За пастирите в Църквата

[Division]

Източник: https://pravoslavie.bg/

„Аз съм добрият пастир: добрият пастир полага душата си за овците; а наемникът, който не е пастир, комуто овците не са негови, вижда вълка, че иде, оставя овците и бяга; а вълкът разграбя и разпръсва овците. Наемникът пък бяга, защото е наемник, и не го е грижа за овците” (Иоан. 10:11-13).

По-добре и по-ясно едва ли биха могли да бъдат описани двата вида пастири в Църквата. Спасителят, посочвайки Себе Си като първият и най-добър Пастир на Църквата, показва и най-характерната черта на това благодатно служение – саможертвата за овците, за вярващите в Него. Наемникът никога не би се пожертвал за тях, те не са негови и той не е техен. Той ги пасе само за да ги ползва като средство за лично облагодетелстване.

В Църквата Христова винаги е имало добри пастири и наемници. Църковното самосъзнание е оставило дълбок спомен за жертвения подвиг на св. апостоли и на десетки техни приемници, завършили мъченически своя живот. Такива са били св. Игнатий Антиохийски, св. Поликарп Смирненски, св. Климент Римски и др. Величието на архипастирското служение е било изявено във всеотдайното служение на такива светители като св. Василий Велики, св. Григорий Богослов, св. Йоан Златоуст, св. Николай Мирликийски, св. Амвросий Медиолански, св. Киприан Картагенски, св. Григорий Двоеслов и др. Обвинен несправедливо и тръгвайки на заточение в далечни страни, където и умира, св. Йоан Златоуст казва паметните слова: „Аз не се боя от бедността, не желая богатство, не се страхувам от смъртта… Аз притежавам Иисусовото слово. То е моят жезъл, моята опора, моето спокойно пристанище.” Какво духовно величие! Прав е полският писател Йозеф Тишнер, когато пише: „Ако в един духовник няма нищо героично, то сигурно има нещо подозрително.” Истинският пастир в Църквата не може да живее без саможертва. Не може да не подражава на Христос и да Го следва не само на трапезите, но и до Голгота. Добрият пастир не винаги е физически мъченик, но във всички случаи е духовен мъченик подобно на св. апостол Павел, който изповядва своите духовни болки пред галатяни: „Чеда мои, за които съм пак в родилни болки, докле се изобрази във вас Христос” (Гал. 4:19). На коринтяни той напомня: „Ако имате и десетки хиляди наставници в Христа, много бащи нямате, понеже аз ви родих в Иисуса Христа чрез Евангелието” (1 Кор. 4:15). Такива са истинските пастири на Църквата. Те не търсят своето, не чакат материални облаги, а с вяра и любов раждат духовно в Христа нови граждани за Царството Небесно.

В Христовата Църква винаги е имало и наемници. Още св. апостол Павел предупреждава презвитерите от Ефес, че скоро между тях ще се втурнат „люти вълци, които няма да щадят стадото” (Деян. 20:29). Св. Йоан Богослов с болка споделя, че тези лъжепастири са излезли от църковните среди, но всъщност са предтечи на Антихриста (1 Йоан. 2:19, 21). В златния за Църквата ІV век, св. Григорий Богослов горчиво констатира, че има кандидати за епископи, които не са достойни дори да носят името човек. Наемници на Христовата нива има и днес. Това е неизбежно. Винаги ще се срещат пастири, които поради духовна ограниченост, користолюбие, славолюбие или желание за охолен живот ще гледат на благочестието като възможност за печалба (1 Тим. 6:5). Голямото нещастие за Църквата обаче идва тогава, когато лъжепастирите станат огромно болшинство спрямо истинските пастири. Не е трудно да се различат наемниците от добрите пастири. Наемниците просто не ги е грижа за овците, не боледуват с проблемите на вярващите, не страдат заедно с техните нещастия, не осъзнават огромната отговорност, която Христос възлага върху тях за всяка конкретна душа. Наемниците са най-голямото нещастие за Църквата. Именно поради тяхното безотговорно поведение Църквата не може да се развива духовно и да изпълнява важната мисия, която Христос й определя в света.

Българската православна църква боледува именно от наемниците-лъжепастири. Отдавна възрожденският дух сред православното духовенство е подменен с прагматизма и користолюбието на огромен брой наемници. Причините за това опасно явление са различни.

