Автор Тема: Забравената история на Българско бранно умение  (Прочетена 7471 пъти)  Share 

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен nikodim

  • Junior Member
  • *
  • Публикации: 13
  • Карма: +10/-0
  • Пол: Мъж
  • OS:
  • Windows XP Windows XP
  • Browser:
  • Chrome 30.0.1599.101 Chrome 30.0.1599.101
Бойни изкуства е имало навсякъде по света където човека е видял в тях възможноста да защити себе си, своето семейството, род и родина. Както се казва неволята учи и тези които тя е научила на това, са има ли възможността да постигнат разцвет и в други области на познанието. Българската народна култура е развита и запазена точно по този начин.

В света на бойните изкуства, освен източните бойни изкуства, се преоткриха и възродиха забравените бойни умения на различните народи, характерни със своя бит и култура – Капуейра, славяно-планинска борба, руският юмручен бой, бойното умение на американските индианци, Панкратион, българските бранни умения и много други. В последните години сред любителите на бойните изкуства у нас се забелязва повишен интерес към българското бранно умение Вей, към неговата дълбока философия, мъдрост и висока бойна ефективност. За съжаление на този етап това бойно умение все още не e много познато и достъпно за масовия любител на бойните изкуства.

Навярно всеки българин знае , своята стара и славна история, но много малка част от хората знаят, че най-старата родина на нашите прадеди - прабългарите, се е намирала в сърцето на Азия, а именно - в земите около планинската верига Тиан шан. Един от най-високите и могъщи върхове на тази планина и до днес носи името Кан Тенгри. За праотците ни този величествен връх е бил символ на могъщество и величие на техния върховен бог - Тангра, който е олицетворявал небето като извор на божествена благодат, като източник на жизнени сили в природата - светлина, въздух, вода и огън. Редица археологически находки открити в планината Тиан шан, датиращи от 1500 г. пр.н.е. като керамика и скални фрески, също така съдове от периода 700 г. пр.н.е. показват развитието на бойните изкуства на различните народи, които са обитавали тези земи. Според известният наш историк Кръстьо Мутафчиев прабългарите в древността са обитавали земите на пустинята (пустош, степ) Таклама Кан, която в днешно време е разположена в китайската провинция Син Цян в непосредствена близост до Тян Шан (небесната планина).

През този период държавата на прабългарите е граничела с древни държави и народи като Индия, Тибет, Китай и Монголия. Те обменяли не само на бит и култура, но и военни умения, което проличава най-добре във военно-административно отношение, където войната е била издигната в най-висш принцип на живот при войнствените прабългари. През онези далечни времена, те са били част от така наречения хунски съюз. Самото наименование на този племенен съюз от сродни племена в превод от старокитайски (хун-ну) буквално означава "зъл бездомник", което ни подсказва за техния начин на живот. Хунските племена са били страшилище за китайските провинции, които в повечето случаи били беззащитни срещу тези внезапни и опустошителни нашествия. За да се защити от набезите на хуни и прабългари, китайската империя построява Великата китайска стена, която и до днес напомня за далечното присъствие на нашите праотци по тези земи.

По-късно около Новата ера Европа също изпитва на гърба си бранното умение на хуни, скити и прабългари. Със своето идване на Балканския полуостров нашите праотци донасят една от най-развитите за своето време военна организация и култура, чрез която не само се установяваме на Балканския полуостров, но и принуждаваме тогавашната Византийска империя да ни признае за държава.

Какво е било бойното изкуство на древните българи е трудно да се узнае в неговата пълнота. Но може с увереност да се твърди, че сме имали такива системи, които по пътя на времето и историята са се вплели дълбоко в българския фолклор и мироглед.

Военната мощ на прабългарите се дължала не само на голямото многообразие на техните военни части, но и на техните бранни умения, чрез които в ръкопашния бой са побеждавали своите врагове. Тези бойни успехи на прабългари срещу многобройни противници не са били никак случайни.В запазените исторически хроники се разказва за системност в упражняването на старите българи в стрелбата с лък,яздене на кон,боравене с различни оръжия и естествено борбата с ръце и тяло. По всичко личи че тези войнски упражнения са били добре систематизирани и масово разпостранени в старобългарската армия. Както всички знаем, всеки войник е бил длъжен освен да подържа в перфектно състояние своето оръжие,годно за бой. Също така е трябвало да умее да борави добре с него,все пак в разгара на самата битка е ставо дума за неговият живот.В онези времена,добре се е разбирало значението на военната подготовка даваща нужните бойни способности на войника. Безпорно един добре трениран човек,освен че е имал по-голями шансове да оцелее, съответно е давал и по-големи шансове за своя отряд и войска.Победата в едно сражение освен далновидното използване на различните воени части,се е решавала най-вече пряко;човек срещу човек,оръжие срещу оръжие,умение срещу умение. В българската история има доста примери за воените успехи на старите българи срещу доста по-многобройни противници,което показва добра военна организация и висока боеспособност на отделният войник.

Във византийските средновековни хроники се споменава, че прабългарите за разлика от славяните ежедневно са практикували в мирно време различни бойни похвати на бранното изкуство, което съдържало в себе си следните военни умения: - перфектно яздене на кон - точна стрелба с лък - майсторско боравене с копие, сабя и меч - мятане на нож, топор, ласо и аркан; - борба (барба /бар - победа/, т.е. умение за победа) с ръце и тяло.

Повечето от специалистите по бойни изкуства у нас са на мнение, че бранното умение на прабългарските воини в своя древен облик е било от типа хватово-ударно умение. Те наистина имат изградено становище не само от направените археологически разкопки в планината Тян Шан, но също така и в земите на Волжко - Камска България. Сведения за бранното умение на прабългарските воини намираме във византийските средновековни хроники и старинни рисунки.



Благодарение на тази автентична рисунка от менологията на византийския император Василий II се вижда как прабългарски войн е приложил ключов хВат от българското бранно умение срещу своя противник. Самото заключване на ставата около китката много наподобява ключовите техники на китайското "Чин на" и японското "Джу джутсу", което ни навежда на мисълта, че прабългарите още от древността са имали сериозни познания не само от ударните техники, но и от уменията да се обезд-вижва тялото на противника посредством болезнени ключови похвати.



Какво е било бойното изкуство на древните българи е трудно да се узнае в неговата пълнота. Но може с увереност да се твърди, че сме имали такива системи, които по пътя на времето и историята дълбоко са се вплели в българския фолклор и мироглед. В многобройните стари хроники, летописи и домашни извори, многократно се споменава че старите българи използвали своята музика и танци изрязяващи се в специфични ритми като средство за постигане на единение със своя върховен бог - Тангра. А във военната си практика, те са развили до пълнота неговото използване, не само за нужната психофизиологическа подготовка (състояние) на боеца, но и в по голям стратегически план. В старинните български народни танци, се наблюдават и до днес множество елементи на различни геометрични фигури като: кръгове, спирали,триъгълници,редици и колониm плетове. Естествено с християнизирането на българите, познанието изразяващо се в тази символиката е позагубено, но е станала формата която се наблюдава и до днес в различните стари езически ритуали на фолклорните ни празници.

 Тези сложни игрови съчетания в някои от старинните хора и ръченици, непосредствено ни показват каква е била тактическа гъвкавост на старите българи, даваща нужната тактическа предпоставка за военен успех с използването на много по-малко военна сила. Използването на тези военни тактически приоми (кръгове,спирали,плетове) и неравноделният български ритъм на бойното поле, според мен са давали представа за странният български начин на воюване, определян като хаос и безредие в очите на противниците , които по същество е бил доста необичаен начин на воюване за онова време. Този организиран хаос обърквал и превръщал обикновенно в безредие и смут, чужда военна мисъл,която е загубвала контрол над ситуацията, над военните действия, което несъмнено се е отразявало и в крайната фаза на войната. След многобройните си неуспехи спрямо войнствените българи, византийските полководци и военни стратези били принудени да проучат подробно и в дълбочина специфичният начин на воюване на старите българи и да направят нужните корекции в своето високо развито военно изкуство. За да могат успешно да противоборстват, те на практика започнали да приемат и взаимстват гъвкавият начин на бой от военнолюбивите българи. Такива наблюдения, съвети и съществени промени във византийското военно изкуство намираме в множество написани византийски средновековни военни стратегий.

За пръв път неравноделните тактове са забелязани от европейската музикална теория през 1886 година, когато българският учител по музика Атанас Стоин публикува български фолклорни мелодии. Цялостно описание на огромното количество неравноделни тактове в българския музикален фолклор прави българският композитор Добри Христов. С тези трудове, неравноделните тактове за пръв път влизат в музикалната теория въобще, тъй като за западните музиканти те са практически непознати дотогава. В Западната музика тези сложни тактове се появяват едва от края на 19-ти век, макар и много рядко. Едва ли неравноделните тактове в българската музика са възникнали през средновековието на българска почва от нищото или са били привнесени от вън, след като тях ги е нямало и все още ги няма в околните и близките народи. Този въпрос не може да се разреши без да се анализира музикалното наследство на основните етноси, от които се образува българския народ.
Съвременните българи са образувани на основата на държавнотворческия народ на прабългарите и смесването със славяни и траки. Очевидно, тези тактове не могат да бъдат наследство от славяните, след като в нито една чисто славянска страна и народ днес те не присъстват. Траките и родствените им мизи и даки са населявали територията на днешна Румъния, България, Източна Македония и бреговете на Мраморно море. Фактът, че неравноделните тактове не са характерни за днешните съседни на България страни, като Румъния, Албания, Гърция и Турция показва, че те не са били присъщи на музиката на древните траки, илири, елини и родствените им племена от района. Единственият компонент на българския народ, който потенциално би могъл да донесе неравноделните тактове са прабългарите.

Ритъма не е тясно музикално понятие. Неговите коренени отвеждат извън пределите на музиката, към движенията природата, космоса, към физиологическите процеси на органичният свят. Още от древноста Платон определя ритъма, като някаква закономерност (правилност) на движенията. Чрез ритъма човек свързва своето вътрешно състояние и нагласа с видимият свят, с природата и необятният космос. И ако се вгледаме в фолклорните танци на различните народи, ще забележим най добре тази взаимовръзка. Всеки народ , чрез своята автентична култура, бит, манталитет и емоционалност, изрязява себе си и постига хармония с природата посредством различните по ритъм танци. Ето защо връзката между психиката (душевноста) на даден човек и вродените му ритми, идващи от неговите праотци е много тясна.

В повечето бойни изкуства които идват Изтока, техниките и движенията се практикуват в така нареченият "равноделен" ритъм. Основната идея на източните бойни изкуства е посредством този ритъм да има равновесие и пълен синхрон между двама бойци, да има уравновесяване между тях и техните движения. Когато движенията на aтакуващият и на oтбраняващият са в единен ритъм, тогава те са подвластни на естественият ритъм и хармония, който е изгразен в Източната религия и философия като хармония между Ин и Ян.



Потвърждение на тези думи намираме в книгата на великият майстор и актьор на бойните изкуства - Брус Ли.

"Обикновено, двама бойци с еднакви способности могат да проследяват движенията си, ако няма значителна разлика в скоростта им и те са склонни да се уравновесяват. Движенията на атакуващия и отбраняващия са почти винаги в подобен ритъм. Те имат последователна взаимовръзка, която прави правилното времеизмерване на всяко движение зависимо от предното движение. Въпреки че има известно предимство в инициативата на атаката, тя трябва да бъде подкрепена също и с по-голяма скорост, за да достигне успешно до целта.."

Навярно по-пътя на своята бойна практика и наблюдение, малкият дракон прозрява съществуването на друг ритъм, различен от характерният ритъма на бойните изкуства които идват от далечният изток. Брус Ли не само се е докоснал до този странен ритъм но и прави редица опити да го анализира, да го вкара в някаква форма. Ето какво споделя с нас чрез своята книга :

"Обаче когато ритъмът е накъсан, скоростта вече не е първичен елемент за успеха на атаката или контраатаката срещу човека, накъсал ритъма си. Този, който може да разкъса този ритъм чрез лека несигурност или неочаквано движение, може в този случай да спечели при атака или контриране дори само с умерена скорост- неговият протиник е "програмиран" да продължава в предишния ритъм и преди да може да се приспособи към промяната, той е вече ударен".

Също така:

Ритъма на новака, вероятно неравен е труден за измерване, с дълги и опасни фази, тъй като той не е склонен да следва подаденият му ритъм".

"Доста неволно (спонтанно), новакът прави атаки с накъсан ритъм, които ще заблудят и най-опитният боец (противник), които няма да очаква такъв вид ритъм".

Брус Ли много добре е забелязал, как и при какви обстоятелства се проявява този ритъм в движенията на един неопитен (все още неформиран) боец. Това е така защото той все още не е напълнил съзнанието (ума) си с дадена форма,с дадено бойно изкуство. За такъв човек се казва че притежава празно (чисто) съзнание, в умът му няма изградени стереотипи на движение и свързаният с тях равноделен ритъм. Както се казва, бял лист хартия, стая в която няма нищо освен празнота. Такъв човек просто действа заради самото действие без мисли, без шаблони и схеми, без умни стратегий или както им казва Брус Ли "отчаяни актове на безсилие" превръщайки се в "последователност от мъртви техники". Неопитният човек няма познания по Бойни Изкуства и точно поради своето незнание, движенията му са спонтанни и трудно предвидими, проявяваще се в НЕ -равноделният ритъм на движение (на хаоса и празнотата). Поради малките познания за него, малкият дракон му дава името "прекъснат ритъм", което е само една малка част от неговата характерна особеност. За съжаление този гений на бойните изкуства не е имал и представа че този странен ритъм съществува изцяло в Българската фолклорна култура на българите от най стари времена, благодарение на техните дълбоки наблюдения спрямо космос, природа, човек и война.

Идеята за празнотата е била силно вплетена в основата на религиозната (обредната) и военна практика на древните българи.Според старият български обреден календар годината има 364 дни, разделена на четири равни части.И само един единствен ден (нулев ден), подържа баланса и равновесието между тях.Това според историците и изледователите на българският народностен календар е денят на Върховният бог Тангра (празнотата), от които всичко се ражда и в които всичко умира.



Съществува теза, че с приемане на Християнството като държавна религия, българското бранно изкуство престава да съществува. Вероятно тази теза е изградена върху мнението, че християнството е религия на мира и като такава то не би могла да има нещо общо с войната. Според мен подобно мнение е твърде неоснователно, по ред исторически причини. Затова ще се опитам да изясня тази си гледна точка, като проследим, какво точно се е случило с Българскoтo бранно изкуство при приемането на християнството по нашите земи. Християнството под протекцията на държавната власт е навлизало лека по-лека във всичките сфери от живота на българите.Но най трудно си е пробивала път във военното дело,където цялата бойна и военна система е била обгърната и пропита от символиката на старата езическа вяра.Старото бойно изкуство на българите е било в толкова тясна зависимост от езическите вярвания,че най вероятно се е явявала последна крепост на старата вяра срещу новата християнска религия. Идеята за празнотата е била силно вплетена в основата на религиозната (обредната) и военна практика на старите българи.Според старият български обреден календар годината има 364 дни, разделена на четири равни части.И само един единствен ден (нулев ден), поддържа баланса и равновесието между тях.Това според историците и изследователите на българският народностен календар е денят на Върховният бог Тангра (празнотата). Битува становище,че където христовата вяра е срещала спънки и препятствия за своето разпостранение,и не е могла да измести и промени старата форма,то тя първоначално се е стремяла да подмени,разбира се доколкото и е било възможно самото съдържание, самата идея,а на по-късен етап и самата форма (от вътре на вън). Както всички знаем българският фолклор е запазил доста от старинните си езически форми, но те в по-голямата си част са изгубили своята древна символика. Мисля че с приемането на Християнството като държавна религия, не се слага край на българското военно дело. Наистина в началото след нейното приемане,реално когато сме нямали духовни граници с нашите съседи, се наблюдава известен временен упадък на военното изкуство, но след опитите на същите тези християнски съседи да премахнат и държавните ни граници,тогава всичко си идва на мястото.Военното дело запазва своята основна водеща роля и функция и в новата християнска държава.Така както и другите християнски държави са развивали своето военно изкуство и са поддържали подготвена армия посредством него.

