Древните Българи

[Йоан Златоуст]

Създателите на днешна България, възприела и съхранила през вековете тяхното име, са Българите. Историята на Българите може да бъде описана още от дълбока древност ( І хил. пр.Хр.). Те принадлежат към кавказката (бялата раса), част от голямото индоевропейско семейство. Тяхната прародина е Средна Азия (района на планините Памир и Хиндукуш). Високо цивилизована обществена формация, древните Българи дълго време са определящ културен фактор в средноазиатските територии, носител на високи за времето си познания в областта на философското осмисляне на света, държавното управление, социалното устройство, военното изкуство, писмеността, езика, строителството. Важен продукт на древнобългарското познание е съвършеният от астрономическа гледна точка циклов слънчев календар, съзвездията в който носят имената на животни. ЮНЕСКО признава календара на древните Българи за един от най-точните сред известните до модерната епоха календари.

     Религията на древните Българи е далеч от традиционното идолопоклонство, характерно за Античния свят. Тангра, върховното божество на Българите, няма изображение. Тангризмът е по-скоро философско-светогледно триединство на три субстанциални понятия – Тан (вселена), Нак (човек) и Ра (Бог), синкретично вплетени в една универсална, дълбоко осмислена философска формула. В нейната основа са трите ценности на българския мироглед – толерантност, лоялност и справедливост.

     Приносите  на Българите в световната съкровищница са многопосочни. На първо място е идеята за държавност, основана на справедливост и толерантно отношение към Другия, отхвърляне на робовладението и организиране на общество на свободния труд още в далечния ІІ в. сл.Хр. Забележителна е сравнително ранната частична християнизация на Българите, които излизат в защита на бъдещата общоевропейска религия заедно с Арменците в битка на Аварайрското поле (451 г. сл.Хр.) Падналите в боя Българи са обявени от арменската църква за великомъченици.

     Българската държавност в Европа според най-стария български летопис “Именник на българските канове” датира от 165 година. През VІІ в. могъщият български кан Кубрат (632–665) оглавява държава, известна като Стара Велика България, съюзник на Византия във войните й с Аварите. В знак на почит ромейският император Ираклий удостоява Кубрат, който още в детството си приема християнската вяра, с високата римо-византийска титла “патриций” и го дарява с богати дарове.

     След смъртта на Кубрат в 665 г. Велика България се преражда в две нови държави – Волжка България в района на Средна Волга и Дунавска България на Балканския полуостров, които през Средните векове  играят ролята на щит за европейското политическо и духовно пространство. Част от Българите остават в състава на Хазарския каганат, други установяват своя държавност и в днешна Македония (Българите на Кубер) и на Апенините (Българите на Алцек).

     През Х век волжките Българи приемат Исляма за официална религия и изграждат една от най-блестящите мюсюлмански цивилизации през Средновековието. Покорена от монголите на Чингиз хан през втората половина на ХІІІ в., държавата на волжките българи окончателно е унищожена от армията на руския цар Иван Грозни в средата на ХVІ в.

[Death angel]

...
 Тяхната прародина е Средна Азия (района на планините Памир и Хиндукуш). Високо цивилизована обществена формация, древните Българи дълго време са определящ културен фактор в средноазиатските територии,
 ...

Абе писна ми да ви чета глупостите !
Нема ли да разберете най после, че тея измислици за азиатски произход се тиражират в България само от комунистическите историци учили по учебници писани в Москва.
 Набийте си го веднъж за винаги в тъпите глави като факт неподлежащ на дискусии автохтонния произход на Българите !

http://www.forum.bg-nacionalisti.org/index.php?topic=10970.0#msg121476

[Death angel]

Българката няма азиатски гени

Tече третата година от проекта на Националната генетична лаборатория за изследване на митохондриалната ДНК на българите. Проектът е спонсориран от Министерството на образованието и науката. Изследвани са над 500 души (и мъже, и жени, защото и мъжете наследяват от майките си митохондриална ДНК). Представени са и трите основни етнически групи у нас - българи, български турци и роми. Вече има резултати, но те са предварителни и може да се променят при цялостната обработка на данните, предупреждават специалистите.

Проф. Кременски обяснява: "Засега изводите са, че при българите преобладава типично европейската хаплогрупа Н. И у нас се откриват основните групи, които са характерни за Европа, но в различен процент. В сравнение с другите популации и в Западна, и в Източна Европа, нямаме значими статистически разлики.