Първата причина, може би най-важната, е, че към средата на 60-те год. на ХХ век под натиска на тоталитарната власт беше променен курсът на Българската православна църква (БПЦ). Допуска се вмешателство в нейните вътрешни дела, традиции и ценности. Всеотдайните Христови служители бяха поставени в изолация или санкционирани от атеистичната власт чрез скалъпени съдебни процеси. Появиха се „прогресивни” за онази власт епископи и свещеници, които съзнателно започнаха да разрушават вътрешния живот на Църквата. Връзката с вярващите беше сведена само до богослужебна дейност в храма.

Втората причина е отнемането от страна на държавата правото на Църквата да води религиозно обучение в училищата. Подрастващите поколения научаваха истините за Бога от своите баби, което естествено рязко снижи качеството на духовната просвета. Висшият клир на БПЦ не можа да организира вътре в Църквата качествено религиозно образование поне на най-ревностните християни. Едва ли Апостолската Църква е искала от римските императори да им разрешат да проповядват истините на вярата сред християните. Това е свещено право и дълг на всеки епископ и свещеник.

Третата причина е рязкото понижаване на качеството на обучение и възпитание на църковните кадри. Св. Синод на БПЦ допусна пряка намеса на идеологическите функционери на тоталитарната власт в дейността на Софийската духовна семинария и Софийската духовна академия. В духовните училища започнаха да влизат кандидати със сравнително ниска интелектуалност и занемарен духовен живот. Образованието и възпитанието им беше възложено на лица, които нямаха желание и възможности да подготвят истински ревностни защитници на православната вяра. Ако все пак в духовните училища влизаха будни и талантливи младежи, те бяха или изолирани, или изключвани. Чудно ли е, че след такъв безпощаден атеистичен филтър кадрите на Църквата в преобладаващата си част са така отчайващо далеч от евангелските критерии за всеотдайно служение. Може без преувеличение да се каже, че цялата трагедия на родната ни Църква се дължи на комплексното въздействие на посочените фактори. Малцината ревностни свещеници, които днес срещаме, са едно щастливо изключение от всеобщата посредственост и безотговорност на наемниците-пастири. Инерцията от онова пагубно време продължава. Висшият клир на БПЦ мисли все така приоритетно за своите лични облаги и не прави почти нищо за съживяване на духовния живот в Църквата. Излязоха вече стотици дипломирани богослови. Вместо да се възползват от този духовен потенциал, който може да издигне нивото на религиозната просвета вътре в Църквата, митрополитите се оплакват, че държавата не въвежда религиозно обучение в училищата. Нима другите религиозни деноминации търсят такива извинения? Нима Църквата трябва да се надява държавата да реши нейните исконни задължения относно религиозната просвета на вярващите? Колкото и да са сериозни финансовите проблеми на Църквата, висшият клир на БПЦ трябва да намери начини да интегрира вътре в нея младите богословски кадри, ако иска да започне духовно съживление и разцвет на православната ни Църква. Свещениците сами не могат да се справят с този труден проблем. Нещо повече, те са оставени от своите духовни началници сами да се „спасяват” в борбата за насъщния хляб. Малцина от тях могат да намерят сили и мотиви да мислят за безкористно служение на Църквата и по-точно за религиозна просвета. Това важно дело е незаплатено и следователно не стимулира свещениците за осъществяването му. Трябва наистина да си Христов пастир, за да страдаш от духовното невежество на енориашите си и да работиш за неговото преодоляване. За наемниците това изобщо не е проблем. Требичарството е техен основен стереотип на поведение.

Какъв е изходът? Откъде трябва да започне обновлението на Българската православна църква? Единствената надежда е Бог да изпрати нови, всеотдайни служители на Църквата. В стари мехове ново вино не трябва да се налива. И най-добрият диригент не може да направи добър оркестър от музикални инвалиди. Не е задължително добрият музикант да бъде непременно като Моцарт или Паганини, но трябва да обича музиката и да има верен слух. Днешните наемници в Църквата нито обичат духовния живот, нито имат верен усет за него. Младите богослови са тези, които могат да положат ново и добро начало. Дано и те не са вече заразени от посредствеността и користолюбието на наемниците-пастири. И както беше по времето на св. пр. Илия – при най-безнадеждната за пророка действителност Бог е запазил седем хиляди верни мъже за духовното обновление на Израил (3 Царств. 19:18), така и днес сигурно има в България един малък остатък от ревностни православни християни, които искат и могат да обновят БПЦ. Нека молим Бога от все сърце да изведе тези верни Негови люде от неизвестността и да ги постави на Своята нива. Вече е време за това, време е Господ да действува (Пс. 118:126)! Изобщо не бива да се съмняваме, че Бог, заради молитвите на всички български светии, ще извърши решително духовно обновление на родната ни Църква. Това Той обещава чрез устата на св. пр. Йезекиил: „Жив съм Аз! казва Господ Бог; задето Моите овци бяха оставени да бъдат разграбвани и, нямайки пастир, станаха плячка на всички полски зверове, и задето Моите пастири не търсиха овците Ми… ето, Аз съм против пастирите, и ще изисквам овците Си от ръцете им и не ще им дам вече да пасат овците… Моите овци Аз ще паса и ще ги отморявам, казва Господ Бог” (Йезек. 34:8, 10, 15).