През 1396 година турците завладели напълно Българската държава. България пропаднала поради безредие и несъгласие. Между Българският народ нямало сговор. Царе и боляри не се грижели за народа и държавата, а гледали само на тях да им е добре. Народът също не милеел за държавата и не обичал царете и болярите. Богати и бедни се мразили и ненавиждали. Когато се явила опасност, българите не помирявали и сплотявали, за да защитят отечеството си. Войните със съседните народи не преставали, а това съсипвало силата на България. Не стигало всичко това, ами и Българската държава се и разделила на три по-малки държави. Българи с българи започнали да се бият и воюват. А такава държава, в която няма съгласие, сговор и единство, е осъдена на пропадане. Ето защо България отслабнала и турците с лекота я завладели.
След падането на Българската държава под османска власт, голяма част от българските боляри за да запазят своя социален статус приемат да бъдат под властта на османският нашественик, , придобивайки турската военна титла - чорбаджия. Но една малка част от болярските воеводи започват въоръжената съпротива в лицето на хайдушките чети и дружини, която за съжаление е била меко казано слаба и стихийна. Войвода е военна титла, носена от началниците на войскови отряди по време на Втората българска държава. Етимологията на думата идва от „вой“, съкратено от война, и „вода“ - водач.

Занизват се векове на робски страдания: разруха на крепости, градове и села. Тежката икономическа разруха, гладът и безчинствата на турските разбойнически банди и преди всичко порасналото национално съзнание и самочувствие на местното българско население довеждат до бързо изостряне на революционните борби. Наред с подема на църковно-националното и просветното движение, бързо се активизират и въоръжените действия на българите от този край против своеволията на поробителите. Както навсякъде по българската земя и тук в онези тежки години народът намира сили за противодействие вътре в самия себе си. Стига се до масово разрастване на хайдушкото движение в този край, което се превръща във въоръжена сила и постепенно прераства от акт на лично отмъщение в организирано народно антифеодално движение, насочено срещу османската потисническа система

Прочу се Ильо войвода,
по тая Пирин планина,
по тая гора зелена,
по тая вода студена.
Ильо е юнак, над юнаци!
Не дава хайта да мине,
Не дава зулум да биде!

БЪЛГАРСКИ СТАРИ ВОЕННИ, ГИМНАСТИЧЕСКИ ИГРИ

Цани Гинчев

"Нашите прадеди като са имали царство, както са имали войска и като са се били толкова години с византийците и с други народи, които са имали превъзходна тактика, съобразно тогавашното оръжие и понятие за стратегия, не са могли току- тъй слепешком с тактическият неприятел и да го побеждават, а то това става ясно, че и нашите праотци са знаели военна тактика и военна дисциплина. каква е била тая в...оенн...а тактикa, ние днес нямаме нищо от нейното описание и нейните военни устави, които непременно трябва да са съществували, макар у най главните пълководци, но все са съществували, инак е немислимо да се управлявала и обучавала такава голяма армия, от която треперал толкоз години Цариград.Твърде е вероятно, от тази военна наука да се е завардило нещо в турците, а най- много еничерските корпуси - в онези потърчени християни, в коницата, защото изнамерването на барута и употребенето в боя огнестрелно оръжие е изменило пехотната войска съвършено. Но и от еничерската конна тактика, ние сега твърде малко знаем*, защото подир избиването на еничарите от Султан Махмуд и тактикта им се забрави както се забрави тяхната военна доблест и юнащина.
За да можем по добре да си съставим що-годе понятие от някой от старите военни български игри, ние трябва да се обърнем към някой народни игри и там, в тях, да потърсим остатъците от миналото, както археологът разкопава, търси, събира, съобразява и заключава по намерените останки за славата и величието на онова, което всеразрушаещото време е разрушило и отнесно със себе си, в своята вечна пазва.Когато са ни завоювали, за нашите грехове, т.е. за нашите ежби, несъгласие и непокорство на царете и на велможите, по-слабите, но по-единните от нас, турците са ни отнели всичко, и като са ни подложили под тежко черно робство, забранили са ни не само военните игри и упражнения, но не са ни оставили даже да подновим някой от разрушените си храмове, за да има, где да се съберем, да се помолим на Бога **. Всичко е паднало и всичко е пробаднало, но само духа, божия дух, в нас българите, не са могли да убият, защото той се е криел в българското сърце и ум и всякога ги е подържал, крепил и обнадеждавал, че ще дойде време, когато ще се изплятят греховете на прадедите чрез дълги изпитания и страдания и пак тоя тук ще ги поведе и научи, как разковат на ръцете и врата им робски окови.Завоевателят забранил, застрашил с бесилка, с набиване на кол, с обезглавяване, със скенжи



и мъки, но мъчил тялото, а духа останал почти невредим: не е знаел той где е скрит този дух, къде живее и с какво се храни, за да му унищожи храната и да го задушив съкръвенната му.Подчинил се е българинът телесно, захванал да работи, за да прехранва милата си челяд и с тежката ангария да угоява завоевателя тънеядец; захванал да плаща стидния харач и завоевателят, преситен, се излегнал на дивана си да си прави кефа. И ето ти пастирите и воловарите - млади момци, снемат стадата си от зелените гори и от тлъстите пасища на хубавата българска земя край реката в извитите равни лъки, на водопоя; запладняват ги под сенчестите дървете; засвирват жалните песни от българската дълга и разнообразна елегия за падналите герой-войводи, и подир свирнята и тежката въздишка, която изпровожда и до днес подир всяка жална песен, която не е друго нищо освен надгробен плач, излиза из разтъжената от кавалите дружина един момък и казва: "хайде, братя, да играеме военната игра - дълга кобила!. Ние нямаме островърхи стоманени копия: когато му дойде времето, ние твърде лесно можем да забием на върха имжелясното острило, стига само да знаем, как трябва да се млъжгат /стрелят/ тези дружки на копията". Турчина си гледа кефа, не му иде на ума, че войнишкият скрит дух се пробужда в пастирите и се подновява войнишкото мятане на копие, което сега вместо да се извършва пред воеводи, царе и пълководци, се съживява в отделечената от населението равна лъка, тихо, невинно и мълчешком. Военният дух се пробужда чрез играта, преданията за боевете, за победителите, за славните юнаци и мятащите копие, докато са се завардили, се подновяват; фантазията ги оживява и възкресява пред очите им; тежкото иго им напомня за свободните и славни времена; свирните и песните - за миналото величие - им говорят с живи думи; духът се събужда...Ето тази игра - дълга кобила, е останала от старата българска военна наука, с която са се упражнявали нашите прадеди да мятат копие върху коня и конника, но после, като паднало царството, когато нямало где да се упражняват войниците, защото нямало вече войници, пастирите по равните поляни със свойте дълги и прави тояги, нарочно за това приготвени, дрянови тояги са подражявали военната игра, както и до днес я подражяват във вид на невинна пастирска игра, която може да се сравни с днешното мерене в цел /нишан/; и, ако би съществувало мятане на копие и до днес, всеки селянин, който знае да грае тази гра, като влизаше във войската, щеше да бъде подготвен да мята копие отлично, както днес, каито войници знаят да играят от домаси добре хороводните игри, лесно се научават да маршируват по-скоро и по-правилно от ония, които не знаят да играят. Всеки трябва да е забелязал, че солдатин, който от малък е имал случай да упражнява оръжие, да е ходил на лов и да е бил нишан, като влезе във войската, твърде лесно ще се научи да бие в нишана, защото, той е подготвен от дома си. Тъй и нашите невинни игри са подържали войнишкият дух, защото те са остатък и подражание на военното обучение.

Българските народни танци са живата двигателна памет. която е запазила и съхранила - историята, културата и бита на българският народ от тъмата на вековете до наши дни. Ако се вгледаме внимателно в българските народни танци, ще забележим в тях част от старите юнашки умения, ще разберем също колко дълбоко тези умения са пропити в живота на българина, отпечатвайки върху него своя военен характер.
Думата "Танци" е заместила нашето по старо название, а именно, "игри, умения" . Затова мисля, че е по правилно да се казват, български народни игри и умения, а не тяхното съвременно название - български народни танци. Ако погледнем внимателно в старинните български игри и умения, то ще забележим колко много скрити движения с боен характер, преобладават в тях. Под тази скрита форма на упражнения, българите от по старо време незабелязано от турският поробител, са тренирали своето тяло и дух, с тайната надежда да отхвърлят тежкoто турско робство.
"Според думите на стражата, малко по към Баня имало едно отделение други юнаци, които, като не им се спяло, възползувани от хубавото време и ясната месечина, излезли на обучение със своя бъдещи стотник. За да не стане някой сакатлък, стражата ни обади паролата, която беше петел и която ние трябваше да дадем на поменатите юнаци, понеже аз изявих желание, че искам да ги погледам. Подир няколко минути ние разменявахме паролата помежду си с казаното отделение, стояхме един срещу други на двадесят крачки разстояние.
Буйните разпалени глави бяха се установили в една долина, разделени на няколко малки отделения - едни приятели, други неприятели, - всеки с гол нож в ръката, кой коленичел, кой прав, нападаха един другиго с голите железа в ръце, а ясната месечника им се радваше от небесните сводове! Казах, гдето му беше мястото, пак го казвам и сега - няма кусур, - подобни картини са в състояние да възвишат и най-слабата натура, да вдъхнат кураж и на беззъбите бабички".
Записки по българските въстания (1870-1876)
Захари Стоянов

<a href="http://www.youtube.com/watch?v=pnYU6vcgX7c" target="_blank">http://www.youtube.com/watch?v=pnYU6vcgX7c</a>
"За свободата" - Ансамбъл "Пирин" - Благоевград

Известният наш възрожденец Цани Гинчев казва:
“ Всеки трябва и товасе има предвид,че никоя от мъжките юнашки игри не е измислена току-тъй, без никаква цел. При войниците са били много по-пълни и по-сериозни, но-после както се казва, като паднал народът под турско иго, останали да ги играят само момчетата, не с оръжие, а с прости оръдия, за което завоевателят не се е усещал,че лесно могат да се заменят с оръжие”. Има много доказателства, как бранните танци са били нужният фактор за бойната подготовка в хайдушките чети и дружини. Има много запазени хайдушки, пайдушки хора, ръченици и мъжки танци от различните фолклорни области в които нагледно може да се види (все още) играта с хладно оръжие - ножове, брадви, клинци, калъчи и т.н

<a href="http://www.youtube.com/watch?v=EVsVZXbL_Vs" target="_blank">http://www.youtube.com/watch?v=EVsVZXbL_Vs</a>
Танци край р.Места

За да можем да си съставим, що годе понятие за някой от старинните военни игри и умения (остатъци от старото бранно умение), ние трябва да обърнем поглед и да насочим осторожно своето внимание, към българския игрови фолклор, и там да търсим остатъци от онова славно минало на българския войнски дух.

<a href="http://www.youtube.com/watch?v=pFlQMch4XAw" target="_blank">http://www.youtube.com/watch?v=pFlQMch4XAw</a>
Това е България (филм) [1:47:34]

(следва)
« Последна редакция: Ноември 16, 2013, 16:21:01 от Hatshepsut »

Неактивен nikodim

  • Junior Member
  • *
  • Публикации: 13
  • Карма: +10/-0
  • Пол: Мъж
  • OS:
  • Windows XP Windows XP
  • Browser:
  • Chrome 30.0.1599.101 Chrome 30.0.1599.101
Re: Забравената история на Българско бранно умение
« Отговор #1 -: Ноември 12, 2013, 11:29:56 »

След падането на Българската държава под османска власт, въоръжената съпротива в лицето на хайдушките чети и дружини е била меко казано слаба и стихийна. Занизват се векове на робски страдания: разруха на крепости, градове и села. През тези векове на тежко робство и страдание българските манастири са били последната държавна институция, която е поела основните функции за продължение на българската държавност. При липсата на собствена държавност, българската народност прави единствения верен ход в условията на враждебната политическа и верска среда - тя припознава себе си и поставя знак на пълно равенство с източноправославната вяра. В този смисъл манастирите израстват като средища, които акумулират всички възможни в условията на робство форми на обществен живот - религиозен, икономически и културен. След чуждото нашествие и завоеванието първата задача на манастирските средища е оцеляването, втората - спасяването на духовността, на писмената традиция, на книжовността, а третата - изнасянето й отново в народната тъкан. Така те се превръщат за дълъг период от време в единствената опора на народността. В тези трудно достъпни обители, далеч от погледа на турската власт, българското бранно (военно) умение непрекъснато се е усъвършенствало от военния опит на българските воеводи и хайдути.  В някой от тези манастири и до днес се пазят въоръжението, спомените, писани и неписани легенди за стоическата отбрана на тези манастири. През този период в манастирите  започват да се рисуват изображения на светци с оръжие. Неоспорим факт е, че именно там бойното умение на българите е съчетало в още в по- голяма дълбочина християнската философия на православните ни монаси в лицето на исихазма. От този плодороден обмен и стремеж към свобода на българския народ се ражда една интересна структура. Добре подготвени монаси (таксидиоти), достигнали телесна и духовна зрелост, започват да събират такси и доброволни пожертвувания за своите манастири. Таксидиотската служба е най-разпространена по времето на Османското владичество и най-вече през Възраждането. Таксидиотите са били пътуващи или странстващи български монаси, които са били изпращани от манастирите за да събират помощи и дарения за същите. Самата дума “таксидиот” е от гръцки език и има три значения: пътник, духовник и изповедник и тези хора са извършвали огромна будителска работа. Те са отивали и до най-затънтените кътчета на страната и са основавали там временни или постоянни килийни училища, където са научавали малките ученици, а и по-големи да пишат и да четат на български език. Писането е ставало на добре изгладени дъски, които били намазвани отгоре с восък и върху това е било писано с остър предмет или заострена, като съвременния молив клечка и тези дъски са били наричани “Панакида”. Таксидиотите са предпазвали по-простото българско население от гърчеене и от домогванията на Гръцката църква за духовно владичество. Благодарение на тези благородници, смело можем да ги наречем така, в много градове и села са се извършвали богослужения на български език и то много, дори векове, преди църковните борби на българите и провъзгласяването на Българската екзархия. Таксидиотите, това са били истинските български будители. Те са ограмотявали българското население и са разпространявали с много голямо себеотрицание, настойчиво и методично българската писменост с достъпни за най-обикновения българин книжнина и житейни сборници. Таксидиотството е било много популярно и най-разпространено през ХVІІІ и ХІХ век, а самите таксидиоти са били на уважение даже и сред турските султани, които са гледали много благосклонно на тях. Има случаи, когато султанът категорично е отказвал някакво прошение или искания направени до него от богати чорбаджии и еснаф, но когато се намесвали таксидиотите и отивали те, лично, при султана със същите тези искания, то тогава султанът веднага изпълнявал исканията на таксидиотите. Какво е карало турските султани да изпълняват желанията на таксидиотите, това не се знае и си остава загадка, но е неоспорим факт, че наистина е било така. Таксидиотите са имали специално разрешение от турските власти и Султана и то с издаден от него документ, че те имат правото да носят оръжие. Въпреки, че един таксидиот е бил по-способен да се бие с голи ръце и оръжието му да е тоягата на която се е подпирал като върви и то много по-добре отколкото няколко обучени военни. Сред народа са се носели легенди за тях и се е говорило, че те, таксидиотите с гегата си, на която са се подпирали са могли да излезнат сами срещу цяла банда от разбойници и са побеждавали. Тези монаси, наречени таксидиоти, са били най-често от Рилския, Зографския, Хилендарския, Преображенския и от други български манастири. Монасите таксидиоти, благодарение на голямата си издържливост, са ходили из разни селища и в Сърбия и във Влашко, а даже са прекосявали Влашко и са ходили чак до Русия и там са проповядвали българското четмо и писмо и са провеждали църковни богослужения на български език. За да бъде извървян такъв дълъг път, в прекия смисъл на думата, се иска много голяма издържливост. А това значи, че тези монаси са били тренирани, предварително обучени и то са минавали през една доста сериозна и то съвсем българска школа на обучение.
http://www.archives.government.bg/thumbnail/width=75&image=/illustrations/34/34000082_001_d.jpg
Забравената история на Българско бранно умение

Поп Минчо Кънчев ( 1836 - 1904 ) е даскал и свещеник, победител по седенки и събори в борби и надпреварвания, в стрелби и препирни, съратник на Захари Княжевски, дякон Викентий, Матей Преображенски, Колю Ганчев, дякон Васил Левски и други монаси таксидиоти, народни комити, хайдути и революционери за освобождението на порoбена България.
Размисли на поп Минча за важните неща и живота като цяло !
 