С турците обаче имаме различия. При тях се срещат някои подчертано азиатски групи в около 10% от населението, които при нас ги няма. Примерно азиатската хаплогрупа М в Турция е на 2-3-то място по разпространение, а у нас въобще не я откриваме.

Още е твърде рано да се правят изводи за произхода и пътищата на миграция на българските жени. След обобщаването на всички резултати от изследването и тяхната статистическа обработка ще можем по-категорично да коментираме различни хипотези."

Станислава Димитрова, която прави проучването за митохондриалното разнообразие сред българите, уточнява, че към типично европейската за майчинаталиния хаплогрупа Н спадат 55,32% от нашенците.

Втората по честота е хаплогрупа U. Тя сеоткрива у 15,96% от съвременните българи.

Третата по разпространение група е J - при7,45%. (Виж графиката в галерията.)

Сравнение показва, че най-близките ни съседи са като нас - и при тях преобладава европейската група Н.При македонците на второ място по разпространение е Т, апри гърците - J. Данните за разпределението на хаплогрупите са сравнени и с други европейски популации - швейцарци, германци, испанци и т.н. И при тях хаплогрупа Н е най-често срещаната. Следващи по разпространение са групите U, J и Т, но при различните популации те се сменят на второто и третото място.

Макар и по-малобройни от Н, женските линии J и U обхващат значителна част от българите. Хаплогрупа J е възникнала в Близкия изток и датира отпреди 10-12 хил. г. Смята се, че е пренесена в Европа от първите неолитни земеделци, населили континента точно от тази посока. Хаплогрупа U пък се свързва с местното европейско население, живяло тук още през палеолита. Като цяло в Европа U е по-разпространена от J.

"Логично е да се предположи, че след като днес U са по-многобройни от J, значи женската линия при повече днешни европейци тръгва от местното преднеолитно население. Българките със сигурност са европейки и по-голямата част - близо 80%, са един вид коренячки, понеже са също с палеолитен произход", казва Станислава Димитрова.

Хаплогрупа Т включва по-малко от10% от съвременните европейци предимно в Южна и Западна Европа. Смята се, че се е зародила в Плодородния полумесец преди около 10-12 хил. г. и се е разпространила освен в Европа и в Азия до Пакистан и Индия. И нейната поява в Европа се свързва с идването на първите земеделци.


И сред бащините линии преобладават европейски

Все повече данни се събират в т.нар. Български генетичен проект, чийто инициатор е инж. Евгени Делев.

Той живее във Франция, но се е заел да организира нашите сънародници, които са си правили генетични тестове, да предоставят данните си в обща информационна банка.

До момента в нея фигурират резултатите на малко хора, затова не може да има претенции, че картината, която дава, е представителна за цялото мъжко население на съвременна България.

Измежду изследвалите се мъже най-многобройни са представителите на хаплогрупа I. На второ място е местната балканска хаплогрупа Е, на трето - J, а четвърта е R.

Хаплогрупа I е типично европейска, едно от разклоненията й, много разпространено сред българските мъже, е характерно за Балканите и според някои изследователи е възникнало тук. Според някои източници разпространението й сред българските мъже е над 20%.

J - третата по честота мъжка хаплогрупа сред тези, които са си предоставили данните на българския генетичен проект, се смята за пренесена от Близкия изток от първите неолитни земеделци.

R е разпространена в Централна и Източна Европа и в Кавказ. Възниква в Централна Азия преди около 27 хил. г. и се разпространява главно в западна и югоизточна посока.

В някои популярни четива две от разклоненията й биват назовавани съответно "келтския" и "персийския" ген. (24часа)

http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=279924

[Йоан Златоуст]

Доц. Татяна Яруллина: Разбрах ролята на българите в еволюционния път на човечеството