Така обещава Добрият Пастир. Обещанията Си Той винаги изпълнява. А за да станат те една близка реалност, трябва и ние да направим своите духовни усилия и жертви. Болката ни за родната Църква може да се смята за искрена и сериозна, ако всеки от нас не само се моли, но и жертва себе си за изпълнението на тази свята цел. В противен случай наемниците в Църквата ще бъдат отстранени от Бога в друго време и чрез други хора. Ние обаче няма да бъдем свидетели на това велико обновление. Ще си останем само със своите лицемерни въздишки и критики на боледуващата ни Църква.

[Division]

Отец Ангел Ангелов: Човек се отделя от истината, но страшно е, ако не се върне...      


Разговор на Дария Захариева с отец Ангел Ангелов, предстоятел на храм “Света София”

Църквата трябва да е винаги млада, но вече в мистичен смисъл. И младите хора, ако се замислят сериозно, ще разберат, че имат потребност от Църквата. Ние имаме отговорност към тях..., но нашата роля спира до тук – да им помогнем да осъзнаят потребността от вярата, от Христос. След това идва ред на техния избор. Нашата вяра принадлежи на младите повече, отколкото на който и да било друг: Православието е свободата, която се изказва чрез Любовта. Именно тук, в Църквата, младият човек реализира себе си.

Отец Ангел, зная, че с няколко думи е невъзможно да се разкаже за храм “Света София”, църквата, дала името на нашата столица, но все пак, споделете какво е усещането да се служи на Бога в такъв храм?

Усещането да се служи в такъв храм е дълбоко интимно и в същото време особено величествено. Да служиш Св. Божествена Литургия на престол и в храм, който е осветен от стъпките на св. Атанасий Велики, защото първият храм, на чиито основи лежи съвременният храм, е свидетел на Сардикийски събор, оправдал светителя. Този храм по-късно приема първия български патриарх и става патриаршеска катедрала. Тук са служили стотици знайни и незнайни отци. Особена е радостта, макар че всеки храм е храм на Дух Светий. Може би тази християнска история, която властва тук, пропила е и камъните на тази църква, дава особен възторг, присъствието на Божията Премъдрост.

Като споменавате Божията Премъдрост, трябва да напомним, че храмът, в който разговаряме днес, е посветен на Второто Лице на Света Троица, Господ Иисус Христос. Имаше период, хората смятаха, че храмовият празник е денят на светите мъченици Вяра, Надежда, Любов и тяхната майка света София.

Да, макар че празникът на мъчениците прекрасно се вписва в думата София, те, носейки основните християнски добродетели, достигат до премъдростта. Много ми се иска празничната химнография на нашата църква да бъде изградена върху това, че тя е посветена на Второто Лице на Светата Троица – Божествения Логос, Господ Иисус Христос, Който е премъдростта. По стара българска традиция сме приели нашият храмов празник да бъде в деня на Благовещение. Такова е завещанието и на българския Екзарх Стефан. Традицията за празника на Божията Премъдрост – София, е Петдесятница, тогава, когато честваме, както Третото Лице на Светата Троица, така и Самата Света Троица. Има и други традиции, останали в историята: да празнуваме на Светли Понеделник и т.н. Наскоро имаше предложение да се направи богословска конференция, на която ясно да се изкажат и аргументират всички позиции и да се определи кой ден ще бъде избран.

И вече, в този смисъл, градът, в който се намираме, също е посветен на Христос – Божията Премъдрост?

Не знам доколко софиянци осъзнават това, че живеят в град, наречен на Господ Иисус Христос и доколко изпитват гордост от това...