" Нашият даскал Марин Ганчев знаел и друг занаят, той бил и изкусен дюлгерин. Донесе един мертек, едвам го мъкне на гърба си. Сне го и захвана да го приглажда, направи му в средата на две места кертми и върза едно ново въже от краищата на кертмите. Ний гледаме като мартори, ама мислим, че прави това дърво за някой налбантин, гдето вързува с него на воловете краката, та ги кове. А то било друго нещо. Направи го и го изправи на едно кьоше в дюкяна. Повика ни наред да алексуваме и всички един по един станахме. Кога Добри Димитров, не си знаел математа, не рачи да стане да дума, стана даскалът, та взе дървото, изправи и от нази четворица. Натиснахме Добря, вмъкна му и двата крака във въжето, та го засука и каза: “Дигайте нагоре”. Ний вдигнахме, щръкнаха му краката (и наистина мяза това на някой луд вол, кога го натиснат, та го коват). Каза на другите: “Викайте, колкото ви глас държи, да четете.” Завикаха всички, даскала взе един сарък, захвана да удря, Добри реве, другите викат, даскалът му отпра табаните на краката. Пуснаха го Добри из вратата навън, чак на Голямата могила при азмака в селските кории си взел хъза. Качил се на могилата и гледа оттам към село дали иде даскалът. Даскалът, като го наби, както прилича, каза: “Бягай, това го викат фалка"23 – и ний тогава разумяхме и се научихме на името й.
Веднъж даскалът поиска две малки котенца да му занесем, които имат. (Горките котенца, що са били много злочести.) Донесоха му две котенца, той и на двете котенца отряза ушите и опашките до дъно, пусна ги да ги гледат и да се чудят хората как му й дошло на ума да ги преправи тези котенца. Котенцата пълзят посред село и “мяв-мяв” – в Станчева дюкян. Който ги види, пита: “Кой преправи тези котенца?” “Даскалът”. Чудят се как му й дошло на ума, може и това да й учил на школата.
Даскалът се труди, за да ни изпълни главите, да ни просвети и изучи (гдето има, и него ще изкара), и ний се трудим и напредваме. Даскалът опита фалката и на Петра Кълвачев24 от Топракхисар, натопли му краката и Петър побягна и като бягал няколко дена, казал: “Турчин ставам, на даскал не отивам”. Баща му дядо Желю и чичо му Новачко намерили Петра. Дядо Желю купил едни хубави емении (язък за емениите), доведе Петра, подари му емениите и каза на даскала: “Даскале, бий и пак гледай.” Даскалът каза: “Чакай да те науча как се става турчин” – тури го във фалката и хубай му напари краката. Сетне взе, та го накичи с кокоши пирдав и накара всички наред, та го заплюхме. Като изпълни този обред, накара го да направи четиридесет поклона. Петър направи 40 поклона и даскалът го опрости и сега е безгрешен, да умре, право в рай Божи ще е прав като свещица.
Даскалът ни учеше да пишем и да смятаме и от многото си смятане изнамерихме, че имало много бълхи в стаята, гдето се учехме да четем. Ама и даскалът учил за бълхите книгата, накара нази да ги изморим. Той бил лесен цяра, ама като не знаем. Накара ни да носим един цял ден с бакъри вода от реката и ний носехме, та изливахме в дюкяна. Стана до пояс вода.
Доде дядо Генчо, та погледа, каза: “Даскале, какво правите? Ще ми съсипете дюкяна”. Пак лесно: “Ха сега черпете с бакърите", и изчерпихме водата и бълхите се не чуха и не видяха, това им бил цяра. Пак си следваме да се учим и въспяваме в науките си напред.
Ами сега доде ред и на мене да опитам фалката. Като отидох да алексувам, сбърках една дума, даскалът накара Кара Йовичин Коля да ме заплюй. Колю ме заплю. Аз като се извих, та ударих един юмрук на Коля, той се простря на земята. Даян сега, Минчо. Даскалът скочи, та взе фалката и ми завъртя краката нея, вика четворица да държат, би ме, догде кандиса, от лобута капнаха и на двата ми крака нохтете на големите пръсти. Юнак трай, даскале, не плача.

Даскалът ни учеше и гимнастика. Той знаеше да свири и свирка, вземе свирката, та я залюлей: “Ха сега всички ставайте, та играйте”. И ний всички наскачаме, та се кълчим като дяволчета, кой как мой. И то лошо. “Що играйте” – вземе саръка, затвори вратата, та се набий хубай. А пък ако се докара някой да му влезе два пъти в ръцете, два пъти бит.
Даскалът беше учил и тази книга – за разковниче как намира да се улови. Донесоха му веднъж един таралеж. Накара ни даскалът, та правихме кал и запушихме таралежа под пишкюня, та го запряхме да донесе разковниче. Клети таралеж, колко са й трепал, догде изрови и направи дупка през юрмята и да иде за разковниче. Погледнахме дали й отишъл за разковниче, наистина отишъл – няма го.
Даскалът пак ни не оставя, труди се и с ум се бие как по-скоро да ни изучи и просвети, баща и майка да почитаме и на старост да им помагаме. Ама ний калпави, мързи ни да учим, затова даскала толкова ни стяга и бий във фалката.

Ценни сведения за развитието на юнашкото дело в България ни разкрива Илия Венов публикувайки своите изследвания в юнашкото списание " Здраве и сила" през 1903 година.
 
"Да почнем най напред с краткото изложение на юнашкото дело в България в връзка с условията на нашият живот преди освобождението ни. Преди освобождението ни, защото то юнашкото дело не датира, както ще видим от 1895 година, когато при свободен живот се основава първото гимнастическо дружество "Юнак" в st. София, а много по рано, - тогава когато се туряше началото на тъжното революционно дело в България.
Първият юнак, и организатор на юнашко дружество, а следователно първият начинател на юнашкото дело в отечеството ни, е апостолът на българската свобода, революционера Васил Левски.

Неговия свободолюбив и силен дух, неговият ясен и проницателен ум е схванал и си е обяснил това, от което роба българин е имал преди всичко най голяма нужда. Българинът тогава, немилостиво потискан от чорбаджийте- българи, и жестоко измъчван от от вековният се тиранин турчина, без никакви права, а с най незаконни и неспаведливи задължения, незачитан в най свещенното си елемент на достойнството си - народното чувстбно, народната гордост, измъчван, бит, обиран, обезчистяван, е бил тогава смазан, унил, без вяра в силите си, без достойнство, - роб с убеждение, че такъв се е родил и такъв ще си умре.
На да ли има друга подобна епоха в нашият исторически живот, когато той да е достигал до такава степен на обезличване и самозабрава, като в тая на тройното унизително робство: турско, фанариотско и чорбаджийско; но на да ли има пък и друга епоха, подобна на тази, когато реализирането на юнашката идея в душите, сърцата и мускулите, да е било най належащо и най спасително, от колкото в този троен тиранически гнет. И найстина, какво щеше да възкраси в сърцата най добре изгубената вяра в собствените сили, да издигне гордо робски наведената глава, да осмели погледа и да окрили духът на българинът тогава, ако не юнашката идея в името намилата българска свобода. Да, могъщият и проницателен дух на великият наш апостол на свободата, на славния революционер Левски се е проникнал от всичката необходимост и спасителност на тази светла, благородна и надеждна идея; неговият практичен, знаещ сърцата и душите на българите ум е определил най добрият и естествен начин на реализиране - " и сам юнака" в същинският смисъл на думата заловил се веднага за работа. И когато след дълбоко и всестранно размишление се убедил че :
Манастирът тесен за мойто душа е,
че не тази келия извожда нататък,
че из света шумен пътят е по кратък,
че сълзите чисти, че вдовишки плач,
че потът на почтений на простия орач,
че ръката братска, без гордост, без вик,
са много по мили на Господа вишни,
от всички химни и тропари лишни.
- и напуснал манастира, отишел в карловското село Войняго, и станал учител - той не само захванал да учи децата на четмо и писмо, но се заловил да работи и над бащите им, за да пробужда в тех народен дух и стремеж към свобода и човесяки правдини. В това село той основал тайно брацво с цел да спомага на народните хайдути, та и само да отмъщава за золумите на турците и чорбаджийте изедници. Това "Тайно братство" е имало за глава Левски и членовете му, за да приготовляват за своята работа, се упражнявали по ръководството на него с гимнастически игри. Ала често гимнастическо юнашко дружество великият апостол организира в тулченското село Еникьой дето се бил установил като учител. Членовете на " тъжното братство" също основано и тука под име " тайна дружина" която през пролетта се е разпадала на отделни, вече гимнастически дружини - така наречени от самия Левски - под ръководството на него са се упражнявали да прескачат ровове, да се качват по дървета, да се борят, да удрят с мускули и сабля, да се учат да мерят с пушки. По този начин те, с развиване на силите си, с привикване смело и ловко да си служат с тях, с надпреварване в игрите са усилвали вярата в силите си ; и понеже пък всичко това се е вършило в името на отмъщение за народните мъки и тегла, в името на свобода и независимост, то в същото време са се приготовлявали за да станат смели юнаци, славни борци за освобождението на България.
Това което Левски направи в село. Войнягово, а особенно това, което направи той в село Ени-кьой, беше началото, турено от него, на тайната революционна организация в България с цел да революционира и приготви народа ни за славният час, когато с юнашки вик " Свобода или Смърт" да скочи срещу вековният се потисник, за неравната, но геройски, славна борба за своето освобождение
Цялата тази организация беше негово дело: той беше нежн деятел, нейната душа. А тя се същоеше от мрежа подобна на Еникьойските тъжни дружества, които пролет и лите се разпадаха на гимнастически дружини: заедно с пробуждането духът на свободата в сърцата с увлекателни проповеди за българската народност и слава, се извършваше и закрепването на силите чрез упражнение на мускулите, усилване на смелоста, бодростта и устойчивоста, уголемяване на куража и укриляне на сърцата. Да, тайната революционна организация тогава имаше свещенната цел - свободата на България, а за вярно средство да се постигне тази цел - българинът, но не с робски превит врат, не с плашлив поглед, а с гордо изправена глава, със смел поглед - станал такъв с гимнастическите упражнения. Така : българската тайна революционна организация беше юнашка организация, основана от дякона Левски, целяща извоюването на милата българска свобода, от тези юначни и незабравими герой - които положиха костите си да се освободи нашето хубаво, мило Отечество.
Видяхме как юнашката идея, втълпявана в душите и сърцата, а чрез гимнастически упражнения и в мишците, можа да възпита и определи геройте - борци на нашата свобода ; видяхме, че тя можа да стори това с многодишна деятелност на апостолите - революционери, на чело с най бележитият от тях - дякон Левски в рамките на тайните дружества, които пролет и лете се разпадаха на гимнастически дружини, за да се обучават членовете им над гимнастически упражнения, така да стават силни, смели, гъвкави и ловки - юначни бранници за българската свобода.
Ала с освобождението на България целта на юнашката тайна революционна организация се реализира за по голяма част от българският народ, а следователно и целта на юнашката идея, чийто изразител беше тази организация. За една част от нашият народ, която в силата на позорният и безчовечен акт на европейската дипламъция - разпокъсването в Берлин на България, Санстефанската свободна България - остана пак под тираническият гнет на вековният си тиранин, за многострадална Македония и нещастното Одринско, тази тайна юнашка организация остана в сила и с предишния си характер и значение.

Но в свободна Мизия и Тракия, понеже тя беше си изпълнила ролята, нейното оставяне в живота ни щеше да бъде без смисъл и значение. Така, заедно с освобождението ни и тя изчезна, но като написа в страниците на новата ни история епопея от удивителни георизми, проявени в славната борба на българина за неговата възделенна свобода. Ала, за голямо съжаление, не че юнашката идея изчезна, - не тя не е от тези работи, които изчезват - но се забрави временно. Доста дълго стоя тя тъй незачетена, докато дойде това време, когато биде пак смислена и подета от българската младеж, когато не в тъжни, а в явни гимнастически с народен патриотичен дух захвана да се организува, та с гимнастически упражнения при самоволна дисциплина да работи над себе си чрез себе си, за да става по-здрава, се по-силна, а следователно и по надеждна за благото и честа на нашето Отечество.
Юнашката идея, тъй възкресена и подновена, се появи като нова освежителна и ободрителна струя в нашият неуседнал и от политическо неумение, доста размътен обществен живот. Но как да си обясним това - като почнем от датата на освобождението ни, до 1895 година когато се основа първото българско дружество "Юнак" в ст. София.


Не е мъчно да се отговори на този въпрос като се знаят условията, а особенно политическите които настанаха след освобождението ни. Нвмаше никаква предварителна култура, никаква възпитаност в тъй отношение, никаква поне най слаба подготовка - вчера роби, а сега свободни - да се живее смислено и съвестно при новите условия на свободният живот съгласно свободолюбивият дух на основният ни закон. Българската конституция от начало се определи толкова широко демократична и напредничива, че не се предвижда в нея никакво ограничение на права за участие на гражданина в политико-обществените борби, която самата тя определи като такава, що дава право на пълнолетие, което само то едничко широко разтваря вратата на живота за юношите, още неопитен във всякакво отношение - да борави в политическите борби и много лесно да се настанява на доволно богатата държавна трапеца.
В силата на тази наредба, още от първата крачка в свободният живот, всичко по-способно, всичко учено и грамотно се затече да зема богато плащаните длъжности в държавата ; други пък, буйни, неспокойни, поврътливи и дяволити натури, между тях някой и неграмотни, се впуснаха в партийните борби и ги заведоха с такава необузданост в нравите, с така озобленост, че скоро целият народ се раздели - от начало на две, а сетне и на повече - истински воюващи страни.
Принципите, добре разбраните отечествени интереси се повече и повече се изместваха от интересите на партията, или по право от интересите налицата, които образувахат партията и които ратуват за да дойдат колкото се може по скоро на власт, за да се наслаждават на благата които последната дава: а дошле веднъж на власт, те ревниво я пазат от посегателствата на опозицията, спрямо която са сега строги и жестоки тъй, както и тя когато е била "правителство" е била спрямо тех. Суровост в нравите, алчност, умраза, злоба, та че и стръвнина дори - ето какво сяха и продължават да сеят тъй безплодно фалшиво водените пъртиназански борби у нас. Те именно издребниха народа, влошиха положението му. Не са вече в неговата среда останалите живи от самоотвержените и скромни дейци, които бяха винаги на чело във великите всенародни движения за извоюване признание от Турция и Европа, че българите са народ, а после за извоюване и политическа свобода на този народ : те са сега из канцеларийте в министерствата и в други учреждения, съвсем изменени, изнежени, алчни за авансиране и богатства, достатъчно практични да са добре с всички партий за да не ги безпокоят с местене и оволнение ; плахи, обезличени, но тъй алчни и тъй отмъстителни ! Като че изкалъпени егойсти. Де предишната им решителност, смелост винаги готова да избие и на самоотверженост.Образува се по този начин чиновническа бурокрация от една страна, и партийни армий, вербовани от кандидати за служба - от друга.

Сериозно промишляване и работене за народен поминък - да се дирят и откриват ресурси за благосъстояние ; да се крепят и обновляват занаятите, чрез постепенно прючване към новите начини за произвождане съобразно с новите придобивки на техниката и изкуството ; да се работи върху народната просвета, по духа и началата на демократизма, да се укрепва народното здравие и да се усилва и дисциплинира народната сила, следователно тъй да се насочва развитието на народа, че той постепенно да се приближава до своя идеал на културност, просветност, добро здраве и крепки възпитани сили, да брани своето благо, чест и достойнство _ всичко това се остави на заден план, а се обръщаше внимание на всичко тъй което у другите цивилизовани европийски народи блещи със своята лъскава повръхност и с една смешна детинска безмисленост се нахвърляхме него да взаймстваме, без за минутка да се замислим по нашата култура и нрави ли е то, да ли ще ни образува и възпита, или ще ни разврати.
Навред лекост и самооболщение, навред неразбиране и неумение, дори в училищата ни ! Българските училища се определиха не като огнища на образование и възпитание, а като фабрика за чиновници. И това верую, че синът трябва да стане чиновник за да почне да печели по лесно и по-много тъй настойчиво се зае от бащите на синовете, че последните действително почнаха да гледат на училището като на фабрика. Нашите училища не възпитаваха - и не можеха да възпитават ни морално, ни социално, ни физически когато те трябваше да работят над младежта, а следователно над поколението, за развитие на ума, за облагородяване и на сърцата, за закрепване на здравето чрез педагогика и гимнастически упражнения, която само може да развие сила, стройност, смелост, самоувереност и дисциплинираност _ всичко това необходимо за да се образува характер честно и съвестно да изпълнява своя дълг като човек и гражданин на своето отечество - да стане младеж смислена, бодра и смела, солидарна и сплотена в името на благото, честта и славата на своята Родина.
Мнителност, завист, разпокъсаност, апатий към всичко възвишено, идеално, към всяка народо полезна работа, без инициатива, разпуснатост в нравите, душевна недъгавост и физическа клекавост - ето болестите, които захванаха да заразяват интелигенцията. Свойствените българину бодрост, смелост, веселост, предприемчивост поцваха да се изместват постепенно от вялост, малодушие, мрачност на духа, обезверяване в силите и физическа изнеженост и слабост като следствие на нередовен живот и занемеряване развитието на физическите сили.
Ала, кой народ почвал първата крачка на свободен живот, без от нея още да не е захващал да пада и става ? Но детето, когато проходи, внимателно се следи и спомага от майката. Имаше ли " тая майка" нашият народ, когато политически прохождаше ? - За жалост - не. От всякъде тласъци да пада, а не да заяква в своя политически и всякакъв живот. И пада и става той, било от опянение, било от външни фактори докато неговото съзнание се пробуди, захвана да схваща и дълбоко да прочувства това, което може да го усили, закрепи, за да може да ходи прав и гордо да гледа пред себе си. Това съзнание се прояви и оясни нему чрез неколцина негови истински синове, които в тъй отношение заслужават чест и хвала".

