Покръстването на българите при княз Борис I

[gutito1964]

Един скромен опит за анализ на онзи драматичен период от 863 до 889г., когато на практика е унищожено могъществото на България след едно от най-коварните предателства, които историята познава. Събитията от тези години влияят дори и днес, 12 века по-късно!
Всичко започва с едно съгласувано решение на колобрите и кан Пресиан за въвеждане на християнското учение, проповядвано от българи на български, както и за приемане на унифицирана българска писменост за ежедневна употреба. В началото на 50-те години от 9 век България е мощна държава, обхващаща огромни територии на север до Днепър и на запад до Германия. В състава и влизат много славяни, печенеги, кумани, авари, ромеи – народи, където тангрианството е непознато, за сметка на активно навлизащото и лесно разбираемо християнство. За да се централизира властта и неутрализират опитите на Ватикана и Византия чрез своите свещенници да влияят на тези народи е взето решение да се развие българско християнство, смятано за естествено продължение на тангрианството. Успоредно с него обаче като част от Орендата управляващият и религиозен елит на българите е трябвало да запазят свещенните тангриански знания и баща и син да живеят заедно в мир. Подобен модел с обратен знак е използван от евреите. За другите гойски народи има Стар завет, за евреите – Тората, а на Синедриона остават тайните кабалистични знания.
Така е било решено и за азбуката. До този момент, само най-посветените са разбирали смисъла на българския куниг. За администрацията и ежедневнието са използвали български с гръцки букви. Това не е било форма на елитизъм, просто свещенният куниг се е разбирал на образно-символно ниво и обикновен човек, дори да го прочете няма да намери смисъл. С две думи е било належащо да има българска, разбираема за поданиците азбука.
Задачата е възложена на Кирил и Методий, които разработват глаголицата. Според проф. Васил Йончев глаголицата произлиза от т.нар. „руни“ или „неизвестни знаци“ от прабългарските надписи от Преслав, Плиска, Мадара, Муфтарлар, Равна и др., и се подчиняват на една и съща фигура-модул, като спазват един основен принцип на изграждане, с тази разлика, че „руните“ са сричкова азбука. Пълна лъжа е, че братята за пратени в западните български провинции от Византия. Ромеите не са имали никакъв интерес българи да разпространяват различна азбука от гръцката.
Но да се върнем отново на религията. Не всеки може да бъде тангриански свещенник. Той трябва да е “прихванат”, преболедувал колобърска болест с много стабилно обучение като се почне от билколечение, бойни изкуства, чакръкчийство и се стигне до по-горните нива на управление на елементните стихии, пътуване по вертикалата и т.н. Да не говорим за моралните качества, които трябва да притежава. Т.е., за разлика от поповете, е невъзможно да завършиш някоя семинария и да станеш колобър, макар в последствие много от монасите да са били и тангриани (като част от плана). Именно в манастирите са съхранени тангрианските знания през последвалите години на робство и погроми. Тези разлики имат плюсове и минуси. Плюс – защото само най-добрите и избраните от Ден Грее могат да бъдат колобри и не е имало място за самозванци. Минусът е, че в новозавладените територии просто не е имало достатъчно обучени хора. Този недостиг е трябвало да бъде преодолян чрез християнски свещеници, проповядващи българско християнство със силен тангриански елемент във възловите точки и разбираемо от хората. Бих казал, че този план отчасти е успял и свидетелство за това е точно българското православие, което просто е изтъкано от тангрианство (вж снимката на Богородица в сайта например). Планът е бил премерен с новите реалности и осъществим, но е имало един непридвиден фактор – предателство. Всъщност, колобрите са знаели, че ромейските и папски агенти са активни в завербуване на ключови фигури от българската държава, но не са очаквали, че предателят ще се окаже самият Кан, в чийто вени тече кръвта на Дуло.
Първоначално, контактите му с папските наместници и ромейски свещенници са го отдавали като част от плана. Може би и самият Борис в началото не е имал намерение да става предател. Подозренията около него се засилват, особено когато той открито започва да говори за покръстване на самите българи и след масовата поява на чужди мисионери в самата столица през 863г. Тогава колобрите взимат мерки и всички свещенни книги, по-значими регалии и Кивота са прибрани на сигурно място, неизвестно и до днес. На тяхно място предвидливо са поставени копия и то съвсем навреме, защото през 864г. Борис обявява, че ще се среща с папския наместник в Македония и взима със себе си ковчега и каквото е останало в него. Там на Овче поле се покръства и като доказателство за сериозността на намеренията си предава исканите от папата клобърски атрибути (или копията им). За папа Николай тези регалии са били невероятно важни, защото той неистово се е страхувал от силата на Тангра и се е надявал, че самият той ще ги използва. В тайната му библиотека са се съхранявали скритите текстове за Исус, къде е бил през годините, за които канонизираните Евангелия мълчат и за това кои са влъхвите, помагали му през цялото време. По-късно, след като се разкрива подмяната, ковчежето е захвърлено в една катедрала в Терачина.
Какво точно кара Борис 1 с един удар да погребе хилядолетната българска мощ и от Кан Сюбиги да се принизи до васал на византийския император (дори да вземе името му Михаил), не е известно. Някои смятат, че е държавнически ход, след удара в гръб от византийските войски през 863г, докато българската армия се е сражавала с Великоморавия. Според мен, този човек е бил жертва на някакви заклинания (НЛП) от един византийски свещенник, който му влиза под кожата и става довереник на кана. Според някои историци ромейският агент след дълги беседи с Борис го стряска като му показва рисунки от ада, но според мен това не е достатъчно да предаде така лесно дедите си и мощта на България.
Каквато и да е истината, факт е, че след 865г. България де факто пада без бой под византийско робство за 24 год, чак до идването на Владимир-Расате. Същата година новоизлюпеният християнин слиза още една стъпка надолу към бездната, избивайки най-верните български дъщери и синове в т.н. “болярски бунт”...