Управляващите, вместо това, възкресяват спомена за един отдавна забравен бог – Асклепий, като поставят идола му до старата баня, вместо там да беше поставена икона на света Богородица – Животворящ Източник... Отстъпваме от християнската си същност с разни приумици...

През годините църквата “Света София” винаги ли е съществувала и функционирала като храм?

Не, разбира се. Във времето на османското владичество храмът е превърнат в джамия, после – в оръжеен склад, бил е наблюдателница на пожарната, склад на общината... През 1901 г. се създава инициативен комитет, който връща на храма неговата истинска функция и предназначение. В запазените кораби се започва реставрация, възстановява се служението.

Във Вашия храм редовно се провеждат беседи на различни теми. Каква е тяхната аудитория и могат ли те да заменят преподаването на вероучение в българското училище, ако приемем, че вероучението се въведе като задължителен предмет? Видях, че тук също подкрепяте подписката за въвеждане на вероучение, оптимист ли сте, че това някога ще стане?

Смятам, че енорийското преподаване може да замени липсата на вероучение в училище, но ние не сме на такъв етап, че да можем да си позволим да разчитаме само на енорийските училища. Църквата, по-точно презвитерите на Църквата, имат един стремеж и призвание: да изградят народа Божий. Разбира се, ако имахме Божия народ, тогава енорийските училища към храма щяха да бъдат много посещавани, тъй като съзнанието на всеки идващ в Църквата щеше да е съзнание на православен християнин... И тогава те щяха да бъдат напълно достатъчни. Религия, по-скоро вероучение, това е мое мнение, трябва да се изучава в духовни центрове, изградени към храма. Защото, за съжаление, светското училище не е в състояние да поеме отговорността да преподава вероучение. Но би могло да помогне на един начален етап. Всички малки и по-големи ученици могат да се запознаят с началата на нашата вяра в училище. Защото техните майки и бащи, ако трябва да бъдем искрени, няма да ги доведат в Църквата, сами те знаят много малко или нищо за нея, израснали са далеч от храма. Не ми се е случило да дойде при мен родител с дете, за да поговорим, за да бъде научено детето на нещо за вярата... И в такава ситуация, откъде по-напред да започнем?

Как мислите, какво трябва да бъде нивото на образованост на един свещеник и нуждаят ли се свещениците от самообучение, усъвършенстване, просвета?

Свещенството преди всичко е отговорност, служение, отговорността да се преподадат истините, които презвитерът е приел за народа, на когото служи. Не би трябвало свещеникът да се оправдава с трудностите на енорийския живот и да занемари богословието. Един свещеник постоянно трябва да пребивава в “писаното и в Писанието”. В писаното относно Писанието и в Писанието, като го препрочита постоянно. Не трябва да има оправдание. Още повече, че Църквата е наредила епископът да служи Светата Литургия, а презвитерът да учи. Щом учи, значи, трябва да е научен. Той е този, който учи, това е основната му отговорност. А ние я изтласкахме на най-заден план.

Отец Ангел, моля Ви, споделете няколко думи за себе си, какво Ви накара да станете свещеник?

Моята баба е била много вярваща. Но аз не я познавам добре. Може би оттам идва връзката. Вярата е нещо, което трябва да търсим все повече и повече. Като всички хора, аз също съм търсил истинската вяра. В нея има мобилност, няма статичност, тя постоянно се разширява, до момента, в който осъзнаем света като вяра. Стремежът ми като свещеник, е да осъзнавам този свят като вяра. Все ми се струва, че сме се откъснали от светите отци и сега поглеждаме към тях по чисто спекулативен, рационален начин. Не търсим веровия тласък в техните творби, в живота им. Участието в Светата Литургия, Светата Евхаристия са сред онези неща, които, смятам, че са ме довели до Тайнството на ръкоположението. Този опит няма как да бъде изказан – той е дълбоко в теб, но невидим, той те преобразява изцяло.

Приемайки върху себе си това тайнство, приемаме и самата отговорност, защото може би свещеникът е точно това – този, който носи отговорността на служението. Тя не е само в мисълта ти, тя е в сърцето ти. А осъзнаваме ли това, осъзнаваме Христос, Неговото присъствие до себе си. Такъв трябва и да бъде стремежът на всеки един от нас – да бъде Христов.

Ще съумее ли Църквата да спечели младите хора?

