Автор Тема: Български народни юнаци - национални герои  (Прочетена 9169 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен генерал Жеков

  • Adviser
  • Hero Member
  • *
  • Публикации: 1,458
  • Пол: Мъж
  • Интереси: История, Философия, Политика
  • Зодия: Aries Aries
  • Religion: Paganism-Tangrism Paganism-Tangrism
Re: Български народни юнаци - национални герои.
« Отговор #60 -: Юни 06, 2018, 20:28:10 »
Не съм сигурен,че са били по-малко стойностни от твой произволни 50мнения.
По темата:ще повторя отново,Национален герой е всеки дал от времето си,средствата и усилията си за България.Който може-нека каже нещо друго,пък нека хората да преценят кой е прав
ϟϟ|СВОБОДЕН-СОЦИАЛЕН-НАЦИОНАЛЕН| lYl 
БЪЛГАРИЯ ЗА БЪЛГАРИТЕ!
БЪЛГАРИЯ НАД ВСИЧКО И ВСИЧКО ЗА БЪЛГАРИЯ!
 

Неактивен Мишок

  • Banned
  • Hero Member
  • *
  • Публикации: 4,512
  • Пол: Мъж
  • Religion: Christianity-Orthodox Christianity-Orthodox
  • Politics: Traditionalist Traditionalist
Re: Български народни юнаци - национални герои.
« Отговор #61 -: Юни 06, 2018, 20:29:12 »
Не съм сигурен,че са били по-малко стойностни от твой произволни 50мнения.
По темата:ще повторя отново,Национален герой е всеки дал от времето си,средствата и усилията си за България.Който може-нека каже нещо друго,пък нека хората да преценят кой е прав
Ми то така и ти ще си национален герой понеже си мислиш че си дал от тези неща. А истината е че си враг на родината.
 

Неактивен генерал Жеков

  • Adviser
  • Hero Member
  • *
  • Публикации: 1,458
  • Пол: Мъж
  • Интереси: История, Философия, Политика
  • Зодия: Aries Aries
  • Religion: Paganism-Tangrism Paganism-Tangrism
Re: Български народни юнаци - национални герои.
« Отговор #62 -: Юни 06, 2018, 20:30:45 »
Дал съм,но това няма значение.Врагове на родината сте вие,поклонниците на русия.Нали видя как един като теб се изпика на знамето.Без съмнение,ти би направил същото.
ϟϟ|СВОБОДЕН-СОЦИАЛЕН-НАЦИОНАЛЕН| lYl 
БЪЛГАРИЯ ЗА БЪЛГАРИТЕ!
БЪЛГАРИЯ НАД ВСИЧКО И ВСИЧКО ЗА БЪЛГАРИЯ!
 

Неактивен Мишок

  • Banned
  • Hero Member
  • *
  • Публикации: 4,512
  • Пол: Мъж
  • Religion: Christianity-Orthodox Christianity-Orthodox
  • Politics: Traditionalist Traditionalist
Re: Български народни юнаци - национални герои.
« Отговор #63 -: Юни 06, 2018, 21:43:20 »
Дал съм,но това няма значение.Врагове на родината сте вие,поклонниците на русия.
То имах тема за това, колко съм поклоник на Русия и там не можа да дадеш нито едно доказателство за това.
 

Неактивен генерал Жеков

  • Adviser
  • Hero Member
  • *
  • Публикации: 1,458
  • Пол: Мъж
  • Интереси: История, Философия, Политика
  • Зодия: Aries Aries
  • Religion: Paganism-Tangrism Paganism-Tangrism
Re: Български народни юнаци - национални герои.
« Отговор #64 -: Юни 06, 2018, 21:53:31 »
Да,да добре.Тогава,защо не коментираш темата ми за измамите на рАсия,не е важно ли?
ϟϟ|СВОБОДЕН-СОЦИАЛЕН-НАЦИОНАЛЕН| lYl 
БЪЛГАРИЯ ЗА БЪЛГАРИТЕ!
БЪЛГАРИЯ НАД ВСИЧКО И ВСИЧКО ЗА БЪЛГАРИЯ!
 

Неактивен Panzerfaust

  • Administrator
  • Hero Member
  • *
  • Публикации: 1,350
  • Пол: Мъж
  • Интереси: история, политика, психология, военно дело, икономика
  • Зодия: Virgo Virgo
  • Religion: Christianity-Orthodox Christianity-Orthodox
  • Politics: Conservator Conservator
Re: Български народни юнаци - национални герои.
« Отговор #65 -: Юни 07, 2018, 02:01:03 »
Да голям принос, като е забранил ВМРО за да не дразни Турция, за това после от тази организация са го секли със сабя. Четите на гърци и сърби са в по-късен период, ама карай да е весело. Добре че ме подсети че в името на политиката е предал и Македония.
Идиотът си е идиот!
Първо, Стамболов няма как да забрани четите на ВМОРО, защото те изобщо не зависят от българското правителство. Гонения над ВМРО прави Стамболийски, но за простакът сигурно са един и същи човек.
Второ, тези, които са го секли със сабя, не го секат заради Македония, а защото са платени руски агенти. Все пак възмездието застига главния извършител на злодеянието Наум Тюфекчиев - на 25 февруари 1916 г. на същата улица "Раковска" е застрелян по нареждане на Тодор Александров.
Трето, глупако, сърбите започват борба за Македония още от 1878 г., а гърците никога не са спирали. Да, след 1903 г. се активизират неимоверно, гърците правят клането в Загоричане и пр., но и преди това има сериозни акции. Примерно като Кумановското въстание или Гръцкото въстание в Македония, за които не си и чувал.
Четвърто, не просто не е предавал Македония, а по негово време българщината там е неимоверно силна.
И пето - малоумният идиот си е малоумен идиот.
 

Неактивен генерал Жеков

  • Adviser
  • Hero Member
  • *
  • Публикации: 1,458
  • Пол: Мъж
  • Интереси: История, Философия, Политика
  • Зодия: Aries Aries
  • Religion: Paganism-Tangrism Paganism-Tangrism
Re: Български народни юнаци - национални герои.
« Отговор #66 -: Юни 07, 2018, 02:38:59 »
И пето - малоумният идиот си е малоумен идиот.


Вярно!
ϟϟ|СВОБОДЕН-СОЦИАЛЕН-НАЦИОНАЛЕН| lYl 
БЪЛГАРИЯ ЗА БЪЛГАРИТЕ!
БЪЛГАРИЯ НАД ВСИЧКО И ВСИЧКО ЗА БЪЛГАРИЯ!
 

Неактивен Мишок

  • Banned
  • Hero Member
  • *
  • Публикации: 4,512
  • Пол: Мъж
  • Religion: Christianity-Orthodox Christianity-Orthodox
  • Politics: Traditionalist Traditionalist
Re: Български народни юнаци - национални герои.
« Отговор #67 -: Юни 07, 2018, 12:21:56 »
Идиотът си е идиот!
Първо, Стамболов няма как да забрани четите на ВМОРО, защото те изобщо не зависят от българското правителство. Гонения над ВМРО прави Стамболийски, но за простакът сигурно са един и същи човек.

Забранява ги на територията на България . После Стамболийски пак ги забранява. Добре е да четете .

 

Неактивен Panzerfaust

  • Administrator
  • Hero Member
  • *
  • Публикации: 1,350
  • Пол: Мъж
  • Интереси: история, политика, психология, военно дело, икономика
  • Зодия: Virgo Virgo
  • Religion: Christianity-Orthodox Christianity-Orthodox
  • Politics: Conservator Conservator
Re: Български народни юнаци - национални герои.
« Отговор #68 -: Юни 07, 2018, 12:43:42 »
Не ги забранява, бе идиот, ти знаеш ли какво означава "забранява"?
 

Неактивен Panzerfaust

  • Administrator
  • Hero Member
  • *
  • Публикации: 1,350
  • Пол: Мъж
  • Интереси: история, политика, психология, военно дело, икономика
  • Зодия: Virgo Virgo
  • Religion: Christianity-Orthodox Christianity-Orthodox
  • Politics: Conservator Conservator
Re: Български народни юнаци - национални герои.
« Отговор #69 -: Юни 07, 2018, 12:56:09 »
Малко повече истинска информация за живота и отношенията на Стафан Стамболов с македонската емиграция по онова време, част от която не е никак цвете за мирисане.