След случая с покръстването и предаването на ковчежето е било ясно, че самият кан е предател. Докато отсъства от столицата колобрите, боилите и всички наследници на Бълг-арите обявяват повсевместен бунт в 10-те провинции (комити). За съжаление обаче ядрото на българска армия е все още далеч на западните граници, задържана умишлено там от Борис. Той не е бил глупав и е знаел, че след този акт няма да го посрещнат с почести в Плиска. Всъщност боилите са се били приготвили за безкръвно удушаване – по стар български обичай, прилаган на знатни люде, нарушили закона Торе. Летописецът Зонара отбелязва: “Българите се побунили против своя княз като против отстъпник от бащината чест и слава.” Борис обаче държи един силен коз – на негова страна е мощната византийска армия, специално извикана за случая. С нейна помощ той успява да потуши бунта. Ромеите са и тези, които извършват поголовната сеч на пленените бунтовници. Никой българин не би посмял да замахне с меча срещу колобър. В случая се говори за 52 боилски рода, но всеки род е бил много голям – поне по 100 човека. Така че тук говорим за една масова касапница на жени, деца, старци. Там са били и ромейските свещенници, които са питали поотделно всеки дали се отказва от вярата си. Според историците Борис дълго след това е имал угризения, но римският папа му е дал специална индулгенция с опрощение. (след като Борис му е пратил необходимите дарове да си я купи, разбира се). Точно тогава някой някъде преди да умре изрича Проклятието. А то е жестоко, направено от колобър няма сила, която да го промени. По същество това си е кръвна клетва. Става дума за откреклите се от Вярата – “добро да не видят те и техните наследници до..”?? Според някои тя е за период от време - 1200 год. Според мен е родова, както всяка кръвна клетва върху поколенията, най-вероятно за 20 генерации напред. Има разлика, защото това дава процент на неточност и тъй сме към края му, може да изтича по-рано от 2065г. Краят на тази клетва има голямо значение за нас, защото тогава ръцете на Съвета няма да са вързани, за да са пасивни наблюдатели на унищожението ни като народ.
Борис – Михаил не спира дотук с развихрянето си. Следва декрет, според който всяко село, където се практикува тангрианство хората ще са поробвани, жените продавани като робини, (през три земи), а на капището там ще бъде построяван християнски храм. Толкоз с милосърдието. Падението му обаче не е стигнало докрай. Идва и 889г., когато на трона застава синът му Владимир – Расате. През това време Борис се е оттеглил като монах, но научавайки, че последният български Кан отново възвръща старата вяра с ромейска помощ сваля от трона и ослепява собствения си син. Тук трябва да отбележа, че Кан Расате спазва тангрианската традиция на уважение към баща си, макар да е имал неведнъж възможността да го елиминира и си реши проблема. Борис като ревностен християнин обаче не е имал тези морални задръжки.
За всичките тези заслуги пред България Борис Михаил – ромейски васал е канонизиран от църквата като светец.
След убийството на Симеон, който позволява религиозна свобода на тангрианството и самият той тайно е пратикувал, с идването на изтърсака Петър през 927г. настъпва и пълното минаване в нелегалност на тангрианството. С малки изключения в някои възлови моменти от понататъшната ни история, колобрите не са се намесвали. Така до днешни дни.

