[Санстефанските митове и българските комплекси]

Санстефанските митове и българските комплекси
Проф. Пламен Цветков, Дойче веле


Какво всъщност празнува България на 3 март? Подписаният на тази дата Санстефански договор дефакто сменя едно владичество с друго. България спешно се нуждае от нов национален празник, казва пред ДВ проф. Пламен Цветков.

Според проф. Пламен Цветков единственото събитие, достойно да се чества от българите на 3-ти март, е Брест-Литовският мирен договор, сключен на този ден през 1918 година. Тогава България, заедно със съюзниците си от Първата световна война - Германия, Австро-Унгария и Турция - е на страната на победителите.
Този договор не носи на страната някакви териториални придобивки, но е документ, който я спасява от унищожение, тъй като е резултат от големия подвиг на българската войска в Добруджа, които отблъскват руската агресия към Цариград и проливите, и осигуряват оцеляването на българската държава.
Този факт е доста по-важен от осъществяването на националното обединение по-късно. Естествено, когато малка държава отблъсне агресията на велика сила, тя заплаща по-висока цена и тази цена в случая е непостигнатият национален идеал, който е движел няколко поколения българи в тези години, казва проф. Цветков.
Според него трябва да се прави разлика между самата война и договорът, с който тя приключва. И той не е Санстефанският, а Берлинският договор. Санстефанският договор е предварителен мирен договор, който фактически регламентира окупацията на България от Русия и е продукт на известния граф Игнатиев.

Освободителна война?
С руско-турската война, която според известния историк е по-правилно да се нарича войната от 1877-78 година, Русия се стреми да си осигури хинтерланда Цариград, денонсирайки по същество България. Сърбите пък искат да заграбят Нишко и Поморавието, които дотогава са били част от територията на българската екзархия. Румънците пък воюват за независимост, тъй като през този период те са били васални на Османската империя.
Несъмнено българското опълчение и четници се бият за свободата на своята родина, уточнява проф. Цветков. Целите на Русия, обаче, не са били освобождението на страната и това е обилно документирано. В договора от Сан Стефано се говори не за България, а за ,,балканска област" и това може да се прочете в архивите на руския окупиционен фонд.
Македония можела да бъде включена в тази ,,балканска област" само ако България остане протекторат на Русия. Това също може да се прочете в архивите, както и това, че името на България там изобщо не фигурира!
То се появява едва в Берлинския договор, който налага международен контрол върху руската окупационна администрация, който ограничава времетраенето на руската окупация от две години на девет месеца, и който изрично задължава Русия след изтичането на 9-месечния период да изтегли всичките си войски от страната. Именно това е договорът, който дефакто полага основите на съвременната българска държава.
Смяната на османското върховенство с руско владичество, подпечатано с договора от Сан Стефано, е всичко останало, само не и освобождение, продължава проф. Цветков. Той обръща внимание и на един важен аспект от по-новата история на страната - за комплекса на българите, че някога са били роби. Това, според  него, е крайно ирационално и дори вредно за съвременните отношения на българската държава със съседите й.

Българският език на унижението
Професорът-историк говори за "Санстефански комплекс" в българската история. Вече 104 години от Прокламацията на българската независимост през 1908 година на българите не им се удава да превъзмогнат своя комплекс за малоценност спрямо Османската империя и всичко турско. Това влияние може да се проследи дори и в начина, по който България реагира на някои стъпки и инициативи на съвременната турска република.
"Докато не превъзмогнем комплекса си за някакво робско минало и собственото ни антибългарско русофилство, ще изпитвам сериозни съмнения за пълноценното бъдеще на България", казва професорът. Според него няма добро чуждо владичество, а османското върховенство с нищо не променя тази максима. Той предпочита да говори за върховенство вместо за робство, защото след учредяването на Българската екзархия България все пак има някаква автономия в рамките на империята.
Словосъчетанието ,,турско робство" е твърде емоционално и няма нищо общо с науката, продъжава ученият. Българите не са били роби на турците поради една проста причина - робството в Османската империя е било силно ограничено. В много по-силна степен отколкото, да речем, в Америка до войната между Севера и Юга. В този смисъл българите до такава степен се самоунижават, че искат да се изкарат роби в миналото! Дори и ,,видни" съвременни български държавници говорят на този език на унижението, твърди професор Цветков.