СТЕФАН СТАМБОЛОВ И МАКЕДОНИЯ
Двама български министър-председатели – Стефан Стамболов и Александър Стамболийски, бяха убити по най-жесток начин от македонци. С какво тези държавници и политици бяха разгневили буйните и трудно управляеми наши сънародници от югозападните български краища? Искам да направя една предварителна декларация, че в понятието „македонци” влагам само точно определен условен смисъл, т.е. българи, родени в Македония. По отношение на Стамболийски този въпрос съм го разглеждал и друг път и може да разгърнете страниците на сайта „Сите българи заедно” и книгата „БЗНС, Ал. Стамболийски и ВМРО” и ще си припомните. Но с какво именно „диктаторът” Стамболов ги беше разгневил, за да се разправят с него по най-жесток начин и това убийство да постави началото на черната българска хроника на убитите министър-председатели?

Македонските и тракийските българи в княжеството се организираха в организации едва след падането на диктатора, тъй като за него националният въпрос трябваше да се решава не от даскалчетата, а от българската държава. Тази линия той спазваше през целия период на своето управление, а създадената на 23 октомври 1893 г. в Солун тайна Македонска революционна организация, която по-късно стана известна с името Вътрешна македоно-одринска революционна организация (ВМОРО), дори и не направи опит да влезе във връзка със Стамболов, а потърси връзка с българско правителство едва при неговия приемник д-р Константин Стоилов. Искам да припомня още един важен факт от нашата история. И тримата водачи на стамболовистката партия – Стамболов, Димитър Петков и д-р Никола Генадиев,  бяха убити от македонци. А амнистията на участниците в Илинденско-Преображенското въстание (1903 г.) беше дело на Григор Начович, специалния пратеник на второто стамболовистко правителство, начело с ген. Рачо Петров. Наскоро един скопски изтърсак ми обясняваше в кафенето на площада в Скопие със съвременните македонски скудоумия, които само болен мозък може да измисли, как всички злини за Македония дошли от България. Вероятно добрините в Македония са дошли от Белград и от Атина, но кой да им го налее в тъпите глави?! Но какво става в България след отстраняването на Стамболов? В продължение на четиридесет години македонските бабаити демонстрираха бабаитлъка си из софийските улици, които бяха заляти с българска кръв. Това трудно можеше да стане, ако Стамболов беше жив! Неговата здрава ръка държеше юздите на държавното управление и контролираше политическия живот и решаването на националния въпрос.

На 6 юли 1895 г. бившият български министър-председател Стефан Стамболов е съсечен насред София от дейци на Върховния македонски комитет. Комитетът е учреден на Първия си конгрес през март 1895 г. Начело на него застава бившият негов приятел, ресенчанинът Трайко Китанчев, наскоро излязъл от затвора след падането на правителството на Стамболов. Във Върховния комитет преобладаваха русофилски настроени дейци от Демократическата, Народняшката и Цанковистката партии, както и от средите на социалдемократите, които по време на управлението на Стамболов бяха се притаили. Учредител на комитета е и също бившият другар на Стамболов от борбите за Съединението Димитър Ризов. Сред учредителите е и Наум Тюфекчиев, братът на който, Денчо Тюфекчиев, намира смъртта си след жестоки мъчения в софийски полицейски участък след убийството на министър Христо Белчев. Главният екзекутор е върховисткият войвода Халю (Михаил Ставрев), който е подпомогнат също от македонски дейци. Д. Ризов ще е този, който ще настои пред д-р Стоилов да не се даде възможност на Стамболов да замине за Западна Европа, а да бъде съден заради управлението си и за злоупотреби по време на неговия режим. А може би Ризов щеше да настоява пред Стоилов да се спре Стамболов да замине за Европа, за да бъде убит по-лесно. Разказват, че Стоилов до края на живота си изпитвал угризения заради това, че е послушал Ризов. На процеса след убийството на Стамболов на бял свят излиза и фактът, че в това убийство е замесен подпредседателят на Върховния комитет Наум Тюфекчиев. Но го осъждат не за съучастие, а за това че бил снабдил екзекуторите с един пистолет. Интересна за анализ е кореспонденцията на Н. Тюфекчиев с д-р Стоилов. Запазените кратки бележки до българския министър-председател от арестанта Н. Тюфекчиев представляват истински ултиматуми, за да се срещне с него в затвора, пред опасността да проговори. Любопитно би било да се знае какво е това, което Тюфекчиев би могъл публично да каже?!
Първият запазен официален програмен документ на ВМОРО е също свързан със Стамболов, наистина не директно, а с проводниците на неговата политика по националния въпрос и църковно-просветното дело на Българската екзархия в Европейска Турция. В много отношения амбициозните и млади български революционери от ВМОРО в този ранен период като че ли са заслепени от омразата си към Стамболов и към екзархийските чиновници, че трудно виждат че истинският  враг на българщината във вилаетите е турската власт и набиращите скорост гръцка и сръбска пропаганди. Това, което Ви разказвам, може сами да прочетете в брошурата на Вардарски, т.е. Петър Попарсов, един от основателите на ВМОРО,   „Стамболовщината в Македония и нейните представители”, отпечатана на 1 ноември 1894 г. Тя на практика представя решенията на ВМОРО на първата нейна по-голяма сбирка, на т.н. Ресенска среща от лятото на 1894 г. Забележете и друг един факт, че тези решения и самата среща са проведени чак след падането на правителството на Стамболов (19 май 1894 г.). Любопитното тук е, че на срещата едва ли случайно присъства и Димитър Ризов.

По какви именно причини дейците на Върховния комитет и на Вътрешната организация имаше да си отмъщават на Стамболов, за да се дори орезилят пред българското общество и пред чуждия свят с това убийство? Нуждата от Стамболов се почувства много скоро след неговата гибел, когато България имаше необходимостта да решава големи национални проблеми с освобождението на поробените българи и обединението на всички български земи в една държава. Искам да припомня и един красноречив случай, свързан с убийството на Стамболов. На 26 февруари 1916 г. по нареждане на ръководителя на ВМОРО, Тодор Александров, е екзекутиран на лобното място на Стамболов в София един от организаторите на неговото убийство Наум Тюфекчиев. Но поводът е не само, за да се измие това позорно петно, което стоеше върху македонското движение, а защото Тюфекчиев е разкрит като шпионин на Турция по време на водените българо-турски преговори през 1915 г.
Може би било интересно на читателите да припомня накратко най-важните моменти от биографията на Стефан Стамболов, макар че по-долу ще имате възможност да се запознаете по-подробно с блестящата негова биография от Антон Страшимиров и с останалите приложени материали.
Стефан Стамболов е роден на 31 януари 1854 г. във Велико Търново в семейството на търновския занаятчия Никола Стамболов. До 1869 г. учи в родния си град при възрожденския деец, учителя Тодор Шишков. Като стипендиант учи в Одеската семинария (1870-1872), но не завършва тъй като е изключен заради връзките му с руските нихилисти. В запазената снимка от Църковно-народния събор от 1871 г. в Цариград личи и фигурата на младия тогава Стамболов.