Това вече зависи от нас – Църквата трябва да е винаги млада, но това вече е в мистичен смисъл. И младите хора, ако се замислят сериозно, ще разберат, че имат потребност от Църквата. Ние имаме отговорността към тях, защото сме „ловци” на човеци, но нашата роля спира до тук – да им помогнем да осъзнаят потребността от вярата, от Христос. След това идва ред на техния избор. Нашата вяра принадлежи на младите повече, отколкото на който и да било друг: Православието е свободата, която се изказва чрез Любовта. Именно тук, в Църквата, младият човек реализира себе си.

Създава ли култура нашата вяра, погледнато към настоящия момент, Вие как мислите?

Със Своето учение Църквата дава отблясъци и сила на онези, които Бог е дарил с талант, както да пресъздадат образа на нереалната реалност в Църквата върху дъската в иконописта, на белия лист, или на музикалното поприще, в областта на църковната химнография. Защото нито молитвотворчеството е престанало с онези образци, които имаме от светите отци, нито пък това, което се твори като иконопис и стенопис... Всяко едно изкуство в Църквата има своето повторение на добрия модел. Вярвам например, че живеем във време, в което ще се създадат нови тропари, нови служби. Църквата има своето творчество: провеждаше се един хоров преглед на църковните хорове. Доколкото си спомням, радио “Сион” имаше вече няколко конкурса за литературна творба. Последният – с тема: „Пустинникът в мен”, посветен на свети Иоан Рилски. Преди шест години бях в журито на конкурса, посветен на Рождество Христово, по случай 2000-та годишнина от раждането на нашия Спасител. И трябва да Ви кажа, че имаше много добри творби. Вярата беше вдъхновила хората. Сигурен съм, че там ще се появят образци... Ще обобщя: да, Църквата днес има и ще има своето творчество! Така трябва да бъде.

Какво е Вашето отношение към църковното почитане на пострадалите във времето на комунизма? Знае се, че има много пострадали свещеници, монаси, миряни... Може би трябва да попитам и: какво според Вас трябва да бъде отношението на днешните вярващи по този въпрос?

Аз мисля, че новомъченичеството е реалност. В това отношение примерът на Руската православна църква е много убедителен. Те постоянно канонизират свои новомъченици. И аз вярвам, че Светият Синод на Българската православна църква също ще вземе отношение и ще почете българските новомъченици. В България е имало, има достойни презвитери, монаси, миряни, има архиереи, които са устояли на всички изпитания и са отдали живота си за вярата Христова. Другото, в което вярвам, е, че те наистина предстоят пред престола Божий и се молят за нас. Оставили са земното, за да получат небесното. Те не са ни забравили, макар ние рядко да се сещаме за тях... Би било добре да се определи един ден, който да посветим на тях, да се напише служба за тях. Но все пак, това е от компетенцията на Църквата, тя ще се произнесе, чрез своя Синод.

Как свещеникът застава срещу секуларизацията в съвременното общество, която, ако трябва да сме честни, нахлува и в храма? Как учите хората, които идват тук да изпълняват това, което Църквата е прегърнала и осветила като вяра и основи на християнския живот?

Аз вярвам, че Дух Светий е довел хората в храма. Те постепенно ще научават онова, което не знаят за вярата и за живота на Църквата. Хората, които идват в Църквата, имат доброто желание да се учат. Малко по-трудно е за тези, които не са свикнали много-много да се изповядват. Това, например, са хора от по-старото поколение и занемаряването на християнския живот при тях е свързано с проблемите на едно особено време. Но не бива да се разсъждава така: аз ще се изповядам, за да се причастя. Едното не е средство за другото!

Човек идва в Църквата, за да се изповяда, когато е почувствал тежестта на своята греховност и търси разрешение за тази греховност. Когато човек осъзнае, колко много пречи грехът не само в църковния живот, той преодолява притеснението, свързано с Изповедта.