Истината, цялата истина
Българите имаме нужда да погледнем историческата истина в очите, както навремето това е сторил в ,,Записки по българските въстания" възрожденецът Захари Стоянов, казва Цветков. Например да не си затваряме очите за това, как българите са се отнасяли към мюсюлманите по време на Априлското въстание и войната от 1877-78 г., както и по-късно по време на Балканските войни. Захари Стоянов е написал, че не турци, а българи-мюсюлмани са клали българи-християни в Батак, както и в много от 200-те селища, последвали съдбата на това паметно място.
Стоянов е писал и за чудовищния акт по време на бунта в Панагюрище, при който българин е пил от кръвта на заклан османлия. Той пише още, че българите не биха се вдигнали срещу султана, ако Османската империя е била просветена и напредничава страна, припомня професор Цветков.
Той вижда и паралел между нелицеприятните проблеми при осмислянето на българската история от самите българи с аналогичния процес в съседна Турция, където с изключение на най-просветените умове никой не иска да признае позорния за страната Арменски геноцид. "Трябва да оставим историята да свърши това, за което е предназначена - да ни каже истината, само истината и цялата истина за миналото", заключава професорът-историк Пламен Цветков.

http://www.svobodata.com/page.php?pid=8505&rid=

Българският език на унижението
Професорът-историк говори за "Санстефански комплекс" в българската история. Вече 104 години от Прокламацията на българската независимост през 1908 година на българите не им се удава да превъзмогнат своя комплекс за малоценност спрямо Османската империя и всичко турско. Това влияние може да се проследи дори и в начина, по който България реагира на някои стъпки и инициативи на съвременната турска република.
"Докато не превъзмогнем комплекса си за някакво робско минало и собственото ни антибългарско русофилство, ще изпитвам сериозни съмнения за пълноценното бъдеще на България", казва професорът.

Тези глупости писани от така наречения професор са най-вероятно платено от турската пропаганда изпълнение.
Този е един фалшив историк подобен на скопските историчари които непрекъснато искат да променят, подменят и в крайна сметка да фалшифицират историята.

на българите не им се удава да превъзмогнат своя комплекс за малоценност спрямо Османската империя и всичко турско

Няма такова нещо. Този "професор" трябва да си изяде дипломата и да иде да си похарчи с кеф турския хонорар в някой турски курорт.
Въстанията дето са ги вдигали българите за освобождението си от турско робство, не са ги вдигали от чувство за малоценност спрямо Османската империя а от омраза към турското робство което наистина е било турско робство.
Един Ботев например който е имал смелостта силно да обича и силно да мрази едва ли би тръгнал срещу Османската империя и турското робство от чувство за малоценност. Ботев силно е обичал България и свободата на българите, и силно е мразил Османската империя и турското робство.
Хайде, да приемем за момент че ние българите сме нетолерантни, нетърпими примерно спрямо турци и цигани, не разбираме цялата благодат от това че ни е поробила Османската империя, че в крайна сметка българите са едни големи неблагодарници та се противопоставяли на Османската империя. На българския гръб и без туй 100 тояги са малко. Тогава ще може ли въпросния "професор" да обясни защо освен българите и други европейски и християнски народи също са вдигали въстания за освобождението си от турското робство. Защо например половин Европа се е противопоставяла и воювала срещу Османската империя при турската обсада на Виена? Защо даже и неевропейски и нехристиянски народи също са се борили за освобождението си от Османската империя?

Те пък едни въстания, айде, айде...

[Санстефанския мирен договор е мит измислен от Русия за да прикрие истинската си политика пред наивните "братя" славяни.]

Тези глупости писани от така наречения професор са най-вероятно платено от турската пропаганда изпълнение.
Този е един фалшив историк подобен на скопските историчари които непрекъснато искат да променят, подменят и в крайна сметка да фалшифицират историята.
   

на българите не им се удава да превъзмогнат своя комплекс за малоценност спрямо Османската империя и всичко турско

Няма такова нещо. Този "професор" трябва да си изяде дипломата и да иде да си похарчи с кеф турския хонорар в някой турски курорт.  ...

А ти троле е най-добре рубличките(или там к'вот е) дето ги получаваш да си ги завреш отзад.
Че такъв комплекс е имало и го има и днес е абсолютно вярно. Дали ще го наречем комплекс от Османската империя или безгранична вяра в това, че Русия ни е освободила няма никакво значение, защото това са двете страни на една и съща монета, двете проявления на един и същи комплекс. Типичен пример за проявата му е писалия след тебе.
Като истински трол ти естествено променяш същността на темата и за да е ясна и да не се прави някой след тебе, че не е разбрал за какво става дума изрично ще я подчертая:
Санстефанския мирен договор е мит измислен от Русия за да прикрие истинската си политика пред наивните "братя" славяни.