Уникално за нашия народ е, че успя, макар и в условията на турското робство, по време на Възраждането, без помощта на институции и политически поддръжници, да развие своите духовни идеали не само за освобождение и равноправие на нашия народ, но и нещо много по-величествено - идеала за възпитанието и изграждането на достойна нация със собствена самоличност и бъдеще. Началото на тази борба започна чрез силите на Българската екзархия и ръководеното от нея просветно дело, пропито изцяло с духа на демократизма и най-високите просветни идеали на европейската култура.
 
Грижата за възпитанието и съдбата на младото поколение в България се превърна в основна ценност на нашето общество след Освобождението и бе запазена през по-голямата част на ХХ век, като особеното в това значимо за нашата култура явление бе уникалното съчетание на просветителския либерален дух с революционните идеи и привързаността към нашите традиции и ревностно родолюбие.
 
Един от най-големите примери за осъществяване в живота на тези идеи за възпитанието на нашето младо поколение е една непозната днес обществено-културна организация, поставила началото на телесното възпитание и спорта в нашето Отечество - Съюзът на българските гимнастически дружества „Юнак”.

Парад на Юнашките дружества в центъра на София, проява на национализъм, патриотизъм или родолюбие!
 
Но за разлика от съвременното ни разбиране за спортна организация, съюзът „Юнак” е нещо много по-различно - той представлява една организация за телесно, морално и духовно възпитание на нашата младеж, просъществувала почти 50 години и за жалост унищожена непосредствено след 1944 г., а по-късно изцяло изкоренена от съзнанието и културата на последните няколко поколения.
 
Днес никой не знае за Юнашката организация и за големия принос на тази обществена организация за изграждането на нашата младеж. Унищожението на духа и заветите на Юнашкото движение в България и подмяната на неговата обществена мисия с различни чуждопоклоннически модели тласнали телесното възпитание и спорта след 1944 г. към една сляпа идеологизация и политизация в духа на комунизма, а след 1990 г., в безмилостните дебри на комерсиализацията, черния бизнес и бездуховността, изместиха изцяло хуманния дух на спорта и телесното възпитание, като ни оставят днес едно недоразвито, болно поколение, изпълнено с агресивност, безпътица и липса на идеали и морал.
 
Създаването на Юнашкото движение за телесно възпитание от края на ХІХ в. е породено от стремежа на българското учителство да достигне и по свой почин да доразвие всички страни на модерното за ХІХ в. образование в духа на универсалното възпитание на младежта и същевременно да бъде вярно на заветите на Васил Левски, който пръв приложи телесното възпитание като средство за подготовка на нашата младеж като учител. Не случайно Апостола на свободата се превърна в идеала на Юнашката организация.
 
Първите опити за въвеждане на телесното възпитание у нас прави един голям просветен деец от град Лом - учителят по химия Тодор Йончев.

След освобождението на Княжество България новосформираното правителство кани спортни педагози, военни специалисти и експерти от чужбина за всеобща военна подготовка на българския народ, целяща съединението на България. Старите гимнастическите дружини прерастват в юнашки дружества, които обхващат територията на цялата страна. Именно в тях бранното умение на българите се обогатява и в голяма степен доразвива и усъвършенства, вливайки в себе си западните бойни системи и традиций ( бокс, борба, фехтовка и т.н)
 
На първо място Йончев, съвместно с народния поборник от Априлското въстание и министър на народното просвещение в правителството на Стефан Стамболов Георги Живков, успява да подготви и организира идването на 10 швейцарски учители по гимнастика.

С тях той изгражда общи идейни позиции и цели относно насоките в развитието на телесната култура в България: създаване на съвременно училищно телесно възпитание и обвързването му със силно гражданско гимнастическо движение, чрез които да се даде едно пълноценно здравно, морално и нравствено развитие и възпитание на нашата младеж.

Кога се основа първото бълг. телоусилвателно д-во " Юнак " в София !

"През м. декември 1894 год. аз се наех да търся съмишленици и съдейци за основаване на едно гимнастическо дружество. Първите, които с възхищение се присъдиниха към това, бяха учителите при първа мъжка гимназия : Д-р С. Ганев, Д-р С. Петров, P. Чилев, Б. Михаилов, Д-р Чер. Иванов о P. Попов. Те и г-н Шампо на 18 януари имахме първо съвещателно заседание, на което заседание аз прочетох и с изменения се прие съставения от мен проекто-устав. На 21 януари в салона на Славянска Беседа се свика първо учредително събрание, на което се поканиха да присъстват студенти и желающи граждани. В това събрание което бе многолюдно, аз с подходяща реч, прочетох устава и дружеството се обяви за основано.

В своята реч аз изтъкнах радостта си, че виждам събрани отбор сили на нашата интелигенция, че тяхното присъствие ми дава да вервам, какво, за да се отзоват на нашата покана, те еднакво с нас чувстуват една пръжднина в общо-народното ни възпитание, узнали са и имат пред вид голямата полза, която ще принесе нам и на нашето общество с издигането и поставянето телесно възпитание на подобающата му висота.

Ние всички, продължих аз, водим почти само седящ живот. При това ние учители и студенти в нашите цласни стаи гълтаме училищния прах, състоящ се от безбройни и разнобразни болестородни елементи, които на мнозина учители сломяват в ранна възраст телесните сили, а на мнозина преждевременно прекратяват и живота им. Седящия ни живот се отразява зле върху правилното действие на сърцето, а чрез него - върху целото кръвообращение, отразява се зле и върху правилното действие на стомаха. Слабото дишане изнемогва белите дробове. Бездействието изнемощава мускулната тъкан и ние ставаме хора телесно слаби, страшливи от въздушни течения и слънчев пек, почти винаги придружени с една или няколко хронични болести. Ако е дал Господ деца, то те вместо семейна радост, привнасят нраствени, а още по-тежки парични грижи и лекарят става "немил", "недръж" гостенин дома.

Природата е снабдила телото ни с органи. Те всички си имат известна цел и всеки орган е длъжен да изпълнява задачата си, природатата жестоко отмъжтава. Хора, които не живеят по правилата на природата, последнята ги немилостиво наказва с блядост, изнемощялост, нервожност и ред други болести.

Г-да ! ние имаме ръце - требва те да работят, ние имаме крака, те требва да шават, ние имаме бели дробове - те требва да дишат и да пречистват кръвта, да подновяват жиснените ни сили. Ние имаме мускули, които свързват, крепят и движат всички наши органи, целият наш скелет - те требва да се движат, за да живеят и усилват. Даваме ме ли възможност на всички наши органи да изпълняват своите цели ? Не. От една страна ни се противопоставят неотложимите и неизбежните ни помъчни занятия, а от друга страна се присъединява и мързелът, равнодушието, които подкопават нашето здраве. Правилен и редовен живот, но и движение на чист въздух заякчват тялото ; а здраво ли е телото, тогава и духът е здрав. Здравият човек е винаги весел, пъргав жизнерадостен: само той е в състояние да вкуси от сладостите на живота. Здравият човек посреща всички нещастия, които би го сполетели в живота му, с яко сърце и як дух. Той със свойствената си жилавина лесно ги съкрушава, стъпква ги и запазва своята бодрост. Щастлива е тази страна, в която живеят такива хора. Такава страна стига до високо културно развитие и нейното население се издига до една мощ, която запазва величието, достойнството и честта на страната.

Ето, господа, какви мисли са ни движили в стремежа ни да основем и у нас телоусилвателни дружества и в покана си към вас да станете наши суратници за отстранение на едно голямо обществено зло, с отстраняването на което ще принесем на нашата родина безценен дар.

Ето защо ние ви канихм да се запишете за членове на първото българско гимнастическо дружество, каквито на запад съществуват в всеки град, в всяко село и които там получават шедра, нраствена и парична подръжка от страна на сьответните правителства.

За главатар на дружеството ние имаме другаря ни г-н Шампо, опитен, пъргав, жилав и въодушевен гимнастик.

Общото събрание избра временно настоятелство, състоящо се от : председател - Т. Йончев, подпредседател - Д-р С. ганев, деловител - P. Попов, касиер - Д-р Петков, съветници - Чилев, Савов, Чортов ; главатар - Шампо, подглаватар - Б. Михайлов.

След основаването на дружеството, упражненията почнаха в салона на първа мъжка гимназия още в първите дни на започването им, а именно на 25 януарй, с голямо уживление.

По сетне настоятелството свика избраната тричленна комисия състояща се от Н. Костов, ЮРдан Трифонов и Цветанов, която под мое ръководство прегледа внимателно устава и след няколко заседания го приготви като изработен проект, за да внесе на разглеждане и удобрение в главното събрание. При тази работа на комисията аз предложия поздрава между играчите да бъде " Здравей ' , ръководителя на упражненията да се наименува " главатар ", а помощниците му - " четници ", дружеството да се именува " Юнак ", вместо съществующето тук чешко гимнастическо дружество " Сокол ", Голям спор се заведе върху името на дружеството " Сокол ", " Герой " или " Юнак ". След дълги препирни, и в комисията и в общото събрание, най-после се прие последното име " Юнак "

Така дружеството се именува : "Първото българско гимнастическо дружество Юнак"

Истината ми налага, да спомена тук с каква безпределна ревност и преданост, с какъв грамаден труд, драговолно полаган, всички тогава въодушевени дейци градяха върху положените основи и с благотворна тяхна помощ слог по слог, здраво слепени, се издигна едно общонародно начинание, което няма подобно на себе си.

Т. Йончев
 
Вестник " Свободен гражданин" - 19 април 1900 година
" Преди 5 години бе основано първото гимнастическо дружество в Столицата което има за цел да развие и укрепи енергията и бодроста в българските граждани, да всели дружелюбието между тях и да ги подготви по такъв начин да окажат с най голяма готовност своето съдействие за защита на отечеството в минути на опасност.

Юнашкото знаме !
След първото гим. дружество, без да се гледа на липсата от подготвени главатари и добри салони, почнаха бързо да възникват и се развиват, свободно вън от всяка опека на правителството подобни дружества, по всички крайща на нашето отечество".
 
Юнaшкaтa оргaнизaция в Бългaрия е първaтa общественa пaтриотичнa оргaнизaция в България. Тя си постaвя зa зaдaчa дa подготви физически здрaви, доблестни и смели бългaрски грaждaни, облaдaни от безпределнa обич към своятa родинa. Дaлечнaтa й цел е дa възпитa едно млaдо поколение - достоен нaследник нa нaшите възрожденци. Нa 25 aвгуст 1895 г. по идея на родоначалника на юнашката организация Тодор Йончев в София се създава първото гимнастическо дружество "Юнак".
 
« Последна редакция: Ноември 12, 2013, 11:40:03 от nikodim »

Неактивен nikodim

  • Junior Member
  • *
  • Публикации: 13
  • Карма: +10/-0
  • Пол: Мъж
  • OS:
  • Windows XP Windows XP
  • Browser:
  • Chrome 30.0.1599.101 Chrome 30.0.1599.101
Re: Забравената история на Българско бранно умение
« Отговор #2 -: Ноември 12, 2013, 11:55:35 »

Игрище "Юнак", царската ложа от един друг ъгъл,откриване на Юнашкия събор през 30-те години на ХХ век.

Юнашките ценности представляват сбор от универсалните ценности за хармонично развитие на младежта, съчетани с нашите традиции и родолюбието на след освобожденска България. Най-добре тя е изразена в думите на Тодор Йончев по време на учредителния конгрес на съюза:

"....Седящия живот се отразява зле върху правилното действие на сърцето, а чрез него - върху цялото кръвообращение, отразява се зле и върху правилното действие на стомаха. Слабото дишане изнемогва белите дробове. Бездействието изнемощава мускулната тъкан и ние ставаме хора телесно слаби, страхливи от въздушни течения и слънчев пек, почти винаги придружени с една или няколко хронични болести. Природата е снабдила тялото ни с органи. Те всички си имат известна цел и всеки орган е длъжен да изпълнява задачата си, природатата жестоко отмъстява. Хора, които не живеят по правилата на природата, последната ги немилостиво наказва с бледост, изнемощялост, нервност и ред други болести.

Ние имаме ръце - те трябва да работят, ние имаме крака, те трябва да шават, да се движат, ние имаме бели дробове - те трябва да дишат и да пречистват кръвта, да подновяват жизнените ни сили. Ние имаме мускули, които свързват, крепят и движат всички наши органи, целият наш скелет - те трябва да се движат, за да живеят и усилват. Даваме ме ли възможност на всички наши органи да изпълняват своите цели ? Не. От една страна ни се противопоставят неотложимите и неизбежните ни по мъчни занятия, а от друга страна се присъединява и мързелът, равнодушието, които подкопават нашето здраве. Правилен и редовен живот, но и движение, чистия въздух заякват тялото ; а здраво ли е тялото, тогава и духът е здрав.

Затова здравият човек е винаги весел, пъргав жизнерадостен: само той е в състояние да вкуси от сладостите на живота. Здравият човек посреща всички нещастия, които биха го сполетяли в живота му, с яко сърце и як дух. Той със свойствената си жилавина лесно ги съкрушава, стъпква ги и запазва своята бодрост. Щастлива е тази страна, в която живеят такива хора. Такава страна стига до високо културно развитие и нейното население се издига до една мощ, която запазва величието, достойнството и честта на страната. Ето, господа, кои начала са ме ръководили, когато направих първата постъпка, за да се основе първото Българско гимнастическо дружество „Юнак”. Моята цел с тези гимнастически дружества бе да се даде възможност на нашата младеж, вместо да се предава на разточителен живот, да се грижи за уякчаването и подкрепването на физическите си сили. Защото само този може да проявява свободно волята си, само този може да бъде господар на себе си и е в състояние в даден момент юнашки да се брани. Щастлива е тази държава, която се състои от такива граждани. Там подлостта и страхът не могат да виреят. А това е най-сигурната гаранция за дълготрайността на един народ и за неговото икономическо и културно процъфтяване... Гимнастическите дружества са едничкото училище, което може да събуди и повдигне юнашкия дух, стига да се подхване и води както трябва.”

Така той очертава следните основни направления в идеите на „Юнак”:

1. Телесно и здравно развитие на личността.

2. Нравствено възпитание и изграждане характера на младото поколение.

3. Предвоенна подготовка на младежта за решаване на българската национална кауза.

4. Насърчаване на социалното общуване сред обществените класи на основата на патриотизма.

5. Духовно и културно възпитание на младежта, приобщаване към европейските ценности и идеи.

Съюзът "Юнак" започва своя живот през 1898 г. със 17 дружества и около 1000 членове. За парадно облекло се възприема униформата на Ботевите четници.
 


Откриване на събора. Съюзът "Юнак" започва своя живот през 1898 г. със 17 дружества и около 1000 членове. За парадно облекло се възприема униформата на Ботевите четници.
 
Първият събор се е състоял във Варна през 1900 г.







Откриване на събора.





Представителите на гимнастическите дружества "Юнак" със знамената и официални лица при откриването през 1900 г . Пред публиката са строени участниците с юнашки униформи.



Още с първите си обществени гимнастически продукции юнаците възпроизвеждат небивало оживление сред градовете, в които са изградени, и интересът към юнашкото дело нараства изключително и за две години у нас се създават още 15 дружества, които възприели идеите на новосъздаващото се гимнастическо движение. По инициатива на софийското дружество през 1898 г. се свиква конгрес на гимнастическите дружества, който основава Съюз на българските гимнастическите дружества „Юнак”. На този конгрес се изгражда в завършен вид юнашката организация в България, и по-специално нейната идеология на обществена надпартийна организация с отговорност за родолюбивото възпитание на младежта по подобие на чешкото Соколство, немското Турненско движение и по-късно създаденото движение на скаутите в Англия.

