[еленът]

Да, бе да! Да, ама не! Думата си има конкретен превод - "Ян-кул". Забравих какъв точно бе преводът, очаквам вие да ми кажете. Научих го като се къпах веднъж на Иссък Кул. Ама то беше отдавна, та точно не помня.

Възможно е но и в такъв случай ЯН е шумерския АН.
Името Йоан също идва от АН!!! Иванов ден е около нова година(ЕНИ), а празника  Иван Купала е Еньов ден!!!

А Енки по принцип е син на АН и КИ - богиня на земята-родоначалница!

Енки (шумерски: владетел на земята). Той е владетел на океана със сладки води абзу, творец и организатор на цивилизацията, бог на мъдростта и магията, покровител на занаятите. На Енки били приписвани много хвалебствени епитети - Създател, Мъдрец, Предвидливият, Разумният и други. Един от символите му е еленът

Отдавна не съм говорил на шумерски, може и да съм забравил. А не съм говорил на шумерски отдавна, тъй като доколкото ми е известно, никой жив човек на тая Земя не знае как шумерите са произнасяли своите думи. "Ян" обаче си има точен превод. "Кул" също. Ако беше само едната част от думата, можеше да е случайно. Двете една до друга трудно могат да бъдат наречени случаност.
Впрочем шумери и перси нямат никаква родствена връзка.

Имат! След като шумер е превзет там се появява Халдеа. После на същото място се появява Елам, а след това точно там се развива Персия!

Ранните индо-еверопейци тръгват от Кавказ, минават през Шумер, Елам, Персия, река Амударая и после отиват на северозапад или в Индия. На р.АМУЛ(Амударая, Оксус) е така наречената Оксуска или Арийска цивилизация. Там отиват и част от северните по-руси индо-европейциминали от кавказ над каспийско море!

Така че произхода на календара вероятно следва същия път. Все пак първите астрономи са в Шумер, а след това в Халдеа!

......доколкото ми е известно, никой жив човек на тая Земя не знае как шумерите са произнасяли своите думи......

Да, но все пак те са произнасяли по някакъв начин думите си!

Щом все още хората се чудят как е звучал шумерския език, значи има няколко варианта:
1. Езика им да е изчезнал, защото те са били унищожени до последния шумер;
2. Езика им да е бил много близък до някой познат ни език, и на него да са продължили да говорят Вавилонците, Халдеите, Персите или друг народ;
3. Езика им да е асимилиран от друг език - асирийски или персийски, и в тях да са останали много думи от шумерския;

Знае се че шумерите не са унищожени, и че езика им не е бил асирийски!



Редактирано от модератор:

- Премахване на невалиден линк
- Консолидация на два последователно пуснати постинги

"После на същото място се появява Елам"
Техните потомци говорят друго, за цивилизацията, наречена Ебла. /Няма нищо общо с днешната наша дума/ И че народът на тази цивилизация не е нито семитски, нито ирански. Но да не издребняваме. Забравих, че тук са събрани най-големите учени на света, за които фактите нямат никакво значение.

Сур означава свещен на чист български.

Чета сега, че  плочите от Елба са датирани 2500г. пр. хр., а Шумер го датират 3-4000 г. пр. хр..

А какво означава КУЛ не знам?!

Сур означава свещен на чист български.

Така де.  СВЕЩЕН означава СВЕТЕЩ или СЛЪНЧЕВ!  :)