През периода от 03.03.1878г. до Берлинския конгрес руски войски не са нарушавали демаркационната линия определена с предварителното примирие и точно по тази линия след това се е установила границата на България с единствените изключения - Българските територии подарени на съседните народи в замяна на помощта, която са оказали по време на войната или в замяна на други територии отнети от тях от Русия.
По време на войната, още преди сключване на примирието в територията на така наречената Санстефанска България са избухнали множество въстания на българите с цел да подпомогнат руското настъпление и да отвоюват свободата си.
Отговорът на руското командване на призивите за помощ на въстаниците, по време на "действието" на въпросния "Санстефански мирен договор" бил един и същ :

"За съжаление Вие оставате извън демаркационната линия определена със сключеното примирие и за защита от башибозука следва да се обърнете към редовната турска армия ..."

П.П.
Крайно време е русофилистиците да разберете, че границите на България са определени с Райхщадските споразумения, а не на Берлинския конгрес.
Берлинския конгрес потвърждава само едно винаги спазвано до тогава старо правило: Границата минава там до където са стигнали войските при сключване на примирието и включва само договорки постигнати при подписването на примирието. На югозапад руските войски са отказали да се притекат на помощ на въстаниците извън териториите определени с Райхщадските споразумения между Русия и Австро-Унгария(с едно малко изключение направено по молба на местните турци).

Те пък едни въстания, айде, айде...

Чисти си клекалото и не коментирай неща, които не разбираш, ако обичаш !

Не знам какво да чистя, ама предвид факта, че братята гърци петнадесет години се бунтуват и накрая сами се освобождават, нашето си е много смешна работа, много...

... че братята гърци петнадесет години се бунтуват и накрая сами се освобождават, нашето си е много смешна работа, много...

Вече ме убеди, че познанията ти по История на България са много повърхностни и са ограничени единствено до казионната история. Сигурен съм, че не знаеш нито кои са четирите най-големи  въстания на българите срещу Османската империя, нито кое от тях е най-успешно.

[Кои са четирите най-големи въстания на българите срещу Османската империя и кое от тях е най-успешното ???]

Виждам, че не знаеш и за това се правиш, че не си видял какво съм написал.
Ще задам въпроса към всички русофилистици полазили форума, не че очаквам някой от вас да ми отговори, защото в историята на Задунайская не пише за такива неща, а вие друга история не сте чели и не знаете.

И така:
Кои са четирите най-големи въстания на българите срещу Османската империя и кое от тях е най-успешното ???

П.П.
От доста време се изкушавам да пусна "празни теми", тоест теми само със заглавие и въпрос под него, от сорта: Какво знаете за ... ? и да ги оставя да си ви седят празни за да ви избожда очите пълното ви невежество и непознаване на истинската история на България(Не говоря за тази на Задунайская).

[Истината за 3 март]

Истината за 3 март


Ние не отдаваме почит на падналите в Руско-турската война в 1877-1878 г., ако премълчаваме сенчестите страни на тази акция, чийто завършек – Берлинският конгрес – бе началото на безкрайни фаталности за България. Как е възможно, щото първите народни представители – както пише проф. Мутафчиев, – избрани да дадат конституция на новото княжество, да са обмисляли сериозно въпроса дали не е по-добре да върнат подарената свобода и да се завърнат под турска власт, за да възстановяват разпокъсаното народно единство? Потресът сред ликуването от свободата? Моментно недомислие или оправдана реакция срещу пропадналото руско освобождение?

Добитото с военната намеса на Русия освобождение в 1878 г. не бе прочее напълно в съзвучие с революционните традиции на българското Възраждане. Известно е, че вече Раковски се доверяваше само на собствените сили на народа: поучен от изхода на полското въстание, той не искаше да вярва много в чистотата на руските намерения, носени повидимому от славянско съчувствие. Покажете ми едно стихотворение, една статия на певеца на революционната борба, по-сетнешния идол на българската младеж, Христо Ботев, в която той да е възпял или пък да е изразил журналистически надежди в помощта на Русия? Напротив, конфликтът с Любен Каравелов бе по повод именно на славянофилските, даже панславистки увлечения на последния. Ботев застъпваше срещу това недвусмислено становището, че южните славяни могат да намерят подкрепа само в собствените си сили, тъй като всяка чужда намеса може само да им навреди. "Европа и политическите обстоятелства – пише Ботев в "Знаме" (бр.13 от 27.VII. 1875 г.) – дават свобода и самостоятелност само на тогова, който може сам да я добие". Да не би Левски, Апостолът на Свободата, да е поучавал народа да очаква свободата си от руския цар? Как би могъл, когато и основаването на българската Екзархия бе последвало след борба за духовна свобода и единство първоначално без подкрепата на Русия и даже против нейната черковна политика в Цариград? Така боговете на българското надигане – Раковски, Ботев и Левски – стояха всички на националната, което значи антируската линия. Тогава антируското настроение в България е било тъй силно, че някои българи са били готови да склонят на дуалистично решение с Турция, което, както пишеше Петко Славейков, "ще избави веднъж завинаги християните от привидната закрила на Русия". Даже и когато в пролетта на 1877 г. войната вече се задаваше, някои българи настояваха да се организира ново собствено въстание (вж. в. "Нова България, 9 януари 1877 г.). Ненапразно ръководителят на руската цивилна канцелария княз Черкаски разтури българската Благодетелна дружина, легалното прикритие на революционните среди, още в началото на започналите военни действия.