Много интересен момент, свързан с избора на името на гимнастическата организация „Юнак”, с което нашите гимнастически деятели съзнателно са искали да подчертаят българския народностен идеал и дух на организацията. Именно затова, макар и да не се знае, и до днес всички наши изяви на спортната арена се посрещат от зрителите с прочутото „Българи, юнаци!”. Този призив е единственото останало от културата на Юнашката организация в съвременния спорт, но, разбира се, без да се знае неговият произход.

« Последна редакция: Ноември 27, 2013, 11:39:39 от Hatshepsut »

Неактивен nikodim

  • Junior Member
  • *
  • Публикации: 13
  • Карма: +10/-0
  • Пол: Мъж
  • OS:
  • Windows XP Windows XP
  • Browser:
  • Chrome 30.0.1599.101 Chrome 30.0.1599.101
Re: Забравената история на Българско бранно умение
« Отговор #3 -: Ноември 12, 2013, 12:29:08 »


Българските юнашки дружества на практика са били паравоенни дружества обхващащи цялостно територията на България, както сега са клубовете по източни бойни изкуства.



Основната цел на тези дружества е да  подготвят  българина още от най ранна юношеска възраст в изкуството на войната.

Сравнението с източните бойни изкуства е показателно, защото още преди да се роди японското бойно изкуство - карате, в България юнаците са упражнявали бойни техники под формата на военни упражнения ( от гр. гимнастика).


Гимнастически салон !







В този уникална филмова хроника добре се вижда цялата военна гимнастика на соколските гимнастически събори.

http://www.ceskatelevize.cz/porady/873537-hledani-ztraceneho-casu/298324246000169-sokolska-kronika-1/

Това е първият запазен видео документ на който се вижда цялата военна гимнастика - 

І упражнения с бухалки,

- обрачи, знаменца, 

- упражнения с пушки на нож, 

- упражненията на дървен кон като военно обучение за конна езда,


 - стария стил на боксиране




 игрите " куцан гражд", "прескочи кобила" и т.н 




Българското бранно умение се е развило чрез гимнастическите дружества " Юнак" в които освен общата гимнастика се е изучавала и военната ( юмручен бой, борба, удари с крака, фехтовка с сабя и рапира, с пушка и щик, с тояга и две къси дървени палки).

Юнашките упражнения са били разделени в четири основни групи.
Първата група - това са упражнения без гимнастически уреди
- ходене, бягане, строеви упражнения, народни хора и танци.


Юнашки хора по време на гимнастически празник в Скопие 1941 г.

- свободни упражнения

Втората група - упражнения с гимнастически уреди:
– бухалки, обръчи,



Гимнастически упражнения по време на юнашкия събор в Русе 1907 год

- скачане във височина, овчарски скок , упражнения на коза, на дървен кон в дължина и ширина с дръжки и без дръжки, висилка, успоредка, стълби , шведска стена, въжета, стълбове, шведска пейка, на греда, или колело (обръч). Вдигане на гири, мятане на камъни.

Третата група - групови упражнения:

- гимнастически пирамиди,


Селска гимнастическа чета във Видинско – началото на ХХ век

- масави гимнастически представления, игри на открито и т.н

Четвъртата група - военни ( бранни) умения за които става въпрос в тази тема:


Гимнастици от българското дружество „Юнак“ участници в Македоно-Одринското опълчение -
В двора на Солунската мъжка гимназия - Солун 1912 година !

На снимката добре се виждат различните гимнастически, общо физически и бойни упражнения.
- упражняване на удари с ръце
- удари с крака и съответните блокове
- работа с тояга (сопа) - дълга и къса и т.н




Час по физическо възпитание - военно учение със или без оръжие.  Вместо пушки, учениците са въоръжени с дълги тояги !

Боксови упражнения !

В далечното минало бокса и фехтовката са били едно и също военно умение което според случая се е прилагало със оръжие или празни ръце. Юмручният бой е известен и под името юмручна фехтовка характерен с много удари и блокове където ръката на юмручният боец е имитирала движенията на хладното оръжие присъщи за фехтовалното изкуство с оръжие .



Момент от тренировка във Военното училище по юмручен бой (бокс) през 1930 година.


 Юнаци се упражняват в юмручен бой



Една от най-значимите дейности на съюза „Юнак”, която е записана със златни страници в българската история, е свързана със създаването и участието в Балканските войни на Юнашкия легион.

<a href="http://www.youtube.com/watch?v=QslLJJ034tM" target="_blank">http://www.youtube.com/watch?v=QslLJJ034tM</a>
100г.Балканска война.Чужденците - доброволци в армията

 След обявяването на общата мобилизация у нас през септември 1912 г. много младежи от юнашката организация бързат да се запишат за участие във войната, но поради ненавършена наборна възраст или различни здравословни и семейни причини са отклонени от наборните комисии. Тогава по инициатива на председателя на съюза „Юнак” Михаил Антонов и на швейцарския учител Луи Айер се отправя призив до всички юнашки дружества да представят доброволци от своите редове за сформиране на самостоятелна юнашка легия по подобие на тази от Белград 1862 и 1867 г. Пръв започва инициативата Луи Айер в Русе, който излиза на центъра на града с българското знаме и след прочувствена реч започва да записва доброволците за легията. За кратко време се записват над 500 юнаци, като най-малкият от тях е само на 11 години.

« Последна редакция: Ноември 16, 2013, 16:24:25 от Hatshepsut »

Неактивен nikodim

  • Junior Member
  • *
  • Публикации: 13
  • Карма: +10/-0
  • Пол: Мъж
  • OS:
  • Windows XP Windows XP
  • Browser:
  • Chrome 30.0.1599.101 Chrome 30.0.1599.101
Re: Забравената история на Българско бранно умение
« Отговор #4 -: Ноември 16, 2013, 13:42:43 »
Не малка чaст от тази стара юнашка гимнастика се e запазилa и до днес посредством българския игрови фолклор.
Българските народни танци са съхранили в себе си - историята, културата и бита на българският народ. Ако се вгледаме внимателно в българските мъжки танци, ще забележим в тях част от старото юнашко умение, ще разберем също колко дълбоко това бойно умение е пропито в живота на българина, отпечатвайки върху него своя военен характер. Мъжките народни танци са много богати на движения и ритми, които се изпълняват от бавно до живо, дори бързо темпо. Обикновено танцът на мъжете изобилства от скокове, клякания, въртения, захвати, удари с крака, излъчвайки мъжественост, сила и вглъбяване, като танцуващите показват своята готовност за борба чрез игра с калъч, шашка, пушка или ножове в ръце.

<a href="http://www.youtube.com/watch?v=EVsVZXbL_Vs" target="_blank">http://www.youtube.com/watch?v=EVsVZXbL_Vs</a>
Танци край р.Места

<a href="http://www.youtube.com/watch?v=SulI7s7C9TA" target="_blank">http://www.youtube.com/watch?v=SulI7s7C9TA</a>
AKUD Mirce Acev - Aramisko oro

<a href="http://www.youtube.com/watch?v=F18A624XVnY" target="_blank">http://www.youtube.com/watch?v=F18A624XVnY</a>
NFE "Philip Koutev" _ The Balkans in songs and dances

<a href="http://www.youtube.com/watch?v=akdV40CDeOc" target="_blank">http://www.youtube.com/watch?v=akdV40CDeOc</a>
Русалийски игри / Rusalian dances

<a href="http://www.youtube.com/watch?v=-ntrCS3mgxw" target="_blank">http://www.youtube.com/watch?v=-ntrCS3mgxw</a>
Ансамбъл Филип Кутев в Панагюрище - мъжки танц 30.04.2013

<a href="http://www.youtube.com/watch?v=3yZKjE7i_D8" target="_blank">http://www.youtube.com/watch?v=3yZKjE7i_D8</a>
Komitsko - Ansambl "makedonka" - Ohrid 2009


Тук ще покажа видео записи на стари народни мъжки (юнашки) танци, игри и умения който са запазили в себе си старата юнашка гимнастика, в които са се упражнявали  българските юнаци от края на 19 век до средата на 20 век.

<a href="http://www.youtube.com/watch?v=HRfsW93Hrrs" target="_blank">http://www.youtube.com/watch?v=HRfsW93Hrrs</a>
Танц на добруджанчетата

<a href="http://www.youtube.com/watch?v=ZB_QGSuMa6U" target="_blank">http://www.youtube.com/watch?v=ZB_QGSuMa6U</a>
Добруджанчета

<a href="http://www.youtube.com/watch?v=aaMcUanFY0s" target="_blank">http://www.youtube.com/watch?v=aaMcUanFY0s</a>
Сборинка

<a href="http://www.youtube.com/watch?v=ze_18Bnb384" target="_blank">http://www.youtube.com/watch?v=ze_18Bnb384</a>
Ensemble GOCE DELCHEV Sofia - KRAI VARDARO 2011 official

<a href="http://www.youtube.com/watch?v=3nxeRLdK6YA" target="_blank">http://www.youtube.com/watch?v=3nxeRLdK6YA</a>
Ансамбъл СВ - Ние от Шоплука

<a href="http://www.youtube.com/watch?v=_Lv3zy9veqU" target="_blank">http://www.youtube.com/watch?v=_Lv3zy9veqU</a>
НФА "Филип Кутев" - Сбореник
« Последна редакция: Ноември 16, 2013, 16:35:07 от Hatshepsut »

Неактивен nikodim

  • Junior Member
  • *
  • Публикации: 13
  • Карма: +10/-0
  • Пол: Мъж
  • OS:
  • Windows XP Windows XP
  • Browser:
  • Chrome 31.0.1650.57 Chrome 31.0.1650.57
Re: Забравената история на Българско бранно умение
« Отговор #5 -: Ноември 26, 2013, 19:34:32 »
Юнашките гимнастически дружества !


Васил Левски - апостолът на българската свобода е първият юнак, и организатор на юнашко дружество, а следователно първият начинател на юнашкото дело в отечеството ни !


 Врачанското гимнастическо дружество " Oколченски Юнак". 1903 година










Русенски юнакъ




Детска юнашка чета със своя учител – 1913 г.


Русенските юнаци, 1904 год




Солунски юнак, 1911 г.
« Последна редакция: Ноември 27, 2013, 06:59:52 от Hatshepsut »

Неактивен nikodim

  • Junior Member
  • *
  • Публикации: 13
  • Карма: +10/-0
  • Пол: Мъж
  • OS:
  • Windows XP Windows XP
  • Browser:
  • Chrome 31.0.1650.57 Chrome 31.0.1650.57
Re: Забравената история на Българско бранно умение
« Отговор #6 -: Ноември 26, 2013, 19:44:24 »

“Тракийски юнак"


Тържество при полагане основния камък на сградата на дружество “Тракийски юнак” (дн. Радио-телевизионен център). Фотограф: Вацлав Велебни, 1902 г.


Юнашко дружество „Пелистер”, Битол








Черноморски юнак пред Юнашкия салон !


 Юнашки поклон пред паметника на Васил Левски (основател и патрон на юнашките дружества)
« Последна редакция: Ноември 27, 2013, 07:01:50 от Hatshepsut »

Неактивен nikodim

  • Junior Member
  • *
  • Публикации: 13
  • Карма: +10/-0
  • Пол: Мъж
  • OS:
  • Windows XP Windows XP
  • Browser:
  • Chrome 31.0.1650.57 Chrome 31.0.1650.57
Re: Забравената история на Българско бранно умение
« Отговор #7 -: Ноември 26, 2013, 19:51:49 »


През вековете на турското робство българският метод на военно обучение, обикновено е бил с партньор. Упражненията са се практикували най често по двойки или по тройки без ръкавици и предпазни средства, а това от своя страна често е довеждало до ненужни травми.  Поради честото им травматизиране голите юмруците започнали да се покриват с кожени предпазители т.н боксови ръкавици. В далечното минало бокса и фехтовката са били едно и също военно умение което според случая се е прилагало със оръжие или празни ръце. Юмручният бой е известен и под името юмручна фехтовка характерен с много удари и блокове където ръката на юмручният боец е имитирала движенията на хладното оръжие присъщи за фехтовалното изкуство с оръжие .



В края на 19 век, с идването на швейцарските военни специалисти, методът на обучение на Българското бранно умение започва да се променя. Под тяхното вещо ръководство българските юнаци започват да практикуват и френският боксов метод, който през тези години на 19 век като военно умение е най-ефективният познат в Европа метод на невъоръжена борба.
 


Боксовите упражнения започват да се изучават под формата на единични движения без партньор, подобни на източните бойни изкуства. От тази форма по късно произлиза - и "бокса със сянка" в който ударите и защитата само се разучават и усъвършенстват, без да се практикува реален спаринг .



Целта на този метод е практикуващия да се отърве от ненужните синини, от счупени носове  и синините под очите, но липсата на непосредствените практически умения на бойното поле като реален контакт с противника, съответно е намалявало стойността на бойните умения, което е имало неблагоприятно въздействие върху тях.



Това е първият видео документ който съм открил на който се виждат Българските гим. дружества "Юнак":

http://www.ceskatelevize.cz/porady/873537-hledani-ztraceneho-casu/206522161510011-vsesokolske-slety-pred-davnymi-lety/

На 04:35 сек. до 05:03 сек. Демострация на стария стил на боксиране !
На 07:40 сек. до 07:45 сек Парад на гим. дружества на който добре се виждат Българските юнаци (с белите калпаци).
« Последна редакция: Ноември 27, 2013, 07:03:54 от Hatshepsut »

Неактивен nikodim

  • Junior Member
  • *
  • Публикации: 13
  • Карма: +10/-0
  • Пол: Мъж
  • OS:
  • Windows XP Windows XP
  • Browser:
  • Chrome 31.0.1650.57 Chrome 31.0.1650.57
Re: Забравената история на Българско бранно умение
« Отговор #8 -: Ноември 26, 2013, 20:13:54 »


Поглед към историята на "Асеновски юнак" - Кръстю Бояров

Учредителният конгрес на Съюза на българските гимнастически дружества "Юнак" е проведен на 15.08.1898 г. в София. Той е венец на едно голямо родолюбиво и велико по своята значимост дело. Неговото начало е поставено през 1865 г., когато Васил Левски създава в с. Войнягово карловското гимнастическо дружество "Тайно братство".

Основната идея е да се подготвят здрави и силни българи, които да се обединят под знамената на Българския централен революционен комитет за борба с поробителя. Постепенно идеята завладява населението. В градове и села се създава уникално национално движение - българско юначество. То става опора на организираната борба.

Дейността на гимнастическите дружества се засилват още повече след обединението на България.

Силен тласък за развитието на юначеството дава тогавашният министър на просвещението г-н Живков. По негова покана идват десет швейцарски учители по гимнастика, които обучават българските учители. Само за три години в страната се създават около 200 дружества "Юнак", за чиито патрон е провъзгласен Апостолът на свободата Васил Левски. От създаването на "Юнак" до неговото закриване почетен председател е държавният глава - най-напред княз Фердинанд, а след това - цар Борис Трети.

Съюзът "Юнак" участва със свои представители в Българския олимпийски комитет. От 1931 г. членува в Международната гимнастическа федерация за тежка атлетика в Париж, а от 1934 г. е член на Всеславянския соколски съюз в Прага. Организират се годишни юнашки събори с международно участие, много състезания и обществени прояви.



Ф.С.С е международна гимнастическа организация която е съществувала от 1908 до 1938 година в която са членували:

• Чешката Сокол Общност
• Полски съюз на соколските гимнастици в Австрия
• Хърватски съюз на Соколите
• Словенска Сокол асоциация
• Сръбската Соколска организация
• СЪЮЗА НА БЪЛГАРСКИТЕ ГИМНАСТИЧЕСКИ ДРУЖЕСТВА „ЮНАК”

<a href="http://www.youtube.com/watch?v=Ksdw-20HYNI" target="_blank">http://www.youtube.com/watch?v=Ksdw-20HYNI</a>
HEYDRICH - 8. díl: Sokolové

За около 50 години, до неговото неправомерно закриване през 1946 г. Съюзът развива многопосочна дейност и се утвърждава като една универсална организация, която чрез спортовете осъществява идеята за взаимна връзка между телесното, нравственото и умственото развитие на човека. Гимнастическото дружество "Асеновски юнак" е образувано през 1900 г. Неизменен знаменосец на дружеството от 1900 до 1930 г. е бил Тома Атанасов Пешев (бай Тома).