"Янкул" означава "криво /или полегато/ езеро". Наречен е така заради знаменитото петно. Само че не съм влязъл тук, за да ви казвам какво знам или пък да споря. Ако имахте очи, щяхте сами да го видите. Влязох, защото ми съобщиха, че ползвате трудовете на хора, които иначе не пропускате да оплюете. Влязох, за да се уверя, че е истина. За жалост, оказа се истина. И си помислих друго. Помислих си, че напразно съм се възмутил, когато Вики Тамир и нейното дьонме Гамизов заявиха, че българите трябва да изчезнат като народ. Сега си мисля, че Тамир и Гамизов са прави.
"Господ, когато иска да погуби някого, първо му взема ума." И го лишава от морал - добавям. Да, вие ще изчезнете. Ще останат Волжските Българи, които обаче вярват, че са тюрки. Те и в други глупости вярват, но да не се задълбавам. Вие ще изчезнете, защото воювате не срещу враговете на България, а срещу нейните закрилници. Забравили сте, че когато Стражът отстъпи, падне или просто си тръгне - тогава в крепостта влиза Врагът. Доколкото виждам, Врагът вече е прекрачил вътре и нищо повече не може да ви спаси.

Вижте как всички вземат вашето без дори да ви уведомяват, когато го вземат. А когато вие само се опитате дори сянка от тяхното да вземете, следват жестоки наказания. Помислете защо е така. Вижте цялостната, глобалната картина на света, вижте какво се случва с планетата и с човешките народи върху нея. Едва тогава преценете къде е мястото на българите в тази картина. Аз такова място не виждам.
Идете в посолството на Ислямска република Иран, вземете книгите, отпечатани на български език през последните години и ще прочетете, че всичко, за което твърдите, че е българско - всичко според тях се оказва иранско. Вземете публикациите в Израел през последните години и ще прочетете, че те, евреите всъщност са коренното население на Бълканите, а българите сте някакви натрапници, които трябва да бъдат изгонени от тази прекрасна еврейска земя. Хайде, ако ви стиска погледнете навън какво се случва. И продължанвайте на нанасяте удари срещу свои, за радост на враговете. но уверявам ви, те и вас няма да пожалят. Едно друго време се връща, но вие и за него нямате очи.
Съжалявам, на вас вече не може да ви се помогне.



Редактирано от модератор: Консолидация на два последователно пуснати постинги.

"Янкул" означава "криво /или полегато/ езеро". Наречен е така заради знаменитото петно. Само че не съм влязъл тук, за да ви казвам какво знам или пък да споря. Ако имахте очи, щяхте сами да го видите. Влязох, защото ми съобщиха, че ползвате трудовете на хора, които иначе не пропускате да оплюете. Влязох, за да се уверя, че е истина. За жалост, оказа се истина. И си помислих друго. Помислих си, че напразно съм се възмутил, когато Вики Тамир и нейното дьонме Гамизов заявиха, че българите трябва да изчезнат като народ. Сега си мисля, че Тамир и Гамизов са прави.
"Господ, когато иска да погуби някого, първо му взема ума." И го лишава от морал - добавям. Да, вие ще изчезнете. Ще останат Волжските Българи, които обаче вярват, че са тюрки. Те и в други глупости вярват, но да не се задълбавам. Вие ще изчезнете, защото воювате не срещу враговете на България, а срещу нейните закрилници. Забравили сте, че когато Стражът отстъпи, падне или просто си тръгне - тогава в крепостта влиза Врагът. Доколкото виждам, Врагът вече е прекрачил вътре и нищо повече не може да ви спаси.

Явно си войн на тангра и ТЮРК. 
Волжките българи говорят тюркски, но като чета по форуми на чуваши и татарстанци, гледам, че говорят, че не са тюрки-монголоиди, а че са понтиди, и доста спорят за това, че преди тюркския са говорели на някакъв вид ирански или сарматски(български)!

А иначе вярно е че няма смисъл да спориш, защото срещу теб са имена от фолклора ни - СУРВА, ЕНЬО, НАРДУГАН(МАРДУК), СИРНИ като дадеш смислено обяснение за тях тогава ще класифицираш какви са били българите!

НАРДУГАН е зимня празник именно на тези волжки българи, а предполагам знаеш, че МАРДУК е шумерски бог!

Сур означава свеж ,а на чист български както казахте свещен.

