Мадарският конник

[Nordwave]

Мадарският конник

Само на 15 километра източно от Шумен, по посока на морската ни столица - Варна, се намира нещо, което не може да бъде подминато както от българите, така и от чужденците. Могъщата гръд на Мадарското плато грабва погледа отдалеч. Дали обаче само мащабите на скалния венец привличат вниманието или има и нещо друго, онова, което преди хилядолетия е примамвало древните хора.

Едва ли е случайно това, че неизвестният Кан е разпоредил точно в тези канари да бъде изсечен прочутият Мадарски конник. Каменният ездач одухотворил скалата и днес без него тя не би била същата. Мнозина търсят в скалния барелеф сходства с образци от други култури, но Конникът си остава паметник без аналог в целия свят. Той е изсечен в естествена големина на височина 25 метра над земята. Позата на ездача и ходът на коня внушават триумфалност и величие. В копитата на животното лежи лъв, прободен от копието на Конника. Посланието на скалната композиция достига до нас като ехо през вековете: "Могъщ е българският владетел!".

Мадарският конник винаги е бил обвеян с мистика - още от времето, когато в подножието му прабългарите принасяли жертвени животни на олтара в капището. Скалният релеф е открит за науката в края на миналия век. Първоначално учените го свързвали с образа на Тракийския конник - Херос. Едва по-късно датировката на паметника го отнася към прабългарската епоха. Местните жители пък от векове считали, че релефът изобразява покровителя на войните и на земеделците - Свети Георги Победоносец. Интересно е това, че при първоначалните изследвания надписите около каменния ездач не били открити. Това става години по-късно, по време на чествания по повод годишнина от обявяването на Мадара за историко-археологически резерват. Вечерта, на тържественото събрание, силни прожектори осветили Конника отдолу. Сякаш с магия около тялото на коня и над главата на ездача се появили сенките на древни писмена - надписите, които алпинистите облизо не забелязали. Най-ранният от тези текстове е вероятно от времето на хан Тервел, но изследователите избягват точната датировка на паметника и свързването му с името на конкретен български владетел. Може би това не е и нужно. Така Мадарският конник остава повече символ, отколкото исторически обект.

Тук преди хилядолетия се заселил праисторическият човек. Свидетелство за това са намерените в Малката пещера кремъчни оръжия и оръдия на труда.

По-късно под огромния свод на Голямата пещера дълги векове съществува древно тракийско светилище на трите нимфи - покровителки на водата, горите и природата. Светилището само по себе си е истински феномен. Мащабите на огромния скален навес не дават на фотографските обективи никакъв шанс да уловят страховитата грандиозност на пещерата. При силен дъжд, по издълбани в скалите улеи от каменната козирка, се излива истински водопад. Заради великолепната си акустика днес Голямата пещера се използва като естествена концертна зала. През цялото лято атракция за туристите е 70-годишният дядо Николай Генов, който се превръща в повелител на ехото със соловите си изпълнения на кавал и гайда.

Вероятно в култа към трите нимфи важно място е заемала водата, която сълзи от свода така, сякаш обвитата в бръшлян скала плаче. Днес лечебните свойства на бистрата течност, в които народът от векове вярва, са потвърдени и от науката. Доказано е, че тази вода пречиства организма и влияе благотворно на зрението.

В дъното на пещерата лежи голям камък с правилна четвъртита форма. Върху горната му стена са издълбани три кръста - един голям в средата и по един по-малък в два срещуположни ъгъла. Не само хората с особена чувствителност, а и почти всеки от туристите може да усети с ръка топлината, която излъчват кръстовете. Достатъчно е само минута да подържиш дланта си над камъка и енергията на тялото ти се обновява и пречиства. Доказано е, че кръстовете са предхристиянски. В този смисъл те бележат четирите посоки на света, като символ на единството и хармонията във вселената - това, което изповядва и култът към трите нимфи-пазителки.

Ето защо за Мадара не може да се говори само и единствено като за туристически обект. Резерватът е нещо много повече и всеки, който го е посетил веднъж, осъзнава това. Осъзнава, че се е докоснал до късче българска вечност.