Служенето на Св. Литургия е за това – за да се причастяват хората. Това, което ми се иска един ден да се случи, е всички присъстващи в храма да се причастят. Тук пак ще се докоснем до темата за народа Божий. Когато имаме такъв народ, тогава Църквата е истинското Тяло Христово. Литургията е тук и сега. Хората това не могат да разберат. Литургията е възможност да бъдеш в Царството Божие. Ако има нещо, което да ме дразни, е това: че ние присъстваме на Литургия, защото смисълът на Литургията е изживяване на Литургията. Смисълът й е в това, с твоето религиозно съзнание да достигнеш в онази реалност, която е над тоя свят – а именно Царството Божие. Човек не е безсмъртен – ето това не искат да го осъзнаят християните и изобщо хората. Ние имаме възможност да получим това безсмъртие и тук, на земята можем да го получим! Затова е устремът на християнина – да придобие безсмъртието. Вярата е есхатология, защото човекът има един проблем – този проблем е проблемът със смъртта. Но, ето, идва Богочовекът и премахва страшната сила на смъртта. Ние преминаваме през смъртта по пътя за вечността. Тази вечност ще получим, ако тръгнем по трудния път на обожението. Част от този път, основна част от него е срещата ни с Тялото и Кръвта Христови. Ако съумеем да създадем Божия народ, няма да стоят спорове от рода: колко пъти през годината ще се причастяваме и кога. Ние, презвитерите би трябвало, преди да забраняваме това или онова, да си задаваме въпроса: изградихме ли това съзнание у вярващите, при което да сме спокойни за тяхното духовно състояние?! - Не, съвсем не! Ако истински живеем в Църквата, с нейния верови устрем, тези въпроси няма да ни плашат. Но трябва да се разсъждава по дух, не книжнически...

Възражда ли се българската църква, как мислите Вие?

Разбира се, че се възражда. Има вече доста млади хора в нея. Има хора, за чиято вяра вече сме спокойни. И това е радостта на свещеника – излязъл със Светите Дарове да види пълната църква, да призове този многолик народ и да получи неговия отговор.

Какво ще пожелаете на сайта и вестника „Православие БГ”, какви са Вашите препоръки и критики към нас?

Радвам се, че в сайта, на страниците на вестника, виждам братското нам богословие – сръбско, гръцко, руско, румънско... В този смисъл ми се иска да ставате все по-популярни. Българските християни имат нужда да познават съвременното Православие в пълнота. И когато говорим за националност в Православието, звучи особено – нали националността ограничава, а вярата ни е вселенска. Ето, сега имам случай да ви благодаря, защото при вас винаги има поне един преводен материал, стремите се да поднасяте нова, актуална информация за църковните събития, за всичко, което се случва и по някакъв начин има отношение към нас и нашата вяра. Искам да ви пожелая тази динамика, която носите в сайта си и във вестника никога да не става статус.

Моята мечта е цялата православна, евхаристийна култура ясно да бъде изказвана. Иска ми се това, което се случи в близките ни страни, които успяха, намериха себе си, вървят смело и уверено, да се случи и тук. При нас нещата стават по-бавно, но стават, но това е нашата специфика. Сигурно така трябва и така става. Важното е да става. Навремето Зенковски го беше казал в един материал: „Не е страшно да излезеш от Църквата – случва се и това... Страшно е, ако не намериш пътя пак да се върнеш в нея”. Става така, особено в наше време – човек се отделя от истината... Но страшно е, ако не се върне. Тук е ролята на презвитера. Той трябва да намери онзи, който се е отделил, да му покаже, да му помага, да го върне в Църквата.

https://www.pravoslavie.bg/

[Индивидуалист]

В. “Експрес”: По 3000 лв. В плик за рожден ден на владика     :-[ :-[ :-[
 
 12 ноември 2007 | 06:22 | Агенция "Фокус"
 
 Рускинята Юлия Таран приканва гостите на рожденика Дометиан да дават пари за нови зъби и за кола
Подаръци в плик радваха Видинския митрополит Дометиан на вчерашния му 75-и рожден ден, научи "Експрес". Кой от гостите по колко даваше, не стана ясно. Близката до сърцето на дядото рускиня Юлия Таран обаче предварително беше заръчала на гостите на неделното владишко парти да заделят по 3000 лв. 45-годишната дама бе инструктирала около седемдесетте поканени, че митрополитът се нуждае от нова кола и затова най-добре да го зарадват с парична лепта.
"Дядо владика има нужда от нов автомобил, а затова трябват много пари. Вие все му подарявате картини, а те вече не му трябват, защото той си има много", казвала Юлия на бъдещите гости на празненството.
------------------------------------------------------------------------------------------------
a щеше ли да навреди малко скромност,нашия Бог Исус Христос влезе в Ерусалим на магаре,а иначе ходеше пеша по няколко дни,за да отиде където Бог го е призовавал,една ладичка запазена щеше да свърши идеална работа,да не говоря ,че за 3000 лв ладичките щяха да са поне 3-4... ??? :o ??? :o ???
затова и вече в църкви не влизам.
 

