Археологически находки, открити на територията на Европа

[Hatshepsut]

Древен подводен монолит налага преосмисляне на историята

Италиански океанографи през лятото откриха на дъното на морето гигантско съоръжение на древна цивилизация, за съществуването на която никой не е подозирал.
Подводна експедиция, която това лято работила в Средиземно море, е стигнала до невероятен извод – учените са проспали епохата, когато се е зародила нашата цивилизация. Цялата историческа хронология трябва да се пренаписва отново.
„Археолозите абсолютно вярно смятаха, че крайбрежието на Средиземно море е люлката на цивилизацията – казва професорът от италианския Национален институт по океанография в Триест Емануеле Лодоло. – Но независимо от огромния размах на работата, те нямаха нито един шанс да открият следи от най-древните селища. Защо? Защото преди 12–15 хиляди години крайбрежната линия е била съвсем различна. Следите от първите цивилизации следва да се търсят не на брега, а на морското дъно.“
Краят – във водата
Океанолозите изхождали от очевидна и проста мисъл – преди 20 000 години, по време на последния ледников максимум, нивото на Световния океан е бил със 120-130 метра по-ниско от сега.
Това се е случило, тъй като огромни маси са били заключени в ледници с дебелина 3-4 километра. Поради това площта на Европа е била с 40% повече от сега. Много шелфови морета тогава не са съществували – Балтийско море е представлявало езеро. От Евразия в Аляска можело да се стигне по Беринговия земен мост, без да си намокриш краката. Средиземно море тогава се плискало на десетки километри от сегашната брегова линия. А ширината на пролива между Сицилия и Тунис не е била 160, както днес, а само 50 километра.
„Това е бил плитък участък с голямо количество острови. Очевидно именно тук е преминавал пътят, който е свързвал Африка и Европа – обяснява Лодоло. – Затова ние решихме да изследваме морското дъно в този район с хидролокатор. На шелф в района на остров Пантелерия открихме невероятна находка – колона с височина 12 метра, счупена на две. Тя лежеше на дълбочина 40 метра, затова там беше удобно да използваме и водолази, и малка подводница. След внимателно изучаване изяснихме, че сме открили останки от гигантски пристанищни съоръжения, които 6500 години преди Стоунхендж са издигнали представители на неизвестна ни цивилизация.
Учените установили, че тази колона има изкуствен произход. След това те открили мястото, където е бил изсечен този гигантски стълб. Това е подводен хребет, разположен на 300 метра южно. Освен това водолазите открили останки от вълнолом, защитаващ първобитното пристанище Това са редица половинметрови камъни, разположени в права линия. Съдейки по възрастта на раковините, които са обживели тези камъни, насипът е правен преди 9800 години.
Предците били по-умни от нас
„Тази каменна колона е убийствен аргумент в спора с традиционните историци – потрива ръце проф. Лодоло. – В науката господства представата за ловците-събирачи като за хора с примитивно мислене. Представете си – преди 11 000 години! Още не са изобретени керамичните съдове, не съществува животновъдство и земеделие. Да не говорим за метални оръдия на труда. И изведнъж откриваме тази колона, която доказва, че нашите предци изобщо не са били изостанали. Този голям камък по някакъв начин е трябвало да бъде изсечен в скалата, да се организира транспортирането, а след това – да се постови на новото място. Това е по силите само на хора, които имат развити технологични навици.“
И разбира се, те са били опитни мореплаватели, търговци и риболовци. Обществото им е процъфтявало, ако са могли да си позволят такива грандиозни постройки за своето пристанище.
Но идилията не продължила дълго. Хората са били принудени да изоставят пристанището през около 9200 г. пр.н.е., когато нивото на водата заради топенето на ледниците се е повдигнало с 40 метра и практически е потопило острова.
Изследването на италианските океанографи направило истинска революция сред археолозите. Сега е ясно, че следи от праисторически цивилизации в Средиземноморието следва да се търсят на морското дъно на десетки и стотици метри от брега. И не бива да се учудваме, ако се окаже, че нашите далечни предци по ниво на развитие съществено са изпреварвали своите потомци, тъй като тази находка изпраща началото на технологичната революция с няколко хиляди години по-назад.