Татяна Яруллина е човек с богата биографи и голям творчески потенциал. Занимава се с широк спектър от теми, засягащи историята, културата и езика на древните българи и особено на волжките българи. Интересува се от езотерика, обича да пише и чете поезия. Подчертава, че корените й тръгват от древен волжко-български род. По време на сталинистките чистки семейството й се озовава в Кавказ, в град Михачкал, основан на мястото на древния български град – Семендер. Там завършва руска филология. Докторантура защитава в Московския държавен университет. Известно време работи като старши преподавател във Волгоградския държавен университет. След като се омъжва за българския историк и българист Христо Бемберски, се преселва да живее в България. В момента работи като доцент по руски език в Лесотехническия университет и като хоноруван доцент в Софийския университет, където чете лекции по културата на Волжка България в Департамента по източни езици и култура. През 2009 г. получава звание академик на Булгарската Духовна Академия в град Казан. Тя е автор на повече от 90 научни и научно-популярни публикации, от които към 50 са по българознание. Автор е на три стихосбирки и на една езотерична книга. Последната й книга “Волжка България и Европа” чийто тираж беше изчерпан месеци след излизането на книгата е може би върхът на досегашната й задълбочена изследователска дейност свързана с волжките българи. Казва, че за нея е особена чест да доближи с познанията си част от древното минало на Волжка България до читателите на в-к “Българска армия”.

-Г-жа Яруллина, в България вие сте безспорно най-добрия познавач на историята на Волжка България, с която сте генетично свързана. Разкажете ни нещо повече за вас и вашата фамилия. Какво означава думата Яруллин?

-Моите корени тръгват от древен волжко-български род, свързан с Бикчурак-хан-улугбек на град Булгар, загинал през 1396 г. В рода ми има известни учени, един от които е казанският историк Хади Атласи и монголистът и медиевистът Ахмет Тимер (Ахмет Рашидович Яруллин). Нашето родословие е било запазено от роднината ни, Ахмед Темир, емигрирал в чужбина.. В рода ни е имало канове, бекове, шейхове, имами-свещенослужители, учители, поети. Моето фамилно име е по името на дядо ми Рашид Ярулла, загинал по време на сталинистките репресии през 1938 г. Ярулла е аналогично на името Теодор – “обичан от Бога”. Особено силно влияние върху мен и моята иследователска дейност в областта на българознанието и историята на волжките българи, оказа моя съпруг Христо Тодоров Бемберски, който почина през 1997 г. Като историк и филолог и сериозен изследовател, той остави голям архив за древното минало на волжките българи и много неотпечатани работи. Благодарение на него навлязох в проблематиката на тази наука и започнах да разбирам нейното значение за еволюционният път на българската народност. Паралелно с това, дълги години сътрудничих на големия български поет, писател-историк, публицист и общественик Гео Донев, който за съжаление също вече не е сред нас. Тясното общуване с тези двама големи българи ме накара да преосмисля своето отношение към света. Разбрах ролята на българите в еволюционния път на човечеството.

-Преди известно време, във в-к “Българска армия” публикувахме обширен материал за позната-непозната Волжка България и нейната древна столица Казан. Разкажете ни нещо повече за тях!

-Казан е родината на всички волжки българи, живеещи в съвременната епоха, дори те и да не са родени там. Те са свързани с нея като деца с майка си. За да усетиш това място, трябва да го посетиш. И много дунавски българи, които са имали някакви предразсъдъци към казанските българи, мохамедани по своята религия, след запознаването си с Казан и с неговите жители са станали големи привърженици на волжките българи. Според мен това е културологичен феномен. Както казваше Гео Донев, това е “памет на еритроцитите”. Все пак нека да не забравяме, че историята на Казан е древна и богата. През 2005 г. градът отбеляза своето хилядолетие, което е потвърдено и археологически. Казанското царство е просъществувало повече от век и половина оставяйки забележима следа в културата на Източна Европа и особено на Русия. На 2 октомври 1552 деветнайсетгодишният Иван Грозни, превзема Казан когато физически са унищожени към седемстотин хиляди волжки българи. Тази болка е неизтриваема от паметта на народа. Всяка година на 2 октомври, хората се събират в Казанския Кремъл край кулата на последната българска царица – Сююмбика, за да почетат паметта на загиналите. Преди Октомврийскаа революция нашите българи направили опит да създадат отново своя държава на Волга – “Идел-Урал”, но тя била разгромена от болшевиките на 28 февруари 1918 г. След това започнали репресиите срещу волжките българи. Това е първият репресиран народ в Съветска Русия.

-Разкажете ни нещо за Дагестан, където сте родена и живяла. Открихте ли там нещо българско?