[Amenhotep]

Ето малко инфо за надписите:

...Според него, надписите произхождат от три различни епохи, като показват имената на споменатите в тях действащи лица. Горните и най-старите от тях са от времето на Тервел, чието име се чете се чете безспорно на две места. Долният – под конника, е от времето на Кормесий – чието име се чете също ясно на две места. На дясно от този надпис, пак под конника, се намира трети надпис, принадлежащ на по-късна епоха – от името на Омуртаг.
Спорет В. Бешевлиев в надписа се чете:

„ …………………………………………………………………..
… при българите ….
Дойде, на носо –
Отрязания импера –
тор не повярваха
Моите чичовци в
Солун и отидоха
В Кисинските (селища)
- … негов един …
чрез договор Тервел архонтът
на императора даде …
… 5 хиляди …
….. (императо)
рът с мене добре победил”
   Този надпис се свързва със събитията от края на 7 в.
През 695 г. Византийският император Юстинян II  е бил свалин от престола и носът му е бил отрязан. Поради това е получил прозвището Риномет. След свалянето на Юстинян новият император Леонтий го заточва в Херсон, но Юстинян успява да избяга при хазарите. Но новият император Тиберий II поискал от хазарите да го върнат в Константинопол. Тогава Юстинян поискал помощ от българския владетел Тервел. С помощта на Тервел Юстинян превзел Константинопол и приел Тервел с почести и го възнаградил щедро.
Под израза „моите чичовци” се отбелязва Кубер, брат на Аспарух, който се заселил недалеч от Солун след разгрома от Аварския хаганат.
   Вторият надпис е силно повреден но все пак се разчитат следните думи:
„ … жълтици … той даде … жълтици
архонтът … войници … архонтът
… гърците … каквото ти давах, всяка го –
дина ще давам понеже ми
помогна  … всяка година ще даваме и … ар –
хонта … императорът ...
и Крумесис архонта покани … архонтът …
като рапредели жълти –
ците … започнаха … това езеро …
направи … архонт …
развалиха договорите … война … мир?
тогава … име …..”
   
   Според В. Бешевлиев, надписът е от по-късно време.
Споменатата помощ от българите за византийците, вероятно е тази която оказват при обсадата на Константинопол от арабите (717 г.). По това време Кормесий е бил капхан и съуправител на Тервел и вероятно е предвождал българските войски срещу арабите
Третият, последен надпис също е силно повреден. Запазени са следните думи:
„… беше отхранен (угостен) … развалиха и от бога Омуртаг архонт … изпрати … помогна ми …”
Надписът се свързва с помощта, която Омуртаг дава на император Михаил ІІ срещу въстанието на Тома Славянина през 822 – 823 година.       
     Става ясно че надписите датират от различно време и разказват за събития от царуването на различни владетели. Първият е издълбан след 705 г. и вероятно е поръчан от хан Тервел. Вторият датира от около 750 г., времето когато Кормесий е станал самостоятелен владетел, а третият – от времето на Омуртаг.
В ранните изследвания, където погрешно се е тълкувало името Крумесий като Крум, се е считало, че релефът  е представлявал паметник на Крум, издигнат по негово време или от хан Омуртаг в памет на Крум. Сега повечето учени смятат, че релефното изображение и първият надпис са направени по едно и също време, някъде около 705 г. Но въпреки това остава доза съмнение, че първоначално паметникът е създаден без надписите, които започват да се поставят след неговото изработване.

[Борисъ]

Астрологическата символика на Мадарския конник

В опита си да разгадаят древните археологически паметници учените по света стигат до извода, че те са в пълна хармония и съответствие със съзвездията и с планетите. Мегалитните съоръжения в Стоунхендж представляват прецизни астрономически обсерватории, eгипетските пирамиди са построени така, че да отговарят на звездите от съзвездието Орион, т.е ключът към загадките на Земята се намира на небето.

За съжаление, в официалната българска наука никой не поглежда към небето, към звездите, а уникални по своя характер паметници са обявявани за ловни сцени. Такъв е случаят с релефа на Мадарския конник. Официалните версии са две:

   1.       Изображението представлява ловна сцена, в която българският владетел убива с копието си лъв и е следван от вярното си куче.

   2.      Във втората версия е потърсена някаква символика и конникът е свързан с хан Тервел, който побеждава византийците, изобразени символично от лъва, а кучето е просто куче.

Неоснователността и на двете версии е видна от факта, че лъвът е с вдигната опашка, следователно не е убит от „копието”, копието е в кавички, защото, първо, е много късо и, второ – завършва с полумесец, което е изключително нехарактерно за едно копие.