Схема на разположението на пристанището:


Монолитът се намира в горния десен ъгъл между цифри 8А и 2А. вълноломът, защитаващ пристанището, се състои от два насипа и е обозначен като INNER RIDGE и OUTER RIDGE.

Характеристики на мегалита:



Маса – 15 тона. Дължина – 12 метра. За сравнение главната „алея“ на Стоунжендж се състои от монолити, които тежат 25 тона при височина 4,1 метра. Средната маса на каменните блокове в Хеопсовата пирамида е 2,5 тона.
На повърхността ясно се виждат три ръкотворни отвора. Единият от тях, с диаметър 60 сантиметра – преминава през цялата колона и се намира на върха.
Другите два (с диаметър 50 см) са пробити до половина и се намират отстрани.
Датировка – повече от 10 000 години.
Възможно е колоната да е изпълнявала функциите на пристанищен фар.

https://megavselena.bg/dreven-podvoden-monolit-nalaga-preosmislyane-na-istoriyata/

[Hatshepsut]

Откриха трона на Агамемнон в Микена


Лъвската порта в Микена

Гръцки и американски археолози откриха част от основния трон, който преди 3000 години се е намирал в двореца на Акропола в Микена, съобщиха гръцки медии.

Според експерти новото откритие е може би най-значимото за микенската цивилизация, след като археолозите го определят като „тронът на Агамемнон”.

Частта от основния трон била открита много близо до Акропола в Микена. Постройката се описва като масивна с тежест над 50 килограма. Смята се, че датира от последната историческа фаза на двореца в Микена, тоест от 13-ти век пр.н.е.

В съобщението на гръцкото министерство на образованието, откритието се описва като част от голям каменен стол, чиято основа се състои от вдлъбната част, заобиколена от леко по-висок и широк ръб. Конкретният тип стол е абсолютно идентичен с открития в двореца Кносос на остров Крит алабастров трон.

Преподавателят в американския университет Дикинсън Христофилис Мангидис смята, че основното откритие и други три парчета, които са били открити на различни места в древния град Микена вероятно съставляват част от основата или декорацията на конкретния трон.

Откритието е от огромно значение за археологията и гръцката култура, тъй като е първият трон в микенски дворец, който е намерен в континенталната част на Гърция.

Археолозите са информирали официално гръцкото министерство на културата за своето откритие и към момента се проучват възможностите за продължаването на разкопките на мястото, където е бил намерен тронът.

http://www.grreporter.info/otkrikha-trona-na-agamemnon-v-mikena/18188

[Hatshepsut]

Хал Сафлиени: загадката на древните катакомби

Невероятният хипогей Хал Сафлиени, който и до днес предизвиква спорове сред специалистите за своето възникване, е една от най-загадъчните забележителности в град Паола, Малта.

Според някои оценки на археолози почти 6000-годишният храм на три нива е по-стар от Стоунхендж в Англия и от самите египетски пирамиди с повече от хиляда години. Хипогеят Хал Сафлиени е кръстен на улицата, където е открит в началото на миналия век.

„Хипогей“ в превод от латински означава „подземно жилище“. Много експерти твърдят, че малтийският хипогей е построен като огромен подземен храм на рождението и смъртта със заплетена система от лабиринти, зали и капани.



Впоследствие той бил превърнат в некропол – в него са намерени останките на повече от 7000 души. Историци настояват Хал Сафлиени да бъде признат за осмото чудо на света. Обектът е в списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО.

Хипогеят Хал Сафлиени е едно от най-нетрадиционните и уникални археологически находки в света. Той е издълбан от древните строители във варовикова скала. Най-древното горно ниво от стаи на храма датира приблизително от 3600-3300 г. пр.н.е., средното е от около 3300-3000 г. пр.н.е., а най дълбокото ниво – от 3150-2500 г. пр.н.е. Хипогеят в Малта заема площ от 500 кв. м.



Някои подземни зали повтарят архитектурната форма на наземни храмове в Малта, а характерът на главната овална зала (Main Chamber) е с огънати стени и според оценки на историците това сочи, че някога на острова е процъфтявал култът на плодородието на Майката Земя.