-Моите дядовци са избягали от сталинистките репресии в Дагестан. Мисля, че това никак не е случайно, защото там и досега се е съхранила голяма общност кавказки българи. Дагестанските народи помнят тези свои корени. Родих се на тази благословена българска земя, в град Махачкала, построен на мястото на древния Семиндер. В Дагестан край Чир-юрт са открити цели средновековни български градове, за което по време на социализма беше забранено да се говори. В Дагестан съществува огромният планински град Балхар, където е особено развито женското керамично производство. В Махачкала завърших математическа гимназия и университет.

-През 2008 г, вие издадохте една уникална книга “Волжка България и Европа”, която беше разграбена само за няколко месеца! Смятам, че това е най-издържана книга за Волжка България написана през последните двайсет години в България. И не съм единствената в тази оценка!

-От излизането на предишната ми книга “Величието на Волжка България” до “Волжка България и Европа” минаха пет годинии. През това време процесът на взаимно опознаване на двата български клона – волжките и дунавските българи се ускори и задълбочи. Появиха се много нови филми и книги за Волжка България, организират се научни експедиции, редица учени, включително с моя милост, водим голяма работа в тази област. И все пак се появиха нови въпроси, защото се усеща все по-голям обществен интерес към българите на Волга. Що се касае до темата “Волжка България и Европа”, която е извънредно голяма, сега започва да се разработва в науката, защото се появиха нови археологически артефакти и нови писмени източници, потвърждаващи тази стара и взаимно изгодна връзка. Мисля, че широко образованата Европа с разбиране ще възприеме приноса на волжките българи(булгари) в културата й, но с голяма мъка би приела такъв принос от страна на татарите, или в най-добрия случай от булгаро-татарите,обитатели на средновековна Тартария.

-Трябва да си признаем, че на европейците името Волжка Българи звучи почти непознато!

-Съгласна съм! Още по-малко е известна историческата роля на тази държава в оцеляването на европейската цивилизация по време на страшното монголско нашествие в Европа през 13 век. В същото време наприемер, мнозина знаят, за поражението на обединената руска и куманска (положецка) войска на река Калка близо до Азовско море през 1223 г., от монголите. Този факт е включен в много учебници по история, но същите учебници премълчават съдбата на монголите след тази битка, когато те понасят тежко поражение от волжките българи край Самарска лъка. За Волжка България трябва да се знае, че е била икономически стабилна и могъща държава известна като “страната на градовете”, с развита търговия, собствена държавна религия и многоетнически състав, управляван от булгарските емири(царе) вероятно от рода Дуло и от рода родствен на Арсакидите.

-Можем ли в едно интервю да разкажем цялата истина за трагичната история на Волжка България?

-Особено когато на 26 май 1920 г. на територията на Волжка България болшевишкото ръководство създава Република Татарстан с цел да бъдат заличени волжките българи от списъка на народите в болшевишка Русия! Сталиновото ръководство забранява Българската община и изпраща най-изявените волжки българи в ГУЛАГ а някои даже и растрелва. В периода 1920-1940 г. руските чекисти и военните власти унищожават над 50 хиляди активисти на забранената Община на волжките българи. И въпреки всичко, голяма част от тези корави българи не спират да се борят за своите права да се нарекат българи а не “татари”.

-И за край да ви поздравя за званието академик на Булгарската Духовна академия в град Казан!

Благодаря! Това за мен е голямо признание за досегашната ми дейност в областта на българознанието и историята. На 9 май 2009 г. Историческият клуб “Булгар ал-Джадид” /Новият Булгар/ при Националния исторически музей в град Казан с ръководител Фархат Нурутдин, обявиха книгата “Волжка България и Европа” за най-добрата книга за волжките българи през 2008 г. присъждайки ми титлата академик от името на Булгарската Духовна Академия.  http://www.bgarmy.eu/?action=news&id=10989

[BulgarianBlood]

Хм, от интервюто с Яруллина мога да си направя изводи, че българите винаги сме били част от някакъв буфер, отърваващ Европа от недружелюбни народи - монголци за волжките българи и турци за дунавските българи.

[omerzen]

Няма две Българии. България е една! Който се счита да е българин , да се счита. Който не иска , не е българин. Негова си работа.

[Death angel]

Доц. Татяна Яруллина: Разбрах ролята на българите в еволюционния път на човечеството

Татяна Яруллина е човек с богата биографи ... ...
... ...
... ...

Всичко това добре ама знаеш ли, че точно тя твърди, че волжките българи са с тракийски произход ?


Редактирано от администратор: Премахната реплика към вече изтрит постинг.