Завръща се в Търново и през 1873 г. получава учителско назначение, като същевременно се включва и в революционното движение. След обесването на Васил Левски е определен от БРЦК за апостол за вътрешността. Младият революционер не се застоява на едно място. През 1874 г. го намираме в Цариград, а от април 1875 г. е вече във Влашко, в Букурещ, където се включва активно в живота и дейността на българската революционна емиграция. На 12 август 1875 г. участва в общото събрание на БРЦК, което взема решението за Старозагорското въстание. Избран е за апостол на Старозагорския революционен окръг и ръководи въстанието. Известно е, че въстанието е недостатъчно подготвено и предварително е обречено на неуспех. За познанството си със Стамболов любопитни подробности от това време разказва Старозагорският митрополит Методий Кусевич. След въстанието Стамболов заминава отново за Румъния. Тук на 1 октомври 1875 г. участва в заседанията на събранието на БРЦК, т.н. Гюргевски революционен комитет. Определен е за главен апостол на Търновския революционен окръг. През тази 1875 г. заедно с Христо Ботев издават обща стихосбирка под заглавие „Песни и стихотворения”. След потушаването на Априлското въстание отново се връща в Букурещ и участва в дейността на Българското централно благотворително общество, като редактира и вестник „Нова България” (1876-1877). През Руско-турската война (1877-1878) е секретар на военния пратеник на Славянския благотворителен комитет. След Освобождението адвокатствува в Търново. Тъй като няма навършена възраст, не го допускат да участва в Учредителното събрание, което приема Търновската конституция и избира за български княз Александър Батенберг. Стамболов е един от най-дейните членове на Либералната партия и се кандидатира в парламентарните избори. Избиран е за народен представител от ІІ-то до VІІ-то Обикновено народно събрание, като е негов подпредседател от 1880 до 1884 г. Председателства ІV-то  Обикновено народно събрание (1884-1886). През 1884 г. е избран за дописен, а малко по-късно за редовен член на Българското книжовно дружество.
Ст. Стамболов, заедно с един от най-близките му съратници, Никола Обретенов, е един от организаторите на Кресненско-Разложкото въстание (1878 г.), което е първият въоръжен протест на македонските българи срещу неправдите на Берлинския договор.

Стамболов взема активно участие и в борбата за Съединението (1885 г.), а след детронирането на княз Александър през 1886 г. застава начело на контрапреврата, който връща княза отново на престола. Слабохарактерният княз, който е притиснат и от руска страна, абдикира, а Стамболов, заедно с Петко Каравелов и Сава Муткуров, са определени от Народното събрание за регенти. Заедно с Рачо Петров, застава начело на съпротивата срещу русофилските бунтове и по най-жесток начин се разправя със заловените офицери русофили. Тези му действия най-добре и емоционално са разказани от Симеон Радев във втория том на „Строители на съвременна България”. Като председател на Народното събрание свиква Великото народно събрание, което избира за български княз Фердинанд Сакскобургготски. Ст. Стамболов полага и неимоверни усилия за налагането му както пред българското общество, така и международен план.
Като министър-председател и министър на външните работи (1887-1894) Стамболов води политика на институционна модернизация на държавата, стопански напредък и приближаването към напредналите европейски страни. С желязна ръка се справя с политическите противници на режима, като успява да укрепи позициите на Фердинанд в страната и полага големи усилия да намери съдействието на западните велики сили за подобряване участта на останалите под робство българи в Македония и Тракия. Води балансирана политика с Турция и успява да издейства от султан Абдул Хамид берати за български митрополити в Охрид, Скопие, Велес и Неврокоп. Неговата политика спрямо Турция донася и редица придобивки за екзархийското училищно дело в населените с преобладаващо българско население Македония и Одринско. Тези успехи на Стамболовата политика към Турция съдействат и за укрепването на националното самосъзнание на българите в Европейска Турция. Тук искам за Ви припомня забележителния разказ на биографа на Стамболов Димитър Маринов за срещата му с турския султан, когато успява да издейства бератите за българските владици в Македония.
Стефан Стамболов е съсечен в София на 6 юли 1895 г.
В популярните и неповторими спомени на лясковчанина Добре Ганчев за княжеските години главното действащо лице е Ст. Стамболов. Заслужава да ги разгърните отново, заедно със Симеон-Радевите „Строители на съвременна България”, Димитър-Мариновата „Стефан Стамболов и новейшата ни история”, Константин-Иречековия „Български дневник” и Рихард-фон-Маховите „Из българските бурни времена”. Те, взети заедно, дават най-добрия и най-пълния портрет на великия българин.
Предлагам Ви да прочетете приложените малко известни спомени и материали, които се отнасят както по темата за Стамболов и Македония, така и изобщо до големия държавник и политик, автори на които са Симеон Радев, д-р Никола Генадиев и Антон Страшимиров. Особено заслужава Вашето внимание и първият текст „Стамболов и Македония”, авторът на който не можах да открия, тъй като подписът е откъснат. Той беше открит в архива на С. Радев. Едва ли можем да се съгласим с всичко написано от този неизвестен автор, но той показва една напълно неизвестна страна от дейността на Ст. Стамболов по отношение на Македония. Авторът разказва как Стамболов не само упражнява натиск на турския султан, за да се изпълнят исканията му по отношение на Македония, но и търси съмишленик в лицето на големия гръцки държавник Харилаос Трикупис за съвместно решаване на българския и гръцкия въпрос.


Цочо В. Билярски

№ 1
СТАМБОЛОВ И МАКЕДОНИЯ


Всякога, в дни на изпитания, в минути критически за бъдащето на една държава, се изпречват пред очите на нацията политическите й великани, които са съградили съществующето й положение и са посочили бъдещето й. Днес, когато целият български народ е в тревога; когато всички виждат важните минути които преживяваме, неволно всякой търси да види оня политически гений, който ще го изведе на спасителния край. Уви! Като че ли орисницата в това отношение е за сега много скъпа, както се вижда от люшканията на днешните ръководители на народните съдбини. Днес ний нямаме държавници, а политически пигмей, хора егоисти и груби материалисти, които за нищо не би нарушили спокойствието си. От едни страхливци за народни вожди народа не може да очаква друго освен нещастие.
В този момент, именно, нам се представя още по-величествена фигурата на оня политически гигант и велик държавник Стамболов, спомените за плановете на когото ще възпроизведем. Той беше призован не само да спаси България от погибел, а да въдвори ред от вън и от вътре, да осигури държавното съществувание, народната независимост и свобода, с една реч, като стабилизира всички институти, да направи България  фактор на Изток. Това той искаше да постигне чрез една народна политика, за реализиранието на която търсеше сила в мощта на свободна България и в културния и икономически напредък на целокупния български народ. За това ни свидетелстват фактите: в свободното княжество на първо място той направи да се вотират кредити след кредити първо за армията и после за съобщенията и други културни цели. От другите части на българското отечество с големи субсидии и дипломатически постъпки засили съществуващите институции, учредиха се нови и се повдигна народното образование и икономическия напредък. Никога български училища и църкви в Румъния и особено в Турция не бяха затваряни или заграбвани от неприятелите народни, а напротив броят им растеше постоянно. Даже беше достигнал до там, щото българската народност в съседните държави, особено в Турция, да бъде във всяко отношение и навсякъде официално фаворизирана. Обаче от 1895 год., след фаталното за българите в Турско изкуствено въстание и особено от 1902 год., българският елемент беше изключен вън от законите и от тогава се почнаха загубите: затваряне на училища и църкви, завземанието им от гърци и сърби в Турция и от румъни в Добруджа. В чисто български центрове в Македония се създадоха сръбски общини и се отвориха училища, ръкоположиха се сърби свещеници и най-после един митрополит. И в това време имаше български управници, които услужваха на народните врагове.
Днешното окаяно положение на българите в Турско се дължи, именно на това късогледство на нашите политически мъже. Тяхната политика е била такава на чужди държави и за изключително лични династически интереси, без да се държи сметка за народните идеали.
А каква е била политиката на Стамболова, какви са били нейните добити и очаквани резултати, се вижда вече от всички. Но не безинтересни са за момента личните му изявления пред негови близки политически приятели и първи негови помощници в осъществяванието на народните идеали: “Свободна и независима България и освобождение на неосвоодените българи”. Не много време преди напущанието на властта, Стамболов в моменти на силни стъпки и интриги против България и правителството и лично против него, той е изказвал плановете си за бъдещето на княжеството и на целокупния български народ. “Аз, е казал той, съм наполовината на пътя за реализирането на народните ни идеали. Страната се умиротворява, положението, няма да закъсней, ще се признае. Ний ще имаме едно международно положение, което ще ни развърже ръцете, за да осигурим бъдащето на държавата и осъществим народните идеали. Русия ще бъде наша приятелка и покровителка, това е естествено и то ще стане. Армията е засилена и ще взема мерки още да се засили, мен трябва една тристахилядна армия, добре въоръжена и снабдена, с пълен офицерски и подофицерски кадър, за да продиктуваме с бързото й мобилизиране реформите в Македония и Одринско. И затова аз лично ще третирам в Цариград. Ако това не бъде прието от султана и неговото правителство, със завръщането ми още в Търново-Сеймен ще заповядам да мине армията границата. С един резерв от 100 000 пушки, с нужните муниции, ще въоръжим македоно-одринското население и с главното ядро на армията много са две седмици, да се явим победоносно под стените на Цариград. А от там ще заявим на европейските сили, че не за завоевания воюваме, а за реализиранието на чл. 23 от Берлинския договор.
Обаче времената бяха такива, че имаше да се удовлетворяват лични амбиции, за това, според оплакванията на същите Стамболов, всичко е било съобщавано на турския посланик във Виена, а това и срещите с княз Лобанов са биле в свръзка със замислите против първия български министър. Имаше да се признае един княз, а спечелванието на Турция първо, а после и на Русия беше важно.
Плановете на великия пръв български министър така останаха неосъществени. Напротив всичко почна да се руши. Военната ни сила, ако не беше засилена от неговите политически приятели, по-после дошле на власт, както през 1908 год., така и днес щяхме да бъдем осъдени на абсолютно мълчание. Учебното дело и напредък въобще на българщината в Турция удари назад и днес Македония и Одринско са почти лишени от интелигентна ръководяща сила.
На времето, пак според разказите на приятелите на Стамболова, вече някой починали, а други още живи, той в срещата си в София с Трикупис е третирал същия въпрос и нему е казал, че трябват за съвокупни действия условия: “България с една триста хилядна армия и Гърция със стохилядна само може да се върви към осъществяванието автономията на Македония и Одринско и присъединяванието на Крит и Епир към Гърция.” Трикупис се завърна в Гърция и по съветите на Стамболов се залови на работа: но той беше обявен за българофил, предател и вследствие интригите на кралския двор и митингите, инспирираин от принцовете, неговите противници успяха да го свалят от властта, а съчувствениците му от армията и от другите постове бяха прогонени и той умря далек от отечеството си, в Париж, без да може да осъществи засилванието на гръцката армия, като първо условие, вследствие на което и претърпя поражение в Тесалия. А Стамболов, поставен в невъзможност от интриги и низки инсинуации, от хора облагодетелствувани от същия и от неговите смъртни врагове, напусна също властта и го постигна по-грозна участ да бъде съсечен всред бял ден в столицата на тази България, за която той толкова бе работил и се рискувал. Такава беше съдбата на тези двама държавни мъже Стамболов и Трикупис.
Днес в Гърция се разбра правотата на политиката на Трикуписа и начело на държавните й работи се намира един Венизелос, който организира и засили армията и не би отказал едно съвместно действие с България въз основа на началата, които Стамболов е начертал на Трикупис. Обаче в България за министри имаме едни кукли, които се разправят така и от там  както през 1897 год. в Гърция от кралския двор. Дано само не бъде тази игра така фатална както за Гърция.
Ако имаше кой да следва политиката на Стамболова и да не беше служило освободителното дело като средство за достигане лични цели, днес, пак може би и много по-рано, България щеше да се издължи със своята освободителна мисия. Събитията показват че ний имаме за държавници и политически водители само посредствености, негодни за велики събития. Техните гласове не се чуват или са толкова слаби, щото никому не вдъхват вяра.
Един фактор в страната остава неизменен и силен – той е народът. Освободителната идея възприета, при готовността на жертви, той трябва да наложи реализиранието на идеалите народни и вярата в борбата ще излязат истинските по призвание водители и те ще го поведат в пътя на великите ни предшественици. Време е мислим, друг изход няма.
Архив Симеон Радев, 7 л. Оригинал. Ръкопис.