При разкопки в хипогея е открита прочутата каменна статуетка на спяща пищна жена (Sleeping Lady), която сега се съхранява в Националния археологически музей на Малта. При разкопките в светилището са открити и други важни артефакти, както и различни фигурки и статуетки, амулети и вази. Един от най-любопитните експонати е обезглавена неолитна статуетка, открита до две глави от варовик, като едната от тях вероятно е принадлежала на фигурката.



Хал Сафлиени е открит случайно при строителни работи през 1902 година и за съжаление строителите разрушили голяма част от горното ниво на храма, докато не станало ясно, че откритите катакомби може да са обект с историческо значение. За огромна радост на археолозите строителите не успели да повредят главния вход, издълбан от древните строители.

На стените на някои от залите в хипогея са открити геометрични рисунки във вид на спирали. Повечето учени смятат, че Хал Сафлиени е използван за ритуали или религиозни служби, а също и като гробница. В нишите са открити следи от използване на охра за ритуални цели и според учените ритуалите вероятно са били свързани с почитане на богинята на Майката Земя.



Горното ниво на светилището е най-старата част на Хал Сафлиени и е очевидно, че строителите на храма първоначално са разширявали естествена пещера.

Най-интересните примери за изсичане на камъни и художествено оформление от древните строители са открити на второто ниво на Хал Сафлиени. Около главната зала е намерена малка пещера (каверна) с дълбочина около 2 метра, наречена snake pit или votive pit. Възможно е тази каверна да е била предназначена за държане на животни, използвани за жертвоприношения.

Статуетката на спящата жена е открита именно тук, в тази ниша. Тази статуетка е най-красивата от всички фигурки, откривани в древните храмове на Малта. Пищната жена вероятно мечтае за нещо или символизира смъртта, или е жрица в транс – по този повод съществуват различни мнения.

Залата Holy of Holies е най-впечатляващата в Хал Сафлиени и се слави с великолепно изсечена фасада с традиционна врата, изрязана в скалата.

Струва си да кажем няколко думи и за Залата на Оракула (The Oracle Room), която се намира на второ ниво. В нея има малка овална ниша, разположена на нивото на лицето. Ако в тази ниша се произнесе нещо с нисък глас, звукът резонира като силно ехо по всички помещения на комплекса.

В тази зала е открита ниша със следи от охра, а таванът ѝ е украсен със спирали, също нанесени с охра. Както смятат някои изследователи, рисунките символизират Дървото на Живота (Tree of Life). Малтийският археолог Теми Замит (Sir Temi Zammit) смятал, че тази зала е била мястото на Оракула. Оракулът е привличал в Малта поклонници от целия Средиземноморски регион.

Освен това археолози и историци смятат, че древните архитекти от Малта са използвали при строителството математически изчисления.

Близо до пода на последната зала в Сал Сафлиени – на третото и последно от официалните нива, се намират няколко така наречени погребални камери. Те са много малки и за да се надникне вътре, трябва да се коленичи.

Известно е, че една от тези камери не е глуха като другите, а продължава във вид на безкраен тунел, губейки се в дълбоките и неизследвани кухини в скалите на острова. Вероятно това е било мястото, описано през август 1940 година от сп. National Geographic – някои смелчаци, които успели да пропълзят в камерата, пропаднали в дълбините и изчезнали безследно.

Множество подземни тунели, включително и праисторическите катакомби, по-късно били включени в системата от укрепления. В някои пещери били съхранявани продоволствия, в други хората се укривали по време на битки. Под Валета се разраснал огромен подземен град, в който живеели бедняците, които нямали собствени домове на повърхността.

Целият остров е изпъстрен с подземни пещери и храмове на праисторически хора. Властите на Малта обаче затворили входовете към тунелите, след като в подземните лабиринти се загубила група ученици заедно с учителите. Те тръгнали на познавателна екскурзия по тунелите и изчезнали безследно.