Какво всъщност изобразява релефът край Мадара?

Моментът на създаването на първата българска държава в Европа от кан Авитохол през месец април 165 г. Тази точна дата е дадена в Именника на българските канове, съставен през 765 г. по повод 600-годишнината от основаването на България. (вж. Петър Добрев – Царственик на българското достолепие, 1998 г.) В Именника тази дата е посочена като ДИЛОМ ТВИРЕМ, т.е. годината на Змията, месец четвърти.

Календарът на древните българи е базиран на 12-годишния цикъл на планетата Юпитер. Имената на съзвездията в древнобългарския календар са както следва: Мишка (Водолей), Вол (Риби), Барс (Овен), Заек (Телец), Дракон (Близнаци), Змия (Рак), Кон (Лъв), Овца (Дева), Маймуна (Везни), Петел (Скорпион), Куче (Стрелец), Свиня (Козирог). Календарът започва с Мишка (Водолей), защото е възникнал 2-3000 години преди Христа, когато най-късият ден, избран за начало на новата година - 22 декември, е бил в съзвездието Водолей. Поради прецесията на земната ос на всеки 2160 г. има отместване на началото на годината с по един зодиакален знак и през 165 г. първият месец от новата година е започвал в съзвездието Свиня (Козирог ). В този случай четвъртия месец носи името Барс (Овен) .

Нека да обърнем поглед отново към релефа на Мадарския конник, представляващ двойно кодирано хороскопно изображение на момента на основаването на българската държава.

Първи план на тълкуване на символиката на релефа

В един хороскоп главната фигура е Слънцето. Върху релефа тя е изобразена от конника, който не е въоръжен с копие и стрели, както се предполага, а държи в лявата си ръка пастирска гега, положена върху рамото му. Фигурата олицетворява Слънцето, небесния пастир. А „копието” всъщност е жезъл, който символизира положението на Слънцето в съзвездието Барс (Овен) - фиг.1. При по-внимателно вглеждане в животното под конника ще видим, че то ни най-малко не прилича на лъв, както се твърди. Лъвът има характерна грива и е значително по-едър. Изобразеното животно е тигър или барс - името, с което древните българи са наричали това животно.

В предните си лапи Барсът държи змия, чието изображение е силно ерозирало, но все пак различимо. Тя е символ на годината на Змията – 165 г., когато е основана българската държава.

Кучето, което следва конника, е планетата Венера, която в този момент е могла да бъде наблюдавана много ясно след залеза на Слънцето като Вечерница. (фиг.1).

 

Втори план на тълкуване на символиката на релефа

На 08.04.165 г. на небето се наблюдава още едно събитие, астрологически много по-значимо от позицията на Слънцето в съзвездието Барс (Овен) – това е съвпадът на могъщия Юпитер с войнствения Марс (фиг. 1). Докато Слънцето е небесният пастир през деня, то Юпитер е небесният пастир през нощта. Той е и планетата, която е била на особена почит у древните българи, самият календар е съобразен с неговия 12-годишен цикъл. В астрологията Юпитер се нарича Големият добротворец, носител е на слава, щастие и успех. На релефа той е изобразен като ездача на коня. Самият кон е съзвездието Кон (Лъв), в което Юпитер се намира.

Барсът в краката на коня е планетата Марс, която е управител на съзвездието Барс (Овен), и затова е изобразена със същия символ. Кучето в този план на тълкуване много точно изобразява позицията на Луната, която в този момент се намира на същото разстояние от съвпада на Марс и Юпитер, на което се намира Венера от Слънцето (фиг.1). Змията отново символизира годината на събитието – 165г. сл.Хр.

Заключение

Първата българска държава е била създадена в подножието на Кавказ от кан Авитохол след преселението на българите от районите на Памир и Хиндокуш през 165 г. Подобно скално изображение на конник съществува в Кавказ. Идвайки на територията на днешна България, нашите прадеди увековечават това събитие чрез релефната композиция край Мадара, за да подчертаят древността и приемствеността на българската държавност, а също и да покажат благословението, дадено от звездите в лицето на могъщия съвпад на Юпитер и Марс в знака на Коня (Лъва), подкрепен от лъчите на Регул (звездата на царете), която в този момент е само на 5 градуса отстояние по еклиптиката от двете планети. Подобно разположение на звездите и планетите може да се повтори едва след 26 000 години! Колко малко знаем за звездната мъдрост и богатата духовна и астрологична култура на древните българи! Мадарският конник е единственият по рода си мащабен скален релеф в Европа, а уникалната звездна кодировка към момента на основаването на българската държава го прави уникален в света.

https://www.astrohoroscope.info/discovery.htm

[Nordwave]

Скалата, на която е барелефът, е варовикова и се руши от киселинните дъждове

Започва национална кампания за реставрирането на Мадарския конник. Решението беше взето на заседание на Националната асоциация на действащите председатели на Общински съвети.