№ 2
СТЕФАН СТАМБОЛОВ
(Спомени от д-р Никола Генадиев)


Историята среща Стамболова за първи път в 1871 г. на Черковния събор в Цариград. Промъкнал се между представителите на българския народ, заети с устройството на църквата, той си поставил за задача да убеди тогавашните ни книжовни дейци, че е настанало вече време да се борим за свобода и да обезпечи тяхното съчувствие и съдействие за делото на революцията. Какво впечатление направил на съвременниците, може да се съди от думите на дядо Славейкова.
“Днес се срещнах с едно момче на 16 години, Стефан Николов от Търново. Говори ми три часа. От очите му пламък изкачаше. Сега вече повярвах, че България ще се освободи.”
Още тогава той проявява качества на даровит оратор. Още тогава той дава доказателства, че в сърцето се е загнездила оная дълбока вяра в себе си и в българския народ, която с възвишени изрази ще очертае по-късно знаменитата си реч в Народното събрание в 1884 г. по въпроса за държавните железници, в отговор на севлиевския народен представител д-р Стоилов. Но за да разубеди един дълбок ум и опитен деец като П. Р. Славейков, трябва още в крехка младост да е познавал човешката душа. Щастливото съчетание у Стамболова на практически ум и на желязна воля поетична натура и буен темперамент, обясняват влиянието, с което се е ползвал на 20-годишната си възраст пред по-старите си другари от революционния комитет в Букурещ, както и необикновенното му политическо поприще.
Със Стамболова се запознах в 1886 год., преди свалянето от престола на княз Александра. Когато през май се свика Първата извънредна сесия на Народното събрание, против Каравелова имаше брожение всред собственото му болшинство, по причина на изключителното му влияние в цялото управление, на незачитането на народните представители, и най-после, а може би и най-напред, задето сам държеше две министерства и отказваше да отстрани от кабинета Илия Цанова и Каролева и да отвори места за млади амбиции. От Южна България начело на недоволниците бяха Захари Стоянов и Ризов, а от Северна – Тодор Иванчев и д-р Вачев, кандидати за министри, а Д. Петков, другар на Захария и Ризова по комитетство и в списването на в. “Независимост”. Намерих се случайно с южнобългарските представители на едно събрание на Т. Иванчев, около мястото дето сега минава ул. “Лавеле”. Каравелов беше отказал да преустройва кабинета в него момент, за да не увеличи раздорите в партията си и чакаше по-благоприятно време, за да въздигне заслужили млади приятели. Дойде и Ст. Стамболов, който от 1884 год. вече беше председател на камарата.
След като изслуша всичките обвинения против министър-председателя, каза и той своята дума:
- Съгласен съм с вас, че Каравелов има недостатъци като човек и като управник. Но той има големи достойнства и стои начело на нашата партия. Ако го съборим, кажете ми с кого ще го заместим?
- С тебе, отговори Т. Иванчев.
- Аз не ща.
- Ти си длъжен да приемеш, каза Т. Иванчев, щом те иска партията. Ти си нашият министър-президент.
Стамболов заличи усмивката, която в разговорите му често блуждаеше по устните му, навъси се малко и подзе:
- Слушай, Тодоре. У мене няма болнава амбиция да ставам министър и да се лаская, когато, когато приятелите ме прогласяват за достоен. Може един ден и аз да управлявам, но мисля че не ми е още дошло времето. У мене това решение е непоколебимо. Аз сега министър не ставам и Каравелова да наследявам, отказвам се. Тогава кой ще го замести?
В 1884 г. аз съветвах да не събаряме Цанкова, защото беше заслужил човек и защото още не беше изхабен. Не ме послушахте и виждате последствията: Цанков отдели значителна част от нашите приятели. Каравелов е още по-малко изхабен. Желаете ли нов разкол, желаете ли Каравелов, много по-способен и по-ловък от Цанкова, да се яви опозиция на утрешното правителство? А зная кой е вашият кандидат! Радославов. Но в нашата партия хора с ум колкото Радославова ние имаме 40 души. Утре като стане министър-президент, Радославов ще иска да бъде шеф на партия. Какво ще стане тогава с нашата партия? Цанкова отстранихме и изхабихме преждевременно. Сега искате да ритнем и Каравелова. Послушайте ме, дайте да постигнем не раздробление, а обединение на партията и да запазим за нея Каравелова, който дълго още може да бъде полезен. Ще го склоним на края на сесията да напусне Вътрешното министерство и да остане титуляр на финансите, да отвори още едно място, да дадем удовлетворение на Южна България като вкараме в кабинета д-р Странски и да раздигнем още един наш приятел от Северна България.
* * *
Минаха се години. Един по един всичките помощници на Стамболова от други партии го бяха напуснали, кой от страх, кой по сметка. Стамболов, като пръв министър на България, бе постигнал значителни успехи, неговото име бе известно в цяла Европа. Едни го наричаха диктатор, други велик патриот, но всички, и приятели и противници, признаваха неговите необикновенни способности. В. “Figaro” го нарече “въплощение на българската енергия”. Френският посланик в Цариград в 1893 г. Пол Камбон, след посещението, което Стамболов направи на султана, бе казал на г. Гилоа думи, които съм чувал от неговите уста: “Хората смятат, че най-големият дипломат в днешно време е Бисмарк. Аз мисля, че най-големият дипломат е Стамболов. Бисмарк опрен на 3 милиона щика извърши по-малко, отколкото Стамболов с празни ръце”. Когато в 1906 г. ми се удаде възможност да посетя г. Камбон в Лондон, споменах му какво съм чул от г. Гилоа. Той ми каза, че тия думи наистина е изрекъл и че след толкова години, пак е на същото мнение.
Много по-късно в 1908 г., имах разговор в Петроград с тогавашния руски министър на външните работи Изволски. Разисквахме въпроса за война с Турция и стана дума за Стамболова. Руският държавник ми каза:
- Стамболов беше неприятел на моето отечество, но длъжен съм да призная, че той беше голям български патриот и знаменит дипломат.
А в 1886 год. в. “Новое время” писа:
- Да дава Господ на Русия по-малко приятели като Фердинанда и повече врагове като Стамболова.
Това са признаци, че Стамболов е давал правилна преценка на бъдещите си отношения с Русия.
Но понеже стана дума за мнението на чужди държавници, позволете ми да завърша тая статия с още един спомен.
В 1903 год., в един разговор с тогавашния пълномощен министър сър Джордж Бюкянън, същият който стана много известен през Световната война, като посланик в Петроград, обсъждахме положението създадено в Македония. в течението на разговора аз казах, че разрешението на македонския въпрос би се много улеснило, ако имахме един Стамболов. Сър Джордж забележи:
- Много сте скромен, г-н Генадиев. Аз бих желал в моето отечество, Англия, да се ражда на 100 години по един Стамболов. Вие искате малка България в 20 г. да има два Стамболовци.
Публ. във в. “Буря”, г. І, бр. 1, С., 1923 г., с. 2.
http://www.sitebulgarizaedno.com/index.php?option=com_content&view=article&id=423:2012-05-29-18-54-06&catid=29:2010-04-24-09-14-13&Itemid=61
« Последна редакция: Юни 07, 2018, 13:02:26 от Panzerfaust »
 