"Древнобългарският календар е най-съвършенният в света. Това е признато официално от ЮНЕСКО.    Последните изследвания показват, че началото на календара е през 5505 пр. Хр.    С 12 годишния си цикъл календарът прилича на китайския, но е по древен и по скоро е негов първоизточник."


Александър Долев


През 1976 г. ЮНЕСКО обявява древнобългарския календар за най-точния в света.
Според изследванията на астрономи, физици и математици последната корекция на нашия календар е извършена през 4768 г. пр.н.е.
За него проф. М. Лонгон казва следното във френското списание "Население и общество": "Научно е доказано, че прабългарите в далечното минало са притежавали един от най-съвършените календари в света, по-приемлив от китайския и индийския начин на леточисление, по-достъпен и по-практичен. Сега, когато от няколко години насам в една от комисиите на ООН и в ЮНЕСКО се обсъжда нов календар, валиден за цял свят, създаденият преди векове от прабългарите календар ще послужи като модел и източник на идеи за изработване на такова календарно летоброене, което ще бъде прието от всички народи, населяващи земното кълбо ."
(Цит. по книгата на Борис Чолпанов "Славата на България", Военно издателство, София, 1988 г.; стр. 23.)

РАДИ  ПАНАЙОТОВ

"... факти из областта на астрономията и глотогенезата дават основание на доста изследователи да търсят корените му още във II хил. пр. Р. Х. И до ден днешен древният български календар ни изумява с универсалността и точността си."

Доц. Д-р Атанас Стаматов
Издателство МГУ "Св. Иван Рилски"


Българите пренасят от хилядолетията преди Христос една от най-съвършените системи за измерване продължителността на земната година . Движението на съзвездията, оприличени на животни, се отчита в 12-годишен цикъл в съответствие с пътя на Янкул (Юпитер) около Слънцето.
...

По начина на подреждането на дните и месеците, календарът на древните българи е превъзхождал индийските и китайските календарни системи. В съответствие с древнобългарския календар годината е имала 365 денонощия. Започвала е с най-късия зимен ден, който е бил празничен . Към всяка четвърта година се е отчитал един допълнителен ден, наречен "Ден на слънцето".
Дванадесет месеца формирали четири тримесечия, като всеки месец на последното тримесечие имал 31 денонощия, а останалите два месеца – по 30 денонощия.
Така всеки член на древнобългарското общество можел самостоятелно да води отчет за изминалото време .

...

Според изчисленията на проф. Васил Златарски това начало се отнася към 5 505 г. преди новата ера. В този смисъл можем да пресметнем, че предстоящата 2001 година след рождението на Христа всъщност се явява 7 506 г. от началото на древнобългарското летоброене . Така Българите се нареждат сред народите с най-древно времеизмерване – показателен факт за тяхната изначална цивилизационна закваска."

акад. Д. Мишев – БАН
http://tangra.bitex.com/bul/kalendar.htm

Календарът на древните българи е базиран на 12-годишния цикъл на планетата Юпитер. Имената на съзвездията в древнобългарския календар са както следва: Мишка (Водолей), Вол (Риби), Тигър (Овен), Заек (Телец), Дракон (Близнаци), Змия (Рак), Кон (Лъв), Овца (Дева), Маймуна (Везни), Петел (Скорпион), Куче (Стрелец), Свиня (Козирог). Календарът започва с Мишка (Водолей), защото е възникнал 2-3000 години преди Христа, когато най-късият ден, избран за начало на новата година - 22 декември, е бил в съзвездието Водолей.

Кирил Стойчев

http://www.aura-astro.hit.bg/discovery.htm


"...древнобългарския календар... е признат от всички световни специалисти в тази област за най-прецизния. Дори и днес, когато светът се гордее с космическите си постижения, не може да бъде създадена по-точна календарна система от древнобългарската! Това означава, че българите са познавали до съвършенство космическите цикли и движенията на планетата Земя в пространството. И то няколко хилядолетия преди Христа, когато повечето народи са живеели в епохата на каменната ера."

