Автор Тема: Бистра Цветкова - "Френски пътеписи за Балканите, XIX в."  (Прочетена 1353 пъти)  Share 

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен Петкан

  • Site Supporter
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 8444
  • Country: bg
  • Карма: +1284/-105
  • Пол: Мъж
  • България преди всичко!
  • OS:
  • Windows 7/Server 2008 R2 Windows 7/Server 2008 R2
  • Browser:
  • Firefox 24.0 Firefox 24.0
    • http://www.spletnik.ru/avatar/2000/1831.jpg?908

Книгата представлява сборник с пътеписи от френски автори за Балканите за периода на XIX век.
http://www.promacedonia.org/frp2/frp2_14.htm

Цитат
"Част от поместените тук пътеписи за периода от разгрома на Бонапарт до 30-те години на века са твърде тясно свързани с набелязаните насоки във френската политика. Те са плод на нови военнополитически проучвания на българските земи, извършени от висши военни чинове и учени — сътрудници на френското външно министерство. От редица податки в тях личи, че интересът на пътеписците към стратегическите обекти и топографските подробности е насочен с оглед евентуални руски военни операции по време на източната криза, възникнала с гръцкото въстание от 1821 г., както и във връзка с действията .на руските войски през 1828—1829 г. Няколко пътеписа от периода 1815—1830 г. се отделят по облик и съдържание. Те са плод на инцидентни пътувания или обиколки с научна цел... "

http://www.promacedonia.org/frp2/frp2_predgovor.htm
...
Карти, приложени към "Френски пътеписи за Балканите, XIX в. "
http://www.kroraina.com/knigi/frp2/frp2_karti.htm
---
Цитат
"- А вие какво мислите за турско-българските отношения?
- В днешно време са много добри.
- Така е. Турското малцинство в България живее много добре. По времето на Живков имаше проблеми, сега ги няма.
- Проф. Ортайлъ, у нас имаше спорове за така нареченото "османско присъствие". Не трябва ли да се прилага научният термин "владичество"?
- Владичество - не. Присъствие!
- Защо присъствие, след като завладените държави са били ликвидирани?
- Прочетох "Балканският град" на акад. Николай Тодоров, запознах се и с изследването на Мая Тодорова за Митхад паша. Бих казал много позитивни трудове. Четох и на проф. Цветана Георгиева нейните изследвания - също много позитивни.
- Но те никъде не говорят за присъствие.
- Единствено проф. Бистра Цветкова е описала турското завоевание много негативно... "(проф. Илбер Ортайлъ - директор на двореца "Топкапъ" в Истанбул, 62-годишният учен е преподавател в Анкарския и Истанбулския университет)

http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=314623
...
Цитат
"Военачалникът — турчин, който беше поставен от турския цар да управлява града — повика при себе си божиите хора, които превъзхождаха другите по име, по добродетел и по благородство, за да се посъветва за някои общополезни дела. И те вървяха, следвайки вестителите, в неведение, както овцете вървят след тези, които ще ги колят, и всички, носейки своята кръв, бързаха да се доверят на убийствените десници. Щом ги видя в ръцете си, кръвожадният звяр посред църква ги изкла и, по-точно казано, ги освети, без да се засрами от белите коси, без да пощади младостта, а в забава на ножа превърна гърлата им. Жертви одушевени, словесни жертви, изгорени изцяло, кръстили се повторно в своята кръв; пролели посред църква кръвта си към кръвта на пророк Захарий, та заедно с Авел да се провикнат от земята към Господа; те, които са изпили чашата на мъчението, достойна да бъде изпита от любимците на Бога, които със своята кръв удавиха всички вражи пълчища, както тристатите* на гордия фараон! О, свято опълчение! Не един по-напред, а друг по-после, но всички вкупом застанаха пред мъчителя, оплюха го и като се представиха на Христа, ведвага се увенчаха! Мъчителят хвърли техните трупове за храна на птиците небесни, а Господ причисли духовете им към най-кротките ангели. О, воини, които вярата опазихте и броя си не намалихте! Чуйте и броя им: сто и десет бяха те, чиято кръв обагри църквата. И макар че бяха толкова много, не се разкъса мрежата на вероизповеданието... "(Похвално слово за св. Евтимий от Григорий Цамблак)

