбележи, че откритата в подножията на Памир и Хиндукуш древна българска цивилизация оголва до краен предел и някои волни или неволни погрешности на досегашната историческа наука и особено заблудата да се представят древните българи на Аспарух като ниско цивилизовано номадско племе, която и до днес шества из българските учебници. Народът, който е излязъл някога от “Страната на хилядата градове” и по своя път е създал градовете Булкар Балк и Балк, а също селището Балхар при Кавказ, а след това и градовете Велики Болгар и Биляр край Волга и не на последно място огромната Плиска, не е бил номадски народ. Но трудностите, които той несъмнено е изпитал след своето преселение към Кавказ, където тепърва е трябвало да си създава постоянни селища може би са довели до това, че една част от него временно е останала извън новозаселените от него кавказки градове в обкръжението на съседните с Кавказ номадски племена и може би това е имал предвид сирийският хронист Захарий Ритор, когато при описанието на кавказките българи първо ги поставя на първо място пред народите, които имат градове, а след това споменава тяхното име и сред народите, които лагеруват в палатки.

Струва ми се, че нашата наука се е отнесла твърде немилосърдно и без разбиране към трудностите, с които преселилите се някога българи са се сблъскали след своето идване при Кавказ. И вместо да се запита защо освен Захарий Ритор никой друг исторически източник не причислява дори и една част от българите между номадските племена, нашата стопанска история, а след нея и нейната посестрима – общата история- се заловиха някога произволно да преправят сведенията на Захарий Ритор, цитирайки в учебниците само втората част от неговите сведение и изхвърляйки далеч по-важната първа част, където той не само пише за българските градове, но поставя древните българи дори пред аланите, сочейки чрез това имплицитно, че древните българи са имали много по-развити строителни традиции дори от големия сарматски народ алани, в съседство с който те са живеели при Кавказ.

Вместо да подредят тези сведения в техния правилен ред, нашите автори на учебници, водейки се може би от модела, зададен от някои съветски историци, преобърнаха тези сведения с главата надолу и затова днес в много български и чуждестранни публикации аланите са обрисувани като цивилизовано племе, а древните българи са обрисувани като тяхна противоположност, т.е като изостанал номадски народ, въпреки, че за разлика от кавказките алани, които са имали само пет града, те са имали много повече градове и затова са поставени от Захарий Ритор.на първо място от народите с развито градостроителство. Станало е така, че в съвременната научна книжнина описващи културата на древните българи преди тяхното идване към Дунава, без никакви ясни доказателства се твърди, че българите от някогашната Стара Велика България се учели на уседнал живот от аланите, когато по-вероятно е тъкмо обратното – аланите, които са имали много по-малко градове да са научили нещо от прастарите български строителни традиции. Главната последица от всички тези пертурбации е, че чрез тях българите са били причислени изцяло към номадските племена, защото на някого в България или в чужбина явно не е била по вкуса тяхната древна строителна култура.

Ето защо една от големите задачи на днешната българска история е да върне на древните българи едно забравено и пренебрегнато тяхно достояние – цивилизацията, която реално са притежавали. Варваризирането на техния образ води до варваризиране на цялата ранна българска история. А нелепо е един народ, който е осеял целия свой път с имена на градове, да се рисува като примитивен степен варварин.

^[1] Това са думите ДАЛА – златка, ХАДАНК – широколистно дърво, ХАЛАНДЖ – вид ценно дърво, ХАЛИЧА – езерна местност, КАЛАНСУВ – висок калпак, СУДЖУВ – медовина, споменати в пътеписа на Ибн-Фадлан в 922 г. които всички се срещат днес не в тюркските езици като татарския, нито в алтайските езици, вкл. и чувашкия, а единствено в памирските езици, които представляват една особена група от иранското езиково семейство. Ето защо пресилени и крайно неточни са опитите на някои съвременни автори да представят езика на казанските татари като прабългарски език, а и за чувашкия език това трудно може да се твърди, защото по-големия брой древнобългарски елементи в него, по своя граматичен строй и основната си лексика той съществено се отличава от езика на древните българи.
^[2] Стоманата се нарича по чувашки ХУРСА, а по марийски КОРТНЬО, а в памирските езици тя се нарича КУРЦ, а пещите за топене на стомана – КУРА /РПДС, 167/. Коприната се нарича в от споменатите волжки народи ВРИШИМ, а в памирските езици ВРЭШЭМ /РПДС, 745/
^[3] Н. Бичурин. Известия о народах, обитавших Срединную Азию в древние времена. М-Л.,т. ІІ, 1950, с. 254.
^[4] За този асирийски цар вж. таблицата на асирийските царе в: България и световната история. Велико Търново. 1998, с. 176
^[5] Вж. сведенията на Тацит и техният коментар В: V. Niconorоv. The Armies of Bactria. London, 1997, v. I, p. 4
^[6] Вж. подробните сведения за това В: П. Добрев. Балхара край Памир. С., 2004

[Hatshepsut]

"Българите - Кои сме ние?" - един филм на БНТ за древната Българска цивилизация:

[Hatshepsut]

Българите създали държавата Балхара преди 4 хилядолетия


Снимка: Вестник "Атака"

Някои казват, че такава държава няма. И че тя нямала общо с нас - българите. Но ето, днес има седем стоки, които в целия Среден Изток се назовават "Булгар"... А ги правят не у нас, а в пределите на същата тази Балхара. И докато за нашите българи е неизвестно, че да си купиш "Булгар" килим е по-голямо богатство и качество от персийския, то за Изтока това е неоспорим факт. Остава само ние да си отворим очите на изток... И да видим това, от което някой ни забраняваше.
 Най-старата българска държава е съществувала още през II хилядолетие преди Христа в района на Имеон - Такламакан и Тян Шан. Известна е от индийските източници като страна на болхиките. Арабите са я наричали Балхара и Бургар, согдийците Блгар, а таджиките Палгар/Фалгар. След идването на Александър Македонски (336-323 г.пр.Хр.) по тези земи, тя е известна и с гръцкото име Бактрия. Главен град на държавата е бил Балх (районът на днешен Северен Афганистан), наричан царствения град, града на хилядата царе.
 Староиранското име Пактра, което класическите автори наричат Бактрия, а техния език - бактрийски, а след арабското нашествие в Иран през VII век наричано просто Балх, се намира на територията на днешен Северен Афганистан, Южен Таджикистан, Южен Узбекистан и Източен Туркменистан. На север граничи с река Оксус.
 Малко се знае за тази империя, намерени са само някои монети, малко надписи и случайни археологически находки. Повечето от разкопките на бактрийски артефакти са извършени от френски археолози. Историци намират далечни източници в летописи за това царство.