Иво Андровски - историк

http://www.aura-astro.hit.bg/bulgaria.htm


"Тюркският циклов календар дължи доста от особеностите си на древнобългарския."

КОИ СА БЪЛГАРИТЕ И ОТ КЪДЕ ПРОИЗХОЖДАТ

Виктор Великов

http://fatherland.hit.bg/koisa.htm

В библията е описано сътворение за 6 дена и седми през който Бог си почивал!!!

Цялата тази история е писана и преписвана хиляди пъти, но още в самото начало има грешка!!!

Най-точно е описанието в Книгата на Енох, и от всичко написано в нея следва, че:

Бог създаде света За Шест дена, като на седмия почива само Бог!!!

Тоест календарния цикъл на света е шест дена, от тях 5 са работни, а шестия е почевен! На седмия никой не трябва да почива, защото тогава само Бог почива, а всички останали трябва да се връщат на работа!

Получила се е печатна грешка и грешка в превода!!!

Не съм запознат добре, но май евреите са били роби в Вавилон! И е нормално робите да са възприемали знанията, уменията и рилигията на господарите!!!
Месопотамците или Персите или друг ирански народ са били този господстващ народ и от техните астрономически познания идва всичко написано в началото на библията, но е написано от хора които от астрономия нищо не разбират!






Като се прибави и това, че Втората книга на Енох е запазена само на балгарски, и това, че първообраза на кукерите ни е Животинския Апокалипсис на Енох, нещата се подреждат!!!



Същата печатна грешка на превода, като описаната в началото са направили и руснаците, които нашата дума Неделя не са я разбирали напълно и са почнали да я ползват в смисъл на Седмица!!!

Като роби в Вавилон евреите са работили без почивни дни, и когато се освобождават възприемат неточно местните астрономически текстове на вавилонските маговете и на тяхна база само чрез тълкуване и без никакви астрономически знания, създават представата си за сътворението на света!

Ако не знаете какво означава НОВА ГОДИНА вижте - http://www.bulgaria-is-alive.com/kalendar-5.html

Тук може да видите една съставена от мен таблица, чрез която може да определите името на годината по българския (или китайския) календар за периода от 1 до 2099 година:

Click =>

Разликата между българския и китайския календар е, че в китайския календар трябва да заместите "овен" с "коза" и "мишка" с "плъх".

Предполагам, тази таблица никак няма да ви затрудни - просто засичате колоната (века) с реда (годината от съответния век)  :-)

Може да свалите тази таблица в XLS формат от прикачения ZIP файл, след което разархивирайте.

[Астрономът проф.Никола Николов за Българския Календар:]

Астрономът проф.Никола Николов за Българския Календар:

Календар са имали и прабългарите. И той е едно уникално явление в културата на древността. За този календар ни говорят няколко документа, в които исторически събития са датирани едновременно както по календара на прабългарите, така и по т. нар. византийски индиктион. Понеже индиктионът е добре известен, това позволява да се направи съответствие между него и прабългарския календар и да се види какво представлява той.

Най-важен от документите, за които споменахме, е Именникът на българските ханове. Той представлява последователен списък на предшествениците и следовниците на Аспарух с годината и месеца на възкачване на престола на всеки от тях и продължителността на царуването им. Ето как се разкрива прабългарският календар в този документ.

Годините в календара, който прабългарите са донесли по нашите земи, са били слънчеви и подредени в цикли от по 12 години и се назовавали с имена на животни по следния начин: първата в цикъла - мишка, II - крава, III - вълк, IV - заек, V - неизвестно, VI - змия, VII - кон, VIII - овца, IХ - неизвестно, Х - кокошка, ХI - куче, и ХII - свиня. Във всеки следващ цикъл и имената на годините-животни, и тяхната последователност се повтарят. Годината е съдържала 12 месеца, всеки със свое име.