[Генерал Колев]

Великотърновският митрополит Григорий бе обявен за почетен член на Съюза на офицерите и сержантите от запаса и резерва, предаде репортер на радио „Фокус”-Велико Търново. Това стана днес при посещението на министър Николай Цонев във Велико Търново, където той, заедно с кмета на града Румен Рашев, направиха първа копка на строителството на нов корпус на детска градина „Здравец”. На Великотърновския митрополит Григорий бе връчена почетна грамота, почетна карта и почетен знак на съюза. Митрополитът получи и календар с непобедимите и непленени български бойни знамена. Като подарък Великотърновският митрополит получи и бутилка със стогодишно българско червено вино

[hammerbg]

Малко противоречиво служител на християнството да се занимава с военни дела.

А твоят любим орден  :o ???

[Генерал Колев]

Малко противоречиво служител на християнството да се занимава с военни дела.

ПОЧЕТЕН член е станал, което автоматично означава, че само фигурира там като оказана му чест, а не ще се занимава, както пишеш, с военни дела. Това е чисто символичен акт.

[hammerbg]

Малко противоречиво служител на християнството да се занимава с военни дела.

А твоят любим орден  :o ???

Се занимава с благотворителност - нали си чувал тази дума : болници,приюти,сиропиталища...

Имах предвид в миналото, не сега  ;)

[hammerbg]

Малко противоречиво служител на християнството да се занимава с военни дела.

ПОЧЕТЕН член е станал, което автоматично означава, че само фигурира там като оказана му чест, а не ще се занимава, както пишеш, с военни дела. Това е чисто символичен акт.

Ясно. Аз си мислех, че е войник от запаса или сега става такъв.
Раянов, и в миналото в ордена на Хоспиталиерите само рицарите братя са се борили, а не свещенниците.

Добре  :)

[Veskou]

Щом даже и сред националистите вече започваме да срещаме атеисти и антихристи... Просто комунистическия режим е казал своята тежка дума и все още сме тормозени от (бавно) разглащия се комунистически труп, върху който се опитваме да строим на ново...

[Логос]

Вярно е, че комунистите направиха много гадости на Православието...
Основната теория, от която идва злобата на комунизма към религията, произлиза от един цитат на един от класиците на комунизма - Карл Маркс:

"Религията е опиум за народ. Тя е едно сърце в един безсърдечен свят."

Този цитат концентрира в себе си, цяластното отношение на комунизма към религията.
Основнота идея за проповядване на омраза към религията е, че религията би изместила ръковорната роля на комунистическата партия и би раздвоила  мисленето вместо към партийния секретар -  към Бог.
А точно това насади в т. нар. комунистическото общество безнравственност.

[Мишок]

Брате Логос дълбоко грешиш.
Омразата на комунизма към православието няма нищо общо с Маркс. Тя е доста древна и иде от хората създали комунизма , това е борбата между добро и зло . И тази борба е от как още човека беше в рая.

[Логос]

Брате Логос дълбоко грешиш.
Омразата на комунизма към православието няма нищо общо с Маркс. Тя е доста древна и иде от хората създали комунизма , това е борбата между добро и зло . И тази борба е от как още човека беше в рая.

Ако нещо не знам, то моля кажи ми го.
Аз наистина не мога да схвана как още в Рая е създаден комунизма.
Единственото, което мога да допусна като хипотеза е - комунистите да са пейснали част от райското учение и му придават  комунистически блясък.
Т.е. искам да кажа подмяна на Рая с Комунистическо общество и подмяна на Бог, с партиен секретар ...

[Мишок]

Ако нещо не знам, то моля кажи ми го.
Аз наистина не мога да схвана как още в Рая е създаден комунизма.
Единственото, което мога да допусна като хипотеза е - комунистите да са пейснали част от райското учение и му придават  комунистически блясък.
Т.е. искам да кажа подмяна на Рая с Комунистическо общество и подмяна на Бог, с партиен секретар ...

Ами най големият комунист и господар на останалите е сатанаил. Та той в рая е  подмамил Адам и Ева.
Според учението му не секретаря , а той дявола трябва да е Бог. Което е абсурдно, но има хора да верват.