 Най-напред са се обличали в дълъг тъмносин панталон с бяла кенарена риза, препасана с червен пояс, на главата - бял кръгъл калпак с червено дъно.

Масови гимнастически упражнения, уредна гимнастика, вдигане на тежести, футбол, колоездене, бягане, борба и всички достъпни спортове. "Юнаците" са провеждали множество "вечеринки". На втория юнашки събор, проведен на 20 и 21 юни 1926 г. в гр. Хасково, нашата "юнашка" група е била водена от знаменосеца бай Тома. На 23 юни 1929 г. е проведен областен "юнашки" събор на Тракийската "юнашка" област. Подобни събори са се провеждали в Пазарджик и други градове.

В "Юнак" са членували ученици, чираци, калфи, тютюноработници, чиновници и интелектуалци. "Юнаците" със свои средства, събрани от членски внос, вечеринки, коледувания и дарения, са построили "Юнашки салон" за канцелария и домакински потреби. Зад сградите е започнат строеж на голям гимнастически салон, но не е завършен поради липса на средства. Пак по спомени на "юнаци" научаваме , че през 1927-28 г., за да прекарат жп линия Крумово-Асеновград "Юнашката организация" доброволно е дала всичките си събрани пари, за да помогне на Станимашката община.

Първият, който е поставил гимнастически уреди в двора на смесената гимназия, е бил учителят по физкултура Веселинов от София. Скоро той си заминава за София и на негово място остава учител по физкултура главатарят на "юнаците" Крум Велев - баща на д-р Васил Велев.

Първият човек който в началато на 90 години на 20 век възстановява юнашката традиция и събори (конна езда, катерене на въже, свободен бокс и т.н) и отваря широко вратите за нейното изучаването  се казва Георги Велев (Бате Жоро)от Асеновград.



Георги Велев е роден в София през 1941 г., но живее в Асеновград. Завършил е руска филология. Бил е уредник на Асеновградския исторически музей.

<a href="http://www.youtube.com/watch?v=AVN3foTDPQY" target="_blank">http://www.youtube.com/watch?v=AVN3foTDPQY</a>
Български свободен бокс !

За мен Бате Жоро е сериозен човек който посредством своят опит и трудолюбие е успял да изгради бойна система, базираща се на българският юмручен бой. По времето на социализма, неговата системата се казваше Български свободен бокс, после името и се измени в българско бойно майсторство (умение). Имам щастието да го познавам като човек, майстор и учител.
« Последна редакция: Ноември 27, 2013, 07:07:10 от Hatshepsut »

Неактивен nikodim

  • Junior Member
  • *
  • Публикации: 13
  • Карма: +10/-0
  • Пол: Мъж
  • OS:
  • Windows XP Windows XP
  • Browser:
  • Chrome 31.0.1650.57 Chrome 31.0.1650.57
Re: Забравената история на Българско бранно умение
« Отговор #9 -: Ноември 28, 2013, 11:14:28 »
Като форма и структура на движение, бранното умение вей е най близо до бойната система на Георги Велев от Асеновград. но като идея, съдържание и обосновка, двете системи са коренно различни, въпреки тяхната видима прилика на движение.

Бу вей е боксово умение което е запазило в себе си техниките на юмручният бой който се е практикувал в началото на XX век в българските юнашки гимнастически дружества, като военна система за развитие на физическо и духовно здраве.
Освен старата военната гимнастика и мъжките народни танци, специфични ритми и музика, в него се изучава и старият стил на боксиране ( юмручен бой с удари и блокове), също така народната борба, военната фехтовката със сабя и щик (обединени в движенията на тоягата) и не на последно място Православното познание за човека и духа, за развитие и духовна промяна на човешкото възприятие.

Всичко това като бойна система се е практикувало през третото Българско царство в юнашките гимнастически дружества, но след 1944 година жестоко e преследвано и забранено от новата власт заради неговият патриотичен характер и дейност.

Като практикуващ мога да споделя, че бранното умение в по голямата си част е самобитно българско умение за самозащита както в технически аспект, така и в по дълбок философски план. Самата идея като философия и методика на движение е ясно различима от другите бойни изкуства, благодарение на българският фолклор и духовна култура.

Основната цел на Българското бранно умение е да възроди забравения юнашки дух в българина и редица други полезни духовни качества като воля, търпение, внимание и обич, и да преуспява в тях като повишава качеството на живота. Това са все качества, който водят човек по пътя на мира, характерен за традиционната духовна култура на българите, култура на вековна християнска аскетика, дълбоко отразена в методиката и практиката на  българското бранното умение !


Методът за вглъбяване и умствен самоконтрол в историята на Православната църква
__________________________________________

от Методий Ангелов


История !

Последните години в страната се разпространяват и популяризират медитативните методи за самопознание и самоконтрол на ума от източните религии. Освен това винаги съществува стремеж бъдат подкрепяни с исторически доказателства за тяхната ефективност и автентичност, основани на несъмнени авторитети. Тези методи обаче нямат традиционно приложение в България, въпреки че стана модно напоследък да се говори за медитацията като път за постигане на душевен покой, справяне със стреса и за умствено и физическо здраве. Почти нищо, или съвсем малко се знае за съществуването на подобен метод за умствено очистване и самоконтрол в християнството. Ето защо считаме за необходимо да направим един кратък исторически обзор на неговата поява и развитие, както и приложението му от авторитетни лица в православното християнство.
В християнската аскетика методът за умствено вглъбяване, безмълвие и самоконтрол е известен под различни наименования: “умствено дело” /умное делание/, “сърдечно дело” /сердечное делание/, “сърдечно съзерцание”, умствено съзерцание”, “пазене на ума” и “пазене на сърцето” /сердечное хранение/, “сърдечно трезвение”, или само “трезвение” /трезвение в смисъл на будност, трезвеност, въздържаност/ [3, т.5, с. 262]. Също се използват “сърдечно внимание” “умствено безмълвие”, само “безмълвие”, “сърдечна молитва”, “умствена молитва”, “непрестанна молитва” и други. Всички тези наименования отразяват различни страни на метода, но по същество се отнасят за едно и също нещо. Те посочват или изразяват връзката на метода с ума, сърцето, насочеността на вниманието, характера на умствената дейност или спецификата на молитвата. Незапознатите с тази особеност изследователи могат да се подведат от това разнообразие и затова трябва да го имат предвид. Поради факта, че мълчанието като духовна практика е най-впечатляващата външна проява на метода, а умствената чистота и безмълвието – идеал, практикуващите го през 13-14 век и след това били наричани исихасти /от гр. исихия – мир, покой, безмълвие/. Оттам и цялото направление на съзерцателното монашество в Православието, добило популярност и разпространение по това време, носи името “исихазъм”.
За по-голяма яснота ние въведохме наименованието: “метод за вглъбяване и умствен самоконтрол”, подчертавайки така неговата същност и насоченост.

Изворите за проучване и изследване на метода са предимно от патристичната и житийна литература. Освен това сме провели проучвания чрез беседи с някои практикуващи метода, както и на основата на известен личен опит в тази област.
Първите писмени сведения за учението и метода за умствен самоконтрол и безмълвие са от 4-ти и 5-ти век сл. Хр. в трудовете на писателите-аскети. Но описвайки метода, някои от християнските писатели се основават на съществуването на една много по-древна традиция, устно предавана от учител на ученик [3, т.5, с. 264], [11]. Във времето на гоненията през първите три века ние не откриваме писмени указания за неговото прилагане. Вероятно това се дължи на специфичния начин на преподаване на метода устно и чрез лична връзка между учител и ученик в затворените християнски общности, както и поради преследванията,. Може да се каже, че този метод представлява съществена част от Свещеното предание на Православната църква в областта на самовъзпитанието.
Най-ранни писмени сведения за практикуване на метода откриваме в Лавсаика на еп. Паладий Еленополски /4-ти век/, който обикалял и издирвал сведения за живота на християнските аскети, като се е срещал с някои от тях. Йоан Касиян [11] описва през 5-ти век подробно живота на аскетите и отшелниците в пустините на Египет и Палестина, където методът е бил широко разпространен и съставя монашески устав [4]. Подробно изложение на метода, макар и в символична форма, е написан също през 5-ти век от Исихий, презвитер Ерусалимски. Някои аспекти на метода се обясняват и в трудовете на Антоний Велики – основател на християнското монашество през 4-ти век. Негов съвременик е Макарий Египетски, също аскет и съзерцател. През 5-ти век се подвизават Евагрий монах, Теодосий Велики, Марк подвижник, Исая отшелник. Загатвания и споменавания на метода срещаме и при редица по-късни автори - бл. Диадох, Йоан Карпатски, Максим Изповедник, авва Филимон, Филотей Синайски, преподобни Теогност, Исаак Сирин, Йоан Лествичник, и редица други, живели в периода от 5-ти до 8-ми век. През 10-ти и 11-ти век срещаме по-подробно описание и наставление в метода от Никита Стифат – автор на “психологически глави за очистването на ума”, от Симеон благоговейни и от Симеон Нови Богослов. Последният е плодовит автор на богословски трактати, нравствени слова и религиозна лирика. Предполага се за един трактат от това време, подробно обясняващ психофизичната страна на метода, че е негово дело.

Имаме всичките основания да смятаме, че през 10-ти век в България Иван Рилски е практикувал метода на вглъбяването умствения самоконтрол и безмълвие. Вероятно той е и един от първите, въвел го в нашата страна. Създал е около себе си група от последователи, на които е бил наставник. Кои са нашите основания за това твърдение? Първо – в своя “Завет” [6] той споменава един от основните елементи на метода – непрестанната молитва, като посочва и формулата й. Второ – съветва учениците си да изучават трудовете и да следват примера на ранно християнските аскети, като посочва конкретни имена – Антоний Велики, Ефрем Сирин и Теодосий Велики, за които се знае, че са практикували метода и са оставили наставления и ученици. Трето – отшелническият живот, който е водил в уединение и мълчание, се практикува от напредналите в тази духовна практика. Въпреки, че в завета си Иван Рилски никъде пряко не дава точно описание на метода, на основата на горепосочените факти имаме пълно основание да смятаме, че той е практикувал метода на умствения самоконтрол и вглъбяване, постигнал е високите степени на безмълвието и е наставлявал ученици, вероятно създавайки школа, която е съществувала известно време след неговата смърт. Според еп. Партений [5, с. 10], Прохор Пшински, Гавраил Лесновски и Йоаким Осоговски – известни аскети и отшелници, живели непосредствено след Иван Рилски и канонизирани от Българската православна църква за светци, са били негови последователи.
С течение на времето, поради устното му разпространяване от учител на ученик и високите морални изисквания, вътрешната съзерцателна същност на метода постепенно се изгубва. Така при масовото си разпространение православното монашество придобива предимно външен, действен характер. Само на отделни места ограничени групички продължават да прилагат метода. Всред миряните той напълно се изгубва.

Постепенно монашеството придобива предимно действен характер – държало се е най-вече на външната добродетелност и изпълнение на Божиите заповеди. Етиката е имала нормативен характер. Чистотата на мислите е била съблюдавана доколкото се е изисквало за изповедта, но собствените мотиви не са били наблюдавани, нито изследвани. Това не е представлявало нравствено изискване или критерий за нравствена чистота.
През 14 век Григорий Синаит [1, ч.1 с. 318], ревностен търсач на истината и поборник на стремежа към нравствено съвършенство, обикаля различни манастири, скитове и отделни отшелници из Синай, пустините на Египет и Палестина. Научавайки за метода, той издирва практикуващи, учи се при тях и така наново възстановява същността му и започва да го популяризира. Пристигайки в Света гора Атонска той остава неразбран и неприет от монасите там. По това време негови ученици стават и редица българи, всред които са Ромил Видински и Теодосий [7], който по-късно става Търновски патриарх. Благодарение на неговото застъпничество, българският цар Иван Александър подкрепя каузата на Григорий Синаит. Той дарява земи и материални средства за създаването на манастир на българска територия в областта Парория, намираща се на границата между България и Византия. Тук се изгражда духовна школа, в която монасите биват обучавани в приложението на метода. В тази школа ученици освен Теодосий са бъдещият константинополски патриарх Калист и още редица други монаси от всички части на Балканите и Византия. Така тя се оформя като международен център, спомогнал за разпространението на ученията и метода на исихазма. Тук, в “созополската пустиня”, Григорий Синаит пише своите прочути “Наставления за безмълвстващите” [1, ч.1, с. 338]. В България започва силно разпространение и развитие на този начин на живот – доказателство за разцвета на съзерцателното монашество през 14-ти век днес са скалните манастири край с. Иваново и р. Русенски Лом, Аладжа манастир край Варна, Килифаревската школа [2, с. 157], основана от патриарх Теодосий Търновски – ученика на Григорий Синаит. Тук се обучават Евтимий, ученик на Теодосий и след него патриарх Търновски, Григорий Цамблак и българинът Киприан, който по-късно става Киевски и Московски митрополит и разпространява метода там. След Теодосий в школата, ръководена от Евтимий, се подготвят книжовници и опитни практици, които разпространяват учението за умствения самоконтрол и в другите страни на Балканите и Русия. В по-късните години от живота си Синаит бива признат и приет и от монасите на Света гора, където методът наново се разпространява и съхранява през вековете.

България има сериозен принос в запазването и разпространението на този метод основно в две направления – подкрепя дейността на Григорий Синаит от една страна и подготвя книжовници и духовни наставници с практически опит, които разпространяват учението всред другите православни народи – предимно в Румъния и Русия.
Най-широко разпространение, вследствие на делото на Григорий Синаит и неговите ученици, исихазмът получава между 13 и 15 век във Византия и на Балканите. По времето на крал Стефан Душан той се разпространява широко и сред монасите в Сърбия. Наименованието “исихазъм” става израз не само на практиката на метода за вглъбяване и умствен самоконтрол, но и на цялостния начин на живот, начин на мислене и мироглед. През 14-ти век исихазмът вече се оформя като самостоятелно учение и доктрина, съдържаща в себе си метафизични [2; 8], философски и педагогически възгледи и страни. Благодарение на активната книжовна и апологетична дейност на солунския епископ Григорий Палама, исихазмът е признат от Православната църква като учение. Неговото учение за неръкотворните или нетварните /невеществени, нематериални/ божествени енергии е прието и влиза в догматическото учение на Православната църква като официална доктрина. На свиканите църковни събори в Константинопол Палама оборва своите опоненти Варлаам и Акиндин. Вероятно малцина знаят, че българите спасяват от робство Григорий Палама, като го откупуват от турски плен [1, ч.2, с. 571].

Мюсюлманското нашествие на Балканите слага край на този разцвет и през следващите векове главно в Света гора Атонска и в Русия остават единствените по-големи центрове, където методът се практикува и преподава. В Гърция, България и в другите православни страни постепенно по-големите манастири и духовните школи биват разбити и монасите, подръжници на този начин на живот, се отправят към Света гора, където намират убежище. През 18-ти век известен книжовник и опитен духовен наставник в учението и метода за умствения самоконтрол е Паисий Величковски. Той пребивава в Хилендарския манастир на Света гора по същото време, когато там е бил послушник и българинът Паисий, който по-късно написва “История славяноболгарская”. Имаме основание да смятаме, че Паисий Хилендарски в годините на своето послушание е бил обучаван, или най-малкото е бил запознат с метода на умствения самоконтрол. Според нас фактът, че Величковски избира именно Хилендарския манастир, достатъчно красноречиво говори в подкрепа на твърдението, че той е намерил разбиране и подкрепа от манастирското братство и от игумена Лаврентий – кръвен брат на Паисий Хилендарски. По-късно Величковски заминава за Молдова, където създава школа и развива усилена книжовна дейност. Мнозина автори смятат, че неговата активна дейност подготвя основите на руското религиозно възраждане през 19-ти век. През 18-ти век на Света гора с активна книжовна и просветителска дейност всред монасите и като опитен наставник се проявява и гръцкият монах Никодим Светогорец. Той, заедно с Макарий Коринтски съставят сборника “Добротолюбие” в два тома [3, т. 5, с. 528], съдържащ основните съчинения на християнската аскетика и най-вече тези, които се отнасят до учението и практиката на вглъбяването, умствения самоконтрол и безмълвие. През 1782 година сборника излиза в два тома на гръцки език. Няколко години по-късно Паисий Величковски го превежда и издава и на славянски език. По-късно “Добротолюбие” оказва силно възраждащо влияние на духовния живот в редица православни страни.