Нашествието на ирано-арийците



 Преди около четири хиляди години сбор от племена, известни като арийци, навлезли в южна и западна Азия на вълни от преселения. Повечето историци разделят тези народи на две групи - арийци и иранци, въпреки че те са сродни. Първите племена, навлезли в региона са ариите, който по-късно били изтикани на юг към южния склон на Памир. Иранците се разделили на две части и едните отишли на запад, за да създадат селища между Тигър и Ефрат, където създали силно царство. Другата част от иранците се разделили на перси и меди. Персите се разпръснали из равнинните земи около Персийския залив. Медите, като се разделили на кланове, завзели земята между Каспийско море и персийската земя. Друга част от иранците поела на изток. Те изтикали ариите в планинските райони и се заселили по поречието на реката Оксус. Направили Балкх тяхна столица и взели античната слава на Бактрия.

 От Бактрия идва пророкът Заратустра

 (Зартощ/Зардощ). Друг извор, който прави Бактрия духовен дом, е великият храм на иранската богиня Анахит (Аняхита в Авеста). Храмът й бил толкова богат, че често е привличал нуждаещи се сирийски крале, които минавали дълъг път, за да го опустошат. Анахит е също и скитска богиня, но присъства в асирийския пантеон под името "Милитта", а в арабската митология - под името "Алитта". Артаксеркс Мнемон е един от императорите на Ахеменидската династия, който е бил от нейните последователи. Понякога тази богиня е била отъждествявана с персийския Митра. По-късното й асоцииране с Зороастър засилва популярността й.
 Някои писатели са наричали Бактрия "гордостта на Ариана". Древните местни жители я наричали "Бактрия красивата". Била известна с плодородието си. Освен Оксус я пресичат Ариус и още няколко по-малки реки. Голямо разнообразие на плодове и зеленчуци е растяло тук, а в полите на планината Хиндукуш се е развивало животновъдство и особено овцевъдство. Бактрия е била известна и с камилите си. Въпреки че са рядко споменавани в историята, те играят съществена роля в историческите събития. Партите ги използвали за превоз на амуниции на тежката си кавалерия. В един исторически период са били сечени

 монети с бактрийска камила на гърба

 По-известни от тях били бактрийските коне. Това животно е играело съществена роля за репутацията на бактрийската кавалерия в античния свят.
 Проблемите започнали, когато влажният климат на Бактрия започнал да се променя. Коритата на реките се изместили и Бактрия вече не била толкова великолепна, колкото през времето на македонската окупация. Река Оксус, която отначало се вливала в Каспийско Море, днес се влива в Аралско море. И докато в миналото град Балкх (Бактрус) е бил на брега на реката, днес тя минава на няколко километра от него.
 Друга важна особеност на Бактрия били множеството крепости, разпръснати навсякъде из страната, които осигурявали спокойствието и безопасността на пътниците. Всички градове са били с изключително стратегическо положение. Например, когато Антиох III Велики (223-187 г.пр.Хр.) обсадил Балх, бактрийците показали толкова много смелост и стабилност, благодарение на укрепеното им местоположение, че противникът нямал никакъв избор освен да свали обсадата и да иска мир. Когато гърците дошли в Бактрия заедно с Александър Велики, те били впечатлени от някои черти на бактрийската култура и по-специално чистите и широки квартали. От друга страна, те не одобрявали погребалните ритуали на поданиците на персийската империя. Кучетата са били свещени животни за бактрите и убийството на куче било осъждано по същия начин, по който и убийство на човек.
 Хората, населявали Бактрия, били в абсолютно мнозинство скити-арийци. Именно такива били както простолюдието, така и военната аристокрация. Тези хора живеели прост живот и не се блазнели от лукса, който развращавал цялата персийска империя. Бактрийците всъщност имали целомъдрието, приписвано на персите. Местоположението на Бактрия е било такова, че практически

 провинцията
 е била винаги
 във война

 което поддържало бойния дух на населението жив.
 Въпреки сродността със скитите, бактрийците водели почти постоянно война със скитите на север и често пресичалй великата река Оксус, за да плячкосват близките села. Бактрийците били свободни и горди хора. Те презирали обидата и били много горди от привилегията да имат благородни принцове за владетели. Те се биели до последния човек, независимо кой е врагът. В Персия бактрийците били считани за най-лоялните поданици на империята. Географското положение на Бактрия я правело важен стратегически център. Бактрия била като входна врата за империята. Тя пазела империята от северните номади и като стражар в средна Азия е имала лесен достъп до северните, източните и западните провинции.
 Някои смятат, че Бактрия е била и важен духовен център, защото Зороастър е израснал там. Тази земя е дала и авторството на много от най-старите песни в Авеста. Бактрийците били известни с поговорките си. Например, когато слушал как говори Александър Велики, бактрииският пълководец казал: "Лаят му е по-силен от захапката, но пазете се, защото дълбока вода е той".

http://www.arhiv.vestnikataka.bg/archive.php?broi=1710&text=&fromDate=&toDate=&newsID=97927.

[Hatshepsut]

Прабългарските титли нямат тюркски произход

В съвременния ни език има десетки названия на длъжности,
запазени от предците ни


Снимка: Вестник "Атака"

Когато говорим за древните българи, не можем да подминем въпроса за техните титли. Малцина знаят, че освен познатите ни кан, кавхан, боил, багаин и багатур, има още трийсетина български титли, запазени до наше време. Съхранени са и названия на длъжности в първобългарския саракт, които засега са безименни, тъй като не е отбелязано тяхното название. Ето обаче, че днес ние ползваме думи като съдя, борч, кормило, бирник, зидам, шаря, а техни вариации са засвидетелствани още при древните българи.
 Седник (съдия), Кормъч (управител), Бирч (бирник), Зидчия (зидар), Шарчия (бояджия), и т.н. Всяка една от тези, както и другите български титли, има своя дълга история, но запазването й у днешния ни език говори за дългата непрекъсната приемственост - между нашия народ и неговите прародители.

Снимка: Вестник "Атака"