За съжаление не е известно кога е започвала годината в календара на нашите прадеди, но има признаци, че началото е било астрономически значим ден. Според някои това е бил най-късият ден през годината, когато Слънцето се издига на пладне най-ниско над хоризонта, или както астрономите казват - деня на зимното слънцестояние; други предполагат, че годината е започвала с началото на астрономическата пролет. По календара, с който си служим сега, тези дати са 22 декември и 21 март съответно.

Има и други елементи в календара на прабългарите, за които липсват писмени свидетелства. Сигурното обаче е, че календарът на прабългарите е подобен на древнокитайския календар, който подробно е описан с древнокитайски йероглифи. И в него годините се подреждат в цикли от по 12 години и всяка една носи име на животно: мишка, крава, тигър, заек, дракон, змия, кон, овца, маймуна, кокошка, куче, свиня. Както се вижда, имената в двата календара почти съвпадат. Само тигъра прабългарите са сменили с вълк. Вероятно и имената на дракона и маймуната са били заменени с имена на по-близки животни от заобикалящата действителност на север от Кавказ,където прабългарите дълго са живели, преди да тръгнат към Балканите.

Изследванията на Жуковска в Русия показват, че календарна система с 12-годишен цикъл има и в Монголия. Това е още едно свидетелство за земите, обитавани от прабългарите, преди да се установят северно от Кавказките планини.

Има две версии за обяснение на цикъла от 12 години. Според едната броят на тези години отговаря на 12-те съзвездия, през които преминава Слънцето по своя видим път по небето. Тези съзвездия, наречени зодиакални, водят началото си още от древен Вавилон, където са си служили в сметките си с дванадесетична система на броене. Другата е, че 12-годишният цикъл е свързан с периода на обикаляне на планетата Юпитер около Слънцето, който е близък до 12 периода от обиколката на нашата планета.

Както се вижда, сигурните данни за прабългарския календар са малко. Това ни кара да се въздържим от обсъждане на авторството на цикличния календар. Макар че не липсват немалко разсъждения върху възможността приоритет да имат прабългарите. Много по-важно от приоритета, според мен, е, че в онези далечни епохи на безпросветност в по-голямата част от тогавашна Европа прабългарите са дошли на Балканския полуостров с календар, който има всички черти на най-съвършените от онова време. Защото, както изтъкнахме, съставянето на календар изисква находчивост и изобретателност. А пък използването на календар спомага за по-нататъшното интелектуално и културно развитие.

(Авторът е д-р на физическите науки, зав. катедра "Астрономия" в СУ "Климент Охридски")

http://www.online.bg/euro2001/euro8/7BR97F11.htm

[Петър Добрев за Българския Календар:]

Петър Добрев за Българския Календар:

В началото на проучванията върху българския календар някои учени предположиха, че той принадлежи на лунните календари, при които годината се измерва с помощта на лунни месеци и продължава 354 дни. Този сравнително несъвършен начин за измерване на времето е характерен най-вече за арабите и за повлияните от тях народи турци, азърбейджанцзи, татари и други източни етноси. Най-убеден привърженик на идеята за лунния произход на древния български календар беше проф. В. Златарски, който, придържайки се към нея, преизчисли всички календарни данни, посочени от древните български канове, от слънчеви в лунни години и промени значително числата, посочени като периоди на царуване на ранните български владетели в Именника на българските канове.

Всичко това наложи да се да се подложи на тест тази доскоро популярна в България идея на базата на конкретни календарни материали. Направената проверка показа, че древният български календар определено не е от лунен тип той се различава от лунните календари по всички свои основни особености. Работата е там, че лунните календари имат две специфични свойства, които изцяло отсъстват при българските календарни данни: първото е по-малката дължина на годината, която при лунните календари се състои от 354 дни; второто е променящото се начало на новогодишния ден, което непрекъснато се мести от един месец към друг. Поради тази особеност лунните календарни години се движат с допълнителна лунна година, поради което между лунните и слънчеви години липсва пряка кореспонденция и синхронност.