В Русия през 15-ти и 16-ти век се подвизава и разпространява метода Нил Сорски, който написва ръководство за подвижници, в което систематизирано излага основите му. Той е считан за основател на скитския живот в Русия. По-късно големи центрове и духовни школи се създават в Оптинската пустиня [12], Троицко-Сергиевската лавра, Киевопечорската лавра, Валаамският манастир и други. В целият православен свят остават известни имената на Сергий Радонежки, Тихон Задонски, Серафим Саровски. Във втората половина на 19-ти и началото на двадесети век еп. Теофан Затворник се проявява като голям практик, книжовник и религиозен педагог, автор на много трудове в тази област. Неговият принос за религиозния подем в Русия през 19-ти век е съществен. Сам практикувайки метода на съзерцателната молитва и умствения самоконтрол, той се затваря доброволно в мълчание и уединение години наред в килия /откъдето произлиза и прозвището Затворник/, и от там с писма ръководи и наставлява духовния живот на редица монашески и църковни братства и миряни. Благодарение на неговата интензивна преводаческа и редакторска дейност “Добротолюбие” бива преведен на руски език и излиза като разширено и допълнено с нови текстове издание в пет тома през 1877 година.. Отдавайки специално внимание на съзерцателния метод за умствен самоконтрол и безмълвие, еп. Теофан отделя целия пети том за подбрани трудове на аскети и съзерцатели, писали в тази област. По същото време с активна пастирска дейност се занимава и отец Йоан Кронщадски – също практикуващ метода. Идването на комунистическият режим на власт, терорът и насилието срещу църквите в Русия прекъсва религиозния разцвет. Като последен отблясък е издаденият през тридесетте години на 20-ти век от Валаамския манастир сборник “Об молитве Иисусовой”, в който старците – наставници от манастира, предвид погромите и дори физическото унищожение на по-изявените духовници, си поставят за цел да съхранят и запазят за бъдещите поколения учението за умственият самоконтрол и непрестанната молитва. Те събират беседи и наставления от опитни в практиката духовници, както и основните трудове в тази област от патристичната литература и ги издават в сборник с посоченото по-горе наименование. След 1990 година еп. Теофан Затворник и отец Йоан Кронщадски са канонизирани от Руската православна църква за светци.

В края на 19-ти и началото на 20-ти век в Гърция като опитен религиозен педагог и наставник в метода на умствения себеконтрол се проявава Нектарий Егински, който също е канонизиран от Гръцката православна църква за светец. През двадесети век на Света гора Атонска продължават да съществуват монаси и наставници, прилагащи метода за вглъбяване и умствен самоконтрол и живеещи съответния начин на живот [10]. През 1946-1947 година биват преведени на румънски език от известния богослов и наставник отец Станое и излизат четири тома на “Добротолюбие”. Оформилият се около него кръг от млади богослови и епископи, живеещи в духа на наставленията на “Добротолюбие”, допринася много за духовния подем в Румъния, който се забелязва през двадесети век. Влиянието на сборника се разпростира не само върху монашеството, но и върху живота на Църквата като цяло.

Преводи на “Добротолюбие” излизат и на английски език в началото на петдесетте години на двадесети век, а малко по-късно се появяват преводи и на френски, немски, италиански, испански и финландски. Така ученията за вглъбяването, умствения самоконтрол, безмълвието и нравствената чистота на християнските аскети и в частност на тези от Православието, стават достъпни за международната общност.
Какво е състоянието днес в нашата страна? В България този метод се прилага в Княжевския девически манастир край София и от някои миряни от кръга от вярващи около него. Практикуван е от руският архиепископ в България Серафим /Соболев/, от него е предаден на архимандрит Серафим, а той от своя страна на някои свои ученици. Практикуван е и от макариополски епископ Николай, от архим. Климент Рилец, схимонах Серафим /йером. Давид/, еп. Иларион и от други монаси и някои светски лица. Методът днес се прилага от много ограничен кръг от вярващи и не е познат всред широките кръгове на свещениците и миряните, въпреки излезлите напоследък книги, които го описват. Знаят се само отделни елементи от външната страна, но в дълбочина учението за помислите и ума остава непознато. Сборникът “Добротолюбие” беше преведен през 2000-та година от руски на български език от група млади богослови [3, Т. 5, с. 529] като издание на български светогорски манастир “Св. Вмчк Георги Зограф”.

Понастоящем благодарение на усилената издателска дейност на българския светогорски манастир на трудовете в областта на християнската аскетика, става достъпно описанието на този метод. А издаването на български език на анонимното съчинение, имащо автобиографичен характер: “Откровени разкази на един странник към неговия духовен отец” [12] е ценно с това, че в него се описва не само техниката на метода, но и духовния опит и преживявания, които е имал авторът в приложението на непрестанната молитва и метода за умствен самоконтрол.

От педагогическа гледна точка методът за вглъбяване и умствен самоконтрол е ценен с това, че приучава човека към рефлексивна дейност. Би могло с пълно основание да се каже, че той е психофизична техника и действено средство за самонаблюдение, самопознание, самоконтрол и себепромяна. В този смисъл го намираме за ценен от гледна точка на самовъзпитанието. Ще бъде обаче погрешно да се гледа на него само като на една обикновена психофизична техника от типа на техниките за автогенен тренинг, чието механично приложение автоматично дава очакваните резултати. Методът е свързан с начина на мислене на човека, с мирогледа, ценностите и с начина на живот. Дълбоката основа на този метод, независимо от външната психофизична страна, е свързана с религиозността и намира израз в специфичното религиозно съзнание и поведение на практикуващите. Целта на метода е да подпомогне усилията на човека в стремежа му към достигане на религиозните идеали и цели, към които се стреми. В този смисъл преподаването на метода за умствен самоконтрол и безмълвие трябва да бъде свързано с религиозното възпитание и той би могъл да се използва като помощно средство в подкрепа на възпитателния процес и при формиране на стремеж към религиозно самовъзпитание на личността. В същото време считаме, че някои негови елементи от психофизичната страна биха могли с успех да се използват и като универсално помощно средство / не само при вярващи християни/ за формиране на рефлексивна нагласа и навици на личността, като действено средство за ефективна психологическа защита и също като средство за преодоляване на психологическия стрес.

« Последна редакция: Ноември 28, 2013, 11:30:58 от nikodim »

Неактивен nikodim

  • Junior Member
  • *
  • Публикации: 13
  • Карма: +10/-0
  • Пол: Мъж
  • OS:
  • Windows XP Windows XP
  • Browser:
  • Chrome 31.0.1650.57 Chrome 31.0.1650.57
Re: Забравената история на Българско бранно умение
« Отговор #10 -: Ноември 28, 2013, 11:20:26 »
Психо-педагогически аспекти на учението за ума и помислите в исихазма
_______________________________________________-

Теория !

Учението за помислите и ума е разпространено сред християните от дълбока древност. То представлява неотменима част от Свещеното предание на Православната църква и от нейната възпитателна традиция. Практикувало се е още от първите векове като неразделна част от практиката на изповедта и на умствения самоконтрол и безмълвие. Било е познато и популярно най-вече сред аскетите – безмълвници.

Източниците, от които черпим сведения за това учението са трудовете на писателите – аскети, намиращи се в патристичната и агиографска литература. Това са различни слова, наставления, кратки изречения, писма, както и разкази от патериците /отечниците/ и житията. По-подробно различни страни на учението за ума и помислите е развито от Филотей Синайски, Теодор Студит, Никита Стифат, Григорий Синаит, Григорий Палама, патриарх Калист, Нил Сорски, отчасти Йоан Лествичник, блажени Диадох, и други. Споменавания за него срещаме при цяла поредица от аскети, както в патеричната литература, така и в по-късно време. То е неразделна част от метода за умствения самоконтрол и безмълвие. Психологическите и педагогически аспекти при тях са взаимно свързани и обуславят цялостното учение и практика на умствения самоконтрол и чистота.

Учението за ума и помислите е свързано с някои антропологични представи за душата, разпространени всред безмълвстващите аскети от ранните векове и по-късно сред исихастите. Според Григорий Нисский и авва Доротей [7, с. 199],Филотей Синайски [4, Т. 3, с. 404], Григорий Палама [4, Т.5, с.319] и патриарх Калист [4, Т.5, с. 436], душата има основно три сили – раздразнителна /емоционална/, разумна /умствена/ и желателна /свързана с волята/. Някои разглеждат разумната сила като съставена от други, присъщи за нея сили – разсъдъчна /способността за логични съждения/, внимателна /вниманието и неговите прояви/ , памет и чиста умствена сила /богоподобен ум, или чиста интуитивна сила/. Мислите се пораждат в или чрез някоя от тези разумни сили на душата. Често понятието “ум”, се означава обобщено като синоним на разумната сила, в която действа някоя от тези нейни сили. “От кой орган /на тялото/, като оръдие, се ползва в своята деятелност, тази нейна /душевна/ сила, която ние наричаме ум?” – пита Григорий Палама и обяснява, че органът на ума е сърцето. Това е типично християнско разбиране за органа на ума. Въпреки, че мислителят посочва, че някои “го въдворяват в мозъка”, а “други го полагат в центъра на сърцето”. По-нататък той се обосновава, привеждайки примери от Новия Завет и патристичната литература. Най-често цитираният пример, който срещаме и при други автори, е: “А онова, що излиза из устата, иде от сърцето; то именно осквернява човека; защото от сърцето излизат зли помисли …” (Мат. 15:18-19). Според аскетите – безмълвници и въобще според библейската традиция мястото на ума в човешкото тяло е в сърцето. Приведените по-горе думи на Исус и също заръката Му: “очисти първом вътрешността на чашата и блюдото, за да бъде и външността им чиста” /Мат. 23-26/, се приемат като пряко указание за практикуване на метода за умствен самоконтрол. “Вътрешното” е не само постигане на чистота на мислите, но също и на мотивите.

Според представите на исихастите умът е нещо, което е аморфно, невидимо, всепроникващо тялото, тънко и световидно. Първоначално човек е бил устроен съвършено и неговият ум е бил локализиран в сърцето. Това съответства на райското състояние на човека. Душата му е изпълнена с мир, покой, тишина, чисти, “благолепни мисли”, непрестанно извираща вътрешна радост и божествени съзерцания. Умът е бил в пълнотата на своето познание и проницателност /интуитивно познание/. Когато помислите се появяват в него, вниманието като някакъв вътрешен страж ги улавя, различава, разглежда ги и волята има сила да ги приема или отблъсква. Азът и помислите в ума са нещо различно и азът не се отъждествява с процеса на мислене, нито се счита за причина на помислите. Познанието за нещата е цялостно и единно.

След грехопадението човекът “бива изгонен от рая” (Бит. 3:22-24). Умът изпада в състояние на двойственост и започва да мисли и възприема света чрез двойствени представи – “да познава добро и зло”, става концептуален, а не интуитивен /проницателен, прозорлив/. Умът, излизайки от сърцето, се локализира в друг телесен орган – мозъка, който според представите на исихастите е органа на “чувствата” – т.е. на сетивните възприятия и паметта. Човек започва “да обработва земята” – да живее в света на сетивните възприятия и става зависим от тях. Неговото фино духовно състояние се променя и той става “веществен”, “плътски”. Мисленето става “плътско мъдруване” и познанието на истината се изгубва. Познанието става външно. Херувимите и “пламенния меч”, пазещи пътя към “дървото на живота” са съвестта и вътрешната огнена сила, които не позволяват на човека да се върне нечист във “небесното обиталище” в себе си [8].

Локализирането на умът в мозъка, променя вътрешния му строй - помислите се пораждат внезапно, силни са и увличат волята. Човек не може да ги контролира и управлява, защото азът се отъждествява с процеса на мислене, става едно с него и вниманието губи силата си. Така той бива поробен от помислите в ума си и става зависим от тях. Следва внушенията им и волята му става техен изпълнител. Според екзегетическата традиция на исихазма и въобще на християнската аскетика, това състояние се оприличава на град без крепостни стени. Той е уязвим от нашествията на разбойнически банди и неговите жители живеят в постоянен страх и несигурност. Симеон Нови Богослов казва за тази борба, която човек се опитва да води със собствени сили, но безуспешно: “Отличителна черта на това дело е тази, че то се случва в главата – мислите се борят с мисли” [4, Т.5, с. 507]. Това изобразява състоянието на човешката душа под ударите на страстите. Затова думите на цар Давид от 50-тия псалом: “…въздигни стените иерусалимски; тогава ще ти бъдат угодни жертви на правдата …” се тълкуват като призив за практикуване на метода за умствен самоконтрол за създаване на вътрешна психологическа защита. Въздигни стените /будността/ на крепостта на твоето сърце /светия хълм Сион/, защото без тях плодовете от добродетелите ще бъдат ограбвани от тщеславието, гордостта и другите страсти. Цялата история на еврейския народ се тълкува като преобраз на тази вътрешна психологическа борба. Състоянието на ума в мозъка е състоянието на израилевия народ в египетското робство /под властта на страстите/. Бягството на евреите от робството в Египет /от плътското състояние на ума в мозъка/; пресичането на морето и спасението от преследващите фараонови войски [8] / символ на покайните сълзи, поглъщащи преследващите ни страсти/; ходенето и изкушенията в пустинята /трудностите и изпитанията по духовния път/; битките с нападащите племена /лошите помисли/; превземането на крепостта Ерихон /укрепения навик/ и накрая навлизането в обетованата земя /връщане в безстрастното състояние на ума в сърцето/, където текат “млякото на благодатта” и “медът на Светия дух”[4, т.5, с. 201], се разглеждат като символи на тази вътрешната духовна борба. Но процесът е дълъг, сложен, болезнен и пълен с опасности, както при ходенето през пустинята. Човек може единствено да успее само благодарение на Божията подкрепа и благодатното ръководство на Светия дух – “огненият стълб в пустинята”, водещ евреите /Изход 33:9-10/. Слизането на ума в сърцето става с усилията на човека, но чрез Божията благодат. Така събитията, описани в Библията оживяват с нов смисъл и се разглеждат като преобрази и символи на процеса на духовно възстановяване и спасение /изчистване и освещаване на душата/ и на учението за трезвението /учението и метода за умственото вглъбяване и самоконтрол/.

Симеон Нови Богослов нарича този начин на вглъбяване и молитва в сърцето: “наистина дивен и трудно обясним и за тези, които не го познават опитно, той е не само трудно разбираем, но изглежда невероятен; и те не вярват, че подобно нещо съществува на дело” [4, Т. 5, с. 507] - и добавя, че по негово време се среща извънредно рядко.
За изясняване на процеса на зараждането на помислите в ума и подчиняването на аза, исихастите вследствие на продължителна практика и самопознание са създали учение за фазите и степените, през които преминава помисълът от зараждането му в ума до превръщането му в дело. Тези фази и степени като процес могат да бъдат наблюдавани и контролирани само в случаите, когато умът е умиротворен и установен в сърдечната област /т. е. мислите се чуват там/ [4, Т 5, с. 504-510]. Ако умът е неспокоен, пребивава в мозъка и борбата с помислите се води в главата, човек се отъждествява с процеса на мисленето, губи сила и така става подвластен на помислите.

Обикновено помисълът се стреми да съгласи аза към действие или оценка и да увлече волята. Съществува разграничение между мисъл и помисъл. Помислите са винаги в началото неосъзнати и неволеви, привнесени отвън мисли или появили се вследствие на минали впечатления. Докато мислите са съзнателно предизвиквани в ума, като душата ги използва по необходимост за практическата си дейност. Мислите се раждат от разумната мислителна сила /разсъдъка и божествената интуиция/, а помислите – от паметта, от мечтателната способност на ума, или от “бесовете”. В православната традиция за едни от причинителите на помислите се считат безтелесни същества от невидимия свят – т. н. в аскетиката “бесове”. Това са падналите ангели, които нямат власт над човешкия ум, но могат само да привнасят помисли отвън. Ако човекът не ги различи навреме и те се развият в ума му, тогава и волята бива пленявана и той като хипнотизиран действа според техните внушения. Счита се, че и помислите от паметта и мечтателната сила също имат за първопричина напред във времето “бесовски приражения” /прилози/. Боговдъхновените мисли биват наричани още “благи”, “благонравни”, “благочинни”, “богопросветени”, “боголюбезни”, “любомъдри”, “сладостни”, “добродетелни”.