Председателят на организацията Борислав Гуцанов беше категоричен, че местните парламенти трябва да бъдат инициативни и да постигнат концептуално обединение в името на национални приоритети, какъвто е запазването на Мадарския конник.
Паметникът беше избран за глобален символ на България преди броени дни. Върху Мадарския конник има вертикална пукнатина, причинена от земетресение в началото на 20 век. По-голяма заплаха за него обаче са киселинните дъждове, защото разяждат варовиковата скала, на която е барелефът.

Белгийски екип е предложил паметникът да бъде съхранен чрез т.нар. биозащита - нанасяне на тънък филм върху съответния обект, който го "консервира".

През септември 2007 г. екип от български, френски и германски учени предложи метод за премахването на лишеите върху Мадарския конник, които също допринасят за неговото разрушаване.

Той представлява комбинация от биооксидни продукти за почистване на скалата и бактерии за биоминерализация и дава възможност за естествено укрепване на скалната повърхност. Учените тестваха метода върху опитен участък от скалите до Мадарския конник, при което бяха умъртвени три четвърти от лишеите.

Реставрирането на барелефа е част от по-голяма идея Мадара да се превърне в обособен парк-комплекс. За целта ще е необходима голяма сума пари, които ще се набират по сметка на Националното сдружение на общините. Мадарският конник е единственият скален релеф в Европа от ранното Средновековие. Той е включен в списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО през 1979 г. и в стоте национални туристически обекта на Българския туристически съюз.

Паметникът е част от международен проект на Европейския съюз за съхранение и опазване на паметниците на културата заедно с известна пещера във Франция и средновековен замък в Англия.

Барелефът изобразява конник в естествен ръст, хвърлил копие върху повален в краката на коня му лъв. Зад коня тича куче. Около фигурата са издълбани надписи на гръцки език със сведения за българската история.

Мадарският конник символизира могъществото на българската държава от ханския й период.

http://www.vesti.bg/novini/skalata-na-koiato-e-barelefyt-e-varovikova-i-se-rushi-ot-kiselinnite-dyzhdove-1214375


Редактирано от модератор: Премахване на невалиден линк.

[Болгардингезе]

Жалкото ,че е издържал 13 века и сега се руши от немърливост.

[Hatshepsut]

Представям още две различни гледни точки за Мадарския конник.
Първата е на Стефан Симеонов и застъпва гледната точка, че конникът е с тракийски произход и следва иконографията на Тракийския Конник (Херос).
Втората е на археолога Милен Николов, който е привърженик на версията за прабългарския произход на конника.

Релефът над Мадара – последният скален храм

Автор: Стефан Симеонов

Мадарският конник е един от символите на нашата страна. Той е изсечен в скалата на 23 м от основата й и представлява единна композиция с център конник, бягащо куче, лъв и три групи надписи. Той е обърнат надясно, позата му е тържествена и промушва с копие лежащия в краката на коня лъв. Счита се за изображение на български владетел от първото българско царсто – Крум, Тервел или Омуртаг, обвързан е с името на Тангра и е в синхрон с далекоизточните традиции на българите.

Мадарската голяма пещера е тракийско светилище. В него са намерени оброчни плочки, както и прочутият зодиакален календар. Малката пещера в съседство е люлка на още по-древна цивилизация.

Мадарският конник не е единствен по рода си в страната. Тракийските конници – хероси – са миниатюрните му копия. По стари данни има 7000 обработени и класифицирани негови каменни образи. В северозападна България е документиран някога и друг скален „мадарски конник”, който обаче сега е унищожен. Всичките тези хиляди изоражения са датирани около периода I-III в. Това означава, че тогава ги е имало в почти всяка къща, храм или гроб.

