Интеграцията е най-големият проблем на бесарабските българи в България

[Теодор]

Светлана Филипова: Интеграцията е най-големият проблем на бесарабските българи в страната

За проблемите, с които се сблъскват бесарабските българи, когато се преселят в България - Агенция „Фокус” разговаря с Светлана Филипова – председател на фондация „Бесарабски българи”.

Фокус: Колко са бесарабските българчета, които учат в България и какви проблеми срещат те и техните родители, когато тръгнат в българско училище?
Светлана Филипова:Проблеми с влизането на децата в училище досега не сме имали. Директорите на училищата и детските градини се отнасят много добре към нас. Естествено ние не сме нахални и минаваме през цялата процедура, която е необходима. Но статистика не мога да ви кажа. Ние тепърва, след като направим сайта на фондацията, вече ще започнем да опитваме да правим тази статистика, но не всички се обръщат към такива организации, за да бъдат регистрирани.
Фокус: Бесарабските българчета срещат ли проблем с езика по време на учебните занятия?
Светлана Филипова:Не бих казала, защото в България много хора знаят руски. Бързо свикват с езика, особено тези, които са от селата и говорят на диалект по различни области. Тези, които са от големите градове, като мен самата, аз бързо научих езика, не съм ходила на курсове.
Фокус: От какво имат нужда бесарабските българи, когато се завърнат в прародината си?
Светлана Филипова:Страхотно би било да имаме някакъв интеграционен център, който да включва информация за къщи, които се дават под наем от собственици, за села, в които кметовете искат да им пристигнат няколко семейства – земеделци, животновъди и т.н. Този център да има връзка с всички структури и да помага, да направлява какви документи трябва да се подадат, как да се намери жилище под наем и работа естествено. Разговаряхме с кмета на район „Младост” Петко Дюлгеров, който е домакин на предстоящия Първи събор на бесарабските българи. Той каза, че след събора ще поеме цялата инициатива, ще разговаряме с центрове за безработни на различни места. Министърът за българите в чужбина Божидар Димитров също страшно много прегърна идеята и каза, че след събора ще се мисли за проект за създаването на интеграционен център. Но бесарабските българи като дойдат, имат нужда от всичко, от първа помощ – дрехи, одеала, възглавници. Хората, когато идват оттам, не носят такива работи, тоест им предстои всичко да купят. Ние се занимавахме с осигуряването на тези неща от първа необходимост преди, но нямаме склад, налагаше се да обикаляме с коли. Но в бъдеще бихме искали да сключим договор с Български червен кръст и те да помагат с тези неща – за осигуряване на постелно бельо, чинии, прибори, всичко, както и да кандидатстваме за такива европроекти.
Фокус: В кои райони на страната се заселват предимно бесарабските българи?
Светлана Филипова:В цялата страна се заселват. Студентите, които са завършили тук, сами се оправят, защото дълги години са в България, имат вече изградени приятелства. На тях им е малко по-лесно, отколкото на семействата, които пристигат с деца.
Фокус:Сплотена ли е общността на бесарабските българи тук, в страната? Помагат ли си?
Светлана Филипова:Това, което ние изградихме за 12 години - като започнеш да помагаш, се сприятеляваш. Поддържаме контакти. Финансово може да е трудно понякога, но за да се преодолее психологическия стрес, носталгията, ако трябва някакви документи да се подадат, естествено, че помагаме. Днес ще имам среща с едни бесарабски българи, които питат как да си намерят работа. Цяла строителна бригада. Ще мислим какво ще правим с тях, звъним на познати..
Фокус: Тази година 76 000 бесарабски българи са придобили българско гражданство...
Светлана Филипова:Да, но в тази бройка влизат и македонци. Трябва да се напомни, че има също гагаузи, които са признати българи, имат гагаузка република. Те също получават българско гражданство и са един голям брой. Никой не споменава това, че след 1960 г. българите започнаха да се смесват с други националности. Те кандидатстват за българско гражданство по майчина, по бащина линия, но те са вече друго поколение и от Държавната агенция за българите в чужбина не ги броят. Те броят само чистите българи. Например на мен и майка ми и баща ми са българи, но на мой приятел баща му е българин, майка му е молдовка, обаче живеят в българско село и тази молдовка говори само на български в къщи. Те са натурализирани българи и това даже молдовското правителство го признава.
Фокус:Очаквате ли да се увеличава броят на бесарабските българи, които идват да живеят в България и получават гражданство?
Светлана Филипова: То не е само гражданството. Самата интеграция е много сложна. Само студентите могат по-лесно да се адаптират.
Фокус:Кой трябва да помага за тази интеграция и как?
Светлана Филипова:Българското правителство трябва да ни чуе, да привлечем бизнесмени. Всичко естествено опира до пари. Ние с нашия опит, с опита на Българския червен кръст бихме могли съвместно да изградим един интеграционен център. БЧК имат страхотен опит, защото имаха бежански лагер. Аз лично бях там една година.
Фокус:Какво се промени за бесарабските българи с промените в Закона за българското гражданство?
Светлана Филипова:Най-важното е, че се промени самото гражданство. Списъкът от документи е почти същият, освен че удостоверението за български произход се вади веднага. Преди не се вадиха и повечето отиваха в откази. Сега си вадиш удостоверение за български произход и сто процента ще имаш указ. Опашката напредва. Ударно се подписва гражданство, естествено ако документите са в ред. За един месец излизат по три-четири протокола, в които са записани хиляди хора. Това не е било никога. Много правилно е направен закона – да докажеш, че наистина си българин по произход. В Държавната агенция за българите в чужбина извършват строги проверки, вече фалшиви документи просто не минават. Вече са махнати пълномощните, искаш гражданство – отиваш на интервю. И правилно! Във всяка европейска държава е така. Документите не са проблем. Ако ти си българин и можеш да го докажеш, можеш да получиш удостоверение за български произход един път, когато дойдеш лично, и втори път получаваш вече лична карта, постоянно местожителство.
Пак казвам - проблемът е интеграцията. Щом България дава българско гражданство, трябва да използва ресурса, който пристига. Ние ги губим. Сега покрай икономическата криза, заради това, че много от тях не знаят към кого да се обърнат, как да се интегрират и заминават. Познавам няколко семейства, които преди години са дошли в България, не можаха да се интегрират, продадоха всичко и се върнаха обратно в Молдова.