С право прочее революционна България бе разочарована от несполучливото "освобождение" на русите, което завърши с това, че народостно България бе разпокъсана на шест части: Северна Добруджа бе дадена на Румъния, от Северна България бе образувано автономно княжество, южната част на страната остана под името Източна Румелия под върховенството на султана, Тракия и Македония бяха върнати в границите на европейска Турция, западни части, Моравско, с градовете Пирот и Враня, бяха прехвърлени в Сърбия. По-жестоко едва ли би могло да се постъпи с един народ, тъй както бе сторено в Берлин с българския. Но действително ли Берлинският конгрес носи вината за това разбиване на България, с което Дизраели и Бисмарк биха заличили възвишено-безкористното освободително дело на България, както ни набиваха в главите в най-ранните часове по история? Тази легенда е една от онези злоумишлени изкривявания на историческата истина, които в новото време стигнаха до гротескното. Виновна за неуспеха на руската освободителна акция бе напълно и изцяло само лошата, недостатъчна дипломатическа подготовка и военно провеждане на тази акция от страна на Русия. Неумела, както тя бе още от самото начало, тази акция не можеше да завърши другояче.

Под вътрешнополитически натиск царска Русия се реши на война в един момент, критичен за Европа, когато интересите на Великите сили бяха изпаднали пак в конфликт и затова никоя от тях нямаше желанието да се занимава още и с Източния въпрос. Представителите на тези велики сили се събраха неохотно, подканени от Априлското въстание в 1876 г., на прочутата посланическа конференция в Цариград, където, съобразявайки се с принципа на автономността, очертаха населените с българи области в почти две равни части. Конференцията реши и съответната програма за реформи, но, насърчавано от английския посланик Елиот, турското правителство ги отхвърли. Не бе трудно да се отгатне, че Лондон няма да допусне създаването на всебългарска държава и че всяка акция в това отношение среща решителната съпротива на Англия.

Английският историк Тейлър пита и ние питаме с него – защо русите не са концентрирали усилията си върху провеждане на решенията на конференцията, които задължаваха и Англия? Отговор на този въпрос намираме на с. 308 от т.I от издадената в 1954 г. от Съветската академия на науките "История на България", където четем: "Царското правителство преследваше във войната с Турция завоевателни цели и само ползваше лозунга на една освободителна война". Така Русия избра другия път, пътя в неизвестността. Тя се опита наистина да спечели Европа за намесата си на Балкана, но не си осигури и най-малката дипломатическа преосигуровка. Бисмарк отказа благоразумно да вземе страна, Франция разочарова русите, тъй като разчиташе на английска помощ срещу Германия. До известно разбирателство се дойде само във Виена, протоколирано в т.нар. Будапещенски конвенции от 17 март 1877 г., които обаче са поразяващи за "руската легенда". По силата на тези конвенции Русия се задължаваше при разчленението на европейска Турция "да не бъде образувана никаква славянска или друга държава"! С други думи, по-сетнешната Санстефанска България беше дълго преди започването на военните действия вече договорно отречена от русите. Същото се повтори и преди Берлинския конгрес: "Вярно е затова – пише цитираният вече английски историк, – че русите бяха обещали да не учредяват на Балкана голяма славянска държава, и то според тяхното желание или най-малкото според желанието на онези руски дипломати, които не бяха въодушевени панслависти". Тейлър споменава тука един органичен недостатък на петербургската дипломация, която носи вината за мъртвородената Санстефанска България: кавгата, съревнованието между славянофилите и т.нар. западняци сред руската държавна йерархия, които се отразиха опустошително и по отношение на България. Руският посланик в Лондон граф Шувалов бе отявлен "западняк" и – както се казва по-нататък при Тейлър – "проявяваше разбиране за усилията на Англия да ограничи ефекта на руските военни победи". На 30 май 1877 г., един месец преди започване на войната, Шувалов дава по нареждане на външния министър Горчаков в Лондон уверението, че Русия се задължава срещу неутралитета на Англия да създаде една автономна България само на север от Балкана! Официалната историография на днешна България споменава тези два факта – будапещенската конференция и спогодбата Дерби-Шувалов – мимоходом, но премълчава умишлено историческото им значение (1).