Някои старинни източници сочат, че мрежата от катакомби под Малта се разпростирала не само под повърхността на острова, но продължавала и под морето и според слухове стигала чак до Италия.

https://drevnite.com/hal-saflieni/

[Hatshepsut]

Mозайки от 4-ти век, открити в Кипър, показват сцени от състезания с колесници

Археолози откриха 11-метрова подова мозайка, изобразяваща сцени от състезания с колесници на римския хиподрум, пише Daily Mail.

Този великолепен артефакт от 4-ти век от н.е. е открит в селището Акаки, близо до столицата Никозия, което го прави единствен по рода си в Кипър и един от седемте в света.

Мозайката е добре запазена и невероятно подробна. Илюстрира всички състезателни сцени на четири колесници от по четири коня. Около всеки от четирите колесничари има надписи, за които се смята, че са техните имена и имената на конете.

"Хиподрумът е много важен в Древния Рим, това е мястото, където императорът общува с народа си и демонстрира силата си," коментира Фрини Хадихристофи (Fryni Hadjichristofi), археолог от Кипър.

Екипът все още работи по разкриването на целия етаж, но площта, която е видима е с дължина 11 метра и 3.65 м ширина.

Археолозите смятат, че обектът някога е бил част от вила, собственост на богат човек или благородник от времето, когато Кипър е под римска власт.

Изследователите се надяват това откритие да хвърли светлина върху древното минало на вътрешността на острова.

Повечето от важните древни находки на острова, като тази добре запазена мозайка, обикновено се намират по крайбрежието, защото това е мястото, където са процъфтявали градовете в древността. Кипър е бил в древността богат остров, известен за производството на мед, дървесина и керамични съдове, останки от които са били открити в съседните страни.

https://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Mozajki-ot-4-ti-vek-otkriti-v-Kipar-pokazvat-stceni-ot-sastezaniia-s_54295.html

[Hatshepsut]

Уникално, 9000-годишно дървено ритуално копие открито в Полша

Уникално дървено ритуално копие, датиращо от около 7000 г. пр.н.е., е открито в Болков, близо до езерото Швидве в Западна Померания, Полша. Това е единственият по рода си артефакт, откриван на територията на Европа.

Копието е открито на почти един метър под повърхността. Формата му напомня на издължено гребло. Според съобщение на Gazeta Wyborcza, добре запазилият се фрагмент от артефакта е с дължина около 40 см в дължина и 10 см в най-широката си част. Изработено е от ясен (Fraxinus). Находката е направена на място, за което е известно, че представлява 9000-годишно светилище.

Копието е уникално не само заради възрастта си. Уникална е също и декорацията по него, представляваща геометрични фигури и зооморфни символи, както и гравирани цели ритуални сцени. Гравираните символи карат учените да предполагат, че копието е използвано в мистериозни религиозни ритуали, практикувани от хората, заселили се край бреговете на езерото през ранния мезолит. След рентгеново изследване на находката са открити различни комбинации от геометрични фигури, както и схематично резбовани човешки и животински фигури.



Според ръководителя на изследователската група, професор Тадеуш Галински от филиала в Шчечин на Института по археология и етнология към Полската Академия на науките, това е много често срещана практика на общностите от мезолита, да украсяват не само ритуалните си предмети, но и всякакъв вид ежедневно използвани в бита инструменти. Археолози са откривали подобни резбовани символи по предмети, изработени от кост, кехлибар, дърво и камък, не само в Болков, но и на много други места из Европа. Гравираните върху предмети сцени са доказателство за богатите и развити системи от религиозни вярвания в тези древни общества.

Основната сцена, гравирана върху дървеното ритуално копие, представлява сцена от ритуал, в който участват хора: един от тях е изобразен с характерна маска, увенчана с еленови рога. Учените смятат, че вероятно това е шаманът на племето. Втората фигура показва гол танцуващ човек. Трета фигура е представена с дълга дреха и в ръката си държи нещо, за което може да се приеме, че е дарове за боговете.



Друг интересен детайл, гравиран върху копието, е селището, където се е разиграла ритуалната сцена. Учените са забелязали още гравирани горски животни и птици. Върху дървото са изрязани и поредица от неустановени символи, за които може да се предположи, че са начин да се "запишат" някакъв вид магии.