В българския календар се наблюдава обаче една постоянна и силно изразена синхронност с датите, записани с помощта на слънчевите календари. Особено ясно личи това от следния обобщаващ пример: според хрониката на Зигеберт, датирана в слънчеви християнски години, преселението на Аспарух е станало в 680 г., а възцаряването на кан Телец в 760 т., т.е. точно 80 години след основаването на България. А според Именника на българските канове Аспарух е дошъл отсам Дунава в Годината на дракона (Верени) по древния български календар, която е 680 г., а Телец се е възцарил в година с име Сомор (Плъх), съответстваща на 760 християнска година. Срокът от време между тези две събития е абсолютно еднакъв по хрониката на Зигеберт, датирана чрез слънчевия християнски календар, и по данните, записани с помощта на древния български календар. И в единия, и в другия случай той се равнява на 80 години. А това съвсем не би било така, ако българският календар беше от лунен тип. Тогава в хрониката на Зигеберт щеше да стои величината от 80 години, но в българския летопис щяха да бъдат вписани не 80, а не по-малко от 82 години, поради което в него нямаше да се появи като година на възцаряване на Умор годината с име Сомор, а съвсем друга година годината на тигъра или барса.
На този фон става очевидно, че българският календар е бил не от лунен, а от слънчев тип. Дължината на годината в него не е била 354 дни, както предполага проф. В. Златарски, а 365 дни, колкото е във всички слънчеви календари.

Остава сега да проверим от какъв точно слънчев тип е нашият стар календар. Защото от древни времена до наши дни слънчевите календари по света се делят на два вида обикновени слънчеви календари и лунно-слънчеви календари, в които на всеки две-три години се правят специални процедури (интеркалации), за да се приравни годината към средната дължина от 365 дни. Най-важната особеност на обикновените слънчеви календари е, че в тях новогодишният ден се мести около една специфична календарна ос поради периодичната добавка на допълнителен тринадесети месец, чрез която се поддържа слънчевата дължина на годината. Българските народни традиции показват, че от най-древни времена в България новата година се чества в един строго определен неизменен ден 22 декември, наричан с народните имена Еднажден, Единак и Поляз. Смисълът на всички тези народни имена е "единствен ден", "отделен ден", а също и "ден, с който започва (полазва) новата година". В ранните исторически дати, записани в древния български календар, се проследява една силно изразена корелация със слънчевия християнски календар, в който като постоянен новогодишен празник се е чествал някога 25 декември, а в последствие 1 януари. Тази особеност показва, че древният български календар е принадлежал към календарите със строго фиксиран новогодишен ден, т.е. към обикновените слънчеви календари, а не към лунно-слънчевите, характерни за китайците, тюрките и други източни народи. Според народните разбирания измерването на годината с лунни месеци е "турска особеност".
След като изяснихме този принципен въпрос заслужава да разгледаме и някои съвсем нови опити да се докаже, въпреки изложените вече съображения, че в древния български календар годината се е измервала не в слънчеви месеци, а в лунни месеци, при което периодично се е добавял тринадесети допълнителен месец така наречения емболичен месец, характерен за лунно-слънчевите календари. Подобни опити у нас предприе най-вече М. Москов, който по този повод изказа предположението, че чрез особените термини Алем и Елем в Именника на българските канове са записани имената на тринадесетия допълнителен месец.

По-горе посочихме, че срещу тази идея въстава един съвсем елементарен факт в България от стари времена началото на годината се свързва от народа с един строго определен ден 22 декември, докато в лунно-слънчевите календари началото на годината се мести в интервала от 16 януари до 15 февруари. Но към това трябва да добавим и още един интересен факт. Неотдавна в Рилския дамаскин не открита старинната българска дата ЕЛМА ВЕШ ОСМЪ ДНЕ (месец Елем, осми ден). Но с особеното име Елма (вариант Елем) в случая е наречен не предполагаемия от М. Москов тринадесети месец, а месец септември, когато се е празнувал празникът Вяра, Надежда, Любов. Ето защо предположенията, че с термините Алем и Елем се е наричал допълнителният 13-и месец, който в лунно-слънчевите календари се слага винаги след декември, не се потвърждават. С тях са се наричали у древните българи обикновени годишни месеци, а не предполагаемия тринадесети месец.