Неактивен Panzerfaust

  • Administrator
  • Hero Member
  • *
  • Публикации: 1,350
  • Пол: Мъж
  • Интереси: история, политика, психология, военно дело, икономика
  • Зодия: Virgo Virgo
  • Religion: Christianity-Orthodox Christianity-Orthodox
  • Politics: Conservator Conservator
Re: Български народни юнаци - национални герои.
« Отговор #70 -: Юни 07, 2018, 13:03:40 »
№ 3
НАЙ-ХУБАВАТА СТРАНИЦА ОТ НОВАТА НИ ИСТОРИЯ.

Реч, произнесена от д-р Н. Генадиев на 11 юли (ст. ст.) 1910 г. на гроба на Стамболова.

Преди 15 години, едно нескончаемо шествие се точеше от града до тия гробища. От цяла България се бяха стекли почитатели да видят за последен път останките на оногова, който години наред олицетворяваше българската енергия, и да засвидетелствуват вярата си в неговите идеали. Тревожни предвестия се разнасяха между разтъженото множество: на погребалната колесница колелетата бяха развинтени от градските служащи, за да може при Шарения мост тялото да бъде хвърлено в реката. Това съобщи на Петкова под секрет градоначалника Славов, стар другар на Ботева, който си спомни за хъшовските години прекарани със Стамболова. На няколко места се готвили да стрелят, за да пръснат траурното шествие. Повечето от вас си спомнят грозните сцени, които придружиха погребението на Стамболова. Свидетел на тия диващини, които позореха страната ни и които издават съучастието на властта в убийството на великия българин, на мене ми направи силно впечатление, че Стамболов и в погребалната колесница беше страшен за неприятелите си, и че неговото бурно поприще, подкачено в революционните борби за освобождението трябваше да се отличи с борба непрестанна, борба безпощадна, до последно издихание, до прага на гроба. Какъв необикновен човек беше той, та да предизвика толкова неумолими вражди, щото да го гонят и до гроба, и в гроба; и толкова преданост у своите приятели, щото всички да презрат явната опасност, да се не делят от ковчега му, да го закрилят с телата си, да го пазят като мощи, като светиня, като символ на своята вяра?
Стамболов беше юноша, когато напусна родното си място и отиде до Букурещ да се доближи до вълшебната и тайнствена организация, която се наричаше Централен революционен комитет, и да се предаде на делото за свободата на своя народ. Революционното дело бе прекарало вече неминуема историческа криза, бе минало от ръцете на хъшовете – хайдути в ония на младите интелигентни сили, и сега се касаеше да се хвърли отвъд Дунава една чета, даже идеална като оная на Хаджи Димитър, а да се раздвижи целия български народ, да се кръсти н товата вяра, да му се вдъхне доверие в собствените сили, да се превъзпита и да възлюби смъртта в борба юнашка за свобода, та един ден, по даден знак, отъня да пламне от всяка страна, и във всеобщия пожар Турската империя да намери своята гибел, а българския народ – своето възраждане. За тоя период на революционна борба Стамболов се явяваше ценен помощник. Патриот, проникнат от светостта на делото и от трудността на задачата, решителен, самонадеян, душа поетическа и оратор безподобен, притежаваше всичките дарби, за да бъде отличен апостол и един от главатарите на революцията. Като проповедник в България, Стамболов преброди страната, стегна организацията, осиротяла след обесването на Левски, вникна в най-съкровените тайни и надежди на българското сърце и с огненото си слово пробуждаше затъпените от робство духове, вдъхваше смелост и на най-малодушните. Като съветник в заседанията на Централния комитет, Стамболов учудваше с положителния си и здрав разум, с дълбокото познание силата и слабостите на революционната организация, и от ден на ден добиваше по-голямо влияние над другарите си. На 1875 г. революцията играеше последните си карти. Стамболов тръгна предрешен в селска носия през февруари заедно с другаря си Бунето, да стигне по леда в Русе, в къщата на баба Тонка. Топлите ветрове разсекли вкаменения Дунав, и мълчаливите пътници, които се взираха в тъмнината, откриха пред нозете си бездна. Двамата бунтовници по едно време останали на един усамотен къс лед, завлечен от Дунава. Цели часове, се изминали в безмълвна и безпомощна тревога. Или ледът ще се стопи преди да съмне и студения Дунав ще погълне жертвите си, или ще съмне преди да изчезне блуждающия лед и ще се притече на помощ вероятно турската стража, за да ги предаде в ръцете на джелатина. Съдбата решила другояче. Ледът бил отнесен към спасителния български бряг.
Известно е участието на Стамболова във въстанието и неговото спасение, след потушаването на бунта. Подир освобождението, подкача неговата политическа кариера. Неговият роден град, Търново е центра, в който бие пулса на България, дето ще се устройва новото княжество. В съборите, в Народното събрание, в тайните комитети, Стамболов играе вече една роль. Внимателния наблюдател още в тая епоха ще види, че за политическата си деятелност Стамболов горе–долу си е начертал програма. Тя се състои от две части: във вътрешното управление, да се отхвърли опекунството, необходимо според консерваторите, които смятаха българския народ недозрял за самоуправление: в преследване народните мечти, да се обединят българските земи и се постигне политическия идеал на дейците от възраждането, написан с кръвта на руските войници под стените на Цариград. На 1878 г., заедно с приснопаметния митрополит митрополит Натанаил Охридски, народен пастир с душа на благоугодник и със сърце хайдушко, и с преосвещения Кирил Видински, Стамболов устройва македонския революционен комитет и повдигна Кресненското въстание. На 1880 година, когато в Сливен ще се разисква въпроса за съединението с автономната област, от България е изпратен Стамболов.
Без съмнение, в двете области на политическата си деятелност, в двете части на политическата си програма тъй начертана, както в даването широки политически правдини на народните маси и обезпечение участието им и управлението, така и в стремежи да се осъществи велика България, Стамболов е вървял по стъпките на своите учители от Букурещ, с другари близки на сърцето му, с младите против омразните чорбаджии консерватори, със смелите бунтовници против малодушните мърши, добили своето политическо възпитание в духовния мухъл на Букурещката Добродетелна дружина или на турските кятипханета. Но има една самостоятелна причина, която тласкаше Стамболов в тоя път и която ще дава насока в бъдаще на неговата политическа деятелност. Тя се състои във вярата която Стамболов имаше в собствените си сили и в силите на българския народ. Когато иска основния закон да предаде управлението в ръцете на народа, той свидетелствува вярата си в тоя народ. Когато организира Кресненското въстание, или взима участие в тайните съвещания в Сливен, той е уверен, че народа със собствените си сили ще извоюва обединението на българските земи. С такъв ентусиазъм засвидетелствува той тая своя вяра в знаменитата си реч от 1884 година, в отговор на д-р Стоилов, който искаше нашите железници да се строят и експлоатират от чужди компании, защото ние сме нямали нито кой да ги строи, нито кой да ги управлява!
“От где ще вземем хора да строят и управляват железници, пита почитаемия народен представител (д-р Стоилов)? – От гдето взехме войници, които прославиха българското оръжие на Шипка, от гдето взехме управители, от гдето взехме народни представители, от гдето взехме министри – из недрата на българския народ, на когото вие не знаете нито достойнствата, нито въжделенията”.