Първите следи, че през мезолита край Болков са се извършвали мистериозни ритуали, са открити през 2012 година. По време на предишните археологически сезони е открита дървена кадилница, която е използвана за ритуално прогонване на злите духове около мястото, където са се заселили праисторическите хора. Отделно са открити и останки от набор от парчета дърво, кора, тревисти растения и животински кости, които може да са представлявали жертвата, пренасяна от шамана към божествата. Пред РАР проф. Галнски казва: "Жертвените подношения са израз на вярата на праисторическите хора в свръхестественото и силите на природата. Чрез тях са омилостивявани божествата и духовете. Поднасяни са от името на всички членове на племенната група от човека, играещ ролята на духовен водач на общността".

Мястото, отредено за светилище, представлява кръг с диаметър около 6 метра. Във вътрешността на кръга са открити няколко големи камъка и множество по-малки от сиенит, диорити, гранит, кварцит, пясъчник, гнайс, червен мрамор, и зелен сиенит. Изненада са откритите черен кехлибар и вулканична скала (пемза). Разкопките на мястото вече предизвикват промени в схващанията за развитието на обществата по тези земи, но учените са на мнение, че все още има много тайни за разкриване.

https://historynakratko.blogspot.bg/2016/09/9000.html

[Hatshepsut]

Оръжия от планински кристал отпреди 5000 години открити в мегалитна гробница в Испания

Археолози в Испания са открили изключително рядък набор от праисторически оръжия. Сред находките са нож с дълго острие, двадесет и пет върхове за стрели и още кристални късове, подготвени за обработка. Откритието е направено в мегалитна гробница, датираща от III-тото хилядолетие преди новата ера. Гробницата се намира в югозападната част на Испания.

Разкопките на мегалитна гробница във Валенсия де ла Консепсион в Испания донасят на археолозите изключителни находки. Експертите определят находките не само като великолепно запазили се, но и като изключително редки. Артефактите са на повече от пет хиляди години (датират най-рано отпреди 3000 г. пр.н.е.). Според съобщенията от периода на разкопките на толоса Монтелирио - 2007 - 2010 година - мегалитната гробница представлява конструкция с обща дължина почти 44 метра и е изградена от големи плочи от шисти. В нея са открити останките най-малко на 25 души. Анализът им показва, че погребаните са мъж и множество жени, изпили някаква отрова. Останките на жените са открити в кръг, в чиято среда са костите на мъжа, за който се предполага, че е бил техен вожд.



Освен това е намерен и "изключително разкошен набор от погребални предмети... най-забележителни от които са неподлежащи на определяне като бройка останки от погребални савани или дрехи, изработени от десетки хиляди перфорирани мъниста, с допълнителна украса от кехлибарени мъниста", пишат авторите на изследването.

В допълнение към човешките останки и текстилните фрагменти, археолозите са открили "съкровище" от кристални върхове на стрели. Фактът, че са намерени на едно място, кара учените да предполагат, че са били ритуален дар, положен върху някакъв олтар. Стрелите са с издължени краища, което е много характерно за кремъчните оръжия от този тип, откривани в региона. Но експертите подчертават, че изработването им е изисквало голямо майсторство, за да се придаде такава форма на парчетата планински кристал, от които са изсечени.



Във втората структура, която също е изградена от шисти и е каталогизирана като 10.042-10.049, археолозите са намерили останките на млад индивид, чиято възраст при настъпване на смъртта е била между 17 и 25 години. Тялото му е положено в ембрионална поза, обградено с множество ценни предмети. Над главата на младежа са сложени слонски бивни. Погребан е с набор от 23 кремъчни ножа, както и още няколко артефакта, изработени от слонова кост.

В горното ниво на Структурата 10.049 археолозите попадат на острието на кама, изработено от планински кристал. Преди хилядолетия камата е носена в кания от слонова кост, чиито фрагменти също са открити там. Артефактът е изключително рядък за късния праисторически период в Европа. Кристалното острие е дълго 214 милиметра, в най-широката част е 59 мм, и е с дебелина от 13 мм. Кристалът, от който е изработено острието, морфологично е познат за Иберийския полуостров и не представлява сензация, но до този момент находките в района са изключително на кремъчни остриета и никога от планински кристал.