Тракийската връзка

Изображението на тракийския херос има вторична перспектива. Образът най-често започва от долу ляво и върви нагоре дясно по изображението. Вляво долу са струпани спътници, центърът е силно зает, а горната дясна част е допълнена предимно от главата и вдигнатия крак на коня. Ще споменем, че има и други варианти, но те по-скоро допълват тази картина. Например конникът отива към жертвеник, което ни навежда на мисълта, че убитият звяр символизира жертва. Имаме ясен предцърковен „канон”.

Фауната също говори в полза на тракийската хипотеза за произхода на конника. В множество тракийски гробове са намирани кости от кучета и коне. Най-сериозната улика от фауната обаче е лъвът. Средноазиатски народ, появил се след новата ера, няма как да познава лъва. Памет за лъва биха имали само траките – самият Херодот пише за лъвове в Тракия, нападнали обоза на Ксеркс около 480 г. пр.н.е. А нека не забравяме, че никоя държава не ползва чужди и непознати символи.

Отговорът на въпроса кой всъщност е тракийският конник, можем да търсим в предназначението му. От една страна „питомците му” и зверовете, които го следват конника, го определят като господар на животните. От друга, оброчните плочки ни навежда на мисълта за хтонично божество. А и самите погребения понякога имитират божеството – човекът бива погребан с кучето и коня и животни, принесени в жертва – почти като на релефа. Очевидно идеята е, че мъртвият се превръща в божеството.

В древните вярвания богинята – майка и богът на подземното царство са мъжката и женската страна на едно и също нещо: богът, който отнема живота и който го дарява. В тази връзка може да се търси паралел между Хероя и египетското божество Херу (Хор). Съществуват доста общи черти – и Хор е сложно божество: и хтонично – води мъртвите при родителите си, и соларно – дарява живот. Освен това и двете наименования са пречупени през гръцки, а в оригинал истинското име – Херу, е много близко до Херос. Херу е и воин, и хипостаза на царя, Херу се изобразява да поразява с копието си животни, символизиращи злият Сет.

Конникът - беглец

Дори и ако много от находките на конника да са датирани грешно, все пак времето на появата и апогеят му е началото на хилядолетието, когато и другите изображение намаляват. От тези времена нямаме много Сабазии, Бендиди и прочие. Сякаш имаме само конник, конник и конник. Това е времето на тракийската зависимост и многото тракийски бунтове, още в началото на които лежи известният случай с бесите и отнетото им от Рим в полза на одрисите светилище. Твърде вероятно е допускането, че Рим е бил най-малкото подозрителен към тракийските култове, пораждащи му проблеми, и че придвижването на хората едва ли е ставало свободно, както преди. При натиск срещу религията си и невъзможност да я упражняват, хората имат две възможности: или да се разделят с нея, или да я упражняват скрито.

Смело можем да предположим, че точно това представлява конникът. Малък храм в почти всеки дом. Безименен и неразпознаваем като божество, с често щрихови черти, който може да мине пред непосветените за „портрет” на домакина или негова героизация като ловец. Може да бъде дори положен в храм на други божества и скрито, под маската на чужд култ, да се съхранява старата традиция. И вероятно точно това е правено, което не означава, че е част от другия култ.

А когато държавата набира сила и старите порядки се завръщат, големи образи на станалия вече национален символ започват да красят скалите.

Завърнало се е оригиналното вярване. Българите са си пак в дома, със старите богове. Това е второто раждане на конника. Мадарският конник. Макар и мигове преди гибелта си, той отново става първата икона и последния скален храм от старото време.

Големите барелефи в скалите предшестват идването на последния час на конника. Християнството, което вече набира сили, успява да се загнезди сред населението и да стане единствена религия. След идването й вече не се отдава почит на конника по стария начин.

Но преживял веднъж спасение, той го преживява и втори път, прикривайки се този път в новата религия. Конникът оживява в християнски светец – мъченикът св. Георги Победоносец, живял през II-III век. Каноните на иконата почти напълно заимстват каноните на конника, като отпадат само помощните зверове. Старият култ, макар и видоизменен, оцелява през вековете.

http://www.desant.net/show-news/21751/

[Hatshepsut]

Мадарският конник

Автор: Милен Николов, археолог

Мадарският конник е единствения в Европа средновековен скален релеф. Провеждани са редица експедиции за този величествен паметник и резултатът от тях е един единствен – Мадарският конник е паметник на българското изкуство от езическият период на Първото Българско царство.