След като ясно изпъкна принадлежността на българския календар към слънчевите календари с твърдо фиксирано годишно начало, остава един последен въпрос: по какъв начин са били разпределени месеците в древната българска година. Да отговорим на този въпрос ни помагат отново българските народни традиции. Според тях в началото на годината е стоял т.нар. Голям месец, наричан Голям Сечко, а самата година се е деляла на четири равни части, извън които е оставал един-единствен ден така нареченият Единак. Има следи, че някогашните българи са поддържали това свое специфично деление на годината в течение на много векове. И за да може то по-лесно да се разбира и помни, са измислили дори специални нагледни описания и гатанки, които са разказвали на своите деца. В едно от тези описания годината се оприличава на дърво с 365 листа, от които 364 са оцветени и само един е останал неоцветен. Този отделен лист несъмнено е деня на Нова година, която българите са чествали като специален ден, невключен в никой месец и затова наричан Единак.

С помощта на фолклорни материали се установява, че обикновените месеци в българската година са имали 30 дни едно традиционно число, което се среща във всички източни слънчеви календари с постоянно начало, като се започне от древноегипетския календар, където всички месеци от най-древни времена са имали по 30 дни и се продължи с персийския, согдийския, хорезмийския, сакския, арменския, грузинския и множество други източни образци, разпространени най-вече сред народите от иранския и кавказки кръг.

В основата на древния български календар е стояла също тази, константна за посочения тип слънчеви календари, величина. Но той имал една своя особеност за разлика от посочените по-горе календари, в които извън стандартните месеци от 30 дни са оставали 5 допълнителни дни, в него, като неразпределен остатък, е оставал само един-единствен ден Новата година, и това ставало благодарение на това, че част от месеците в годината били големи, т.е. удължени и са се състояли от по 31 дни. Общо в годишния цикъл са се включвали четири удължени месеци по един на всеки годишен сезон и ако се съди по това, че първият голям месец и до днес стои в началото на зимния сезон може да се предположи, че и другите дълги месеци са стояли в началото на съответните сезони. Чрез тази своя специфична структура древният български календар се откроява като един от най-рационално подредените календари в света. И макар че по принцип е твърде трудно да се установи как и откъде се е взела тази негова изключително проста и хармонична вътрешна подредба, заслужава да се спомене един неотдавна открит от науката факт: в Близкия изток преди повече от 2000 години е съществувал един древен календар с почти същата вътрешна структура като българския. Това е известният Кумрански календар, намерен през 1947 г., в който годината се е деляла на четири равни части от по 91 дни, всяка от които е съдържала по един голям месец от 31 ден и по два обикновени слънчеви месеци. С откриването на този близък двойник на нашия стар календар става ясно, че българските календарни традиции отразяват идеи и познания, възникнали преди хиляди години в най-цивилизованите райони в древния свят. А това обяснява окончателно най-важното свойство на древния български календар неговата висока точност и прецизност, която с нищо не отстъпва на най-високите световни образци.

http://www.bulgaria-is-alive.com/kalendar-2.html

Българският народ и неговите съседи

Започната от Инжинер Донев

Отговори: 39
Прегледи: 12023

Един алогизъм в превода на "Именник на Българските канове"

Започната от Боритаркан

Отговори: 0
Прегледи: 2388

Кога трябва да бъде празникът на българските ПВО-войски?

Започната от Иван Иванов

Отговори: 0
Прегледи: 1577

Христо Чернопеев - забравеният български национален герой

Започната от Генерал Колев

Отговори: 17
Прегледи: 6793

Българските земи под византийска власт (1018-1185)

Започната от Hatshepsut

Отговори: 3
Прегледи: 5150