На 1881 г. консерваторите, със суспендирането на конституцията и с пълномощията, дадоха мярката на своята политическа некадърност и нанесоха смъртоносен удар на собствените си идеи. Преврата, подкрепен от престижа на освободителите и от груби насилия, възтържествува вред. Цяла България преклони врат пред камшика на Ернрота. Само Търново, благодарение на енергията и умението на Стамболова, отхвърли официалните натрапници и прати в Свищов водителите на Либералната партия – Цанкова, Каравелова, Славейкова и Сарафова. И когато, след гласуването на пълномощията, консерваторите се разпореждаха като безгранични господари на земята ни, когато Цанков бе заточен във Вратца, Каравелов и Славейков потърсиха убежище в Румелия, Сарафов се заличи и изчезна от политическата арена, Сатболов, в гордото Търново, поддържаше свещения огън на либерализма.
На 1884 г. възстановяването на конституцията положи край на консерваторското царуване и отвори политическото поприще за младите. Стамболов влиза в Народното събрание и с престижа на дарбите си прескача стъпалата и сяда на председателското място. Въпроси на лично честолюбие произведоха тогава първото разцепление на Либералната партия. Цанков, министър–председателя, и Каравелов, негов съперник и наследник, еднакво съзнаваха значението на Стамболова и се силеха да си обзпечат неговата поддръжка. Между двете ожесточени враждующи крила на партията, Стамболов загрижен за бъдещето на страната, употреби всичките старания да постигне съгласие, да попречи на разцеплението, и с това даде първото доказателство на политическа зрялост, каквато за нещастие на България, не притежаваха старите водители.
Като председател на камарата, Стамболов добиваше от ден на ден по-голямо значение. В скоро време той стана истински водител на партията и арбитър на споровете между правителството и болшинството. Когато буйността, нетърпеливостта и необузданата лична воля, толкова противоречи на неговата извънредна ловкост в опозиция, успяха да раздразнят обществото, погледите на народните представители бяха обърнати към младия председател на камарата, него подканяха да поеме властта. Но Стамболов се чувствуваше още млад, чакаше своя час, уверен че той ще настане. Само бездарните хора, случайно издигнали се, дебнат момента да се докопат до министерско кресло и не изпущат случая, защото не са уверени, че ще им се представи той пак. Талантите, силните натури, не могат да бъдат засегнати от вулгарната амбиция за мимолетно големство. И ако на 1886 год. Стамболов се постави начело на народа и завзе управлението, направи го по необходимост, защото това му се наложи от дълга към Отечеството.
На 1885 г. се прогласи Съединението на Южна България. Тогава се породи криза, по-ясно очертана на следующата година със свалянето на княза Александра, която откри една слабост в нашите управляющи кръгове.
Когато България се освободи, начело на обществените работи се поставиха хора, които никога не бяха управлявали. С изключение на Цанкова, който е бил помощник на мютесарифин в турско време, другите политически лица, повикани да ръководят държавните работи, излизаха повечето из средата на учителството или ревулюционните комитети, а най-младите едва бяха напуснали студентските скамейки. Принудени от сега нататък да се учат да управляват и да въведат новите конституционни наредби, върху които имаха смътни понятия, естествено беше да излезе на яве, че техните познания са недостатъчни за новото положение което заемаха. При все това, опита добит от пренапрежните борби, особено от деятелите на черковния въпрос в Цариград, съединен с политическия ум, който е достойнство на нашата раса и ни отличава от другите славяни, попълниха до нейде другите недостатъци и направиха деятелите от турско време способни да се разправят с текущите изисквания на новото управление на България. И престижа на тия политически лица нямаше да бъде засегнат, ако работите се развиваха нормално, ако споровете и борбите се ограничеха върху учебното дело, организацията на общините, или постройката на шосета и болници. Но на 1885 г. се прогласи Съединението на Южна България. На политическата сцена изникна един едър въпрос съдбоносен за България, сложен по стълкновение с интересите на велики сили, и за разрешението му се изискваха големи дипломатически способности. България, след 7 годишен само мир, се пробуди хвърлена в международни усложнения. Народния идеал беше вярата на всички българи и имаше такъв престиж, щото и живите от оная епоха, които днес се отказват от него, нямаха смелостта да изповядат публично малодушието си. Но макар тогавашното поколение да бе всецяло предано на народните идеали, макар да не допускаше най-малкото отстъпление от тях, много беше още опиянено от свободата, много беше и неопитно, за да се замисли върху средствата, с които ще се постигнат, върху спънките, които ще трябва да се преодолеят. Тогавашното поколени не вникваше в интересите на великите сили и нтригите на дипломацията, считаше Санстефанския договор като запас, даден на българския народ от Русия, и чакаше да настане падежа при първото усложнение на Изток. И ето че драмата се завърза, събитията се усложниха, великите сили заговориха всяка една за своите интереси, включително и Русия, за голяма изненада на наивното болшинство на българския народ. Тогава стана явно, че България даже в тесните си граници не бе още обезпечена за самостоятелното си съществуване. Конференцията в Цариград разискваше върху повръщането на румелийското управление, отношенията ни с Русия бяха лоши, а земята ни се застрашаваше с нашествие и откъм Турция, и откъм Сърбия. За да се устои срещу толкова опасности и да се измъкне страната от трудното положение без капитулация, за да се даде бъдещо направление на държавната ни политика съобразно с новите условия, съществующи в зародиш по-рано, не неподозирани и изникнали из един път достойнствата на държавните ни мъже от старото поколение бяха недостатъчни. За да се ръководи при такива трудни времена държавната немощна, вчера повикана на свободен живот, и да се разчита на успех в острия конфликт по съединението, необходими бяха и държавните ни мъже познание на европейската политика, дипломатически способности, голямо доверие в себе си и в силите на българския народ и необикновена смелост. На по-старите не достигаха едни качества, на по-младите – други. Старите, работили по черковния въпрос, бяха изтощили смелостта си и след освобождението не бяха вече кадърни за люти борби. Па и новите групировки за великите сили вследствие съединението, съвсем противни на ония в Берлинския конгрес, надминаваха тяхното разумение. Между по-младите, в консервативния лагер, имаше хора с широки познания, способни да разумеят новите политически комбинации в Европа, но в тях не достигаше вяра в българския народ и смелост. Ако на 6 ноември 1885 г. се събира прочута съвещание в софийската митрополия и обсъжда с каква позорна капитулация да спаси България, когато сърбите превземат София, то само не е от партизанска злоба, от алчност за власт, а защото събраните бяха от старото поколение, неспособни да схванат събитията или да си въобразят благоприятен изход. Стамболов, по младини, по политически гений, по необикновената си смелост, по вярата си в силите бъдещето на българския народ, не приличаше на старите патриоти Цанкова и Славейкова, на които упоритите борби в мрачна епоха бяха сломили енергията, и на които идеите от друго време пречеха да схванат политическото положение. Не приличаше и на младите кариеристи, които никога не са имали мъжество и на които патриотизма беше толкова скромен, щото през Руско-турската война бяха много млади, за да бъдат на Шипка, Сръбско-българската война – много стари, за да идат на Сливница, и пожънат всичките облаги, обречени на първото свободно поколение, без даже да си изслужат военната повинност. Гражданите, за да могат да си намерят път в политическите кризи, трябва или да се обладават държавнически способности, или да са въодушевени от гореща любов към отечеството. Патриотизма замества политическия гений у народите. Патриотизма е пътеводната звезда на простите хора в трудни времена и им дава възможност да отгадаят решения, за които се изисква голям ум. На 1877 