Поклон пред паметта им!!!

Наистина за саможертвата на тези Българи никъде другаде не се говори, няма паметници за тях, в историческите книги бегло се споменава за тях като някакви езичници и толкова. А това е бил елитът на България. За да си представите размера на пораженията, става дума за опит за изкореняване на най-доброто от генофонда на нацията. Това са древни родове, някои от тях от рода Дуло и роднини на обезумелия екзекутор. Бълг-ари, верни, образовани и горди, прекосили половината свят за да се върнат обратно в родината си. И това с един замах на брадвата - унищожено завинаги. Определено има и хора, спасили се (иначе нямаше и да я има България), но ударът е бил наистина съкрушителен за каквото е останало от Бълг-ария. В този момент Яхве е ликувал, а в Синедриона (скрит тогава в Константинопол, зает с подменянето на Светите писания)са вдигали тост за победата над главния си Враг.
Тези дълго скривани от нас събития трябва всеки българин да знае. За последващите трагедии (като логичен резултат от този удар) - падането под ромейско и турско робство има написано тук във форума отпреди;
http://www.voininatangra.org/modules/ipboa...topic=755&st=60


В уточнението става дума за борбата между външните и вътрешни боили. Точно клетвата е в най-голяма степен насочена към вътрешните боили. Темата е много интересна, защото засяга и днешното положение. Става дума за стария хунобългарски елит, който предпочита да запази свободния си начин на живот, далеч от столицата, двора и интригите в него. Те са били ядрото на истинската България, защото са се придържали към древните тангриански традиции. Боилите около Борис обаче започват да водят типичния уседнал градски начин на живот и да се ползват от привилегиите да са близко до властта.
Подобно е и положението в наше време. Ако погледнете, тези които са най-доволни от сегашния статус са гражданите в София, които са свързани с властовите структури и ползват облагите от това. Дори и сега основното недоволство идва главно от външните територии, т.е. от провинцията.
Пропуснах и да отбележа, че след покръстването на Борис в България се изсипват всякакви секти от Византия. Тогава за първи път тук се появяват и еврейски равини, проповядващи юдаизъм под булото на християнство. Мюсюлманските имами също не закъсняват. България за продан - звучи познато, нали?

http://georgi-nz.blogspot.com/2007/12/blog-post_6515.html


Редактирано от модератор: Добавен текста на материала от цитирания източник.

[gutito1964]