Но най-важното идва тепърва: Санстефанският договор бе наложен на турците от славянофила граф Игнатиев, без да бъдат сондирани европейските велики сили, нещо повече, без да бъде запитано външното министерство в Петербург! Когато Игнатиев се завръща там, Горчаков му обръща гръб и го подканва "грубо" да "пробута" сам своя договор. Игнатиев се опитва най-напред във Виена, разбира се, без успех. Андраши настоява на разделянето на тъй създадената България, позовавайки се на Будапещенските конвенции. Тука Игнатиев направи нова една грешка, която го обезсмърти съвсем негативно: той предложи създаването на една автономна Македония, начело с австрийския генерал Родич – и създаде по този начин едно понятие, което дотогава липсваше в дипломатическия речник. Успех постигна срещу това граф Шувалов в Лондон, наричайки договора от Сан Стефано "акт на най-голямата глупост, сторена от нас досега". Той сключи с новия английски външен министър Солсбъри на 30 май 1878 г. – значи две седмици преди откриването на Берлинския конгрес! – спогодба, която погребваше фактически България. На самия конгрес Русия изигра ролята на измамената, но накрай се задоволи с анексирането на румънска Бесарабия и със завоевания в Азия. "Свещената мисия", заради която Царят бе призовал на бран, завърши с пазарлък между великите сили: Англия си присвои по този случай Кипър, Австро-Унгария си издейства окупацията на Босна и Херцеговина.

Стана това, което трябваше да стане: тъй като Русия се бе впуснала във военна авантюра, без да има някаква определена програма за бъдещето на предстоящата да бъде освободена България, раздвоената вътрешно руска дипломация не защити военно завоюваните земи. В решителните часове военното покритие на дипломацията бе изтъняло, като оставим настрана обстоятелството, че последната бе водена в Берлин от канцлера Горчаков – един човек, когото собственият му военен министър считаше за "съвършено невменяем". Този същият Милютин, който на оплакванията на Шувалов за недостатъчни инструкции, бе отвърнал: "Защо ви са инструкции, драги графе, и откъде ще ги вземете? Вие знаете положението: ние не можем повече да се сражаваме както поради финансови, така и поради военни съображения. Отстъпете по-добре във всичко, за да не застрашите конгреса". А когато пратеникът Нехлюдов донесе от Берлин лоши новини, Милютин го подкани още веднъж да сложат край в Берлин: "Ние не можем да водим нова война и затова трябва да приемем всички условия". И тъй като Русия не можеше да рискува война с Европа, тя предостави на трите милиона свободни българи да свършат това, което голямата Русия не можа да постигне. Който обаче мисли, че в следващите години Русия е подкрепила енергично усилията на българите за национално обединение, той се лъже много. "Вие трябва най-после да се примирите със създаденото" – заяви Царят на една българска делегация. Не знаеше ли той, че българите никога няма да се примирят, че – за да дадем само един пример – при влизането на новоизбрания княз Батенберг в престолния град Търново Стамболов го присрещна с плаката "Помни неделимата България".

Националното освобождение и националното обединение станаха така по вина на Русия две различни неща – и задача беше сега на българите да се заемат с тях. Това е историческото значение на т.нар. Освобождение от 3 март 1878 г. Тази задача определи по-нататъшната история на България, тя стана марката за величие и малодушие, за ум и безумие...

Из "България и Европа", публикувано в: Стефан Попов, Българската идея, София, ИК Летописи, 1994, с.89-94.

http://www.dnevnik.bg/analizi/2015/03/03/2483452_istinata_za_3_mart/?p=0#addcomment

[Рекорд в Историческия музей - 45 хил.посетители на празника днес]

Изключително интересно интервю на Бат Божо (Божидар Димитров) в tv.news7 на 03. 03. 2015г.

Рекорд в Историческия музей - 45 хил.
посетители на празника днес



http://news7.bg/predavania/newsroom/vsichki-videa/rekord-v-istoricheskiya-muzey-45-hil-posetiteli-na-praznika-dnes/137283#.VPYx1Lf9mt8

Най-голямата неистина, която съм чувал за Трети март е, че Русия не е възнамерявала да ни освободи, а да ни направи губерния. Това категорично не е вярно, каза проф. Димитров

[Рекорд в Историческия музей - 45 хил.посетители на празника днес]

Изключително интересно интервю на Бат Божо (Божидар Димитров) в tv.news7 на 03. 03. 2015г.

Рекорд в Историческия музей - 45 хил.
посетители на празника днес



http://news7.bg/predavania/newsroom/vsichki-videa/rekord-v-istoricheskiya-muzey-45-hil-posetiteli-na-praznika-dnes/137283#.VPYx1Lf9mt8

Уважаеми  колега omerzen, не си струва да си хабиш клавиатурата и времето по отношение на доказването на исторически събития по две причини.
Първата е тази, че на по-голямата част от българите им е безразлично това, как е написана историята на родината им, а останалата част е в състояние да приеме всякакъв исторически буламач като истина.
Спомням си за подобни изцепки с претенции за "достоверност", защото преди 3-4 години един съфорумец убедено твърдеше, че Георги Бенковски е бил служител на НКВД...
Българската история е превърната от самите българи(някои с титли и звания, а други съвсем неизвестни) в един огромен супермаркет, където всеки си взима от това, от което има някаква нужда, без да се замисля, дали взетото е менте или е истинско.