 Вехтите ни порядки
 са били не по-малко
 сложни от тези днес

 така че нито една от днешните административни служби не е липсвала у сарактите ни. Голяма част от тези титли по-късно биват заменени с византийски такива. През второто българско царство отново се преименуват, като тогава са: Севастократор, Протовестиарий, Стратор и други. Ранно гръцко влияние пък са титлите Комита и Кандидат. Въпреки това основата на държавния ни апарат е била подчинена на българските титли.
 Тази тенденция продължава и през втората българска държава, когато Жупан се превръща в Бан, столичните боляри се наричат столници, Боилите се самонаричат Боляри и прочие.
 Още първите български изследователи по т.нар. "прабългарски въпрос" ясно отчитат, че прабългарските титли са от нетюркски произход. И ако в самото начало те се ограничават само до това, то днес ние със сигурност знаем етимологията на всичките ни титли, между които има такива, които са уникални и се използват от целия свят...
 Канасюбиги Маламир, от Бога владетел.
 "Неговия стар боила, кавхан Исбул, направи този водоскок и го даде на владетеля. А владетелят даде на българите много ядене и пиене, а на боилите и багаините даде големи дарове. Нека Бог удостои от Бога владетеля да преживее заедно с кавхан Исбул много години."
 Този надпис наред с мнозина други ни дава съществена информация по въпроса. Канасюбиги, безспорно означава От Бога Владетел, тъй като в гръцки източници българските владетели са наричани "от Бога Архонт".Това е явна гръцка интерпретация на българската титла.  Интересен е и въпроса колко са били великите боили, формиращи кръглата маса около владетеля.  Константин Багрянородни в "За управлението" пише за войната на Борис-Михаил I (852-889) със сърбите: "Сърбите му нанесли такова поражение, че пленили и оковали сина му Владимир и дванадесет велики боили.", но в творбата си "За церемониите" пише само за шест велики боили.  Любопитно е, че премного пъти в надписите се срещат и комбинации от няколко титли: Чепа, багатур боила колобър беше мой хранен човек. Той се разболя и умря вътре.
 Пресиян от Бога владетел на многото българи изпрати кавхан Исбул, като му даде войска, ичиргу боила и кана боила колобъра. И кавханът при смоляните...
 Зера тарканът Негавон беше мой хранен човек. Като отиде във войската, той се удави в река Тиса. Той беше от рода Кубиар.
 От 100 запазени до днес наши надписи, почти във всеки, присъства някаква титла. Явно е било, че

 българите не са
 хабели писменото
 слово напразно

 а са записвали важни факти, събития, мирни договори и други.
 Не може да се подмине и понятието Главатар, с което е означен управителят на лявата част на саракта при Кан Крум. Ето какво гласи той:
 "...направих моя брат, а стратегът Леон да бъде нему подчинен. От Бероя ...Дултроини е пръв за дясната страна ичиргу боилата Тук, а стратезите Вардан и Яни нему подчинени. За лявата страна на моя саракт, за Анхиало, Дебелт, Созопол, Ранули е главатар Иратаис, боила кавханът, а Кордил и Григора нему подчинени стратези."
 Дукляновската летопис пък ни казва, че:
 Владетелят на българите направи църковен събор на полето... Там събра народа на Зета и раздели страната на области. Начело на всяка област постави жупан, тоест стотник и седник (съдия).
 Във военно отношение българите са имали най-малко 10 познати нам титли и наименования и вероятно още мнозина, които никога не ще научим. Достатъчно ни е, че историята ни казва за Копан Есхач, от времето на Борис I Михаил, Боритарканът посрещнал учениците на Кирил и Методий в крепостта Белград, Тортуна Пиле Жупанът... и мнозина други български личности, заслужили да влязат под един или друг претекст в историята и да ни дадат възможността да откриваме истината. Защото Бори, идва от първобългарското Боруй - Крепост, а Таркан в иранските езици означава Съдник, Управител. Не можем да пропуснем и уникалното име на съвременната длъжност дипломат - Сампсис, засвидетелствано от времето на Симеон. Или пък титлата  вагантур, открита в списъка на българските пратеници в Константинопол през 869-870 г... И тъй поединично и бавно, но сигурно, у нас изниква една ясна картина. Картина на българската управленска система. Картина на саракта на древните българи - нашите предци. Картина... на организационно надмощие в страната ни. Защото през времето на Аспарух (680-700) и Крум (803-814) е имало само три цивилизовани страни в Европа, и една от тях е била... България!

Най-старото открито свиделство за титлата „Кан“ засега е от Омуртаг

 Кан е владетелска титла, която се използва от историците, като титла на българските владетели до началото на IX век. Самата титла не е засвидетелствана в нито един средновековен документ, отнасящ се до българските владетели, включително и в "Именник на българските канове", където се споменава титлата княз.
 В паметни надписи през първата половина на IX в. българският владетел Омуртаг (814-831), а след него и синът му Маламир (831-836), използват титлата "кан ювиги", "кан сюбиги", "канас убиги" и др.
 В надпис върху надгробна ара, намерен край с. Маломирово, Пловдивско, описващ войната на Крум с Византия, е използвана титлата AРХОН YBHГH за обозначаване на българския владетел. Ясно се очертава гръцката титла архонт пред българската убиги.
 В Именника на българските канове князe се назовават владетелите на Стара Велика България, а от владетелите на Дунавска България само до имената на Аспарух и Вихтун има поставена титла, която отново е "княз". Владетелите на Стара Велика България Органа и Кубрат имат византийската титла патриций, докато заради оказаната помощ от страна на Тервел (700-721), византийският василевс му дава титла кесар.
 Кан е изписано на петте мраморни ковчежета, които са положени в големи мраморни саркофази в Гробницата на българските владетели в църквата Св. Четиридесет мъченици във Велико Търново.

http://www.arhiv.vestnikataka.bg/archive.php?broi=1724&text=&fromDate=&toDate=&newsID=98357.

[Hatshepsut]

Българи и сармати се славели с храбрите си жени-воини

Двата народа, както и скитите, били ираноезични,
но говорели различни диалекти

Сарматите са народ, споменат още от Херодот през V век преди Христа, живеещ на изток от скитите, отвъд река Дон. Тасид разказва, че "сарматите живеели на гърба на конете си", което явно е отражение на представата на останалите народи за един такъв конен войнствен народ като сарматите. Подобно виждане бе разпространено и за българите заради това, което бе написал Енодий за тях. То само показва голямата доза страх на околните народи.
 "И те тачели доблестта на страната на сарматите, наричана и Бул-Карк" - "История на Халифите" Варапет Гевонд - VIII век. Сарматите са дошли в Европа по-рано от българите, но веднага след идването на нашия народ названията сармати, скити и българи започнали да се употребяват като синоними. През ранното средновековие трите народа (всъщност скити и сармати са сборни наименования на няколко народа) са говорили  диалекти на един и същи език от иранската езикова група. Днес е абсолютно сигурно лингвистично, че сарматите са ираноезичен народ със своя уникална - едновременно конна, и уседнала - същност. Подобен модел е разпространен при българите.
 Сарматите били достатъчно силен народ, за да иска данък от гръцките колонии по брега на Черно и Азовско море. Смята се, че за няколко века част от колониите дори изменили своя етнически състав, което се потвърждава от не-гръцките находки, засягащи бита на местното население. Страбон описва сарматите като сбор от четири етнически групи, живеещи между Днепър и Дунав (тоест, от времето на Херодот те са изместили живота си на запад).