Природната среда, в която е включен той е неповторима. Тук западният край на Мадарското плато завършва със високи до 120 м. отвесни скали, които под влияние на природните процеси са набраздени и заоблени по един величествен начин. Обикновено се приема, че именно тази огромна скална стена стои в основата на обяснението на името Мадара. То се сближава с гръцкото „мадарос” – „гол, плешив”; или „мадарас” – буквално „голям камък”. Ако имаме предвид извора под Голямата пещера, е възможно името да произлиза от гръцката дума „мадао” – тека. Отдавна има и друго предположение – че Мадара е дала своето име на Матор планина – Котленския, Върбишкия и Карнобатския балкан, като МАДАРА преминава в МАТОР/МАТЕР, т. е. „майка”. При всички положения обаче името Мадара е свързано с природния феномен – съчетанието на високата скална стена с пещери и извор, която е само на 10 км. от Големия дворец в Плиска, който между впрочем е в пряка видимост с платото и терасата под него. Животът на Мадара датира от твърде стари епохи. До извора е имало селище от енеолитната епоха (V-ІV хил. пр. Хр.), а по-късно там се появява тракийско светилище от ІІ – ІV в. Именно от него произхождат редица оброчни плочки на Тракийският конни, на Трите нимфи и на Херакъл. По-старо тракийско ямно светилище е имало на мястото на езическият български храм. През ІІ-ІV в. подножието на скалите е имало стопанско имение – вила, а през V-VІ в.около извора е съществувало селище, вероятно подградие на голямата византийска крепост на платото. Документирано е прекъсване на живота в началото на VІІ в.

Вероятно през VІІІ или началото на ІХ в. на най-просторната площадка под скалната стена – Даул таш, е изграден

български езически храм.

По начин н градеж той не се различава от монументалните градежи в Плиска. Представлява два вписани един в друг четириъгълника с размери н външния 23.60 х 16.60 м., а на вътрешния 20.80 х 11.50 м. Подобни езически храмове са разкрити в Крумовият дворец в Плиска и в Преслав от езическият му период. Счита се, че тези в тези храмове се е изповядвал особен култ към огъня, съгласно старите персийски вярвания. През втората половина на ІХ в. над храма е изградена християнска църква.

На 300 м. северно от Мадарският конник и на около 200 м. от храма под Даул таш са разкрити четири постройки. Без съмнение те са изградени в края на VІІІ и началото на ІХ в. и представляват три храма с отделна жилищна постройка. Храмовете са с особена планировка, като в някои случаи естествени скали са включени в помещенията. Над тях величествено се извисява Мадарският скален релеф. Той е изсечен върху отвесната скала, заедно с няколко надписа. Представени са конник, убиващ лъв, следван от куче. Конят е в церемониална поза, подчертана от неестествено вдигнатия преден ляв крак. Тялото му е в профил, но главата му е почти изцяло обърната към наблюдателя. Конникът държи с лявата ръка юздите, а с дясната е хвърлил копие, забито в гърба на лъва. Десният крак на ездача е с обувка във стреме. Косата му е дълга, буйна, а издатината на гърба му се тълкува като лък.

Надписите около релефа са на гръцки език. Въпреки че са доста зле запазени, в тях много ясно се четат имената на българските ханове Тервел, Крум и Омуртаг. Жлебовете на буквите са били запълнени с червена мазилка. Със същата мазилка са омазани и краищата на фигурите на конника, коня, кучето и лъва. По този начин релефът и надписите са се откроявали от скалата и са се виждали от значително разстояние.

Има дискусия относно изображението на конника. Според някои учени това е един от хановете, споменати в надписите, или дори хан Аспарух. Според други тук е изобразено тюркското върховно божество Тангра, ламаистко божество или контаминация на Тангра с български хан. Според покойният проф. Рашо Рашев конникът е обобщен образ на героизиран български владетел. Според него надписите около конника носят епически характер, те са триумфални като самата изобразена сцена. Именно началото на ІХ в. е такъв знаменит период от българската история, през който може да бъде изобразена визуално идеята за победоносната ханска власт. Това е действително героичен период в Българската история, през който България се простира до Странджа и долното течение на р. Тунджа на юг, а на запад до р. Тиса; спечелени са всички битки с могъщата Византийска империя и дори един византийски император е позорно убит от великия хан Крум.