Наложеното насила «византийско» християнство над българите

Всъщност, намерени са няколко печати и един подпис, удостоверяващи, че хан Богор, да го наричаме тук Борис, е станал визанийски "архонт". Нищо не знаем за титлите му, нито дори, дали е бил хан. Само се пише по-късно в руски източници, че бил княз, а в наши - даже цар. Но единствените данни за титлата му са византийски - архонт. Просто един архонт. Как и защо се случва всичко това?
Няма данни, кога Борис заема престола в Плиска. Предполага се, че е през 852 г., тъй като тогава е описано едно посещение на български пратеници при Лудвиг Втори в Майнц, крал на Източнофранкското кралство. Понеже пратеничеството е описано от западните автори като такова на Борис, ето защо поне е сигурно, че през 852 г. е бил вече на трона. Това пратеничество, уж било, за да се потвърдят мирните договори между българи и франки, но подобен текст няма в описанията. Май става въпрос за други неща. Така или иначе, вместо мир, избухва война две години по-късно. Нещо по-лошо - България воюва на три фронта - с франки, Византия и Хърватия! Как става това и какво искат тези сили от нас, след като те са антагонистични помежду си? Да, ама те са "римокатолици" - франки и хървати, а византийците - "гръкокатолици", докато ние – «езичници». Очевидно тогавашните християнски апологети не са имали достатъчно време, а може би и интерес да осъзнаят, че Тангризмът е всъщност монотеистична религия, далеч от езичеството.
Вярно е, че през 9-ти век все още няма официална схизма между двете тогавашни християнски направления, но състоянието е «схизматично». От кой България да приеме християнството - от Рим или от Константинопол? Ето и първата война, свързана с този проблем, наложена на България! Това предполага доста миролюбиво поведение от християнските сили, нали така? Защо ли точно тогава България решава да отдели сили, за да нападне Сърбия? Но нашата история уж се занимава с този въпрос. Още по-добре - нека го разгледаме. Навлизат нашите войски в Сърбия вместо да се бият с Византия, франките и хърватите и биват разбити от сърбите, а престолонаследникът Владимир дори е пленен. И официалната история си пише как Борис потънал в скръб заради Владимир, та се принудил да подпише договор за поражението си и поне сина си да върне жив и здрав. И... толкова.
В същото време, България, докато е разгромявана от сърбите, търпи тежки поражения от Византия и франките. И отново «официално» мълчание до 862 г. Тогава Борис сключил военен съюз с франките в лицето на Лудвиг Втори Немски. Също подписал и договор, че България ще приеме християнството от римокатолическата църква. Това става през 863 г. Всъщност периодът 852 - 863 е период на франкската доминация над България, победени сме от тях, а Византия, макар и тя да ни е победила, има своите проблеми по това време с Халифата. Но Византия се справя с проблемите на Изток и, разбирайки какво е сторил Борис, веднага обявява война на България, защото непременно иска християнството у нас да се приеме от нейната църква. Май и в това не виждаме никакво насилие? Войната избухва през 863 г. и Византия ни разгромява, при това доста тежко. Срещу България се намесва и Великоморавия, както и отново същата Хърватия. И така, България е тотално разгромена. Но какво повече искат от нас тези византийци, че отново ни обявяват война няколко месеца по-късно, пак през същата 863 г., този път самостоятелно, и ни разгромяват за втори път в рамките само на една година? Дори ни окупират. А на следващата - 864 г., Борис приема тайно християнството от византийския император Михаил Трети Рангаве, та чак и се кръщава с името му - Михаил! Както се казва, дотук няма никакво насилие. И Борис, и Михаил Рангаве подписват договор, където ясно е упоменато, че България разваля старите си договори с Лудвиг Немски, и се задължава да приеме християнството от Византия. Май и в това няма нищо насилствено... Та, България вместо да приеме неизбежното по това време християнство от Римската курия, е разбита няколко пъти от вековния си кръвен враг, след което й е продиктуван договор, откъде трябва да приеме религията! Вероятно договорът не е бил насилствено наложен от Византия?...
Колко ли са били жертвите, дадени от българите, по време на серията тежки войни, свързани с налагането на източното православие? Колко са били жертвите по време на византийската окупация? Колко са били жертвите по време на бунтовете на българите от 865-867 г., насочени против византийската форма на християнство? Всичко това ще опишем по-късно.

[Hatshepsut]

Предаването "Час по България" по ТВ СКАТ с водещ проф.Пламен Павлов от 2 май 2014 г. за княз Борис-Михаил, гост - акад. Васил Гюзелев:

http://www.skat.bg/products.php?type=10&genre=7137

[Hatshepsut]

За мен личността и делото на цар Борис I Михаил са противоречиви.
Започвам с отрицателните аспекти. Налагането на християнството за мен е един насилствен акт, който не мога да оправдая. Всеки човек, който притежава качествата на личност (а не на индивид) има право сам да избира в какво да вярва и в какво да не вярва. Спускането на вяра "отгоре" е една от проявите на средновековното мракобесие. Веднага давам за сравнение езическите религии в древността, които са се разпространявали по мирен начин. Това важи за египетските култове, митраизма, както и за останалите вярвания, които са били разпространени по нашите земи.
Друга отрицателна проява на Борис I е ослепяването на неговия син Владимир Расате.

А за положителните аспекти в неговото управление - той е успял да минимизира загубите от налагането на християнството, като е постигнал автономен статут на БПЦ и богослужение на български език, така е било предотвратено погърчването на българите.
Друго положително в неговата дейност е радушния прием на учениците на Кирил и Методий в България, довело да създаването на българска национална просвета и култура, както и до разпространението на българската азбука и литература в съседните държави.