 В живота на сарматите имало една важна особеност - отношението към жените и мястото им във тяхното общество. Херодот разказва във своята история, че сарматите са произлезли от бащи скити и майки амазонки. Разбира се, думите му не бива да се приемат буквално. Очевидно е направил това заключение, впечатлен и удивен от йерархичния модел на сарматите, в който жените също са воини и се бият редом с мъжете. Хипократ, друг грък, разказва, че "сарматските жени се стараели във всичко да приличат на мъжете и най-вече по храброст и сила." (При българите е имало идентичен обичай...) Херодот продължава с думите: "...и продължават до днес да прилагат древните амазонски обичаи, често ловувайки, докато яздят техните коне, заедно със съпрузите си, а във война стоят с тях на полето, и носят същите дрехи, каквито и мъжете... Никоя жена няма право да се омъжи, докато не убие враг на бойното поле."
 А ето какво пише Прокопий Кесарийски: "И наистина хуните (българите) нападали често ромейската държава, влизали в сражение с онези, които ги посрещали, и някой от тях там падали убити. А след оттеглянето на варварите, ромеите претърсвали труповете на падналите и намирали сред тях жени."
 Изглежда това, което Херодот и Хопократ твърдят за сарматските жени, е вярно, съдейки по многобройните вече проучени погребения на жени-сарматки. В повечето от тях са намерени голямо количество оръжия и части от бойни облекла...
 По своята същност българите (бактрийци) също са скити, по-късно заселили се до сарматите, като очевидно сарматите са се влели отчасти у българите и аланите поради слабата, почти нищожна разлика между тези народи.
 Сарматите имали пред-зороастрииска иранска религия. Боговете им били частично персонифицирани, като е имало силен култ към огъня, съдейки по намерените въглени и пепел около някои от погребенията. Поради голямата наситеност от народи в региона за един и същ период от време, е трудно да се идентифицира съвсем точно каква е била религията на което и да е от племената и народите, живеещи в Северното Причерноморие. След VII век за сармати изведнъж престанало да се говори, макар да е повече от ясно, че този народ - страшилище за Римската империя, водил сражения със легионите на Рим, не е изчезнал.

http://www.vestnikataka.bg/show_news.php?id=214231&cat=11
http://samoistina.com/2/sarmati.htm

[Алцек]

Древните български хроники

[vailen]

Може българките да не са били жени-войни, но съм абсолютно сигурен, че са умеели да въртят меча, все пак са били българки.

[Алцек]

Предсказания за България от Петър Осоговеца, богомилски жрец

“...А в четвъртия ден Господ създаде звездите - да красят твърдта небесна - и да бъдат знамение за векове и народи. Седем едри звезди сътвори Предвечният - и седем области на небето им повери.

И вложи Творецът седем духа в седемтях светила небесни, та седем ангела се родиха. И повери на всеки ангел по един от седемте народа - да го ръководи.

И ангелите, на които бе поверено да водят народите, се сдружиха с ангелите, що бяха пазители на тези народи, та всеки народ имаше по два ангела - един да го води, а друг да го пази.

Слънцето разпери криле над Египет, Месечината - над Междуречието, Вечерницата се спря над Елада, Звездата на Посланника покри с лъжи Юдея, Звездата на Бранника - Рим, а Звездата на Отшелника - Византия. А народите се не бяха още родили на Земята, но те живееха в чертозите на Господнята Премъдрост.

И вси народи получиха от Вечния по един звезден дух. Само над България тъмнееше мрачина - и звезден ангел не развя криле над нея.

И ронеше сълзи ангелът, що пазеше България, че всички си имаха другар, а той нямаше. И с плач поиска от Бога звезден дух-другар да му даде. Та се смили над него Творецът, ала нямаше вече звезда и звезден дух.

И духна тогава Бог в простора - и осени с божествено мановение Млечния път да властва над България...

И превратна бе участта на Египет, умряха двата народа-близнаци на Междуречието, изгоря Елада, погина Юдея, разсипа се Рим, само Византия и България останаха...

Но този, що се вслушва в пророчески вещания, знае твърдо, че неповолни бранни дни ще разсипят и Византия навсегда, а България като Огнена птица ще се възражда из собствената си пепел, та докрай на вековете ще пребъде...

...Защото гаснат звездите една по една, ала Божият пояс ще свети вечно - и Млечният път ще бъде светъл саван над мъртвата вселена...”


Из “За съдбата на народите” - 956 година
 (публикувано в том 2-2000 на сп. “Български писмена – Les lettres bulgares”)

http://www.spiralata.net/kratce/index.php/istoriya/454-osogoveca

[BMPO]

Горките гърци толкова са били наплашени от българите, че дори и от жените са се страхували. Ето сравнение с днешно време: горките днешни българи са толкова комплексирани, че си мислят, че всички западняци карат лимузини и живеят в имения.

[Петкан]

Арнолд Тойнби: "В света е имало 21 цивилизации. Една от тях е българската"

1. Английският изследовател, Арнолд Тойнби пише в 12-томното си издание за историята на народите, че “… В СВЕТА Е ИМАЛО 21 ЦИВИЛИЗАЦИИ. ЕДНА ОТ ТЯХ Е БЪЛГАРСКАТА. РАЗШИРЯВАЛА ГРАНИЦИТЕ СИ ПОСРЕДСТВОМ СВОЕТО СИЛНО КУЛТУРНО ВЛИЯНИЕ. Простирала се е от Белград до Крим и от Карпатите до Бяло Море, наричано в древността Тракийско.”
2. Известният английски историк проф. Норман Дейвис казва: “БЪЛГАРИТЕ СА В ЯДРОТО НА ЕВРОПЕЙСКАТА ЦИВИЛИЗАЦИЯ” С много факти, той доказва, че България е най-старата нация на Стария континент. Нещо повече, според него, когато България е била държава, Европа е “ходела права под масата”.
3. Президентите на Франция за българите:
Шарл де Гол: „БЪЛГАРСКАТА ДЪРЖАВА Е ЛЮЛКАТА НА ЕВРОПЕЙСКАТА КУЛТУРА И ЦИВИЛИЗАЦИЯ” 1962 г.