При всички случаи обаче сцената, представена на релефа, е от източен произход. Представен е

триумфът на ханската власт

чрез сюжета „царски лов”, който има своите корени в далечното минало, но е особено характерен за сасанидското изкуство на Персия. Известни са многобройни подобни скални релефи от Северен Иран до Афганистан. Също така има и много луксозни метални сасанидски съдове с подобни сюжети, датирани от V-VІІ в. Известно, че подобни мотиви са били на мода във Византия доста дълго време. Много е възможно именно през Византия този сасанидски образ да е зает от българите, още повече, че те като конен народ имат особено отношение към героя – конник. Нека да споменем, че рисунките-графити от каменните блокове в Плиска и Преслав много често изобразяват конници.

Ще споменем и една дискусия, която епизодично се появява и тя е свързана с настояването за тракийския или римския характер на Мадарският конник. Посочени са твърде много повърхностни наблюдения относно „близостта” на Мадарският сюжет с оброчните плочки на Тракийският конник. Подобни тези са недоказуеми по ред причини. Само ще споменем, че разликата между монументален скален релеф и оброчна плочка са огромни. Още повече, че на тракийските оброчни плочки лъвът не е убиван, а напротив – той е помощник на ловеца. Темата е твърде обширна, поради простата причина, че изисква прекалено място за изброяване на аргументи против подобна теза. Многобройни са доказателствата за ранносредновековния български характер на релефа, но тук ще споменем само едно такова, което пряко свидетелства за това. На Мадарският скален релеф конникът е изобразен с крак в стреме, а азбучна истина е, че стремената са познати на Балканите именно от конните народи от Великото преселение на народите – хуни, авари, прабългари.

Мадарският конник е световна културна ценност, приет от ЮНЕСКО като такава преди повече от 30 години. Обявен е след специална анкета за глобален символ на България през 2008 г. Има предложение именно той да бъде изобразен на първата евромонета.

Това е накратко Мадара – култовият център на България от езическия период.

http://www.desant.net/show-news/21733/

[D3BEP]

На Милен преписите изобщо не му заслужават доверие, и не знам защо е необходимо да се титулова археолог човек, който просто преписва чужди тези, без дори да внася собствени разсъждения в тях, камо ли археология.

Факти около конника:
- стилът и всичко в образа, аккто съм описал в подробните анализи, част от които е публикувал колегата по-горе , отговаря на тракийския конник. Символиката, образите, позицията, движението - всичко.
- голямата пещера под него са я курдисали "пещера на нимфите". Защото първата находка, доколкото знам, била монета с нимфа. Лошото обаче е че не се свършва с първата находка, а има още десетки, като голяма част от находките, са плочки на тракийският конник. По настоящем шуменския музей е пълен с находки на плочки на тракийския конник, по-пълен дори отколкото с ментета на омуртагови колони, но по тоя върпос се мълчи, сакън да не оцапа някой официалната версия че е на Крум брат му, която Милен преписал;
- има и други находки от тракийско време. Сред тя хизпъкват находките на селище на платото и .. две тракийски гробници, които обаче са зарязани недостъпни, макар че са достъпни пеш - не са разкопани. Предполагам, че ще смутят туристическият поток на шуменското плато.
- има съмнения, че надписите са в голяма степен фабрикувани, а недостоверността на прочита на Геза Фехер е извън съмнение. Във всеки случай която и версия да се приеме, нито един от надписите не гласи, че някой владетел е направил образа, и никой надпис изобщо не се свързва със строителство на мястото. Това са просто паметни надписи на различни владетели.
- лицето Милен изобщо не успявам да разбера, след като сам твърди, че паметникът бил шпаклован с червена охра (тракийски обичай, ама не е най-важното), та как точно си представя, че под шпакловката са се виждали изрязаните "с ножка" надписи?

Изобщо не мога да разбера, при условие че алтернативите на тоя конник в световен план вече може би са милион и всичките се свързват именно с траките, съвпадат в някои случаи и по време с твърденията за датировка на конника (които лесно може да са неверни, защото почиват на най-стария надпис като дата на изработка, а той изобщо не споменава конник), та как при това положение имаме изобщо очи да плюем очевидното даже за учените извън България? С лека ръка, просто ей така...
Очевидно родната историческа мафия продължава да е твърде силна...