http://focus-news.net/?id=f15868

[omerzen]

Разбира се. Харчим луди и кьорави пари за "интеграция" на циганите която е без резултат и самите цигани не я искат. Щото тяхната представа за интегация означава повече аванта от българите и повече привилегии. За интеграцията на сънародниците от чужбина пари пак няма.
"Естествено ние не сме нахални и минаваме през цялата процедура, която е необходима." -----> цитат
Естествено е че нахалството е запазена привилегия само за циганите и циганолансиращите тн. "правозащитни" организации.

[Теодор]

Три ТИР-а хуманитарна помощ заминаха за Молдова

София. Три ТИР-а с над 60 тона консерви, дрехи, обувки, палатки и одеяла на обща стойност 120 000 лв. изпрати тази сутрин министърът без портфейл Божидар Димитров за Р Молдова, съобщиха от кабинета на министъра. Пратката е хуманитарна помощ, която беше гласувана на заседание на Министерски съвет на Република България преди две седмици за две български села – Антоновка и Стояновка, пострадали при наводнението, предизвикано от река Прут. В резултат на наводнението беше унищожена реколтата върху 300 000 дка земя и бяха разрушени десетки къщи. Човешки жертви няма.
Помощта бе изпратена по личното разпореждане на Бойко Борисов – министър-председател на Р България. Тя е шест пъти по-голяма от помощта, която бе изпратена за пострадалите от наводненията в Пакистан.

http://focus-news.net/?id=n1454014