[snayperi]

   Не благодарение на тангра а благодарение на православната християнска вяра българите са запазили и националната си идентичност през турското робство.Затова вие езичници се покайте и се отвърнете от лъжливата си и измислена от отдавна умрели човеци мъртва езическа вяра в тангра и се обърнете към живата Христова вяра която е действена и която и днес се засвидетелства с чудеса които нашият Бог на милоста,истината,любовта и животът ИИСУС ХРИСТОС извършва и днес в църквата ни.

    Преди да плещите езически глупости изучете християнската православна вяра,разходете се до светите места,посетете чудотворните и мироточиви мощи на светии и икони на Богородица и Спасителя,приемете Христовата вяра,кръстете се,изповядайте се и се пречасете със светите Христови тайни за да приемете божията благодат във себеси и тогава ако все още сте езичници и богохулници си понесете божието наказание за хулите ви срещу този който понесе страдания бидейки невинен за да спаси потъналите ви в грехове души и благодарение на когото и днес ние все още можем да се наречем българи че ако ни беше споходило турското робство докато вярваме в тагра ви,то сега щяхме да сме турци мюсулмани.

    Христос и Християнската вяра ни спаси от турското робство разберете го това един път за винаги и спрете като диви кози да блъскате с рогата си по Христовото име че Бог е милостов и дълготърпелив но пък гневът му е страшен и тежко му на когото попадне под неговият гняв.Затова спрете да богохулствате и се покайте докато все още Бог ви търпи и ви дава възможност и време да го сторите че ако не го сторите после ще ви се иска да сте се покаяли но вече няма да имате възможност за това.

   Що се отнася за това дали има значение за вяярата и християните дали православното духовенство си е на мястото и е такова каквото трябва а бъде ще ви отговоря със думите на Сасителя а те са (Ако слепец слепеца води не ще ли да паднат и двамата в ямата?).Преди комунистите да поробят българският народ в България е имало истинско православно духовенство и църквите са биле пълни с християни.Сега в олтара служат комунисти и църквите се пълнат с червени бабички и млади комсомолци които не се интересуват от християнството а търсят матеериалнитее облаги и ревът по комунизма.Ако това продължи и занапред от нацията ни няма да остане и помен или ще се превърнеем в комунистическа нация която ще изздигне в култ лукавия и вместо на Христос в храмовете ще се кланяме на падналиият ангел. :@      (wait)

[Hatshepsut]

Игуменът на Троянския манастир беше осъден за дискриминация

За пръв път висше духовно лице в България беше осъдено за дискриминация, съобщи dariknews.bg

Игуменът на Троянския манастир епископ Теодосий трябва да плати глоба за това, че през 2008 г. е изгонил хора с увреждания от обителта и ги е нарекъл грешници и прокълнати.

Решението на Комисията за защита от дискриминация е обявено вчера, а за него съобщи Петър Кичашки, който е подал жалбата срещу игумена. Той призова Светия синод да освободи от поста осъдения за дискриминация игумен.

"Мястото му просто не е там", обяви в интервю за "Нова телевизия" потърпевшият, който е бил на посещение в манастира с майка си. Кичашки се оплака, че адвокатът на игумена е признал, че мястото е било посещавано от шумни и дори пияни компании, но въпреки това отецът е посочил тъкмо него и майка му за най-неприятните му посетители.

Игуменът на Троянския манастир епископ Теодосий заяви пред "Дарик", че няма да обжалва наложената му от Комисията за защита от дискриминация глоба в размер на 250 лв. и ще я плати. Той засега не смята да се оттегля сам от поста си, макар да казва, че вече е на възраст - на 77 години, над 50 години от които е работил за църквата, и би си отпочинал.

Преди две години отново в интервю за "Дарик" игуменът Теодосий казал, че е готов и 5000 лв. да плати, ако хората с увреждания, които е изгонил от храма, сезират Комисията за защита от дискриминация.

Той не се смятал за виновен, защото инвалидите вдигали много шум с количките и се държали много лошо.

http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2010/11/25/999668_igumenut_na_troianskiia_manastir_beshe_osuden_za/


Ако потърпевшите след този инцидент са влезли повторно в църква или манастир, за мен те са хора без чест и достойнство.

На мен не ми се вярва Светия Синод да накаже епископ Теодосий.
А дори и да има някакво наказание, то ще е символично - примерно ще го освободят от длъжността игумен на Троянския манастир и ще го назначат за игумен на някой друг манастир (по-малък), или ще го пратят в някоя епархия като викарен епископ, или ще го назначат за началник-отдел в Патриаршията...