[Hatshepsut]

Мадарският конник – хипотези за историята на средновековния барелеф

Mадарският конник представлява изсечен в скалата, на 23 метра от основата й, барелеф с размери 3,1 метра ширина и 2,6 метра височина. Намира се до село Мадара на 20-ина км от град Шумен. Този забележителен паметник се състои от три фигури –  конник, куче и лъв. Централната фигура – конникът, е представена в реален размер и е разположена най-високо. Той е облечен в дреха до колене, стои върху седло с високо облегало и десният (видимият) му крак е пъхнат в стреме. Под предните крака на коня се намира легнал лъв, а зад коня е изобразено тичащо куче, устремено към лъва.

Поради ерозията на скалата и лошото състояние на фигурите, останалите елементи от композицията са спорни и нееднозначни. Например, съществуват три предположения за предмета, който конникът държи в лявата си ръка: кана с вино, ловджийски рог или поводите на коня. По отношение на дясната ръка някои приемат, че с нея конникът хвърля копие срещу поваления лъв, а други считат, че държи юздата на коня. Изказани са мнения, че ездачът е с наметало или с калъф за стрели. Повечето изследователи смятат, че лъвът е прободен от копието, но има и такива, които твърдят, че то не се забива в него. Някои учени дори откриват още фигури в композицията като орел и змия.,

В скалата около нея са изсечени три надписа на гръцки език, отнасящи се до събития от българската история от началото на VIII до първата половина на IX век. Най-старият надпис е от управлението на кан Тервел и разказва за помощта, която владетелят оказва на византийския император Юстиниан II Носоотрязания при връщането му на престола в Константинопол. Споменават се и чичовците на кана, обитаващи областта около Солун. Ето какво гласи самият надпис: “…при българите …при Тервел дойде. На носоотрязания император не повярваха моите чичовци в Солунско и отидоха в Кисинските (селища)…негов едих …чрез договор Тервел архонтът на императора даде…5 хиляди…(императо-)рът заедно с мене победи добре.…“

Датировката на паметника, както и самоличността на конника все още са спорни. В подножието му са открити пещера с артефакти от тракийската епоха, българско езическо светилище с каменен надпис за бог Тангра, както и малка църква. Тези факти ясно показват, че мястото около паметника представлява стар култов център, използван през различни епохи от представители на различни религиозни вярвания, което прави датирането на паметника още по-сложно. Въз основа на стиловия анализ, на надписите около изображенията и петрологичните данни на релефа се правят интересни заключения.

Някои учени свързват барелефа с тракийската култура и смятат, че на него е изобразен тракийският конник, особено популярен сред местното население през Античността. Позовавайки се на стареенето на камъка, други изследователи предполагат, че лъвът в релефа е изсечен по-рано от кучето, а конят е преправян във времето. Според тях композицията е променена при управлението на Тервел, превърната е в ловна сцена и след това са добавени надписите и ловното куче, което е типично за такъв сюжет. Съществуват дори мнения, че конникът изобразява персийския владетел Дарий или древноиранския бог Митра.

Най-популярната хипотеза обаче е тази за българския произход на скалния барелеф. Опирайки се на стилистични характеристики и на информацията от надписите, повечето учени са убедени, че край Мадара е увековечен някой от българските канове – Тервел, Крум или Омуртаг. Част от тях намират сходства с тюркски художествени традиции и сюжетни линии, други пък се аргументират с приликите на подобни изображения, характерни за персийското изкуство. Техни колеги, подкрепящи теорията за българския произход на паметника предполагат, че ездачът може да не е конкретен кан, а събирателен образ на българския триумфиращ владетел или да е героят конник от митологията на степните народи или дори бог Тангра.

Засега най-много привърженици намира становището, че конникът представя кан Тервел или обобщен образ на плисковските владетели. В този ред на мисли той се възприема като символ на българската държавна мощ и демонстрация на самочувствието на нейните владетели от езическия период.

Този забележителен скален релеф от Ранното средновековие е единствен по рода си в Европа. През 1979 година влиза в списъка на ЮНЕСКО за световното културно наследство, а три десетилетия по-късно е обявен за глобален български символ от проведената национална анкета.

https://bulgarianhistory.org/madarski-konnik-hipotezi-istoria/