Фазите, през които преминава помисълът и които се характеризират с различна степен на обвързаност на душевните сили, са следните:
1.   Прилог /или приражение/ - това е началната фаза, при която помисълът се появява в ума и привлича вниманието към себе си, но все още няма сила. Обикновено подбужда към действие, оценка или празни мечтания. Единична мисъл или представа, внесена внезапно в ума. Появата му не зависи от човека и не е грях.
2.   Съчетание – съдвояване, възприемане на помисъла, мислен разговор и беседване с него. Вниманието е установено върху предмета на помисъла. Това дава възможност той да се разшири и да нарастне, да се рои. Все още волята е свободна. Състоянието може да бъде грешно или безгрешно, зависи от това дали чувството и волята се скланят към внушението на помисъла, или се противопоставят.
3.   Съединение /сложение / - изпитване на наслада от помисъла, увличане от него и съгласяване с внушението му. Волята се увлича и на тази фаза внушението на помисъла се превръща в желание на самата душа. Дори и да не се извърши действието, това състояние вече се смята за греховно и се нуждае от духовни средства за лечение.
4.   Пленение – всички душевни сили са пленени от помисъла. “Предметът /на помисъла/ е взел в плен душата, която го е пожелала, и като вързана робиня го води към дело”, според израза на Филотей Синайски /4, Т. 3, с. 414/. Душата заживява един живот с пленяващия помисъл, загубвайки своето добро състояние и самостоятелност.
5.   Страст – трайна нагласа на душата, разглеждана като душевна болест /пак там/. Тя изцяло се внедрява в душата и подчинява напълно душевните й сили чрез дълговременно пристрастяване към съответния предмет. Чрез навика, който е следствие на делата, чрез които се удовлетворява, страстта така се сраства с душата, че става нейно присъщо качество, черта на характера.

Ако помислите са били боговдъхновени, целият процес протича във вътрешен мир и осъзнато, азът запазва свободата си и вместо страсти се развиват добродетели.
“Ето, това е бойното поле, на което трябва да удържим победа в произтичащата в нас война”, заключава Филотей Синайски. В символичната традиция на християнската аскетика умът често се разглежда като бойно поле, на което се води невидима война с помислите. Съответно за тази война подвизаващите се биват въоръжени с различни духовни оръжия. Това са различни средства за укрепване на силите на душата, очистване и възстановяване на целостта на разсеяния ум – пост /въздържание/, молитва, бдение, мълчание, уединение, помненето на смъртта /преходността на нещата/ и други, от които като най-превъзходно се счита трезвението /бдителността на ума /, което представлява практиката за вглъбяване и умствен самоконтрол. “Трезвението очиства съвестта до блясък”, казва Филотей Синайски [4, Т. 3, с. 409]. Изкореняването на страстите и развиването на добродетелите е пътят за изправяне на “благото състояние на душата”.
Освен операционната страна на помислите, с оглед на по-доброто им различаване, християнските аскети са типологизирали и тяхната съдържателна страна. Като следствие от типологизирането на страстите и добродетелите, помислите също биват разграничени – помисълът на чревоугодието, на сребролюбието, на тщеславието, на гнева и други. И съответсващите помисли на добродетелите – на смирението, на послушанието, на въздържанието. Като всяка война и водената в ума има своите тактики, засади, хитрини, победи и поражения. Една от хитрините “на бесовете” е тази, че губейки водената битка и за да поразят подвизаващия се, те “променят отвратителния си външен вид и се представят преоблечени и под друго лице” - като помисли на добродетелите. Вниманието на аскета трябва да следи дълбочината на скритите подбуди /мотиви/, които стоят зад помислите и да ги осъзнава. Борбата се води на едно още по-вътрешно ниво – не само срещу мисъл-формите, но подвижникът се учи да различава и неутрализира и подбудите, от които се раждат помислите и така избягва поставените на пътя и замаскирани капани. Ако преодолява успешно и това ниво, следващото стъпало е изкушаването с видения, за които също е посочено, че могат да имат различен произход – от собственото въображение или от “бесовете”. Исаак Сирин казва, че “въображението на човека може да добие битие извън него самия” и да приеме различни образи – от грозни и устрашаващи, до благовидни ангелски. Това най-често се случва на пребиваващите в уединение. Описват се халюцинаторни състояния, които подвижникът трябва да се научи да различава и неутрализира. Тези “мечтания” са наречени прелести и според Григорий Синаит са следствие от скрита гордост в сърцето на подвижника, която му изобразява това, което той очаква да види или от което го е страх [4, Т.5, с. 232-234]. “Не искай да виждаш видения”, казва Йоан Лествичник, “за да не видиш рогатия” [8]. Основните оръжия срещу този вид изкушения са недоверието към виденията, смирението и изповядването /споделянето/ на помислите на по-опитните.

Преодолявайки всички фази на духовната война и удържайки победа, човек получава чистота на ума, който става “световиден”. Умът, под въздействието на проникващата в него божествена сила, постепенно се възвръща към своето богоподобно, изначално чисто състояние [6, с. 144-148]. Разумът отново заема своето “владичествено” /управляващо/ положение спрямо другите сили на душата – емоционалната и волевата. Това състояние на душата се характеризира с пълно вътрешно спокойствие, дълбок, от нищо не смущаван мир, тишина и безмълвие на ума /несмущаван от мълвите на помислите; на гр. – исихия/. Яснота на съзнанието, постоянна вътрешна будност, духовно различаване, острота на вниманието и дълбоко осъзнаване на същността на нещата /проницателност/. Под въздействие на благодатта в емоционален план човек се изпълва с чувства на умиление, дълбока радост, възторг, любов към всичко. Във волеви план е изпълнен със смелост, решителност, безгрижие /но не безотговорност/. Желанията стихват, волята укрепва, става силна и непреклонна, човек става твърд и дисциплиниран в решенията си. Паметта се изостря и усилва. Промененото вътрешно състояние се отразява и във външния вид на човека – тялото става крепко, лицето “благообразно и светло”, сякаш сияе. Тези качества на очистената и възстановена душа са описани с подобни или други думи, но смисълът, който се влага е същият. Всичките тези промени в душата я подготвят за получаването на истински богодадени видения, на божествените енергии и духовните дарби /харизми/ като изцелителната дарба, прозорливост, власт над демоните, над природните стихии и други, които са описани в агиографската литература.

За най-висшите духовни състояния обикновено се казва, че не могат да бъдат описани чрез думи. Затова в патристичната литература има изключително малко описания или споделяния на висш екстатичен опит от тези, които са го преживяли. Друго съображение, което е с възпитателен характер и е довело до премахването на такива текстове от еп. Теофан Затворник при издаването на сборника “Добротолюбие” на руски език е, че те биха повлияли отрицателно на начинаещите и не освободилите се още от страсти, каквито са почти всички хора. Биха ги изпълнили с мечтания или амбиции за бързи и високи духовни постижения, несъобразни с духовното им ниво. Това може да доведе до големи духовни вреди за човека, който още не е познал дълбочината на смирението и на освещаващата Божия благодат. Според съставителите на сборника човек, достигайки до тези висши степени, няма да има нужда от писмени наставления, защото ще бъде ръководен от вътре в него действащата благодат.

Въпреки цялата оскъдност, в патристичната и агиографска литература се срещат някои описания на подобни преживявания. Такива откриваме в творенията на Макарий Египетски, Григорий Синаит, Григорий Палама, Исаак Сирин и най-вече на Симеон Нови Богослов. В някои патерични разкази и жития, като това на Максим Кавсокаливит [1, Ч.1, с. 443-45] също срещаме подобни описания. Но в тях се описва предимно външните проявления на благодатта и световидните явления, които съпровождат тези състояния. Такива срещаме и в житията на някои български светци като Теодосий Търновски и Ромил Видински. За това състояние Григорий Синаит пише, че умът бива “откъсван и от сетивата чрез действащата в него светлина. Защото тогава умът става световиден и откъснат от всичко веществено, съчетавайки се неизречено в един дух с Бога”. Това състояние той го нарича “богодвижимо Ангелско събуждане и възкресение на душата”, което е възможно и в “нашия род”, т. е. още в човешки тяло преди всеобщото възкресение [8, с. 243] и [4, Т. 5, с. 207, 223, 225, 226]. Григорий Синаит споменава, че има степени на екстатичните състояния – съответно ги нарича изумление, изстъпление и възхита. При последните две става “не само грабване на душевните сили във висините, но и навлизане зад пределите на самото чувство ”, като “и двете поставят ума, в който действат извън сетивата”. Симеон Нови Богослов [4, Т. 5, с. 497] също описва подобни изменения при екстатичните преживявания, които се съгласуват с описанията на учениците на Серафим Саровски [9, с. 248-254] и на други мистици. “ Умът “излиза из себе си”, преминавайки в друго състояние. Целият веществен свят се стапя и превръща в светлина, включително и собственото тяло. Пространствените измерения се губят и съзнанието по някакъв особен начин добива свойството едновременност и всеприсъствие. Отличителна особеност е, че всичко се превръща в светлина, но сякаш жива светлина [3, с. 287]. Преображението на Исус Христос и излъчваната от Него сила и светлина, описано в евангелията (Марк. 9:2) (Мат. 17:2;), се приема като една реалност на божествения потенциал на човешката природа, достъпна за човека, която Исус е демонстрирал, за да насърчи Своите ученици: “И преобрази се пред тях; лицето Му светна като слънцето, а дрехите Му станаха бели като светлината.”. Тя е била преживявана от святи хора и след Него и става идеал на духовния живот на исихастите. От думите на преживелите го става ясно, че това е качествено различно състояние на съзнанието, което не може да се опише и предаде с думи. Най-често се цитира ап. Павел: “око не е виждало, ухо не е чувало и човеку на ум не е идвало това, що Бог е приготвил за ония, които Го обичат” (1 Кор. 2:9). За това състояние на човека в патристичната литература често се използва изразът: “Земен ангел и небесен човек”. Някои съвременни автори като архиепископ В. Кривошеин и други го наричат “космическо съзнание”.

От педагогическа гледна точка учението за ума и помислите представлява интерес, тъй като подготвя човека за рефлексивна дейност и практикуване на самонаблюдение и самопознание. Последното има практично значение и е свързано с метода за вглъбяване и умствен самоконтрол, прилаган в исихазма. Оригинално и типично християнско е учението за помислите и за сърдечния център на ума. Учението за божествения потенциал на човешката природа е възвишено и може за служи за мирогледна основа и мотивиращ фактор за стремежа към нравствено самоусъвършенстване. Въпреки външните прилики с някои източни медитативни учения и практики, популяризирани напоследък, ние не можем да поставим знак на равенство между християнската и източната традиции. Запознаването на студентите педагози и психолози с тези дълбочини на православната духовност ще способства за опознаването на собствената духовна традиция, за формирането на национална идентичност и патриотично чувство. За религиозно настроените и за желаещите да се задълбочат, това учение и свързаният с него метод могат да бъдат практически полезни в техния стремеж към самопознание и духовно-нравствено самоусъвършенствуване.

« Последна редакция: Ноември 28, 2013, 11:30:29 от nikodim »

Неактивен nikodim

  • Junior Member
  • *
  • Публикации: 13
  • Карма: +10/-0
  • Пол: Мъж
  • OS:
  • Windows XP Windows XP
  • Browser:
  • Chrome 31.0.1650.63 Chrome 31.0.1650.63
Re: Забравената история на Българско бранно умение
« Отговор #11 -: Декември 28, 2013, 19:11:59 »
ЮНАШКАТА ОРГАНИЗАЦИЯ
през време на робството във Тракия
http://img355.imageshack.us/img355/9039/avatar64uz.jpg
Забравената история на Българско бранно умение


След освобождението, в момент на организиране на националните сили, от пламъкът на останалите живи борци -революционери за свободата на България, и от съществуващите в Източна Румелия  стрелкови дружини (http://www.promacedonia.org/v_mak/1999/mak15_7_9.html ) се образуваха юнашки дружества, които през 1898 година се обединиха в съюза " Юнак". те бързо се разрастваха в пределите на свободна България, но разпалени борци, пренесоха организацията и в заробена Македония и Тракия.


Отявлени български патриоти преминаха нелегално границите на турската империя и продължиха чрез юнашката организация борческият дух на българина за неговото освобождение и пълно обединение.

Освен образуваните юнашки дружества в Солун, Велес, Битоля, Скопие, Тетово, Струга, Охрид,Шип, Лерин, Банско, Ресен, Крушево, Дебър и др. ,

Гимнастически курс в Солун през 1912 г. за македонските учители

Упражнение на гимнастическия курс в Солун, 1912 г.
 

692px-Bitolya_Yunak_community.jpg





които развиха у младежите любов към телесното възпитание и повдигнаха народното съзнание у целокупното българо македонско население, други борци-революционери започнаха трескава юнашка дейност в Тракия.

Народния учител от Дупница, младия и самоотвержен Дим. Рохов, сега главатар на Балканската юнашка област в Сливен, премина нелегално границата през 1908 година в Горна Джумая, посрещнат от войводите Влашчето, Динко воевода и др. . които с специален кориер го превеждат през Кресненското и Рупелското дефиле в град Серес. Научавайки се за това Драмската младеж изпреварва и бързо препрашта свой куриер и младият Д. Рохов се отзовава в гр. Драма. Тук той започва трескава юнашка дейност и в най късо време разпалената българска младеж образува първото юнашко дружество " Драмски юнак"

Българското население в Тракия бързо възприема патриотичната му идея и той с риск за живота си основава юнашки чети в селата : Плевня , Просечен, Егри-Дере, Горница, Кубалище, Скрижево, Дреново и Калопот. На Великден 1908 година разпаления нелегален главатар устройва обща юнашка среща в Калопотският манастир, гдето освен дружествените юнашки игри, устройва и бойни стрелби с пистолети. Турците го вече усилено търсят и той нелегално прехвърля българската граница.
 
Хвърленото от него борческо юнашко семе се разраства и след Балканската война юнашките дружества се наново съживяват, с помощта на военните власти през 1914 година, се образува в Ксанти " Момчил юнак", под попечителството на легендарния генерал Ст. Тошев.
 
 
Чутовния воевода Тани Николов не остава назад и същата година образува в Гюмюрджина " Беломорски юнак", на който той е първият главатар и остава за свой заместник изпитаният от младини юнак Христо Делчев от Пловдив.


Така съюзът " Юнак" през своето полувековно съществуване, тихо и скромно чрез труд и идеализъм с собствените си скромни материални средства гради величието на България и пълното обединение на българският народ.

Ат. Георгиев
Председател на Тракийската юнашка област
1 април 1943 година

Неактивен nikodim

  • Junior Member
  • *
  • Публикации: 13
  • Карма: +10/-0
  • Пол: Мъж
  • OS:
  • Windows 7/Server 2008 R2 Windows 7/Server 2008 R2
  • Browser:
  • Firefox 28.0 Firefox 28.0
СВРЪЗКИ !

Думата " Свръзка" в своя най общ смисъл означава свързване, хармония, единение. В чисто технически аспект това е последователно свързване на елементите от който е изградено всяко едно движение и тяхната хармонична съгласуваност. Изучавайки осн. елементи на движението посредством практиката, ние ясно виждаме и разбираме отражението на природните закони в човешкото тяло на повдигане и натискане, на свиване и разпъване. Когато тези основни движения са добре изучени и усвоени, ние им поставяме нови задачи, внасяме в тях характер. Характерна черта на основните свръзки е тяхната поточност, преливност, кръговост и огледалност. Това не е случайно. Един път път задвижени "Свръзките" изграждат помежду си затворен кръг, където нападението и защитата изчезват като самостоятелни, отделни елементи,така като изчезва и мисълта за победа и поражение. Основните свръзки са важна част за упражняването на тялото и ума, за по дълбоко осмисляне и разбиране относно времето, пространството и енергията, и тяхното отражение в човешкото тяло, душа и дух. Освен добро телесно упражнение, те са и безкрайно полезни за покоряване природата на ума. Непрестанните упражнения постепенно развиват внимание в ума. Чрез настойчивото упражняване на свръзките, умът на практикуващият се събира и съсредоточава , сам в себе си, следствие на което практикуващият развива голяма духовна концентрация и благодатно усещане за мир и тишина дълбоко в самият себе си. В умиротвореното сърце "вее" тих ветрец и настъпва божествена сладост. Човек става по съсредоточен, по внимателен , по дълбок, по човечен. Ето защо свръзките в Бранното умение са и духовни упражнения, вид молитва, медитация в движение. Няма съществена разлика между медитацията и да речем овладяването на дадено телесно движение


 

http://gifmaker.me/PlayFrameAnimation.php?folder=2014041707IFAK9H19UaRJKXnuI9sMql
« Последна редакция: Април 19, 2014, 22:42:41 от nikodim »


Share me

Digg  Facebook  SlashDot  Delicious  Technorati  Twitter  Google  Yahoo
Smf