На вас мурзилките може да ви бъде простено, но на този "професор" Лъжидар Димитров - НИКОГА !
И това е, защото вие може да си четете историята ни, списана в Москва колкото искате и да вярвате, че други факти няма, но този като е професор значи трябва да е чел и някои документи в оригинал и да знае, че още ги има в държавния архив.
Аз знам, че го е правил ама си трае, защото в едно предаване му зададоха неудобен въпрос и той смотоляви нещо от типа "Ама то тогава ние сме клали турците и е по-добре да не го коментираме ..." .
Това показва, че е много добре запознат със събитията, които най-старателно са изтрити от историята на България, но предпочита да мълчи за да запази сладкото си директорско местенце, защото ако се разрови някой в тях ужасно ще се развони, но не толкова заради убитите турци, а от мръсните кирливи гащи на освободителите.

[Никой българин няма комплекс за малоценност щото да счита себе си за наследник на роби. Те това е къде им бърка в **** и така ще бъде винаги.]

Заглавието и това което се отнася до него е вярно.   Но ,,пълнежа" на този ,,труд" ясно показва, че пак някой си е продал мизерната псевдонаучна душичка за няколко сребърника. Според този палячо и неговите последователи явно трябва да обявим падането под турско робство за национален празник. Понеже робство нямало, само някакво си върховенство, което изисквало от нас 500г. да хрантутим най – мързеливата и назадничева племенна структура дотътряла се на Балканите.


,,Той обръща внимание и на един важен аспект от по-новата история на страната - за комплекса на българите, че някога са били роби. Това, според  него, е крайно ирационално и дори вредно за съвременните отношения на българската държава със съседите й."
Разни Глистевци. Ирационално е да забравяш, че нашите съседи са ни отявлени врагове и нищо друго освен политическа куртоазия не трябва да ни свързва с тях.
Никой българин няма комплекс за малоценност щото да счита себе си за наследник на роби. Те това е къде им бърка в **** и така ще бъде винаги. И разбира се, че ,,робство" не е най – точната дума да опише този уродлив гнет в който са живели българите докато е съществувала Османската държава. Просто няма по точна дума  за това потисничество, в което ти взимат децата или ги убиват, отнемат плодовете на труда ти и единствената цел на съществуването ти е да ставаш обект на унижения.




"Вече 104 години от Прокламацията на българската независимост през 1908 година на българите не им се удава да превъзмогнат своя комплекс за малоценност спрямо Османската империя и всичко турско. 
Словосъчетанието ,,турско робство" е твърде емоционално и няма нищо общо с науката, продъжава ученият. Българите не са били роби на турците поради една проста причина - робството в Османската империя е било силно ограничено."
Боже, дай ми сили.... трябва да си голям гьонсурат, карабатак и шизофреник за да прокламираш подобно нещо.  Значи ние българите нямаме никакви комплекси спрямо турците, защото те са мързеливи, крадливи безродници. Особено потурчените. Т. нар. Османска империя с какво да ни комплексира? Води се империя защото е мултиетническа държава със сложен държавно-административен апарат -  е, й?
Тук не говорим за Рим, няма никакво величие, за кой  император иде реч.......
Колкото тези маймуни са имали империя, толкова и ние сме били роби – тъй де думите просто се използват за онагледяване.
Словосъчетанието ,,труско робство" е твърде емоционално и има общо с историческата наука, но това може да е упражнение за учен човек, а не за катъци.
Има тука нещо, което с ,,силно ограничено", но то касае морала и дефицита на хуманност у автора на тези глупости.


"Стоянов е писал и за чудовищния акт по време на бунта в Панагюрище, при който българин е пил от кръвта на заклан османлия. Той пише още, че българите не биха се вдигнали срещу султана, ако Османската империя е била просветена и напредничава страна, припомня професор Цветков."
Един ,,чудовищен акт" срещу стотици хиляди. Сега да вземем да хванем това изключение и да си вадим очите с него във всеки удобен момент. Да го изнасилваме по път и над път, като уйдурмата наречена възродителен процес с една жертва, може да се каже убита от слабоумната си майка.