4.Франсоа Митеран : “БЪЛГАРСКИЯТ НАРОД Е ЕДИН ОТ СЪЗДАТЕЛИТЕ НА ЦИВИЛИЗАЦИЯТА НА НАШАТА ПЛАНЕТА.”
5. Италианският президент Карло Чампи в словото си при откриването на зимната олимпиада в Торино през 2006 г каза: “БЪЛГАРИТЕ СА ЕДНИ ОТ ПЪРВИТЕ ТВОРЦИ НА НАШАТА ЦИВИЛИЗАЦИЯ”.
6. Руския академик Дмитрий Лихачов:”…И чуждите завоеватели не можаха да победят тази ДЪРЖАВА НА ДУХА, защото в защита на българския народ в плътен строй стояха българският език, писменост и култура!… Българската държава на Духа се простира от Балтийско море до Тихия океан и от Северния ледовит океан до Индийския”.
“…вие сте най-древната от съществуващите днес културни нации и то не само в Европа, но и в света. Миналото погълна античността, древния Рим, Гърция и т.н., но България остана като жива отломка от древната европейска култура, най-древната …отломка. И затова трябва да я съхраним, та днешна България да не бъде само последна отломка от миналото, но и първата от бъдещето – първата култура, която ще прекрачи в третото хилядолетие и ще понесе културата към бъдещето…”
7. “Една от историческите заслуги на българите е тази, че задържаха успешно няколко века турците далече от сърцето на Европа. Те платиха прескъпо с кръвта си, с вярата си, свободата си и упадъка на брилянтната им култура по онова време” – Проф. Санте Грачоти, Италия
8. „Цар Симеон бе Карл Велики за България, но по-образован от нашия Карл Велики и много по-щастлив от него, защото положи основите на една национална литература.” – Френският историк Алфред Рамбо
9. “Българите бяха оня народ,който допринесе най-много за организиране и оформяне на цивилизацията на цяла Източна Европа. Прабългарите са организирали българо-славянските племена в една нация, в която българският дух и култура са останали подкваса за вечни времена”. – Проф. Геза Фехер – византолог, изследвал също историята на древните българи и маджари, както и историческите връзки между тях.Негово дело са трудовете – „Военното дело на прабългарите” и „Облеклото и оръжието на старата българска войска”
10. “Украинците, а също така и белорусите, и руснаците, всички си спомняме, че писмеността, културата ни и православната християнска вяра произхождат от България. Искам да припомня и факта, че двамата първи украински патриарси са етнически българи – Григорий Цамблак и Киприан” Вячеслав Похвалски – посланик на Украйна в България.
11. Византииските Тропарх от 999 година: “Те, българите, някога бяха най-справедливия от всички народи и от всичко на света почитаха най-много тези добродетели и сами достигаха голяма слава, а градовете и народите се присъединяваха към тях доброволно.”
12. Българите — това е народът, който имаше всичко, което е пожелавал; те вярваха, че светът е открит за тях; те никога не се съмняваха в победата си; това е народът, на който се учудваше светът.
Магнус Феликс Енодий , 486 г.
Магнус Феликс Енодий (473-521) – роден във Франция, близък приятел на остготския крал Теодорих, в негова чест написал „Похвално слово за крал Теодорих“
13. „Богомилите създават Европейското възраждане“ Франсоа Митеран (Това по-скоро е подходящо за в2)
14. „Това е народ, който преди тебе имаше всичко, което е пожелавал; народ, у който този е придобивал титли, който е купувал благородството си с кръвта на неприятеля, у който бойното поле прославя рода, защото у тях се смята без колебание за по-благороден оня, чието оръжие е било повече окървено в сражение.“ — Епископ Енодий (474-521), за прабългарите
15. „Нищо друго не им идеше така отръки, както да се прицелват, и нищо не можеше да издържи напора на стрелите им.“ — Йоан Камениат (края на IX век – началото на X век), за славяните
16 „Аз съм се учил да превземам, а не да предавам крепости.“ — капитан Узунов, в отговор на ултиматума на сръбския генерал Лешанин да предаде Видинската крепост през Сръбско-българската война (1885)
17. „Като стар кавалерист с особен интерес следях действията на българската конна дивизия и винаги бях във възторг от нейните смели действия. Мога да ви уверя, че досега се беше наложило убеждението, че атака на конница срещу пехота е невъзможна, което Вие опровергахте.“ — фелдмаршал Макензен, писмо до генерал Колев, Първа световна война (1915 – 1918)
18. “Българската държава е между седемте световни цивилизации”. - Проф. Шигеоши Мацуяма
20. “България, спасявайки делото на св.св. Кирил и Методий е заслужила уважението не само на другите славянски народи, но и на човечеството и това ще бъде така, докато влагаме истинско съдържание в думите напредък, култура и човечност. България не само е спасила великото дело на Кирил и Методий от пълно заличаване, но по своите земи тя е развила, обогатила и усъвършенствала това неоценимо наследство”. - Роже Бернар
21. “Волжските българи съществуват като народ и сега под наименованието “татари”. -Реза Х. Бариев, д-р на философските науки
22. “Въпреки, че ни смятат за татари, всъщност ние сме българи. Ние сме най-близки родственици с българите от Дунав. Просто едните са останали на Волга, а другите са отишли до Дунав и са се смесили със славяните”. - Талгат Таджмудин – Шейх ул-Ислам, Мюфтия, председател на духовния съвет на мюсюлманите в Русия и Европейските страни
23. “Историята свидетелства, че румъните са живели дълго време в близък контакт с българите, които са разпростели своята власт в отвъд дунавските земи. На този съвместен живот румъните дължат своята цивилизация през Средните векове”. - О. Деншиану

24. “Българите са хората, които ще вкарат всички народи по света в рая.” - Петър Дънов
25. Йоан Цеца - „И тогава всички пристигнаха в Авлида с кораби, и заедно с тях Ахил, синът на Пелей и на Тетида, дъщерята на философа Хирон, водейки войска от хуни-българи-мирмидонци на брой две хиляди и петстотин.“ (ГИБИ10 с. 104)
Йоан Малала и Йоан Екзарх направо твърдят, че Ахил е бил българин (ДЯК ком. с. 211)
26. Древният персийски поет Насири Хусрау казва в стих: “О, боже благий. Ти не трябваше да сътвориш в такова съвършенство устните и зъбите на тия чаровни българки, които са блестящи като луната”.
27. Арменските пътешественици от XVII век Хугас Инджеджиян и Степано Кювер уверяват, че “Българите са силен и непреклонен народ, който никога не се е страхувал от смъртта…Те са доброжелателни към своите приятели и зли към враговете си, безкрайно гостоприемни и обичат да живеят в мир и сговор със съседите си“.
28. Княз Светослав, вожд на Киевска Рус , предприема няколко похода към дунавска България. Неговата майка – Кралица Олга, е Волжко-Българска принцеса. Младия княз бил отявлен имитатор на всичко българско, и се стараел всячески да подражава на българите. С неговите походи срещу България, той не просто идва за плячка, а се опитва под неговия скиптър да подложи всички българи земи, и да унищожи българската държавност(с Цар/Кан Българин). Светослав е оставил в едно от писмата си от Българската си резиденция(крепоста Преславец),  до столицата си, едно интересно сведение:
„Майко, ако искаш да видиш по-красива земя от Киевската, ела в Кадъ кьой(Преславец),
защото в българската (ми) столица, като в център, се стичат всички скъпоценности на изкуството и природата, понеже това е средата на моята земя: гърците пращат тук злато, платове, вино и плодове; бохемците и унгарците сребро и коне; руснаците кожи, восък, мед и роби“.
29. Персийския  поет, Адалолоддин Мохаммад Балхи възкликва през XII век: На оня свят, в рая, красотата на жените надминава дори красотата на българката.
30. В 717 г., по времето на Дунавска България, започнала съществуването си през VII век, столицата на Византия е обкръжена от 200 000 араби с 5000 кораба. Тогава българският Хан Тервел спасява европейската християнска цивилизация, като нанася на арабите тежки загуби - 32 000 убити, твърди западния историк Алберик. За тази битка арабският пътешественик Ал Масуди пише: Българите са огромен, могъщ и войнствен народ. Един български конник може да излезе на глава на 100 или 200 конници. Ето така е ликвидирана ислямската опасност за Европа от Изток.