г. опълченците не знаеха нищо за преговорите между Александра ІІ и Англия и за последствията от падането на Шипка. Патриотическия инстинкт им пошъпна, че тук се решава съдбата на отечеството, и те три дена се биха отчаяно, с пушки, с камъни, със зъби, но спряха Сюлейман паша. Войниците, които на 1885 г. направиха от Търново-Сеймен до Сливница най-бързия поход, известен в историята, не разбираха, че Милан се бие за Македония, за надмощието на Сърбия и разбиването на всичките амбиции на българския народ; не знаеха, че на Сливница ще се извоюва съединението и бъдещето на България. Патриотическия инстинкт им вдъхна убеждението, че трябва да победят, и вместо да се поведат по мъдруванията на събраните от дяда Климента в Софийската митрополия, отидоха да прогонят неприятеля, който бе нагазил земята ни. Тия прости войници ръзсъждаваха по-умно от известни политикани, защото духът им не беше помрачен от малодушие, а патриотизма ръководеше техните действия. Когато един човек обладава широк политически ум, и в същото време е горещ патриот, той съединява в себе си всичките качества, за да се разправи с големите политически кризи. По тая причина, Стамболов още на 1885 г. е посочен от събитията приемник на държавниците от старото поколение, по тая причина, той запази бистротата на ума си в течение на кризата. Когато княз Александър поиска съвет, дали да иде в Пловдив да се постави начело на съединението, а Каравелов се тревожеше от депешите от Петербург, Стамболов посочи правия път и биде послушан и от Княза, и от Каравелова.
На 1886 г., преврата от 9 август разтресе цялата страна и тласна България към пропастта. Повечето политически лица, както преди фаталната дата, така и след детронирането на Княза, не знаеха кой път да заловят. Капитан Маринов в Плевен, отказа да подведе полка под клетва. След него се яви противодействие в повечето гарнизони, и в самата София. Всички тия военни и граждански лица не си даваха сметка за политическите последствия от безумния и позорен 9-й август, но в тях говореше патриотизма, който им сочеше правия път. Отделните енергии можеха да не възтържествуват тъй лесно, а може би и с излишна ревност и прибързаност да причинеха някоя непоправима пакост, ако не бе се явил човек да ги поведе. Стамболов, още сутринта на 9-й август, разбра положението, обяви се против предателския акт и се зае да организира силите на контрареволюцията. Когато успя да влезе в сношение с Пловдив и да обезпечи съдействието на южно-българските гарнизони, Стамболов издигна гласа си в една горда прокламация, и народа позна своя вожд. Събитията поставиха Стамболов на чело на управлението преди още той да мисли да завземе властта. Но ако той се нагърби с тежката отговорност от патриотически дълг ако грабна народното знаме и не се подвоуми да се хвърли в страшната междуособна война от любов към отечеството, както не се подвоуми на времето да повери живота си на един къс лед на Дунава, в скоро време даде доказателства, че е достоен на това място и по необикновения си политически гений.
Първата грижа на Стамболов беше да избегне междуособната война, за да отнеме всякакъв предлог за чужда окупация. Между пловдивските буйни патриоти, които искаха да превземат София и приложат безпощадни наказания, авторите на преврата, които разполагаха с част от софийския гарнизон и искаха да се бият, ако им се не обещае безнаказаност, искането на руското правителство, подкрепено от Бисмарк – да не пада косъм от главите на детронаторите, само ловкостта и престижа на Стамболова можеха да наложат решения, които да осуетят междуособната война. Тоя пръв и най-важен резултат е постигнат, когато Княз Батемберг се отказа доброволно от престола, Стамболов доказа, че от всичко най-високо поставя интереса на отечеството, че душата му е недостигаема от дребната партизанска злоба, и че ума му тогава обръщаше всецяло трудната задача. Загрижен все да не допусне чужда намеса и въпроса за избор на нов княз да се разреши изключително от българския народ, той се опита да представи пред Европа делото на българската независимост като дело общенародно. Стамболов наложи Каравелова в регентството, даде властта на Радославова и вкара в министерството двама консерватори, Стоилов и Начевич, и един румелийски съединист – Ив. Ев. Гешов. По тоя начин всичките фракции, освен Цанковата, бяха в управлението. Но и цанковистите Стамболов не искаше да ги остави на вън. Той им предлагаше по-късно едно място в регентството и два министерски поста. За нещастия, инатът надделя над патриотизма. Стамболов получи отговор – да предаде властта в ръцете на Каулбарса.
Но Стамболов беше начело на българският народ, не за да го предава в чужди ръце, а за да запази неговата независимост от всяко посегателство, на каквато и да е цена. В България възникнаха безредици. Гешов излезе от министерството, уплашен от пристигането на клиперите във варненските води, и неговите приятели устройваха бунтове в Бургас, Сливен и Ст. Загора. Каравелов напусна регентството, и неговите приятели вдигнаха революция в Силистра и Русе. Между министерството и регентството възникна остър конфликт. Тъй в тая неравна борба между малка България и най-мощната велика сила, в България политическите мъже напускаха борбата, кой от малодушие, кой от страх за бъдещето, кой просто от невежество и неразбранщина. Под краката на регентството всеки ден избухваха бунтове и огън застрашаваше да обеме цялата страна и погълне свободата на България. Отчаянието се обобщаваше, когато извънредния наш пратеник в Цариград донасяше, че посланиците на всички велики сили, до една, съветват да капитулираме пред Русия. Само Стамболов остана непоколебим. Ако великите сили не искат да помогнат на България, той ще я спаси и без тях. Ако българските политици не съзнават интересите на отечеството си, той ще го запази и без тях, и против тях.
И тогава се написа най-хубавата страница от най-новата ни история. Стамболов скрои смелия план, ако руските войски навлязат в България, да отстъпва с най-верните гарнизони до Видин и със съпротивлението си да предизвика европейска намеса. Но дотогава, отстраняването поводите за окупация: потушаваше бунтовете въвеждаше ред, и с вещи преговори създаваше в европейската дипломация ядката, на която по-късно опре своята политика за запазване българската независимост.
Борбата бе дълга, упорита. Цели 8 години Стамболов работеше денонощно, крепеше положението в България, дебнеше действията на предателите в странство, с пълна вяра, че правата българска кауза ще възтържествува, и с готовност всеки ден да сложи главата си, за да постигне идеала на сърцето си, идеала на своето отечество. България има щастие, в най-критическия период на своята история да намери необходимия човек, който с волята си и с дарбите си да запази страната и от козните на неприятелите, и от малодушието на нейните синове. За тоя човек, тогавашния отличен французки посланик в Цариград казваше: “Най-великия дипломат в Европа днес не е Бисмарк, а Стамболов” Стамболов, при другите си достойнства, познаваше дълбоко своя народ като българския, той може да извърши велики дела. Но всички българи разбираха ли, че със синове като Стамболова нашето отечество можеше да постигне велики събития?
Господа, личности като Стамболова не се раждат всеки ден. Но ако неговия политически гений е мощен, ако от нас не зависи да притежаваме неговите дарби, от нас зависи да се кланяме на неговата вяра, на вярата в силите на народа и светлото му бъдеще, от нас зависи да бъдем готови да жертвуваме живота за отечеството. Държавния мъж, който не е готов за една възвишена мисъл да жертвува живота си, не може да бъде полезен на народа си в моменти на политически кризи, в недрата, на които стои зачатието на съдбините на народите.
Публ. в Стефан Стамболов и делото на стамболовизъма 1895–1925, Плевен, 1925, с. 49–58.