[Емили Странгфорд: Само Европа може да освободи българите от новото робство на "големите братя"]

Емили Странгфорд: Само Европа може да освободи българите от новото робство на "големите братя"




В тежки часове, несгодни
За народа ни злочест,
Пълна с чувства благородни -
Идеш ни на помощ днес.
Идеш да дадеш утеха
На разбитите сърца,
На тез що са голи - дреха,
- Хляб на гладните деца.
...
Чест на тебе, леди славна!


Така започва стихотворението на Иван Вазов "На леди Странгфорд".


Тя е родена в 1826 г. като най-малка дъщеря в семейство на изтъкнат военен и географ адмирал сър Френсис Бофор /1774 – 1757/. Отрано проявява интерес към пътешествията, към близкоизточните страни и култури, типичен за Викторианска Англия. След смъртта на баща си, през 1858 г., младата Емили предприема голямо пътуване из Мала Азия, Египет и Сирия. Публикуваният в 1861 г. неин пътепис става повод за среща с друг млад познавач и изследовател на Изтока – дипломатът лорд Пърси Странгфорд. Двамата сключват брак през 1862 г., като остават да живеят в този регион. През 1864 г. тя публикува втората си книга – "Източният бряг на Адриатика", в която описва пътуванията си със своя съпруг, под чието влияние Емили Странгфорд развива своя интерес към политическата съдба на Балканите и споделя симпатиите към българите и вярата в тяхното политическо бъдеще. Смъртта на лорд Странфорд в 1869 г. е повратна точка в живота й. Тя се посвещава на милосърдие и организирана благотворителна дейност, като се обръща към света на обществената несправедливост, болестите, бедността и страданието.

Изострянето на Източния въпрос и криза през средата на 70-те години я ангажират със съдбата на жертвите на османските репресии. През август 1876 г. лейди Странгфорд излиза с апел за създаване на Фонд за подпомагане на българите. В продължение на няколко месеца тя предприема мащабна дейност в Пловдивско: изгражда няколко болници /в Батак, Карлово, Панагюрище, Перущица, Петрич и Радилово/, доставя за пострадалите български села дрехи, лекарства, болнично оборудване, храни, сглобяеми къщички. Тя сама извършва голяма част от работата не само по организирането на събирането на средства в Англия, но и по осигуряването на доставките в България и за целта обикаля селата, проучва нуждите и привлича местни дейци – свещеници, учители и представителки на женски дружества. Емили Странгфорд продължава благотворителната си дейност в следващите години. В 1887 г. тя умира на път за Египет, където подготвя откриването на нова болница.


"Дневник" публикува откъс от статията на Емили Странгфорд "Източна Румелия", май 1879 г.

/ Emily, Viscountess Strangford, East Roumelia, "The Nineteenth Century", May 1879, p. 822-832/
... Българинът е лъжлив поради навика да се страхува, но освободен от страха, той е прям, пълен с проницателност и отлична чувствителност, по природа е много работлив, ужасно пестелив и има импулс към морален и физически напредък, което е невероятно интересно и заслужаващо възхита.

Той според мене е най-добър от славянските нации; и още той е най-малко обичаният. Той е индивидуалист, не се привързва лесно. Не се колебая да кажа, че няма друга европейска нация с толкова малка естествена склонност към привързване. Любопитен факт е, че дори малко образование изведнъж развива нежни фибри, те стават любезни и приятелски настроени. Те са скучни и намръщени хора сега; но две или три образовани поколения със сигурност ще развият тези черти в жив и добър характер.

Тяхната оскъдна пестеливост ще се превърне в разумно спестяване, тяхната егоистична отчужденост ще се претопи в приветливо приятелство. Днес всички - и бедни и богати, без изключение, са противно самодоволни, изключително самоуверени и пълни с най-
абсурдна суетност, макар че имат малко, с което да се издокарват. И разбира се вниманието, което те са привлекли, е повишило невероятно тяхното самочувствие.

Оставени са на обучението на руснаците, чието надуто самочувствие е толкова непоносимо, чието невежество дори и когато са образовани е толкова поразително и чието измамничество е толкова безгранично. Подпомагани от Европа, окуражени от Запада, българите ще се развият в един солиден ценен народ, способни да управляват себе си и да спечелят респекта на европейското семейство от нации, в което, аз дълбоко
вярвам, те най после ще бъдат един ценен член, ако се пазят от Русия.

Наш дълг е да им помогнем да постигнат това. Беше наш дълг да им помогнем много по-рано като християни и като съграждани на света; но нашите сънародници не знаеха нищо за тях, не мислеха и правеха нищо за тях; само отделни индивиди работеха сърдечно, за да им покажат пътя към прогреса.

Ако това беше продължено и постоянни мъдри мерки бяха предприемани в Константинопол, българите биха са развили и постепенно освободили в необходимото време и в трайна задоволителна форма, твърде различна от нещастията, които сега ги сполетяха...