http://prosvetise.com/?p=9742


Списък на цивилизациите по Тойнби:

Египтична
Андска
Китаична
Минойска цивилизация
Шумерска
Маянска
Юкатанска
Мексична -слети в Централоамериканска
Хетска
Сириакска
Вавилонска (виж и Вавилония)
Иранска
Арабскa -слети в ислямска цивилизация
Далекоизточна — основна част
Далекоизточна — японски клон
Индична
Индуистска
Елинска (гръко-римска)
Православнохристиянска- основен клон
Православнохристиянска - руски клон
Западна

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%90%D1%80%D0%BD%D0%BE%D0%BB%D0%B4_%D0%94%D0%B6%D0%BE%D0%B7%D0%B5%D1%84_%D0%A2%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%B1%D0%B8
...

Арнолд Джозеф Тойнби
 1889-1975
...
"Православната цивилизация включва две силни империи-Византия и България.
Византия е страна със стари политически, социални и културни традиции.
България през седми век е още "варварска", но за кратък период става
равностоен съперник на Византия във военно и културно отношение.
През 1921 година Арнолд Тойнби планира многотомния труд "Изследване на
историята". През 1927 година, пристъпва към систематична обработка на
натрупания материал. Първите три тома излизат през 1934 година, следващите
три през 1939 година, а последните четири тома, през 1954 година.
Единадесетия том от 1958 година е справочен и съдържа атласи и географски
справки. Дванадесетия е публикуван през 1961 година и има характер на
самокритична преценка на цялостното му творчество.
Целите които си поставя А. Тойнби с "Изследване на историята" са общи и
конкретни. Общата цел според автора е да се преодолее тесногръдия,
микроскопичен поглед върху историята, да се възстанови балансът между
микроскопа и телескопа с които гледаме на историята. Историята според
Тойнби е наука за "социалното развитие". Тя се подчинява на свои закони,
различни от правилата за колекциониране и затова е необходим "панорамен"
поглед върху историческото развитие.
Развитието според Тойнби ще придобие видимост ако се проследят човешките
цивилизации, ако се проучат техните източници, същност, обща структура и
основни форми.
Понятието "цивилизация", се сочи често като основно във философско-
историческата концепция на Тойнби. Според т. нар. епистемологическо
определение цивилизацията е "интелигибалното поле на историческото
изследване - тази историческа единица, която единствено може да бъде
обхваната в цялост и като такава е познаваема”.
На второ място по важност е "онтологическото" определение на цивилизациите
като "монади", като "единици" на битието, още като цялостни системи със
структурни елементи. Такива са народите, държавите, институтите които са
взаимосвързани и взаимозависими. Общото между тях е, че са субект на
еднакви стимули и предизвикателства, като съответно "отговорите" на
предизвикателствата са различни, което и гарантира спецификата на
развитието на "структурните елементи" на цивилизацията. "Онтологическото"
определение не противоречи на "гносеологическото", а само го допълва и
уточнява.
При третото определение, условно наречено "историческо", цивилизацията е
стадий от развитието на човечеството, което се различава и генетически следва
примитивното общество. Затова периодът на цивилизацията според
изчислението, което предлага Тойнби, обхваща около 6000 години. Той се
опитва да конкретизира пределно широко определение и в икономически
аспект... "
http://www.radkomk.com/PravoslavnataCivilizacija.pdf


Редактирано от модератор: Подмяна на невалиден линк с валиден.

[Hatshepsut]

Според едно древно пророчество всеки българин трябва да съчетава в душата си три същности

Според едно древно пророчество всеки българин трябва да съчетава в душата си три същности. Първата е на мъдрец и просветен човек. Този път се нарича Пътят на човека. Някога тези хора са се представяли от една древна българска секта от слепи разказвачи – тумир. Тази традиция в България продължава до края на ХІХ век и е била олицетворявана от слепите-разказвачи гъдулари. Другата същност, която трябва да притежава всеки българин, е тази на воина. Това е Пътят на воина. В древността всички българи са били воини, боили, багатури и тиуни. Третата същност е тази на духовен човек. Това е Пътят на колобъра.

В пророчеството се казва, че всеки истински българин трябва да бъде просветен човек. Но за да стане истински българин, той трябва да съчетава в себе си воин, мъдрец и разказвач и духовник. В многотомната история „Тангра“ авторът е описал какво представлява българинът.

В знака „тангристки кръст” е закодирано знанието за тази най-съкровена тайна, как може отново да бъде създадена Велика България. В голям мащаб той символизира начина, по който се е управлявала древната българска държава – саракт, в която канът е стожерът или копието – туг, воините са мечовете, а колобрите са щита. А в малък мащаб символизира всеки български воин – копието е гръбнакът, ръцете са мечовете, а гърдите и торса са щитът. Копието с конската опашка символизира връзката на нашия народ с Тангра. То показва оста на орендата и върхът му като молитва е насочен към бог. Освен това долният край на копието идва от земята, средната част е скрита зад щита и оръжията, а горният край сочи към небето. В този смисъл долният край показва, че народът ни идва от древността и носи със себе си миналото. Днес силата е вложена в народа и дори да не се вижда, е скрита в него. Народът е щитът, а силата е туга, който народът брани. В бъдеще силата пак ще ни води към Тангра…

Всъщност това бяха четири знака на Тангра слети един в друг. Тангристкият кръст олицетворява легендата за българите, че България ще я има, когато се съберат трима: колобър, багатур и тумир и накрая се появи канът ювиги.

Най-отдолу бяха тумир, това бяха обикновените хора. Това беше Пътят на хората. Отдясно се намираха воините. Те бяха силните, затова държаха дясната страна. Лявата страна беше на духовността, на колобрите. Горната страна беше на кана. Тя осъществяваше връзката с Тангра – Бога-Небе. По нея протичаше основната оренда.

http://tokorazisto.wordpress.com/2014/04/05/

[Hatshepsut]

Първата цивилизация е по нашите земи

Най-старото земеделие в Европа; най-ранната каменна архитектура на Стария континент; най-ранната металургия на медта и златото; най-древната в Европа солодобивна индустрия; най-старото в света обработено злато; най-ранният добив и обработката на полускъпоценни минерали; първата писменост, предшестваща с около 2000 години другите системи за писане; първите в света стандартни единици за измерване; най-ранните в Европа центрове от градски тип с развита жилищна и обществена архитектура; първите портрети – реалистични човешки изображения с индивидуални черти. Най-старата човешка цивилизация се е зародила преди повече от 8 хилядолетия в района около Черно море и долното течение на Дунав и е процъфтявала по нашите земи.