http://www.pravoslavieto.com/life/01.20_sv_patr_evtimij_camblak.htm
====

 проф.Бистра Цветкова
...
Справки за изследванията на проф.Бистра Цветкова.
http://www.idref.fr/03045297X
http://www.sudoc.abes.fr//DB=2.1/SET=6/TTL=1/REL?PPN=03045297X

...
Две интересни снимки от Пловдив(първата и третата отгоре надолу, а втората е от Скопие!), илюстриращи в архитектурен план "отоманското присъствие" по нашите земи.

Централната част на Пловдив и "Мурад джамия"( ранните години на 20-ти век)-фотограф Владимир Балчев


"Шахабедин джамия"(1878-1879)- фотограф Владимир Балчев
http://www.academia.edu/594763/_Reshaping_Urban_Space_in_the_Ottoman_Balkans_a_Study_on_the_Architectural_Development_of_Edirne_Plovdiv_and_Skopje_14th_-_15th_centuries_In_Maximilian_Hartmuth_ed._._Centres_and_Peripheries_in_Ottoman_Architecture_Rediscovering_a_Balkan_Heritage_Sarajevo_Cultural_Heritage_Without_Borders_2011_32-45
...
" Статутът на българския народ в ислямската империя до началото на XIX век, въпреки че не е робски в юридическия смисъл на понятието, е статут на народ, който е обект, а не субект на управлението на държавата. Българският народ е лишен от социалните слоеве, които са естествените водачи на всеки народ в тази епоха — аристокрация, буржоазия, висше духовенство. Поради това изоставаме фатално от технологиите, от образованието и културата. В „Етъра“ още в XIX век можеха да се водят туристи, за да видят на живо как се е произвеждало в XIV век. Когато други европейски народи, макар под властта на други европейски народи, имаха гимназии и университети, ние имахме само килийни училища. Захари Зограф е голям художник, но макар и живеещ в XIX век, си е един средновековен художник. Защото рисуваше икони по каноните на XIII–XIV век. Само дето бяха малко по-шарени и Богородица на неговите икони е пълнокръвна мома, а не анорексичка.
Но най-страшното бе демографската катастрофа. В средата на XIV век българският народ бе между най-големите европейски народи — според изчисленията на проф. Христо Гандев — 1,5 млн. души. Толкова бяха и немците, и французите, а англичаните бяха с 400 000 по-малко. Сега тези народи са по 60–80 милиона души без колонистите, изпратени в Америка, Австралия и Африка. Ние пряко сили с диаспората в близката чужбина сме 10–12 милиона души.
Лишен от държавните лостове за въздействие върху демографското си състояние, българският народ загуби десетки милиони души. И частта на потурчените е може би най-малка. Демографските загуби са много по-големи в резултат на порумънчване, посърбяване, гърцизиране, русификация и украинизация на огромните емигрантски вълни или на дебългаризационни процеси по граничните зони на българската етническа общност с народи, запазили известна автономност или някои свои висши институции — Вселенската гръцка или Сръбската печка патриаршия. При Освобождението в 1878 г. бяхме само два милиона и този факт ни изхвърли като нация и държава от възможността сами да определяме бъдещето си. Тъжно е, но жестоката реалност и на съвремието е, че малките нации са обекти, а не субекти на историята.
Каквото и да се каже — „робство“ или „владичество“, това което беше между 1396 и 1878 г., си има едно точно име — катастрофа за българския народ и държава. "

http://chitanka.info/text/9703/11
« Последна редакция: Октомври 26, 2013, 14:40:59 от Петкан »


Share me

Digg  Facebook  SlashDot  Delicious  Technorati  Twitter  Google  Yahoo
Smf