...Печелившата позиция днес е разумните хора да гледат напред, а не назад. Жестокостите на миналото са минало и нищо добро не може да се постигне, ако се повтарят и постоянно припомнят до втръсване; нашата цел е ограничена - какво трябва да направим, за да оформим една нова нация по честен начин и със съзнателна работа; ние искаме да я отнемем от ръцете на тези, които сега я градят с измама и подлост. Навремето ние говорихме твърде много, че трябва да й помогнем; нека сега го направим.

И най-напред нека неотклонно настояваме те да осъзнаят, че тези, които искат да влязат в кръга на национален живот трябва да поемат своите отговорности и задължения, освен привилегии. За да станат една европейска нация, те трябва да се съгласят да приемат диктата на Европа. Те са млади и невежи, но те са обучаеми; нека Европа им покаже истината и те ще я последват. Санстефанският мирен договор ги направи руски роби, но те нямат достатъчно интелигентност да осъзнаят това.

Берлинският договор им даде национален живот. Нека прозрат това, за да запазят и развият този живот. Русия претендираше, че акушира при раждането на нацията: тя държеше пръста си върху гърлото на новороденото дете и не винаги криеше своето намерение да го удуши, ако настъпи подходящ момент. И българската нация безспорно ще загине при този фатален факт, ако са слепи днес и ако Европа не ги наблюдава, за да предотврати това.

Берлинският договор, колкото и да е хубав /или лош/ се компрометира, допускайки руснаците да останат в Румелия за една година. На предложението за съвместна окупация руснаците открито признаваха, че те нямат намерение да оставят българите на самите тях. "Ние се сдобихме с тези прасета и ние възнамеряваме да ги водим" - това е постоянно повтаряното изречение в устата на всеки руснак. Българите, с техния младежки ентусиазъм и нови войски – горди като ученик с новата си униформа – вярват, че могат да се отърват от руснаците, когато искат. Те не могат. Само Европа може да освободи българите от новото, по-тежко и по-потисническо робство на техните "големи братя". Българската нация не е подобие на Русия... и само с помощта на Европа тя ще може да се освободи от деспотичното потисничество на руската църква и народ, което вече започва. Те може да даряват букети на своите освободители по празниците – всеки българин желае да добави още един празник към и без туй дългия празничен календар: но някои от тях започват да разбират, че техни братя тихомълком са изпращани в Сибир, за да медитират върху своите твърде приповдигнати национални аспирации.

Урокът, който българите трябва да научат, е просто този: нека те да се придържат към закона на Европа; нека те демонстрират, че са способни на самоуважение, самоконтрол и достойнство; нека те спокойно приемат протекцията на Турция, която със сигурност няма да им навреди, защото тя ще ги използва, за да влезе в кръга на европейските нации и ще ги пази от Русия. Тяхната независимост така покровителствана и гарантирана от думата на Европа ще се развие в едно здраво и плодоносно дърво. Извънредно много те се нуждаят от няколко години протекция и осиновяване. Тези години биха им позволили да постигнат единство, мъдрост и сила: без тях те не могат да спечелят респекта на Европа нито пък да си подсигурят един продължителен национален живот. Хребетът на Балкана има много малко общо с растителността по-долу, така се различават миналата и сегашна ситуация; дали някой чувства и вярва, че по същество турският неагресивен войник, внимателно наблюдаван, както и ще бъде, от офицери отговорни пред европейската комисия ще бъде виновен за насилие над въоръжени и обучени българи. Винаги предпочитаната игра на Русия е играта на изчакване; нека българите следват нейния пример и докажат, че и те могат да чакат; ако направят това, накрая ще спечелят играта. Постепенно, бавно, както се надявам, но затова пък сигурно те ще стигнат до една пълна и зряла независимост.

Консолидирани, опитни, пречистени, себеуверени, те ще бъдат една истинска нация: тогава те ще бъдат способни да кажат на руска България "Отхвърли робството на царя: присъедини се към нас и нека бъдем едно, обединена свободна България!"


Емили Странгфорд




https://www.dnevnik.bg/bulgaria/2018/03/02/3134383_emili_strangford_samo_evropa_moje_da_osvobodi/

Един алогизъм в превода на "Именник на Българските канове"

Започната от Боритаркан

Отговори: 0
Прегледи: 2375

Кога трябва да бъде празникът на българските ПВО-войски?

Започната от Иван Иванов

Отговори: 0
Прегледи: 1571

Българските земи под византийска власт (1018-1185)

Започната от Hatshepsut

Отговори: 3
Прегледи: 5141

Българските сини барети

Започната от Александър

Отговори: 3
Прегледи: 4657

Българските владетели

Започната от Радко

Отговори: 87
Прегледи: 25998