Изложбата „Познанието на най-древната цивилизация", посветена на постиженията й, можете да видите до 15 юни в галерия „Credo Bonum" в София (ул. „Славянска" 2). В експозицията са включени знакови археологически находки, открити на територията на днешна България, които илюстрират как зората на световното познание е свързана с нашите земи. И повдигат въпроса каква е съдбата на тази цивилизация.



На изложбата могат да се видят находки от археологически обекти, доказващи, че по нашите земи за първи път в Европа се е развивала произвеждащата икономика – земеделие и скотовъдство.



„Езерният град" в Дуранкулашкото езеро – първата каменна архитектура в Европа

Къснонеолитното селище на остров в Дуранкулашкото езеро е от втората половина на VІ хилядолетие пр. Хр. Основано е от първите земеделци в Европа. Пластовете на възникналата по-късно селищна могила, единствената обитавана през цялото V хилядолетие пр. Хр. (каменно-медната епоха) в Южна Добруджа, илюстрират живота по времето на една от най-високо развитите култури в праисторическия свят, която достигнала своя апогей с културата Варна. Най-старата каменна архитектура на нашия континент е открита именно тук. Проучените къщи имали внушителна и за днешните представи за дом площ от 150 до 170 кв. м. Ориентирани по посоките на света, те оформяли и най-древните улици в Европа. Тук е изследван и най-големият праисторически некропол в света, функционирал непрекъснато от късния неолит (5300-5250 г. пр. Хр.) до края на енеолита (4150-4100 г. пр. Хр.).

Провадия – първата солодобивна индустрия

Праисторическата селищна могила Провадия е най-ранният регистриран в Европа солодобивен център и най-ранното укрепено с каменни стени, бастиони и ров селище. Добивът на сол започва там още около 5400 г. пр.Хр. (в късния неолит), а след средата на следващото пето хилядолетия придобива мащаби, които днес бихме определили като индустриални. Солта – „бялото злато", била защитена от най-древното каменно укрепление, откривано досега в Европа. Цялата произведена сол била изнасяна на много далечни разстояние, а срещу нея били получавани луксозни изделия и злато. Част от златото във Варненския некропол е купено точно с тази „бяла валута".

Варненският некропол – първото обработено злато в света

Откриването на Варненския халколитен некропол през 1972 г. е една от най-големите археологически сензации на ХХ в., която предизвиква революция в дотогавашните представи за появата и развитието на най-ранните цивилизации.
Количеството злато, намерено във Варненския некропол, не само надвишава като брой и тегло, взети заедно, всичкото праисторическо злато от същата епоха, намерено по света, но е и най-старото технологично обработено злато в света.

Сред откритите предмети има такива, които показват изключителни познания  в областта на математиката и астрономията, използването на еталони на числова, ъглова и линейна метрика и за хармонично съответствие.



Първите рудари

Първите  метали, употребявани от човека, са мед и злато. А първата и най-активна зона в света,  в която се добивало голямо количество мед, разпространявано в обширния Балкано- Карпатски ареал, възникнала през 5-то хилядолетие  пр. Хр (епохата на халколита).  През втората половина на халколита мед е била добивана от около 60 рудника на българска територия и от находища в съседните земи. Едно от най-значимите е в местността Ай бунар на 8 км северозападно от Стара Загора. Изчисленията на изследователите сочат, че в добива на медна руда там са били ангажирани над 3000 мъже.

Първите бижутери

Находки от ключови археологически обекти свидетелстват, че в древните български земи през неолитната и енеолитната епоха (края на VII - края на V хил. пр. Хр.) се е развил най-ранният в света добив и масово и целенасочено обработване на ювелирни минерали. Откриваните в праисторическите некрополи предмети, предимно накити и амулети, били изработвани от нефрит, жадеит, гагат (декоративни черни въглища) малахит, бледозелен антигоритов серпентинит, карнеол, тюркоаз, хелиотроп (зелен яспис с червени петна) и др. Времето на най-древната цивилизация било и период на създаването на най-ранните бижутерийни стандарти. Нефритът, обработван от ранния неолит до края на халколите е повод да се говори за Балканска "нефритова култура". От него се изработвали тесли, разпределители, игли и зооморфни амулети. Тюркоаз, хелиотроп (зелен яспис с червени петна) и други минерали били не само добивани в Източните Родопи. Праисторическите халколитни селища Орлово и Върхари били свързани с първото за Европа масово производство на мъниста от ювелирни минерали.



Дунавската  писменост - най-древната в света

Дунавска – така изследователите наричат най-старата писменост в света. Тя предшества с около 2 хилядолетия другите системи за писане и е с висока степен на логична и абстрактна мисъл, геометричен подход в изразяването на мислите. Сред най-популярните, знакови образци на тази писменост са известната плочка от Градешница от края на неолитната епоха, печатът от Караново, табличките от с. Татария в днешна Румъния  и др.

Тази писменост възникнала в естествената среда на едно развито със свои знания и идеология общество, което наред с иновациите  в областта на металургията, стандартите, градоустройството, архитектурата и други направило и този цивилизационен принос. Най-ранните й паметници се отнасят към VІ хилядолетие пр.Хр. Оригиналните форми на най-древната - Дунавска писменост, се развили от по-ранните декоративни мотиви. Те били нанасяни върху предмети със символичен характер. Постепенно тази писменост се разпространила на северозапад до Голямата Унгарска равнина, на запад до Адриатика, на юг към Македония и Тесалия, на изток- към Украйна. Процъфтявала до края на ІV хилядолетие пр. Хр.

Много изтъкнати изследователи са се занимавали с Дунавската писменост. Те предполагат, че сложните комбинации от прости геометрични единици върху глинените таблички вероятно изразявали вече абстрактни мисли, чувства, митове, а може би дори и представи за преходността. Има предположения, че изчезването на най-древната писменост е повлияла при формирането на по-късните писмености на древния свят, появили се в долината на Нил и Близкия Изток около 2 хилядолетия по-късно.

Краят на най-древната цивилизация и Черноморският потоп

Краят на най-древната цивилизация от нашите земи се свързва с изчерпването на възможностите за по-нататъшен икономически растеж на тогавашното общество и с появата на ново население. Но и с дълбоки климатични промени и природни катаклизми от края на 5-то хилядолетие пр.Хр. Черно море, което дотогава било сладководно езеро, било препълнено от нахлуващите води на Средиземно море, скъсали сухоземната преграда на Босфора. Нивото му се покачвало стремглаво и прогонило обитателите на бреговете му далеч навътре в сушата. Дали тези факти са свързани с легендата за всемирния потоп? Тръгнала ли е тя от нашите земи, за да я открием в по-късни времена в шумерския епос за Гилгамеш, а после и в библейския разказ за потопа? Отговорите и на тези въпроси могат да се потърсят на изложбата.