След детайлно анализиране на артефактите, археолозите са стигнали до заключението, че оръжията са с много близка форма до тази на кремъчните наконечници на стрели, откривани в региона и са били много разпространени в онези праисторически времена. Все пак, фактът, че близо край мегалитната гробница няма находища на планински кристал означава, че хората, изработили с големи умения кристалните оръжия, е трябвало да извървят много километри, за да се сдобият със суровината за оръжията и инструментите им. Оскъдните количества планински кристал предполагат освен това, че тези оръжия са били предназначени за избрана група от хора.

https://historynakratko.blogspot.bg/

[Hatshepsut]

Мистериозни мозайки разкриват съществуването на отдавна изгубен римски град

Археолози разкриха част от древно римско селище в Южна Франция, за което се смята, че е отдавна изгубения град Усетия, познат единствено от надпис в съседен град и няколко разпокъсани артефакта.
Разкопките разкриха площ от около 4 000 кв.м, декорирана с характерна мозайка и структури, за които се смята, че датират от преди римското завоевание, т.е от преди 2000 години.
“Преди да започнем работа знаехме, че съществува град наречен Усетия, защото името бе споменато върху стела в Ним, заедно с 11 други имена на римски градове в района”, обяснява Филипе Кайн от Френския национален институт за археологически изследвания.
Засега не са открити никакви артефакти, освен няколко отделни фрагмента мозайка.
На този етап се знае изключително малко за тайнствения град, разположен северно от Ним – град в Южна Франция, известен повече като френския Рим, защото бил в разцвета си при управлението на първия римски император Октавиан Август в края на I век пр.н.е.
Археолози разбраха за пръв път за съществуването на Усетия, след като се натъкнаха на надпис "VCETIAE" (Ucetia) върху дървена стела, открита в Ним.
Тогава археолозите предположиха, че надписът се отнася до съвременния град Юзе, разположен на 25 км от Ним.
През октомври миналата година екип от Института за археологически изследвания във Франция започна разкопки в Юзе непосредствено преди на мястото да бъдат издигнати училище и столова.
Имаше опасения, че новите основи може да бъдат положени върху древни руини. Оттогава екипът успя да открие останки от големи структури, обхващащи няколко века, включително стена и множество сгради от преди римляните да завладеят района.
Наскоро стана ясно, че няколко изключително редки останки от сгради датират от Средновековието.
Археолози откриха, че обектът е бил населен от 1-ви век пр.н.е до късната античност (7-ми век) с прекъсване през 3-ти и 4-те век, което за момента те не могат да обяснят.
Били открити фрагменти от пещ за хляб и долиум – огромен керамичен контейнер.
Върху пъстрата мозайка били изобразени сова, патица и орел, както и млад елен с широко отворени очи. Интересното е, че тази техника е характерна за по-късната римска култура, което предполага, че обектът може би е родно място на този конкретен стил изкуство.
Мозайката е изключително впечатляваща, заради големия са размер, фактът, че е добре запазена и мотивите, обединяващи класически геометрични фигури и животни.
Този тип мозайка е храктерн за 1-ви и 2-ри век, новооткритата обаче датира от 200 години по-рано.
Разкопките ще продължат през цялата 2017, да се надяваме, че ще успеем да разберем повече за този древен град.

http://www.parvomai.net/news/423684/Misteriozni-mozayki-razkrivat-sasthestvuvaneto-na-otdavna-izguben-rimski-grad

[Hatshepsut]

Откриха „мадона с младенец“ на 6000 години в Холандия

Археолози, работещи край Нойвегеин, са открили нещо, което според тях е най-ранният пример за гроба на бебе и майка в Холандия. Гробът е на около 6000 години и е част селищата, открити в средата на миналия век при строежа на селището Свифтербант, които датират от каменната епоха, където според учените са обитавали общности на ловци-събирачи. Смята се, че бебето е между новородено и на шест месеца и е намерено в ръката на млада жена, вероятно майка му. Глинените слоеве на Нойвегеин вече са дали на учените около 136 000 добре запазени находки и са един от най-богатите археологически места в Свифтербант в Холандия.