№ 4
СЛОВО ПРОИЗНЕСЕНО НА ПАНАХИДАТА ПО СЛУЧАЙ 40 ГОДИНИ ОТ СМЪРТТА НА СТЕФАН СТАМБОЛОВ ОТ СИМЕОН РАДЕВ.


Ние сме събрани тук за скърбен спомен и молитва. Нашата мисъл ни носи най-напред към трагичния ден, когато почина великият българин, който почива в тоя гроб. Ние се молихме Богу, да му даде покой, горе на небето, между безсмъртните.
Но покоят на великите хора долу на земята, това е история­та. Историята не носи своята светлина така лесно, както изгрева зората. Тя познава, поради невежеството и човешките страсти, дълги затмения. Но, накрай, се иде тържеството на истината. То е дошло отдавна за Стефан Стамболов. Потомството го вижда вече такъв, какъвто го показва вечността. Апостол на революцията до Освобож­дението, народен трибун в освободена България и един от първи­те й големи строители, това беше вече достатъчно да направи името му сияйно. Но българското провидение имаше за него други още по-го­леми предопределения. В 1886 г., подир изменническия преврат на 9 август, той спаси България. След това, осем години наред той брани като върховен страж нейната независимост.
Един генерал от запаса, деец от епохата на големите борби, ни разправяше веднъж впечатлението, което произведе Стамболов, когато пое в ръцете си съдбините на България. "Това бе, ка­за той, един ден преди заминаването на княз Александра. Стамболов ни събра в една зала на Народното събрание: от една страна политическите лица от всички партии, от друга - военачалниците. Той бе седнал пред една маса и почна да ни говори за положението. Лицето му бе строго и от думите му идеше една повелителност, коя­то будеше у нас някакъв тайнствен трепет. Михаил Савов, който беше до мен, ми пошепна: "Видиш ли го? Така се управлява България? Това впечатление на човек, създаден да властвува, даваше Стамболов не само на българите от неговото време, но и на чужденците. Г-н Тончев ни каза еднаж: "Когато Стамболов влизаше в Юнион- клуб, всички дипломати ставаха на крака, като че ли се намират пред някоя царствена особа."
Това негово признаване да владей и ръководи, своят политически гений за какво го употреби Стамболов и какво постигна?
Той закрепи българската независимост, застрашена не толкова от политиката на една чужда държава, колкото от безумието на някои българи; той даде силни основи на българската държава; той издигна държавната власт; той упъти България по пътя, вече напуснат след него, по който щеше да се постигне един ден българско­то народно обединение. Това бе неговото велико дело.
От това дело не всичко оцеля. Част бе спряно, част пропад­на. Но духовното наследство, което той остави, неговите завети, са живи.
Какво ни завеща той? - Да пазим независимостта на България; да бдим върху българското единство; да вярваме в силата на българския народ; да подемаме всеки въпрос в неговото време, в тоя дух на постепенност, който бе духа на Възраждането.
Възраждането, Стамболов принадлежи към него, ако не по време, то по мисъл и природа. Както многобройни потоци се събират в една голяма река, така от разните извори на Възраждането е об­разувана духовната мощ на Стамболова. От Възраждането той има вдъхновението и мъдростта, широките кръгозори и реализма, силната вяра, но и търпеливото очакване на уречения час. Възраждането, пре­несено в свободна България и олицетворено в един човек с необикновен гений, ето Стамболов.
Той умря, мнозина достойно го наследиха, никой вече не можа напълно да го замести. Но той ни остави като пътеводство своите завети и като висок пример своя живот. Той ни остави и друго. Естественото величие на народите се мери по великите хора, които те са родили. Народът, който е родил един Стамболов, може да смя­та себе си, въпреки всичките си изпитания, за предопределен за една голяма съдба. Той може пак да роди синове като него. Затова, прекланяйки за пред гроба му, ние се прекланяме не само заради безсмъртните му заслуги в миналото, но и за надеждите които той пробужда за едно светло българско бъдеще.
А сега, нека кажем на великия човек който спи тук: почи­вай в мир, велики вожд на българския народ, и нека духът ти бди над българските съдбини.
Архив С. Радев, 2 л. Оригинал. Машинопис.
http://www.sitebulgarizaedno.com/index.php?option=com_content&view=article&id=423:2012-05-29-18-54-06&catid=29:2010-04-24-09-14-13&Itemid=61
 

Неактивен HighVoltage

  • Moderator
  • Senior Member
  • *
  • Публикации: 749
  • Пол: Жена
Re: Български народни юнаци - национални герои.
« Отговор #71 -: Юни 07, 2018, 15:15:25 »
« Последна редакция: Юни 07, 2018, 22:30:07 от Hatshepsut »
 

Неактивен Мишок

  • Banned
  • Hero Member
  • *
  • Публикации: 4,512
  • Пол: Мъж
  • Religion: Christianity-Orthodox Christianity-Orthodox
  • Politics: Traditionalist Traditionalist
Re: Български народни юнаци - национални герои.
« Отговор #72 -: Юни 08, 2018, 18:00:53 »
Представяте ли си национален герой Който:
- обижда и псува хората на всяка крачка.
- покланящ се на Европа до земята.
- страдащ от мания да налага мнението си на всяка цена.
- поискал да присъедини България , към османската империя.
- поискал да предаде велик хайдутин на Турция.
Аз такъв не си го представям но на някои хора, представите за добро са именно такива.
 

Неактивен генерал Жеков

  • Adviser
  • Hero Member
  • *
  • Публикации: 1,458
  • Пол: Мъж
  • Интереси: История, Философия, Политика
  • Зодия: Aries Aries
  • Religion: Paganism-Tangrism Paganism-Tangrism
Re: Български народни юнаци - национални герои.
« Отговор #73 -: Юни 08, 2018, 19:47:48 »
Нямам идея за нац.герой,или въобще българин,който прави или иска тези неща.Моля те,покажи ми примери за такъв човек
ϟϟ|СВОБОДЕН-СОЦИАЛЕН-НАЦИОНАЛЕН| lYl 
БЪЛГАРИЯ ЗА БЪЛГАРИТЕ!
БЪЛГАРИЯ НАД ВСИЧКО И ВСИЧКО ЗА БЪЛГАРИЯ!
 

Неактивен Panzerfaust

  • Administrator
  • Hero Member
  • *
  • Публикации: 1,350
  • Пол: Мъж
  • Интереси: история, политика, психология, военно дело, икономика
  • Зодия: Virgo Virgo
  • Religion: Christianity-Orthodox Christianity-Orthodox
  • Politics: Conservator Conservator
Re: Български народни юнаци - национални герои.
« Отговор #74 -: Юни 08, 2018, 22:49:19 »
Представяте ли си национален герой Който:
- обижда и псува хората на всяка крачка.
- покланящ се на Европа до земята.
- страдащ от мания да налага мнението си на всяка цена.
- поискал да присъедини България , към османската империя.
- поискал да предаде велик хайдутин на Турция.
Аз такъв не си го представям но на някои хора, представите за добро са именно такива.
Ти наистина си кръгъл и завършен идиот! Толкова си малоумен, че те съжалявам.

Дебил, ако е имало момент в новата ни българска история, когато сме били най-независими от външни сили, то това е управлението на Стамболов. И то при положение, че сме васално княжество, а не независима държава.
Другите дебилизми дори няма да ги коментирам. Ти си жалък идиот!
 

Tags:
     

    Happiness is up - диагнозата на българския национализъм

    Започната от Петкан

    Отговора: 6
    Прегледи: 1480
    Последна публикация Февруари 18, 2018, 00:00:16
    от Петкан
    Защо съм български националист?

    Започната от Nordwave

    Отговора: 104
    Прегледи: 20540
    Последна публикация Март 12, 2018, 13:03:49
    от Мишок
    Български национализъм, нацизъм, фашизъм...

    Започната от Мишок

    Отговора: 105
    Прегледи: 15228
    Последна публикация Юни 10, 2018, 11:37:08
    от Мишок
    За сърбофилията сред българските националисти

    Започната от Veskou

    Отговора: 108
    Прегледи: 11303
    Последна публикация Юли 13, 2011, 20:05:05
    от Rodolubec
    Славата и величието на българските опълченци

    Започната от Мишок

    Отговора: 26
    Прегледи: 5276
    Последна публикация Юни 15, 2018, 13:57:47
    от Мишок