Изложбата в галерия Credo Bonum не случайно се открива в навечерието на 24 май. „Идеята е да се проследи колко древни са корените на писмеността. Първата е Дунавската от петото хилядолетие преди Христа, появила се в разцвета на първата човешка цивилизация, в контекста на високи достижения на технологиите, високо развито знание и абстрактното мислене.  Целта ни беше с изложбата да се допринесе и за популяризирането на постиженията на българските учени, чрез които древното познание да се превърне в част от мисленето за света на съвременния човек ", обясни консултантът на изложбата проф. Диана Гергова от Националния археологически институт с музей на БАН.

Цветелина Бориславова – председател на фондация Credo Bonum,  поздрави присъстващите на откриването като съмишленици на организаторите в голямата идея да се възроди знанието за тази цивилизация, за нейните познания и енергията й, защото миналото, настоящето и бъдещето ни са едно. „Трябва да се върнем към великото познание от нашите земи, където знанията са събирани повече от 8000 години. Изложбата разказва не само за това колко древна е тази цивилизация, а и че нашите земи са били технологично най-напредналият район в света по онова време. Учените са предизвикани да пренапишат историята. А наш дълг е да представим на света познанието, че тук е земята на най-древната цивилизация. И да помним, че в древното ни минало се коренят основите на нашата вяра и идентичност, но и на нашето бъдеще", каза на откриването на изложбата госпожа Бориславова.

https://spisanie8.bg/

[Hatshepsut]

Преди 8000 години цивилизацията в древна Варна е ползвала мистериозни технологии

Пълна мистерия е как е ставало снаждането на един златен лист с друг при това без да личи. Шевовете могат да се видят само под микроскоп.

„Това е била една изключително загадъчна цивилизация. Има едни биконични гривни, които не са ляти като цяло, а са изковавани като лист, който е снаждан с изчукване. Така единият слой прониква в другия слой – разказа пред „168 часа“ историкът от Варненския музей Валери Кинов. – Моето мнение е, че това е ставало на молекулярно ниво, защото снадката и шевът не се виждат. Трябва да го гледаш на микроскоп, за да го видиш.“

Според него златото е много чиста проба и затова е било изключително трудно за обработка.

„Откривателят на Варненския некропол, моят приятел, покойният Иван Иванов ми каза, че за някои от предметите е викал 13 отлични златари – допълни Кинов. – Идеята му била да установят дали могат да постигнат това ниво на изработка. Само двама са казали, че могат да го направят. Това е изключително трудно, защото златото е почти 24 карата и е много меко.“

Другата технология, която предизвиква недоумението на учените са мънистата от червен планински кристал.

„Той е изключително твърд – казва Кинов. – Освен че са шлифовани, десетки стотици мъниста са и пробити.“

Според него версията, че древните са го правили с медна игла като са въртели мънистото в пясък, не издържа.

„Това означава, че цялото племе, за да пробие не десетки стотици такива дупки, а само сто, е трябвало по цял ден да пробива дупки – казва Кинов. – На смени. То не е трябвало да се грижи нито за храна, нито за лов, за нищо.“

Според него това означава, че цивилизацията „Варна“ е имала други технологи за да пробие планинския кристал, с които съвременната наука все още не е наясно.

„Далеч съм от мисълта, че са познавали лазерни технологии, но при всички случаи не са въртели денонощно мънистата в пясък, за да може в един момент да ги пробият“, казва Кинов.

Учените и до днес продължават да изследват технологиите и свастиката от глинената чиния със златно покритие.

„Свастиката е на соларен символ, срещан в неолита – казва Кинов. – Много странен знак, може и да е на 9 хил години. Някои го свързват с двете пръчки, с които доскоро се смяташе, че е открит огъня. По научен път доказахме, че това е ставало когато лък се завърта с корда, прави се нещо като първобитен стан, след което се завърта една пръчка и тя разпалва огъня.“ Кинов посочи че след като експериментът е направен, той е показан и в учебния музей.
Предметите показват, че тази свастика има различно движение – в някои случаи се знакът се движи наляво, в други надясно.

„В източните религии се говори, че зависи от посоката, в която се върти свастиката. В едната е позитивната сила, а в другата – тъмната. Неслучайно Хитлер избира тъмната. Самата свастика символизира въртенето на галактиката,“ казва Кинов.

Той е убеден, че древните са били наясно с движението на небесните тела. В пещера във Франция има стенописи на 40 хил. години, на чийто таван е изрисувано цялото съзвездие от онова време.

„Има загадки, които съвременната наука не може да обясни. Tрябва да се простим с мисленето си, че онези, които не са имали коли, са по-тъпи от нас, много често ние сме на по-ниско ниво от тях“, казват археолози.

В артефактите се откриват и предмети от метал, който е смес между злато и сребро. В природата се намира изключително рядко.

Предизвикателство пред учените е да установят как древните са знаели къде какви камъни да копаят, как да ги разтопят, за да извлекат тези ценни метали от тях. Според проф. Иван Маразов жреците са притежавали тайното знание, което се е предавало по наследство. Само ограничена загадъчна каста е знаела как да обработва рудата, за да я трансформира в ценен метал.

Древно съкровище скрито под Аладжа манастир

Валери Кинов от 20 години проучва легендите за Аладжа манастир, недалеч от Варненския некропол. Братя Шкорпил пишат, че там са заровени несметните съкровища на Аладжа манастир и на още 12 манастира.

„Те били скрити там заради турските нашествия“, казва историкът. Според него е естествено за такова място под покровителството на боговете в трудни времена хората да крият най-ценните си неща.

„Така те ще бъдат съхранени от боговете и предпазени от разграбване – казва Кинов. – Оттам започна и моят интерес към тези легенди.“

Досега учените нямат яснота точно къде са тези лабиринти. Самият манастир е построен върху огромна скала.
Затова той се е заел с амбициозната задача древните тайни, до които се докосва, да представи в комикс. Главен герой в него е мистичният покровител на Аладжа манастир Рим Папа.

Според легендите той живее от хиляди години в подземията под манастира. Събужда се веднъж в годината, напролет и тръгва из околността. На всеки срещнат той задавал няколко въпроса: „Има ли още пръчки за каране на коне? Жените раждат ли още? Кравите телят ли се?“ Когато му казвали, че това го има, покровителят на манастира казвал: „Има още време.“ След това той отново потъвал в подземните лабиринти.

Кръстници на манастира стават гагаузите, които са християни, но говорят турски.
„Вероятно именно те пренасят легендата във времето“, допуска Кинов.

http://www.168chasa.bg/article/980020

[bozman]

Ако "Преди 8000 години цивилизацията в древна Варна е ползвала мистериозни технологии", това не значи, че тази цивилизация е  "Древната Българска цивилизация".