"Позата на женското тяло не съответства на това, което сме откривали досега, т.е. тела, чиито крайници са разположени успоредно на тялото. След това разбрахме откритие, че тя всъщност държи малко бебе ", обяснява ръководителят на проекта Хеле Молтхоф. Костите, които разкриват наличието на бебето, включват и малка челюст с млечни зъби. Това позволява на археолозите да твърдят, че бебето може да е било на няколко месеца. Много рядко се намират кости на тази възраст, тъй като те се разлагат по-бързо, но в този случай слой от глина и торф с дебелина два метра е запазил фрагментите.

https://www.monitor.bg/

[Hatshepsut]

Първите за Балканския полуостров фигуративни рисунки от палеолита са открити в пещера в Хърватия

В статия за списание Antiquity се разказва за първите образци на фигуративни пещерни рисунки, откривани на Балканския полуостров. Находката е от пещерата на св. Ромуалд (или Ромуалдова пещера) в Хърватия, където археолози са попаднали на скални рисунки, нарисувани с червен пигмент. На стените в пещерата експертите са открили изображения на бизон, дива коза и две антропоморфни фигури. Според датировките, най-старите рисунки са направени преди 17 000 – 17 500 години, а според стила им на изпълнение и следите от присъствие на хора в пещерата – преди 31 000 – 34 000 години. Авторите на съобщението обясняват противоречивите резултати в датировките със замърсяването на образците, по които са датирани рисунките, или с неизвестен досега стил на епиграветската култура.

Пещерата Ромуалдов се намира в западната част на полуостров Истрия в Адриатическо море. Представлява една галерия с ширина и височина около пет метра и с протежение над 110 метра. През 60-те години на ХХ век археолози откриват на това място следи от присъствието на хора през бронзовата епоха (преди 3 200 – 3 400 години). Рисунки, изпълнени с червен пигмент – вероятно от неолита, са открити по стените на пещерата през 2010 година.



През 2017 година археолози от четири държави, водени от Айтор Руис-Редондо от Университета в Саутхамптън, решават да проучат и датират рисунките. Общо са открити 44 рисунки, сред които са и споменатите изображения на бизон и дива коза. С червена охра са нарисувани и две антропоморфни фигури, както и точки, линии и различни цветни резки. Рисунките са в лошо състояние: хора, посещавали пещерата през XIX и в началото на XX век са оставяли по стените резки и надписи, понякога непосредствено до палеолитните рисунки и дори направо върху тях, поради което част от древната „художествена галерия“ е сериозно увредена.

Учените внимателно отчекват образци от отлаганията, покриващи рисунките. По трите проби, които вземат, извършват датировки. Двете проби показват възраст 17 – 17,5 хиляди години, третата – около 12,700 години. Изследователите анализират и стила, в който са изпълнени рисунките и го сравняват с други примери на подобни творби от периода на късния палеолит, откривани в различни пещери в Европа. Оказва се, че фигуративните рисунки от Хърватия по стил приличат на изображения, рисувани преди 26 – 39 хиляди години.

Авторите на изследването обясняват противоречието във възрастта с това, че образците, които са дали за анализ или нямат отношение към рисунките, или са били замърсени с по-късни отлагания. Радиовъглеродната датировка получава косвено подкрепа от други следи, откривани по-рано, които говорят за човешко присъствие в пещерата преди 12 – 17 хиляди години. От това следва, че ако рисунките наистина са направени преди 12 – 17 хиляди години, са изпълнени в неизвестен до момента стил, характерен за епиграветската култура, развила се на територията на Източна Европа и Апенинския полуостров преди 12 – 22 хиляди години.

Най-старите наскални рисунки в Европа, оставени от ръката на съвременен човек, са на възраст 35,6 – 40,8 хиляди години и са открити в испанската пещера Ел Кастильо. Най-древната изобщо пещерна живопис, известна към момента, също се намира в Испания. Рисунките, за които се смята, че са на 65 000 години, са били създадени от неандерталци.

https://historynakratko.blogspot.com/2019/04/Romuald-cave-paintings.html