На мен лично ми е писнало от подобни спорове и се включвам в такива само когато има нужда. Не знам защо Севар Вананд предизвиква поредния безсмислен спор.
Да си каж авсе пак, тъй като виждам, че има някои мислещи се за наследници на "автохтонното население"...
1. Както беш еказано вече - народ "траки" няма - това са много народи, обитавали балканския полуостров. Само дето повечето от тези народчета дори не са автохтонни - историците наричат автохтонното население прото-траки, а самите т.нар. траки според учените се появяват чак през 2-1 хил.пр.н.е. Истинското автохтонно население е избивано и еленизирано, а по-късно отчасти латинизирано, наред с по-късно образувалите се "траки", а още по-късно и славянизирано.
2. Изобщо не се опитвайте да доказвате каквото и да било чрез генетиката. Генетичното изследваможе да ви изкара патагонци, само защото имате някой генетичен маркер, сходен с този на някой патагонец.
3. Когато българите или "пра-българите" идват на балканите, те започват масово преселване на малкото оцеляло заварено население. Заселват това население по периферията на техните етнически/държавни граници. Ето защо днес БЪлгария граничи с народи, сходни антропологично, културно и езиково донякъде.
4. Антропологично българите са същите като "пра-българите", а не с "траките".
5. В българския фолклор са запазени предания за преселение от изток и заварено нискоразвито население на Балканския полуостров
Летувала на край земе
На край земе на полету,
Де си сланце грее,
Де си сланце ни захожда,
Се си грее налютену
Налютену разсардену—
Та си уратъ малки моми
Малки моми и девойки,
Двашь ми са на поле шетатъ,
Двашь ми на година сеетъ,
Та ми жнеетъ бела пшеница,
Та ми бератъ белу грозде.
Крайна земе доста фална
Доста фална плодувита
Плодувита уровита,
Думали са наши деди
Наши деди наши сруци.
Богъ да бие Байна царе
Закаралъ ги утъ край земе
Та ги каралъ презъ полету
Презъ полету, презъ морету,
Каралъ ги сега малу
Сега малу три години,
Дукаралъ ги на Белъ Дунавъ.
Я си тие доста плакали
Доста плакали и викали,
Чи си земе уставили
Плодувита уровита,
Та ги дукаралъ на пуста земе
На пуста земе запустена,
Де си моми ни уратъ,
Де си моми ни сеетъ;
Ни си градетъ силна града,
Лу си седетъ фафъ гората
Фафъ гората фъ пещерета
Фъ пещерета фъ каменете.
Какъ плакали и викали
Форкнала си лестувица
Лестувица пеперица,
Та хми дума приговори:
Ой ле млади юнаци
Млади юнаци, малки моми,
Йоти ми сте заплакали
Заплакали завикали?
Чи си ва царе закаралъ
Та ва дукаралъ на пуста земе
На пуста земе запустена,
Де си моми ни уратъ,
Де си моми ни сеетъ,
Де си е люта зима
Люта зима снегувита:
Хаде ми, юнаци, ни плачейте
Ни плачейте ни викайте!
Що да прави ваше царе,
Ваше царе Байна крале,
Що да прави що да стори,
Чи му е Бога зарачелъ
Зарачелъ му порачелъ,
Да закара ду млади юнаци
Ду млади юнаци, малки моми
Да ги кара на Белъ Дунавъ,
Дека си е пуста земе
Пуста земе запустена,
Дека си йоще ни сеетъ,
Дека си йоще ни уратъ,
Лу си седетъ фъ пещерета
Фъ пещерета фъ каменете,
Белкимъ са засели пуста земе,
Да ни си е веке запустена.
Доста ми веке плачейте
Плачейте и викайте!
Що ми седналъ Дива крале,
Дигналъ си десна рока
Съсъ рока ва фальба фали,
Чи сте слели утъ небету,
Де ми седетъ трима Бога,
Та си учите ду млади юнаци
Ду млади юнаци, малки моми
Да си уратъ на полету,
Да си уратъ да си сеетъ:
Та ви царе курбанъ коле,
Какъ си коле дуръ на Бога
Дуръ на Бога на небету.
Какъ хми дума лестувица
Лестувица пеперица,
Йоще хми са нажелилу
Нажелилу натажилу,
Та й думатъ и говоретъ:
Лесту ле лестувице,
Що е земе запустена,
Силна сме града градили
Та сме земе заселили—
Та си уратъ малки моми
И си уратъ и си сеетъ;
И както каза Борис - траките са също толкова голяма заплаха за нас, колкото и шумерите. Има далеч по-важни неща в момента, отколкото несъществуващи хора.